Международната търговия, осъществявана от огромен брой продавачи и купувачи, е свързана с различни рискове за тях, които се проявяват от момента на сключване на търговския договор до плащането. Главният проблем е в това, че двете страни по договора са изложени на противоположни рискове. Продавачът не винаги е в състояние да оцени надеждността на купувача в чужбина, икономическата и политическата обстановка в неговата страна. Рискът за него е да не получи сумата за доставените стоки. Купувачът се опасява, че стоката няма да му бъде доставена по вид и по качество, каквото желае, или може да бъде повредена по време на транспортирането и. По тези причини възникват специални форми на международни плащания, които в различна степен осигуряват износителите и вносителите срещу подобни рискове.

Най-общо формата на плащане определя техническия ред за протичане на платежната операция. От нея зависи:

- защитата на интересите на продавача и купувача;

- покриването или ограничаването на финансовите рискове, съпътстващи външнотърговската сделка;

- финансирането на сделката от деня на експедицията на стоката до момента на извършване на реалното плащане;

- продължителността на протичане на платежната операция;

В международната търговия се използват следните форми на плащане: документирано валутно инкасо, документиран акредитив, плащане по открита сметка и плащане със свободен превод (авансов или последващ). Те се различават помежду си главно по отговорността на участниците и рисковете, които се поемат от тях.

Съвременните форми на плащане се основават на търговски обичаи, съществували векове наред и на съгласувани условия чрез международни споразумения, сред които най-важно значение имат правилата на МТК в Париж.

Формата на плащане е едно от решаващите условия на външнотърговския договор. Изборът й зависи от следните фактори:

- предимства и недостатъци за износителя и вносителя (износителите предпочитат акредитивната форма на плащане, а вносителите - документираното инкасо);

- традиционни връзки и взаимно доверие между продавача и купувача (при висока степен на доверие е възможно използването на открита сметка за уреждане на плащанията);

- международна стопанска конюнктура (ако на пазара предимства имат купувачите, те налагат инкасото като форма на плащане и обратното - при по-силни позиции на продавачите, предпочита се акредитивът);

- международни обичаи (например плащанията за петролните доставки се извършват преимуществено чрез акредитив);

- сума на сделката (търговски договор за крупни сделки задължително включва като условие акредитивната форма на плащане).

При определяне на отделните реквизити на избраната форма на плащане изискването е те да бъдат формулирани прецизно и да съответстват на условията, съдържащи се във външнотърговския договор.

Предвид на изключителната важност на формите на плащане в международната търговия МТК в Париж е разработила специални правила за тяхното приложение. Те се ползват с изключителна популярност, тъй като унифицират международната платежна практика, с която се улесняват както износителите и вносителите, така и банките. В случай обаче на възникване на колизия между участниците в сделката при решаване на споровете приоритет се дава на законодателството в страната, на територията, на която възникват.

2. Документарно валутно инкасо.

Най-общо инкасото може да бъде дефинирано като споразумение, по силата на което едно лице (кредитор) възлага на банка да събере (инкасира) определена сума, дължима от трето лице. Банката действа като доверено лице и посредник между кредитора и длъжника. Правната основа, на която се осъществява инкасовата операция, а Еднообразните правила на инкасата (ЕПИ), (Ревизия 1995 г., публикация N 522 на МТК - Париж). По смисъла на ЕПИ инкасото означава обработване на финансови и търговски документи в съответствие с получени нареждания с цел събиране на дължими суми и/или акцепт или предаване на определени документи срещу плащане и/или акцепт.

2.1. Същност и класификация на документарното инкасо.

В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива чисто и документарно. Чистото инкасо е инкасо на финансови документи (чек, менителница, запис на заповед). То се използва в нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по търговските операции. Документарното инкасо е инкасо на финансови документи, придружени от търговски (фактура, коносамент, застрахователна полица), или само на търговски документи.

В документарното инкасо участват следните страни:

Наредител на инкасото - това е износителят, който възлага на банка обработване на инкасовите документи;

- банка изпращач (препращаща банка) – тази, на която износителят предава документите заедно с инкасово нареждане. На свой ред тя ги изпраща за инкасиране в страната на купувача. Такава роля като правило се изпълнява от банката, която обслужва износителя;

- инкасираща банка - която извършва инкасовата операция в съответствие с нареждането на износителя. Тя е кореспондент или агент на банката на наредителя. Инкасиращата банка може да представи документите директно на платеца, или да използва услугите на друга банка;

- банка предявител - тя представя документите на платеца и също изпълнява функцията на инкасираща. Най-често това е банката, обслужваща вносителя.

- платец - това е вносителят, на който се предават документите по инкасото. Необходимо е да уточним обаче, че платецът става участник в инкасовата операция, след като поеме задължението за плащане или акцептиране на менителницата, теглена срещу него.

Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи на износителя. Именно той поема финансирането на сделката от момента на изпращането на стоката на вносителя до датата на реалното плащане. Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане, което се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-разпоредителните документи. Последната го изпраща до съответната инкасираща банка. В инкасовото нареждане изрично се посочва, че инкасото е подчинено на ЕПИ, публикация № 522. То трябва да съдържа точни и пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието на инкасиращата банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата да тълкува нарежданията. С оглед безпроблемното осъществяване на инкасовата форма на плащане най-важните и условия трябва задължително да се съдържат във външнотърговския договор.

Според случая в инкасовото нареждане се включват следните реквизити:

- данни за банката, от която е получено инкасото;

- данни за наредителя;

- данни за платеца;

- данни за инкасиращата банка;

- данни за банката-предявител, ако има такива;

- сума за инкасиране в съответната валута;

- опис на приложените документи с посочване на броя на всеки един;

- условия за предаване на документите на платеца;

- точен срок, в който платецът, след получаване на документите, трябва да предприеме някакви действия;

- лихви за събиране, ако има такива (с посочване на лихвен процент, лихвен период, приложима база за изчисляване);

- начин на плащане и форма на уведомяване за извършената операция;

- ако има приложена менителница в нареждането, да се посочи дали инкасиращата банка следва да я задържи след акцептирането и при себе си в залог, или да я върне на разположение на износителя чрез банката изпращач;

- указания за действие на инкасиращата банка в случай на неплащане, неакцептиране на менителницата, неприемане на стоката;

- условия, при които да бъде протестирана менителницата, ако такова изискване се поставя;

- данни за търговския представител на наредителя, ако има такъв в страната на платеца, и информация за неговите пълномощия;

- указания до инкасиращата банка за опазване на стоката за времето, през което документите са нейно притежание (ако стоката е изпратена директно на банката, с нейно съгласие).

Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на банките, участващи в операцията, се свежда главно до препращане и предаване на документите на вносителя срещу плащане или акцепт. Те не поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и упражняват разумни грижи за техническото обработване на документите, като проверяват само дали видимо - по вид и брой, съответстват на условията на инкасовото нареждане. Банките обаче не отговарят за достоверността на документите, за тяхната пълнота и точност, дори не се интересуват от това, каква дата носят. Друга проверка те не биха могли да направят, защото при инкасото липсват условия, с които тези документи да се съпоставят, за да се прецени тяхната редовност. Впрочем нито износителят, нито вносителят се старае да убеждава банките в редовността на документите. Съгласно общоприетата практика банките не отговарят за прекъсване на тяхната дейност по причини, извън техния контрол - природни бедствия, бунтове, граждански вълнения и др.

2.2. Приложение на документарното инкасо.

Инкасовата операция се предшества от сключен външнотърговски договор между износителя и вносителя, в който се съдържат и условията на инкасиране на документите. Колкото по-подробно са описани те, толкова по-бързо и безконфликтно се извършва разплащането по сделката.

2.2.1. Технология на инкасовата операция.

Една инкасова операция преминава през четири фази:

- първа фаза - подготовка на стоково-разпоредителните документи и на инкасовото нареждане от износителя и представянето им в банката изпращач;

- втора фаза - изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката изпращач на инкасиращата банка;

- трета фаза - извършване на инкасови действия от инкасиращата банка или от банката предявител (ако се използват услугите на такава);

- четвърта фаза - превеждане на инкасираната сума на банката изпращач.

Подготовка на документите и инкасовото нареждане от износителя и представянето им в банката-изпращач. След експедирането на стоката на чуждестранния купувач износителят комплектова стоково-разпоредителните документи и изготвя инкасово нареждане. Негово задължение е да формулира ясно и недвусмислено условията на предаване на документите. Инкасиращите банки се ръководят единствено от указанията, съдържащи се в нареждането. Те не носят отговорност за последиците от непрецизно определени условия. Много банки като например Юнионбанк в Швейцария предлагат на своите клиенти специални формуляри, в които подробно са изброени всички условия, изисквани от документарното инкасо.

Изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката изпращач на инкасиращата банка. Банката изпращач действа съгласно инструкцията на наредителя на инкасото. Тя проверява дали документите, описани в нареждането, са приложени по вид и брой в съответствие с неговите условия. Ако такива липсват, не се обвързва с последващи задължения за допълнителен преглед на документите.

Ако в инкасовото нареждане не е посочена инкасиращата банка, банката изпращач е в правото си да изпрати документите за инкасиране на банка свой кореспондент, по собствен избор.

В някои случаи банката изпращач може да нареди на инкасиращата банка или на платеца да издадат документи (менителницата, запис на заповед, доверителни разписки и др.), които не фигурират като условие в инкасовото нареждане. Например банката изпращач може да поиска документите да бъдат предадени на купувача срещу някакъв писмен ангажимент за плащане - запис на заповед, доверителна разписка и др. В такива случаи тя следва да изпрати съответните документи за попълване или да даде пълни указания за тяхната форма и съдържание. Ако не даде ясни инструкции при такова искане, инкасиращата банка и платецът не носят отговорност за редовността на исканите документи.

Инкасиране на плащането от инкасиращата банка или от банката предявител. След получаване на документите инкасиращата банка ги обработва технически. Тя им поставя входящ регистрационен номер за улесняване на кореспонденцията. Използват се формуляри, издавани в три екземпляра, които са предназначени - един за инкасиращата банка, друг за вносителя и трети за износителя или неговата банка. Във формуляра се посочват валутата и сумата на плащане, датата на издаване на документите и на получаването им в инкасиращата банка, инкасовия номер на банките на наредителя и на платеца и др.

Инкасиращата банка уведомява платеца за получените документи и за условията на инкасото. Ако адресът на длъжника е неточен, тя не отговаря за забавянето на плащането, нито е длъжна да издирва платеца. При такъв случай изпраща писмено запитване до банката изпращач за уточняване на адреса.

Документите трябва да се представят на платеца за запознаване в същия вид, в който са получени. Що се отнася до срока на представянето, при документи, платими на виждане или изискващи акцепт, инкасиращата банка, респ.банката-предявител, трябва да направи това незабавно, а при отсрочено плащане без менителница - не по-късно от съответния падеж. Ако платецът не предприеме никакви действия - не плати или не акцептира менителницата в рамките на срока, посочен в инкасовото нареждане, тя информира за това банката-изпращач и съхранява документите на нейно разпореждане. Едновременно с това инкасиращата банка има задължението да установи причините, поради които вносителят е отказал плащането или акцептирането на менителницата и да ги съобщи на банката-изпращач. Ако в срок от 60 дни не получи нареждане за по-нататъшни действия с документите, тя ги връща обратно, без повече да носи отговорност по тях.

