 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
КУРСОВА РАБОТА
По Изворознание
На тема:
Извори за политическата история
на българското Възраждане
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
3. Извори за политическата история
на българското Възраждане
1.
Необходимост от изворите
Историческите
извори са основният източник на сведенията за миналото като цяло, но и за
епохата на Възраждането. Познания за живота на хората, живели тогава ни дават
изследванията, извършвани с методите на различни науки, но информацията не може
да запълни това, което ни дават историческите извори. Сведения за имената на
хората, техните постъпки, развоя на събитията могат де се черпят основно от
историческите извори. Затова е от съществено значение как трябва да бъдат
ползвани.
Важна приложна
задача на изворознанието е да повишава информативността на изворите. Защото
съществува несъответствие между информацията, необходима на историка, и
съдържанието на достъпните извори. То е породено от различията между целите на
техните създатели и задачите на историка.
………………………………………….
Осмислянето на
Възраждането през 80-те и 90-те години на ХІХ в. е подвластно на все
по-отчетливия култ към епохата на ”високите идеали”, противопоставяна на битово
принизения и котерийно острастен текущ политически процес. До самия край на
столетието практически всички историописни реконструкции на преосвобожденското
развитие са плод на непрофесионални занимания и/или на публицистични начинания.
Изключително силно въздействие върху оформящата се оценъчна система спрямо
националното развитие до създаването на модерната българска държава оказват и
ред извънисториописни фактори. Сред тях най-силно се открояват белетристичните
и поетически текстове на Иван Вазов, посветени на героиката на Възраждането.
В последните две
десетилетия на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. са написани и отпечатани
многобройни мемоарни текстове за Възраждането. Дейци от национална величина
като Тодор Икономов и Пандели Кисимов, Тодор Бурмов и Сава Доброплодни,
Светослав Миларов и Йоаким Груев, Иван Касабов и Марко Балабанов записват и отпечатват
спомените си за видяното и преживяното в предосвобожденските години.
……………………………………….
Силна редукция
през втората половина на 40-те години претърпяват и изданията, свързани с
историческата наука. Спрени са всички частни списания. След щателна проверка за
методологическа ангажираност с марксистко-ленинската идеология статии и студии
по проблеми на Възраждането се отпечатват от двете издания на Института по
история - списание ”Исторически преглед” и поредицата ”Известия на Института по
история”. В новото издание ”Известия на държавните архиви” се публикуват извори
и обзори на архивни фондове.
През март-април
1948 г. под прекия надзор на комунистическия лидер Вълко Червенков е
организирано национално съвещание на ”работниците на историческия фронт”. В
него са набелязани основните приоритети за налагането на ”идейно-класовия” и
”партиен” подход в историята. Въпреки дискусионната форма на съвещанието, то
изпълнява нормативни функции по отношение на по-нататъшното развитие на
проучванията върху българската история. В периода 1945-1948 г. е отпечатана
„История на България” на съветския професор Николай Державин. Тя е препоръчвана
като модел за марксистки анализ на българското минало. Думата ”марксистки” в
случая е условна, защото книгата е написана в духа на ортодоксалния сталинизъм,
предполагащ неисторични постановки за особеностите и характера на различните
политически направления в предосвобожденското развитие.
…………………………………
Определено
по-раздвижен е оценъчният фон около проблемите, свързани с българо-европейските
и българо-балканските политически контакти и културни взаимодействия. Като
приносни се открояват съчиненията на Димитър Косев, Симеон Дамянов и Николай
Генчев за въздействието на Франция върху националното ни развитие, статиите на
Андрей Пантев и Христо Глушков за политически и търговски контакти между
българи и британци, проучванията на Виржиния Паскалева и Константин Косев за
българо-пруски/германски общувания. Николай Жечев, Николай Тодоров, Надя
Данова, Веселин Трайков, Стоян Маслев, Илия Конев свързват имената си с
историописни текстове, посветени на отношенията със съседните балкански народи
- гърци, румънци, сърби.
……………………………………..
Литература:
1.
Стоянов, Ж., Изворознание и историческо познание.
2.
Георгиев, К. Историята и нейните извори. С., 1981
3.
Велева, Мария. Развитие на историческата наука в България
след Освобождението - В: Лекции за следдипломна квалификация на учители. Т. IV.
С., 1983.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
исторически извори, историография, историопис,
извори за политическата история, Михаил Арнаудов, Боян Пенев
]]>
