 |
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ФАКУЛТЕТ ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
КАТЕДРА ПО ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ
ДИПЛОМНА РАБОТА
ТЕМА:
ИКОНОМИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ МЕЖДУ ТРАКИ И ГЪРЦИ
Шумен, 2010 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
І. Ранни контакти между траки и гърци.
1. Промени в народностния облик на траките и гърците.
2. Гръцка колонизация по южното крайбрежие на Тракия.
ІІ. Стопански и търговски взаимовръзки между траки и гърци.
1. Колонии и градове по българското Черноморие.
2. Емпорион Пистирос – средище на гръцки и тракийски
отношения.
3. Емпорион Пистирос и Одриската държава.
ІІІ. Културно-историческо наследство.
2. Луксозна атическа керамика.
3. Винопроизводство и амфорна тара.
ІV. Тракийски и елинистически свят.
1. Възход и разцвет на елинистическата култура.
2. Развитие на тракийската култура.
…………………………………………………………………………………………..
УВОД
Напоследък
историческата наука за древността насочи своето внимание върху изследване в
много области на тракийската древност, което от своя страна дава възможност да
станат достъпни за масовата публика и историята редица постижения на древните
траки и техните културни и икономически контакти д древна Елада. Изворов и
епиграфски) и археологическия материал дават възможност да се проследят
основните насоки в социалното и културно - историческото развитие на древните,
които са предмет на разглеждане в
настоящата дипломна работа.
Като цяло античните
произведения проследяват историческото развитие на тракийското и елинското
населения и по-конкретно - техният бит, вярвания, обреди и традиции. Богатите
находки от надгробните могили, откритите светилища, съкровища и царски
резиденции са само част от погребалните практики и ритуали и наред с това
позволяват да се очертаят отделните династични центрове на тракийското
общество.
Настоящата
дипломна работа е опит да представят в систематизиран вид сведения и
изследвания за този дял от древността и
отношенията между траки и елини.
Проблематиката по
темата е била обект на много изследвания на наши и чужди учени. Сред тях са Г.
Кацаров, Б. Филов, Р. Попов, Хр. М. Данов, М. Лазаров, Велков В., Венедиков, В.
Бешевлиев, Ив., Ив. Карайотов, Юрукова Й, Блаватска Т. В. Златковска Т. Д.Тачева
М., Фол Ал. и други.
В настоящото
изследване си поставям за цел да
представя икономическите и културните взаимовръзки между траки и гърци и да ги
илюстрирам с малко известни или неизвестни археологически материали и
съоръжения в областта на ритуалните светилища гробници.
1. Да проуча и анализирам съществуващия документален и
изворов исторически материал, наличните изследвания отразени в периодични и самостоятелни
издания, множество монографии и научни трудове, посветени на разглеждания
проблем.
2. Да разгърна пространно въпроса за тракийските поселищни
отношения и гробници, посредством техния сравнителен анализ и локализирането
им; тук включвам – историческа хронология, взаимовлияния и взаимопрониквания
между траки и гърци;
3. Изложението в Дипломната работа ще бъде представено
с конкретни и теоретични начини.
Наследството на
Древна Тракия е многостранно. Поради това едни изследователи се опитват да го
изследват чрез политико-идеологическата
организация на тракийските общества[1]. Други изследователи
изследват конкретните свидетелства за стопански и обществен живот[2]. Други изследователи
изследват успоредно стопанския и обществено политическия живот[3].
Предложените
методи на работа дават различни резултати. Различните мнения обаче
позволяват да се потърси общо която да
ги обединява.
…………………………………………………………………………………..
І. Ранни контакти между траки и гърци.
Траките и елините са имали
продължително и различно по историческото си съдържание съседство. Предшествениците и на двете големи народностни
групи могат да се проследят към ІV-ІІІ хилядолетие. През ІІІ-ІІ хилядолетие по
време на миграции обхванали Балкански полуостров и прилежащите райони,
контактите между предшествениците на гърците и траките от І хил. пр.н.е. влизат
в по-интензивни контакти. През І хил. пр.н.е. тези взаимоотношения стават
по-интензивни и са намерили място в ранните сведения от поемите на Омир
„Илиада” и „Одисея”. Напоследък археологическите проучвания на територията на
Гърция, Турция и България свидетелстват за продължителни контакти между траки и
гърци още от времето на микенската епоха. Съществува и приемственост между
времето на най-ранната история на нашите земи и по-късното време на бронзовата
и желязната епоха.
Съществуват и противоречиви хипотези
– веднъж в полза на идеята, че например ранното Варненско златно съкровище от
енеолитната епоха е изява на тракийския орфизъм в неговата чистота, а друг път
със съмнение, че отсъстват етнически характеристики, които да позволят
приемлива позиция[4].
