|
|
|
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ В ПЕРИОДА 2000-2005 година
(магистърска теза)
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
ПЪРВА ГЛАВА. СЪЩНОСТ НА ДВУСТРАННАТА ТЪРГОВИЯ. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ВЪНШНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ДВДЕ СТРАНИ.
ВТОРА ГЛАВА. ПРАКТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКИТЕ ДЕЙНОСТИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ ЗА ПЕРИОДА 2000-2005г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ПАРАМЕТРИ.
ПРИЛОЖЕНИЯ.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.
РЕЗЮМЕ НА ТЕМАТА
Магистърската теза е структурирана в две основни глави, всяка от която е с теоретична и практическа насоченост и кратък коментар по основните проблеми, разглеждани в темата. Първа глава е с преобладаваща теоретична насоченост. Разглежда се като цяло същността на външнотърговския обмен между две страни, значението на външната търговия в национален и международен аспект, както и потенциалните проблеми, свързани с този аспект на отношенията между две страни. В частност се анализират търговските отношение между България и Италия за определен период от време. В първа глава е изяснена и същността на инвестиционния процес.
Втора глава набляга на анализа на външната търговия между Република България и Република Италия. Основно се разглеждат тенденциите и особеностите на външната търговия, като се набляга на приоритетността в отношенията между двете страни. Практическата постановка е тясно обвързана с възможностите за преки инвестиции от страна на италиански фирми в България през последните пет години, тенденциите на развитие на външната търговия в страната по отношение принципите и изискванията по преговорите за бъдещото ни присъединяване към ЕС през 2007 година. Разширеният достъп до пазара и мерките за либерализация на търговията предполагат отваряне на пазарите на ЕС за български стоки. Това означава съобразяване със задължителните изисквания при продажбата на стоки на европейския пазар и информираност на производителите и търговците по отношение на законодателството на ЕС, което да гарантира българския износ на този пазар.
В същото време, засилената конкуренция на европейския пазар затруднява до голяма степен българските производители и износители да се възползват от предоставените преференции. Още повече, че ако България има някакви сравнителни преимущества, то те са в производството на стоки, които в ЕС се смятат за чувствителни и вносът им се ограничава в най-голяма степен с помощта на различни защитни мерки.
Анализът на търговията на България с отделните страни от ЕС показва най-общо кои са основните търговски партньори по абсолютен размер на стокообмена, а така също и съществуващите резерви по отношение на българския износ на селскостопански стоки. Може да се отличи група страни от ЕС, с които България има положително търговско салдо и българските земеделски продукти намират своята пазарна ниша. Това са страни като Германия, Гърция, Италия, Франция, Великобритания, Австрия, Испания. В същото време, България е нетен вносител на определени земеделски стоки от страни като Дания, Белгия, Холандия и др. В условията на растяща глобализация на производството и търговията, състоянието на външната търговия е определящо за стимулиране и отваряне на националната икономика в посока на нарастване на нейната конкурентноспособност и експортен потенциал, на основата на по-голяма специализация, използваща реално съществуващите сравнителни предимства.
Разглеждат се и основните проблемни области при двустранните търговски отношения, като е изразено и лично мнение относно тенденциите в отношенията между двете страни. Цялостният търговски анализ е подкрепен с актуална икономическа литература (български и чуждестранни икономически източници, след 2000-та година), мнения и коментари, статистическа информация за разглеждания период (схеми, графики и статистически данни от НСИ и БНБ за периода 2000-2005 година). До момента реализираните инвестиции са от около 500 италиански фирми (с присъствие на средни и малки). Най-голям интерес италианските инвеститори проявяват към отраслите на енергетиката (участие на италианската компания ЕНЕЛ в модернизирането на ТЕЦ Марица-изток 3 и на АМГА в газифицирането); туризма (изграждане на хотели и курортни селища по Черноморието и в София); банковото и застрахователно дело; транспорта (Италия желае да участвува в концесионирането на пристанищен терминал “Варна-Запад”; на летищата във Варна и в Бургас); селското стопанство (винопроизводство, производството на зърнени култури, зеленчуци и млечни продукти); отбраната. Италия участвува в различни туининг-проекти по Закон 84/2001 за Балканите, като за целта командирова у нас италиански експерти в нашите заинтересовани министерства).
