 |
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
по: География на транспорта и икономическите връзки в България
на
тема: Динамика и развитие на външноикономическите връзки между България и
западните й съседки
(Р Македония и Р Сърбия и Черна Гора)
2003
Съдържание:
I. Развитие на стокооборота между България и западните й съседки
1. В периода от 1944 до 1989 г.
2. В периода от 1990 до 1995г.
3. В периода от 1996 г. до 2002
Икономическите връзки на България имат много голямо значение за общото стопанско развитие. Те са като огледало на цялостния живот на страната и в частност отражение на териториалната специализация и концентрация на стопанството. От своя страна икономическите връзки са като фактор, който улеснява стопанската специализация на отделните териториални единици и допринасят за тяхното производствено и транспортно активизиране. България поддържа икономически връзки с много страни извън и в Балканския полуостров. С всички балкански страни тя има положително салдо. През 1996 г. то е 786,7 млн долара и е стабилен фактор за националното стопанство. В бъдеще България трябва по-активно да участва в международното разделение на труда, като осигурява по-свободно движение на стоки и капитали. Отварянето на България към световните пазари е свързано на първо място със съживяване и стабилизиране на производството и нарастване на неговата конкурентно способност На второ място е усъвършенстването на митническата политика и входно - изходната система. На трето място по-активно участие на свободните безмитни зони, разширяване на тяхната географска рамка, откриване на нови в Западна България.
Като резултат от териториалното разделение на труда, икономическите връзки са под съвкупното влияние на различни фактори. От тях на първо място е географското положение на България спрямо нейните търговски партньори. Географската близост на България с Македония и Сърбия създава добри предпоставки за развитие на икономически връзки между тях. Разположението на България на кръстопът, в зоната между три континента – Европа, Азия и Африка, определя нейното положение като благоприятно стратегическо. Но изградените транспортни проекти извън територията на страната застрашаваш реализацията и функционирането на европейските транспортни коридори, преминаващи през нашата страна. На територията на Румъния работи голям инфраструктурен проект, който цели изграждане на поли магистрала от Пристанище Констанца -юг по направление Букурещ пред Влашката низина, Крайова, Дробета, Турно - Северин с разклонения за Арад и за Белград – Загреб – Любляна – Триест. На запад през територията на Югославия по долината на р. Морава и на юг през територията на Македония по долината на р. Вардар се извършва инфраструктурно строителство на поли магистралата Белград – Скопие – Солун. През територията на Северна Гърция също се реализира големия инфраструктурен проект Вия Игнация за изграждане на поли магистрална връзка между Адриатика и Одринска Тракия. За да се избегнат рисковете за България и да се използва нейното благоприятно транспортно географско положение е необходима модернизация и реконструкция на ЖП и шосейната мрежа, а именно – интензификация на транспортните връзки с Македония – участъка Гюешево – Крива Паланка и модернизиране на трасетата Златарево – Струмица; модернизация на транспортните ни връзки със Сърбия и преди всичко тези в Северозападна България – продължение на магистралата Варна - София с отклонение по паралела след Плевен на запад. Това модернизиране и реконструкция е изключително важно за България, защото чрез транспортните комуникации през Сърбия и Македония тя си осигурява най-пряк достъп до южна и централна Европа.
....................................................................
I. Развитие на стокооборота между България и западните й съседки
1. В периода от 1944 до 1989 г.