…………………………………………………………………………………..
ІІІ. Културно-историческо наследство.
Археологическите проучвания през
последните години показват сложното развитие на културата по българските земи, нейната
непоследователност и различия в отделните райони на Тракия. По тези места населението
от много рано създава висока култура, която е пряко обусловена от благоприятните
условия за живот. В съчетанието на доста различни елементи, получени от различните
периоди на развитие на отделните култури, можем да допуснем, че се е създала
тракийската, както и етническият облик на траките. За окончателно завършване на
този процес можем да смятаме средата на II хилядолетие пр.н.е. Той е продължил
много дълго. Прието е населението от този период на бавно развитие да се нарича
„предтраки”, за разлика от траките, споменавани от Омир в неговите произведения.
През новокаменната епоха животът на
населението се променя. Оръдията на труда се усъвършенстват и този процес
неминуемо води до по-интензивно стопанство и отглеждане на животни. От
натрупването на пластовете при обитаването на едно селище се създават селищните
могили. Те се виждат на терена като големи хълмове. У нас има стотици такива
могили, но малко от тях са разкрити. Обикновено те са най-гъсто разположени
там, където условията за живот са най-добри - в Южна България, в Североизточна
България и Добруджа.
Жилищата от новокаменната епоха са
примитивни, изработени от плет, измазан с глина. За това говорят следите от
парчета глинена замазка със следи от коловете на плета по тях, които учените
откриват по време на разкопките. Те са били покрити с двускатен покрив от плет
и слама. Наблюдават се забити в земята колове, които са държали плета. Жилищата
са имали по няколко помещения - централно за живеене и по две странични за
стопански цели. Понякога древните траки богато декорирали стените им с рисувани
мазилки.
Важно да се отбележи тук е, че материалите,
които се откриват при разкопките на тези могили, показват много по-висока
степен на производство и материална култура на местното население. По това
време вече се наблюдава съвсем естествено разделение на стопанството. В земеделието
се явяват разнообразни оръдия като брадва, чук, каменна мотика и други видове.
От кости и рог населението прави сърпове с втъкнати малки парчета кремък, игли,
шила, костени въдици и прочие. За развитието на земеделието говорят и
намерените на много места при разкопки овъглени храни - ечемик, пшеница, просо.
Неотменна част на жилищата е била ръчната мелница, която се е състояла от два
камъка - единият вдлъбнат, а другият изпъкнал, с които са мелели брашното. През
каменномедната епоха се появяват, макар и малко, и оръдия от мед. Този метал сам
по себе си е много крехък и поради това не се използва в производството. Първоначално
от него са били изработвани само украшения. През новокаменната епоха и особено
през каменно медната се появява и златото. Оръжията за лов се усъвършенстват. В
местата близо до езера и реки се е развивал риболовът. Днес до нас са
достигнали харпуни, въдици и глинени тежести за рибарска мрежа. В домовете са
произвеждани и тъкани – наблюдават се тежести от вертикален стан [5].…………………………………………………………………………………..
ІV. Тракийски и елинистически свят.
1. Възход и разцвет на елинистическата култура.
В науката съществуват
два аспекта в изучаването на старогръцката култура. От една страна,
старогръцката култура може да се разглежда като нещо в себе си, като
неповторима историческа своеобразност. От друга страна, тя може да се изучава в
хода на своето възприемане - в Рим, Византия и на Запад, тоест не в
историческото си своеобразие, а като нещо друго. Гледана като историческо
своеобразие, елинската култура не е нещо определено. Но и гледана в историята
на упражнените от нея влияния, тя продължава да живее, да се утвърждава като
култура в хода на възприемането си.
Старогръцката
култура показва отношение на преход още от зараждането си. Оказването и
изпитването на влияния е нейна основна същност. В непрестанния ход на
разнообразни влияния тя постоянно изглежда по различни начини. Самото й начало
е един вид синхрон на индоевропейски и местни средиземноморски елементи, за
които днес не смеем да твърдим, че са били единствено неиндоевропейски. В
Микенската епоха (XVIІ век пр. н. е.) елинската култура изпитва влияния от Крит
и сама се отваря на изток. Културното лице на Микенска Гърция е толкова
различно от времето след X век пр. н. е. може би поради коренните промени в Източното
Средиземноморие, настъпили след двата века на движение, когато от север се
спускат към своите южни поселения дорийците. Тези най-късно настанили се на
Балканите елини са носители на особена култура, на едно по-строго начало. То
има съществен принос за динамиката в елинската цивилизация на първото
хилядолетие. Вътрешните влияния между завареното и новото като че ли пораждат
повторно елинската култура. В началото на първото хилядолетие пр. н. е.
