 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Управление
на стратегическите съюзи в ИТ технологиите”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Стратегическите междуфирмени съюзи като
метод за международна конкурентоспособност.
2. Транснационални корпорации и преките чуждестранни инвестиции като
основен субект на този процес.
2.2.
ТНК като източник на преки чуждестранни инвестиции.
3.
Основни мотиви за създаване на международните стратегически съюзи. Видове
стратегически съюзи.
4.1.
Основни предимства и рискове.
4.2.
Общо стратегическо управление. Постигане на конкурентоспособност.
4.3.
Управление на човешките ресурси в стратегическите съюзи.
5.
Обхват на дейността на стратегическите междуфирмени алианси и етапи на
формирането.
6.
Избор на стратегически партньор.
Управление
на стратегическите съюзи в ИТ сектора.
1.
Глобализация и развитие на ИТ сектора.
2.1
Франчайзинг в ИТ сектора. Управленски стратегии.
2.2.
Джойнт венчър в ИТ сектора. Практическа реализация.
3.
Развитие на ИТ сектора в България. Аутсорсинг н ИТ индустрията.
3.1.
Потенциални ползи и рискове от аутсорсинг в ИТ сферата.
3.3.
Ключовите елементи при вземане на решение за аутсорсинг на ИТ услуги.
3.4.
Управление на услугите по изнесеност в ИT сектора.
3.5.
Стратегия за успешното управление на договори за аутсорсинг като фирмено
сътрудничество.
4.
ИТ сектор в България като предпоставка за развитие на малките и средни
предприятия.
7.
Тенденции в управлението на стратегическите съюзи в ИТ сектора в България.
Използвани
литературни и информационни източници..
В магистърската теза ще бъдат разгледани отделни видове стратегически
междуфирмени алианси в ИТ сектора и разлики между тях, а именно:
-
Джойнт-вeнчър на
няколко собственици с предмет на дейност производство;
-
Консорциум за научноизследователска и
развойна дейност с няколко участници;
-
Инфраструктура (за доставка на
електричество и др.), обслужваща определен брой клиенти;
-
Мрежа за ко-маркетинг или франчайзинг с
определен брой локални канали;
Ще се наблегне върху
възможните стратегии за управление на подобни стратегически съюзи в ИТ сектора.
Актуалността на темата е свързана с възможността да се
обвърже развитието на глобалните процеси и една от причините за глобализацията,
а именно окрупняването на капитала, с възможностите за увеличаване индивидуално
на конкурентоспособността на отделната държава и в цялостност конкурентоспособността
на световната икономика. Актуалността на темата се определя и от водещите практически концепции относно развитието на
външноикономическите отношения – отношения по придобиване на компании, сливания
и поглъщания, доразвити с традиционни и нетрадиционни форми на междудържавно
институционално и икономическо сътрудничество.
Целта на дипломната
работа е да се
анализира глобализацията от гледна точка на поява на стратегически икономически
обединения и на тази основа да се търси взаимовръзката с развитието на подобни
стратегически съюзи с възможността за повишаване на международната конкурентоспособност.
В частност извеждайки от глобалните тенденции в ИТ сектора да се анализират
отделните управленски стратегии при управлението и организацията на
стратегическите алианси в този сектор.
Именно установяването от
перспективата на теорията на стратегическото управление на основните
предимства, произтичащи от участието на индивидуалните фирми в международни
стратегически съюзи в споменатите условия на променена бизнес среда,
представлява главната цел на настоящото изследване. Под цел на изследването
представлява от една страна анализът на различията между самите международни
стратегически съюзи, представляващи хетерогенно понятие, а от друга страна различията
между международните стратегически съюзи и другите алтернативни институционални
форми на организация и осъществяване на международни транзакции.
Задачите
на дипломната работа
пряко произтичат от целите й:
-
да
се анализира глобализационния процес от гледна точка окрупняването на капитала
и появата на транснационални корпорации и стратегически съюзи;
-
да
се анализират общите черти, специфика и действие на основните видове
стратегически съюзи;
-
да
се обвърже развитието на стратегическите съюзи с възможностите за повишаване
международната конкурентоспособност.
-
да
се анализират основните управленски стратегии при стратегическите съюзи в ИТ
сектора както за България, но и като цяло в международен аспект. На база
анализа да се направят препоръки за повишаване ефективността на управление на
стратегическите съюзи в ИТ сектора.