Най-крупните италиански инвеститори понастоящем са: “Уникредито Италиано” (341,2 млн.щ.д.); “Миролио” в текстилната промишленост (85,4 млн. щ.д), както и “Сафил” (3,9 млн. щ.д.); “Джибу” (3,8 млн. щ.д.) в дървообработването; “Луиджи Салвадори” (1,5 щ.д.) - производство на медицински материали; “Италчименти” - собственик на циментовите заводи в Девня и в Димитровград (участва с 90% от българския износ на цимент и лепила); “Ауто Рикамби” - туризъм и хотелиерство.
В заключението са предоставени основни тенденции и процеси по отношение външната търговия между двете страни, както и общите закономерности при двустранните им търговски взаимоотношения.
Обем на дипломната работа - 60-70 страници. Увод - 3 страници. Първа глава 25 страници, Втора глава - 35 стр. Заключение - 3 стр. Използвани информационни източници 17-20 включително и от Интернет.
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ В ПЕРИОДА 2000-2005 година
(магистърска теза)
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
В края на 1989 год. в България се извършиха редица политически промени, свързани със свалянето от власт на комунистическите правителства. Това даде път на зараждащи се демократични процеси във всички области на обществото. Бе разбита еднопартийната система, даде се гласност, свобода на електронните медии и печата.
До този момент, в България има командна икономика, централизирано ръководена по определени административни планове. Характерно е доминирането на държавните монополи, субсидиране и финансиране на държавните икономически единици, поддържане на високи нива трудова заетост, контрол върху цените, едностепенна банкова система, липса на валутен пазар, липса на частна инициатива, много високо ниво на социална сигурност, монополизиране на външната търговия
След 1989 година, почти успоредно с политическите промени се заговаря за преминаване към пазарно ориентирано стопанство. Малко по - късно се заговаря и за опити за присъединяване на страната към Евросъюза.
След дълъг и значително мъчителен преход, страната получава покана за членство. Сега, след като поканата за членство вече е факт и е поставено началото на преговори, България се намира в ситуация, в която еуфорията и политическите декларации следва да бъдат заменени от трезв, ясен и задълбочен анализ на приоритетите и целите във външната икономика и външната политика - средносрочни и дългосрочни, които България трябва да си постави. Всичко това определя актуалността на разглежданата тематика.
Хронология на търговските отношения между България и Европейския съюз.
Външнотърговските отношения между България и ЕС се характеризират с възходяща динамика, като в рамките на повече от 10-годишния период /1994 - 2004 година/, от най-ниско равнище на договореностите, достигат до етапа на преговори за присъединяване на България към Европейския съюз. В хронологичен порядък, отношенията между България и ЕС се развиват както следва:
В най - общ план развитието на търговските отношения между България и ЕС може условно да се раздели на два периода:
- подготовка и влизане в сила на договореностите, свързани с асоциирането на България към ЕС;
- начало на преговорите и подготовка на България за присъединяване към ЕС;
Актуалността на темата произтича от общоикономическите промени в страната през последните 16 години, след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1989г. и разработените системи на внос и износ в България към държавите от СИВ, както и преходния период на икономическо развитие и преход от планово към пазарно стопанство. Настъпилите промени в износа и политиката по вноса в страната са пряко свързани с икономическата обстановка в страната, с политическите дейности на преходните правителства, както и с някои общи закономерности и фактори, останали от времето преди 1989г., както и такива, повлияни при сегашното ни предстоящо членство в Европейския съюз и новите възможности за внос и износ и като цяло с развитието на цялостна политика по отношение външнотърговската дейност на фирмите и страната. Актуалността произтича и от новите положителни тенденции в изискванията на ЕС към България по отношение на вносно-износната й политика и като цяло производствения сектор в страната и конкурентноспособността на частния сектор. Защото развитието на ефективна и цялостна външнотърговска дейност, пряко е свързано с развитието на пазарна икономика и пазарни правила в страната, на конкурентноспособен частен сектор и на реално и ефективно увеличаващо се производство.
