Банката като финансова институция привлича парични средства, които предоставя под формата на кредити и инвестира за своя сметка и на собствен риск. Този принцип е основополагащ в банковото дело. Поради факта, че се работи предимно с привлечен капитал, съществуват редица регламентирани законови и нормативни лимити. Целта на тези регулации е да се ограничи лихвеният, кредитният и капиталовият риск. Неправилната преценка и недоброто оценяване на пазарната ситуация може да доведе една банка до ликвидни затруднения, които водят до неплатежоспособност и в най-лошия случай - фалит. Една проблемна финансова институция може да предизвика верижна реакция, която да доведе до влошаване на банковата система, което да се отрази върху икономиката, като цяло.

Кредитирането е една от приоритетните дейности за всяка една банка. Нейната политика по предоставяне на заеми до голяма степен определя мястото й във финансовата система. Една внимателно наложена и формулирана стратегия, разбрана добре на всички нива подпомага ръководството да избегне ненужните рискове, да определи правилата на кредитиране, и да поддържа подходящи стандарти. В най-общ план политиката представлява определен набор от действия, които служат за вземане на решение.

Кредитирането е свързано с поемането на определени рискове, а именно вероятността предоставените средства да не бъдат върнати от длъжника изобщо или с големи отклонения от предвиждането. Това налага дефиниране и оценка на риска от неизпълнение на поетите задължения. Самата технология на кредитиране определя необходимите условия и процедури от страна кредитния експерт, от чиято компетентност зависи дали един заем е приемлив за банката или следва да бъде отхвърлен.

Точната оценка на риска от неиздължаване на предоставените средства се осъществява чрез анализ и проучване платежоспособността и надеждността на кредитоискателите. Този момент е от съществено значение, за да се прецени доколко потенциалният длъжник има икономическа мотивация и необходимия паричен ресурс, за да може да обслужи поетите задължения.

Финансовият анализ се извършва на базата на предоставената информация и приложните документи към молбата за кредит. Данни за финансовото състояние се съдържат в счетоводния баланс, отчета за приходи и разходи, както и други приложения от които могат да се извличат допълнителни сведения. По този начин се изследват значими съотношения и тенденции, както и колебания в процесите, за да се определят посоките на развитие и се измери влиянието на факторите, които ги обуславят. При преценката относно работата на компанията в миналото, главната цел все пак е насочена към бъдещето т.е. колко добре ще работи фирмата занапред. Това подпомага кредитния експерт при взимането на оптимални управленски решения.

Оценената информация се представя и формулира въз основата на изводи за състоянието на дейността на предприятието. Резултатите от анализа на платежоспособността се оформят в доклад от кредитния експерт, който се представя пред управляващите банката за становище по искането за кредит. Важен момент е вземането на решение за отпускане на заем или отхвърлянето му. Обръща се внимание на печалбата, като източник на изплащане, залога, финансовата задлъжнялост и личната гаранция на кредитоискателя. Ако има положително решение на искането се подписва договор за кредит, в който са включени всички условия относно обслужването му.

Глава първа. Кредитна политика на ТБ и риска свързан с нея.

1. Същност на кредита. Видове кредити.

Кредит е всяко вземане, възникнало в резултат от договор за банков кредит, кредитна линия, придобиване, приемане (акцептиране), гарантиране или поемане на менителнично поръчителство (авал), джиросване на менителници, записи на заповед или други ценни книги, прехвърляне (цедиране) на вземания, предоставяне на кредитни улеснения под формата на разсрочване или отсрочване, удължаване на гратисния период, предоставяне на привилегирован лихвен процент и други подобни, както и отпускане на аванси, откриване на акредитиви, стендбай акредитив, отпускане на овърдрафт по банкова сметка и всички останали вземания, независимо от използвания финансов инструмент[1]

Кредитната политика на банката е насочена към предоставяне на нискорискови заеми на фирми, доказали възможността да работят и да се развиват успешно в новата икономическа среда. Поддържането на балансиран кредитен портфейл води до добра ликвидност и капиталова адекватност.

