 |
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
КУРСОВА РАБОТА
По Изворознание
На тема:
Извори за стопанската история на Възраждането – основни тенденции
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
2. Характеристика на понятието „исторически извор”
3. Историческите извори за стопанския живот на България през Възраждането
3.2. Възрожденската публицистика като исторически извор
1. Понятие за извор
Извори наричаме всички средства, с помощта на които проучваме държавните и правните явления в тяхното развитие във времето. Чрез тях проследяваме процесите на възникване, развитие и изменение на държавно-правните институции.
За изворите можем да дадем три определения:
- Всеки паметник на миналото, който съдържа сведения или свидетелства и развива факти за историята на българската държава и право.
- Всеки паметник от миналото, който се отнася пряко или косвено към ИБДП, е извор.
- Всички вещи, предмети, паметници от миналото, достигнали до наши дни, които носят пряка или косвена информация за историческото развитие на българската държава и нейният правен ред, са извори.
Без наличието на извори е невъзможно да се направи изследване.
………………………………
Вероятно поради липсата на достатъчно информация повечето автори смесват понятията и не правят разлика между акционерни дружества, събирателни дружества и кооперации. А това са различни дружествени форми, с различни структури, почиващи на различни принципи на устройство. Тази грешка се среща още в трудовете на Ст. Бочев.
Също поради липса на достатъчно информация, за близо половината от тези дружества на този етап не може със сигурност да се каже дали са създадени и дали са работили, или само е имало идея за тяхното създаване. През Възраждането се утвърждава практиката в българския периодичен печат да се оповестяват всички по-крупни стопански инициативи на българите. Поради това възрожденската преса се превръща във важен източник на сведения за историята на лихварските и акционерните дружества през епохата – един от основните извори, даващи подобна информация. В повечето случаи се публикуват съобщения, че едно или друго дружество е създадено или че предстои да бъде създадено, без да последват в следващите броеве други съобщения за неговата по-нататъшна дейност. Следователно, не може със сигурност да се твърди, че такова дружество е създадено и че то изобщо е просъществувало за някакъв период от време. Изключения правят само някои по-крупни фирми за търговско-промишлена и кредитна дейност, които периодично публикуват съобщения за извършената от тях работа – годишни равносметки, направени промени в ръководствата им и пр. Малко са и дружествата от тази епоха, от които са запазени някакви документи, отразяващи тяхната дейност. А документите все пак си остават най-надеждните източници на историческа информация. Сред тези, за които със сигурност се знае, че са създадени има и такива, които просъществуват за кратко време, или такива, които са създадени с определена цел, но в процеса на работа, притиснати от конкретните обстоятелства, насочват своята дейност в друга посока. Обикновено акционерните дружества си поставят търговски, производствени или други цели, но за да увеличат своя начален капитал започват да се занимават с лихварство и така се превръщат в лихварски.
………………………………………
3.2. Възрожденската публицистика като исторически извор
Сред най-активните радетели у нас на сдружаването като необходима предпоставка за икономическия и търговския просперитет на нацията е високоерудираният за своето време възрожденец-просветител Иван Богоров. Той публикува поредица от статии във вестниците „Съветник” и „Турция”, както и две монографии, в които, наред с другото, обстойно изяснява що е търговско дружество, какви видове дружества съществуват и какви са основните предимства на акционерните дружества.
Друг много важен извор за стопанското развитие в епохата на Българското възраждане отново може да бъде открит по страниците на възрожденските вестници. Българският възрожденски печат съдържа множество обяви на търговски и комисионерски къщи. В тях се съобщава за търговски фалити, за започване или преустановяване на продажби, за обявяване на задължения за невалидни, за преименуване на фирми, за разтурване на дружества или за отстраняване на един или повече съдружници от фирмата и т.н. Възрожденската реклама също носи информация – в нея се поместват отчетите на някои от по-големите дружества за извършената от тях през годината дейност.
.........................................................
Използвана литература:
1. Русев, Ив., Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането, Изд. “Фабер” - В. Търново, 1996.
2. Русев, Ив., Сие да се знае…, Приписките и църковните текстове като извори за възрожденската история. По новооткрити материали от храмовете на Котленския край, Изд. „Фабер”, В. Търново, 1999.
3. Интернет.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Българско Възраждане, исторически извор, просветители, Иван Богоров, възрожденска публицистика и периодика
]]>
