---

---

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Икономически и политически аспекти за приобщаване на България към НАТО”

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 4

ГЛАВА ПЪРВА.. 6

ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА НАТО ЗА СИГУРНОСТТА. 6

1. Ролята на НАТО за сигурността. 6

2. Бъдещето на НАТО в променящия се свят. 8

3. Европейската сигурност и разширяването на НАТО. 13

3.1. Кризата в Косово и българският път към НАТО. 14

3.2. Ролята на НАТО във войната срещу тероризма. 16

3.3. Доктрината на Лугар. 17

ВТОРА ГЛАВА.. 22

ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН. 22

1. Военно-икономическо сътрудничество между държавите от Балканския регион. 22

2. Сравнителна оценка  на готовността за членство на страните в НАТО. 23

2.1. Сравнителна характеристика между България, Словакия и Румъния страни:  25

2.2. Сравнение на готовността за членство в НАТО между трите държави, приети през 1999 г. (Чехия, Полша и Унгария), и групата на България, Словакия и Румъния. 26

3. Процесът на интеграция на България в евроатлантическите и европейските структури. 27

4. План за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004. 30

ТРЕТА ГЛАВА.. 40

ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ОТБРАНАТА. 40

1. Модернизацията като неразривна част от отбранителната реформа. 40

2. Външнополитически диалог между България и НАТО. 44

3. Отбранителни и военни въпроси в Годишната национална програма на Република България за членство в НАТО. 45

4. Реформата в Отбранителната промишленост и планът на действие за членство в НАТО. 49

5. Национална военна стратегия в изграждането и поддържането на отбранителните възможности на страната. 54

Заключение. 62

Използвана литература. 65

Приложение. 66

Увод

В политически план членството на България в НАТО е потвърждение на логиката на европейската интеграция и въпрос на участие на страната в най-динамичния и фундаментален процес в сферата на евроатлантическата сигурност.

Във военностратегически план това членство се определя както от запазващия се потенциал на съюза да гарантира сигурността на своите членове срещу традиционните заплахи, визирани в чл. 5 на Северноатлантическия договор, така и от способността му да реагира ефикасно срещу съществуващите заплахи и рискове.

Поради сложната стратегическа обстановка България следва да кандидатства за НАТО без предварителни условия и ограничения. Интеграцията й в общото евроатлантическо пространство е начин да се избегне възможно негативно предизвикателство към собствените отбранителни способности, към надеждността на стратегическите партньори и към европейската система за сигурност.

България отделя сили за участие в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа (ММСЮИЕ) и продължава участието си в Многонационалните мирни сили в Босна и Херцеговина (ЕСФОР) и в Косово (КЕЙФОР).

Повишаването на оперативната съвместимост на въоръжените сили е ключов елемент на интегриране на Република България в евроатлантическите структури за сигурност. Изпълнението на Плана за действие за членство в НАТО чрез Националната годишна програма определя постигането на основните оперативни, логистични и административни стандарти на НАТО. Приети са за изпълнение 82 цели за партньорство, които са елемент на програмите, разработени за периода 2000-2006 г.

Република България безусловно подкрепя инициативите за укрепване на мира и стабилността в района на Югоизточна Европа. Конкретен израз на тази политика е приносът в създаването и функционирането на Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа. Чрез поемането на реалната отговорност за домакинство на щаба на многонационалната механизирана бригада страната ни демонстрира европейско мислене и последователност в търсенето и предлагането на отговорни решения.

Обекта и предмета на изследване в дипломната работа ще бъде насочено към изясняване на структурите и функциите, които изпълнява НАТО, както и политическите и икономически критерии, които трябва да изпълни България, за да може да се приобщи към тази организация.

Актуалността на проблема се определя от факта, че пълноправното членство на Република България в Съюза може да се разглежда като необходимост за ефективно гарантиране на националната сигурност в условията на демократична политическа система и пазарна икономика.

Във връзка с това правителството и редица неправителствени организации насочват вниманието си към необходимостта от изпълнението на някои конкретни изисквания, поставяне от страна на НАТО към кандидатите за пълноправно членство в Съюза. Тези изисквания са формирани общо и не поставят стриктни условия към страните кандидатки и показват основните насоки за трансформационните процеси в страните от Централна и Източна Европа, става въпрос за осигуряването на оперативна съвместимост на съединения, части и подразделения от Българската армия с армиите на НАТО, състоянието на военно -   промишления комплекс или на гражданския контрол над въоръжените сили.

Задачите, които се поставят в дипломната работа са:

1.      Да се разгледат основните функции, организация и политики на НАТО, като съюз, който поддържа световния мир;

2.      Да се докажат предимствата  от присъединяването на България към НАТО;

3.      Да се посочат основните задачи и проблеми за решаване в процеса на присъединяване на Р България към НАТО;

4.      Да се разгледат икономическите аспекти на модернизиране на отбраната.

ГЛАВА ПЪРВА

ВОДЕЩАТА РОЛЯ НА НАТО ЗА СИГУРНОСТТА.

1. Ролята на НАТО за сигурността.

Преди десет години - след края на Студената война и след успеха на коалицията във войната в Персийския залив, много критици изпратиха НАТО в историята. Причините за съществуването му изчезнаха, казаха те, има по-добри начини за управление на новата среда за сигурност.

Но те сгрешиха. През 90-те години членовете на НАТО трансформираха Алианса - да се справи с проблемите на стабилността в страните от Югоизточна Европа, да осигурява сигурността на континента и да ръководи модернизацията на въоръжените сили. НАТО просперира, разширява се и дори спечели първата чисто военна операция в Косово за 78 дни без нещастни случаи, пострадали или ужас.

Броени часове след терористичната атака на 11 септември НАТО декларира, че това е непредвиден случай, като се позова на Член 5, който задейства споразумения за колективна отбрана за САЩ. Европейците разчитаха на нея по време на Студената война. Докато натовските самолети от военновъздушните системи за предупреждение и контрол (Awacs) патрулираха във въздушното пространство на САЩ, американският президент Джордж Буш ми напомни в Роуз гардън на Белия дом, че това не се е случвало никога преди това и че "ние сме много благодарни".

Европейските страни - членки на НАТО изиграха решаваща, понякога неафиширана роля, включваща ръководството на международните сили за сигурност, разположени в Кабул. Тяхната способност да работят ефективно, съвместно с американските въоръжени сили се дължи на многонационално сътрудничество с НАТО в продължение на десетилетия.

Афганистан показа, че една голяма и модерна военна операция не може да бъде предприета само от една държава, дори тя да е суперсила. Днес НАТО представлява най-голямата, най-ефективната и постоянна световна коалиция. Нейните 27 евроатлантически партньори за мир, включително и тези от Централна Азия като Узбекистан, предоставят бази и въздушно пространство. Без тях ефективните военни действия в Афганистан нямаше да бъдат възможни.

НАТО играе съществена роля в предотвратяването на многонационални конфликти и управление на кризи. От 11 септември светът се промени и всеки работещ в службите за сигурност трябва да се адаптира.

Алиансът се превръща в основно средство за развитие на ролята на въоръжените сили, които ще помогнат в победата над тероризма.

За да продължи модернизирането на европейските и канадските въоръжени сили, с цел да си поделят товара при рискове и да се справят бързо с тероризма и разпространението на ядреното оръжие за масово поразяване. Европейците и канадците се нуждаят от инвестиции. Ролята на Европейския съюз в областта на отбраната е жизнено важна.

В НАТО е започнато усъвършенстване на процеса на вземане на решения. НАТО има уникалната способност да взема и осъществява бързи решения. Само НАТО може да осигури засилване на европейската отбрана за постигане на колективни способности. НАТО може да осигури стабилност и сигурност в евроатлантическия район и да предотврати промени в отбранителната политика на Европа.

По време на Студената война НАТО бе за засилване на общата непоколебимост. Сега съюзът разширява границите си и включва участници от Русия, Индия, Пакистан и Китай и много други страни.

В дългосрочен план САЩ и техните съюзници трябва да се справят с държави, които дават подслон на терористи и допринасят за увеличаване на техния брой. Някои обвиняваха НАТО, че не може да води модерна война и цитират операцията в Косово като доказателство, че "няма война, която да се води само от заседания". Други внушават, че европейските военни нямат нищо съществено да предложат на САЩ и говорят за изтичане на разузнавателна информация, която води до намаляване на способностите на военните сили.

Активното участие във военните операции под ръководството на НАТО ще стимулира европейското военно трансформиране. В същото време Съюзът ще се изгражда на основата на общи ценности и на задължението на нашите най-близки съюзници срещу заплахата от Ал-Кайда и в помощта за пострадали от терористични организации страни, както и за създаване на фондации, които ще осигурят посрещане на нуждите на населението. Конфликтите от последното десетилетие показаха забележителната способност на НАТО да осигурява ефективни политически решения по отношение на трудностите и предизвикателствата пред ООН - изпълнението на мандата на ООН за операциите по поддържане на мира.

Докато американските лидери са под напрежение, войната срещу тероризма не може да има победен край само чрез бомби и куршуми. Повечето от действията ще се провеждат скрито, докато информацията не бъде събрана и обменена. В много страни действия по прилагане на закона ще бъдат по-ефективни от военна намеса. Тези фактори налагат необходимостта от възможно най-стабилно политическо и дипломатическо взаимодействие.

Жизнено важна е необходимостта от натовска "машина на консенсуса", ако бъде уеднаквена политиката на всички страни, ако се обменя, координира и разпространява информацията между тях и се прилагат действия.

При основаването на НАТО на 4 април 1949 г. президентът Хари Труман описваше създаването на Алианса като външен акт, предприет от страни, осъзнаващи, че следва да си поделят наследството и общите ценности като демокрации, решени да се защитават срещу заплахата, която стоеше пред тях. Същите тези ценности, за които президентът Труман говори през 1949 г., са подложени на атака днес, но в наши дни те идват от различен източник.

През 1949 г. Трумън каза, че Вашингтонският договор е прост документ, но той би предотвратил двете световни войни през 1914 и 1939 г. и изрази мнението си, че да защитаваш Западна Европа е важна стъпка към създаване на мир в света. Предсказа също, че положителното въздействие на НАТО ще се почувства извън неговите граници и по света.

НАТО предотврати война в Европа през последните 50 години. А сега следва да се направи Европа сигурна и да се изградят нови отношения с Русия. Само по себе си това е забележително постижение. Но ако НАТО не помогне да се борим с най-голямата заплаха срещу сигурността, отправена към страните днес то тогава, заплахата е срещу всички, защото включва заплаха от оръжия за масово поразяване. В този случай НАТО ще престане да бъде организацията, която е била и ще се маргинализира.

2. Бъдещето на НАТО в променящия се свят.

НАТО се промени коренно от създаването си през 1949 г.

НАТО е най-успешният алианс по сигурността в историята и представлява едно от най-забележителните постижения на партньорство между стария и новия свят в двата века. НАТО бе критичната линия на отбраната по време на Студената война. Без НАТО, историята на Европа между 1949 и 1991 г. би била далеч не толкова мирна и демократична.

НАТО имаше силно десетилетие през 90-те години. Например, списанието "Wall Street" писа неотдавна: ако сигурността е един търговски продукт, би било трудно да се мисли за по-добра "запазена марка" от НАТО. НАТО спря войната в Босна и Херцеговина през 1995 г. и запази мира там в продължение на 6 години. Когато Слободан Милошевич проведе най-кървавите кланета от 1945 г. в Европа, НАТО спря убийствата на невинни цивилни, победи в една бърза и решителна война, която доведе до падане на диктатора и неотложност на демократичния ред в Югославия. В Македония въоръжените сили на НАТО се отзоваха, за да помогнат за запазването на мира и за предотвратяване на гражданска война.

НАТО осъществи присъединяване на три нови членки от Централна Европа, разви уникално партньорство с Русия и Украйна и установи връзки с нови партньори от Тирана до Таджикистан.

Първото и най-важно предизвикателство пред НАТО е да изгради модерен военен капацитет, необходим за новите мисии на Алианса, чрез които ще гарантираме победа във войната срещу тероризма.

Доверието в НАТО зависи основно от военната сила на Алианса. За осигуряване на възможност на Алианса да се справя както с новите, така и с конвенционалните заплахи за десетилетия напред, НАТО трябва да придобие по-голяма гъвкавост, за да противодейства на неочаквани атаки и да разполага с по-големи възможности за отговор при ефективни антитерористични действия.

Необходимо е да се осигури фундаментална трансформация на въоръжените сили на НАТО. Това ще увеличи способностите на НАТО за поразяване на тези, които подготвят отровната смес от тероризъм и оръжия за масово поразяване. Терористите не гледат на химическото, биологическото и всички други ядрени устройства като на последен шанс, а като на първоначален избор на оръжие.

За да се предотврати, е необходимо да се осигури праволинейна, икономически обоснована и преди всичко по-гъвкава система на управление и структура на въоръжените сили на НАТО.

По време на Студената война НАТО определяше размера и формата на своите въоръжени сили срещу определени географски заплахи. Единствената атака в съответствие с Член 5 от Вашингтонския договор в историята на НАТО бе на 11-ти септември от неочакван източник под неочаквана форма. Това показа, че много от старите предположения, планове и възможности са отживели.

За да се отгатне противника на Алианса, който ще се противопостави в бъдеще или някъде по света могат да възникнат войни, е необходимо да се фокусира внимание на НАТО върху възможностите, които техните противници могат да използват срещу тях, да защитават тяхната уязвимост и да използват най-съвременни технологии, за да се увеличат собствените си предимства. В това се състои същността на планирането на отбраната. То се основава на възможностите.

Страните - членки на НАТО трябва да притежават високотехнологични въоръжения, които са жизнено необходими за спечелването на модерните войни. В тази връзка се обръщаме към една стара, но предизвикваща тревога опасност - увеличаващото се различие във възможностите на САЩ в сравнение с останалите страни - членки. Жизнено важно е всички страни да се съгласят с необходимостта от увеличаване на разходите за постигане на възможности, които са необходими, за да се справим със заплахите.

Увеличаването на бюджета за отбрана изисква трудни политически решения от страна на много съюзници. Пътят напред изисква съгласие за ограничаване на списъка с приоритети за нови технологии, които са наистина необходими, за да посрещнем новите предизвикателства.

Предизвикателство пред НАТО е провеждането на следващия кръг от разширяването. Той следва да бъде успешен като последния. Това увеличава демократичната общност и сигурността в Европа. Присъединяването на Полша, Унгария и Чешката република към НАТО през 1999 г. засили стабилността в Централна Европа и укрепи Алианса. Тяхната преданост към НАТО е убедителен аргумент за бъдещото разширяване.

Необходимо е да се знае, че членството в НАТО носи големи отговорности. Новите страни-членки трябва да бъдат не само консуматори, но и производители на сигурност. Те трябва да демонстрират военни способности, за да бъдат ефективни съюзници. Тяхното включване се основава на две фундаментални предпоставки - те увеличават стойността на Алианса, а тяхното приобщаване към демокрацията е трайно и уверено.