При предаване на документите срещу акцепт инкасиращата банка следи само за видимата форма на акцепта върху менителницата - доколко тази форма е пълна и правилна, но не е отговорна за автентичността на подписите и за правомощията на подписалите се лица.

Превеждане на инкасирана сума. Инкасирана сума след приспадане на комисионните и други разходи (ако има такива) се превежда на банката изпращач, освен ако не е уговорено друго. Преводът се извършва по начин, посочен в инкасовото нареждане. При това плащането може да бъде в местна или чужда за платеца валута. Важното е с нея незабавно да се разполага, т.е. инкасираните средства да са реално на разположение за превод. Понякога платецът плаща сумата в местна валута и неговата банка я конвертира във валутата на инкасовото нареждане, след което я превежда.

Интересен е въпросът за допускане на частични плащания при документарно инкасо. По ЕПИ публикация № 522 на МТК те се приемат, само ако изрично се разрешават в инкасово нареждане. Независимо от това инкасиращата банка предава документите на платеца само след пълното им изплащане. При такова изискване съмнително е вносителят да е съгласен на частични плащания, след което не може да разполага със стоката. Вероятно той би се съгласил да плаща на части за стока, която още не е получил, т.е. да авансира износителя, ако сделката е много изгодна за него.

При предаване на документите срещу акцепт като правило акцептираната менителница остава при инкасиращата банка, която я предявява на падежа за изплащане от вносителя. Инкасираната сума впоследствие се превежда на банката изпращач, съобразно условията на инкасовото нареждне. Възможно е акцептираната менителница да се върне на банката изпращач. В този случай износителят има възможност да я сконтира на своя паричен пазар и да финансира кредита, който е отпуснал на чуждестранния купувач.

2.2.2. Форми на документарно инкасо.

Формите на документарно инкасо определят начина на освобождаване на документите на купувача, даващи му право на собственост върху стоката, която е обект на външнотърговската сделка.

- документарно инкасо с незабавно плащане. Инкасиращата банка предава документите на платеца само срещу незабавно плащане. В съответствие с международната терминология на МТК - Париж тази форма на инкасо се обозначава с инициалите Д/П (documents against payment). При нея, когато вносителят плати съответната сума в брой, става собственик на документите, а с този акт - и на стоката. В някои случаи е възможно документите да пристигнат по-рано от стоката. Купувачите тогава предпочитат да забавят приемането на стоката. За да се избегне такова забавяне, често в инкасовото нареждане се включва клауза плащане на документите при първо представяне.

- документарно инкасо с предварителен акцепт. При тази форма на документарно инкасо документите се предават на купувача срещу акцепт на менителница, платима в определен срок след датата на издаването й (after sight draft) или на установена дата (time draft). С акцептирането той се задължава пред износителя да му изплати дължимата сума в посочения в менителницата срок. По терминологията на МТК - Париж тази инкасова форма се отбелязва с Д/А (documents against acceptence). По такъв начин вносителят придобива правото на собственост върху стоката, преди да е извършил плащането. На практика той получава кредит от износителя, оформен чрез менителница.

- документарно инкасо с предварителен акцепт без предаване на документите. В практиката много рядко се използва особена форма на инкасо с предварителен акцепт, при която документите се предават на платеца не срещу акцептирането на менителница, а само след нейното изплащане. По правилата на ЕПИ, публикация N 522 на МТК - Париж, инкасата не следва да съдържат метителници, платими на бъдеща дата, с нареждане търговските документи да бъдат предадени срещу плащане. Въпреки това обаче банките получават инкаса, съдържащи такова условие. Подобни случаи обикновено възникват, когато е необходимо да се спазят изискванията на валутния контрол в страната на износителя или при негово желание. Проблемът, който възниква, е, че стоката може да пристигне в страната на купувача до падежа на менителницата и той няма да бъде в състояние да я освободи, тъй като документите са все още притежание на инкасиращата банка, очакваща плащане.

- спедиторско инкасо. Въпреки че се прилага много ограничено в практиката, ще бъде споменато за пълнота. При него стоката се изпраща директно на адреса на банка или на нейна специализирана транспортна къща за предаване на купувача срещу плащане на акцепт или други условия. Известно е, че банките работят с документи и не се занимават със стоки. Директното им ангажиране със стоки (да отговарят за съхраняването им, да се разпореждат с тях и др.) не е свойствена за тях функция. Затова те избягват да участват в инкасова операция при такива условия. Дадена банка предприема подобни действия единствено ако е приела да ги извърши. Ако това правило не е спазено, банката не носи никаква отговорност за възможните последици.

3. Документарен акредитив.

Акредитивът като форма на плащане се прилага за първи път през втората половина на XIX в. в Англия. В съвременните условия той играе изключително важна роля за осъществяването на международната търговия.

Документарният акредитив се използва при разплащанията не само по външнотърговските сделки, но и за обезпечаване на плащанията при доставката на "обекти на ключ", а така също като средство за получаване на кредит, който се прилага в транзитната търговия като инструмент за усвояване на вторичен акредитив и др.

Практиката на използване на документарния акредитив е уеднаквена от МТК - Париж с издадените от нея еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА). Първите правила са съставени и одобрени още през 1931 г. Оттогава досега те са претърпели 6 изменения като последната редакция е от 1993 г. (брошура N 500 на МТК - Париж), влязла в сила от 1 януари 1994 г.

През 1995 г. регламентацията на акредитивните операции е допълнена с издадените от МТК - Париж Еднообразни правила за междубанкови рамбурси по документарните акредитиви, които действат от 1 юли 1996 г.

Като всички унифицирани правила на МТК, така и правилата, отнасящи се за документарния акредитив, са задължителни за страните в операцията, ако те изрично се позовават на тях и доколкото не противоречат на националните им законодателства.

3.1. Същност и характеристики.

Най-общо акредитивът представлява ангажимент на една банка, поето по нареждане на неин клиент, да изплати на определено лице парична сума, ако то изпълни договорени условия. Или с акредитива се заменя едно задължение на дадено лице със задължение на неговата банака, която се ангажира да извърши плащането при съответни условия.

В зависимост от сферата на приложение се различават нестоков (чист) и документарен (стоков) акредитив. При нестоковия акредитив банката се ангажира да изплати в определен срок сума до посочен размер наведнъж или на части на дадено лице срещу разписка или друг оправдателен документ, представен от него. Приложението на този вид акредитив е ограничено -използва се главно за осъществяване на нестокови плащания.

Документарният акредитив е най-широко разпространената форма на международно плащане. Като такава, той се е наложил с предимството си пред другите форми на плащане, че защитава в най-голяма степен интересите на двете страни във външнотърговската сделка. По своята същност документарният акредитив представлява писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на износителя определена сума срещу представяне на договорените стокови документи в рамките на установения срок. Плащането може да стане незабавно или в по-късен момент, като във втория случай банката се задължава да акцептира теглената срещу нея менителница, която впоследствие изплаща.

Най-често акредитивната операция се осъществява минимум от четири участващи страни:

- наредител по акредитива (акредитиводател) - това е вносителят, който има задължение за плащане по външнотърговския договор. Той дава изрично нареждане до съответна банка за откриване на акредитива, съдържащ всички условия, договорени с износителя.

- Една банка може да открие акридитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.

1. акредитивна банка (банка издател) - това е банката, която извършва всички действия по издаването на акредитива - разработване на окончателния текст в съответствие с нареждането на акредитиводателя, документарното му оформяне и подписване от упълномощени банкови служители. Тя носи главната отговорност за плащане, акцептиране и негоциране по акредитива. Когато към поетото от нея задължение е добавен ангажимент и на други банка, участващи в акредитивната операция, нейната отговорност се запазва. Като правило в ролята на акредитивна банка е банката на акредитиводателя.

2. Допустимо е акредитиви да се издават и от небанкови институции, но много банки не ги авизират. При последната редакция на ЕПОДА всяка банка сама за себе си преценява да авизира или не такива акредитиви.

3. авизираща банка - чрез нея банката издател съобщава на лицето за открити в негова полза акредитиви, както и за условията, при които може да се усвои. Обикновено износителят предпочита акредитивът да се авизира чрез неговата обслужваща банка. Акредитивната банка обаче не е длъжна да се съобрази с избора му и може да посочи друга банка за авизиране. Наред с уведомяването на износителя за открития в негова полза акредитив авизиращата банка изпълнява и други функции:

- установява автентичността на акредитива пред това лице - дали действително е издаден от посочената банка и е подписан от оторизираните служители, налице ли са всички условия, които правят ангажимента на издателя перфектен. Ако акредитивът е получен директно от лицето, в полза на което е издаден, то трябва задължително да го представи на своята обслужваща банка за проверка, тъй като не разполага с контролни документи (шифри, кодове, спесимени и др. на банката издател), за да направи това самостоятелно.

- идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната банка, с която е в кореспондентски отношения. По този начин банката, открила акредитива, е гарантирана, че изпълнява автентичните указания на лицето, в полза на което е издаден акредитива.

- потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив, което означава, че прибавя своя ангажимент към задължението, поето от банката издател. Това става със съгласие на авизиращата банка и при положение че в условията на акредитива е предвидено неговото потвърждение.

4. бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател се задължава да извърши плащане или поема друго задължение като акцепт на менителница, негоциране на търговски документи.

5. Освен двете банки - откриващата и авизираща - в акредитива могат да участват и други банки, изпълняващи специфични функии. Най-често тези функции се поемат от една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях. Това са:

6. потвърждаваща банка - която поема пред бенефицента същия ангажимент, какъвто има акредитивната банка. С акта на потварждаването тя се ангажира да извърши плащането, или да акцептира менителницата срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия. Потвърждаващата банка се ползва с пълното доверие на бенефициента. Такава може да бъде авизиращата банка, която го обслужва, или друга, различна от нея, привлечена специално за осъществяване на акредитивната операция.

7. банка платец - това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи плащането при спазване условията на акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в авизиращата банка, но е възможно това да стане и в друга банка. Важно е да се знае, че банката платец няма изрично задължение за плащане спрямо бенефициента, каквото е налице при акредитивната и потвърждаващата банка. Тя е само упълномощена да плати, т.е. получените от нея пълномощия в никакъв случай не отменят ангажимента на първите две банки.

8. банка акцептант - тя акцептира теглените срещу нея от бенефициента менителници, ако е договорено отсрочено плащане, оформено с такъв дългов инструмент. В повечето случаи менителниците се акцептират от авизиращата или акредитивната банка.

9. негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да негоцира (изкупи) издадените от бенефициента менителници заедно със стоковите документи, предвидени в акредитива. Такава функция може да се възложи на точно определена банка (най-често това е авизиращата), или без да се поставят ограничения, бенефициентът сам избира негоцираща банка в собствената си страна.

10. рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на банката платец, за да плати на бенефициента, или и възстановява вече изплатената сума. Единствено в този случай привлечената трета банка - рамбурсиращата, се различава от акредитивната и авизиращата. Тя се включва в акредитивната операция, когато:

- авизиращата банка (респективно друга банка, номинирана за банка-платец) и акредитивната банка нямат открити кореспондентски сметки помежду си;

- в случай на установени кореспондентски отношения валутата на акредитива не съвпада с валутата, в която се водят взаимните им сметки.

До услугите на рамбурсиращата банка е възможно да се прибегне и по други причини - например благоприятни лихвени условия, бързо извършване на платежната операция и др. Затова за рамбурсиращи банки се избират такива, които са разположени в световните финансови центрове и предоставят по-конкурентни услуги.

Като форма на плащане акредитивът е абстрактен ангажимент на откриващата банка, който категорично се разграничава от търговската сделка. За банките меродавни са единствено документите, а не стоките. Плащането се извършва само ако документите са абсолютно съобразени с условията, залегнали в акредитива. Дори и когато на банката платец е известно, че договорените условия по сделката са нарушени, тя не може да откаже плащането. Тя не се интересува дали изпратената стока съответства на посочените в акредитивите документи. Така например, ако вносителят е поръчал дамска конфекция и в документите е изрично посочено, че се отнасят за такава стока, но в действителност получава мъжка конфекция, плащането следва да бъде извършено.

За банките, участващи в акредитивната операция, от значение е само документарното оформяне и развитие на операцията, а не реалното изпълнение на сделката. Затова те отделят особено голямо внимание на прецизната проверка на стоково-разпоредителните документи. За разлика от документарното инкасо, при което банките се интересуват само от видимото съответствие на документите на инкасовите условия, при документарния акредитив те извършват тройна проверка, като преглеждат:

- пълнотата на комплекта от документи. Те трябва да бъдат представени в цялост. Документи, представени извън акредитива, не се обработват от банките.

- съответствието им с условията на акредитива. Всяко едно от акредитивните условия следва да бъде свързано със съответен документ, който да го удостоверява.

- съгласуваността помежду им. Недопустимо е например стоката да бъде описана като дамски екологична палта, а фактурата да се отнася за дамски кожени палта.

Ако съответните страни са приели ЕПОДА и МТК в Париж, в проверката влиза и спазването на тези правила при оформяне и представяне на документите. Установеният срок за проверка на документите според ЕПОДА е седем дни и важи поотделно за всяка банка - участничка в акредитивната операция.

Документартият акредитив дава необходимата сигурност както на износителя, така и на вносителя. За износителя предимството на тази форма на плащане е в това, че той има в своя полза твърд ангажимент на авторитетна институция, каквато е банката, нейната "тежка дума", че ще му плати посочената в акредитива сума. Съдбата на плащането зависи единствено от него, от изпълнението на задълженията му в качеството на бенефициент. За вносителя търговската стойност на акредитива е в сигурността, че той действително ще получи закупената стока.

Инициативата за провеждане на акредитивната операция е на вносителя, който поема и разходите по финансирането на сделката за периода от датата на плащането до деня на получаване на стоката. Той изготвя писмо до съответната банка, в което се съдържа нареждане за откриване на акредитив в полза на своя контрагент - чуждестранния купувач. В голяма степен нормалното протичане на акредитивната операция зависи именно от това нареждане. То трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Да е съобразено с условията на търговския договор. Желателно е реквизитите на акредитива да се уточнят още в самия договор. Това може да стане и с допълнително споразумение на страните по него. Така ще се избегнат евентуалните противоречия между тях;

2. Да съдържа пълни и точни формулировки на акредитивните условия, за да не се допуска двусмислено тълкуване. Да се избягват прекомерните подробности в тях, които биха утежнили акредитивната операция;

3. Да отговаря на обичайните изисквания на банката издател, за да се предотвратят възможните възражения от нейна страна по дадените й инструкции.

4. Основните реквизити, които следва да съдържа едно нареждане за откриване на акредитив, са следните:

Вид на акредитива - отменяем или неотменяем, допускащ или недопускащ частични доставки, прехвърляем или непрехвърляем:

- за да бъде акредитивът отменяем, това следва изрично да се посочи в нареждането. В противен случай се приема, че той е неотменяем;

- при недопускане на частични доставки това изискване се посочва в нареждането. При липса, на каквато и да е уговорка, такива доставки са допустими.

- прехвърляемият акредитив задължително съдържа условие за прехвърляемост, като се посочват идентификационни данни за втория бенефициент.

В международната банкова практика често явление е банките да изискват предварително превеждане на покритието по акредитива, за да добавят по него своето потвърждение.

Сума на акредитива - размер и валута на плащане. Този реквизит, както и количеството и цената на стоката, които точно се посочват, позволяват на банката да прецени дали акредитивът се усвоява конкретно. Сумата може да бъде изразена по три начина:

- фиксира се като максимум. В този случай възможно е бенефициентът да варира с количеството на стоките в границите на +/-5%, но не и със сумата на акредитива;

- определя се с уговорката "около", "приблизително", която допуска разлика от 10% в повече или по-малко. Тази уговорка може да се направи както за акредитивната сума, така и за количеството на стоката;

- посочва се като част от общата сума и колко пъти револвира, т.е. налице е револвираща клауза.

Срок на валидност на акредитива - времето, през което е в сила ангажиментът на банката и бенефициентът следва да представи документите. Важно е да се уточни срокът на акредитива и по място - от гледна точка на банката, в която трябва да се представят документите. Възможно е те да се представят в банката издател или в банката на бенефициента. Ако това е банката издател, износителят трябва да скъси времето на представяне на документите в своята банка, за да спази срока на валидност на акредитива.

Съществуват различни начини за определяне валидността на акредитива:

- посочва се точната дата. Ако датата на изтичане на валидността на акредитива съвпада с неработен ден, документите се представят в следващия първи работен ден за банките.

- определя се датата, от която започва да тече продължителността на акредитива - например "акредитивът е валиден за един месец от 01.04.1999 г".

- означава се периодът от време, през който акредитивът е валиден, без да се посочва началната дата - например "акредитивът ще бъде използван в продължение на 6 месеца". При този начин на оформяне на срока моментът, от който започва да тече валидността на акредитива, е датата на неговото издаване.

Краен срок на товарене на стоката - като допълнение към датата на изтичане валидността на акредитива. Този реквизит не се посочва задължително. Ако не е предвидена крайна дата на товарене, представянето на документите трябва да стане най-късно 21 дни след датата на товаренето, и то преди изтичане срока а акредитива е продължена, от това не следва, че автоматично се увеличава и срокът на товарене.

Начин на усвояване на акредитива според поетия ангажимент от акредитивната банка. Прилагат се следните четири възможни начина:

- плащане при представяне на редовни документи;

- плащане в определен срок след представяне на документите (отсрочено плащане);

- акцептиране на менителницата;

- негоциране на менителницата и придружаващите я документи.

Изисквани документи за усвояване на акредитива - изброяват се подробно, включително и екземплярите от всеки вид документ. Възможно е да се посочат и институциите, които следва да ги издадат. Представянето на документите в комплект е абсолютно задължително. Наредителят следва да изисква такива документи от бенефициента, които биха направили невъзможно използването им без изпълнение на сделката.

Описание на стоката - съществуват два начина на описание:

- чрез описване на по-краткото или по-детайлното наименование на стоката (например, "кристални прибори" или "прибори от чешки кристал в бяло");

- чрез препращане към проформа фактура (например, "цигари съгласно проформа фактура N18/20.06.99г.").

В описанието на стоката влиза единичната цена, вида на опаковката и номер на поръчката.

Франкировка - условия за доставка по отношение на навлото и застраховката.

Товарен пункт и предназначение - мястото, където стоката е натоварена и точния адрес на нейното местоназначение.

Частични доставки и претоварване - ако не се допускат, това изрично се посочва в акредитива.

Задължение за плащане на разноските по акредитива - този въпрос се урежда по един от следните начини:

- ако не е договорено друго, всички разноски се носят от наредителя;

- възможно е те да са за сметка на бенефициента, но ако не могат да се съберат от него, отговорността за тяхното плащане е на наредителя;

- наредителят и бенефициентът поемат разноските, които заплащат съответно на обслужващите ги банки.

3.2. Технология на акредитивната операция.

Първоначалното решение на документарния акредитив като форма на плащане в отношенията между износителя и вносителя се взема по време на преговорите за сключване на търговски договор между тях. Тогава се договаря и видът на акредитива. В зависимост от позициите на пазара едната или другата страна може да осигури по-добра гаранция на интересите си по сделката.

За да се избегнат противоречия в процеса на осъществяване на акредитивната операция, нейните най-важни условия се включват в търговския договор. Впоследствие се формулират детайлно в нареждането на вносителя до неговата банка за откриване на акредитива.

В интерес на двете страни е постигането на предварителна договореност по всички условия и точното им отразяване на акредитива. Специално за износителя от голяма важност е да разполага предварително с информация за акредитивната банка.

Операцията по документарния акредитив протича през два основни етапа. Първият етап включва процедурите по издаване на акредитива. Вторият етап е използването на самия акредитив.

3.2.1. Издаване на документарен акредитив.

Процедурите по издаването на акредитива са сложни и обхващат различни правни действия. При тяхното осъществяване се изисква точно спазване на договорените реквизити. През първия етап на акредитивната операция се извършват следните действия:

- Вносителят подготвя нареждане за откриване на акредитива и заедно с една молба го представя в своята обслужваща банка.

За износителя от значение е своевременното откриване на акредитива. Този въпрос се урежда в търговския договор, в който се определя датата, до която акредитивът трябва да бъде издаден.

След получаване на молбата на вносителя банката се запознава с условията, описани в акредитивното нареждане и проверява състоянието на сметките на своя клиент. Тя удостоверява дали той има кредитни салда по тях, или разполага с кредитна линия. Целта е да бъде гарантирано покритие на сумата по акредитива. Ако има неуредени платежни отношения с него, банката изяснява тяхното решаване. След като всички въпроси бъдат всестранно анализирани, тя приема да открие акредитива.

- Акредитивната банка изготвя акредитивно писмо и го изпраща на банката на износителя.

Акредитивът се предава по начин, посочен в акредитивното нареждане, на авизиращата банка, която обслужва износителя. В случай че е договорен потвърден акредитив, в акредитивното писмо се съдържа инструкция до съответната банка (като правило това е авизиращата) да го потвърди. След изпращането на документарния акредитив акредитивната банка съобщава(авизира) на вносителя, че неговото нареждане е изпълнено.

- Банката в страната на износителя, която е авизираща, преглежда съдържанието на акредитива.