Управлявайки привлечените средства от граждани, фирми и финансови институции, банката частично ги инвестира под формата на следните видове кредити:

1.1. Кредит за придобиване на краткотрайни активи се отпуска за срок не по-дълъг от една година.

Ползва се с еднократно предоставяне на средствата или период не по-голям от една две седмици. Кредитът се обслужва по погасителен план, който може да се договори с дву- или тримесечен гратисен период за главницата.

1.2. Кредит за придобиване на дълготрайни активи:

- кредит за ново строителство и ремонт (инвестиционен). Инвестиционният кредит може да бъде отпуснат за срок на издължаване до три години. Максималният размер на кредита е до 70 % от стойността на обекта. За откриване на финансирането се изисква да бъдат внесени собствени средства. След откриване на финансирането, за отчитане и разплащане на извършените строително монтажни работи примерно се установяват следните етапи:

- от откриване на финансирането до изграждането на обекта, включително до покрив се предоставят 60 % от средствата;

- за инсталации, дограма, вътрешна и външна мазилка до 30 % от средствата;

- за подови настилки и други в съответствие с проекта 10 % от средствата.

Посочените проценти могат да се променят в зависимост от конструктивната система на обекта и вида на строителството. Когато обектът на кредитиране е ремонт, преустройство или подобрения се разрешава кредит до 50 % от пазарната цена на съществуващия имот. Предоставянето на заема става на части или на цяло по преценка, в зависимост от вида и стойността на обекта.

Кредитите за закупуване на строителни парцели се предоставят в размер на 100 % от цената им определена от технически експерт на банката. При всички случаи, кредитоискателят следва да докаже собствени средства, от които ще погасява лихвите по кредита до въвеждане на обекта в действие (до този момент може да се договори гратисен период за главницата).

- Кредит за придобиване на машини и съоръжения. Този кредит може да се предоставя изцяло или на траншове за срок до две години. Върху закупените с банков кредит машини и съоръжения се учредява залог. Този вид кредит може да се предоставя в размер на 100 % по фактурната стойност.

1.3. Кредитна линия

Кредитът се предоставя, както за придобиване на краткотрайни активи, така и за придобиване на дълготрайни материални активи. Договоря се за ползване на части (траншове) в определените срокове. Издължаването може да бъде договорено и преди цялото усвояване на кредита. Преимуществото е, че банката запазва правото си да прекрати ползването на средства (траншове), в случай на неизпълнение на другите клаузи в договора от страна на длъжника - неплащане на лихви, погасителни вноски, намали залога или друго.

1.4. Кредит овърдрафт

Овърдрафт - кредит е счетоводен кредит (контокорентен кредит или кредит по текуща сметка). Съчетава платежните и кредитните операции между банката и кредитополучателя. Този вид се отпуска от банката на нейните добри и постоянни клиенти до определен размер и обикновено за къси срокове. Сумата на кредита преминава по разплащателна (текуща) сметка на длъжника, салдото на която търпи изменения съобразно текущите постъпления и плащания. Представлява удобство за длъжника, тъй като по опростен начин съчетава неговите платежни и кредитни сделки. Това е особено важно за длъжници, чиято дейност се извършва при бърза обращаемост на оборотните средства. Следователно, с разрешаване на кредит "овърдрафт", банката поема определен ангажимент - да предостави средствата (до договорения размер) на банковия клиент в момента, когато възникне необходимост от плащане.

Специфичното при овърдрафта е това, че не се съставя погасителен план. При постъпления на средства на клиента по сметката се компенсира дебитното салдо. Така клиентът постоянно ползва и погасява кредит до изтичане на срока на договора за овърдрафт.

