 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
КУРСОВА РАБОТА
По История на Русия
На тема:
Октомврийската революция 1917
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
2. Реформа и провал (1906 – 1917 г.)
4. Октомври на работниците и селяните
5. Асамблея на съвета на Петроград
6. Дефиле на работническите милиции в Петроград, 1917г.
7. Октомври на болшевишката партия
9. Руснаците и Октомврийската революция днес
1. Увод
С определението „Руски революции” историята обединява поредицата от събития в първите две десетилетия на 20 век, които довеждат до крушението на руския царизъм и налагането на болшевишката власт върху територията на Руската империя и създадения на нейно място СССР. Революциите от февруари и октомври 1917 г., както и прелюдията към тях – събитията от 1905 г., полагат темела на т. нар. „къс 20 век”, започнал с „Голямата война” през 1914 г. и завършил с разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Обект на симпатии и възхита, на огромни надежди за едни, а за други – на свирепи критики, подсъзнателен страх и омраза, тези събития са сред най-изучаваните и най-дискутираните в съвременната история. Тяхното развитие и последствията, които те носят все още остават противоречиви: Февруари предполагаше ли задължително идването на Октомври? Кои са крайните победители след тези революции, след гражданската война и след края на болшевишката диктатура? Доколко възходът на сталинизма впоследствие се явява продължение на всичко това?
…………………………………………
4. Октомври на работниците и селяните
През октомври 1917 г., работниците и селяните от Русия се справят с една колосална пречка, която спира развитието на тяхната Революция: тогава те отменят формалната власт на капиталистическите класи. Още преди това обаче те осъществяват действия, чието значение за революцията е поне толкова важно, а може би и още по-основно – те лишават капиталистическите класи от икономическата им власт: отнета е земята на едрите селски земевладелци, извоювано е право на свободна и неконтролирана работа в града, а в някои случаи дори е получен пълен контрол над заводите.
Поради това може да се каже, че работниците-революционери унищожават основата на капитализма преди месец октомври. Остава единствено политическата супер-структура. Ако тази обща за цялата страна експроприация на капиталистите от страна на работниците не беше се осъществила, разрушавайки държавната буржоазна машина, политическата Революция не би успяла в такава степен, а може би и въобще не би се осъществила, защото в такъв случай съпротивата от страна на имеющите класи щеше да бъде много по-силна.
……………………………………
“Заводите за работниците, земята за селяните”. Това са лозунгите, с които революционните маси от градовете и селата участват в разрушаването на държавната машина на имеющите класи – в името на една нова социална система, базирана на основните клетки, които са заводските комитети и икономическите и социални съвети. Тези лозунги обикалят от единия до другия край на трудова Русия, обуславят прякото действие срещу правителството на социалистическо-буржоазната коалиция. Работниците и селяните започват още преди октомври 1917 пълната реконструкция на индустрията и земеделието в Русия. Аграрният проблем почти е решен от бедното селячество между юни и септември 1917. Работниците от градовете от своя страна изграждат органите за социално и икономическо самоправление, след като са отнели на държавата и на имеющите организаторските функции в производствения процес. Октомврийската Революция на работниците отстранява последната и най-голяма пречка за развитието на тяхната Революция: властта на държавата и на имеющите класи, които вече са победени и дезорганизирани.
Октомври на работниците и селяните представлява мощен опит на свръх-експлоатираните работници да унищожат напълно основите на капиталистическото общество и да изградят общество на работниците, основаващо се на принципите на равенство, независимост и самоуправление на пролетариата от села и градове.
……………………………………………
Една от тези мерки е милитаризацията на труда през годините на военния комунизъм – милитаризация на работниците, докато милиони хитреци и паразити живеят в спокойствие, лукс и леност. Друга такава мярка е провокираната от партийната политика война между града и селото, тъй като селяните са считани за несигурни и чужди на Революцията елементи.
Такава мярка е и задушаването на безвластническата мисъл и на анархисткото движение, чийто социални идеи и лозунги са дали силата на руската Революция и са я ориентирали към социална Революция. Други такива мерки се състоят в забраняване на независимо работническо движение, в задушаване на свободата на работническата преса и на свободата на словото като цяло.
………………………………………
Използвана литература:
1. Интелигенция и революция 20 в., М., 1975 г.
2. Христоматия по история на СССР, ред. Ст. Колев, А. Пнева, С., 1983 г.
3. Христоматия по история на СССР, С., 1959 г.
4. http://bg.wikipedia.org/wiki/Болшевишка_революция
5. ‘Русия отбелязва Деня на Октомврийската революция’, 07.11.2007 г. (http://calendar.dir.bg/inner.php?d=7&month=11&year=2007&cid=&sid=&eid=16865)
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Пьoтър Столипин, Октомврийско въстание (Въстанието от 25-ти), Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР), анархо-комунизъм, анархизъм, работническа революция
]]>