Тя установява автентичността на акредитива. В случай, че не е в състояние да направи това, незабавно уведомява банката, от която видимо са получените документи, както и самия бенефициент. След като автентичността на акредитива е установена, банката на износителя преценява платежоспособността и рейтинга на акредитивната банка, както и възможния странови риск за страната на вносителя. При благоприятна преценка банката потвърждава акредитива и го авизира. Ако по ред причини откаже да го потвърди, тя само го авизира, като същевременно уведомява за това акредитивната банка. При положение че поставя насрещни условия например превеждането на покритието при нея, съобщава ги на банката издател.

- След получаването на акредитива износителят подробно преглежда неговите реквизити.

Износителят проверява не само дали в акредитива са включени всички договорени условия, но и поети ли са предвидените в търговския договор ангажименти от страна на банките. Ако акредитивът се отклонява от условията на договора или в него има такива, които са неизпълними за износителя, той незабавно трябва да извести за това купувача - или директно, или по банков път. За да не се губи време, целесъобразно е да се установи непосредствен контакт с вносителя и да извърши колкото е възможно по-бързо необходимото допълнително съгласуване с него.

3.2.2. Приложение на акредитива във външнотърговски плащания.

- Изпълнение на плащането или друг ангажимент, поет от банката, в съответствие с акредитивното нареждане.

При установена редовност на документите потвърждаващата банка изпълнява поетия от нея ангажимент по акредитива. Ако той е плащане срещу документи, тя заверява сметката на бенефициента и го уведомява с кредитна нота (авизо).

Възможно е банката, след като е прегледала документите и открила някои нередности в тях, да извърши плащане по акредитива, да акцептира или да негоцира документи под резерва. Тя обаче си запазва правото да иска връщане на платената сума от бенефициента, ако има възражения от банката издател и от наредителя.

- С изплащането на сумата по акредитива банката на бенефициента (потвърждаващата) банка изпраща документите на банката издател и същевременно задължава нейната сметка или изисква рамбурсиране на сумата от трета, рамбурсираща банка, ако участва такава в акредитивната операция.

Рамбурсиращата банка е определена предварително и нейното име фигурира в акредитивното нареждане. Изрично е регламентирано нейното задължение да рамбурсира сумата. За предпочитане е тя да бъде в кореспондетски отношения с откриващата и потвърждаващата банка.

- акредитивната банка получава документите и проверява тяхната редовност.

Ако резултатите от проверката покажат, че те съответстват на акредитивните условия, тя задължава сметката на наредителя и му ги предава, с което той става собственик на стоката.

При констатиране на някои нередности въпреки извършеното плащане от потвърждаващата банка акредитивната банка информира наредителя за евентуален отказ. Това тя може да направи и без консултации с наредителя, но в духа на добрата банкова практика е да се допита до него. При положение, че вносителят не се съгласи с извършеното плащане, банката издател съобщава на потвърждаващата банка за всички различия. При такъв случай документите или се връщат обратно, или остават на разположение на потвърждаващата банка. Ако се констатират нередности при оформянето на документарния акредитив се извършва плащане под резерва. Това се извършва в случай, когато банките преценяват, че установените несъответствия са несъществени и не предизвикват съмнения върху цялостната редовност на документацията.

Например допуснати са технически грешки при оформянето на даден документ, липсва някакъв подпис, грешно е изписано името на товарния пункт, застрахователния документ не показва ясно, че е ефективен от деня на експедицията на стоката и др. В такива случаи тя изплаща акредитивната сума под резерва срещу писмен ангажимент на бенефициента или трета банка да възстанови сумата при възражения от страна на платеца. В същност това е условно плащане, което може да бъде анулирано всеки момент, ако наредителят сметне, че неговите интереси са накърнени. Ако той няма възражения, банката вдига резервата и плащането се приема за окончателно.

3.3. Видове документрани акредитиви

При международните плащания се използват голям брой акредитиви. За да се избегнат недоразумения при тяхната класификация и практическото им прилагане те се групират. Групирането се извършва по два съществени признака:

- степен на обезпечаване на плащанията

- начин на усвояване

В зависимост от степента на обезпечаването се различават следните видове:

- отменяем

- неотменяем непотвърден

- неотменяем потвърден

- покрит

- непокрит

- стендбай акредитив

3.3.1. Според обезпечаването на плащанията:

1. Първата ситуация се отнася за случая, когато банката на бенефициента в качеството и на авизираща банка и потвърждаваща е платила, акцептирала или негоцирала документите преди получаването на известие за промяна или отменяне на акредитива. Задължението на акредитивната банка остава в сила. Тя не може да отмени акредитива, нито да прави някакви изменения, засягащи плащането. Съществен е моментът на извършеното плащане, а не времето на получаване на известието.

2. Втората ситуация е възможна да възникне при отсрочено плащане. Акредитивната банка не би могла да промени задължението си по плащането, ако известието е получено след момента на приемане на редовните документи.

Все пак, независимо от възможните хипотези, които дават известно предимство на отменяемия акредитив пред документарното инкасо, той не е подходяща форма на международни плащания, тъй като крие сериозни рискове за износителя.

Накратко акредитивите попадащи в тази група са:

Неотменяем акредитив

Неотменяемия потвърден акредитив

Непокрит акредитив

Стенд-бай акредитив

3.3.2. Според начина на усвояване

Акредитив с авансово плащане

Този акредитив позволява на банката, определена за платец да плаща авансово цялата сума или част от нея. Авансът е в размер, посочен от наредителя. Авансово плащане бива два вида: неосигурено и осигурено. При неосигурения аванс плащането се осъществява срещу представяне от бенефициента само на квитанция, разписка или фактура. Такова плащане е известно като акредитив със зелена клауза. Нарича се така, защото тази клауза се записва със зелено мастило или формулярът е пресечен със зелени линии. Тя се оформя по следния начин: "зелена клауза 100 000 USD". Това означава, че банката платец е упълномощена да извърши плащане в полза на бенефициента на сума 100 000 USD, преди да е представил документите.

Акредитивът със "зелена клауза" не дава никаква сигурност за наредителя при неправомерно използване на средствата от бенефициента. Ако бенефициентът не представи документите в рамките на валидността на акредитива и не е в състояние да върне аванса, банката издател е длъжна да възстанови сумата заедно с начислените лихви на банката платец. Впоследствие изисква от наредителя да компенсира нейните разходи. Затова акредитивът със зелена клауза се практикува в отношенията между надеждни партньори, които си оказват взаимно доверие.

При осигурения аванс се изисква бенефициентът да представи банкова гаранция, покриваща сумата на авансовото плащане. Той е известен като "акредитив с червена клауза". Клаузата е изписана с червено мастило или формулярът е пресечен с червени линии. Такава клауза дава сигурност на наредителя, че ще си получи обратно аванса, в случай че бенефициентът не изпълни задължението спрямо него по акредитива. Сумата на операцията се намалява пропорционално на извършената доставка.

При представяне на редовни документи от бенефициента банката удържа сумата на платения аванс, полагащата се лихва и направените други разходи и му изплаща оставащата разлика.

Акредитивите със зелена и червена клауза намират приложение най-вече в Япония, Австралия и други страни от Далечния изток. В банковата практика на европейските страни те са по-скоро изключение. Дори някои европейски банки не правят разлика между цветовете на акредитивите с червена или зелена клауза. Други банки третират акредитива с червена клауза като специфичен случай на необезпечено авансово плащане.

Възобновяем (револвиращ) акредитив

При плащанията от този вид сумата автоматично се възстановява след всяко плащане без допълнително нареждане. Револвиращият акредитив е особено подходящ за случаите, когато се осъществяват последователни доставки на партиди и на уговорени интервали от време.

Той е удобен за вносителя, който само с едно откриване на акредитив на сравнително малка сума, е в състояние да покрие голяма по обем доставка на стоки, без да замразява значителни средства. Спестяват се също така и разходи за плащане на банкови комисионни.

"Револвиращата клауза" може да бъде формулирана по различни начини. Най-често се определя броя на автоматично възобновяване на сумата на акредитива. Ето пример за такава револвираща клауза: "Сумата по акредитива е 100 000 щ.д. - възобновяем пет пъти до максимум 600 000 щ.д." Възможно е в текста да се предвидят дати за различните траншове. Например, "Сумата по акредитива е 100 000 щ.д.- револвираща ежемесечно за същата сума, като първия път е януари, а последният - септември. Максималната сума, платима по този акредитив е 1 000 000 щ.д." Веднага, след като първият транш се усвои, автоматично акредитивът става валиден за следващия в рамките на неговия срок.

Револвиращият акредитив се среща в две разновидности:

- кумулативен, при който сумата от неизползвания транш или негов остатък се прехвърля към следващите траншове. В текста на акредитива изрично се упоменава клауза "кумулативно плащане". В ЕПОДА, публикация N500 на МТК - Париж, се предвижда забрана за по-нататъшното използване на акредитива, когато е пропуснат цял един транш освен ако условията му не предвиждат друго.

- некумулативен, при който неизползваната част от даден транш не може да се прехвърля към следващите траншове. Той съдържа клаузата "некумулативно плащане", по силата, на която неизползваната сума отпада безвъзвратно.

3.3.3. Документарен акредитив при специфични външнотърговски операции.

Прехвърляемият акредитив намира приложение в реекспортните и посреднически сделки. Тези сделки се осъществяват с участието на посредници, които са свързващо звено между продавача и купувача. Същата роля изпълнява и т.нар. "генерален доставчик", който осигурява доставката на комплектен обект "под ключ". За изпълнение на сделката той привлича поддоставчици. В много случаи нито посредникът, нито генералният доставчик имат достатъчно финансови средства да изпълнят задълженията си към производителите или поддоставчиците. Прехвърляемият акредитив дава възможност този проблем да бъде решен.

По определение прехвърляемият акредитив е такъв акредитив, който по молба на бенефициента може да бъде прехвърлен от банката, поела ангажимент по него, на друг или на няколко други бенефициента. За да се счита един акредитив за прехвърляем, той трябва изрично да бъде обозначен от банката издател с термина прехвърляем. Изрази като делим, използваем на части, предаваем и др. са без правно значение и ако се използват, не се вземат под внимание от банките.

В операцията по използване на прехвърляемия акредитив участват следните страни:

- наредител на открития прехвърляем акредитив

- банка издател на открития прехвърляем акредитив

- авизираща (респективно потвърждаваща) банка на открития прехвърляем акредитив и същевременно прехвърляща банка

- първи бенефициент по оригиналния прехвърляем акредитив, по чиято молба се извършва прехвърлянето

- банка, авизираща прехвърления прехвърляем акредитив

- бенефициент по прехвърления прехвърляем акредитив

Прехвърляемият акредитив може да бъде прехвърлен по един от следните начини:

- еднократно прехвърляне. Като правило прехвърляемият акредитив може да бъде прехвърлен само веднъж. По изключение се допуска повторното му прехвърляне от втория бенефициент, ако в оригиналния акредитив изрично се съдържа клаузата "прехвърляем два пъти"

- ограничително прехвърляне по отношение на втория бенефициент. По искане на наредителя на оригиналния акредитив банката издател може да ограничи неговото прехвърляне сам до един или до няколко изрично посочени втори бенефициенти. Към така мярка той прибягва, когато са му известни предварително потенциалните производители на стоката, която купува. По такъв начин се елиминира възможността от спекулативно прекупуване на стоката.