1.5. Револвиращ кредит

Револвиращ кредит се предоставя само на добри и познати на банката клиенти. Кредитът е улеснение на търговци, които имат бърз оборот на вложените средства в сделки. Заемът може да револвира с погасената част или да се договори на какъв период от време и с каква част следва да се револвира. Предоставя се за срок до една година. Револвира, независимо от вариантите по-горе, до един месец преди крайния срок на издължаване.

1.6. Потребителски кредит

Потребителското кредитиране не е добре развито и е ограничено в определени сектори. Банката може да предоставя такива заеми и на свои служители с решение на управителния съвет.

Банката предоставя кредити в чужда валута на кредитополучатели, които имат достатъчно постъпления в същата чужда валута, за да изплатят дълга си или имат достатъчно постъпления в лева, с които могат да закупят съответната валута и погасят валутния си дълг, стига те да приемат валутно курсовия риск. Валутните приходи предпазват клиента от подобни рискове въпреки, че кредитния риск остава същият.

Кредитни ограничения: Погрешно водена и неконтролирана кредитна политика би предизвикала ликвидни затруднения от неправилното използване на привлечения финансов ресурс за една банка. Поради тези причини максималният размер на кредитите на един заемоискател е законово и нормативно регулиран. Правната уредба е заложена в Закона за банките (ЗБ) и Наредба No7 на БНБ за големите и вътрешни кредити на банките.

Според чл. 29 (1) от ЗБ, предоставянето пряко или косвено на кредит, кредитно улеснение или гаранция, чийто размер надхвърля десет на сто от собствения капитал на банката на едно лице или икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на управителния съвет, а когато този размер е над 15 на сто с единодушие.

Предвидени са следните две ограничения:

- големият кредит отпускан от банка не може да надвишава 25 на сто от собственият й капитал;

- общият размер на предоставяните големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собственият капитал на банката. Ограниченията не се прилагат, когато сделките са обезпечени със залог на злато или блокиран депозит при банката в чуждестранна валута или в лева, стойността на които по всяко време надхвърля с 25 на сто дължимата сума по кредита. Другият случай е когато кредити се отпускат на държавата или се гарантират от нея.

Прилагат се и лимити по отношение на някои лица, които са свързани с банката, като администратори, акционери, търговски дружества, контролни органи и други изрично посочени в ЗБ[2].

За да предостави такъв кредит банката трябва да има единодушно решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на ръководителя на специалната служба за вътрешен контрол. Общият размер на предоставените кредити спрямо внесения капитал не може да надхвърля 10 на сто за посочените лица, а за нейни служители - 3 на сто.

Заемите, дадени от една банка подлежат на периодична оценка, на базата на които се формират провизии за покриването на рискове от загуби по критерии определени в Наредба No9 на БНБ.

2. Кредитна политика на ТБ.

Кредитната политика има за задача да подпомогне ръководството на банката и нейните служители в предоставянето на добри кредити, които съответстват на целите, приети от управителния съвет. Така управителният орган има възможността по определен процедурен ред да оценява работата на кредитните инспектори. Всяка политика представлява определена последователност от действия, които служат за вземане на решения.

Една внимателно наложена и формулирана кредитна политика, разбрана добре на всички равнища, подпомага в голяма степен ръководството на банката за:

- поддържане на подходящи кредитни стандарти;

- предпазване от ненужни рискове;

- правилна преценка на възможностите за нов бизнес;

- определяне на правилата за точна документация на кредитите.

Членовете на управителния съвет носят отговорност за формирането на подходящ "сбор от правила" за тяхната банка. Освен това те трябва периодично да преразглеждат тези правила, за да е сигурно, че са достатъчно гъвкави или че някои от факторите съобразно които е била определена не е променил или спрял своето действие.

Целите, които се поставят при разработването на кредитната политика са следните:

- да се осигури съответствие с поставените от банката цели по отношение на кредитния портфейл;

- да се осигури на персонала пряко ангажиран в тази дейност, нормативна рамка за действие.

Стратегията заложена по отношение на предоставените парични средства улеснява управленския екип в избора на подходящи финансови инструменти при изпълнение на поставените цели.