Непосредственото съседство на България с Югославия създава добри предпоставки за развитие на икономическите връзки между тях. До Втората световна война нашите държави бяха слабо развити и търговията с Югославия през 1939 г. заемаше едва 0.3% от българския стокообмен. Извършен е износ за 22 млн лева и внос за 18 млн. За периода 1955-1968 г. нараства стокообмена, което се дължи на нарасналите възможности на двете държави и поради обмен главно в областта на черната и цветна металургия и произведение на химическата промишленост. До 1963 г. преобладаващ дял – около 60-70% от българския износ за Югославия заемаха хранителните стоки – живи свине, свинско месо, яйца, фасул и други. На второ място бяха промишлените суровини – цимент, флуорит, каолин, петрол, сяра, стомана и издели4я на химическата промишленост. Нараснал е и износа на машини и съоръжения от 3% през 1962 до 9-10% през 1963-4г. Значителни изменения настъпиха в номенклатурата на нашия внос от Югославия. Най-голям дял заемат металите – конструктивна стомана, метили, тръби, феросплави, кабели и други. На второ място са промишлените изделия – сажди, дъбилни екстракти, огнеупорни материали, фосфорни торове и др. При взаимния стокообмен се отделя внимание на размяната на промишлени стоки за широко потребление. На граничния стокообмен бяха разменени стоки за 1422 хиляди рубли през 1964 г. Бързото развитие на промишлеността и особено на машиностроенето открива нови възможности за размяна на машиностроителна продукция по пътя на взаимното коопериране в производството на отделни възли, детайли, машини. За задълбочаване още повече на връзките между двете страни през 1962 г. бяха подписани протоколи за сътрудничество в областта на промишлеността, транспорта, туризма, банките и научно техническото сътрудничество.
..............................................................................
За задълбочаване на връзките между България и западните й съседи важно значение има приграничното сътрудничество. За развитие на приграничните райони трябва да се отчитат различията в икономическото развитие на нашите съседи, в тяхната политическа ориентация и геополитически интереси, но и нашите приоритетни интереси. С Македония и Сърбия имаме много сходни икономическо развитие през последните години. Съществуват добри възможности за задълбочаване на граничното сътрудничество и всеобхватна интеграция с Македония. Въпреки обективно добрите предпоставки за интеграция със Сърбия, югокризата и неизяснения ход от нея, както и стопанката изостаналост на приграничните райони от двете страни затрудняват процесите на интеграция. За развитието на икономическите отношения между България и Македония значение имат някои договори и спогодби сключени между тях за взаимно насърчаване на инвестициите, за международни преводи на пътници и товари, за въздушни съобщения, за свободна търговия, за сътрудничество в областта на туризма, науката и образованието.
Перспективите за развитие на търговско икономически отношения с Македония се свеждат до: популяризиране възможностите за търговия между двете страни, държавно и фирмено участие на големите панаири и в двете страни, обмен на информация за участие в търгове за приватизация на туристически обекти, възможности за научнотехническо сътрудничество и други мероприятия от взаимен интерес.
За задълбочаване на икономическите връзки между България и съседните й държави е необходимо по пълно използване на природните, човешките, материалните, финансовите и други ресурси на Балканския полуостров. Дори преминаване към разпръсната икономика, което означава задълбочаване на приграничното сътрудничество, създаване на смесени балкански производства и значително активизиране на търговския бизнес.
1. Външна търговия на България (монография) – С., Наука и изкуство; 1970 г.
2. География на България (монография) – С, Форком, 2001 г.
3. Гъдев, Н – Някои основни насоки за развитие на приграничното сътрудничество на България с другите балкански страни – ГСУ, 1997 г. т. 88;
4. Димитров Д. Балканските транспортни инфраструктурни проекти и рисковете за България – сб. доклади от научната конференция в Китен – 2000 г.
5. Михайлов, М – Икономически връзки на България в прехода към пазарно стопанство - обучението по география, кн.1, 1992 г.
6. Михайлов, М – География на вътрешната и външна търговия на България в прехода към пазарно стопанство – сп. Проблеми на географията кн 3-4, 1997 г.
7. сб. Външна търговия;
Темата е изготвена 2003г.
Съдържа множество таблици
Ключови думи:
икономически взаимоотношения на България, сътрудничество, търговия, стокооборот, туризъм, Балкански полуостров, внос, износ, перспективи за развитие
]]>
