|
|
|
Курсова работа
по:
Мениджмънт на отбраната и сигурността
на тема:
Ефективност на програмите за социална адаптация и икономическа интеграция на освободените военнослужещи от въоръжените сили в гражданското общество.
12.2005
Съдържание:
5. Отчет за дейността на центровете за социална адаптация за периода април 2000 - февруари 2004 9
6. Ефективност на програмата 10
Предвид течащите преговори за присъединяване към Европейския съюз и вече членството на България в НАТО, страната е изправена пред голямо предизвикателство - реформата в българската армия.
Съгласно подписаните споразумения на България с НАТО в периода 2000 - 2004, българската армия се очаква да намали състава си от приблизително от 107 000 на 40 000, че и по - малко военнослужещи. Повечето от предсрочно освободените военнослужещи в този период няма да имат друга алтернатива освен активно да търсят възможности за нова кариера в съществуващи частни предприятия, неправителствени организации и държавни ведомства или да започнат свой собствен бизнес. Основният проблем, пред който са изправени те се състои в тяхната социална адаптация в гражданското общество. Осигуряването на плавен и по - безболезнен преход към цивилен начин на живот на онези кадрови военнослужещи, които напускат структурите на БА е приоритет както на Министерството на отбраната, така и на реформата във въоръжените сили. За целта са разработени програми за социална адаптация, които да улеснят освободените военнослужещи към интеграцията им в гражданското общество
Програмата стартира през 1999 година, след предварително проучване на опита на Украйна в тази област и след идентифициране на предстоящия обществен проблем, за решаването на който държавата ще се нуждае от подкрепата на неправителствения сектор. Реформата в Българската армия по План 2004 наложи освобождаването от редовете на Въоръжените сили голям брой кадрови военнослужещи. Реинтегрерането им в гражданското общество е сложен и болезнен процес, за чието успешно протичане е необходимо партньорство на различни сектори и институции. В тази връзка през 1999 година са били проведени консултации с президента Петър Стоянов, с ръководството на Министерството на отбраната и на Генералния щаб, на които моделът за социална адаптация, изработен от Фонда за икономическо развитие “Сорос” - Ню Йорк, прилаган вече в различни държави и адаптиран от Фондация “Ресурсен център” към българските условия, бе приет и подкрепен от тези институции като база за стартирането на Програмата и в България. Решаващ момент за реализацията на Програмата оказва посещението на директора на Фонда за икономическо развитие “Сорос” Пьотр Корински и зам. директора Нийл Делаурентис и последвалото начално финансиране на Фонда.
.............................
В България е създаден добре функциониращ модел за социална адаптация с взаимодействие между държавата и неправителствения сектор. Този принцип е добре познат в развитите страни - държавата, ако иска да реши по - голям проблем, ангажира неправителствени организации, за да избегне бюрокрацията. Ако адаптацията на военните се извършваше само от Министерството на отбраната, това щеше да струва доста пари на държавата. Така по този начин Фондацията “Ресурсен Център” и “Центровете за преквалификация и социална адаптация” не харчат от парите на данъкоплатците, а се издържат от донори като Пакта за стабилност и най - вече правителствата на Норвегия, Холандия, Люксембург и Института за икономическо развитие в Ню Йорк.
От тук достигаме и до основния извод, че програмите за социална адаптация и икономическа интеграция имат ефективна дейност. Те освен, че помагат на освободените военни да се адаптират в новата среда, но и не ощетяват обществото от финансова гледна точка. Напротив, те допринасят за всеобщото благо като стимулират пазарната икономика в страната - пазарът на труда и дребното и средното предприемачество.
.............................
Темата е изготвена 12.2005
Темата съдържа 4 източника на информация
Темата съдържа 1 таблица (Отчет за дейността на центровете за социална адаптация за периода април 2000 - февруари 2004)
]]>