Дипломната работа е структурирана в две глави:
В Първа
глава се описва същността на глобализационния процес в икономиката,
направена му е характеристика, описани са последици, проявите на
глобализацията, както и описание на ТНК и преките чуждестранни
инвестиции, които са основен субект на този процес. Тук са засегнати мотивите
за създаване на междуфирмени съюзи, основните предимства и рискове при
сключването на стратегически съюзи, както и проблемите и задачите на тези съюзи.
Във Втора
глава е направен анализ на стратегическите съюзи в ИТ сектора в България
и в международен аспект. Спрямо българската действителност е анализиран
аутсорсинга и неговото управление като актуална тенденция през последните пет
години, докато анализът в международен аспект се опира на джойнт венчър и
франчайзинг споразуменията в ИТ сектора.
Използваната
литература в дипломната работа и при съпоставителния анализ включва актуална икономическа
информация на български и английски език относно спецификата на разглеждания
проблем (и като цяло за развитието на световната икономическа конкурентоспособност
и окрупняването на капитала), статии и коментари в периодичния печат, както и
интернет източници относно същността и особеностите на стратегическите съюзи –
въпроси, проблеми, изисквания и перспективи на развитие.
................................................................................................................................
Втора глава.
Управление на стратегическите
съюзи в ИТ сектора.
1. Глобализация и развитие на ИТ сектора.
Аутсорсингът
(outsource – от
английски език - използване
на външни източници или средства) е организационно решение за прехвърляне на някои бизнес
дейности на външни изпълнители или части от бизнес процесите на фирмите и
предприятията.
В
зависимост от това дали този процес се извършва в рамките на дадена страна или
извън нея се различават следните видове аутсорсинг: офшорен
аутсорсинг (аутсорсинг извън страната), ниърсорсинг и ниършоринг (в географска
близост до страната, която изнася бизнес дейности), инсорсинг и иншоринг
(преместване на изнесените дейности обратно в страната) и др.
Най-разпространената
форма на аутсорсинг е офшорингът (offshore – от английски език, означава
задграничен), който представлява изнасяне на бизнес дейности (производство,
услуги) на дадена компания извън границите на съответната държава. Това може да
стане чрез създаване на филиал на компанията, чрез чуждестранни инвестиции,
чрез придобиване на фирма в съответната държава и др.
................................................................................................................................
Потенциалните ползи от офшорния аутсорсинг пред
развиващите се икономики и страните в преход са огромни. Най-общо те включват
увеличаване на експортните приходи, създаване на работни места, по-високи
заплати и нови умения. От друга страна, печелят и фирмите, които прибягват до
аутсорсинг, тъй като редуцират разходите си и освобождават ресурси за дейности
с по-висока добавена стойност, повишават качеството и по този начин увеличават
не само своята конкурентоспособност, но и на икономиката като цяло. Независимо
от това, аутсорсингът и офшорингът имат някои недостатъци – в краткосрочен
аспект развитите икономики ще губят работни места. Този проблем предизвиква
най-много дискусии сред икономистите. Световната банка прогнозира, че влияние
ще има върху 1-5% от работните места в страните от Г-7. По данни на Форестър
Рисърч до 2015 г. към развиващите се страни могат да бъдат изнесени около 3.4
млн. от работните места в САЩ.
Глобалният институт Макинзи до известна степен опровергава тези опасения в
излезлия през юни 2005 г. Доклад за офшоринга и световния пазар на труда.
Изследвани са 28 страни с ниски разходи за труд[1], в които има
приблизително 33 млн. млади професионалисти – инженери, финансови анализатори,
счетоводители, изследователи (завършили университет, със стаж не повече от 7
години). В страните с високи разходи за труд[2] техният брой е
15 млн., а само в САЩ – 7.7 млн. Това показва, че потенциалът от работна сила,
който може да бъде използван за офшоринг надвишава по численост (два пъти)
потенциала в развитите страни. Само част от тези млади професионалисти обаче
могат успешно да работят за чуждестранни компании (8-12% от общия брой
професионалисти, или 2.8 – 3.9 млн., по данни на института Макинзи). Причините
за това са няколко: кандидатът може да се окаже неподходящ, възможно е да има
разпиляване на работната сила, наличието на вътрешна (за страната доставчик)
конкуренция. Друг извод, до който стигат анализаторите от Макинзи е, че броят
на изнесените работни места ще остане скромен. В световен мащаб изнесените
работни места са приблизително 1.5 млн. през 2003 г., а през 2008 г. общият им
брой ще възлиза на 1.2% от съвкупното търсене на труд в сферата на услугите в
развитите страни, което е еквивалентно на 4.1 млн. служители (оценка на
Макинизи). Офшорингът ще създава нови работни места за сметка на други, но това
ще става постепенно и няма да окаже мигновено влияние върху пазара на труда в
развитите икономики.
