 |
|
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
гр. Варна
РЕФЕРАТ
на тема:
„Създаване, цели и дейност на
Варненската търговско - индустриална камара”
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Създаване на Варненската търговско – индустриална
камара и първото българско търговско училище.
2. Поява на първото българско висше търговско училище.
3. Дейност на Висшето търговско училище.
4. Дейност на Варненската търговско - индустриална
камара.
4.1. Органи на управление на Варненската търговско -
индустриална камара.
4.2. Цели на Варненската търговско - индустриална камара.
4.3. Услуги извършвани от Варненската търговско -
индустриална камара.
4.4. Представителство на Варненската търговско -
индустриална камара.
4.4.1. На регионално ниво Варненска търговско -
индустриална камара участва в:
4.4.2. На международно ниво Варненска
търговско-индутриална камара участва в:
1. Създаване на Варненската търговско –
индустриална камара и първото българско търговско училище.
Варненската търговско -
индустриална камара е неправителствена, обществена организация, регистрирана по
Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в която на доброволен принцип
могат да членуват български и чуждестранни физически и юридически лица, които
извършват стопанска дейност или търговско представителство на територията на
региона Варна, в съответствие с българското законодателство.
Варненската камара, в едно с
още три регионални структури, е учредена на 11 юни /стар стил/ 1895 г. като камара на
Североизточна България. Тя създава Българското параходно дружество /предходник
на БМФ/, пощата и телеграфа, банковото дело, борсите и тържищата, цялата местна
индустрия.
Идеята за откриване на
търговско училище във Варна датира от първите години на нашето Освобождение.
Варненската търговска камара първа в страната дораства до идеята за откриване
на Средно търговско училище. През месец Юни 1904 г. бюрото на камарата
назначава за директор на училището бившия преподавател в Свищовската търговска
гимназия господин Цани Калянджиев, като му възлага да състави програмата и
правилника, които се приемат в свиканата през лятото сесия и се одобряват от
Министерството на търговията с наредба №1235 от 31.08.1904 г.
Училището е отворено за пръв
път през учебната 1904 / 1905 г. под наименование: "Търговско практическо
училище - гр. Варна" при Варненската търговско - индустриална камара. То
се е помещавало в частно здание.
Първият директор на училището
е Цани Калянджиев (до 15.09.1924 г.).
-
06.09.1904 г. – организиране на ученическо дружество
“Развитие” в два отдела: образователен и за физическо възпитание
-
1906 г. – Закон за търговското образование, регламентиращ два
типа търговски училища – нисши и средни
-
1906 г. – Разширяване на курса на училището на 4- годишен, с
по-голям достъп до общообразователните предмети
-
06.09.1907 г. – откриване на училището в присъствието на
бюрото на Варненската търговско – индустриална камара, членове на камарата и
представители на гражданството.
През 1912 г. Варненската
търговско - индустриална камара е започнала постройката на училищно здание, а в
1914 г. са започнали първите учебни занятия в него. Окончателното привършване
на зданието е станало след Първата световна война.
2. Поява на първото българско висше търговско училище.
Не закъснява и появата на
първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на
стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на
миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото
на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на
България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско - индустриална
камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но
избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването
му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на търговско - индустриалната камара.
Отпуснати са средства за
бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на
ХХV сесия на Варненската търговско - индустриална камара. На тази дата се
поставя началото на българското висше икономическо образование.
Институционализирането на
първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г.
със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така
се създава вторият български университет /след софийския/.
Ръководството
на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват
през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е
построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в
актовата зала 101 с благословията на Варненско - преславския митрополит Симеон.
Приветствие поднася и лично цар Борис III. Присъстват членовете на търговската
камара, банкери, търговци, индустриалци.
Първият
ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване, проф.
Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна,
учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета
в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за
производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва
като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в
Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в
частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от
Варненската търговско - индустриална камара да помогне за създаването на средно
търговско училище в града.
През
1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се
поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара
командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да
потърси преподаватели. На 4 октомври 1921 г. във Варна се открива дълго
жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с
научното звание “извънреден професор”.
След
защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г.
той е ректор на висшето училище. Първите преподаватели във Висшето търговско
училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между
европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска
интелигенция.
3. Дейност на Висшето търговско училище.
Първият
правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето
търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското
висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в
цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните
търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До
1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил - счетоводители,
финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида
специалности - частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.
До
1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и
практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната
1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след
1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.
