|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
2007 г.
1. Развитие на транспортната инфраструктура 3
2. Осъществяване на структурна реформа и приватизация в транспорта 6
3. Намаляване въздействието на транспорта върху околната среда 8
4. Транспортното образование в България 10
5. Ключови моменти в стратегията за развитието на транспортната инфраструктура 12
При определянето на приоритетите и бъдещите насоки за развитие в областта на транспортната инфраструктура съществуват няколко основни момента, които поставят рамките на тази дейност в Българи. В това отношение развитието на транспортната инфраструктура средносрочен план би следвало да се базира на следните документи:
Освен това, като фактори с индиректно влияние върху националната транспортна политика в областта на инфраструктурата, могат да се дефинират национални, регионални и секторните стратегии и други документи за развитие на транспорта, телекомуникациите и информационното общество, разработени в периода на предприсъединяване на България с Европейския съюз и стремежа за целесъобразно и ефективно усвояване на предприсъедителните фондове ИСПА и САПАРД,
Като основни цели при формирането на стратегията за бъдещото развитие на транспортната инфраструктура могат да се дефинират:
Основните инвестиционни проекти за развитието на инфраструктурата, могат да се систематизират, според съответните Паневропейски транспортни коридори, а именно коридори IV, VII, VIII и Х.
.........................................................................
Транспортът е традиционен структуроопределящ отрасъл за Република България. Транспортните специалисти, които се подготвят във висшите учебни заведения, трябва да могат да работят в съвременните транспортни и спедиторски фирми, както и в тези, занимаващи се с продажбата и сервизното обслужване на транспортна техника, с доставката и производството на резервни части.
В настоящия момент транспортни специалисти се подготвят във всички технически университети, във Висшето транспортно училище, в УНСС и в още някои университети. Специализациите са разнообразни. Образователните степени са от ”специалист” до “магистър”. Формите на обучение са редовно и задочно. Специалностите най-често са: транспортна техника и технологии (ТрТТ); технология и управление на транспорта (ТУТ); икономика и управление на транспорта (ИУТ).
Ежегодно в България завършват голям брой транспортни специалисти - инженери и икономисти. Ако оставим настрана количеството, качеството на голяма част от тях не е на съвременно техническо и технологично равнище. Причината за това е в недобре функциониращата система на висшето образование. Едва ли вече е тайна за някого, че изтъкваната дълги години добра българска образователна система вече не съществува. Девалвацията на бългаското образование е факт от няколко години. Всеки, който иска да прави добра квалификация, а след това и добра кариера, го прави самостоятелно и трупа сам практически опит както у нас, така и в чужбина.
Недостатъчната подготовка на кадрите се дължи на огромните различия между националните и европейските изисквания за получаване на диплома. Учебните програми в теоретичен, практически и дипломен аспект не са адаптирани към европейските стандарти. Трябва да се прибави и лошата материална база в повечето учебни заведения. Учебните програми и дисциплини са морално остарели и не са променени повече от двайсет години. Не е добра и подготовката, с която идват студентите от средното образование. Установената порочна практика от 3-4 години насам да се измислят дисциплини с нови, модерни имена, но с непроменено съдържание, едва ли ще подобри качеството на образованието.
.........................................................
В Становището си от 2006 година Комисията прави заключението, че България е осъществила напредък при въвеждането на съществуващото законодателство на ЕО относно транспорта, но е необходимо бързо привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕО и че в това отношение секторите на морския, въздушния и шосейния транспорт съдържат потенциални проблеми, особено във връзка с безопасността. В други сектори, по-специално железопътния транспорт, въвеждането в практиката на съществуващото право на ЕС все още следва да бъде предмет на наблюдение и контрол. България също така следва осигури необходимите ресурси за създаването на основата за разширяване на бъдещата трансевропейска транспортна мрежа до страните имащи достъп до нея и да отстрани бързо съществуващите недостатъци в пътната мрежа и слабостите в прилагането на действащото законодателство на ЕС по отношение на обновяването на парка. Комисията също така добавя, че би било необходимо също така бързо и трайно да бъдат подсилени административните структури, включително контролните органи, например тези, които отговарят за безопасността.
България следва да съсредоточи по-нататъшните си усилия в инвестиране, въвеждане на данъчните и социалните/технически достижения на правото на ЕС (aquis) в сектора шосеен транспорт, по-нататъшна либерализация на железопътния и шосейния транспорт и въвеждането на достиженията на правото на ЕС (acquis) във въздушния и морския транспорт. Особено внимание следва да бъде отделено на подобряването на безопасността на морския транспорт и на по-нататъшното укрепване и независимост на администрацията, отговаряща за морската безопасност. Нужно е да се положат по-нататъшни усилия за укрепване на новосъздадените административни структури с оглед осигуряването на съответен административен капацитет за прилагането на достиженията на правото на ЕС (aquis) и за изпълнението на инвестиционните планове.
.........................................................................
...................................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
транспортна инфраструктура, структурна реформа и приватизация в транспорта, транспортното образование, автомобилен, железопътен, въздушен и воден транспорт, въздействие на транспорта
]]>