- цялостно или частично прехвърляне. Акредитивът може да бъде прехвърлен на втори бенефициент изцяло или частично. При частичното прехвърляне първият бенефициент усвоява част от акредитива сам.

- прехвърляне на отделни части на акредитива. Части от акредитива могат да се прехвърлят само когато са разрешени частични доставки. Всички прехвърляния по този начин се приемат като едно прехвърляне. Тези части, взети заедно, не могат да превишават сумата на оригиналния акредитив.

Банката, която е посочена да прехвърли акредитива, по принцип няма категорично задължение да направи това, освен до размера, и по начин с, който е съгласна. Тя може да откажи прехвърлянето на акредитива на общо основание - поради непрактични акредитивни условия, които правят много трудно прехвърлянето му, или ако вторият бенефициент по различни причини е нежелан от нея. Възможно е също така да реши да не се съобразява с молбата на първия бенефициент за прехвърляне мястото на плащане, дори в основния акредитив да няма такова ограничение.

При положение, че прехвърлящата банка потвърди основните акредитив, тя е в ролята на потвърждаваща и по отношение на втория бенефициент, т.е. отговаря пред него наравно с банката издател. Ако не прибави своя ангажимент към него, тя е само авизираща и прехвърлянето на акредитива не я задължава с нищо към втория бенефициент.

Прехвърлянето на акредитива се осъществява при спазване на първоначалните акредитивни условия. Изключение се допуска при следните условия:

- сумата на акредитива и единичната цена на стоката. Те могат да бъдат намалени с цел първият бенефициент да реализира печалба в качеството си на посредник от разликата между покупната и продажната цена на стоката.

- срока на валидност на прехвърляемия акредитив. Логично е той да бъде съкратен, за да може прехвърлящата банка да получи документите от втория бенефициент по-рано и да ги окомплектова с представените от първия бенефициент документи за подмяна в рамките на сроковете, предвидени в оригиналния акредитив.

- крайния срок за представяне на документите. Първият бенефициент има право да съкрати този срок, а ако такъв не е посочен, да определи крайната дата, при която той може да спази предвиденото максимално технологично време от 21 дни за представяне на документите след датата на товарния документ.

- срока на товарене на стоката. Този срок също може да бъде съкратен по искане на първия бенефициент.

- процента на застрахователното покритие. Той може да бъде завишаван, за да се осигури застрахователното покритие, изискуемо от условията на оригиналния акредитив.

При прехвърляемия акредитив не се допуска замяна на документи, подписвани от втория бенефициеннт, с документи на първия бенефициент, с изключение на менителница или фактура, в която фигурира стойността на доставката. Когато в операцията участва посредник, фактурата и менителицата на втория бенефициент са на по-малка сума от първоначалните условия на оригиналния акредитив. От тази разлика първият бенефициент (наредителят) формира печалбата си от посредническата сделка. Това означава, че той следва да подмени фактурата и менителницата, издадени от втория бенефициент, срещу който последният получава плащане в размер на прехвърлената сума по оригиналния акредитив. Прехвърлящата банка държи на разположение оригиналните документи на втория бенефициент до подмяната на фактурата и менителницата от първия бенефициент. Ако посредникът е заинтересован крайният доставчик и вносителят да останат неизвестни един на друг, той може да постави като условие в оригиналния акредитив да не се посочват имена и адреси в представяните документи. Съответно и в прехвърляемия акредитив се изисква спазването на същото условие - крайният доставчик да представи неутрални документи.

Насрещен документарен акредитив

По своя ефект насрещният документарен акредитив е равнозначен на прехвърляемия, но по технология на изпълнение се различава от него. Той представлява отделен акредитив, който се издава на основата на вече открит оригинален акредитив.

Насрещният акредитив обслужва платежните отношения на посредниците и генералните доставчици с техните поддоставчици. Той се използва в случаите, когато:

- откритият оригинален акредитив е непрехвърляем

- възможностите за прехвърляне на оригиналния акредитив вече са използвани

- бенефициентът на оригиналния акредитив не желае крайният доставчик и вносителят да научат един за друг, за да прикрие ролята си на посредник

- прехвърлянето на оригиналния акредитив е невъзможно поради характера на сделката. Например акредитивът е открит в една валута, а стоката е платима в друга, или изисканото гаранционно покритие по оригиналния акредитив не може да бъде съгласувано с единичната цена на покупката на стоката от крайния доставчик.

Когато посредникът или генералният доставчик се сблъскат с подобни затруднения, те отправят молба до своята банка, която е потвърдила оригиналния акредитив, да открие насрещен акредитив в полза на съответния краен доставчик (производител) на стоката.

Оригиналният акредитив е известен като продаващ, а насрещния като купуващ. Посредникът е едновременно бенефициент на продаващия акредитив и наредител на купуващия акредитив. Двата акредитива са независими един от друг, въпреки че са свързани с една и съща търговска операция.

В практиката се използват два основни типа насрещни акредитиви:

- сходен (съответстващ) акредитив. Неговите условия съответстват на условията на оригиналния акредитив, т.е. той изисква такива документи (с изключение на фактурата и на менителницата, ако има такива), които могат да се използват без изменение по основната сделка при оригиналния акредитив;

- несходен (несъответстващ) акредитив. При този вид насрещен акредитив не всички документи (след подмяна на фактурата), представяни при неговото усвояване, могат да се използват за оригиналния акредитив. Например в оригиналния акредитив е възможно да се изискват сертификат за произход, легализиран в страната на посредника.

Тъй като насрещният акредитив е отделен и независим, за издаващата банка съществува определен риск от некоректни действия на посредника. Затова тя би се съгласила да открие такъв акредитив само ако посредникът е неин известен клиент и очаква от него да осигури безпроблемно осъществяване на сделката, както и своевременно усвояване на оригиналния акредитив. В същото време тя се стреми да упражнява контрол върху протичането на цялата операция. На нейно разположение са различни средства за подсигуряване от риск.

При издаването на сходен насрещен акредитив банката може да поставя следните условия:

- продаващият и купуващият акредитив по възможност да са в една и съща валута. Разбира се, допустимо е те да се открият в различни валути, но тогава възниква необходимост от хеджиране на валутен риск;

- ако банката е авизираща на продаващия и откриваща на купуващия акредитив, то неин интерес е двата акредитива да бъдат на разположение и платими в нея;

- в случай че оригиналният акредитив е издаден в една банка, а насрещният акредитив в друга банка, последната изисква писмена гаранция да не се изменят условията по оригиналния акредитив без нейно съгласие;

- при откриването на несходен насрещен акредитив рискът за банката е значително по-голям. За своето подсигуряване тя би могла да използва горните прийоми, но те не са достатъчни. Банката обръща особено внимание на платежоспособността на посредника. Освен това, тъй като документите по оригиналния и насрещния акредитив се различават, от голямо значение за нея е предварително уточняване на тяхната форма. Това е необходимо с цел надлежното им оформяне, за да не се получи забавяне при комплектоване на оригиналния набор от документи, изисквани по условията на оригиналния акредитив.С тези свои действия тя се стреми да осигури безпрепятствено усвояване на продаващия акредитив.

Процедурата по използването му е същата, като при обикновен акредитив.

Компенсационен документарен акредитив

Използва се при осъществяване на компенсационни сделки. Две страни, привлечени в такава сделка като вносители, дават нареждане за откриване на акредитиви в полза на насрещните страни доставчици. За разлика от обичайния акредитив доставчиците не получават плащане. Сумите от техните продажби се отнасят по специална доверителна сметка, открита в една от банките, обслужващи операцията. Ролята на банката, в която се води тази сметка, е да осъществява банкови записи, отразяващи салдата по насрещните доставки.

Компенсационният акредитив може да бъде приложен и в по-прост вариант, когато компенсационната сделка се извършва между двама контрагенти, които са едновременно и износители, и вносители. В този случай двете страни дават нареждане до една и съща банка за взаимно откриване на акредитиви на еднаква сума, но за различни стоки. Получавайки документите от съответните бенефициенти, банката не извършва реално плащане, а взаимно компенсира сумите по двата акредитива. Ако единият доставчик експедира по-рано стоката, възможно е банката да предаде документите на купувача, но срещу банкова гаранция, че в договорения срок той ще извърши доставката да предвидената стока.

4. Плащане по открит превод и международен превод

Плащането по открита сметка се осъществява директно между износителите и вносителите, като банките изпълняват чисто техническа роля, без да се занимават с каквато и да е обработка на търговските документи. То протича в следния ред. Износителят изпраща на вносителя директно договорената стока заедно със стоково-разпоредителните документи. Документите могат да бъда препратени и по банков път, но с тази особеност, че банката предава документите на съответния купувач, без да инкасира сумата. По такъв начин вносителят получава възможност да разполагат със стоката и да бъде неин собственик, преди да е извършил плащането.

Едновременно с експедирането на стоката и изпращането на документите износителят отразява сумата на вземането си по откритата в неговите счетоводни книги сметка на името на чуждестранния купувач. Последният превежда сумата обикновено чрез банков превод, веднага след получаването на документите или в определен срок в зависимост от предвиденото в договора условие. Когато между износителя и вносителя се извърша регулярен обмен на стоки, възможно е да се договори периодично плащане през определен интервал от време.

Откритата сметка като форма на плащане намира най-често приложение в отношенията между двама партньори, които са едновременно износители и вносители един спрямо друг. Да приемем, че фирма А и фирма Б са в постоянни търговски връзки в качеството им едновременно и на износите и на вносители. Фирма А открива в своето счетоводство сметка на името на фирма Б, а фирма Б открива такава в своите счетоводни книги на фирма А. Когато фирма А експедира стоката заедно със стоково-разпоредителните документи на фирма Б, задължава нейната сметка при себе си. Получавайки стоката и документите фирма Б на свой ред заверява сметката на фирма А. След това стоковият поток може да стане в обратен ред. Периодично по договореност между двете фирми те салдират сметките и онази от тях, която е длъжник превежда съответната сума на кредитора.

Плащанията по открита сметка са с минимални разходи, тъй като се избягва многократното превеждане на малки суми чрез банките и инкасиране на документи срещу заплащане на комисионни и други такси. Тази форма на плащане е много изгодна за вносителите, но в същото време е крайно рискова за износителите. Затова тя се прилага в търговски отношения между партньори, които си имат пълно взаимно доверие. Най-често се прилага при уреждане на плащанията между фирми майки и техните дъщерни фирми.

Международният превод се подразделя на следните видове:

В зависимост от това на кой етап от сделката се извърша преводът:

- авансов превод, който се осъществява от вносителя в полза на износителя преди експедицията на стоката. В случая купувачът кредитира за определен срок доставчика;

- последващ превод, чрез който съответната сума се превежда от вносителя на износителя, след като купувачът получи стоката заедно със стоково-разпоредителните документи.