През
86-годишното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името
си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно под името Търговска
академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а
от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил
Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство,
който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение
на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет -
Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/01.08.1995 г.).
4. Дейност на Варненската търговско - индустриална камара.
До 1947 г., когато дейността
на Варненската търговско - индустриална камара е преустановена, тя играе важна
роля в икономическото издигане на града и района. Инициатор е за приемането на
закони , които улесняват развитието на промишлеността, търговията и занаятите и
стимулират лоялната конкуренция.
На 10 април 1991 г., 123
фирми и организации от Варна и областта вземат решение за възстановяване на
камарата.
Днес, 15 години по-късно
нейни членове са почти всички големи фирми от региона, а също и средни и малки
предприятия с предмет на дейност промишленост, строителство, транспорт,
търговия и туризъм.
Варненската търговско - индустриална
камара е учредител на Варненската стокова борса, на акционерното дружество
„България – Кубан”, на високотехнологичен бизнес инкубатор, на световен
търговски център – Варна. Тя поддържа постоянни връзки с подобни структури от
Англия, Белгия, Германия, Гърция, Македония, Румъния, Русия, Турция, Украйна и
Холандия.
Членството във Варненска
търговско - индустриална камара е доброволно. Камарата има преки, асоциирани и
почетни членове и член-кореспонденти.
4.1. Органи на управление на
Варненската търговско - индустриална камара.
Органите на управление на Варненската
търговско - индустриална камара са:
-
Общото събрание на Варненска търговско - индустриална камара,
което се състои от всички редовни членове.
-
Управителният съвет на Камарата, който се избира от Общото
събрание и се свиква най-малко веднъж на шест месеца.
4.2. Цели на Варненската
търговско - индустриална камара.
Целите на Варненската търговско - индустриална камара са:
-
Да представлява и защитава правата и интересите на деловите
среди от региона пред централните и местните власти.
-
Да подпомага и насърчава инициативата и активността на своите
членове.
-
Да подпомага и насърчава външноикономическите контакти и
бизнес интереси на фирмите.
-
Да подпомага развитието на производствената, пазарната,
инвестиционната и информационната дейност в регионален мащаб.
-
Да оказва специализирани услуги на фирмите, свързани с
тяхната търговска и производствена дейност.
4.3. Услуги извършвани от Варненската търговско - индустриална камара.
Варненската търговско - индустриална
камара извършва услуги в сферата на:
-
Поддържане Търговския регистър на Българска търговско-промишлена
палата.
-
Издаване на сертификати за произход, сертификати за форсмажор
и заверка на търговски документи.
-
Издаване на удостоверителни документи за визи, във връзка с
бизнес пътувания в България.
-
Организиране на семинари и обучения за професионална квалификация
и бизнес култура.
-
Организиране на бизнес мисии, презентации, участие в панаири
и изложения.
-
Консултации по търговско правни и митнически въпроси.
-
Консултации по интелектуална собственост.
-
Консултации по внедряване на системи за управление на качеството
ИСО 9000.
-
Консултации по международни проекти и програми.
-
Консултации по щрихово кодиране на стоките ЕАН.
-
Арбитражен съд на БТПП.
4.4. Представителство на Варненската търговско - индустриална камара.
4.4.1. На регионално ниво Варненска търговско - индустриална камара участва в:
-
Областната комисия по трудова заетост.
-
Общинската комисия по трудова заетост.
-
Областната комисия по тристранно партньорство.
-
Областната комисия по здравословни условия на труда.
-
Областната комисия за развитие на Североизточния регион за
планиране
4.4.2. На международно ниво Варненска търговско-индутриална камара участва в:
-
Проекти на Бюрото на Асоциацията на германските търговско - индустриална
камара за Югоизточна Европа.
-
Проекти на немския Център за международна миграция и
развитие.
-
Проект на Търговско-индустриалната камара Ерфурт, Германия.
-
Съглашения с търговско-индустриални камари от Русия, Украйна,
Гърция, Турция, Румъния, Македония, Германия и др.
Във ВТИК работят четири
специализирани и четири браншови съвета. Към нея е изграден клон на националния
център за професионално обучение и център по медиация, бюро за патентно - правни
услуги.
Камарата участва със свои
проекти в конкурси по европейските програми. Спечелила е такива проекти по
програма ФАР /инициативи за пазара на труда/ и по програма „Леонардо да Винчи”.
Използвана литература
1. С. Любенова, Т. Парушев, „Стопанска
история”, ИУ, Варна, 2008 г.
2. http://www.vcci.bg/index_bg.php
]]>