...............................................................................................................................
Заключение
Макар, и
видимо осигурявайки солидни доводи, обясняващи създаването на международни
стратегически съюзи, теорията на стратегическото управление може да бъде
критикувана в две направления. Първото от тях е свързано с липсата на
кохерентна теоретична основа. Вторият критичен аспект засяга липсата на отговор
на въпроса, за разлика от съставляващите част от новия институционален
икономикс теория на транзакционните разходи и производната й теория на
интернализацията, относно причините международните стратегически съюзи да са
предпочетената организационна форма пред международните пазарни транзакции,
международните сливания, цялостните и частични международни поглъщания или
изцяло притежаваните чуждестранни филиали.
Но самият
втори критичен аспект е свързан с това, че теоретичното обяснение на
съвременната експанзия на международните стратегически съюзи се характеризира
със своята дисперсия, тъй като е осъществено от различни и конкуриращи се
икономически теории, които дават научно обяснение предимно на индивидуалните
фирми, отреждайки второстепенно място на стратегическите съюзи. В този смисъл,
освен теорията на стратегическото управление обещаващи перспективи за
намирането на парадигма на международните стратегически съюзи предлагат:
1) теорията на транзакционните разходи;
и
2) производната й теория на
интернализацията;
3) теорията на ресурсната зависимост;
4) подходът на организационното знание;
5) моделът на интернационализацията на
фирмата на Johanson, Vahlne и Wiedersheim-Paul (Модел Упсала); и
6) моделът на връзката между
алтернативните институционални форми на организация и осъществяване на
международни транзакции, и жизнения цикъл на отраслите, в които те се
осъществяват (Модел на Auster).
Стратегическите съюзи в
ИТ сектора ще продължават да се развиват с много бързи темпове в световен мащаб
и в България и през следващите години. ИТ са двигател за конкурентоспособността
на другите отрасли в икономиката. ИТ
имат уникалната възможност да повишават производителността на труда във всяка
брънка от веригата на добавената стойност, като по този начин катализират
ускорено и устойчиво икономическо развитие на страната. В този смисъл приоритетното
им развитие не е продиктувано от желанието да фаворизираме поредния отрасъл от
българската икономика, а от необходимостта за създаване на среда –
икономическа, социална, технологична, която да модернизира и ускори обществено
икономическото развитие на България.
Развитата информационна инфраструктура позволява на бизнеса да бъде
глобален, на правителството - да бъде достъпно и прозрачно и на обществото - да
бъде информирано. ИТ са мощен инструмент
за устойчиво социално развитие и социално сближаване в контекста на
присъединяването на Р България към Европейския съюз и подобряване качеството на
живот на гражданите. Те предоставят възможности за осигуряване на повсеместен
достъп на всички /включително хората в неравностойно положение/ до
разнообразни, ефективни и лесни за използване интелигентни системи и услуги в
областта на здравеопазването, транспорта, обучението и образованието,
опазването на околната среда и съхраняването на културното наследство.
...............................................................................................................................
Използвани литературни и информационни източници
1. Боева, Б., „Фирмено управление в
международния бизнес”, УИ „Стопанство”, София, 1996 г.;
2. Боева, Б., „Корпоративно управление.
От мощните корпорации към икономиките в преход”, изд. „Принцепс”, Варна, 2001 г.;
3. Боева, Б., „Международно междуфирмено
сътрудничество”, НБУ – ЦДО, София, 1996 г.
4. Боева, Б., „ Международен маркетинг”,
УИ „Стопанство”, София, 1996 г.;
5. Боева, Б., „Управление на
външноикономическата дейност”, ИСК при УНСС, София, 2003 г.;
6. Василева, А., „Комуникации в
международния бизнес. Влияние на различията в националните култури”, Консулт
АГ, 2002 г.;
7. Георгиев, Г., В.,Калчев, Б.,Андонов, „Външноикономическа
дейност”, Второ допълнително издание, изд. „Тракия – М”, София 2003 г.;
8. Герчикова, И., Н., „Менеджмент”, „Юнити М”, 1997 г.;
9. Данаилов, Д., „Международен финансов
мениджмънт” , изд. „Люрен”, София, 1997 г.;
10. Донъли, Дж., Дж., Гибсън, Дж.
