 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Катедра “Международни икономически отношения и бизнес”
КУРСОВА РАБОТА
по: “Европейска икономическа интеграция”
на тема: Единният вътрешен пазар на Европейската общност
2006
Съдържание:
2. Договор за създаване на Европейската икономическа общност
3. Програмата за изграждане на единния пазар и Единния европейски акт
4. Премахване на физическите граници
5. Премахване на техническите бариери
6. Премахване на данъчните бариери
8. Свободно движение на услуги
9. Свободно движение на капитали и финансови услуги
10. Свободно движение на работници
1. Единният пазар - въведение
В началото на 80-те години Европейската общност (ЕО) представляваше митнически съюз, отнасящ се до стоковите пазари, допълван от обща селскостопанска политика и политиката на защита на конкуренцията при стоките. ЕО беше постигнала развитие на общия пазар в сферите, в които Договорът за създаване на Европейската икономическа общност (ДЕИО) беше относително ясен и недвусмислен например - общата митническа тарифа, политиката в защита на конкуренцията, общата селскостопанска политика. Всички останали сфери на интеграция и съответните инструменти за нейното осъществяване бяха слабо развити /например социални, макроикономически/, непълни /търговската политика/, блокирани /хармонизиране на законодателството в здравеопазването/ или напълно липсващи /транспортна политика/. Свободното движение на услуги, капитали и хора /работници/ не се осъществи в своята пълнота, поради което икономическото му значение беше твърде ограничено. Известен успех отбеляза фискалната хармонизация - данъкът върху добавената стойност беше въведен във всички държави - членки, но нямаше никакъв прогрес по отношение на сближаването на размера на данъчната му ставка. Ако се погледне исторически и се направи сравнение с други опити за регионална интеграция, то може да се твърди, че дори и това беше значително постижение. Не трябва обаче да се забравя, че амбициите на Римския договор бяха много по-големи.
Двете основни средства за постигане на икономическите цели на Европейската общност, дефинирани в чл. 3 на ДЕИО са изграждане на общ пазар и координиране на икономическата политика на държавите - членки. Тяхната интерпретация и практическо приложение обаче доведоха до два съществени проблема, които почти блокираха развитието на европейската интеграция и наложиха приемането на Единния европейски акт.
..........................................................
2. Програмата за изграждане на единния пазар и Единния европейски акт
В началото на 1985 г. Европейската комисия подготви т.нар. Бяла книга за изграждане на единния пазар. В нея са изброени 279 мерки, които трябва да бъдат осъществени с цел хармонизиране на техническите стандарти, отваряне на държавните поръчки за компаниите от държавите - членки, освобождаване на движението на капиталите, премахване на бариерите в търговията с услуги, хармонизиране на ставките за косвено данъчно облагане и за акцизите, премахване на пограничния контрол между държавите - членки. Този списък е придружен с конкретен график за неговото изпълнение. През юни 1985 г. Европейският съвет в Милано прие Бялата книга и утвърди графика за нейното изпълнение до края на 1992 г. Така периодът 1985-1992 г. се оказа най-активният по отношение на изграждането на единния пазар. Макар и с редица трудности беше извършена огромна работа по изготвяне и приемане на около 300 регламента и директиви, насочени към хармонизиране на законодателствата на държавите - членки в различните области. На 1 януари 1993 г. започна да действа единният пазар на държавите - членки на Европейската общност.
Стремежите на Бялата книга бяха преди всичко в премахване на съществуващите пречки за осъществяване на четирите свободи на движение – на работна сила, стоки, услуги и капитали. Според Бялата книга за изграждане на единния пазар, той ще стане реалност, когато между държавите - членки на ЕС бъдат премахнати всички
· физически,
· технически и
· данъчни бариери.
.................................................................
