|
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР” град ВАРНА
УНК “СОЦИАЛНИ, СТОПАНСКИ И ПРАВНИ НАУКИ”
Реферат
на тема:
“БЪЛГАРИЯ КАТО РЕГУЛАТОР НА ГЛОБАЛИЗАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ – СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНОСТИ”
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
Глобализацията и устойчивото социално - икономическо развитие, както и мащабите на проблемите, стоящи пред човечеството, вълнуват всички народи по света, включително и нас, българите. Глобализацията и интернационализацията на икономиката, културата, науката и образованието, революционните изменения в информационните технологии и телекомуникациите, ожесточаващата се конкуренция за достъп до ресурси и екологичното равновесие в света предизвикват сериозни изменения в самата природа на производството на академични знания.
Глобализацията, като обективен процес на развитие на съвременната цивилизация, успоредно с разширяването на обхвата и на действието на транснационалните корпорации в развитите страни, на международната търговия, на интернет, на националните структури и др., носи със себе си и проблемите на несправедливия режим на глобалната търговия, нестабилната глобална финансова система, която води до циклични кризи. Бедните страни периодично се оказват натоварени с непосилни дългове, глобалният режим на интелектуална собственост не позволява достъп на бедните народи до животоспасяващи лекарства.
…………………………………………….
В българския контекст могат да се формулират следните възможности в глобален план:
´Закрепостяване на България към по-тясна суровинна специализация в световната икономика - такова развитие на страната е напълно вероятно, още повече че редица държави ще бъдат заинтересовани да се развиваме именно в тази посока;
´Маргинализация и периферно развитие на националната култура, която в условията на глобализация се оказва недостатъчно конкурентоспособна и функционална. Българският език, българската култура, както и културата на другите етноси и малцинствени групи, които живеят у нас, могат да се окажат частично погълнати от културата на другите народи и страни. За съжаление, българският език не е езикът на глобализацията. Даже такива европейски езици като руския, френския, немския, италианския и др. могат да се окажат „пренебрегнати”;
G Като цяло, в условията на глобализация, се снижава ролята на държавата. Съответно, нараства ролята на транснационалните корпорации (ТНК), на международните структури. Българската държава, като демократична институция, все още не е укрепнала и това е предизвикателство към държавността ни, която на два пъти (за общо над 650 години) сме губили, през своето 1300-годишно съществуване;
……………………………………………….
G Запазим самобитността на българската култура. Важно е да се провежда адекватна на глобализацията политика в тази област с цел да се направи тя достояние на общата световна култура и се превърне в неразделна част от нея.
G Усъвършенстваме системата за управление на държавата, за да е адекватна в условията на глобализация. Важно значение има подготовката на специалисти за държавната администрация, на мениджъри, разбиращи общите насоки на световното развитие.
Важно значение има наличието на ясен план или стратегия за развитие на страната ни в условията на глобализация, защото от формите на адаптация за работа в тези условия зависят и обективните политически решения. Затова феноменът на глобализацията трябва задълбочено да се изучава в България. Единствено по този начин ще може да се отчита влиянието на глобализацията, която има както положителни, така и отрицателни за нас страни.
1. Бауман, З. Глобализацията. Последиците за човека, София, 1999 г.
2. Проданов, В. Глобалните промени и съдбата на България, София, 1999 г.
3. Local Dynamics in the Era of Globalization
4. Г. Първанов, международна научна конференция „Глобализация и устойчиво развитие”, Варна, 2002 г.
5. Сборник материали от кръгла маса по проблемите на глобализацията
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
глобализационни процеси, интернационализация на икономиката, глобална финансова система, глобален режим на интелектуална собственост, глобални промени