В зависимост от обвързаността на превода с определени условия:

- свободен превод - най-елементарната форма на плащане. Нарича се свободен, защото не е обвързан с никакви условия. Единственото нещо, което трябва да направи длъжникът, е да даде писмено нареждане на банката за плащане на определена сума в полза на посоченото от него лице. Банките като технически посредници само извършват превеждането на сумите. Всички въпроси, касаещи сделката се уреждат непосредствено между износителя и вносителя, както при откритата сметка.

- условен превод - той е обвързан с представяне на документи. Вносителят нарежда на банката да извърши превод, платим срещу представяне от износителя на съответни документи, удостоверяващи експедицията на стоката. Не е трудно да се разбере, че използвайки формално една форма на плащане, купувачът цели да постигне защитен ефект за себе си срещу евентуално неизпълнение на задълженията на доставчика.

Технически преводът може да се осъществи писмено, телеграфно, по телекс или по електронен път.

5. Сравнителна характеристика на плащанията в международната търговия.

Различните видове плащания предлагат различни предимства и са свързани с определена степен на риск за неизпълнение. При голям брой външнотърговски сделки купувачът (вносителят) и продавачът (износителят) могат да не поискат да изпълнят платежните си задължения. Тука са налице дебиторни рискове (рискове "дел кредере").

При сравняване на формите на плащания трябва да се вземат под внимание:

- рисковете при плащанията с акредитив, инкасо, с открита сметка и чрез международен превод;

- предимствата и недостатъците на различните форми на плащане.

5.1. Рискове при плащанията в международната търговия

При документарно инкасо най-често срещаните рискове са:

- неплащане след получаване на стоката. Предвид на това, че стоката се изпраща често директно на вносителя, не съществува сигурност, че той ще извърши плащането или ще акцептира менителницата. Вносителят може да откажи плащането или акцепта в три случая:

1. при неплатежоспособност - не му липсва желание да изплати своето задължение, но финансовите му затруднения правят това невъзможно

2. при недобросъвестност - лице, което не държи на репутацията си на лоялен партньор, излиза на пазара единично, или още повече, ако е фирма фантом, няма да изпълни задължението си по сделката

3. при уреждане на рекламации по стари сделки - ако са останали неуредени плащания по рекламации от предишни доставки, вносителят може да се възползва от текущата сделка и да откаже плащането до решаването на висящите въпроси.

Инкасовата форма на плащане е особено неизгодна за българските износители, тъй като постъпването на валутата при него се бави значително. Известно е, че при инкасовата форма докумените трябва да пристигнат в инкасиращата банка, да бъде уведомен купувачът, като му се даде известен срок за запознаване с тях и за тяхното изплащане. При това положение той може да забави плащането по различни причини. На практика в някои страни плащанията се забавят от няколко седмици до няколко месеца, от което българските износители понасят загуби от задържащата се обръщаемост на средствата и от загубени лихви.

При тази форма на плащане българските износители могат само да се надяват и да разчитат на добрата воля на купувача да приеме стоката. Но последният не е задължен да изкупи стоково-разпоредителните документи, а това вече е достатъчно основание за потенциална възможност от отказ, която при конкретни обстоятелства може да се превърне в действителност с всички произтичащи от това неблагоприятни последици за българските фирми. И тъй като документарното валутно инкасо само по себе си не е гаранция за износителя, че той ще получи своето вземане при всички случаи, ако е изпълнил коректно търговските си задължения, то трябва да бъде подсилено от някои допълнителни средства. Рисковете на валутното инкасо могат да се избягнат само ако към него се прибави банкова гаранция или купувачът внесе авансово част от дължимата сума.

- неприемане на стоката. При рязка промяна на конюнктурата в полза на купувача той може да откаже приемането на стоката, докато не се преразгледат ценовите условия. Например, ако цената на стоката междувременно е паднала, купувачът може да прецени, че е в негова изгода да плати неустойка за нарушение на търговския договор, отколкото да получи стоката. Възможна алтернатива е да поиска от износителя намаляване на цената. Това се случва най-често при търговията с малотрайни изделия (плодове, зеленчуци, месни изделия и др.). За износителя е по-изгодно да направи отбив от цената, отколкото стоката да стане негодна за консумация и изобщо да не бъде продадена на друг купувач.

- обременяване с магазинажи, транспортни и други разноски. Когато вносителят не приема инкасовите документи, възникват продължителни спорове, през което време стоката е на склад и се обременява с магазинажни разходи. Може да се случи така, че стоката да бъде продадена на търг от властите в страната на вносителя, за да се компенсират тези разходи. Ако стоката бъде върната обратно, това означава износителят да понесе допълнителни разходи за транспортиране и застраховане.

При акредитивната форма на плащане: отказ от плащане. Независимо от желанията и намеренията на вносителите акредитивната банка ще плати представените от износителите редовни документи. Това изисква българските фирми да издават и комплектуват много стриктно и без пропуски документите. В практиката не са редки случаите, когато чуждестранните фирми търсят поводи да оказват натиск върху акредитивната банка да се откаже от плащане поради неточности или непълноти на документите. За да бъдат изцяло елиминирани рисковете от неприемане и неплащане на стоката, българските износители трябва да се стремят да договарят откриването на акредитив от чуждестранните фирми в българска банка или в някои солидна, известна и небудеща съмнение в своята акуратност и добросъвестност чуждестранна банка. Неотменяемият акредитив, открит и платим при българска банка е сигурна гаранция за българските износител, че експедираната от него стока няма да бъде предмет на произволни или спекулативни действия на фирмите-вносителки. Такава гаранция дава и неотменяемия акредитив, открит в първокласна чуждестранна банка. Ако тя е неизвестна и това поражда съмнения относно нейната платежоспособност и акуратност, редно е включването на условие за потвърждаване на акредитива от българска банка.

Рискове при откритата сметка: възможно е наред с риска от неприемане на стоката и риск от неплащане на вече приетата и станала собственост на купувача стока. Следователно възможни са случаи, когато чуждестранните фирми получават стоковите документи, приемат стоката, но отказват да я платят. Тук рискът е двоен, а това води и до значително по-големи щети и загуби за износителите. Ако при инкасото в случай на отказ на приемане на стоката износителите не губят собствеността си върху доставените изделия и могат да търсят нови купувачи, реализирайки ако не пълната поне част от стойността им, при откритата сметка съществува опасност да бъде изгубена цялата стойност на стоката. Ето защо тази форма на плащане не бива въобще да се използва. Плащането чрез нея на български експортни стоки трябва да се допуска само в особени случаи и то след съгласуване с банката. Плащането по такава сметка при това трябва да бъде осигурено с безусловна банкова гаранция.

Неплащането на доставената стока може да стане най-често, когато в сделката е предвиден износ на кредит или плащане на пълната или частична стойност след приемане, анализиране, количествена и качествена оценка на стоката или след пускане на даден обект в действие. Според различните условия на предоставяне и гарантиране на кредитите различна е и степента на несигурност относно получаване на погашенията. Тя се определя от множество фактори - срок, вид, осигуреност на кредита, гаранции и др. Един фирмен кредит при вноса, оформен с менителница, теглена срещу вносителя е по-несигурен от този, при който менителницата е издадена срещу банка. Още по-несигурен е банковия кредит, предоставен по искане на българския износител от българска банка на чуждестранния купувач, без да са представени гаранции от негова страна. Затова отпускането на кредит по българския експорт трябва максимално да се избягва, а ако се налага, задължително е включването на банкови гаранции, издадени от банката на купувача и потвърдени от българска банка или директна гаранция на последната.

Въз основа на изброените форми на риск при плащанията в международната търговия, банката Швейцарска банкгезершафт прави следната градация:

- плащане по открита сметка;

- документарно инкасо;

- неотменяем непотвърден акредитив;

- неотменяем потвърден акредитив;

- отменяем акредитив.

Разпределението на рисковете между банката и участниците в международните плащания е изразено в еднообразните правила за акредитивите и инкасата, издадени от Международната търговска камара. Ако всички предвидени в акредитивните условия документи са представени, ако са издадени от съответните компетентни органи и са правилно оформени, банките приемат безусловно тези документи и извършват плащанията, предвидени в акредитива. Банките са задължени само да прегледат документите със съответната загриженост. Те не могат да знаят и не се интересуват дали стоката отговаря по отношение количеството и качеството на вписаното в документите. Според правилата банките не носят отговорност за истинността, валидността и доказателствената сила на акредитивните или иксавите документи. Достатъчно е те външно да отговарят на акредитивните документи. Банките следователно поемат само риска по контрола на документите. Рискът по контрола на акредитвините операции обикновено е свързан със състоянието на конюнктурата. Ако цените се качват едва ли ще се намери някои купувач, който да откаже да приеме документите за някои дребни несъответствия. Ако обаче цените спадат, банката трябва да внимава, защото е много вероятно купувачът да откаже заплащането на документите, като се позовава на незначителни пропуски в тях. В такъв случай той може да се надява да издейства някакъв рабат от продавача или дори да развали сделката, за да си набави стоката от друг доставчик на по-ниски цени.

След като банките не се включват в отношенията между контрагентите по сделката, които засягат самата стока, рискът остава главно в купувача наредител по акредитива. Поради това за последния е важно да ползва услугите на някоя солидна неутрална стоковоконтролна организация "сюрвейанс". Независимо от компетентността и добросъвестността на тези организации не винаги може да се избягнат всички рискове по стоковата доставка. Контролната организация обикновено извършва проверката в пристанището на натоварването, а след това тя не може да следи какво става при товаренето, стифирането и превоза на стоката. Поради това в някои случаи по настояване на купувача в договорите се предвижда срещу акредитивните документи да се изплати само част от сумата по сделката (обикновено 80-95%), а остатъкът да се плати извън акредитива след проверката на качеството и установяване на точното тегло от купувача в разтоварното пристанище.

Има случаи, макар и редки, на фалшификация на докуметните, които представя продавачът. Във всеки случай купувачът трябва да внимава с какви доставчици сключва сделки и да избягва делови отношения с т.нар. хвърчащи търговци, които нямат необходимата стопанска база и административна структура.

Банковите гаранции в много случаи са средство за покриване на външнотърговски рискове от всякакъв характер. Естествено е между продавач и купувач или между кредитор и длъжник не всякога да е налице доверие. Ако между тях се намеси една банка, на която продавачите или кредиторите имат доверие и която, от една страна, има доверие в купувача или длъжника, на които води сметките, могат да избегнат много рискове и да се осъществят иначе неосъществими сделки. Банковата гаранция представлява писмено изразено съгласие на една банка да извърши плащане при първо поискване от бенефициента.