6. Премахване на данъчните бариери
Данъчните бариери са сферата, която постави най-големи предизвикателства пред изграждането на единния пазар. Размерът на косвеното данъчно облагане в държавите - членки на ЕС е толкова различен, че несъмнено това би предизвикало изкривяване в търговията, водещо до загуба на доходи за бюджетите на някои и държави - членки. Беше ясно, че граничният контрол не може да бъде премахнат, ако съществува значителна разлика в равнището на данъка върху добавената стойност и акцизите в отделните държави - членки. Европейската комисия стигна до извода, че премахването на граничния контрол изисква не само създаването на клирингова система на данъка върху добавената стойност, но и осъществяването на мерки за сближаване на косвеното данъчно облагане. Непосредственият въпрос, който възникна беше колко тясно трябва да бъде сближаването. Не трябва да се забравя, че хармонизиране на режима на косвеното данъчно облагане е предвиден още при създаването на Европейската икономическа общност – според чл. 99 от Римския договор, Европейската комисия трябва да проучи по какъв начин законодателствата на държавите - членки, отнасящи се до данъците върху печалбата, акцизите и други косвени данъци могат да бъдат хармонизирани в интерес на изграждането на общ пазар и да представи своите предложения на Съвета на министрите. Директива от 11.04.1967 г. предвижда въвеждането на данък върху добавената стойност /ДДС/ във всички държави - членки, а едва директивата от 17.05.1997г. предвижда хармонизиране на размера на ДДС.
За да се избегне нелоялната конкуренция, ставките на данък върху добавената стойност бяха хармонизирани чрез определяне на т.нар. нормална ставка на ДДС равна или по-висока от 15%. За да се избегнат злоупотреби е създадена специална компютърна система за обмен на информация, свързана с ДДС в отделните държави - членки. Националните компютърни системи за ДДС са свързани помежду си, което позволява ефикасен контрол на ДДС във взаимната търговия между държавите - членки. Все още въпросите на данъчното облагане са в националната компетентност на държавите - членки. Решенията, свързани с тях на общностно ниво, се вземат с единодушие.
..............................................................
10. Свободно движение на работници
В сферата на свободното движение на работници в рамките на Европейската общност стремежът е да се премахнат съществуващи пречки включително и на тежките административни процедури, отнасящи се до разрешенията за пребиваване. Наложително става хармонизирането на професионалните квалификации - например, счетоводителите и одиторите получават различно обучение и изпълняват различни задачи в отделните държави - членки. Хармонизацията налага значителни промени в образованието в отделните държави - членки.
Член 48 на Договорът за създаване на Европейската икономическа общност предвижда премахването на всякаква дискриминация, основана на националността между рабтониците от държавите-членки по отношение на заетостта, възнаграждението и другите условия на работа. От този член произтичат следните важни права за гражданите на Европесйкия съюз:
· работната сила можи да се придвижва свободно в рамките на територията на ЕС;
· гражданите на ЕС могат да кандидатстват за предлаганите свободни работни места;
· те могат да пребивават свободно на територията на държавите-членки в случай на наемане на работа;
· свободни са да останат на същата територия и след изтичане на договора им за определено работно място.
Свободното движение на т.нар. самонаети или на хора със свободни професии предвижда правото те да се установяват в която и да е държава-членка на ЕС.
Свободата на движение на работници и премахване на последните пречки за осъществяването й се постигат в края на 1968 г. чрез два важни подзаконови акта /регламент1612/68 от 15.10.98 и директива 68/360 от 15.10.98/. В тях се прецизират правата, предоставени от ДЕИО и се уточнява начина на тяхното осъществяване – например премахването на разрешителните за работа за гражданите на Европейската общност. Определя се общностен приоритет, който задължава националните служби по заетостта да представят на работодателите кадидатурите на граждани от ЕО с приоритет пред тези на кандидати от трети страни. Тези законодателни актове уреждат и правото на членовете на семейството на един работник да се установят в държавата –членка, в която той работи, и да им се издадат документи за пребиваване.
............................................................
Използвана литература:
1.“Европа от А до Я” (2004 г.) – справочник по европейска интеграция, фондация “Конрад Аденауер”
2.“Европейският съюз” (2006 г.) – Джон Пиндър, изд. “Захари Стоянов”
Темата е изготвена 2006г.
Темата съдържа таблици
Ключови думи:
Европейска общност, единен пазар, търговия, конкуренция, стоки, услуги, данъци, движение на капитали, работна сила
]]>