От 11-ти септември президентът Буш и президентът Путин работят за изграждане на трайни приятелски връзки между двете страни. В основата на тези усилия е изграждането на нов съвет "НАТО-Русия", който да определя възможностите за съвместни действия "от 20-те".

С други думи, Русия ще седне заедно с членовете на НАТО около масата за конференции в Брюксел, за да определи как може да работим заедно за ограничаване на конфликта и за решаване на големия проблем, който мирът в Европа изисква. Това ще бъде историческа промяна в начина на правене на бизнес с Русия. Целта е напредък към искрено партньорство и сътрудничество. Съюзът ще поддържа своето изключително право за независими решения и действия на деветнадесетте по всички въпроси, които включват техните задължения и отговорности.

Друго предизвикателство на НАТО през 2002 г. е продължаване на ефективна дейност с тази велика институция, важна за мира на континента: Европейския съюз. НАТО и Европейският съюз демонстрираха през 2001 г., че могат да работят прагматично по трудни регионални проблеми. НАТО и Европейският съюз помогнаха на македонското правителство и народ да избегнат гражданската война и да намерят пътя към мира.

След 11-ти септември се работи много по-ефективно от когато и да е било и по поемане на общи за НАТО и Европейския съюз стъпки за бойни действия срещу тероризма. Генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън и постоянният представител на Европейския съюз Хавиер Солана проведоха удивителна дипломатическа активност в най-проблемните райони на Европа.

НАТО е най-добрата институция, обезпечаваща сигурността на континента и с отговорност за колективна отбрана на съюзниците си. Важно е да се поддържа водещата роля на НАТО като единствената институция, притежаваща военна сила и способност да опази мира в Европа.

Приоритети на НАТО са:

-         изграждане на възможности и трансформиране на структурата на въоръжени сили към новите заплахи;

-         разширяване чрез приемане на нови членове;

-         търсене на нови взаимодействия с Русия и разширяване на връзките с Украйна, Кавказ и Централна Азия;

-         ускоряване на мирния процес на Балканите;

-         разширяване на сътрудничеството с Европейския съюз.

Това е една амбициозна и драматична програма, която ще изисква енергията на всички съюзници за постигане на успех.

НАТО ще бъде в центъра на всички предизвикателства, които стоят пред сигурността от двете страни на Атлантическия океан. НАТО не е полицейска сила и няма винаги да бъде на първа линия при отбраната в Афганистан или Филипините. Но основната мисия на Алианса за защита на западните демокрации остава непроменена.

Основните ценности на НАТО за европейци и американци са:

-         НАТО беше единственият важен мост, свързващ сигурността на Северна Америка и Европа в продължение на половин век.

-         НАТО осигури конвенционална и ядрена отбрана на всички свои членове. Никоя европейска страна или институция не би могла да го направи. Това е изразно средство за американското военно присъствие на континента, което само по себе си е необходима опора за мира.

-         НАТО е единствената институция, която е способна в бъдеще да посрещне новите и непредвидими заплахи срещу нашата сигурност. Живеем в опасен свят и притежаваме ограничени възможности да предвидим къде и кога ще възникне следващата криза.

-         НАТО е организация с утвърдена политика на застраховане по отношение на Европа и Северна Америка.

-         НАТО е единствената институция, способна да осъществи връзки с Русия, Украйна и други страни на изток за постигане на обща сигурност в цяла Европа.

Ето защо дневният ред на НАТО трябва да бъде разширяване и интеграция. Разширяването на НАТО и задълбочаващото се сътрудничество НАТО - Русия трябва да бъдат в центъра на дневния ред, но трябва да се завърши с план за борбата с тероризма, като една от централните военни мисии на НАТО.

Разширяването на НАТО и сътрудничеството НАТО - Русия следва да продължи по такъв начин, че да разшири, а не да стесни дневният ред. Това означава - новите членове да желаят и да бъдат в състояние да приемат новите изисквания на НАТО по този въпрос, а новият Съвет за сътрудничество между НАТО и Русия да бъде структуриран, за да подпамога Алианса при предприемане на новите военни задачи.

НАТО да поеме сама защитата на мира в Европа срещу старите заплахи означава да се ограничи ролята й, подобно на "да пазиш собствената си къща", като се има предвид в сигурността на континента. Да се действа по този начин, когато сме изправени пред нови екзистенциални заплахи, наложени от тероризма и оръжията за масово поразяване, ще бъдат осъдени. Алиансът ще бъде разглеждан с отслабващи функции, ако не започне да се трансформира в нова сила в борбата срещу тероризма.

3. Европейската сигурност и разширяването на НАТО.

Европейската сигурност е един от феномените на международните отношения, които след края на Студената война се развиват най-динамично и противоречиво. Нейната архитектура е подложена на изключителен натиск за промяна както отвътре, така и отвън.

Сигурността и стабилността на Европа най-добре могат да бъдат постигнати и гарантирани в балансираната рамка от многостранни, многоизмерни и многоаспектни отношения. НАТО, Западноевропейският съюз и Европейският съюз започнаха процеса на вътрешна адаптация и външно приспособяване към новите реалности. Новото в този процес е, че освен системата от общоевропейски цивилизационни и политически ценности те вече отразяват и специфичните интереси на сигурността на държавите от отделните европейски региони. Политиката на сигурност на България се разполага в тази институционална конструкция, повлияна е силно от развитието на кризата в Косово и е допълнена с широк спектър от регионални и двустранни отношения. След като членството в НАТО е цел на политиката за нациолнална сигурност, следва внимателно да следим състоянието и развитието на тази организация.

НАТО е:

-         Система от правила и процедури за разрешаване на проблеми в сферите на сигурността и отбраната между държавите членки;

-         Форум за координиране на взаимодействието при необходимост от предприемане на съвместни действия в защита на колективните интереси;

-         Организация за колективна отбрана.

В края на XX век НАТО беше най-консервативната измежду европейските организации. Всички други намериха формули, по които предоставиха на източноевропейските страни някакъв статут, по-близък или по-далечен от пълноправно членство. Вместо това НАТО предложи програмата Партньорство за мир, която временно реши няколко важни въпроса: запълни празнината от липсата на концепция за разширение, създаде достатъчно убедителен мотив за съществуване на НАТО след разпадането на Варшавския договор, формира целева рамка на военните реформи в страните от Източна Европа и създаде важен елемент от така необходимия мост към Русия.

Еволюцията на НАТО ще продължи до степен, каквато конкретната среда на европейската сигурност изисква. Темпът и мащабите на промените ще се определят от различни фактори, основните, сред които са:

-         Пълното адаптиране на политическия военен състав на новоприетите членки към традиционните за НАТО стандарти на поведение и действие в обединените структури на Алианса и на национално равнище; способността на техните армии да се реформират по начин, който осигурява висока функционална ефективност и оперативна съвместимост;

-         Развитието на отношенията с Русия;

-         Довеждането до край на мисиите на НАТО с борбата с тероризма.

3.1. Кризата в Косово и българският път към НАТО.

Кризата в Косово е първата международна ситуация от 60-те години насам, в която България имаше реална възможност да направи избор. Този избор беше направен в полза на демократичните ценности, евроатлантическата принадлежност и националната отговорност. България бе в активна позиция на всички етапи от кризата и това се оценява и ще бъде оценено в бъдеще.

Кризата постави практически цялата система на националната сигурност на реално и сериозно изпитание. Независимо от екстремалната и противоречива обстановка механизмът за вземане на уникални за страната антикризисни политически решения работи задоволително и резултатно в реално време. Политическият риск от непопулярните мерки не се превърна в пречка за вземане на важни решения. Твърдостта да се преодоляват негативните обществени реакции в името на националните интереси представи националния политически елит в друга светлина пред нацията и партньорите.

Кризата доказа колко важни са договореностите за установяване на съвместими системи за ранно предупреждение, за управление и комуникации, за ПВО и навигация и за логистично осигуряване. Развитието на оперативната съвместимост в тези области, освен всичко друго има и ясен възпиращ ефект, особено по отношение на кризи с ограничен мащаб.

В политически план кризата постави под съмнение досегашното разбиране за страна – членка на НАТО, и за не членка. България и други държави от региона доказаха една неочаквана способност – да проявят солидарност в екстремални условия, когато принципни национални интереси са поставени под съмнение.

Основните преимущества на българския път за присъединяване към НАТО са в няколко аспекта:

1.      В международен план – осигурен е много висок кредит на доверие относно: стабилността на отношенията на България с НАТО и ЕС;

2.      В регионален план – заемане на активна позиция, в процеса на министрите на отбраната на държавите от Югоизточна Европа, силно обвързан с НАТО;

3.      Във военен аспект – приемане на план за реформа в три основни направления, произтичащи от Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина, които ще бъдат реализирани паралелно:

-         Радикално обновяване на цялата система на националната отбрана с коренна промяна на характеристиките на мястото и ролята на военния фактор в националната политическа система и изграждане на въоръжените сили по нова концептуална схема, адекватна на политическите приоритети, стратегическата среда и националните ресурси;

-         Нови отношения на сигурност с държавите от региона и стратегическите партньори на България и нова роля на въоръжените сили в тях;

-         Стратегия за политическо и оперативно взаимодействие с НАТО и ускорена подготовка за присъединяване.

1.      Във финансово отношение – планът на реформата се опира на разбирането, че до нейното завършване бюджетът за отбрана ще бъде 2,9% от БВП, което е основа за стратегическо планиране и стабилно управление на процесите;

7.      Изграждане на разбиране и подкрепа от страна на НАТО и особено на държавите-членки за трансфер на модерно ноу-хау в областта на отбраната и постигането на оперативна съвместимост.

3.2. Ролята на НАТО във войната срещу тероризма.

В историята има необикновени моменти, когато световни събития ни карат внезапно и съвсем ясно да разберем предизвикателствата пред нашите общества. Събитията от 11-ти септември 2001 г. бяха един от тях и ние разбрахме съвсем ясно предизвикателствата пред нас и какво е необходимо да се направи, за да се изправим срещу тях.

11-ти септември накара американците да признаят, че САЩ са изложени на реална терористична заплаха, както и от възможна употреба на оръжия за масово поразяване от терористи. Да се изправим срещу тази заплаха е първото предизвикателство в областта на сигурността в наши дни. Има ясна и реална опасност, ако терористите придобият потенциална възможност за атака срещу Европа и САЩ, като използват ядрени, биологични или химически оръжия.

Картините от 11-и септември бяха разгледани в различна перспектива. Самолетите, които се блъскат в Световния търговски център ще останат дълго време в нас, преди да се съвземем. Ето защо е необходимо да извлечем правилни поуки от случилото се. Една от тях е свързана с уязвимостта на обществото, когато са изправени пред подобен вид атаки. Датата 11-ти септември разруши много митове. Един от тях е увереността, че Западът не би могъл да бъде подложен на заплаха след колапса на комунизма и победата в Студената война.

Много американци вярват, че силата и могъществото на САЩ ги прави неуязвими. Сега разбираме, че всички сме уязвими - американци и европейци. Терористите се стремят към масивен удар чрез безразборно убиване на хора и разрушаване на институции, исторически символи и основни здания на нашите общества.

Действителността показва, че опасността - американци и европейци да бъдат убити по време на работа или когато са в къщи е по-голяма днес, отколкото когато и да било, като имаме предвид съвременната история. Затова заплахата, пред която сме изправени днес, засяга всички.

3.3. Доктрината на Лугар.

Всеки от нас осъзнава, че борбата срещу тероризма и срещу използването на оръжия за масово поразяване трябва да се води на много фронтове - у дома и в чужбина. Да се води с различни инструменти - политически, икономически и военни. Президентът Буш се стреми да създаде глобална коалиция и да води глобална война, за да изкорени терористичните ядра и да спре държавите, които предоставят подслон на терористи.

Събитията от 11-ти септември и последвалите разкрития за методите, способностите и намеренията на Ал-Кайда извадиха на преден план уязвимостта на всяка страна. Терористите демонстрираха тенденции към самоубийство и бяха далеч от възпирането.

Войната в Афганистан разруши базираната в Ал-Кайда афганистанска връзка и талибанския режим. Кампанията демонстрира също, че правителствата са враждебно настроени към терористите и са готови да упражняват заслужено наказание. Страните от НАТО се включиха в тази война, но НАТО трябва да обърне повече внимание на другата страна - а именно да бъде сигурна, че всички оръжия и материали за масово поразяване са идентифицирани, непрекъснато охранявани и систематично унищожавани.

За съжаление, Русия и другите страни от бившия Съветски съюз не разполагат с програми за редуциране на общата заплаха, които имат за цел неразпространение на оръжия за масово поразяване. Те трябва да бъдат създадени в световен мащаб с основни приоритети - осуетяването на терористични действия и разпространение на ядрени оръжия.

В международен план липсва доверие по отношение на оръжейни програми, включващи броя или количеството произведени оръжия или материали, използваните процедури за съхранение, както и програми за производство или унищожаване. За да се промени ситуацията, съюзниците на НАТО трябва да се присъединят към САЩ. Всяка страна, която разполага с оръжия и материали за масово поразяване, е необходимо да държи точна сметка за какво изразходва своите средства или за какво получава международни технически и финансови ресурси, за да бъде сигурна с какво разполага и да заяви ясно, че няма друга страна, организация, ядро или кауза, на която да бъде разрешен достъп до тези оръжия или материали.

Ето защо трябва да бъде постигнато задоволително ниво на контрол и отчетност, прозрачност и безопасност във всяка страна по въпросите, свързани с оръжията за масово поразяване. Ако някои страни изразяват съпротива срещу контрола или правителствата им предоставят своята територия на терористи, които търсят оръжия за масово поразяване, в този случай страните - членки на НАТО ще бъдат готови да се присъединят към САЩ при използване на сила, както и на съответните дипломатически и икономически мерки. Затова НАТО ще направи списък на страните, които доброволно или не дават подслон на терористични организации или ядра. Списъкът ще бъде допълнен с карта, която ще покаже на всички граждани месторазположението на тези държави. Чрез разузнавателни служби, канали на финансиране, подкрепа на местната полиция, дипломация и публична информация, НАТО и широка коалиция от страни ще се бори срещу тероризма и ще се стреми да изкорени всяко терористично ядро за години напред и да запази постигнатия успех, който светът ще може да наблюдава и да оцени.

По-голямо значение ще има вторият списък, който ще съдържа всички държави, които разполагат с материали, програми и/или оръжия за масово поразяване. Необходимо е всички тези държави да упражняват строг контрол върху всички материали, програми и оръжия по такъв начин, че да могат да бъдат подложени на проверка. Трябва да се поискат всички ядрени оръжия и материали да бъдат обезопасени срещу кражба или заплаха от разпространение, използвайки държавни фондове и допълнително се отпуснат международни фондове. Трябва да се работи с всяка държава, за да се формулират програми за контрол и унищожаване, което може би ще бъде от полза за безопасността на гражданите в държавата - домакин и в международната общност. Това ще бъде списък, който ще допринесе за успеха във войната срещу тероризма. Войната няма да бъде свърши, ако всички страни в него не са постигнали тези стандарти.