Всяка банка задължително приема и представя на Централната банка правила за кредитната си дейност, които задължително съдържат[3]:

1) Изискваната информация от кредитоискателя;

2) Начина на оценка на кредитоспособността на искателя и на неговите поръчители (гаранти);

3) Начина за оценка на предлаганите обезпечения;

4) Начина за оценяване ефективността на предлагания за кредитиране проект;

5) Реда за вземане на решение за отпускане на кредит съобразно неговия вид;

6) Реда за ползване и издължаване на кредита;

7) Реда за контрол върху ползването на кредита, текущото финансово състояние на длъжника и неговите поръчители и достатъчността на обезпечението;

8) Видовете кредитни и други санкции и начина на прилагането им.

Наличието на регламентирани кредитни правила е от съществено значение за всяка една банка. Затова нейната политика се разработва от висшия мениджърски екип, с активното съдействие на изпълнителния персонал, която се представя и приема за обсъждане от управителният съвет.

Основните елементи на кредитната политика включват следните раздели:

1) формулиране на основните цели и задачи - включват се основните цели и приоритетите при провеждането й;

2) организация на основните кредитни функции - определят се отделите, които ще отговарят за цялостното администриране на различните видове кредити. Разглеждат се функциите и правомощията на кредитния комитет и на отделния кредитен инспектор;

3) кредитни стандарти - описани са стандартни процедури по всеки конкретен вид кредит. На първо място са общите стандартни правила, които се прилагат към всички видове кредити, след което се прави описание на специфичните кредити. Други елементи включени в раздела за кредитните стандарти третират допустими граници на лични правомощия на кредитните инспектори инструкция за обслужване на кредитите, както и инструкции за спазване на нормативните предписания. Този момент играе важна роля, тъй като предоставя основна информация за характеристиките на отделните кредити в различните отдели.

4) управление на проблемните кредити - процедурите, които се прилагат спрямо тях. Представени са основни елементи на политиката на банката за събиране на дължимите вземания, процедурите за отнасяне на сметките в специалния отдел за събиране на вземанията, както и тези за отписване на кредити.

5) преглед на кредитите и класифициране - прави се обширен обзор на заемите и произтичащите задължения, както и описание на използваната от банката система на класификация на заемоискателите. Целите, които се поставят са да се направи оценка на качествените характеристики на отделния кредит и на различните кредитни портфейли.

6) приложение - в този раздел се прилагат образци на всички формуляри използвани в кредитораздавателния процес, заедно с инструкции за попълването им.

Наред с основните моменти, които съпътстват правилното изграждане и формиране на стратегията на банката в ролята и на заемодател, трябва да се обърне внимание и на някои допълнителни елементи, които са от важно значение.

Трябва да се има предвид:

- законовата и нормативна уредба - необходимо е да се установят нормативни лимити на кредитирането и други правни ограничения, което спомага за намаляване на нарушенията на банковото законодателство;

- делегиране на правомощията - всеки служител, който е упълномощен да предоставя кредити трябва да знае точно размера и условията, при които ще може да разпорежда със средствата на банката.

- видове кредити - една от най-важните части на кредитната политика е свързана с определянето на видовете кредити, които банката ще отпуска и онези, които следва да бъдат отхвърлени;

- ценообразуване - цената на предоставените на заем стоки и услуги е от първостепенно значение. Необходимо е да се съпоставят цените на един и същ пазар. Ако липсва подобна информация за разумните нива на лихвените проценти, може да се стигне до неправилно определяне, което ще намали атрактивността на кредита за потенциалните клиенти.

- пазарна зона - всяка банка трябва да създаде свой пазар, да има свой пазарен периметър, който най-напълно да съответства на големината, профила и сложността на нейната организационна структура, на възможностите й за обслужване на клиентите и поемане на рискове. От гледна точка на капитала определянето на пазарна зона влияе най-силно върху кредитната дейност на банката в сравнение с останалите банкови функции.

