|
ВСУ „Черноризец Храбър”
КУРСОВА РАБОТА
По Геополитически аспекти на страните от Централна и Югоизточна Европа
На тема:
Съвременното геополитическо положение на България
Спец. Международни отношения
Варна, 2009 г.
Съдържание:
1. Място на България в геополитиката на Балканския полуостров
2. Външно влияние върху геополитическото положение на България
3. Търговски стокообмен на балканските страни
4. Политически визити в България – влияние върху геополитиката на страната
………………………………………
Мястото на България в геополитическата структура на света се обуславя от положението й спрямо Големите пространства, геоикономическите и геокултурни особености на регионите, както и от пространствената й близост до конфликтни или нестабилни (наситени с етнокултурно разнообразие) региони. Геополитическият потенциал на България, съизмерим с детерминантите на територията (111 хил. кв. км), населението (7,5 млн. души) и икономиката, формира геопространство от нисък ранг, както в глобален, така и в регионален аспект, което поставя страната ни в обсега на силна зависимост от външно влияние. България попада сред обектите на геополитическо въздействие от страна на други държави или съюзи, т.е. функцията и на реципиент на политическо влияние е преобладаваща, в сравнение с тази на негов износител.
На микрониво, положението на България в Югоизточна Европа се определя от присъствието й като съставна част на Балканския геополитически възел – субрегион, в който културното и етническо многообразие е пословично известно. Полуостровът традиционно е символ на нестабилност, изразяваща се в междуетническо напрежение и териториални претенции, които са причина за чести военни стълкновения.
……………………………………………
В съвременните условия, важно значение за определяне на геополитическото положение има неговото геоикономическо изражение. Един от главните аспекти в това отношение е регионалната структура на външната търговия, показваща генерализираната пространствена рамка на икономическата ориентация. България е под силната зависимост на европейския пазар, на чийто регион се пада половината (50,1%) от външнотърговския й стокообмен. Липсата на митнически прегради и наличието на редица общоприети стопански споразумения в него, оказват мащабно влияние върху националната търговия. Главни търговски партньори на България, от няколко години насам, са Германия (11,3%) и Италия (9,3%), с които двустранното икономическо сътрудничество е най-динамично. Мястото на страната в европейското геоикономическо пространство обаче, с оглед структурата на стокообмена, конкурентоспособността на икономиката, отрицателното търговско салдо и количеството на привлечените инвестиции, показва функционалната ни роля най-вече на пазарна периферия.
………………………………………
От общия брой на разменените визити, двустранните политически контакти със САЩ имат относителен превес (общо 22), дължащ се най-вече на честите дипломатически гостувания на българските външни министри. Динамиката на тези посещения е тясно обвързана с участието на България във военните операции в Афганистан и Ирак, както и с дейностите по подготовката за членство в НАТО. Само през 2003 българският външен министър посещава Съединените щати пет пъти, а в следващата 2004 – годината на приемане на България в пакта, са осъществени три визити. На нива президент и министър-председател са осъществени съответно 2 и 4 визити, изцяло от българска страна. Американските дипломатически мисии в България, от своя страна, демонстрират откровена пасивност, ограничавайки се само до три посещения на държавния секретар през 2002 и 2005.
Външнополитическите отношения с двама от лидерите на ЕС – Италия и Германия, заемащи съответно трето и четвърто място в деловата външнополитическа активност на България, имат сходна структура на визитите с тази на САЩ. Особеност в отношенията с тях е по-големият брой междудържавни контакти на ниво министър-председател. Данните сочат, че синхрон в двустранните визити се осъществява само с Турция, като единствено с нея България отчита отрицателно външнополитическо салдо.
………………………………………
1. Русев М. Геополитическата традиция в Русия - минало и настояще. Проблеми на географията, кн. 3, 1995.
2. Бъчваров М. Геополитика. Терминологичен справочник. София, 1999.
3. Русев М., Руското геополитическо съзнание. - Геополитика, брой 2, 2005.
4. Русев М. Атлантическата геополитическа традиция и перспектива. - В: Доклади “100 години география в Софийския университет” - Международна научна конференция. София, 1998.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
Източна Европа, Евразия, Турция, Германия, геостратегия, геополитика, Балкански полуостров, геополитика, търговски стокообмен на балканските страни