|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Проблемът с престъпността, отразяван в българските средства за информация
2006 г.
Съдържание
2. Медийно отразяване на престъпленията, извършени с оръжие. 6
3. Престъпността в България и нейното медийно отразяване. Поръчкови показни убийства в Столицата. 7
ИЗПОЛЗВАНИ ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ 20
Властта, която притежават медиите, е тема на разновидни дебати в обществения и научен дискурс. Без значение от гледните точки, тази власт се разглежда единодушно като изключително голяма. С чиито особености всяка друга обществена сфера се съобразява. Концепцията за медиите като четвърта власт възниква преди около 200 години в англосаксонския свят - „Fourth Estate“, „Fourth Branch of Government“. В други култури значението и разбирането за медиите като необходим властови фактор се пренася от тези демокрации2
.
Само до преди 80 години медиите продаваха информация на хората. Днес се продават положителни и отрицателни имиджи на хора и групи. Целта е достигане на максимално количество потребители, разширяване на целевите групи. Колкото повече хора търсят една медия, толкова повече се качват тиражите и квотите й. Съответно, толкова по-скъпа става рекламната медийна площ. За да достигнат по-високи тиражи и квоти, се привличат нови консуматори посредством разнородни стратегически акции - с гратис издания, игри, печалби. Или чрез сензационно съдържание - дори в строги политически медии тази стратегия все повече взима превес. Иначе те не биха оцелели.
Статистики от 2004 сочат, че дневно всеки отделя средно 20 минути, за да се информира. Предвид с колко селектирани новини или тривиални информации са заети тези 20 минути, очевидно не остава място в тях за сериозни и пълноценни факти. Това води до парадокса, че всъщност информационното общество живее в (само)наложена едностранчивост и дори в частично информационно затъмнение. Социолози наричат този феномен “демократична цензура”3
................................................
Убийството на Мартин Дойчев на Петте кьошета в столицата през 2005г. - според статистиката България заема четвърто място сред страните от ЕС по брой убийства на глава от населението. Медиите дадоха поредната публична гласност по този въпрос. Поредната, но не и последната, сякаш чакащи новото публично убийство и защитно отделили заглавните си страници и информационните си рубрики за това.
Убийството на Иван Тодоров - Доктора.
Оперативната (извънпроцесуалната) информация сочи Доктора, като един от основните контрабандисти в средата на 90те години на миналия век. На практика и до днес няма нито едно доказателство, което да подържа тези хипотези или пък другите - свързани с делата за отвличане и пране на пари и въпреки това в медиите нееднократно се появява информация окачествяваща Тодоров, като най-големия контрабандист на цигари, като наркобос, като елитен престъпник. Турската преса , във връзка с правителствената делегация дошла на посещение в деня на убийството, дори го сочи за глава на българската мафия.
По този повод, в интервю за вестник "Монитор" , Тодоров заявява:
"Аз съм един контрабандист, който контрабандира неизвестни стоки с неизвестни превозни средства през неизвестни граници по неизвестен начин. Приписват ми се почти магически способности да телепортирам стоки от една точка на света до друга точка на света, като затова няма нито един документ и нито едно доказателство.МВР счита за съвсем нормално да изнася тази информация в определени вестници и по този начин да я легализира."
В интервюто той също заявява ,че във всеки контрабанден канал има замесен висш служител на МВР, което е прието навътре от Министерството.
...............................................
Ако се приеме хипотезата, че държавата работи сериозно срещу организираната престъпност това би означавало няколко неща. На първо място ще има на лице значително стесняване на територията на действие на бандитите. Стесняването на територията пък означава създаване на напрежение между самите бандити, което неминуемо ще доведе до нови убийства. На второ място несъмнено, много хора ще се окажат в качеството на свидетели по дела срещу мафията. Историята показва как се третират свидетелите от обвиняемите в такъв тип дела. На трето място - когато някой бъде елиминиран физически или отстранен от позицията си, независимо каква е причината, то за неговото наследство започват да се борят "лейтенантите" и това отново поражда не друго, а поръчкови убийства.
В този ред на мисли - разглежданите убийства са закономерни независимо дали държавата се бори с тях или не. Причината за тях не се корени в превеса на силите на организираната престъпност над държавата, а въобще в позволяването на такава организация да се развие толкова.
Интернет информационни източници „Медияпул” и „БГНес”.
....................................................
Темата е писана 2006 г.
Ключови думи:
престъпност, средства за информация, власт на медиите, медийно отразяване на престъпления, поръчкови показни убийства
2 Метафората на информационната власт като четвърта, е натоварена с функциите да бди (независима) над останалите три власти - съдебна, законодателна и изпълнителна. Като такава, тя гарантира тяхната независимост една от друга и потентността им, функционалността им. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медията. Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции. Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция, престъпност и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание.
3 Медиите създават голямата част от правилата за образуване на общественото мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. На правилата на информационното общество се отдава често повече внимание, отколкото на онези правила, които създава същото то като гражданско общество. Това разминаване води до тенденцията все повече публични личности да инсценират себе си, вместо да се занимават наистина със съществени за специалното им място в социалната и политическа реалности въпроси. За да спечелят медийното внимание и оттук публичното, обществени лидери и групи търсят начини за печелене на медийното благоволение. Или търсят средства, чрез които да поставят медиите под свое влияние, под свой контрол - пряк властов или тематичен.
]]>