Задачите на настоящата разработка са пряко подчинени на основните цели, преследвани в настоящия анализ, а именно да се разкрият основните особености на външнотърговските сделки както на теория, така и като практически примери и особености в прилагането им при българския икономически модел на развитие. Цели се да се разкрият основните проблеми при сделките и плащанията с чуждестранна валута във и извън страната, както и прилагането на ефективен държавен контрол по отношение на тези плащания. Основно ще се наблегне на специфичните външнотърговски сделки, на правните и икономически аспекти на търговията, както и на държавните и информационните контролни функции по отношение развитието на външната търговия в България. На базата на теоретичният и практически анализ ще се дадат и основните насоки и перспективи на изграждане и функциониране на ефективен търговски обмен, ефективен внос и износ за държавите от европейската общност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ПАРАМЕТРИ
Дългосрочната външнотърговска политика не може да се разглежда без оценката на очакваното членство на нашата страна в ЕС и отражението му върху развитието на българската икономика. Членството в ЕС ще премахне някои бариери в търговията със селскостопански продукти, но адаптирането към Общата селскостопанска политика на ЕС може да доведе и до негативи, ако не се отстояват позиции за специализиране на нашата страна в производството на такива култури, които са най-подходящи от гледна точка на природно-климатичните условия и заетостта.
Не така стоят нещата по отношение на промишлената политика. По същество всяка страна членка може да осъществява собствена промишлена политика, ориентирана към икономически растеж, конкурентност и заетост. В този смисъл до предстоящото членство нашата страна трябва да осъществява политика на ефективно използване на предприсъединителните фондове с цел качествени структурни промени в промишлеността, преди всичко в областта на информационните технологии, биотехнологиите и технологиите за опазване на околната среда. Подобна политика ще даде възможност за сближаване на отрасловите и продуктовите структури, което след пълноправното членство ще бъде добра основа за дългосрочна специализация и производствено коопериране. В противен случай присъствието ни на европейските и другите пазари ще продължи да бъде основно суровинно и отчасти ниско и средно технологично.
Външнотърговските сделки представляват сърцевината на стопанската дейност на фирмите, участващи в международната търговия. Те изпълняват с конкретно практическо съдържание международните икономически отношения. Всяка международна сделка представлява сложен алгоритъм от специфични дейности, подчинява се на многобройни правила, закономерни и случайни събития. От конкретните стопански резултати на всяка сделка зависи оцеляването и развитието на фирмите с международна дейност. Всичко това изисква прецизна и професионална подготовка и реализация на сделките, съобразена със специфичните особености на международната бизнессреда.
Външнотърговската сделка представлява сложен комплекс от дейности, провеждани в определен алгоритъм и насочени към оптимизиране на крайния финансов резултат. Общоприети рецепти за извършване на външнотърговските сделки не съществуват. Поради голямото разнообразие от варианти за сключване, специфичните цели, които фирмата си поставя във всяка сделка, особеностите на търгуваните стоки и на пазарните условия, всяка сделка придобива уникален характер.
В заключение също така трябва да се спомене и голямата роля на отделните външнотърговски операции за развитието както на отделните фирми, така и на икономиката като цяло. Важни са анализите и коментарите относно количественото и структурно изменение на вноса и износа от страната, както и факторите, които довеждат до това изменение. Предстоящото ни членство в Евросъюза поставя нови критерии пред външната ни търговия, износа ни, както и във финансовите условия при реализирането на външната търговия и стокообмен. От голямо значение е и провежданата правителствена политика за ограничаване на вноса и мерките за стимулиране експортната дейност на фирмите. В новите условия се променят и възможностите за предотвратяване възникването на проблеми при плащанията с чуждестранна валута, както и цялостната политика по отношения управленския контрол при реализацията на такива сделки. В съвременните условия в България при провеждането на външноикономическата дейност и държавното регулиране и контрол на вноса и износа и други външноикономически операции се прилагат едни от най-широко използваните средства в международната практика: икономически и административни средства за регулиране на външноикономическата дейност.
В последните години интернационалното управление се разбива на основата на успешното използване на съвременните информационни технологии. Става дума за съчетание от техника, програмни продукти, телекомуникации, бази данни и т.н. Въвеждат се нови механизми и условия, които допълнително улесняват външноикономическата дейност. Процесите на иновации в сделките са с цел гарантиране на безопасността за контрагентите и като цяло за по-доброто и по ефективно изпълнение на отделните сделки. Всичко това е предпоставка за развиване и утвърждаване на външната ни политика като сериозна предпоставка за икономическа стабилизация и важен критерий за българската конкурентноспособност спрямо западните фирми и критерии.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
КЛЮЧОВИ ДУМИ:
]]>
