|
|
|
РЕНТАБИЛНОСТ НА БАНКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОДУКТОВА ПОЛИТИКА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ
(магистърски проект)
2006
ВЪВЕДЕНИЕ ................................................................................................... 4
3. НАСОКИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА БАНКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО И ОПТИМИЗИРАНЕ РЕНТАБИЛНОСТТА НА БАНКИТЕ................................................................................................................. 70
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ...................................... 87
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ................................... 89
Търговските банки са в центъра на стопанския живот на всяка страна. Те спомагат за създаването на икономическите субекти и структури, активно съдействат в управлението и подкрепата на стопанския живот. Банките мобилизират и превръщат във активно действащ капитал значителна част от паричните ресурси в икономиката, извършват разплащания между фирмите и гражданите, осъществяват разнообразни кредитни, инвестиционни, застрахователни, доверителни и други операции.
Банките със своята дейност обективно стимулират навлизането на новото и иновациите в производството, ограничават нерентабилните и неперспективни производства чрез кредитната си политика, съдействат за постигане на общите за страната цели относно фискалната и паричната политика на Правителството по отношение функции и задачи на търговските банки, рестрикции и възможности за развитие. Те създават необходимите предпоставки за оказване помощ на фирмите - от страна на държавата и чрез наличните си собствени капитали. През последните две-три години голяма част от банките в България се погълнаха или закупиха и с това навлязоха чужди капитали на западни банки и консорциуми, така се засили в значителна степен паричната експанзия и възможностите за икономически стимули на стопанските субекти и структури от страна на банките.
Търговските банки функционират в сложна и динамична среда. Пред тях постоянно възникват проблеми от различен характер, разрешаването на които изисква наличието на огромна информация. Последната засяга някои страни от изминалата им дейност, характеризира тяхното текущо състояние или се отнася до бъдещи тенденции и закономерности в развитието на икономическите процеси. В същото време не винаги е възможно тази информация да се използва непосредствено за нуждите на банковия мениджмънт. Тя трябва да се обобщи, обработи, а след това - да се подложи на задълбочен анализ и оценка. Анализът на отделните аспекти от дейността на банката е информационната база, от една страна, за вземането на съответните управленски решения, а, от друга - за оценяване ефективността на постигнатите резултати от тяхното реализиране на практика. Следователно анализът осигурява своеобразна връзка между потока от налична и постоянно изменяща се информация и осъществяването на различните насоки на банковия мениджмънт.
Актуалното звучене на темата относно рентабилността в банковото дело произтича от следните нови по своята същност елементи и събития: повишаване изискванията към банките при кредитната им дейност, оптимизиране на продуктовата им политика, навлизането на иновациите, като следствие по-добрата грижа за клиента и възможности за предлагането на по-голямо разнообразие от банкови продукти и услуги; оптимизация на банковото дело /например оптимизиране на кредитните сделки на банките/; предлагането на по-качествени продукти и услуги и предлагането на нови методи и форми на обслужване; глобализация на банковото дело; конкретните изисквания и възможности на финансовата политика на правителството по отношение дейността на търговските банки в България и т.н.
Рентабилността на търговските банки е основен индикатор за тяхното успешно развитие, което от своя страна е от първостепенна важност за гладкото функциониране на финансовата система и икономиката като цяло. Анализът на банковата рентабилност е един от най-важните етапи при цялостния анализ на банковата дейност, тъй като разкрива доколко е ефективно управлението на банката при осъществяването на основната задача за увеличаване благосъстоянието на нейните акционери. Във връзка с това целта на настоящата работа беше да се проучат подходите за анализ на банковата рентабилност, да се подбере най-подходящият по отношение на търговските банки в България и да се приложи на практика като се анализират различни банки в България.
Целта на темата е да разкрие основните тенденции в «продуктовото производство» и да обвърже възможността за оптимизиране банковата дейност (рентабилност, адекватност, ликвидност). Съществено ще се наблегне на новите елементи в продуктовата политика на банките, като за целта ще се позовем на реални примери, свързани както с типично наши банкови институции. Основно ще бъдат разгледани действията и задачите на тъговските банки в паричната и финансовата политика на страната, както и прякото проявление на финансовите иновации в степента, в която те са засегнати в съответните банки.
Обект на анализ е практическото развитие на банковия пазар в последните няколко годините по отношение продуктовия асортимент и стапанта ивм на рентабилност и печалба, както и възможностите банковият сектор да въвежда иновационни продукти следствие промените в банковата сфера през последните пет-шест години и навлизането на западни инвестиции, опит и изисквания относто структурата и работата на търговските банки в България. Разгледани са обстойно както практически реализираните иновационни продукти в банките, така и възможностите за внедряване на западния опит в обслужването на клиентите на банката и банковото производство, базирайки се на основните световни тенденции, които по своеобразен начин влияят и върху българската финансова система и в частност върху развитието на иновационната политика на търговските банки. Цялото банково производство ще се обвърже с показателите за рентабилността на търговските банки
Задачите са свързани преди всичко с помощта на практически и теоретичния анализ на продуктовата политика на търговските банки да съумеем да разкрием положителните тенденции в развитието на банковото дело /в частност банковото кредитиране, като активни банкови операции/ относно развитието и подкрепата на икономическите субекти и структури за по-добро задоволяване на техните изисквания, както и в изискванията в актуалността в методите и средствата на обслужване, комуникация, партньорство и работа в условията, характерни за България в този етап от икономическото й развитие като пазарна система и икономическа политика.