- процедури по предоставяне на кредити - най-често се включват в отделно ръководство, но в никакъв случай не трябва да бъдат изпускани, тъй като са от съществено значение за формиране на стабилна кредитна политика и кредитни стандарти. Без наличието на процедурна схема, която да бъде стриктно спазвана и най-съвършената кредитна политика няма да може да функционира ефективно, а това неизбежно ще доведе до проблеми.

3. Диапазон на кредитния риск и методи за оценката му.

Възникването и развитието на банковото дело е неразривно свързано с кредита и доверието. Банките отпускат кредит с уверение, че плащането на лихвите и връщането му ще се извършат в бъдеще. Само желанието и доверието обаче не винаги са достатъчни. Заемането на финансови активи е свързано с много рискове, дори тогава, когато това става срещу гаранция. Освен с несигурност съвременният банков свят се характеризира с непрекъснато растяща конкуренция между банките и увеличаващо се търсене на кредити. За да запази мястото си на паричния пазар, всяка банка би трябвало да притежава строго определена система за управление на кредитния риск, който се изразява, като степен на вероятност от неплащане на дългове. Той е свързан с характеристиките на кредитната операция, както и с финансовото състояние на фирмата - заемател.

А. Място на банката в диапазона на кредитния риск

1) По принцип банката е най-големият кредитор на фирмата, тъй като й предоставя в заем сравнително големи суми. Фирмата използва предоставените й парични средства в рамките на договорения срок, след което се издължава на банката. Печалбата й се реализира от платената от фирмата лихва. Лихвата обаче е значително малка в сравнение с предоставената в кредит сума, поради това, че от нея се плащат лихви по привлечен ресурс, покриват се присъщи банкови разходи и други. Поради това банката:

- се стреми да дава само кредити с минимален кредитен риск;

- осигурява гаранции, за да може да си върне целият кредит, дори когато нещата не вървят добре за фирмата;

- поставя допълнителни условия при предоставянето на кредита с цел да минимизира кредитния риск или да компенсира високата му степен под формата на увеличена печалба от нея.

2) Всеки източник на средства също се позиционира в определен диапазон на риска. В най-рисковият сектор се разполагат собствениците на фирмата. Те поемат най-голям риск, който им се компенсира от значително по-големи печалби. В сравнително най-безопасния сектор се разполагат банките, които предоставят средства при минимален риск, но при сравнително ниска печалба. Като правило банката действа в диапазон с малък риск, но може да създаде специален отдел, който да води рискова дейност при високи печалби.

Б. Оценка на рисковете при кредитната дейност

За да се определи рискът, трябва да се идентифицират основните рискови фактори, да се изяснят връзките между тях и да се направят изчисления, които да послужат за категорични изводи[4].

Кредитният риск съдържа няколко основни съставни части - риск от общ характер, корпоративен и специфичен.

1) Оценка на вероятността за настъпване на кредитен риск с общ характер:

- влошаване на икономическата и социално-политическата ситуация в страната;

- поява на общо икономически, отраслови, валутни, борсови и други сривове и кризи;

- опасност от унищожаване на имущества, затваряне на фирми, мораториуми;

- социални вълнения, организиране на стачки;

- природни бедствия.

Гаранция срещу риск от общ характер може да бъде големината и финансовата мощ на фирмата - кредитоискател.

2) Оценка на вероятността за настъпване на корпоративен риск

- неблагоприятна промяна в индивидуалните условия на производство, засягаща конкретна фирма кредитоискател или отрасъла, в който тя функционира;

- поява на дефицит от суровини, енергия, квалифицирани специалисти;

- спадане на цените на произвежданата продукция, намаленото й търсене, откриването на нови аналогични продукти, ограничаване достъпа до чужди пазари, трудности за реализация в страната.