За избягване или свеждане до минимум на рисковете е необходимо да се извършват следните дейности:

- договаряне на оптимални платежни условия

Рисковете от неприемане или неплащане на стоката могат да бъдат отстранени и чрез договаряне на условие за предварително плащане на пълната или част от стойността на доставяните стоки. Това условие се включва обикновено при износ на стоки, изискващи по-продължителен срок на производство и подготовка. Ако бъде извършено предварително плащане, рискът е изключен изцяло. Тук не съществува и риск от неприемане на стоката, тъй като купувачът едва ли би се отказал от една стока, която вече е платил. Когато вносителят заплаща предварително само определена част от стойността на стоката, е налице частично авансово плащане. Авансът или предплатата се внася от чуждестранния купувач след сключване на договора. Този момент се определя от позициите на партньорите, от характера на стоката и др. По-ранното плащане на авансовата сума има особено приложение при производството и доставката на специални машини и съоръжения, при индивидуални поръчки, комплектни обекти и др. За българските износители подобен род продукция е изгодно да получат аванс непосредствено след подписването на договора, тъй като в такъв случай те ще бъдат в по-голяма степен гарантирани, отколкото ако авансът бъде преведен в напреднал вече етап от процеса на производство и подготовка на стоката за експорт. Сумата на аванса трябва да бъде определена в размер, достатъчен да покрие всички загуби на българските организации в случай на отказ от поръчаната стока.

- определяне подходящи платежни срокове

При сключване на договори с чуждестранни партньори българските износители се стремят да договарят възможно най-къси платежни срокове, които осигуряват възможно най-бързо реализация на валутните постъпления. В същата степен, в която тази основна задача се изпълнява в отношенията на българските износители с техните партньори-фирми от чужбина, тя се отразява и върху размера на кредитите в левове, ползвани от фирмите. Ако фирмите постигат по-бърза обращаемост на своите средства при един и същ обем на стокообмена, намалява съответно и нуждата от оборотни средства. Обратно - всяко закъсняване на плащането по износа предизвиква за фирмите задържане на реализацията на износната стока, забавяне на обращаемостта на вътрешните средства и забавяне на притока на чуждестранна валута. Ускорената обращаемост на вложените в износните изделия средства зависи наред от качественото и срочното изпълнение на поръчката и от осигуряването на благоприятни финансови условия във външнотърговските контракти. В това отношение са необходими усилията на всички звена и органи, участващи в експортния процес. Решаващата дума за изгодността на тези условия обаче имат българските производители и износители, и от тях зависи прокарването и утвърждаването на благоприятни форма на реализация на валутните постъпления.

При акредитива са разпространени следните видове срокове:

Ако акредитивът е открит със срок 1 месец или 6 месеца, този срок започва да тече от датата на откриването, ако не е посочено друго.

В акредитиви, които включват и транспортен документ, трябва да се фиксира срокът за представяне на документите пред банката. В противен случай банките отказват да приемат документи, които са им представени по-късно от 21 дни от датата на издаване на транспортния документ.

Ако последният ден за представяне на документите се окаже празник, срокът се отлага до първия следващ работен ден.

Изрази като "веднага", "незабавно", "възможно най-бързо" по повод изпращането (приемането) на стоката означават, че доставката следва да стане в рамките на 30-дневен срок от откриването на акредитива.

Понятието "на" или "около датата" означава, че товаренето на стоката трябва да стане от 5 дни преди до 5 дни след посочената дата.

Изразите "до" или "от" определената дата включват означения ден в срока, а думата след изключва този ден от срока.

Някои неопределени изрази се тълкуват по следния начин:

- "първата половина на месеца" - от 1 до 15 число на месеца включително

- "втората половина на месеца" - от 15 до последното число на месеца включително;

- "начало на месеца" - от 1 до 10 число на месеца включително;

- "среда на месеца" - от 11 до 20 число на месеца включително;

- "край на месеца" - от 21 до последното число на месеца включително.

При документарното инкасо се извършват следните действия и мероприятия:

След приемането на документарното инкасо пред износителя възниква проблемът за осигуряване на плащането. За целта той разполага с няколко възможности:

- да поиска от инкасиращата банка да предаде документите на купувача срещу гаранционно писмо. Съдържанието на писмото се формулира от износителя или от банката изпращач. С него вносителят поема задължението да плати сумата, дължима на определена дата. Обикновено такова гаранционно писмо се изисква при документарното инкасо предварителен акцепт на менителницата.

- да договори с вносителя учредяването на гаранция от инкасиращата банка или от друга търговска банка. С банковата гаранция се обезпечава плащането на менителницата, акцептирана от купувача.

- да осъществява доставката на части при съгласие на вносителя, ако стоката позволява това, като поиска авансово плащане на част от нея.

- да изпрати стоката директно на инкасиращата банка или на транспортен агент (къща) в страната на купувача с инструкция тя да бъде освободена, само ако вносителят приеме да плати, или да акцептира менителницата. Както вече беше посочено, съгласно ЕПИ на МТК банките не са длъжни да приемат такъв ангажимент освен ако не са дали предварително съгласието си за това.

- възможна алтернатива за ускоряване на плащането за износителя. При документарното инкасо износителят получава вземанията си след представяне на търговските документи на вносителя. Географската отдалеченост между двете страни в сделката забавя плащането. Този проблем може да се реши, ако те се договорят сумата да се събере от инкасиращата банка, след като тя получи известие от банката изпращач, че е приела документите и инкасовото нареждане от износителя.

5.2. Предимства и недостатъци при плащанията в международната търговия.

Предимство при документарно инкасо:

При инкасовата форма на плащане вносителят е в значително по-изгодна позиция от износителя. Предимствата за него са следните:

- Разходите по финансиране на сделката за времето от деня на експедирането и до датата на реалното плащане се поемат от износителя. Вносителят заплаща стоката, след като тя пристигне при него, т.е. не заделя предварително средства за плащане, което облекчава неговия финансов баланс.

- Когато търговските документи се предават срещу акцепт, вносителят става собственик на стоката преди падежа на менителницата. Чрез незабавна продажба на стоката той е в състояние да осигури средства за изплащане на сумата по менителницата на определения падеж.

- Вносителят има възможност преди извършване на плащането да провери търговските документи. Това той може да направи в самата инкасираща банка. Ако вносителят е известен клиент на банката, тя му предава документите за проверка на доверие. При такива случаи банката трябва да бъде абсолютно сигурна, че той няма да злоупотреби с документите, преди да изпълни инкасовите условия. При неправомерно използване на документите или при тяхното загубване тя носи целия риск пред износителя и банката-изпълнител.

- Вносителят има възможност да провери стоката, ако тя е изпратена директно на него, преди да извърши плащането. При експедиция на стоката на името или на разположение на банката, предварителен преглед или проверка на стоката не е възможна без специално разрешение на износителя. Тогава вносителя се свързва с доставчика и го помолва да нареди на инкасиращата банка чрез банката изпращач да разреши такава проверка.

Предимства на документарния акредитив:

- неотменяем акредитив, платим на виждане в банката на износителя. Този вид акредитив е най-изгодната и най-сигурната форма на плащане за износителя. Той има възможност да получи вземанията си по най-бърз начин.

- неотменяем потвърден акредитив, платим в акредитивната банка. По сигурност абсолютно не се отличава от акредитива, платим на виждане. Неудобството за износителя е известното забавяне на плащането за времето на движението на документите от авизиращата банка до акредитивната банка. Заедно с това той е изложен на риск от загубване на документите, което може да усложни акредитивната операция.

- неотменяем потвърден акредитив, платим в банка, номинирана за платец. Износителят абсолютно е гарантиран, че ще получи плащането си при изпълнение на акредитивните условия. То обаче може да се забави, ако номинираната за платец банка по някакви съображения откаже да плати. Тогава плащането се извършва от акредитивната банка. Рискът от загубване на документите също се поема от износителя.

- неотменяем потвърден акцептен акредитив, усвоим в банката на износителя. Обезпечаването на плащането е сигурно, но се забавя със срока на акцепта. Износителят има възможност да сконтира менителницата и предсрочно да мобилизира вземанията си. Проблемът, който възниква пред него, е в качеството на акцептанта.

- неотменяем потвърден акцептен акредитив, усвоим в акредитивната банка, или в друга банка акцептант. При този вид акредитив е неизбежно забавяне на акцептирането и впоследствие на плащането поради естествения пробег на документите. Рейтингът на акцептанта е от значение за безпрепятственото сконтиране на менителницата.

- неотменяем потвърден акредитив с отложено плащане. Този акредитив осигурява на износителя безпроблемно получаване на своите вземания, но продавачът не е в състояние да финансира кредита, който предоставя на чуждестранния купувач. Загубите от имобилизиране на собствен капитал биха могли да се компенсират с повишаване на продажната цена на стоката, но това може да влоши конкурентоспособността на износителя.

- неотменяем потвърден негоцируем акредитив. Проблемът, който може да възникне при този вид акредитив, се отнася до избора на негоциращата банка и разходите за негоциране. Ако усвояването на акредитива не е възможно с помощта на такава банка (което повече е хипотетично предположение), той се използва в банката издател. Освен това отбивът от акредитивната сума при негоциране може да се окаже голям поради наличието на висок странови риск за страната на вносителя.

- неотменяем непотвърден акредитив. По принцип той не създава затруднения за износителя, освен ако акредитивната банка е рискова институция, с нисък рейтинг и в страната съществуват сериозни политически и други рискове. При използване на солидна банка издател градацията на този акредитив по степен на обезпечаване е аналогична на тази, която се отнася за неотменяемия потвърден акредитив.

- отменяем акредитив. Той не дава сигурност за износителя, че ще получи вземането си от чужбина, тъй като може да бъде анулиран или променен без неговото разрешение.

Предимства на откритата сметка:

Този начин на плащане най-често се използва при малки по обем и стойност доставки на суровини и материали за дребни производители. Купувачите предпочитат тази форма защото си доставят необходимото количество стоки и материали, които веднага употребяват или продават за кратък период. Плащането по открита сметка не е свързано с тежки банкови операции или инкасови комисионни. Тя е най-евтината форма на плащане. Банките почти не вземат участие в сделките. При откритата сметка се отделя напълно платежната операция от външнотърговската сделка.

Недостатъци на различните форми на плащания в международната търговия.

- акредитивът е най-неизгодната форма на плащане за българските вносители. Пред тях няма голям брой възможности за плащания. Те трябва да съсредоточат усилията и са намиране на най-добрите условия при документарния акредитив. В зависимост от вида на акредитива, от срока на неговата валидност, от мястото на откриването му и др. се определя и различната степен на изгодност на акредитива и преди всичко периодът на ангажиране на валутните резерви на фирмите.

Важно условие на акредитивите по вноса на българските вносители от международния пазар е срокът на валидност. Той се обуславя от редица фактори, преди всичко от характера на стоката, от взаимоотношенията между контрагентите и др.

Като правило износителите се стремят да удължават срока на акредитива така, че той да обхване по възможност целия период от момента на сключване на сделката до експедицията на стоката. За българските вносители срокът на валидност на акредтива не е без значение, тъй като продължителният срок на акредитива означава замразяване на средствата на фирмата или банката за съответното време. Във връзка с това е необходимо съобразяване с въпроса за покритието. Един акредитив по вноса, открит за дълъг срок, изискващ и превеждането на покритието по него, е още по-неизгоден. Условието за превеждане на покритието е с различна степен на изгодност в зависимост от това къде е открит акредитивът и кога се превежда покритието по него. Ако е открит в българска банка и покритието се държи при нея, тя разполага с валутата до настъпване на плащането. От позиция на вносителя това е почти толкова неизгодно, колкото и ако акредитивът е открит в банката на чуждестранния доставчик и покритието се намира при него.

