|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Курсова работа
Офсетни операции и тяхното приложение в България
2007 г.
Съдържание
1. Специфични стокови сделки 4
3. Процедура за офсетните сделки 7
6. Нова сфера на конкуренция - офсетните програми 18
7. Общи данни и оценка на договора 22
10. Формиране на офсетната полза 25
11. Критерии за оценка на предложенията за офсет 26
Навлизането на международните търговски връзки в по-предни етапи от възпроизводствения процес и все по-тясното и дългосрочно обвързване на контрагенти от различни страни в международната специализация и коопериране дава основата на голямо разнообразие от нови, специфични сделки според характера на стоката, регулиране на взаимоотношенията и продължителност във времето. Твърде често минимални различия във функциите на участниците, размера, сроковете и вида на доставките и плащанията превръщат сделките от един тип в друг, поради което изчерпателната класификация е невъзможна. Освен това външнотърговската практика открива и налага все по-нови и непознати типове сделки според потребностите на международния стокообмен.
.......................................................
В България няма специален закон за офсета. Тази дейност „условно” попада в сферата на действие на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който регламентира основните принципи, условията и реда за тяхното възлагане. Съгласно чл. 13 от същия закон обаче той „не се прилага за обществени поръчки”, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Те (обществените поръчки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП) се регламентират и определят като „специални обществени поръчки” на подзаконово ниво в „Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки”, приета с Постановление на Министерския съвет № 233 от 3 септември 2004 г., която отменя действащата до момента „Наредба за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната”, влязла в сила с Постановление на Министерския съвет № 303 от 2002 г.
В обхвата на новоприетия подзаконов нормативен акт се включват освен специалните обществени поръчки по чл. 13, ал. 1, т.1 и 2 от ЗОП, но и т.нар. специални обществени поръчки с офсетни (компенсаторни) споразумения.
Оценката на офсетните предложения се осъществява по специална методика, наречена Методика за оценка на критерий „Програма за офсет” при обществени поръчки по чл. 6 от Закона за обществените поръчки в Министерството на отбраната (след направените изменения и допълнения в ЗОП чл. 6 става чл. 13). Това е първият разработен и влязъл в сила документ в България в сферата на офсета.
Изброените три документа са основополагащи за офсетната дейност в сферата на отбраната и ще бъдат използвани в по-нататъшното изследване.
.....................................................................
Големият брой производители на отбранителни продукти и намаляването на глобалното търсене на оръжейни системи на международния пазар доведе до нарастване на конкуренцията. Това позволи на купувачите да извличат все по-благоприятни отстъпки от доставчиците под различна форма, характерна за различните държави. Една част, тези които нямат стремеж да развиват своята отбранителна индустрия, предпочитат форми на офсет и насрещна търговия, които или понижават цената на закупуваното въоръжение или генерират печалба в невоенни сектори. Други страни-купувачи са заинтересовани предимно да развиват отбранителната си индустрия и насочват инвестициите за заздравяване на военната технологична база.
Къде е България в тази схема и каква национална офсетна политика да формираме е именно въпросът, който вълнува все повече политици, икономисти и военната и цивилна индустрия?
Най-често в икономиката на страната специални сделки офсет се изпълняват по поръчки на различни министерства - напр. на Министерството на отбраната, на Министерството на околната среда. В частния сектор е най-радпространена формата на обратния офсет, а именно сделките за преработване на ишлеме.
Опитът показва, че изборът дали да се прилагат или не офсетни практики се определя най-вече от това на какво ниво на развитие е достигнала съответната отбранително-индустриална база на конкретната държава и дали тя е сред водещите производители на въоръжение или не.
Типичен пример за голяма държава, която сега в голяма степен отрича този вид търговска практика, са САЩ, независимо че именно те са пионер в прилагането на компенсаторните практики при реализиране на военни доставки. Днес САЩ възприемат офсета като икономически неефективен и нарушаващ пазарните принципи. През 1992г. Конгресът на САЩ приема закон, според който „никоя правителствена институция не трябва да окуражава, да встъпва директно или да задължава американски компании към каквито и да е форми на офсетни споразумения във връзка с продажба на отбранителни стоки и услуги на чужди правителства”. Същият закон постановява, че финансови фондове на САЩ не могат да бъдат използвани за да се финансира офсет.
.................................................................................
Изхождайки от опита с офсета в други страни, се очаква и в България да се изгради една добра политика и практика в тази област, така че големите ресурси, които страната ни отделя за превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили, да имат и допълнителен ефект. Тоест, освен директното снабдяване на въоръжените сили с различни видове оборудване, снаряжения и въоръжения, да има и допълнителен ефект за внасяне и трансфер на нови технологии към българските производители и българския военно-промишлен комплекс и към по-широки, свързани с тях, граждански производства. И същевременно да се осигури достъп до нови пазари за българското производство. Тоест, ако офсетът успешно се приложи, той може да бъде един добър механизъм за интеграция на нашата икономика с икономиката на най-развитите страни в света. Особено като имаме предвид, че точно фирмите, които правят доставки за модернизацията на българските въоръжени сили, са най-развитите в тази област световни фирми - американски и западноевропейски. По принцип, по всяка конкретна офсет-сделка се постига някакъв процент офсет в сравнение с общата сумата на сделката. Важен въпрос при офсета е договорката при сключването на сделката. По-важният въпрос обаче, е как това ще се реализира. Защото това предполага партньорът-доставчик, който задължително е чуждата фирма, да намери възможности, т.е., съответно български партньори, които така да се каже да усвоят, да поемат офсета. Дали това ще бъдат партньори от българския военно-промишлен комплекс - български фирми, които да произвеждат някакви резервни части или пък да правят ремонт, например, на доставените хеликоптери, самолети или кораби, или пък да строят нови кораби за други трети страни, това именно означава достъп за българската индустрия до нови пазари, който им се предлага от фирмите-кандидати да доставят примерно военноморски кораби на България. Във всеки конкретен случай обаче това е нелека задача за чуждите фирми да намерят подходящия български партньор, точното подходящо производство и технологии, които да бъдат внедрени в България. С други думи, офсетът е доста сложен феномен. В него има и противоречива логика - от една страна му се възлагат огромни надежди за икономиката, а от друга се налага точно обратното схващане, че той не е най-полезният, че изкривява икономическата логика, каквато се очертава напоследък в ЕС. Въпросът е дали офсетът може да бъде прилаган успешно в България или не. Има примери на успешно приложение. Като доставката на изтребителите F-16 за Полша и за Турция. Това беше съпроводено с изграждане на заводи в двете страни за сглобяване, производство на тези самолети. И очевидно има голям икономически смисъл и трансфер на нови технологии. В други случаи обаче може да се стигне и до разочарования, ако не се намерят подходящи български партньори или производства, които да бъдат внедрени тук. Така че не е лесно прогнозирането на ефекта и резултата от приложението на офсета.
Основните изводи от направеното изследване офсетното законодателство на България са следните:
.............................................................................
.......................................................................
Темата е писана 2007 г.
Темата съдържа формули.
Ключови думи:
офсетни операции и сделки, компенсационни и насрещни сделки, преработване на ишлеме, процедура за офсетните сделки, офсетно споразумение и програми, оценка на договора, видове офсет и офсетни проекти
]]>