Гаранция срещу корпоративен риск за банката може да служи рестриктивната кредитна политика по отношение на фирми, застрашени в голяма степен от настъпване на подобен риск, диверсификация на кредитния и портфейл, избягване съсредоточаването на големи кредити в малко на брой длъжници.

3) Оценка на вероятността за настъпване на специфичен риск свързан с конкретен клиент и конкретна кредитна операция на банката:

- кредитна операция за предоставяне на заем на клиент с незадоволително икономическо, финансово и търговско състояние;

- фирма с недостатъчно ресурси и оборотни средства, с висока задлъжнялост, нединамична и трудно приспособяваща се към бързи промени в стопанството;

- некомпетентност и нисък морал на ръководителите;

- наличие на остаряло и скъпо оборудване, големи общи разходи, продукция с лошо качество, лошо цялостно ръководство на фирмата.

4) Кредитът може да бъде предоставен, когато общия риск се прецени като малък и разумен, но в никакъв случай не бива да се предоставя кредит при голям риск т.е. при наличие на голяма вероятност от едновременно настъпване на множество от гореизброените рискове.

Рисковете по кредитни операции могат да бъдат намалени със стремежа на банката да не се обвързва прекомерно с отделен клиент.

В. Методи за оценка на специфичния кредитен риск.

1) Стандартен метод - строго придържане към принципите за добро кредитиране: характер, възможност и капитал.

- характер - отличителните черти и качества на кредитоискателя. Същият се разглежда, като отделен индивид и се прави преценка, дали като такъв той удовлетворява банката по отношение отговорите на определени въпроси: Доказал ли е своята почтеност? Какво е кредитното му минало? Какъв е професионалният му опит в собствения му бизнес? Какъв специалист е? Какви са управленските му умения? и други;

- възможност - кредитът да бъде върнат от източниците на налични средства: Конверсия на активи в налични пари - продажба на стокови записи, събиране на дебиторски вземания, разпродажба на инвестиции, продажба на оборотни средства. Доход от реализирани постъпления - нетна печалба от дейността, заем в друга банка, заем от небанкова институция, емитиране на нови акции.

- капитал - ликвидност на бизнеса, нетна стойност на материалните активи, частен капитал извън бизнеса. Финансовите ресурси на клиента са ключовият фактор при решаването за предоставяне или отклоняване на искания кредит. Финансите трябва да бъдат достатъчни, както като сума, така и по степен на ликвидност, за да послужат за погасяване на кредита при настъпване на неговия падеж, в противен случай рискът е неприемлив за банката. Ако общата кредиторска задлъжнялост на фирмата е прекалено голяма по отношение на ликвидността й, нейните финанси могат да станат лесно уязвими от прищевките на кредиторите. Общата сума на кредиторската задлъжнялост не бива да надхвърля възможностите на клиента да посреща своевременно задълженията си за плащане.

2) Стандартният метод не е единствен метод за оценка на кредитния риск, макар че в страните с развито банково дело той се прилага най-често. Един от най-добрите методи се състои в проследяване на следните основни моменти: контрагентите на заемателя, собствения му бизнес, собствения му капитал, целта и срокът на искания кредит, източникът за изплащане на кредита, гаранцията по кредита, изгодата за банката от предоставянето на кредита, възможностите за алтернативно финансиране.

Методите за оценка на кредитния риск са динамични понятия. Не е толкова важно какъв метод ще се прилага, колкото е важно той да бъде практичен и подчинен на определена структура, която да даде представа на кредитния експерт, за някои основни моменти, когато той разглежда дадено искане за кредит.

Глава втора. Кредитен процес.

Технологичният процес на кредитиране включва в себе си икономически и юридически аспекти. Икономическите аспекти са обусловени от самата същност на кредита, а юридическите са кредитното отношение регламентирано в договора за кредит, с всички права и задължения за страните.