От позиция на националната икономика обаче не е все едно къде ще е открит един акредитив с покритие. Ако е в чуждестранна банка, губи не само фирмата, но и цялото стопанство. Относно превеждането на покритието, то трябва да се договаря най-благоприятния срок. За българските вносители най-изгодно е превеждането му след съобщението на доставчика, че стоката е готова за експедиция, а най-неблагоприятното - когато се извършва в момента на откриване на акредитива. Затова трябва да се полагат усилия превеждането на покритието да става колкото е възможно по-късно.

Инкасовите форми на плащане имат следните недостатъци:

- документарно инкасо, платимо на виждане. Тази форма на плащане не създава сигурност на износителя. Плащането зависи от волята и възможността на платеца, който по ред причини може да го откаже. Но ако той е коректен партньор износителят ще получи вземането си макар и с известно закъснение. Плащането се извършва едва след като стоката пристигне в страната на купувача.

- документарно инкасо срещу акцепт. И при тази форма на инкасо са налице всички рискове, присъщи на инкасото, платимо на виждане. Освен това вносителят може да придобие собственост върху закупената стока, без да е извършил действително плащане.

Открита сметка:

Тази форма на плащане е много рискована за фирмите износители. Кредиторът е изложен на потенциален риск да не получи вземанията си от чужбина, въпреки че е изпратил стоката. Тази форма се прилага само в случаите, когато продавачът (износителя) има пълно доверие в платежоспособността си и платежоготовността на купувача (вносителя). Приложението е в малък брой случаи - при малки периодични доставки на суровини и материали и при периодични доставки на готови стоки от производителя до търговеца на дребно.

Купувачът при всяка получена пратка заверява сметката на продавача и превежда набраните суми наведнъж или на равни календарни периоди. При тази форма на плащане в известна степен се кредитира купувача. В полза на последния се начисляват лихви.

При плащания чрез международен превод недостатъците са аналогични като тези при откритата сметка.

5.3. Специфични особености при плащанията в международната търговия

- при документарно инкасо

За износителя

Износителят трябва да помни, че при транспортиране на стоката по въздуха, с железница, автотранспорт или по пощата стоката се предава на адреса на купувача директно, безусловно, без да е необходимо той предварително да е приел документите за инкасо.

Инкасовото нареждане в този случай има ролята само за регистриране началото на платежната операция.

За по-голяма сигурност някои банки препоръчват следната алтернатива: износителят изпраща стоката не директно на купувача, а на инкасиращата банка или евентуално на адреса на някой спедитор. Така купувачът получава стоката едва след като одобри документите и даде акцепт по тях. Обаче за да може да се осъществи този вариант, трябва предварително да се получи съгласието на съответната банка, тъй като тези действия не влизат в задълженията й. Затова преди да възприеме тази алтернатива, продавачът следва да се информира дали и при какви условия съответната банка ще се съгласи да стане адресат на стоката.

Преди да експедира стоката износителят трябва да има точна информация дали в съответната страна няма забрана за внос на дадената стока, дали са дадени всички необходими лицензии за внос, дали валутният трансфер в страната на вносителя е свободен или има валутни ограничения и т.н.

Целта на износителя е при подготвянето на документите да е сигурен, че е изпълнил разпорежданията в страната на вносителя.

Преди да представи документите за инкасо, износителят трябва да провери:

- налице ли са всички договорени документи в необходимия брой оригинали и копия;

- попълнени ли са надлежно документите;

- приложени ли са всички документи, които изисква страната на вносителя, спазени ли са разпорежданията в тази страна при изготвянето на документите (легализация, чуждоезични текстове и т.н.);

- надлежно подписани ли са всички документи;

- ако коносаментите, застрахователните документи и менителниците не са на името на купувача, на негова заповед или на името на инкасиращата банка - съдържат ли те необходимото джиро, чрез което се прехвърля правото на собственост.

За вносителя

В определен момент от инкасовата операция вносителят получава съобщение от инкасовата банка, че документите са пристигнали и са готови да му бъдат предоставени за инкасиране. Това съобщение (авизо) съдържа най-важните данни за изпратената стока и за документите. Трябва веднага да се уверите, че с тези документи ще можете да получите и обмитите стоката.

Инкасиращата банка има право да предаде документите само срещу изпълнение на условията по инкасовото нареждане. Тя не може да приеме частични плащания, освен ако получи специално разрешение за това, произхождащо от продавача.

При необходимост инкасиращата банка следва незабавно да изпрати съобщение за неплащане или липса на акцепт на банката, от която е получила нареждането за инкасо. Същата трябва в приемлив сок да даде ясни указания относно по-нататъшните процедури с документите. Ако това не стане в рамките на 90 дни, може да й бъдат върнати документите. Знаейки всички тези условия, купувачът може да проследи дали те са изпълнени, като снеме от себе си отговорността, ако сам не ги е нарушил.

- Купувачът не бива да разчита на инкасиращата банка за контрол на документите, това той трябва да свърши сам, защитавайки своите интереси. Инкасиращата банка има задачата само да предаде на платеца (срещу заплащане или акцепт) приетите от банката на продавача документи и то такива, каквито ги е получила. Инкасиращата банка не носи отговорност относно формата и истинността на документите и по отношение на състоянието на стоката, дори когато тя е експедирана на адреса на банката. За констатирани несъответствия купувачът следва да се обърне непосредствено към продавача (износителя).

- при документарния акредитив

За износителя

Още по време на търговските преговори трябва да се изясни кой е най-подходящият вид акредитив. Особеностите на плащането трябва да се уточнят между продавача и купувача още на този етап. Рискът за продавача е по-голям, ако дотогава той не е правил доставки за този вносител или за други купувачи от тази страна.

Най-голяма сигурност за плащането продавачът има, ако акредитивът е потвърден от неговата банка в собствената му страна. Това наистина е свързано с по-големи разходи, което обаче се компенсира чрез по-голямата сигурност. Необходимо е преди да се спре на потвърдения акредитив като форма на плащане, купувачът още преди сключването на договора да провери в своята банка дали тя е съгласна да потвърди акредитивът, открит в предложената от вносителя банка.

Платежната операция по акредитива може да се забави, ако в страната на купувача са въведени валутни или други ограничения. Затова полезно би било още в договора да се уточни до какъв срок най-късно трябва да бъде открит акредитива.

За да се избегнат недоразумения около условията на акредитива, е необходимо в договора за търговската сделка да се уточнят писмено следните по-важни моменти: паричната сума и валутата (това е особено важно, когато контрактната сума се различава от акредитивната сума); дали акредитивната сума и количеството на стоката да се направят по-гъвкави чрез добавяне на думата около (това означава, че се разрешава отклонение ± 10%); къде вносителят ще плати и къде износителят ще ползва акредитива; трябва ли акредитивът да е прехвърляем; срок на акредитива, срокове за експедиране на стоката и за представяне на документите; позволени ли частични доставки (партиди) или прехвърляне на стоката при транспортирането; какво е плащането - на виждане (при представяне на документите) или на срок; условия на доставката, начален и краен пункт за експедиране на стоката (препоръчва се относно условията на доставката да се ползват одобрените от Международната търговска камара, Париж.

За вносителя

При тази форма на плащане вносителят на стоки или услуги има силна позиция при преговорите, тъй като износителят (продавачът), облагодетелстван от сигурността и бързината на платежната операция при акредитива, е склонен на отстъпки, например отбив в цената. Купувачът следва да предложи вида акредитив, който е най-удобен за него. Конкретният вид на акредитива, както и видът и формата на изискуемите документи обаче се определят съвместно от двамата търговски партньори в резултат на преговори между тях.

Вносителят (купувачът) е страната, която дава нареждане на банката да открие акредитив. Обикновено за целта се използва формуляр, предложен от банката на вносителя в неговата страна.

Когато изготвя писменото нареждане за откриване на акредитив, купувачът трябва да обърне внимание на следните основни положения:

- в нареждането следва еднозначно да се определи видът на акредитива: отменяем, неотменяем, потвърден или не от банката на продавача и т.н.

- адресът на бенефициента (продавача) трябва да се изпише точно, пълно и ясно, за да се избегнат грешки и забавяне.

- акредитивната сума и количеството на стоката могат да се фиксират точно. Понякога е по-целесъобразно формулировката да е по-гъвкава, като се използват думи от рода на около и др. В такива случаи са позволени отклонения до 10%. Трябва обаче да се знае, че и без тези формулировки са разрешени отклонения до минус 5%, освен ако изрично не е забранено в акредитива. Подобни отклонения не се допускат, когато става въпрос за определен брой единици стока.

Срокът на акредитива трябва да бъде точно определен. В някои случаи може да се фиксира и срокът на товарене, който обаче не трябва да предхожда срока за представяне на документите с повече от 21 дни. Ако такъв срок не е фиксиран, банките не приемат документи, представени им след 21 дни от датата на издаване на транспортния документ.

В акредитивното нареждане трябва много точно да се дефинират необходимите документи. Броят и формата на тези документи се определя до голяма степен в зависимост от вида на транспорта, на стоката и на условията на доставката. Вносителят е заинтересован от яснотата и точността на документите, тъй като чрез тях той има възможност да следи дали доставката следва условията на договора.

Добре е вносителят по възможност да не поставя в акредитива условия, които затрудняват акредитивната операция, или такива, за които от опит се знае, че са трудно изпълними. В противен случай банката може да откаже да приеме документите, позовавайки се на факта, че й е трудно или невъзможно да провери дали и доколко те отговарят на акредитивните условия.

Когато сумите в акредитива са изразени в чужда валута, за наредителя (вносителя) има значение кога ще внесе в банката покритието на акредитива - веднага или едва при извършване на платежната операция, тъй като може да спечели или загуби от курсови разлики.

Използвана литература

1. Масларов, Св., Даскалов, П., Външна търговия. Техника на плащанията, Издателство "Принцепс", 1994, Варна

2. Масларов, Св., Даскалов, П., Външна търговия. Техника на финансирането, Издателство "Принцепс", 1998, Варна

3. Лазарова, Д. Финансиране на вноса и износа, Издателство "Фарком", 1998, София

4. Попов, Д. , Финансиране на вноса и износа, Издателска къща "Сиела", 1998

5. Стоименов, М., Финансиране на външна търговия, 1999, София

6. Наръчник по документарни сделки във външната търговия, Издание на Юнион Банк Суиезерланд, БТПП, 1996, София

7. Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви, БТПП, София, 1996

8. Еднообрази правила за инкасата, БТПП, София, 1996

2. Документарно валутно инкасо.

3.2.2. Приложение на акредитива във външнотърговски плащания.

3.3. Видове документрани акредитиви

3.3.1. Според обезпечаването на плащанията:

5.1. Рискове при плащанията в международната търговия

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета