|
|
|
Университет за национално и световно стопанство
Факултет "Международна икономика и политика"
Катедра "Международни отношения"
Курсова работа
по Външна политика на България
на тема:
Опитите на българската външна политика за защита на националните малцинства в съседни държави в периода от 1912 г. до 30-те години на ХХ век
2006 г.
Съдържание
1. Българският национален въпрос до Балканската война 5
2. Балканските войни и последиците за България и нейните национални малцинства. 6
А. Балканският съюз и Балканската война 6
Б. Междусъюзническата война и Букурещкият мир 9
А. Въвличане на България в Първата световна война 10
А. Политиката на съседните държави към българските национални малцинства. 18
Първата световна война слага край на просъществувалата цяло столетие система на международни отношения, известна като "баланс на силите". Периодът между двете световни войни е известен като Версайско-Вашингтонски международен ред, при чието изграждане е необходимо изглаждане на противоречията и конфликтите, довели до избухване на войната, както и проблемите от международен характер, които се отнася и малцинственият проблем в Европа. Всъщност той не е нов по своята същност, но след войната придобива нов заряд и налага търсенето на нови пътища за разрешаването му. Първата световна война условно би могла да се приеме като поврат на точка за средствата, които една държава може да използва за защита на своите национални малцинства в трети държави. До този момент не съществува международна нормативна база, в която да е закрепен проблемът както и няма наличие на механизъм за санкции срещу нарушители. Практически единственото средство за закрила интересите на малцинствената групировка от държавата-майка е воденето на война и опитите за прекрояване на границата. В системата на баланс на силите, чиято практика и традиция определя успеха или неуспеха на подобни начинания, предприети от малки държави, с незначителна тежест в международните отношения, каквато е и България, границите се нагласяват, а предпочитанията на засегнатото население не се вземат предвид. Именно тази практика следва да бъде прекратена от Версайско-Вашингтонската система, която се изгражда след Първата световна война. Неслучайно американският президент У. Уилсън заявява: "народите и провинциите не може повече да бъдат предмет на търговия и от суверенитета на едните да преминават върху другите, като движимости или като пионит на една шахматна дъска". За съжаление така прокламираната база и по-късно възприетата нямат нищо общо, но все пак след Първата световна война се правят опити за изграждане на принципно нови за покровителство на малцинствени групировки. Основната причина за неуспеха им се корени в тяхното несъвършенство и в инерцията от предишната система на международните отношения. Въпреки това обаче, на лице е прецедент в международната практика по малцинствените въпроси, а този прецедент на един по-късен етап ще бъде доразвит.
..........................................................
Съседните на България държави преди всичко по най-безочлив начин отричат наличието на български национални малцинства в границите си. Българите във Вардарска Македония са обявени за "прави сърби", даже името Македония е официално забранено и заменено с "Южна Сърбия". Вместо покровителство малцинствата в югославската част на Македония и българите в Западните покрайнини са подложени на системна денационализация и асимилация. Посяга се на българските духовни институти. Закриват се всички български училища, църкви, читалища и библиотеки. Забранява се българската реч в ежедневието и периодичния печат, не се допуска проникването на български книги. Българският език е забранен в частните разговори между хората.
Аналогична е политика на Гърция в Егейска Македония и Западна Тракия. Разрешено е общуването само на гръцки език. Преследват се българските книги, вестници, списания. Забраняват се български песни и обичаи. Непокорните българи се изселват на егейските острови.
В Южна Добружда средствата за асимилация са същите. Създават се шовинистични и националистични организации. Води се прорумънска културно-просветна политика.
Колонизацията е общо явление в Македония, Тракия и Южна Добруджа. Различия могат да се търсят само в нейната степен. Гърция всячески се стреми да изгони българския елемент от Егейска Македония и Западна Тракия и на негово място да засели свои сънародници от Мала Азия и Кавказ. Югославия и Румъния пък разчитат повече на асимилационните процеси, а колонизацията играе помощна роля. Най-много свои национален елемент колонизира Гърция. Заселилите се в Егейска Македония гърци възлизат на 1221 849 души. Така българският национален елемент е силно разреден. Голяма част от него бяга в България. В края на 20-те години според гръцките статистики българите в Егейска Македония са 83000, но в действителност те са не по-малко от 150 000.
.............................................................
Периодът от 1912 г. до 30-те години на ХХ в. Е особено динамичен за българската държава и нейната външна политика. За съжаление, той е и твърде неуспешен. Равносметката е, че България не само не успява да реализира националното си обединение, като най-удачен метод за закрила на националните и малцинства в съседни държави но е и лишена от нови територии и респективно трябва да търси начин за защита на още по-големи малцинствени групи.
Практически Тракия е обезбългарена, Македония македонизирана, т.е. лишена от българско самоопределение, малцинствата в Западните покрайнини и до ден днешен биват сериозен проблем в българо-сръбските отношения. Само Добруджа е справедливо върната на България на един по-късен етап.
Причините за тези неудачи на българската външна политика са много, но основно те са съчетание от политиката на великите сили на Балканите и грешките на българските управници и дипломати. Тези обстоятелства попречиха на България да разгърне потенциала си и да се превърне в сериозен геополитически играч от позицията на най-голяма по територия и население държава на Балканите, в съчетание със стратегическо ключово разположение.
...............................................
1. Генов, Г. - Международни актове и договори, засягащи България. - С., 1940.
2. Кесяков, Б. - Принос към дипломатическата история на България. - т. І и т. ІІ, С., 1925, 1926.
3. Кесуков, Б., Д. Николов. - Ньойски мирен договор с обяснителни бележки. - спец. изд., С., 1990.
4. Извори за българската история. - съст. П., Костадинова, М. Куманов. - "Отечество". - С., 1994.
5. Из история на българската народност и държава. - съст. М. Куманов. - "Пеликан Алфа". - София, 1993.
....................................................
Темата е писана 2006 г.
Ключови думи:
Българска външна политика, национални малцинства, съседни държави, 30-те години, Балканска война, Букурещки мир, Първа световна война, Ньойски мирен договор
]]>