Иванчевич, „Основи на мениджмънта”, Фондация „Отворено общество”, 1997 г.
11. Дракър, П., „Мениджмънт за бъдещето”,
изд. „Карива”, Варна, 1997 г.;
12. Дракър, П., „Практика на мениджмънта”, изд. „Класика и стил”, 2001 г.;
13. Каракашева, Л., Б., Боева, „Международна
сделка за покупко-продажба”, изд. „Принцепс”, Варна , 1994 г.;
14. Каракашева Л, Б., Маркова,
„Фирмен външнотърговски бизнес”, изд. „Призма”, София, 1996 г.;
15. Маринов, В., „Отворената икономика”,
София, 2004 г.;
16. Стоименов, М., „Финансиране на
международната търговия”, изд. „Очи”, 1999 г.;
17. Стойков, Д., „Теория на
международната търговия”, Фондация „Отворено общество”, София, 1995 г.;
18. Харизанова, М., „Практиката по
управление на човешките ресурси – аутсорсинг”, Банкя, окт. 2004 г. Научна
конференция „Съвременни управленски практики”.
19. Харизанова, М. УНСС , катедра
„Управление”; Статия аутсорсинг: Естественият избор при управление на човешките ресурси;
20. Църев, Н. (1995): "Стратегически
сдружения между фирми в конкурентна среда", Известия. Списание на
Икономическия университет - Варна , 2: 15-25
21. Adamiec, J. (1991): "Les
Societes Mixtes en Europe de l'Est", Revue d'Etudes Comparatives Est-Ouest
, 22(1): 93-110.
22. Afriyie, K. (1988): "Factor
Choice Characteristics and Industrial Impact of Joint Ventures: Lessons from a
Developing Economy", Columbia Journal of World Business , Fall: 51-62.
23. Agarwal, S. & Ramaswami, S. N.
(1992): "Choice of Foreign Market Entry Mode: Impact of Ownership,
Location and Internalization Factors", Journal of International Business
Studies , 23(1): 1-27.
24. Anderson, E. & Gatignon, H.
(1986): "Modes of Foreign Entry: A Transaction Cost Analysis and
Propositions", Journal of International Business Studies , 17(3): 1-26.
25. Ansoff, I. (1965): Corporate Strategy
, McGraw-Hill, New York.
26. Artisien, P. F. R. & Buckley, P.
J. (1985): "Joint Ventures in Yugoslavia: Opportunities and
Constraints", Journal of International Business Studies , 16(1): 111-135.
27. Auster, E. R. (1987):
"International Corporate Linkages: Dynamic Forms in Changing
Environments", Columbia Journal of World Business , Summer: 3-6.
28. Auster, E. R. (1992): "The
Relationship of Industry Evolution to Patterns of Technological Linkages, Joint
Ventures, and Direct Investment between U.S. and Japan", Management
Science , 38(6): 778-792.
29. Barba Navaretti, G., Santarelli, E.
& Vivarelli, M. (2002): “The Role of Subsidies in Promoting Italian Joint
Ventures in Least Developed and Transition Economies”, Applied Economics , 34:
1563-1569.
30. Beamish, P. W. & Delios, A.
(1997): "Incidence and Propensity of Alliance Formation by US, Japanese
and European MNEs", mimeo, Richard Ivey School of Business, University of
Western Ontario, London, Canada, pp. 1-34, [Beamish, P. W. & Delios, A.
(1997): "Incidence and Propensity of Alliance Formation by US, Japanese
and European MNEs", in Beamish, P. W. & Killing, J. P. (Eds.),
Cooperative Strategies: Asian-Pacific Perspectives , The New Lexington Press,
San Francisco].
31. Bell, J.H.J. (1996): Single or Joint
Venturing? A Comprehensive Approach to Foreign Entry Mode Choice , Avebury,
Aldershot, England.
32. Borys, B. & Jemison, D. B.
(1989): "Hybrid Arrangements as Strategic Alliances: Theoretical Issues in
Organizational Combinations", Academy of Management Review , 14(2):
234-249.
33. Bower, D. J. (1993): "Successful
Joint Ventures in Science Parks", Long Range Planning , 26(6): 114-120.
34. Bresser, R. K. F. (1988):
"Matching Collective and Competitive Strategies", Strategic
Management Journal , 9(4): 375-385.
