 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
на тема : Сравнителна характеристика на инкасото и акредитива в международната търговска сделка.
2007г.
Съдържание:
1.Същност на външнотърговските сделки.
2.3. Плащане по открита сметка.
3. Мерки за стимулиране на износа и тяхното влияние при сделките и плащанията с чуждестранна валута.
1.Същност на външнотърговските сделки.
Външнотърговските сделки представляват основата на стопанската дейност на фирмите, участващи в международните пазари. Те изпълняват с конкретно практическо съдържание международните икономически отношения. Всяка международна сделка представлява сложен алгоритъм от специфични дейности, подчинява се на многобройни правила, закономерни и случайни събития. От конкретните стопански резултати зависи и оцеляването, и развитието на фирмите с международна дейност. Всичко това изисква прецизна и професионална подготовка и реализация на търговския обмен, съобразена със специфичните особености на международната бизнессреда.
Основното икономическо съдържание на външнотърговската сделка се заключава в дейността, насочена към изграждане и функциониране на връзките между контрагентите от различни страни по покупко-продажбата на стоки и услуги. По същество тя е център на формирането и развитието на комплекс от икономически, правни, валутно-финансови и други взаимоотношения, тъй като тя се съпровожда от подготовката и изпълнението и на транспортни, транспортно-спедиторски, застрахователни, митнически, складови и други операции, също с международен характер.
Външнотърговската сделка се отличава и с редица специфични особености, които следва задължително да се имат предвид при сключването и изпълнението на всяка една от тях. По-съществените от тези особености са следните: При сделката за покупко-продажба на стоки или услуги в международната търговия контрагентите винаги произхождат най-малко от две, а в редица случаи и от повече от две различни държави. Това налага обектът на търговия да пресича различни национални граници с всички произтичащи от тук последици (изпълнение на различни формалности с митнически, административен и друг характер при преминаване на границата, предоставяне на строго определени по съдържание и форма документи и др.)
……………………………
2. Форми на плащане.
В международния платежен оборот са се наложили няколко класически форми на плащане, подредени тук в низходяща градация според степента на сигурност и разпространение[1]:
- документарен акредитив;
- валутно инкасо;
- открита сметка;
- превод.
Акредитивът е правен термин с много вариации и значения. Самият той има няколко синонима. Най-често в практиката акредитивът се квалифицира като "документарен акредитив". Понякога се използват като синоними и термините "стоков акредитив", "търговски акредитив" или "търговски документарен акредитив". Легалният термин в съответствие с правната регламентация в Търговския закон (чл.435-441) следва да бъде само "акредитив", а останалите гореизброени понятия са продукт на бизнеса и практиката, без да имат стабилна легална опора като термини в българската правна система.
В търговско - правната теория доминират две основни разбирания за смисъла на термина:
На първо място, в най-широкия възможен смисъл, под акредитив следва да се разбира форма на плащане. Това в практиката е най-сигурната, но и най-скъпата форма на плащане в света. Именно като форма на плащане акредитивът представлява по своята правна същност система от сложни правоотношения, които възникват и се развиват в резултат поне на три сделки между три страни. Това са наредителят (акредитант), банката - издател на акредитива, и бенефициентът (получател на плащането). Възможно е в тази схема на правоотношения да се включи и интервенира и още една страна - т.нар. междинна банка или банка платец, която всъщност е банката, обслужваща бенефициента. Понякога правната конструкция на тези отношения се усложнява още повече с фигурата на рамбурсиращата банка, която е своеобразен посредник между другите две банки. Така ясно се оформят и конкретните подсистеми в рамките на общата акредитивна система.
…………………………………
Често българските фирми са поставени пред неизвестността от изпълнение на договора от чуждестранен продавач. В случай че доставчикът се откаже от своите ангажименти, българският купувач ще претърпи сериозни щети. В сделките по вноса важна роля играят уговорките за по-краткотрайно ангажиране на валутните ресурси, като по този начин се избягва неоснователното финансиране на чуждестранните партньори. Както и при износа, така и по линия на вноса, българските търговци прилагат най-разпространените форми на плащане - документарен акредитив и валутно инкасо. При тях отново от огромно значение са моментът на плащане, продължителността на срока, за който са ангажирани средствата на вносителите. В случая на български внос от чужбина, усилията са насочени към възможно максимално приближаване на момента на плащане до момента на получаване на стоката. От позицията на българските вносители най-изгодни са плащанията, реализирани чрез превод, открита сметка или инкасо, но обикновено те рядко се приемат от чуждестранните партньори. За българските вносители най-неизгодната форма на плащане е акредитивът, но често те са принудени да я прилагат като все пак се опитат да постигнат относително най-добри условия в неговите рамки. И тук е много важен срокът на акредитива - като правило износителите се стремят да го удължават така, че той да обхваща по възможност целия период от момента на сключване на сделката до експедицията на стоката. От значение е и въпросът за покритието на акредитива - за българските вносители най-изгодно е превеждането на покритието да става след съобщението на доставчика, че стоката е готова за експедиция, а най-неблагоприятно - когато се извършва в момента на откриване на акредитива.
2.3. Плащане по открита сметка.
В международните плащания плащането по открита сметка има твърде ограничено приложение поради значителните рискове и несигурности. При тази форма на плащане след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на чуждестранния купувач - вносител. Този вид плащане е още по-слаба осигуровка за износителя, но въпреки това се предпочита в някои случаи при периодични доставки на малки партиди, когато не е изгодно да се откриват акредитиви или да се използва инкасо, понеже тя е по-евтина, експедитивна и удобна.
Рисковете за износителя при плащането по открита сметка са свързани с опасността от неприемане на стоката и от неплащане на сумата. Освен това, ако има авансово изпращане на стока, износителят фактически кредитира вносителя за цялото време от производството и експедирането на стоката до получаване на плащането. В ущърб на неговите интереси е и липсата на банкова гаранция. Банката не носи никаква отговорност и износителите приемат откритата сметка като форма на плащане само като изключение.
.......................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Атанасов, М. Специални външнотърговски сделки. ВТ, изд. “Абагар”, 2000;
Боева, Б. Управление на външнотърговската дейност. УДО, УНСС, 2001;
Велев, Т. Външнотърговска дейност. УИ “В. Априлов”; Габрово, 2002;
Даскалов, П., Св. Масларов. Външна търговия. Техника на плащанията. Варна, 2000;
Илиев, Ив и кол. Външнотърговска политика и сделки. ИК “СТЕНО”; Варна, 2002;
Каракашева, Л. Външнотърговски операци. ИК “Юрапел”; второ издание; 1995.
Каракашева, Б. Боева- „Международна сделка за покупко-продажба“, Варна, Princeps, 1994
Попов, Д. -„Условия на плащане и рискове при въшнотърговски сделки“, Сф, 1994
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи :
акредитив, инкасо, международни сделки, форма на плащане, банка, внос, износ, банков превод
]]>