Програмата - Лугар показва, че международните връзки дават възможност да се упражнява контрол върху оръжията за масово поразяване. Подобни програми трябва да бъдат разработени във всяка от държавите от коалицията срещу тероризма, които желаят да работят със САЩ и със съюзниците от НАТО за безопасно съхранение, контрол и унищожаване по план на тези опасни оръжия и материали за масово поразяване.

Основни предизвикателства при подготовката за присъединяване:

-         Съществува реален проблем да се управляват целенасочено и ефективно множество реорганизационни процеси, започнати едновременно, като: намаляване на личния състав, гарнизоните и бойната техника; преструктуриране на социалната и военно-образователната система; изграждане на нова система за управление на бюджета и за материално-техническото снабдяване; модернизация и превъоръжаване.

-         Едновременното провеждане на широк комплекс от мероприятия изисква също категорична политическа ангажираност, включително гарантирано осигуряване на необходимите ресурси.

-         Подготовката за членство ще се сблъска с трудно поддаващата се на промени отбранителна система, базирана на визията за масовата армия и тоталната подготовка на националната икономика и обществото за продължителна война. Успешна подготовка за членство означава успешна военна реформа, чиято същност е промяната на философията за изграждане и използване на въоръжените сили.

-         Законовата и нормативната база както на военната реформа, така и на подготовката за членство се нуждаят от сериозно развитие.

-         Военната реформа и подготовката за членство в НАТО се нуждаят от перфектна кадрова политика.

-         Военната реформа и подготовката за членство в НАТО не могат да не бъдат свързани със социалния статут и обществения престиж на военните професии.

Предпоставки за успешна присъединителна стратегия:

-         Подготовката за членство и военната реформа са политически въпрос, който трябва да се реализира чрез системно стратегическо и оперативно ръководство, етапен и целеви контрол, мобилизиране на политическия потенциал на Народното събрание, президента, политическите партии и външната политика.

-         В международен аспект трябва да продължи да се доказва, че НАТО ще бъде по-силна, ако държавите – кандидати за членство от Югоизточна Европа бъдат поканени по-скоро.

-         Необходимо е да се настоява за по-активно и резултатно развитие на Инициативата за Югоизточна Европа, като се доказва, че инвестирането в нашия военен потенциал днес е инвестиция в пълния успех на мисиите в Косово, Босна и борбата против тероризма и в бъдещата сигурност и стабилността на региона.

-         Присъединяването на България към Инициативата за отбранителните способности и Концепцията за оперативните възможности трябва да се изпълни с реално съдържание, което да допринесе за запълване на технологичната дистанция между въоръжените сили – за целта трябва да се работи както по линия на НАТО, така и по процесите в рамките на Инициативата за европейска отбрана.

-         Необходимо е да се настоява за още по-решителна поддръжка на ММСЮ, включително и чрез програми по линия на Пакта за стабилност.

-         Разработване по нов начин пътят на българо-румънското военно сътрудничество – това са две армии с пълна оперативна, техническа и инфраструктурна съвместимост, с еднакви схеми и сходни програми за развитие и трябва да се провокира подкрепа за един нестандартен подход към нашата военно-техническа подготовка за членство.

-         Наложително е да се усъвършенстват законовата и нормативната основа на отбраната на пакетен принцип.

-         Министерството на отбраната трябва да бъде преустроено в модерна, ефективна политико - административна институция, способна да превежда политическите цели в планове и програми.

-         Нужна е отговорна кадрова политика както по отношение на военните кадри, така и на цивилния персонал.

-         Министерският съвет трябва да наложи, а Народното събрание да контролира осъществяването на политика на военна реформа и подготовка за членство в НАТО, ориентирани към конкретни резултати.

-         Необходимо е провеждането на много деликатна, но активна политика по отношение на огромното количество оръжия и военна техника, които ще се освободят в хода на преструктурирането.

-         Освобождаваните в хода на реформата средства трябва да се инвестират преди всичко в повишаване качеството на живот и служба на военнослужещите, в модернизиране на въоръжението и техниката и в подготовка на войските.

Военната реформа и подготовката за членство в НАТО са политически въпроси, които, за да бъдат успешни, трябва да станат задача не само за военните, но и на цялото общество. За успеха на военната реформа и подготовката за членство е нужно да бъде създадена най-малко позитивна обществена среда. Демократичният контрол следва да се фокусира към резултатите от военната реформа и постигането на целите на подготовката за присъединяване.

ВТОРА ГЛАВА

ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНИТЕ ОТ БАЛКАНСКИЯ РЕГИОН.

1. Военно-икономическо сътрудничество между държавите от Балканския регион.

В периода след 1989 г. България направи опит да промени коренно и трайно мястото си в европейската система на международни отношения, което неминуемо даде отражение върху контактите й със заобикалящия я свят. Цялостната трансформация на външнополитическите приоритети доведе не само до смяна на основните ни партньори на международния пазар, но и до преосмисляне на отношенията с най-близкостоящите страни – тези от Балканския регион. Ето защо европейската и атлантическата интеграция са нещо неделимо. Сътрудничеството във всички области на международния живот придоби нови ценности като все по-често започват да се определят стратегическите цели на външната ни политика. Сътрудничеството във военнополитическата сфера бе най-основно преосмислено и придоби изцяло нов характер. Страни, към които България в продължение на десетилетия бе в състояние на враждебност, се превърнаха в стратегически партньори, кореспондиращи най-тясно с нашите външнополитически цели.

Военнополитическото сътрудничество, чиито основи бяха поставени в началото на 90-те години, се оказа съвсем нов вид комплекс от взаимоотношения – плод на новото тълкуване на геополитическите реалности и желанието на България и партньорите й от региона да утвърждават и задълбочават сигурността в тази част на Стария континент.

Като част от системата на междудържавните отношения подсистемата на военнотехническите и военно-икономическите отношения се подчинява на законите и се влияе от общите тенденции, придаващи на отношенията между две държави определена форма и съдържание. Ето защо и принципът, определящ подхода на България в отношенията й с всеки от партньорите в региона, е отражение на стратегическите приоритети на външната политика на страната ни.

Традиционно активните контакти с Турция, а също и с Гърция, дори и с Румъния, в областта на отбраната през последните години са резултат както на принципно добрите съседски отношения на България с тези страни, така и на желанието за решаване на спорни моменти. Отношенията с всяка от тези държави носят специфични белези и е трудно да бъдат обобщавани в търсене на общовалидна закономерност, но отличаващото ги от отношенията с другите съседи от региона е техният широкомащабен и дългосрочен характер, заложен в подписаните двустранни документи по взаимодопълващи се мерки за укрепване на доверието, сигурността и военните контакти, които представляват своеобразно продължение на общоевропейските договорености в тази сфера.

Турция и България залагат на активните си контакти в областта на отбраната, но негласно стои въпросът за внимателно балансиране с оглед запазване на също добрите и ползотворни отношения с другата ни съседка Гърция.

Сътрудничеството ни с Румъния е на доста високо ниво и са налице практически резултати. Особено силно е взаимодействието ни в областта на производството на резервни части за техниката и въоръжението и в областта на метрологичното осигуряване на нашата и румънската армия.

Развитието и укрепването на сътрудничеството във военнотехнически и военно-икономически аспект по принцип е важна предпоставка изобщо за интеграционния процес на всички равнища. Общополагащо действие, което трябва да бъде предприето в името на стабилното бъдеще, е предотвратяването на военни конфликти в нашия регион. Никой не би рискувал да инвестира политически авторитет, а още по-малко сериозни икономически и финансови средства в район, заплашен от разрушителността на военните конфликти. Ето защо значението на военнотехническото и военно-икономическото сътрудничество с Турция, Гърция, Румъния и Македония, а в перспективи и с Югославия има неоценима стойност за укрепването на мира и стабилността в нашия Балкански регион.

2. Сравнителна оценка  на готовността за членство на страните в НАТО.

Сравнителна оценка на готовността за членство в НАТО на деветте страни - кандидатки Словения "не е много добре" подготвена, въпреки че други наблюдатели й дават добра оценка. Усилията в сферата на отбраната не са в съответствие със стратегическата среда, включително членството в НАТО, не отговарят на икономическите й възможности и не се ползват с достатъчна обществена подкрепа. По отношение на гражданско-военните отношения Словения няма особено добри резултати. Що се отнася до обществените нагласи за членството в НАТО, счита се за почти сигурно провеждането на референдум за членство в Съюза, на който с незначителен резултат народът ще се произнесе в полза на присъединяването към Съюза. Военното образование още не дава очакваните резултати. Страната има значителни пропуски във военната организация. Ако Словения бъде поканена да се присъедини към НАТО, това няма да бъде в следствие на постижения във военната област. Във военно отношение Словения няма да даде принос към НАТО, но в политически план приемането й няма да бъде проблемно.

Албания и Македония не са подготвени за членство. Двете държави са далеч от достигането на необходимите стандарти. Двете държави не са сериозни кандидати за втората вълна на разширяване на Северноатлантическия съюз и ще мине известно време, докато те се подготвят за присъединяване.

Естония, Латвия и Литва са сравнително "добре подготвени".

Индивидуално и колективно в областта на военната организация те са най-добре подготвени в сравнение с останалите страни - кандидатки, въпреки че имат някои пропуски. Трите държави са в състояние да предложат добре обучени въоръжени сили, които имат практически опит в работата с НАТО. Разликата в нивото на подготовка между въоръжените сили на трите държави, от една страна, и тези на НАТО, от друга, бързо намалява. Те практикуват демократични гражданско-военни отношения. Усилията им в отбранителната сфера са в съответствие със стратегическата среда, включително членството в НАТО, и отговарят на икономическите им възможности. Предвид тристранното сътрудничество между тях, би следвало те да бъдат приети в НАТО заедно.

България, Словакия и Румъния са отделени в една група, като в нея България е водещата страна, а между Словакия и Румъния не може да се направи ясно разграничение. По отношение на готовността на Словакия за членство в НАТО се казва, че страната може да се счита за готова, ако тя спази поетите обещания за реформи.

НАТО счита Словакия за най-добрия кандидат за членство. Опитът на Словакия да се присъедини към НАТО включва не само изпълнени критерии за присъединяване, но и приемане на натовската ценностна система. Резултатите са добри, но е необходимо тенденция да продължи.

Правителството на Словения е поело ангажимент за членство в ЕС и НАТО и разбира колко жизнено важна е подготовката на страната за национален икономически растеж и регионална стабилност. Словения е на първо място в списъка за членство в ЕС и НАТО. Правителството официално заявява, че очаква официална покана за членство от двете институции при следващата вълна на разширяване.

През последното десетилетие, откакто Словения по безкръвен път се отдели от Югославия, страната извърши бавен и обмислен прогрес към пазарна икономика. Като се базира главно на търговия с европейските си съседи, производството на Словения нараства с 4 до 5 % годишно. Тази година брутният вътрешен продукт вероятно ще се намали приблизително на 3,5 % поради ограничаването на търговията с Германия, Италия и други съседни страни. Словения може да влезе в ЕС като полезен участник, а не като страна, която изисква субсидии или помощ.

Членовете на ЕС смятат, че Словакия има приблизително износ 2/3 от производството си. За сравнение - САЩ е една от седемте/осемте важни за нас търговски партньори. В страната членството в НАТО е по-малко популярно, но с незначително мнозинство има одобрение. Всички основни партии в Словения потвърждават желанието си да се присъедини към Алианса, особено що се отнася до мироопазващите операции на Балканите.

Страната досега е сътрудничила на НАТО, за да осигури стабилност на Балканите. Тя има войски в Косово, Босна и Херцеговина, а това са техни съседи. Военната организация е особено важна, защото САЩ смятат да редуцират присъствието си на Балканите. В Босна и Херцеговина няма нови конфликти, но натовските войници трябва да останат там. Същото се отнася и до Македония. Мирът си остава рискован и крехък.

По отношение на кандидатурата на Румъния като предимства се изтъкват постигнатите резултати в сферата на военното образование, обществената подкрепа за членство в НАТО и волята на страната да участва в международни операции по управление на кризи. Що се отнася до формата и размера на въоръжените сили, а също и до управлението на човешките ресурси и процесите на придобиване на въоръжение, се казва, че оценката следва да бъде внимателно направена.

2.1. Сравнителна характеристика между България, Словакия и Румъния страни:

-         Гражданско-военните отношения имат здрава основа в България и Словакия, но не и в Румъния;

-         Обществената подкрепа за членство в НАТО е висока в България и Румъния, но не и в Словакия;

-         Румъния и Словакия участват в международни операции до степен, съразмерна с възможностите им, а България - не;

-         По отношение на обучението на сержантите Румъния е взела мерки, а България изостава;

-         Румъния развива образованието на щабни офицери и обучението в сферата на управлението на отбраната в открити за външни хора структури, а България и Словакия - не;

-         И на трите държави усилията в сферата на отбраната са в съответствие със стратегическата среда, включително членството в НАТО, отговарят на икономическите възможности и се ползват с обществена подкрепа, като България има лека преднина пред останалите две.

2.2. Сравнение на готовността за членство в НАТО между трите държави, приети през 1999 г. (Чехия, Полша и Унгария), и групата на България, Словакия и Румъния.

Към края на септември 2001 г. трите новоприети държави все още не покриват основните изисквания за членство в сферата на организацията на отбраната. В областта на гражданско-военните отношения в настоящия момент нито една от трите не показва безупречни резултати, като в сравнение с някои от страните - кандидатки те изостават, а с повечето от тях са в равностойно положение. Същото може да бъде казано и по отношение на обществената подкрепа за членство в НАТО. В сферата на военното образование трите не превъзхождат страните - кандидатки.

Изводът е, че Полша, Чехия и Унгария не са били готови за членство към момента на тяхното приемане. Но в сравнение с 1997/99 г. стандартите на НАТО сега са по-високи.

Групата на Полша, Чехия и Унгария има много общи черти с групата на България, Словакия и Румъния, докато за групата на страните, започнали "от нула", не може да се каже същото.

Сравнението между групата на трите новоприети държави и групата на България, Словакия и Румъния съдържа следните основни моменти:

-         Към края на септември 2001 г. съществува сходство между двете групи страни по отношение на изследваните четири основни елемента на готовността за членство в НАТО;

-         Отговарят на икономическите възможности и се ползват с обществена подкрепа, трите новоприети страни са "малко или много" в положението на България, Словакия и Румъния.

3. Процесът на интеграция на България в евроатлантическите и европейските структури.

В съответствие с Концепцията за национална сигурност и с Военната доктрина като кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС) Република България потвърждава неизменния си стремеж към интеграция в евроатлантическите структури за сигурност и изразява готовност да работи активно за осъществяването на приетата от Европейския съвет в Хелзинки от 1999 г. Декларация за укрепване на общата европейска политика по въпросите на сигурността и отбраната и на решенията от 8 декември 2000 г. на Европейския съвет в Ница за създаването на основните командни органи на европейските сили за бързо реагиране Комитет по политиката и сигурността (КОПС), Военен комитет и Генерален щаб, функциониращи като временни органи още от март 2000 г.).