преселилите се по бреговете на Мала Азия микенци създават виталната,
„реалистична” йонийска цивилизация, от която строгият дорийски свят
първоначално съществува отделено. Културните центрове, идеите за култура се
менят с непрекъснатия ход на външни и вътрешни влияния. В епохата на голямата
колонизация (VII - VІ век пр. н. е.) далеч на запад и изток се разпространяват
културите на доста елински градове, които попиват чуждото и интерферират една в
друга. За елините чуждото лесно става тяхно. След финикийското буквено писмо в
епохата на голямата колонизация в елинския регион нахлуват още повече източни
мотиви, технически средства и предмети на бита.
Поради
непознаването на гръцкия език западното средновековие не познава пряко
елинската култура. Каквото имаме като литература от древна Гърция го дължим на
византийското влияние в тази насока.
След вече
създалите се контакти с Италия и Франция византийските учени отнасят на Запад
старогръцки автори, които влизат във фонда на западните библиотеки. Не можем да
си представим Италианския и Френския ренесанс, нито
епохата на Реформацията в Германия без гръцкия език или ренесансовия хуманизъм
без познаването на Платон. От античното скулптурно наследство, събрано в
двореца „Белведере”, в началото на XVI век започват живи влияния. Те дават плод
в мощните фигури на Микеланджело и грациозните на Рафаело. Заедно със стила
ренесанс и възрастния Леонардо да Винчи Франсоа I отнася в Париж и много
античност. Макар да е повече римска тази античност, чрез нея в изкуството на
Западноевропейския ренесанс проникват и елински елементи. След превода на Амио
на биографиите на Плутарх отначало във Франция и по-късно в Англия древна
Гърция започва да предоставя съвсем скоро на Нова Европа образи и сюжети. У
Шекспир те се третират свободно и мотивът за идеала в ренесансовия сонет е
твърде отдалечен от своя образец в Платон. Но така или иначе е налице едно
минимално разбиране за елинската античност.
…………………………………………………………………………………..
Заключение
Имайки в предвид
изследванията върху археологическите материали, проблемите в историята,
религията и културата на траките, както и на историческите извори, можем да
направим извода, че преди хилядолетия
българските земи са били обитавани от един народ изградил своя характерна
култура, светоусещане и свой типичен мироглед. Присъствието на големите
археологически паметници в Тракия ясно показва характерните особености на тази
местна култура. Повлияна от изкуството в Анатолия, изпълнена с проникващи
източни елементи, включително и елински, тракийската култура остава едно
локално явление, в което тези външни заемки са доразвити и обособени под влиянието
на местните обичаи и ритуални церемонии.
В извод можем да обобщим, че тракийските
гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на
монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Намирайки се
засипани в надгробни могили, те успяват с положителност да се съхранят чак до
наше време. Според проучванията на територията на България има над 60 хиляди
такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Тракийската и
гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и
Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и самостоятелност и оригиналност в
Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци - траките. Във
връзка с това трябва да отчитаме също и обратното влияние от Тракия към околните
народи, още повече че културата и цивилизацията в Причерноморието е била
тракийска.
Като следващ извод можем да обобщим, че траките
безспорно са повлияни от гърците и в областта на езика си, който се оказва и
под римско влияние. По това време в Тракия преобладават вотивни надписи на
старогръцки език.
Като цяло
наличието на чуждо, елинизирано население по българските земи свидетелства за
влиянието му над тракийската археология и изкуство и най-вече за създаване на
източни религиозни култове!
…………………………………………………………………………………………..
Използвана
литература
1. Анаксандрид Протезилай, „Извори
за историята на Тракия и траките”, фр. 41, 4-131.
2. Археологически и исторически
проучвания в Новозагорско. Нова Загора, Т. 2.
3.
Аладжов, Д., „Антични монети по
нашите земи”, 1996.
4. Априлов, В., „Денница
ново-болгарского образования, Част I”, Одеса, 1841.
5. Божкова, А., „Търговски
контакти на гетските племена през втората половина на I хил. пр. н. е.”
Хелис, София, 1992.
6. Богданов, Б., „История на
старогръцката култура”, София, 2006.
7. Богоров, Ив., „Всеобща
география за децата”, Белград, 1843.
8. „Векове”, № 1, 1977
9. Венедиков Ив., Герасимов Т.,
„Тракийското изкуство”, ИЗД. „Български художник”, 1978.
10. Гандев, Х., „От народност към
нация”, С., 1988.
11. Гочева, З., „Завещано от
траките”, изд. „Отечество”, С., 1987.
12. Данов, Хр., „Христоматия по
история на стария свят”, С., 1976.