Проследявайки технологията по отпускане на заем, могат да се откроят следните етапи:

1) приемане на молбата за кредит заедно с приложените документи;

2) анализ на финансовото състояние на кредитоискателя;

3) решение за отпускане на кредит, оформяне и подписване на договор за кредит въз основа на доклад на кредитния експерт;

4) отпускане и обслужване на кредита;

5) наблюдение и контрол

1. Необходими условия за предоставяне на кредити.

За да бъде отпуснат заем трябва да се спазят всички процедурни правила и да се предоставят необходимите документи, а именно:

1.1. Молба - типов образец.

Молбата се попълва от кредитоискателя и следва да съдържа всички негови данни по паспорт: трите имена, ЕГН, - и серия на паспорта, домашен адрес и този на управление на фирмата домашен и служебен телефон. В молбата се попълва вида на кредита, искания размер, срокът за издължаване, предлаганото обезпечение. Молбата се подписва от представляващия фирмата и се подпечатва. Кандидатът за получаване на кредит декларира и гарантира, че информацията в молбата и в приложенията към нея е вярна и точна. Също така потвърждава, че лицето подписало молбата от негово име или предоставило всякаква последваща документация свързана с нея, е официално упълномощено за това. При необходимост трябва да предостави всякакви допълнителна информация на банката във връзка с проучването на молбата.

1.2. Съдебна регистрация на фирмата, включително и последващи промени.

Регистрация на фирмата в НСИ (БУЛСТАТ). Съдебната регистрация трябва да е придружена от учредителен договор и устав на фирмата. Представянето на оригинала от съдебната регистрация е задължителен. Той бива сравняван на място с представеното копие или последното се прави в банката. По съдебната регистрация и тази в НСИ се проверява съществува ли реално фирмата, отговаря ли адресът на управление посочен в нея с действителния, дали фирмата не е обявена в ликвидация.

1.3. Удостоверение за данъчна регистрация на фирмата

Дава възможност за проучване на фирмата по отношение на нейните задължения към данъчните власти и за коректността им към същите.

1.4. Решение на Общото събрание или друг ръководен орган за теглене на кредит в определен размер и цел.

Решението следва да е придружено с пълномощно за упълномощаване на представителна власт пред банката на определено лице по искания кредит. (Това не се отнася до едноличните търговци и дружества. Държавните фирми представят писмо от Агенцията за приватизация, относно включването им в списъци на обекти, подлежащи на приватизация).

1.5. Икономическа обосновка на кредитираното мероприятие.

Тази обосновка е бизнес плана на фирмата. Икономическата обосновка би следвало да доказва възвращаемостта на кредитираното мероприятие. В нея следва да бъдат обхванати:

- История на фирмата - време на създаване и организационна структура; основатели (акционери) и управленски състав. Ако има съществени изменения в структурата на фирмата, нейното управление и собственост трябва да се отбележат. Също така се описват предшестващите дъщерни фирми и поделения по лесно разбираем начин. От съществено значение са високите резултати и успехи във фирмата.

- Отчет за стопанската дейност - описание на основните продукти и услуги, както и специфични черти на дейността. Мястото й на пазара и оценен пазарен дял направен въз основа на конкурентен анализ. Детайлна оценка на продажбите от текущата година, а при възможност и от предишните, като целта е банката да се убеди, че дейността на фирмата е перспективна. Обхващат се търговски имена на произвежданите продукти, ниво на цените, качество, патенти, запазени марки и други търговски преимущества; Статистически данни за развитието на отрасъла в който работи фирмата и оценка на перспективите и зрялост на продукта; Проблеми на технологичното обновление и тенденции в технологичното развитие.

- Производствен план - основни данни за производствените помещения или търговските обекти (разположение, площ, етажи, вид конструкция, собствени или под наем, размер на наема). Оценка на капацитета на натоварването на оборудването, включително опис на оборудването и транспортните средства. Амортизационна политика; Състояние на производственото оборудване; Организация на складовото стопанство - условия и разположение; Единично или масово е производството; Какво допълнително оборудване, хора и пространство са необходими за увеличаване на продажбите; Какви бъдещи капиталовложения за сгради и оборудване са планирани; Как ще бъдат финансирани; Какъв обем продажби са планирани - брой, вид, начин на плащане.