България подкрепя решимостта на ЕС да създаде потенциал за автономни действия за поддържане на стабилност, предотвратяване на конфликти, управление на кризи, ранно предупреждение и следконфликтно възстановяване, поддържани от военни формирования и подходяща организация с право да взема решения в съответствие с Общата външна политика и политика за сигурност.

България със задоволство отбелязва твърдата позиция на Европейския съюз да зачита ангажиментите, поети по Член 5 от Вашингтонския договор, както и постановката, че развитието на военните способности на ЕС за регулиране на кризи ще бъде допълнение към ролята на НАТО при подобни ситуации и ще допринесе за общата сигурност в Европа.

България е решена да се включи активно и според възможностите си в изграждането на потенциала на Европейския съюз за изпълнение на задачи за предотвратяване на конфликти и управление на кризи, определени в Петерсбергската декларация, и провеждане на самостоятелни операции, като продължи да внася своя принос през преходния период в развитието на оперативните възможности на Западноевропейския съюз (ЗЕС), а в бъдеще - на Европейския съюз.

За България, която е асоцииран партньор в ЗЕС, е от важно значение запазването под определена форма на правата, които й дава този статут. От създаването си през 1994 г. (“Киршбергска декларация”, 9 май) статутът на асоциираните партньори на ЗЕС служеше като една от най-важните институционални връзки между страните от Централна и Източна Европа и европейските структури за сигурност. ЗЕС винаги е разглеждал българското участие като извънредно положителен елемент, който следва да бъде съхранен и доразвиван до момента, в който България стане пълноправен член на европейските институции.

Преходният период, когато ЕС ще поеме от ЗЕС основните функции в сферата на сигурността и отбраната, поставя въпроса за мястото и ролята на асоциираните партньори от ЗЕС в новите механизми. България смята за първостепенна задача да получи възможност:

-         да участва във всички консултации и дейности, свързани с политиката за европейска сигурност и отбрана в подходящи форми;

-         да участва в бъдещи учения и операции под европейско командване чрез придаване на сили, като има същите задължения и права като останалите активни участници;

-         да допринася в усилията, целящи укрепването на европейските оперативни възможности.

            Подготовката на България за пълно възприемане и прилагане на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС включва:

-         постигане на висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и постепенно включване във формирането и осъществяването на ОВППС на ЕС;

-         прилагане на общите принципи на ЕС за утвърждаване на демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека в отношенията с трети страни;

-         утвърждаване на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа;

-         адаптиране на националните процедури в процесите на планирането и провеждането на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии към тези на ЕС;

-         привеждане на подготовката на военните аспекти за членство в ЕС в съответствие с процеса на постепенната модификация на статута на асоциирано партньорство в ЗЕС;

-         повишаване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили на Република България с въоръжените сили на страните от ЕС и НАТО;

-         подготовка за участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация;

-         изпълнение на задачите в съответствие с Националната програма за подготовка и присъединяване към НАТО;

-         започване преговори за присъединяване на България към НАТО.

ЕС и НАТО имат практически еднакви изисквания към военните аспекти на подготовката на страните - кандидатки за членство, поради което задачите в тази област не могат да бъдат разделени. В периода до май 2001 г. в допълнение към резултатите, постигнати в изпълнение на реформата на Министерството на отбраната, на Плана на действие за членство в НАТО, на ангажиментите по Процеса на планиране и преглед, на Индивидуалната програма по “Партньорство за мир”, както и на програмата “Сигурност чрез сътрудничество” чрез двустранни и регионални инициативи ще бъдат постигнати следните резултати по подготовката за членство в ЕС и НАТО:

-         Развитие на процеса на срещи на министри на отбраната от Югоизточна Европа;

-         Участие с проекти в Пакта за стабилност;

-         Постигане на оперативна готовност на Многонационалните мирни сили - Югоизточна Европа с щаб в Пловдив;

-         Подписване на пакет от споразумения с държавите-членки на НАТО и на ЕС, както и със страните от региона по военното сътрудничество - обучение, обмен на информация, комуникации, материално-техническо осигуряване и поддръжка, противовъздушната отбрана;

-         Изготвяне на актуализиран списък на данните и сведенията, представляващи военна и държавна тайна, и внасяне на изменения в нормативната база за работа със секретна информация;

-         Участие в Консорциума на военните академии и институти по сигурността, изграждане на център за дистанционно обучение, център за симулационни учения, регионален учебен център по Програмата “Партньорство за мир”;

-         Привличане на консултанти от страните - членки на НАТО и ЕС за работа по постигане на целите за партньорство и целите на реформата;

-         Участие в многонационални сили при операции по поддържане на мира;

-         Изграждане на система за управление при кризи, интегрираща страните от региона.

В международен аспект България продължава аргументирано да доказва, че НАТО ще бъде по-силно, ако държавите - кандидатки за членство от Югоизточна Европа бъдат поканени по-скоро. Ние смятаме, че съществуват реални предпоставки за успешна присъединителна стратегия към НАТО и ЕС. Нейното реализиране е в интерес на националната сигурност и успешното провеждане на военната реформа.

България е активен участник в политическия диалог с ЕС, който е важен фактор за развитието на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа и черноморския регион. Високите оценки, които Република България получава от ЕС за участието си в политическия диалог, свидетелстват за нарастващата й роля като партньор в областта на външната политика, сигурността и отбраната.

С членството си в НАТО и ЕС България ще стане част от една интеграционна общност, чиито основни ценности тя безрезервно споделя и съблюдава - спазването на правата на човека, зачитане на върховенството на закона и принципите на правовата държава, свободата на мисълта, словото и печата.

4. План за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004.

С този план Министерството на отбраната си поставя за цел да осигури необходимия на страната военен отбранителен потенциал, за да бъдат гарантирани суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да бъде защитавана нейната териториална цялост в случай на агресия, да бъде ефективно подкрепяна външната политика на страната за мир, сигурност и стабилност и да бъдат постигнати целите на стратегията за присъединяване към Европейския съюз и НАТО 2004 година.

В Плана за присъединяване за 2002 г. се включват както военнополитически и икономически аспекти, така и модернизация, превъоръжаване и финансова осигуреност.

1.      В областта на Военнополитическите въпроси:

-         да се осигури ясна военнополитическа перспектива за развитието на въоръжените сили, функциите и организацията на централната администрация и пряко подчинените й формирования, както и за условията за служба и живот на военнослужещите, военните служители и техните семейства;

-         да се осигурят необходимите нормативни и организационни условия за ефективно политическо ръководство на въоръжените сили и развитие на гражданско-военните отношения;

-         да се развива привлекателността на военната професия;

-         да се осигури откритост на военното планиране и се гарантира гражданският контрол над военната дейност;

-         да се гарантира с политически средства контрола върху изразходването на ресурсите за отбрана;

-         да се осигури политическа и обществена поддръжка за военната реформа, подготовката и използването на въоръжените сили за отбрана на страната, при оказване на помощ на населението и при участие в операции за поддържане на мира.

2.      В областта на качествените параметри:

-         да бъде създадена стратегия за развитие и подготовка на въоръжените сили, за да бъдат готови да посрещнат предизвикателствата към националната сигурност през следващия век;

-         да се изгради потенциал за ранно предупреждение, незабавно действие и бързо реагиране, включващ интегрирани компоненти от видовете въоръжените сили, родовете и специалните войски;

-         да се развиват ключови качества на въоръжените сили - ефективно и устойчиво управление, мобилност, съвременни комуникации и издръжливост, чрез които в контекста на Инициативата за отбранителните възможности на НАТО да се развива оперативната съвместимост;

-         да се осигурят ясни стратегически перспективи и се създадат реални възможности въоръжените сили да участват активно и адекватно на високия си потенциал в разрешаване на кризи и предотвратяване на конфликти в рамките на усилията на международната демократична общност за поддържане на мира и стабилността в Европа и на Концепцията за оперативните възможности за ръководени от НАТО операции по програмата Партньорство за мир;

-         да се осигури реално повишаване на мотивираността на личния състав на въоръжените сили чрез прилагане на нов модел на кадрово развитие, разкриване на нови възможности за образование и подготовка и системно инвестиране в повишаване качеството на живота и условията на службата.

3.      В областта на ресурсното осигуряване:

-         да се осигурят необходимите за изграждането и развитието на въоръжените сили ресурси;

-         да се осигури система за оптимално разпределение на ресурсите притежавани и предоставяни на Министерството на отбраната с цел постигане на качествените и интеграционните приоритети в развитието на въоръжените сили;

-         да се осигури снабдяване на въоръжените сили с най-ефективно оборудване, осигуряващо необходимото равнище на оперативна съвместимост със силите на НАТО на най-ниски цени;

-         да се стимулира конкурентното участие на националния научен потенциал и бизнеса в осигуряването на живота и дейността на въоръжените сили.

На основата на “Плана за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 година” се разработват:

-         “План за организационното изграждане на Въоръжените сили до 2004 година” (т. 93 от Военната доктрина на Република България);

-         “План за организационното изграждане, структурата и числеността на формированията на Министерството на отбраната извън Българската армия” (Постановление на МС N 162/10.08.1999 г.);

-         “Национална годишна програма за изпълнение на Плана на действие за членство в НАТО” (решение на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО).

Изпълнението на тези планове ще доведе до следните основни резултати:

1. Увеличаване броя на боеспособните формирования и органи за управление

Нарастването на степента на окомплектоване на подразделенията на Силите за бързо реагиране и войските за отбрана с личен състав и отремонтирано въоръжение и бойна техника ще доведе до повишаване на боеспособността на Българската армия (БА) по следния начин:

                                                                                                            Таблица № 1

	2001 г.	2004 г.
Механизирани батальони	7	8
Танкови батальони	1	4
Артилерийски дивизиони	3	3
Реактивни дивизиони	1	1
Зенитни дивизиони	2	2
Противотанкови дивизиони	2	2
Авиоескадрили	5	5
Кораби и катери	23	23

 

 

Нарастването на боеспособните подразделения до края на 2004 г. е с около 60 % спрямо сегашното състояние.

Системата за командване и управление на въоръжените сили ще се подобрява вследствие на въвеждането на съвременни структури, съвместими с НАТО и изграждането на единна комуникационна система. Това ще създаде органи за управление от ново поколение, способни да управляват въоръжените сили в мирно и военно време.

Въоръжените сили към 2004 година ще включват:

a) Организационно:

-         Генерален щаб и подчинени формирования

-         Сухопътни войски

-         Военновъздушни сили

-         Военноморски сили

б) Функционално:

-         Сили за бързо реагиране – 29 %

-         Войски за отбрана – 51 %

-         Войски за териториална отбрана – 2 %

Изменение на въоръжението и бойната техника

От наличните през 1999 г. основни образци въоръжение и бойна техника към 2004 година ще бъдат съкратени в следните граници:

                                                                                                            Таблица № 2

	1999 г. (по ДОВСЕ)	Съкращение до 2004 г.
Танкове	1 475	49 %
Бойни бронирани машини	1 957	8 %
Артилерийски средства	2 605	34 %
Противотанкови средства	1 916	6 %
Зенитни средства	2 892	10 %
Авиационна техника	465	53 %
Военноморска техника	137	15 %

 

Изменение на военната инфраструктура:

От сега съществуващите основни инфраструктурни обекти в Българската армия – 74 гарнизона и 178 войскови райони и обекти, към 2004 г. ще останат 49 гарнизона и 71 войскови района.

Очакваният размер на икономиите от освободените инфраструктурни обекти за целия период на реформата е около 75 000 000 лв.

Прогнозните приходи от реализацията на военно - жилищния фонд на МО за периода на реформата са около 40 000 000 лв.

В резултат на реформата от сега съществуващия състав в Министерството на отбраната през 2004 г. ще останат 50 000 души, като около 5 000 от тях ще бъдат в централната администрация на МО и подчинените формирования.

Подчинените структури на Министерството на отбраната се преструктурират като част от обектите се преобразуват в търговски дружества, редица обекти се предоставят на други министерства и ведомства или се обявяват за продажба и се създават изпълнителни агенции.

Преструктуриране на военно-образователната система и военно-научните организации:

Военно-образователната система се преобразува като от една Военна академия, четири висши военни училища и три сержантски училища се създава Военна академия “Г. С. Раковски”, като военно учебно заведение за подготовка на офицери за заемане на длъжности от “началник на щаб на батальон” и по-високи, както и на граждански лица, заемащи определени ръководни и експертни длъжности.

В състава на Военна академия “Г. С. Раковски” влизат:

-         факултет по национална сигурност и отбрана;

-         център за следдипломна квалификация на ръководни и експертни кадри;

-         три центъра за военно-специална подготовка за трите вида въоръжени сили от Българската армия – СВ (създава се през 2002 г.), ВВС (създава се през 2002 г.), ВМС (създава се през 2004 г.), на базата на висшите военни училища в гр. В. Търново, гр. Долна Митрополия и гр. Варна.

Военномедицинска академия запазва досегашния си статут на единен лечебен и учебно-научен комплекс.

Съществуващите пет военно - научни института и изследователски центрове се реорганизират в един Институт за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО).

Преструктуриране на медицинското и социалното осигуряване:

Основните цели на реформата на здравното осигуряване в Министерството на отбраната са насочени към изменение на функциите и задачите на структурите.

Предвидено е привеждането на медицинските дейности на обслужване по стандартите на НАТО и промяна в структурата на здравното осигуряване в МО, като за целта от сега съществуващите единадесет военни болници и поликлиники се разкриват лечебни заведения за:

-         извънболнична медицинска помощ;

амбулатории – в батальоните

медицински центрове – в бригадите

диагностично-консултативни центрове

-         болнична медицинска помощ;

болници за активно лечение

болници за продължително лечение

болници за рехабилитация

-         център за спешна медицинска помощ.

Основни цели на социалната политика в периода на осъществяване на реформата се изразяват в:

-         подобряване качеството на живот на кадровите военнослужещи, военните служители и военнослужещите на наборна военна служба;

-         подобряване формирането и организацията на основните и допълнителните възнаграждения на личния състав на Министерството на отбраната;

-         привеждане социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната в съответствие с принципите и разпоредбите на Кодекса за задължително обществено осигуряване;

-         осигуряване на здравното обслужване на личния състав на Министерството на отбраната в съответствие със Закона за здравното осигуряване;

-         осъществяване професионална адаптация на излизащите в запаса кадрови военнослужещи за придобиване на гражданска специалност или квалификация;

-         задоволяване жилищните потребности на кадровите военнослужещи и военните служители на Министерството на отбраната;

-         възстановяване на физическото и психическото състояние на личния състав на Министерството на отбраната посредством организиран отдих и рехабилитация в почивни домове и санаториуми.

Преструктуриране на системата за доставки, продажби и управление на собствеността:

Основната цел на системата за доставки е да се организират и проведат процедури за определяне на изпълнител на обществените поръчки при най-изгодни икономически условия за МО. Тези условия са свързани с осигуряването на БА със заявените количества, качество, доставки до крайни получатели на заявителя в определен срок.