13. Данов,
Хр., „Из древната икономическа история на западното Черноморие до установяване
на римското владичество”, С., 1939.
14. Домарадски, М., „Емпорион
Пистирос. Тракийската култура в прехода към елинистическата епоха”, Том. 2, изд.
„Образование и наука”, С.,1995.
15. D. E. Strong - “Greek and
Roman Gold and Silver Plate”, Methnen CO. LTD, London. (First published in 1966
- Glasgow).
16. Здравкова, Зл., „Тракология”,
Русе, 2007.
17. Zdravkova, Zl. D. Ivanov.
Contribution to Thracian religious Practice. Acta Assotiationis
internationalis, Terra antique balcanica, Sofia, 1990.
18. Zdravkova, Zl. Les relations
entre le systeme des tradition ancastrales bulgares et mysteres d’Orphee,
Buletinul stiintific, Stadies and researches, Univ. Pitesti, year 1, vol. 1.
19. Карайотов, Ив., „Монетосеченето
на Месембрия”, Бургас, 1992.
20. Китов, Г., „Долината на тракийските
владетели”, С., 2005.
21. Китов, Г., Агре, Д., „Въведение
в тракийската археология”, изд. „Авалон”, С., 2002.
22. Ксенофонт, Анабазис, VІІ,
2,1-38, „Извори за историята на Тракия и траките”, Том ІІ, 2002, с. 37.
23. Ксенофонт, Анабазис, VІІ, 8,1-38,
„Извори за историята на траките” Том ІІ.
24. Лазаров,
М., „Българското Черноморие през архаичния период. Състояние на проучванията -
Известия на народния музей Бургас”, Бургас, 2000.
25. Любословие, 1842,29-31, г.
II, 1-2.
26. Маразов, Ив., „Траките и
виното”, изд. „Дунав прес”, 2000.
27. Маразов, Ив., „Мит, ритуал и
изкуство у траките”, С., 1992.
28. Маразов Ив., „Митология на
траките”, изд. „Секор”, С., 1994.
29. Meyers, Р. Three Silver
Objects from Thrace: A Technical Examination”, p. 54, Metropolitan Museum of
Art, 1982, Metropolitan Museum Journal, 16.
30. Моллов, К., „Новонамерен
ръкопис на Софроний Врачански от 1802 г. - БАН, 1, 1911.
31. Неофит Рилски, „Краткое и
ясное изложение за разделението, начертанието, именованието и произношението на
писмената, и правилата за срицанието, просодията и слогат и за правото чтение
на греческия язик”, Белград, 1835.
IV-VI.
32. Омир, „Илиада” ХХІ, 228-237.
Извори за историята на Тракия и траките. Том І.
33. Омир, „Одисея” ІХ, 196-211.
Извори за историята на Тракия и траките. Том І.
34. Павлович, Хр., „Разговорник
греко-болгарский езьiк”, Белград, 1835, с. VII.
35. Попов, Д., „Древна Гърция:
история и култура”, изд. „ЛИК”, С., 2009.
36. Попов,
Д., Николов, А., „История на Стария свят. Гърция, Тракия, Рим”, С., 2001.
37. Попов, Д., „Древни общества и
култури”, изд. „ЛИК”, С., 2004.
38. Попович, Р., „Христоматия
или благонравие...”, Будим, 1837.
39. Проблеми на културата, кн.
2,1988.
40. Проблеми на изкуството, кн.
3-4,1992.
41. Софроний Врачански, „Житие и
страдание” С., 1965.
42. Фол, Ал., „Древната култура
на Югоизточна Европа”, С., 1998.
43. Фол, Ал., „Тракийската
култура: казано и премълчано”, С., 1998.
44. Фол, В., „Древна Тракия:
мълчанието проговаря, БАН, Национален комитет Европалия България” 2002, с.,
2003.
45. Фол, Ал., и др., „Подбрани
извори за историята на българските земи в древността”, СУ „Св. Климент
Охридски”, С., 1993.
46. Хилендарски, П., „История
славяноболгарская”, С., 1972.
47. Шаму, Ф., „Гръцката
цивилизация”, С., 1979.
Източници от интернет:
http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/kulturen.htm
…………………………………………………………………………………………..
Темата
е изготвена през 2010 г.
Най-новата
информация е от 2010 г.
Темата
съдържа изображения.
Ключови
думи: икономика, култура, траки, гърци, колонизация, полиси, Черноморие,
Емпорион Пистирос, търговия, металургия, религия, културно-историческо
наследство, графити, Ситалк, Одриско царство, Дионис, Дарзалас, Орфей, Хермес,
Аполон, Италия, Франция, киликси, скифоси, Тасос,
]]>