Анализът на банковата дейност има много измерения и предполага солидна теоретическа и практическа компетентност. В настоящата разработка са изложени най-съществените принципи и насоки за осъществяване анализ на дейността на съвременната банка. Главно внимание е отделено на финансовия анализ. Това обуславя и основните задачи на разработката, а именно:
♦ очертаване мястото на анализа в системата на банковия мениджмънт;
♦ представяне на насоките за анализ на банковия баланс;
♦ конкретизиране на по-съществените направления за оценяване качеството на активите и пасивите на финансовите институции;
♦ разкриване на насоките за анализ на банковата ликвидност;
♦ очертаване особеностите на системата за оценяване на собствения капитал и капиталовата адекватност;
♦ разглеждане на основните направленията за анализ на банковите приходи и разходи;
♦ разкриване на по-важните аспекти във връзка с анализа на доходността на банковата дейност;
♦ очертаване на главните насоки за оценяване на печалбата и рентабилността;
С оглед актуалността на темата са използвани икономически източници (литература, закони, правилници) по отношение теоритечните аспекти относно рентабилността, печалбата и банковото производство, както и практически анализи относно рентабилността по години на отделни търговски банки и възможностите им чрез оптимизиране на банковото продуктово производство да се оптимизират показателите за ефективност и рентабилност.
………………….
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.
Определено след въвеждането на Валутен борд, успоредното изграждане на рестриктивна фискална политика на Правителството и парично-кредитна на търговските банки даде положително отражение, както върху самата банкова система, а така също и върху развитието на финансовия и капиталовия пазар. Умелото съчетаване на стандартните банкови продукти и услуги с иновационните такива е неизменна крачка напред в банковото производство и грижата за клиента. Защото клиентът е основния актив на всяка една банка и нейната философия, цели, продуктов асортимент трябва да са ориентирани към най-пълно и най-добро задоволяване на клиента и неговите нужди /лансира се и идеята за конкретно банково обслужване - индивидуално и дял от частното и доверителното управление и банкиране/. Тук се появава и тази банкова философия на западните практики относно разглеждането на банката като “близката” банка или “своята” банка.
Възможността за развитие на парично-кредитната политика в условията на паричен съвет и валутни ограничения, даде свободата на търговските банки в една изключително голяма степен да развиват своите активни банкови операции както на паричния и кредитния пазар, така и на валутния, на капиталовия /действайки като дилъри и доверително управление на фондове/, а така също и на финансовия пазар с цел глобализацията на финансовите услуги и продукти при всеобщото финансово предлагане. Паричната политика дава преимуществото на търговските банки да работят в тези условия като в значителна степен и да влияят на формирането на основните икономически ценности и процеси в страната. Наличието от своя страна на банкови иновации във всички сфери на банковото дело, доведе до възможността за укрепване доверието в самата банкова система, във възможността за привличане на нови инвестиции, в създаването на конкурентни предимства чрез разширения и актуализиран продуктов асортимент на всяка една банка.
Тези положителни в по-голямата си част тенденции на сливания, поглъщания, инвестиции и обща консолидация в банковата сфера са една положителна насока на работа в общата икономическа перспектива на развитие при пълноправното ни членство в Европейския съюз с възможността страната ни да разполага с модерна и стабилна банкова основа, на която да надгражда финансовите и капиталовите пазари като институции и работа в икономически аспект. Страната ни вече е изградила основните насоки на работа, които предстои терълва да развива, разширява и институционализара, за да може нашата банкова система да стане на европейско равнище на обслужване, стабилност и иновационна работа в своя продуктов асортимент.
Степента на банково посредничество в една съвременна икономика корелира пряко с икономическата и инвестиционна активност. От своя страна устойчивите институционални решения и цялостната политико-социална стабилност в страната въздействат върху склонността на мениджмънта на търговските банки да разширяват своята кредитна активност, респ. да повишават степента на банково посредничество.
Към 1993г. активите на търговските банки у нас се оценяват на близо 25 млрд. USD, макар че до голяма степен тази оценка е нереална и фиктивна. Причината е в големия обем несъбираеми кредити, свързани най-вече с отпадащите и изоставащи държавни предприятия. Събитията от 1996-97г. отмиват пяната в банковите активи и тяхната стойност се оформя на повече от 4 пъти по-ниско равнище. В следващите една-две години степента на банково посредничество достига до рекордно ниски стойности - активите на банковата система спадат до около една трета от БВП.
От края на миналия век започва процес на постъпателно нарастванена банковото посредничество. Той се свързва както с цялостното подобряване на икономическата ситуация в страната, така и с приватизацията на държавните търговски банки. Към отминалата 2006г. степента на банково посредничество вече достига до около 90% от БВП, т.е. бележи чувствително възходящо развитие. Новият мениджмент на търговските банки преценява условията за банкиране у нас като благоприятни, поради което разширява кредитната си активност.
Показателно е, през последните 4-5 години рентабилността на собствения капитал на търговските банки у нас се поддържа на равнище от около 17%, а през миналата 2006г. се повишава до 18.4%! При това разходите по икономически елементи (т.е. разходите, свързани с поддържането на банковата администрация) остават достатъчно високи - за последната 2006г. например те са повече от половината от приходите от лихви.
България има нужда от по-нататъшно разширяване на банковото посредничество. Показателно е, че в развитите страни активите на търговските банки превишават БВП с повече от 2.5 пъти. При това, както статистиката показва, поддържането на приличен икономически растеж и още повече - неговото ускоряване, изисква и предполага засилване на банковото посредничество
………………….
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ
……………..
Темата е изготвена 2006.
Ключови думи: продуктова политика, банково производство, банкова система, рентабилност, капиталова адекватност, банкови продукти, банкови активи и пасиви, всеобщо банково предлагане, финансово-стопански анализ, ликвидност на банките, централна банка, валутен борд, кредитна експанзия.
]]>