Резултатът от тези дейности е осигуряването на БА с необходимите материални средства, които способстват за осигуряване на нормален войскови живот, воденето на пълноценен учебен процес и повишаване на бойната и мобилизационна готовност на войските. Този процес се осъществява по централизиран и децентрализиран способ.

Излишъците от въоръжение и техника в БА се продават при най-изгодни условия, като получените средства постъпват в бюджета на МО.

Преструктуриране на бюджета за отбрана и неговото управление

От 1999 до 2004 година бюджетът за отбраната ще бъде преструктуриран както следва:

Фонд “Работна заплата” - от 50.6 % на 34.6 %;

Капиталови разходи - от 3.1 % на 10.7 %;

Национална програма за изпълнение на Плана на действие за членство в НАТО - от 6.3 % на 28.3 %;

Относителното намаляване на текущите разходи от 84.5 % през 1999 година до 59.9 % през 2004 година и на разходите за реформа съответно от 6.0 % на 0.9 % ще даде възможност за пренасочване на ресурсите за постепенно повишаване на бойния потенциал на Въоръжените сили със 74 %.

Направления за усъвършенстване и програми

1.      Възможности за прецизиране и оптимизиране на някои от параметрите на плана се очертават в следните основни направления:

-         Оптимизиране структурата на личния състав от Въоръжените сили;

-         Оптимизиране на функционалната структура на въоръжените сили и подобряване количествените и качествени характеристики на Силите за бързо реагиране;

-         Намаляване броя на въоръжението и бойната техника адекватно на намаляването числеността на личния състав;

-         Оптимизиране на структурата и състава на Командване “Материално-техническо и медицинско осигуряване”, Командване на “Стратегическата комуникационно-информационна система” и Командване на “Специалните сили”;

-         Намаляване броя и ранговете на управленските равнища в съответствие с числеността и възможностите на формированията за мирно и военно време;

-         Интеграция на структурите на централната администрация на Министерството на отбраната и на Генералния щаб;

-         По-нататъшно оптимизиране на военната инфраструктура чрез уплътняване на гарнизоните и на войсковите райони в тях, което да доведе до допълнително намаляване на броя на основните инфраструктурни обекти.

Основните програми на реформата са:

-         Стратегически преглед на отбраната;

-         Програма за развитие на нормативната база;

-         Програма за развитие на Военната доктрина;

-         Пакет от програми за развитие на въоръжените сили;

-         Програма за развитие на системите за командване, управление, комуникации, наблюдение, разузнаване и на информационните системи;

-         Програма за развитие на системата за наблюдение и управление на въздушното пространство;

-         Програма за консолидиране на военно - научните изследвания;

-         Програма “сигурност чрез сътрудничество”;

-         Система от национални годишни програми за изпълнение на “плана на действие за членство в НАТО”;

-         Програма за повишаване качеството на живота на военнослужещите и военните служители чрез усъвършенстване на основните социални дейности;

-         Програма за преструктуриране на военно - образователната система;

-         Програма за освобождаване на министерството на отбраната от несвойствени функции и структури;

-         Програма за намаляване на военната инфраструктура;

-         Пакет от програми за рекапитализиране на въоръжените сили;

-         Програма за модернизиране на системата на бюджета, финансите и доставките;

-         Програма за развитие на обществената подкрепа за въоръжените сили.

Механизъм за осъществяване на плана

Планът за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 година ще се реализира с годишни програми, които ще се въвеждат чрез ежегодни заповеди на министъра на отбраната.

Планирането ще включва:

-         Изпълнение на мероприятия от “Плана за организационно изграждане на Министерството на отбраната до 2004 година”;

-         Изпълнение на мероприятия от “Националната годишна програма за изпълнение на Плана на действие за членство в НАТО”;

-         Изпълнение на мероприятия от “Директива за подготовка на Българската армия през учебната година”.

-         Контрол за изпълнение на мероприятията по реформата и подготовката за присъединяване към НАТО се осъществява под ръководството на министъра на отбраната в рамките на общата система на контрола.

ТРЕТА ГЛАВА

ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ОТБРАНАТА.

 

Икономическите аспекти на модернизиране на отбраната включва въпроси свързани с модернизацията на отбраната и превъоръжаването на войските, включително въпроси свързани с ресурсните аспекти на модернизацията. Ето защо ще разгледаме подробно положението в България. Въпреки че България се различава от останалите страни в региона с излишно засилената си военна и отбранителна инфраструктура наследена от близкото минало, ще се спрем на общите принципи и  ще ги подкрепим с конкретни примери от опита на българското Министерство на отбраната. Ще започнем с описание на изискванията за реформи в областта на отбраната и на необходимостта от въвеждане на строга система на управление на отбранителните ресурси. Необходимо е да опишем организационните и процедурни промени, които са от първостепенно значение за постигане на гъвкава система за снабдяване на армията, съвместим с аналогичните системи и практики на страните членки на НАТО и ЕС. След това се спираме на основните елементи на новото планиране на снабдяването, изброявайки настоящите приоритети и представяме едно текущо изследване на военната модернизация. Разглеждаме и ролята на изследователската работа и развитие в процеса на модернизация, както и възможностите за сътрудничество в национален и международен план.

1. Модернизацията като неразривна част от отбранителната реформа.

Повечето страни от Югоизточна Европа са предприели мащабни реформи в отбраната, целящи да адаптират отбранителните им институции към ситуацията след края на Студената война и новите предизвикателства пред сигурността в този исторически неспокоен район. През последните три години България също постигна значителен напредък с приемането на нова Концепция за национална сигурност, нова Военна доктрина и план за реформи известен като “План 2004”. Плановете за реформи бяха разработени под строг цивилен контрол, за да се гарантира уравновесеност и постепенност в развитието на мощностите, необходими за изпълнението на очакваните задачи и мисии. На следващата фигура е показана общата схема на военното планиране. Следователно плановете за модернизация са съобразени с изискванията за национална сигурност. В частност плановете за развитие на силите са разработени така, че българската войска да може ефикасно да изпълнява 18 задачи, групирани в шест оперативни района. Плановете и програмите за модернизиране на системите оръжия, екипировка, командуване и контрол, комуникационни и информационни системи, системи за наблюдение и разузнаване, инфраструктура за чисто отбранителни или отбранително – граждански цели, както и сили за защита на местното население - са неразривна част от процеса на планиране на отбраната. Осъществяването на тази обща планова рамка е от изключително значение за даване на насоки, за изграждане и поддържане необходимите отбранителни мощности, вместване в зададените ресурсни рамки и координация на плановете за модернизация с другите мерки за укрепване на силите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 1. Модернизация на рамката на планиране на отбраната

България въведе строга система за управление на военните ресурси, напълно съвместима със системата за планиране на НАТО. Най-сетне, като една от страните стремящи се към членство в НАТО в близко бъдеще, и България има свой План за действие с цел членство плюс годишни програми за изпълнение на този план, и участва в Процеса за планиране и преглед на НАТО. Във връзка с модернизацията и изобщо с подготовката на въоръжените сили, плановете са направени, така че да отговарят на изискванията на Инициативата за отбранителни мощности на НАТО, която в процеса на планиране бе формулирана като поредица от Цели на партньорите. Въпреки че настоящите планове не са пряко свързани с постигане на капацитета, изискван от страните - членки на ЕС, тяхното изпълнение ще допринесе значително за преодоляване на недостига в капацитета, формулиран от Европейския Съюз.

Като взеха пред вид изброените инструменти, както и волята на политическите партии представени в Парламента и твърдата убеденост на политическото мнозинство и неговото правителство, българските стратези съумяха да изработят средносрочни и дългосрочни планове, които програмират бъдещите разходи и бюджетни нива с достатъчна точност. Тези планове се основават на презумпцията за запазване на бюджета за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт и са направени така, че да съответстват по-добре на изискванията на едно бъдещо членство в НАТО. В следващата таблица са представени прогнозите за отбранителен бюджет и бюджетно разпределение.

                                                                                                            Таблица № 3

 

 

 

Разпределението на бюджета дава възможност за поддържане на планираната структура на силите, за обучение според стандартите на НАТО и модернизация, за да се бъдат изградени и поддържани такива въоръжени сили, които, освен че осигуряват националната отбрана, могат в разумни рамки да подпомагат силите на НАТО и ЕС в кризисни ситуации и да допринесат значително за колективната отбрана. Според плановете за реформа след 2004 г., бюджетът за модернизация ще представлява 25% от общия бюджет за отбрана. Така България ще покрие числото, заложено в Общата Европейска политика за сигурност и отбрана и ще надхвърли базата на НАТО за разходи за модернизация. Следващата фигура представя един индикатор за модернизация дефиниран като разход за отбрана изчислен въз основа на ППС за войник.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 2. МО бюджет на войник и “под” на НАТО за 1999 в ППС долари

Фигура 2: Възможности за модернизация на българските въоръжени сили в сравнение с “пода” на НАТО за 1999. Индикаторът е определен като долари по паритет на покупателната способност (ППС) за войник. Изчисленията са базирани на данните за състава и бюджета.

Освен това, допълнителни средства за модернизация ще бъдат усвоени чрез програми за помощ в областта на отбраната и специални национални програми, примерно Програмата за хармонизация на честотния спектър с нормите на ЕС. Тези средства е възможно да надхвърлят с 10% бюджета за модернизация. Те са включени в Таблица 3.

Следователно цялостният подход към реформата в отбраната и точното изпълнение на плановете за реформа осигуряват възможности за модернизация. Но за да се използват разумно тези възможности, необходимо е да се изпълнят редица предварителни условия. Опитът на България дава примери за организационни и процедурни промени от важно значение за адекватна модернизация.

2. Външнополитически диалог между България и НАТО.

Република България изрично е посочена като една от страните, кандидати за членство в НАТО. Първият цикъл на плана приключи през пролетта на 2000 г. В съответствие с процедурите му България разработи и представи Годишна национална програма за 1999-2000 г. Международният секретариат подготви индивидуален доклад - оценка по участието на България в Плана на действие за членство (Progress Report), одобрен от Северноатлантическия съвет през месец април 2000 г.

Предоставената на НАТО информация по време на консултациите е използвана в рамките на поредния цикъл на Процеса на планиране и преглед по Програмата “Партньорство за мир” и е основа при оформянето на специфичните за България 82 цели по партньорство в подкрепа на Плана на действие за членство. 47 от приетите цели по партньорство са свързани с Плана на действие за членство. В края на септември България представи втората си Годишна национална програма в НАТО за 2000-2001 г. за втория си цикъл по Плана на действие за членство.

При разглеждането на военно - образователната система се обръща внимание на структурните реформи и промените в учебните програми. Като цяло военното образование отговаря на изискванията на НАТО, но се подчертава, че за качеството на образователния процес могат да се положат още много усилия. Като недостатък се посочват пропуските в системата за обучение на сержанти.

В сферата на организацията на отбраната се излагат съществуващите основни слабости: пропуски в оперативното обучение и бойната готовност, наличието на остаряло и излишно въоръжение и ниското ниво на оперативна съвместимост със силите на НАТО.

Разглеждат се целите на План 2004, чрез който тези недостатъци следва да бъдат преодолени. Относно ревизираната версия на План 2004 се изразяват следните очаквания:

Потвърждаване на предвижданите съкращения в личния състав;

Да бъде насочен към проблеми, произтичащи от задържането на остаряло и излишно въоръжение. Прогнозират се допълнителни съкращения на военна техника, като през 2007 г. се очаква България да разполага с 400 танка, 1000 единици артилерийско оръжие (над 100 мм) и 1350 броя бронирани бойни машини; Преодоляване на т.нар. "инфлация на военни чинове" - намаляване на съотношението старши/младши офицери.

Основното предизвикателство за страната са процесите на съкращаване, рационализация и преструктуриране на въоръжените сили. В това отношение България е набрала скорост и дава отговор на отправените конструктивни критики от страна на НАТО.

Държавата сериозно възприема планираните реформи и възнамерява да ги осъществи. Страната е скъсала вече с негативната практика от началото на 90-те години, когато ГЩ искаше нереалистично голям военен бюджет, МО и правителството го съкращаваха, а Народното събрание го гласуваше. Тогава финансовите средства не винаги се използваха по предназначение, а като се прибави и инфлацията - те не достигаха до никъде.

Основното заключение на доклада относно готовността на България за членство в НАТО е, че страната е "добре подготвена" за присъединяване, като само трябва да бъдат преодолени посочените от Съюза пропуски.

3. Отбранителни и военни въпроси в Годишната национална програма на Република България за членство в НАТО.

Годишната национална програма на Република България за изпълнение на Плана на действие за членство в НАТО съдържа дейностите, насочени към постигане на оперативна съвместимост в следните ключови области – "Стабилност", "Демократизация", "Професионализация", "Развитие на оперативни възможности за изпълнение на задачи по колективната отбрана и за участие в операции, различни от война" и "Модернизация и превъоръжаване". Основен изпълнител на дейностите е Министерството на отбраната.

Целите и задачите се основават на постигнатото през първите два цикъла, при спазване на принципа за приоритизиране на тяхното изпълнение в рамките на цялостната политика за присъединяване към НАТО.

Основната цел на ключова област "Стабилност" е създаване на нормативна база и адекватна система на ръководство, планиране и управление на отбраната, които ще позволят въвеждане на система за планиране на отбраната, която ще е в състояние на етапа на членството да отговори на изискванията на колективната отбрана и изискванията, налагани от участието в съвместни операции.

Закона за отбраната и въоръжените сили е в основата на провежданата реформа и бе многократно изменян и допълван с оглед отразяване на настъпилите промени в обстановката и отговаряне на новите изисквания. Положително влияние върху хода на реформата имаха и приетите нови закони – Закон за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, Закон за държавния служител, Закон за администрацията. Практическите стъпки по изпълнение на изискванията на тези закони се регламентираха от приетия нов Правилник за кадрова военна служба и бяха в рамките на План 2004. Постигнат е напредък в разработването на останалите стратегически, оперативни и тактически документи – "Бяла книга за отбраната и въоръжените сили", "Национална военна стратегия", концепции и доктрини, наставления и устави за завършване на цялостното нормативно осигуряване на Българската армия с документи.

За адаптиране на военната политика и планирането на отбраната към подходите и принципите на стратегическата концепция на НАТО е предвидено оптимизиране на Системата за планиране, програмиране и бюджетиране (съвместима със системите за планиране в НАТО и страните - членки) и на съществуващите 21 основни програми и свеждането им до 12 за 2002 година. През юли 2001 година бяха утвърдени и Указания на министъра на отбраната по Процеса на планиране и преглед на отбранителната политика по Партньорство за мир (ПЗМ).

Основната цел на ключовата област "Демократизация" е затвърждаване на процесите на ефективен граждански контрол над въоръжените сили чрез защитата на ценностите на демократичното общество, действено ръководство и контрол, в това число и над дейността на специалните служби, ефективна система на управление, мониторинг и контрол на разходите по отбрана, отговаряща на изискванията за прозрачност, отчетност и ефективност.