35. Brockhoff, K. (1991): "R&D
Cooperation between Firms: A Classification by Structural Variables",
International Journal of Technology Management , 6(3/4): 361-373.
36. Brodley, J. F. (1982): "Joint
Ventures and Antitrust Policy", Harvard Law Review , 95(7): 1523-1590.
37. Brouthers, K. D., Brouthers, L. E.
& Wilkinson, T. J. (1995): "Strategic Alliances: Choose Your
Partners", Long Range Planning , 28(3): 18-25.
38. Buckley, P. J. & Casson, M.
(1976): The Future of the Multinational Enterprise , Macmillan, London.
39. Burton, F. N. & Saelens, F. H.
(1982): "Partner Choice and Linkage Characteristics of International Joint
Ventures in Japan: An Exploratory Analysis of the Inorganic Chemicals
Sector", Management International Review , 22: 20-29.
40. Coase, R. H. (1937): "The Nature
of the Firm", Economica , N.S., 4 (November): 386-405.
41. Contractor, F. J. & Lorange, P.
(1988): "Competition vs. Cooperation: A Benefit/Cost Framework for
Choosing between Fully-Owned Investments and Cooperative Relationships",
Management International Review , 28 (Special Issue): 5-18.
42. Dunning, J. H. (1995):
"Reappraising the Eclectic Paradigm in an Age of Alliance
Capitalism", Journal of International Business Studies , 26(3): 461-491.
43. Faulkner, D. O. & de Rond, M.
(2000): "Perspectives on Cooperative Strategy", in Faulkner, D. O.
& de Rond, M. (Eds.), Cooperative Strategy. Economic, Business, and
Organizational Issues , Oxford University Press, Oxford, pp. 3-39.
44. Fernandez Sanchez, E. (1991):
"La Cooperacion Empresarial", Informacion Comercial Espanola , 693:
25-38.
45. Friedmann, W. G. & Kalmanoff, G.
(1961): Joint International Business Ventures , Columbia University Press, New
York.
46. Garcia Canal, E. (1999):
"Cooperative Agreements in Spain after its Integration into the European
Union", European Business Review , 99(2): 105-114.
47. Heywood, J. Br., The outsourcing
dilemma. The search for Competitiveness, Prentice Hall,Inc. 2002.
48. Outsourcing. Out of the back room.
Economist, 00130613, 12/1/2001.
49. Outsourcing – the Sofiyska voda AD
experience, № 3, „Софийска вода” АД, 2003.
50. Styblo, J., Outsourcing a
Outplacement, ASPI – Prague, 2005.
51. Information Management Branch
Government and Program Support Services, A Contract Management Framework for
Information Technology Projects, Government of Alberta.
52. Johanson, J. & Vahlne, J-E.
(1977): "The Internationalization Process of the Firm - A Model of
Knowledge Development and Increasing Foreign Market Commitments", Journal
of International Business Studies , 8 (Spring/Summer): 23-32.
53. Johanson, J. & Vahlne, J-E.
(1990): "The Mechanism of Internationalization", International
Marketing Review , 7(4): 11-24.
54. Johanson, J. & Wiedersheim-Paul,
F. (1975): "The Internationalization of the Firm - Four Swedish
Cases", Journal of Management Studies , 12(3): 305-322.
55. Khanna, T. (1998): “The Scope of
Alliances”, Organization Science , 9(3): 340-355.
56. Klassen, H. U. (1992): "Les
Formes de l'Investissement Etranger en Republique Populaire de Chine", in
Langefeld-Wirth, K. & Garcia, A. (Eds.), Les Joint Ventures
Internationales. Pratiques et Techniques Contractuelles des Coentreprises
Internationales , GLN Joly Editions, Paris, pp. 373-382.
57. Klein, S. & Zif, J. (1992):
"Joint Ventures Locales frente a Globales", Economia Industrial,
283: 61-66.
58. Kogut, B. (1988): "Joint
Ventures: Theoretical and Empirical Perspectives", Strategic
Management Journal , 9(4): 319-332.
59. www.econ.bg
60. www.evropa.bg
63. www.nsi.bg
64. www.sme.government.bg\www.eic.bcci.bg
Темата е изготвена 2009 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най-новата информация е от 2008 г.
Ключови думи:
управление, стратегически съюзи, предимства, рискове, тенденции, IT технологии, аутсорсинг, глобализация,
конкурентоспособност, франчайзинг, джойнт венчър, държавна политика,
]]>
