|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
по Международни отношения
На тема: Република Турция
Спец. МИО
2. Структура на турското посолство 3
3. Структура, организация и мисии на Турското Външно Министерство 4
3. 1. Структура и организация 4
3. 3. Турските посолства по света 6
4. Първоначални дипломатически отношения на република Турция 8
5. Дипломатически отношения със страните от Балканския полуостров 9
6. Взаимоотношения с България 11
7. Пакт за стабилност на Югоизточна Европа 12
8. Дипломатически връзки със страни от Европейския съюз 12
Разположена е на два континента: Европа и Азия. Европейската част на Турция се нарича Тракия, докато азиатската - Анатолия (или Мала Азия). Нейната столица е Анкара. Населенито на страната е 67 милиона души. Турция е демократична държава, управлявана по силата на нейната конституция. Провъзгласена е за република през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк върху руините на Османската империя. Управлението е базирано на национализма, завещан от Ататюрк, и на разделението на властите. Законодателната власт е в ръцете на Турското Велико народно събрание, изпълнителната принадлежи на президента и на Министерския съвет, а съдебната - на независими съдилища и върховни съдебни органи.
.....................................................
До шейсетте години на двадесети век турската външна политика е изцяло базирана на близки взаимоотношения със Запада, по-точно приятелството със Съединените Щати. Турция изпраща войски в Корея и се присъединява към НАТО (1952) и Багдадския пакт (1955). Тази ориентирана на запад политика е продиктувана от страха от Съветския съюз, зависимостта от американската икономическа помощ и стремежът на Турция да бъде приета като светска, демократична, западна държава. След 1960, обаче, тази политика е поставена под въпрос вследствие на намаляване на напрежението между изтока и запада, както и нарастващото икономическо значение на страните от Централна Източна Европа, в следствие на събитията в Кипър.
Независимостта на Кипър става реалност благодарение на договорките в Цюрих и Лондон през 1959. Турция прави опити да защити интересите на турската общност в Кипър и когато те са застрашени от диспути между турски и гръцки киприоти през 1963 и отново в 1967, Турция планира да се намеси. През Юли 1974 Гръцкото правителство поддържа организаторите на преврат, който сваля от властта президента Макариос III и обявяват съединение на Кипър и Гърция. Турция се проваля в опитите си да убеди Великобритания и САЩ да предприемат ефективни действия и действа самостоятелно, като окупира северната част на острова, отказвайки да се оттегли, докато нови решения, благоприятни за Турските киприоти, не са взети и гарантирани. Тези събития, които водят до спорове по отношение големината на площта на териториалните води, подводните ресурси в Егейско море, суверенността над ненаселените острови и въздушно пространство, водят до хладни отношения с Гърция, както и САЩ, които според турците подкрепят Гърция. През 1987 и 1996 Гърция е на крачка от война в Егейско море.
............................................................
Двустранни взаимоотношения между България и Турция се развиват през последното десетилетие следвайки тенденциите на новия режим към отхвърляне на политиката на предишното ръководство към турското малцинство в България и са претърпели качествена трансформация. Контактите са засилени на всяко ниво и решения на някои дълготрайни двустранни проблеми са намерени. Още повече законовата рамка за подобряване на двустранните търговски и икономически взаимоотношения е завършена, резултирайки в бързо увеличаване на обмяната в тези полета за много кратък период от време.
Като единствена страна която явно е демонстрирала поддръжката си за България и Румъния, прокарвайки закон, изискващ членството на тези две страни в НАТО, Турция приветства поканата на България и Румъния на срещата на високо равнище в Прага да станат членки на НАТО. Членството на България в НАТО е ратифицирано от Турция на 19 октомври 2003.
Като пълноправни членки в “Кооперативна Инициатива на Югоизточна Европа” участват Турция, Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Република Македония, Румъния и Федерална Република Югославия, а Хърватска като наблюдател е символ на общата цел на страните от региона да подобрят сътрудничеството помежду си и да установят трайна стабилност на Балканите. Турция придава особена важност на SEECP като единствената схема за сътрудничество, която произлиза като инициатива от самия регион и осигурява полезна и ценна трибуна за дискусии от високо ниво и допринася за мирното решаване на общите проблеми.
...........................................................
От историческа гледна точка отношенията с Европейските страни винаги са били важни за Турция поради нейното географско и геополитическо разположение. Тази зависимост между Турция и европейските държави, чиито корени започват в миналото, е важен фактор за приемането на такива ценности като демокрацията, върховенството на закона и светската власт, играейки първостепенна роля при определянето на политическата и институционалната структура на Турция след обявяването на републиката. Днес пълната интеграция към западния свят е първостепенна цел на турската външна политика. Тя е обвързана в конструктивно сътрудничество с Европейските страни в главни международни институции и двустранните им отношения се развиват. От друга страна фактът, че в западните страни живеят над три милиона турски граждани, допринася за потенциалната сила на връзките с тези страни.
..............................................................
.........................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
Република Турция, турско посолство, турско външно министерство, международни отношения, дипломатически връзки, организация и мисии
]]>