Сформираните в Министерството на отбраната органи за формулиране и провеждане на военната политика и планиране: Съвет по отбрана, Съвет по интеграция, Програмен съвет и други доказаха своята ефективност, заедно с дейността на специализираната и общата администрация на Министерството на отбраната, съгласно промените в Устройствения правилник от 1 април 2001 г.

За гарантиране на действено ръководство и контрол, на министъра на отбраната е възложена непосредствената отговорност и пряк контрол над дейността на Служба “Военна информация” и Служба “Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване”, и на Инспектората на Министерството на отбраната. Продължава практиката по подготовка и представяне в Народното събрание на ежегодни доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Основната цел в ключовата област "Професионализация" е да развие такъв офицерски, сержантски и войнишки корпус, както и цивилни кадри, които да са в състояние да изпълняват в пълен обем задачите, произтичащи от новите мисии на НАТО, задачите по колективната отбрана, в това число и в многонационални щабове и други органи, работейки по процедурите на Съюза. Главните усилия бяха насочени за регламентиране на основите на кадровата работа във въоръжените сили. За преструктуриране системата на военното образование и военноучебните заведения, е приета Концепция за подготовката на кадри за нуждите на отбраната на Република България, съставна част, на която са и разработените концептуални документи в сферата на военно - образователната система.

За развитие и подобряване на качеството на живот на военнослужещите и техните семейства в Генералния щаб на Българската армия и главните щабове на видовете въоръжени сили са изградени структурни звена за работа по мотивацията и качеството на живот.

Основната цел на ключова област "Развитие на оперативни възможности на Българската армия за изпълнение на задачи по колективната отбрана и за участие в операции, различни от война" е да се реорганизира и преструктурира Българската армия и да се изградят сили за нуждите на колективната отбрана и за новите мисии на Съюза.

В съответствие с изискванията на Плана за организационно изграждане на въоръжените сили на Република България до 2004 г. започна реорганизиране и преструктуриране на системата за управление на войските. Изпълнени са планираните дейности по окомплектоването и подготовката на определените в готовност до 2000 г. сили и средства от Българската армия за участие в операции по поддържане на мира под ръководството на НАТО.

В изпълнение на Концепцията по оперативните възможности (OCC) България заяви сили и средства за включване в Pool of Forces Database, като предложи и конкретен график за тяхната оценка чрез механизмите на OCC. Заявено бе и намерение през 2002 г. страната да предложи допълнителни сили и средства за базата данни, както и срокове за оценката им. България е една от първите страни - партньори (юни 2001 г.), която заяви готовност за размяна с НАТО на информация за въздушната обстановка. Функционира Национален координационен център за логистична поддръжка за осигуряване на преминаващите войски и материални средства на КФОР. В съответствие с цел за партньорство PGG 0028 през есента на тази година ще бъде завършен Преглед на структурите на силите на Българската армия с основна цел – актуализиране на План 2004, като се намери оптимален баланс между структури, задачи и ресурси на базата на уеднаквени икономически и военнотехнически критерии и дефиниции. През март 2001 г. завърши процесът на адаптация към новите структури на главните щабове на видовете въоръжени сили, изградени по стандартите на НАТО.

Към момента Българската армия подготвя сили и специалисти за участие в операции по поддържане на мира, а след получаване на покана за членство има готовност да подготвя такива и за нуждите на колективната отбрана и за други мисии на НАТО. Комплексният процес на подготовката се подпомага и от изпълнението на приетия пакет от Цели за партньорство, повече от половината от които са свързани с Плана на действие за членство в НАТО.

Основната цел на дейността в ключовата област "Модернизация и превъоръжаване" е повишаване на оперативните възможности и ефективността на въоръжените сили при постигане на необходимата оперативна съвместимост с НАТО. Дейностите в областта на модернизацията и превъоръжаването бяха съсредоточени върху прилагането на пакета от цели по партньорството, отразяващи инициативата на НАТО за отбранителните способности (DCI).

Съгласно определените приоритети усилията бяха насочени към изграждане и усвояване на нови системи за командване, контрол и комуникации и изграждане на съвместима със стандартите на НАТО комуникационно - информационна система (КИС). В ход е изпълнението на проект за изграждане на стратегическа комуникационно - информационна система и полева интегрирана КИС за силите за участие в операции по поддържане на мира под ръководството на НАТО. Проектът за изграждане на Оперативен национален център за въздушен суверенитет ASOC е на завършващ етап на изпълнение, като продължава работата по изграждането на елементи на национална система за противовъздушна отбрана (ПВО), с възможности за бъдещо включване в интегрираната система за ПВО на НАТО.

В структурата на Министерството на отбраната бе създадена (април 2001 г.) дирекция "Политика по въоръженията", чиято отговорност е координирането и изготвянето на програми и провеждането на политиката в областта на въоръженията; научното, военно – приложното и технологичното развитие; провеждането на политиката в областта на военната стандартизация, кодификацията и осигуряването на държавната гаранция на качеството на военната и специалната продукция, сертификацията на продукцията и на системите по качеството на производителите. Директорът на дирекция “Политика по въоръженията” е национален представител в Конференцията на националните директори по въоръженията на НАТО /CNAD/.

4. Реформата в Отбранителната промишленост и планът на действие за членство в НАТО.

Военната реформа е част от развитието на българското общество. Обновяването на армията трябва да бъде решавано с използване на целия възможен потенциал не само на държавните институции, но и с ангажиране на обществеността, политологичните формирования на гражданското общество.

Военната индустрия е единственият индустриален сектор с ръст в продажбите през последната година. Това е по-скоро резултат от временно благоприятна конюнктура през първите три месеца на годината. След четири години на рестриктивно отношение на предишното правителство към износа на специална продукция и към нашата отбранителна промишленост като цяло, сега се правят значителни усилия за възстановяване на загубените позиции. В бъдеще българските заводи от отбранителната промишленост ще намерят доста добри пазари и ще изнасят продукцията си, на пазари, за които няма никакви забрани на международните режими за експортен контрол.

Българските заводи произвеждат оръжие по руски лицензи или по собствени разработки. За в бъдеще перспективите трябва да бъдат насочени към производство на НАТО - изделия. Ето защо е от голямо значение предложенията за коопериране от САЩ и Европейския съюз по отношение на нашата отбранителна промишленост. Това е бавен процес, който не може да стане веднага поради необходимите настройки на мощностите, които са пригодени към съвсем друг тип изделия и от особена важност е преструктурирането на отбранителния комплекс.

Особено важно е изграждането на стратегия за възстановяване на отбранителната промишленост. Тя трябва да включва няколко основни елемента. На първо място, изключително стриктно трябва да се спазват санкциите наложени от международните организации по отношение на износа за определени държави и региони. На второ място, стимулиране на износа на специална продукция при спазването на всички препоръки на международните организации. Възвръщане на стари позиции и навлизане на изцяло нови пазари. Например Южна Америка е пазар с голям потенциал и е възможно насочване на усилията ни за навлизане на ниши за български военни заводи. Друг пазар с голям потенциал е Близкият изток, въпреки, че досега България е изнасяла специална продукция за Азия, Африка и Южна Америка.

Ефективният експортен контрол е от огромно значение за изграждане на международния авторитет на България и в същото време осигурява предпазване на страната от налагането на санкции. В последните четири години обаче на системата за експортен контрол бе нанесен чувствителен удар. Например експортният контрол по отношение на оръжието и стоките с двойна употреба, който преди 1997 г. се осъществяваше от две дирекции, е смален до един отдел, в който реално работеха по трима, дори и двама експерти. Ето защо е от голямо значение да се наблегне на подобряването на експортния контрол. Ведомствата, отговорни за контрола на търговията с оръжие са: издаването на лиценз от междуведомствения съвет, който е със срок шест месеца или година. След като бъде издаден лиценз от междуведомствения съвет, разрешения за отделни сделки дава Комисията за контрол и разрешения на външнотърговските сделки с оръжия и стоки и технологии с двойна употреба към Министерството на икономиката. В тази комисия, която се занимава вече оперативно с издаването на разрешения за всяка една конкретна сделка, са включени представители на министерствата на вътрешните работи, на външните работи, отбраната и икономиката. Третото ниво на контрол е самата оперативна дейност, в която вече се включва и Агенция “Митници”, и МВР и съответните служби. Тези три нива съставляват експортния контрол. Като част от действията на правителството за подобряване на експортния контрол законът за външнотърговската дейност с оръжие е приоритетен. Проектът е в абсолютен синхрон със съществуващото в тази област европейско законодателство. Много важни моменти са лицензирането на посредниците. Това е препоръка от Европейския съюз и от колегите в САЩ. Когато има някакви нарушения санкциите ще бъдат доста по-сериозни.

Изборът на конкретна концепция сред всички тези възможности е предстоящ. Отсега обаче се знае, че какъвто и да е той, за българската армия има само един път – преструктуриране и превъоръжаване по стандартите на НАТО. От това доколко военните фабрики са способни да се пренастроят на същата вълна ще зависи дали през следващите години вътрешният пазар за продукцията им ще се разшири значително, или ще загубят и символичната пазарна ниша, която имат у нас.

Според проучване на БАН се очаква значително разрастване на българския пазар във връзка с провеждането на военната реформа.

Реформата в отбраната създава условия за модернизация от всички въоръжени сили, а оттам и предпоставки за участие на отбранителната индустрия в модернизацията. В момента българската отбранителна индустрия има ограничени възможности за решаване на тази задача, респективно за ефективно участие в модернизацията на въоръжените сили. Това състояние може да бъде променено по два начина: чрез осигуряване на външен приток на технологии и инвестиции и самостоятелно, в смисъл национално развитие. От това дали военните заводи ще се справят с тази задача ще зависи дали те ще могат да се задържат и дори да разширят присъствието си на външните пазари.

Според международните наблюдатели очакванията, че приватизацията на българската оръжейна индустрия е панацея за решаването на проблемите на ВПК, търговията със спецпродукция и контрола върху нея, както и средство да се намали корупцията в тази сфера очевидно не се оправдават. Очевидно е, че без ясна концепция за военната ни промишленост тя е обречена на гибел. Такава концепция няма и до момента. Единственото направено досега е приетата програма за преструктуриране на отрасъла и започналата приватизация на военните заводи.

Предложен е план за реформата в три основни направления, които произтичат от Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина и те трябва да бъдат реализирани паралелно:

-         Радикално обновяване на цялата система на националната отбрана с коренна промяна на характеристиките на мястото и ролята на военния фактор в националната политическа система и изграждане на въоръжените сили по нова концептуална схема, адекватна на политическите приоритети, стратегическата среда и националните ресурси;

-         Нови отношения на сигурност с държавите от региона и стратегическите партньори на българия и нова роля на въоръжените сили в тях;

-         Стратегия за политическо и оперативно взаимодействие с НАТО и ускорена подготовка за присъединяване.

Първото направление на плана е реформата на Министерството на отбраната. “Планът за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната до 2004 г.” предвижда да бъдат изградени въоръжени сили, които:

-         са адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства;

-         са в състояние да осигурят най-добрата отбрана в рамките на ресурсите, които страната може да си позволи;

-         могат резултатно да подкрепят политиката на правителството за присъединяване към НАТО и Европейския съюз и за споделяне усилията на международната общност за поддържане на мира и стабилността.

Успоредно с преструктурирането на въоръжените сили ще се оптимизира и модернизира системата за командване, контрол, комуникации, компютри и навигация, с цел да се постигне висока степен на оперативна съвместимост с НАТО.

Второто направление на плана е в областта на международното сътрудничество и приноса на министерството на отбраната към стабилизирането на ситуацията в региона и намаляването на предпоставките за възникване на въоръжени конфликти в бъдеще.

“Сигурност чрез сътрудничество” е програма за международни двустранни и регионални инициативи в областта на отбраната, регламентирани от рамкови споразумения за военно сътрудничество и основаваща се на допълнителни протоколи, меморандуми за разбирателството и годишни програми за международно военно сътрудничество.

“Сигурност чрез сътрудничество” е създадена, за да допринесе за осъществяването на основните принципи на националната сигурност на Република България във външнополитически план:

-         Сигурността на страната се гарантира от евроатлантическите структури за колективна сигурност;

-         Международните инициативи в областта на отбраната допринасят за увеличаване на взаимното доверие в политико-военната сфера и засилват стабилността и сигурността в региона и в света.

България притежава потенциал, за да бъде значим фактор за стабилността в региона, и международното сътрудничество внася и поддържа равновесие във взаимоотношенията между страните и техните армии, съдейства за намаляване ролята на военния фактор в международните отношения.

Третото направление на плана е свързано с взаимодействието с НАТО, подготовката на въоръжените сили и присъединяването на България към Алианса и Европейския съюз.

Присъединяването на България към НАТО е стратегически и политически приоритет, закрепен с Декларация на Народното събрание на Република България и потвърден в Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина. Подготовката на въоръжените сили да посрещнат критериите за присъединяване към НАТО и Европейския съюз е единен процес на всички етапи на планиране и осъществяване на дейностите.

Националната програма за изпълнение на Плана на действие за членство в НАТО доразвива постигнатите положителни резултати от последния кръг на засиления диалог в “Партньорството за мир” и очертава система от незабавни, средно- и дългосрочни ориентири за ускорено и пълно постигане на изискванията, които ще направят България реален и силен кандидат за членство. Нейните главни приоритети са постигането на политико-икономическите и военно - отбранителните критерии.

За успешното и ускорено реализиране на “Плана за организационно изграждане и развитие на Министерството на отбраната” са необходими лидерски качества на политическото и военното ръководство, на следването на политиката на фундаментално преосмисляне, преоценка и преструктуриране на основните функции и дейности в министерството и въоръжените сили и на прилагането на съвременни управленски и информационни технологии.

Северноатлантическият Съюз не е обявил официално критерии за присъединяване, т.е. няма фиксиран списък от критерии, но се очаква държавите, желаещи да се присъединят към НАТО, да спазват основните принципи на Договора от Вашингтон – демокрация, индивидуални свободни и управление на закона. В точка 72, Глава 5В от този документ е посочено, че “Потенциалните кандидати трябва:

-         Да са демонстрирали привързаност и почит към нормите и принципите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа;

-         Да са показали привързаност към повишаване на стабилността и благополучието чрез икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда;

-         Да са установили подходящ демократичен и граждански контрол над въоръжените сили.”

5. Национална военна стратегия в изграждането и поддържането на отбранителните възможности на страната.

Националната военна стратегия (НВС) е система от стратегически възгледи, принципи и схващания за предизвикателствата, заплахите и рисковете за военната сигурност на страната, за характера на военнополитическите кризи и военните конфликти на съвременния етап и пътищата за тяхното предотвратяване, за закономерностите, принципите, формите и способите за използване, подготовка и управление на Въоръжените сили на Република България, както и за подходите за тяхното организационно и структурно изграждане. База за Националната военна стратегия са приетите основополагащи за националната сигурност документи - Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина. Тя е разработена в съответствие с изискванията на Конституцията на Република България, Закона за отбраната и въоръжените сили и другите закони, отнасящи се за националната сигурност на страната. В съдържанието й са залегнали основните принципи и положения на “Плана за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г.” (“План 2004”) и “Плана за действие за членство в НАТО” (ПДЧ).

