|
КАЗУС
по
МЕЖДУНАРОДНИ БИЗНЕС ОПЕРАЦИИ
на тема:
Концесионно съглашение за летища Варна и Бургас
2008
Съдържание
1. Същност на концесионното съглашение
2. Какви основни правни норми регулират възлагането на обекти на концесия в България
3. Какви резултати от концесионирането у нас познавате?
4. Какви са основните предимства и рискове на концесията на летища Варна и Бургас?
5. Защо според вас са концесионирани с една сделка двете летища?
6. Какво ви е впечатлението за Фрапорт като концесионер на тези летища?
Концесионирането на двете черноморски летища е голям пробив в развитието на транспортната инфраструктура в България. Това е първият пример за концесиониране на публична държавна собственост в областта на транспортната инфраструктура.
Предоставянето на концесии е мотивирано от нуждата и очакванията концесионера да реализира в рамките на предоставената концесия значителни инвестиции (около 100 – 150 евро за двете летища). Очаква се тези инвестиции да подобрят и модернизират транспортната инфраструктура в интерес на широк кръг потребители – превозвачи, пътници, товародатели и други.
Лошото техническо състояние на летищата във Варна Бургас и нивото на обслужване на пътници, което те предоставят преди концесионирането се дължи основно на липсата на достатъчно инвестиции за скъпоструваща поддръжка на летателното поле, за увеличаване на капацитета на терминалите и за обща модернизация на летищните съоръжения, както и липса на частна инициатива и професионален мениджмънт.
Ето защо още преди влизането в сила на Генералните планове на двете летища концесионерът е започнал да изпълнява План за незабавни подобрения, за всяко от двете летища, който съдържа мерки и първоначални строителни работи, които да допринесат за преодоляване на проблемите със задръстванията на двете летища и да улеснят дейността им през активните сезони. Програма включва установяване на предвидената оперативна функционалност по отношение обработката на пътници и багаж, както и съоръженията, свързани с обслужването на самолетите, комуникация във връзка с организационни и други свързани процеси.
..........................................................................
Както в България, така и по света, отдаването на концесия се прави с цел икономическа изгода за страната, за нейните жители и за по-доброто и развитие. В някой случай концесионните договори наистина имат благоприятно въздействие за концедента, но също така в историята има случаи, при които поради неспазване на задълженията на концесионера, ефекта за държавата е неблагоприятен.
Примерите за концесии в България са много. Пример за по-мащабни концесии е за пристанищата в България.
За обектите държавна собственост – пристанищни терминали, предоставени на концесия, концедент е Министерският съвет. Със свои решения той е упълномощил министъра на транспорта да сключи концесионните договори.
Пристанищната система на Република България е съставена от два типа пристанища – речни и морски. Реформата в българските пристанища започва през 2000 г. с приемането на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) и създаването на Изпълнителната агенция (ИА) ”Пристанищна администрация”. Създадени са условия за преминаване към най-разпространената в световната практика система „Land Lord System”, при която държавата притежава инфраструктурата на пристанищата и я предоставя на частния бизнес за извършване на пристанищни услуги съгласно действащото законодателство.
..............................................................................
"Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" е организация със световна известност, тя е концесионер на много летища по света като Франкфурт, Франкфурт Хаан, Анталия, Лима и др. Това предполага развитие на морските ни летища, съобразено с международните стандарти. Фирмата ще стреми да постигне по-голяма известност за страната ни и тези летища, по-голяма посещаемост, за да увеличи печалбата си, а това от своя страна ще е благоприятно за Черноморския ни туризъм.
С концесиите по правило се преследват икономически цели. Концесиите са средство за привличане на инвестиции, в това число и на чуждестранни. Чрез концесионните договори, от една страна, управлението и стопанисването на държавните обекти и дейности се предоставят на частния бизнес и биват подчинени на правилата на пазарната икономика, а от друга, държавата, респективно общините, запазва право да контролира и следи управлението на обектите и дейностите - предмет на концесията.
Спецификата на този тип договори е, че не само предметът, но и голяма част от правата и задълженията на страните са строго регламентирани чрез нормативни актове – Конституцията на Република България, Законът за концесиите и правилникът за неговото прилагане, Законът за общинската собственост, Правилникът за приложение на Закона за общинската собственост, наредбите на съответните общински съвети, Законът за приватизация и следприватизационен контрол.
..............................................................................
1. Каракашева, Л., Международни инвестиционни проекти, София, 2008
2. Закон за концесиите, ДВ бр. 67 от 27.07.1999
3. Закон за обществените поръчки, ДВ, бр. 28 от 26. 04. 2004 г. , изменен и допълнен, бр. 63 от 22. 06. 2004 г.
4. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, официален сайт - www.mrrb.government.bg
5. Министерство на транспорта и съобщенията, официален сайт – www.mtc.government.bg
Темата е разработена 2008 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
концесионни съглашения, международни бизнес операции, концесия на летища, Закон за обществените поръчки, инвестиционни проекти, международни стандарти, регионално развитие и благоустройство, развитие на въздушния транспорт