Националната военна стратегия е ориентирана към съществуващата геополитическа и военностратегическа реалност, като в същото време отчита измененията в политическата, икономическата и военната интеграция в регионален и световен мащаб и развитието на средствата, формите и способите за въоръжена борба, както и възможностите на страната да удовлетворява потребностите на въоръжените сили. Тя разглежда военностратегическата среда с произтичащите от нея изводи за въоръжените сили, изискванията, функциите, задачите и стратегията за реформиране им, тяхното организационно и структурно изграждане, комплектуване, бойно и логистично осигуряване, участието им в процесите на интеграция и военно сътрудничество, системата за подготовка на кадри, както и вижданията за тяхното развитие в краткосрочна и средносрочна перспектива. Разработва се за период от 4-6 години и предлага основните положения на “Визия 2010”.

Реалната военностратегическа среда в глобален, регионален и вътрешен определя рисковете и предизвикателствата за военната сигурност на страната.

Във външен план (глобален и регионален) основните рискове и предизвикателства са:

-         действащите и потенциалните конфликти в държавите, възникнали след разпадането на бившата Югославия, както и неовладяването на шовинизма, национализма и религиозния фанатизъм в отделни части от региона, съхраняващи възможността за активиране на кризи от различен характер;

-         заплахата от разпадане на държавността в страни от Западните Балкани вследствие на вътрешен политически и икономически срив, водещо до масови нарушения на човешките права и геноцид;

-         възможните масови бежански потоци и миграция на население от конфликтните райони;

-         рискът от трансгранични екологични замърсявания;

-         заплахата от незаконен трафик на хора, оръжие, опасни материали и наркотици, свързани с форми на въоръжен екстремизъм и тероризъм.

Във вътрешен план основните рискове са:

-         натрупващите се икономически и социални проблеми, които не позволяват нормалното функциониране на системата на отбраната и въоръжените сили и провеждането на технологична реформа в тях;

-         недостатъчната боеспособност на основни видове въоръжени сили, родове и специални войски и отделни формирования от Българската армия;

-         технологичното изоставане на армията ни от армиите на страните, членки на НАТО, и някои съседни армии;

-         неизпълнението на “Плана за организационното изграждане на въоръжените сили до 2004 г.”;

-         демографската криза в страната, изразяваща се в намалената средна продължителност на живота, спадането на раждаемостта и високата емиграция, създаващи опасност за бъдещето оцеляване и защита на нацията.

Всичко това дава основание да се направят следните изводи:

-         В стратегическата среда на българските национални интереси процесите ще се доминират и определят от тяхното общоевропейско измерение (включващо САЩ и Русия). Проблемите и факторите в региона на Югоизточна Европа имат политическо значение и няма да поставят под въпрос стратегическата ориентация на България към Европейския съюз и НАТО. Те обаче ще оказват влияние върху характера на НВС в дългосрочен план.

-         Националната военна стратегия приема рисковете и предизвикателствата като едно от изходните условия за отбранителното планиране и развитието на въоръжените сили. Липсата на опасност от непосредствена военна заплаха и съществуващата система за сигурност в Европа и региона създават благоприятни външнополитически условия за провеждане на реформата във въоръжените сили в краткосрочен и средносрочен план.

-         Националната военна стратегия отчита, че факторът “военна сила” не е загубил своето значение и че военната сигурност на страната и подобряването на състоянието на въоръжените сили са неизменно условие и принос на България в подкрепа на мира и сигурността в региона. Осигуряването на надежден военен потенциал за защита на националните интереси е първостепенна задача с особена важност.

-         Националната военна стратегия сочи, че съвременната военностратегическа среда налага предефиниране на областите на използване на въоръжените сили и техните задачи в мирно време, в състояние на кризи и по време на война. Разширяването на спектъра на техните задачи и постигането на оперативна съвместимост с войските на НАТО изискват нова нормативна база, система на подготовка, комплектуване и поддържане в готовност.

-         Националната военна стратегия разглежда подготовката за членство в НАТО като един от приоритетите в отбранителното планиране, изграждането, подготовката и развитието на въоръжените сили. Увеличаването на приноса на България и Българската армия в подкрепата на мира в целия свят и участието в управлението на международни военнополитически и хуманитарни кризи са в основата на програмите и плановете за развитието на въоръжените сили.

Анализът на военностратегическата среда определя основата и съдържанието на Националната военна стратегия.

Основи на военната стратегия за изграждане на отбранителните възможности на страната:

В основата на военната стратегия стоят жизнените и стратегическите интереси на страната, определени в Конституцията на Република България, Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина. Главна цел на отбранителната политика е създаване и поддържане на отбранителен потенциал, способен да осигури неутрализиране на военни заплахи и надеждна защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитета на страната. Военната сигурност се опира на стабилна икономика, развита инфраструктура и осигурена социална сфера. Поддържането на военен потенциал, достатъчен за оказване на ефективно противодействие на всякакви военни и други заплахи за агресия, е важен фактор за гарантиране на сигурността.

Военната сигурност е състояние на военнополитическата и военностратегическата обстановка, при която за България не съществува военна заплаха, военната заплаха успешно се неутрализира, въоръженото нападение надеждно се отразява.

Основно съдържание на отбранителната военна стратегия е провеждането на структурна реформа във въоръжените сили в съответствие с “План 2004” и оптимизиране на състава им за ефективно изпълнение на задачите, определени в Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина, привеждане на структурата на въоръжените сили и регламентиране на тяхното използване в съответствие с измененията на военностратегическата среда, финансово-икономическите и демографските възможности на страната и с изискването за ускорено постигане на висока степен на оперативна съвместимост със силите на НАТО.

Области за действие и инструментариум на прилагане на стратегията:

За осигуряване на отбраната и защита на националните интереси основните военни цели са подпомагане на мира и стабилността в зоната на националните интереси - преди всичко в регионален мащаб; ускорено и пълно покриване на изискванията, които ще направят страната ни силен и реален кандидат за членство в НАТО; създаване и подготовка на въоръжени сили, способни да отговорят на целия спектър от рискови фактори и заплахи за националната сигурност и притежаващи подготовка, бойна готовност и боеспособност, произвеждащи сигурност за обществото.

За постигане на националните военни цели и интереси въоръжените сили прилагат следните стратегически концепции:

-         Стратегия за активно предотвратяване - основава се на принципа, че военната сигурност на България може да бъде гарантирана само в условията на стабилен мир и устойчива международна среда. Тя включва активна външна политика, засилено военно сътрудничество и поддържане в готовност на сили и системи за предупреждение и предотвратяване на кризи.

-         Стратегия за управление на кризи - прилага се в три основни области: защита на населението и инфраструктурата на държавата при природни бедствия, промишлени аварии и опасни замърсявания; участие в арбитражно управление на кризи и предотвратяване на конфликти; действие при възникване на преки предизвикателства за националната сигурност.

-         Стратегия за отбрана - осъществява се чрез поддържане на достатъчен боен потенциал в подкрепа на националната военна политика и на гарантиране на сигурността на страната; подготовка и водене на отбрана на застрашен театър на военни действия; териториална отбрана извън зоната на бойните действия; отказ от водене на стратегически настъпателни операции; военно сътрудничество.

Националната военна стратегия осигурява прилагането на тези стратегии и на съответния инструментариум за постигане на основните военни цели в следните области: подкрепа на мира и сигурността, оперативна съвместимост, подкрепа и защита на населението, управление на военнополитически кризи и отбрана на страната.

Подкрепата на мира и сигурността е продължение и резултат на външната и военната политика на държавата и важен фактор за предотвратяване на военнополитическите кризи, което се постига чрез:

-         изграждане и поддържане в готовност на достатъчен военен потенциал, съответстващ на рисковете и заплахите от външен характер като аргумент и сила в подкрепа на политиката за мир и сигурност на държавата;

-         военно сътрудничество, чиято основна задача е да бъде важен инструмент за политиката на държавата във взаимоотношенията й с други страни във военната област и сигурността.

Оперативната съвместимост се разглежда като оперативна съвместимост между войските и силите в Българската армия и оперативна съвместимост с войските на НАТО.

Оперативната съвместимост между войските и силите се изразява в достигане на високо равнище на обединяване на бойните възможностите на видовете въоръжени сили, родовете и специалните войски в тях за съвместно функциониране и изпълнение на бойни задачи. Основен документ, регламентиращ постигането на този вид оперативна съвместимост, е Доктрината за съвместните операции.

Оперативната съвместимост с войските на НАТО се изразява в постигане на високо равнище на възможности за провеждане на съвместни операции на подразделения от Българската армия с войски на пакта. Това се осъществява чрез прилагане на стандартите на НАТО в командната, оперативната и логистичната област. Практическата реализация на този процес се извършва чрез участието на Българската армия в програмата “Партньорство за мир” и в Процеса на планиране и преглед на отбраната. Той включва изпълнение на Цели за партньорство (ЦП), които заменят Целите за оперативна съвместимост (ЦОС).

Подкрепата и защитата на населението е система от хуманитарни дейности със социален, икономически и научно-технически характер, осъществявани с цел защита на населението и националното стопанство в мирно и военно време, недопускане и намаляване на загубите и вредните последици, провеждане на спасителни и аварийни дейности, осигуряване на необходимите условия за оцеляване и подпомагане при бедствия, аварии, катастрофи и въоръжени конфликти.

Участието на въоръжените сили в операции (действия) в подкрепа на населението се развива в Доктрината за операции, различни от война.

Управлението на военнополитическите кризи е система от мероприятия от дипломатически, политически, военен, икономически, хуманитарен и друг характер, целяща установяването на признаците на кризата, вземането на решения за действие и тяхното изпълнение и контрол. Управлението на кризи е постоянен еволюционен процес, преминаващ през всички етапи на ескалацията на конфликтната ситуация. На всеки етап то изисква разработването на стратегия и прилагането на адекватни действия.

Отбраната на Република България е система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните човешки и материални ценности чрез поддържане на икономиката, въоръжените сили, населението и отбранителната инфраструктура в готовност за действие, както и от действия за защита на териториалната й цялост, независимост и суверенитет. Тя е важна част от системата за национална сигурност и е в подкрепа на усилията за интегриране в европейските и евроатлантическите политически, икономически и военни структури. Осигурява се чрез изграждане и поддържане на отбранителен потенциал и интегрирано отбранително планиране при сътрудничество с НАТО и ЗЕС. Отбранителният потенциал включва военен потенциал, подготвени за отбрана територия и население и икономика, произвеждаща необходимите материални ресурси. Отбраната се осъществява от въоръжените сили, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите и гражданите.

Подготовката на страната за отбрана включва подготовка на националната икономика, подготовка на въоръжените сили, подготовка на населението и подготовка на територията на страната като театър на военните действия.

Националната военна стратегия предефинира и задачите на въоръжените сили в мирно и военно време:

-         Поддържане на държавната политика за установяване и укрепване на мира в региона и повишаване на военната стабилност при по-ниско равнище на военните потенциали.

-         Предотвратяване, блокиране и разрешаване на военнополитически кризи в зоната на националните интереси;

-         Участие в мироопазващи, спасителни и хуманитарни операции, като България подготвя сили и средства за участие в операции за поддържане на мира (ОПМ) и за оказване на подкрепа на населението. Това се разглежда в Доктрината за участие на Българската армия в операции за поддържане на мира и в многонационални мирни сили, в Доктрината за операции, различни от война.

-         Непосредствена отбрана на страната в случай на агресия (военен конфликт). Поради стратегическите параметри на територията на страната изпълнението на тази задача има общодържавен характер и ангажира в различна степен целия потенциал на нацията. То се осигурява чрез изготвянето на стратегически и оперативни планове.

Главна задача в периода на действие на Националната военна стратегия е изграждане и развитие на въоръжените сили чрез реформирането им в съответствие с основните показатели на “План 2004” и ПДЧ.

Заключение

Участието ни в Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа и използването на наши подразделения за действия в операции за поддържане на мира се извършват съгласно концепцията на Република България за участие в такива операции и Доктрината за участие на Българската армия в операции за поддържане на мира и в многонационални мирни сили.

Република България разглежда националната си сигурност в пряка връзка с регионалната и европейската сигурност при отчитане на създадените условия за глобализиране на сътрудничеството и взаимодействието във военната област, активно участва в изграждащата се общоевропейска архитектура за сигурност и отбрана, основана на НАТО и ЕС. Отчитат се процесите на възприемането на европейските и евроатлантическите ценности в областта на сигурността и отбраната, демократичните промени и интеграционните процеси. Решението на българското правителство за пълноправно членство в НАТО изисква създаването на адекватна нормативна база и изпълнението на конкретни мероприятия за повишаване на оперативната съвместимост на Българската армия с армиите на страните, членки на пакта.

Националната военна стратегия отразява залегналите в Концепцията за националната сигурност и Военната доктрина постановки. Тя се актуализира в съответствие с промените във военнополитическата и военностратегическата обстановка и схващанията за използване, изграждане и развитие на Въоръжените сили на Република България.

Пълноправното членство на Република България в Съюза е необходимост за гарантиране на националната сигурност в условията на демократична политическа система и пазарна икономика. Става въпрос за осигуряването на оперативна съвместимост на съединения, части и подразделения от Българската армия с армиите на НАТО, състоянието на военно - промишления комплекс или на гражданския контрол над въоръжените сили.

С членството си страната ще стане част от една интеграционна общност, чиито основни ценности тя безрезервно споделя и съблюдава - спазването на правата на човека, зачитане на върховенството на закона и принципите на правовата държава, свободата на мисълта, словото и печата.

Основният приоритет на НАТО се състои в опита му да интегрира Русия и Украйна към европейската сигурност през новия Съвет НАТО - Русия. Приема се фактът, че НАТО едва ли ще стане по-политическа организация като ОССЕ с военни "мускули". Тези, които мислят по този начин, възприемат военната роля на Алианса в Европа като "далечен мост" и смятат, че е достатъчно, ако НАТО се стреми да запази мира и да подобри безопасността на Европа.

Други смятат, че настоящето конституиране на НАТО е най-доброто, което може да се направи. Не желаят да се прави голям скок по отношение сътрудничеството на НАТО с Русия или в друго отношение, свързано с новите мисии като войната срещу тероризма. Тези, които споделят това становище, биха желали организацията да се разшири, като се включат допълнително някои държави, и призовават за предпазливост към сътрудничеството на НАТО с Русия. Тази позиция изразява желание да се работи със съюзниците в бъдещите мисии, но на ad hoc база и не като алианс, защото се страхуват рамката на НАТО да създаде "война чрез комитети" и коалиция "спирачка" във връзка с враждебни обвинения. Те предпочитат разделяне на работата, като САЩ ще се съсредоточат върху големите конфликти, а поддържането на мира и около Европа ще се поеме от европейците.

Третият начин на мислене относно НАТО е следното: организацията да се разглежда като естествена отбрана на трансатлантическата общност и като институция, която би могла да помага и да отговаря на новите предизвикателства като тероризма и оръжията за масово поразяване. С нарастване на сигурността в Европа, Алиансът се нуждае от обновяване на инструментите по начин, който да може да отговаря на критични заплахи към сигурността. Ако това означава, че трябва да застане зад Европа в бъдеще, то ще бъде направено.

Съществува проблем с аргумента "разделянето на работата" - САЩ да поемат големите конфликти извън Европа, а европейците да се грижат за малките конфликти в Европа. Това предполага, че САЩ ще имат по-малко интереси в Европа, а европейците - по-малко интереси в останалата част от света, което се счита за погрешно. САЩ има интереси в Европа и европейците имат интереси в останалата част от света, затова би следвало да се върви заедно. Освен това САЩ имат нужда от военен съюз с Европа, за да могат да се противопоставят ефективно на проблемите като тероризма и оръжията за масово поразяване.

Всичко това са аргументи с цел увеличаване на усилията, за да се разрешат проблемите по такъв начин, че НАТО да може да действа по-ефективно в бъдеще.

Икономическото развитие, както и навлизането на чужди капитали и предприятия днес вече трудно могат да бъдат разглеждани откъснато от военните теми.

Ето защо влизането на България в Европейския съюз и в НАТО набира скорост. Българското правителство преценява, че е възможно да получи покана за влизане в НАТО.

Използвана литература

1.      Политически и икономически аспекти на присъединяването на България към НАТО, изд. “Стопанство”, София, 2000

2.      Обща европейска отбрана: икономически аспекти, Изд. “Стопанство”, София, 1998

3.      Балканска сигурност и реформа на въоръжените сили: икономически аспекти, изд. “Стопанство”, София, 1999

4.      Иванов, Т., Г. Кендеров, “Икономическата подготовка на страната за отбрана”, изд. “Стопанство”, София, 1998

5.      Гербер, Йоханес “Европейската военна икономика и глобализация”

6.      Интернет

7.      www.nato.int

8.      www.md.gowernment.bg

9.      http://www.md.government.bg/_bg_/docs/plan2004.html.

10. http://www.mediapool.bg/site/business/2001/10/05/0014.shtml.

11. http://www.government.bg/Priorities/Defence/2001-10-08/303.html.

12. http://www.government.bg/Priorities/Justice/2002-10-07/3308.html.

13. http://www.omda.bg/bulg/news/archcoment/army_1005.htm.

14. http://www.md.government.bg/white_book/p038.htm.

15. http://www.natoinfo.bg/english_ac/Velikden-lobby-bg.htm.

Приложение

БЪЛГАРИЯ – НАТО

Дати и събития

13 юли 1990 г. - Декларация на Министерството на външните работи на Република България, с която се приема отправената покана за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО.

12 – 14 юни 1991 г. - Първо посещение в България на Генерален секретар на НАТО - Манфред Вьорнер;

20 декември 1991 г. - България участва като страна - съучредител на Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС). На заседанието на равнище външни министри е приета "Декларация за диалог, партньорство и сътрудничество”.

14 февруари 1994 г. - България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир” (ПзМ).

28 ноември 1994 г. - Съвместно заседание (формат 16+1) на Северноатлантическия съвет и България, на което е приета Индивидуална програма за партньорство (ИПП) между България и НАТО. Програмата се актуализира всяка година.

16 октомври 1995 г. - България се присъединява към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните - участнички в ПзМ относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

2 - 3 май 1996 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана

29 януари 1997 г. - Посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел на новоизбрания Президент на Р България Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.

17 март 1997 г. - Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

8 май 1997 г. - Приета е Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

30 май 1997 г. - България участва в учредителното заседание на Евроатлантическия съвет за партньорство (ЕАСП) в Синтра, на равнище министри на външните работи.

9 юли 1997 г. - Участие на българска делегация в среща на високо равнище на НАТО в Мадрид. На срещата са отправени покани към трите страни - партньори Полша, Чешка република и Унгария за започване на преговори за членство в НАТО.

11 юли 1997 г. - Декларация на правителството на ОДС, в която се потвърждава, че скорошното присъединяване към НАТО е непосредствен национален интерес и стратегически приоритет на България.

20 юли 1997 г. - Сключено е споразумение за участие на България в Силите за стабилизиране (СФОР) в Босна и Херцеговина, по силата, на което страната ни предостави инженерен взвод с обща численост 31 военнослужещи в състава на холандския контингент. По-късно България участва и с транспортен взвод с обща численост 27 военнослужещи, както и с 10 транспортни средства, в състава на многонационалната интегрирана тилова група БЕЛУГА.

3 октомври 1997 г. - България е домакин на Срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО и ПзМ от Югоизточна Европа.

4 декември 1997 г. - Решение на Правителството за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г.

2 - 3 април 1998 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана.

Април – декември 1998 г.  - Осъществяване в рамките на Междуведомствения комитет за интегриране в НАТО на цялостен преглед на постигнатата от България съвместимост с НАТО.

27 април 1998 г. - Участие на министъра на външните работи на Р България Надежда Михайлова в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог между България и НАТО.

7 октомври 1998 г.  - Участие на министър-председателя на Р България Иван Костов в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог между България и НАТО.

23 октомври 1998 г. - Народното събрание приема Декларация по Косово, с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство.

25 март 1999 г. - Народното събрание приема Декларация относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в СР Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

24 април 1999 г. - Българска делегация, ръководена от Президента на Република България Петър Стоянов, участва в Срещата на НАТО на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни - кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan) и е обявена Инициативата на НАТО за Югоизточна Европа (South East Europe Initiative).

28 април 1999 г.  - България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”.

21 юни 1999 г. - България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България в рамките на операция “Джойнт Гардиън”.

8 юли 1999 г. - Посещение в България на Генералния секретар на НАТО Хавиер Солана

6 октомври 1999 г.  - България и Кралство Холандия подписват Меморандум за българско участие в състава на холандския контингент в КФОР.

22 октомври 1999 г. - България представя своята първа Годишна национална програма за 1999 - 2000 г. по Плана на действие за членство в НАТО, както и Обзорен доклад по политическото и икономическото развитие на страната.

6 декември 1999 г. - Заседание на Старшия политически комитет на НАТО и България (формат 19+1) за обсъждане на изпълнението и прилагането на Плана на действие за членство в НАТО.

16 декември 1999 г. - Българска делегация участва в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на която са утвърдени План за действие на ЕАСП за 2000-2002 г., Консолидиран доклад за прогреса по развитието на Инициативата за Югоизточна Европа и Концепцията за оперативни способности за ръководени от НАТО операции по ПзМ.

20 декември 1999 г. - Среща в Главната квартира на НАТО в Брюксел на министър-председателя на Р България Иван Костов с новия Генерален секретар на НАТО, лорд Джордж Робъртсън.

9 февруари 2000 г. - Българските части, определени за участие в КФОР, са разположени в състава на холандския контингент.

9 - 10 февруари 2000 г. - Посещение в България на новоизбрания Генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън.

13 - 14 март 2000 г. - Посещение в България на Върховния съюзен главнокомандващ на Силите на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк.

24 март 2000 г. - Заседание на Политико-военния ръководещ комитет (ПВРК) и българска делегация, на която е одобрен пакет от 82 цели по партньорството, които Р България да изпълнява в рамките на цикъла на разширения и адаптиран Процес на планиране и преглед по ПзМ (ПАРП).

14 април 2000 г. - Заседание на Северноатлантическия съвет и България (формат 19+1) за обсъждане изпълнението от България на първия цикъл на Плана на действие за членство в НАТО. Българската делегация е ръководена съвместно от министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на отбраната Бойко Ноев.

25 май 2000 г. - Участие на българска делегация в срещата на министрите на външните работи на ЕАСП, на което са одобрени Доклад на председателя за дейността на ЕАСП за първата половина на 2000 г.; Доклад на председателя на ПВРК по Засиленото и по-оперативно партньорство; Концепция за оперативните възможности на водените от НАТО операции в рамките на ПЗМ; Програма за засилено обучение и подготовка в рамките на ПЗМ; Доклад за напредъка на развитието на Инициативата за ЮИЕ и подкрепа за Пакта за стабилност за ЮИЕ.

26 май 2000 г. - Решение на Народното събрание, с което се изразява подкрепа на Правителството на Р България по глава 27 "Обща военна политика и политика за сигурност", където изрично се посочва, че наред с интеграцията в Европейския съюз, България се стреми активно към членство в НАТО и ЗЕС.

29 май 2000 г. - България и Германия подписват Меморандум за разбирателство относно българското участие в състава на германския контингент в Косово.

22 юни 2000 г. - Посещение в България на новия главнокомандващ на Силите на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън.

Октомври 2000 г. - Представяне на Годишната национална програма 2001 по Плана на действие за членство в Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Октомври 2000 г. - Представяне на Индивидуалната програма за партньорство между България и НАТО за 2000 г. в Главната квартира на НАТО в Брюксел.

Октомври 2000 г.  - Представяне на Обзора на цялостната съвместимост по ПзМ – 2000 в НАТО.

2 октомври 2000 г. - Посещение в България на помощник - генералния секретар на НАТО Клаус-Петер Клайбер. Обсъждане на сътрудничеството между България и НАТО при осъществяване на реформата в Българската армия.

12 – 13 октомври 2000 г. - Първа среща на министрите на отбраната на страните - кандидатки за членство в НАТО, проведена в София с участието на новоприетите членки Полша, Чехия и Унгария, на Генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и заместник- генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. Обсъждане на стратегическите насоки за по-нататъшното партньорство с НАТО с цел скорошно членство в Алианса.

23 октомври 2000 г. - Посещение в България на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Гуидо Вентурони. Положителна оценка за напредъка на реформата на Българските въоръжени сили.

Ноември 2000 г. - Стартиране на процеса по Прегледа на структурата на въоръжените сили на Република България в изпълнение на Цел за партньорство 0028:

-         Изготвяне на предварителен Преглед на структурата на въоръжените сили (февруари 2001 г.);

-         Провеждане на консултации в Главната квартира на НАТО в Брюксел по предварителния Преглед на структурата на въоръжените сили (юни 2001 г.);

-         Посещение на екип на НАТО в София за провеждане на допълнителни консултации по предварителния преглед на структурата на силите (юни 2001 г.).

Януари 2001 г. – Изготвяне и представяне в НАТО на самооценка на България по изпълнението на Плана на действие за членство в НАТО.

23 януари 2001 г. - Посещение в България на адмирал Джеймс Елис, командващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа. Обсъждане на участието на български военни формирования в КФОР и СФОР, реформата в Българската армия и сътрудничеството с Южното командване на НАТО с оглед на бъдещето членство на България в Алианса.

28 февруари 2001 г. - Провеждане на консултации по оценката на България по Процеса на планиране и преглед по ПЗМ с екип на НАТО. Посещение в България на помощник - генералния секретар на НАТО по планиране на отбраната и операциите Едгар Бъкли. Дадена висока оценка на ролята на България по време на косовската криза и на напредъка, постигнат от България в подготовката й за членство в НАТО. Изразена готовност от страна на Алианса да продължи да помага на страната в действията й за членство и потвърждаване на ангажимента решението за него да бъде взето през 2002 г.

1 март 2001 г. - Министерският съвет на Р България одобрява Последващия допълнителен протокол към Споразумението между страните - членки на НАТО и страните - партньори, участващи в "Партньорство за мир".

22 март 2001 г.  - Министерският съвет одобрява подписаното от министъра на отбраната на 21 март 2001 г. в Брюксел Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО.

26 март 2001 г. - Заседание на Политико-военния ръководещ комитет на НАТО във формат 19 + 1 за приемане самооценката на България по Процеса на планиране и преглед по Партньорство за мир.

Март 2001 г. - Посещение на Директора на Групата за координиране на партньорството SHAPE генерал-майор Изидорчик.

Април 2001 г. - Заседание на Съвета на НАТО + България за приемане на оценката за напредъка на България в изпълнението на Плана на действие за членство.

28 – 29 Май 2001 г. - Провеждане на Международна конференция на тема “План на действие за членство в НАТО – изводи и перспективи”.

4 – 6 юни 2001 г. - Участие на началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов в заседание на началниците на Генералните щабове на страните - кандидатки за членство в Брюксел.

9 юни 2001 г. - Посещение на Върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън.

27 февруари 2002 г. - Президентът на Американския комитет за разширяването на НАТО Брус Джаксън се срещна с министъра на отбраната Николай Свинаров. Той изрази увереност, че приемането на България и Румъния в НАТО ще допринесе за укрепване на Южното крило на Алианса и подчерта, че това е съществен аргумент за получаване от двете страни на покана за членство в Алианса на срещата в Прага.

28 февруари 2002 г. - Генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън се срещна с министъра на отбраната Николай Свинаров и даде много добра оценка на дейностите по управление на отбраната, планирането и програмното бюджетиране във военната сфера. Лорд Робъртсън очерта като приоритетни направления структурирането на офицерския корпус и възможностите за развитие на младите кадри, повишаването на оперативната подготовка на Българската армия и готовността й за съвместни действия с армиите на страните -  членки на НАТО.

11 – 14 март 2002 г. - Екип на НАТО, ръководен от помощник - генералния секретар по политическите въпроси посланик Гюнтер Алтенбург и включващ директора по отбранителното планиране и операции Франк Боулън посети България. Проведения бяха консултации по готовността на България за членство в Алианса, оценката по Партньорство за мир за 2001 г. и Процеса на планиране и преглед на отбраната.

18 март 2002 г. - Генерал Джоузеф Ралстън, главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа при посещението си в България увери ръководството на Министерството на отбраната, че ще продължи да настоява България да бъде поканена за членство в Алианса още тази есен. Генерал Ралстън благодари на българския народ за съществената и навременна подкрепа в антитерористичната операция на САЩ в Афганистан и даде отлична оценка за българската охранителна рота в състава на СФОР в Сараево.

25 март 2002 г. - В Главната квартира на НАТО в Брюксел се проведе заседание на Политико-военния ръководещ комитет по Партньорство за мир на НАТО във формат 19+1 с участието на България. Обсъдени бяха оценката на България за 2002 г. по участието й в Партньорство за мир и Процеса на планиране и преглед на отбраната и приетите от България за изпълнение цели по партньорство.

9 – 14 април 2002 г. - Министърът на отбраната на Република България Николай Свинаров и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов посетиха Канада и САЩ. По време на срещите си с канадския министър на отбраната Арт Егелтън и със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Ван Ван Дийпън те представиха напредъка на реформата на Българската армия и подготовката за членство в НАТО.

18 април 2002 г. - В рамките на международната конференция “НАТО – следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа”, която се проведе в Атина, министрите на отбраната на България, Гърция, Румъния и Турция направиха съвместно изявление относно единната позиция на четирите държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евроатлантическата сигурност и стабилност.