- Производство и човешки ресурси - представлява характеристика на работната сила, а именно - кратко описание на основните производствени дейности; брой на заетите по дейности функции и видове; пазар на работната сила; разходи за работна сила в цената на едно изделие (услуга); мерки за усъвършенстване на производството; квалификация на персонала; себестойност на изделието - постоянни и променливи разходи.

- Продукти и / или услуги - основни доставчици, разположение; Описание на основните суровини и материали; Как са организирани доставките, складове специфично оборудване; икономически обосновки на закупените суровини и материали; Система на наблюдение на наличностите.

- Маркетинг и продажби - Описание на пазара, развитие, размери, тенденции, пазарни позиции на продукта или услугата; Продажби за последната година и прогноза за следващ период; Канали за дистрибуция и кои са крайните потребители; Преобладаващите продажби дали са чрез търговска мрежа, комисионери, брокери; Какви са търговските отстъпки и как са обвързани с обемите продажби, комисионни, начини на плащане, рискове, несъбираеми задължения и др; Колко потребители формират 80 % от продажбите; брой на заявките в момента; Гаранции за продуктите или услугите (сервиз); Реклама - годишния бюджет да не надвишава 5 % от печалбата; Сезонност на продажбите; върхови моменти и спадове - причини; Съотношение продажни цени / доходи; Мотивация на потребителите - цени, качество, време за доставки, сервиз.

- Конкуренция - характер, месторазположение, сравнителни преимущества и недостатъци; Сравнение на цените с тези на конкурента, сравнение на продажбите, сервизно обслужване, реклама.

- Научни изследвания и развитие - обем на разходите (и в проценти към продажбите); брой на заетите в тази област, квалификация и опит; развитие на продукта във връзка с изследванията; разширяване на продуктовата листа.

- Управление - организационна структура; функционални описания и длъжностни характеристики; ключови личности, годишни доходи; висши ръководни кадри (представляващи, управляващи, собственици)

- Финансови отчети и обяснения към тях - отчетите са годишни и към текуща дата докато балансите са за фирми с двустранно записване. Източници за финансиране и фондове; Печалби; Месечни изменения на печалбата, загуби, продажби, финансови средства; Анализи от продажбите по пазари, продукти, печалба; Отчети на подразделенията (дъщерните фирми); Видове данъци и размерът им за последните отчетни периоди; Годишни изменения в производството и продажбите. Отражение на сезонността върху финансирането; Загуби и несъбираеми задължения, които следва да са обяснени. Тенденции и процентни съотношения в:

- продажби общо и по групи;

- цени;

- допълнителни разходи;

- разходи по реализацията;

- научноизследователска дейност;

- данъци;

- печалби - преди и след облагане;

- възвращаемост на инвестициите.

Описание на мерките в плана за повишаване на конкурентоспособността и печалбите; Имала ли е фирмата проблеми с данъчните власти.

- Структура на активите - общ брой акции, дялове и техният размер и т.н. в зависимост от собствеността; Притежатели - от хора във фирмата или от външни лица; Вземане на решения според притежаваните акции; Имена и характеристики на най-големите вложители; Участие на акционерите в управлението; Причини за продажба на акции; Описание на холдингови дейности, вложения, депозити и всички основни активи.

- Структура на кредитите - обслужващи банки и опис на всички дългосрочни кредити (прилагат се договорите); Обща сума на кредитите; Начална дата, гратисен период, срок на кредитиране, месечни вноски, гаранции и застраховки; Необходимост от срочно кредитиране; Кредитни линии, банки, размери; Съотношение между активи и пасиви; Гаранции изисквани от кредиторите.

- Предложение за обезпечение - ипотека на недвижимо имущество; Залог на финансови активи; Залог на Дълготрайни материални активи, МПС, стоки в оборот и други; Залог на ценни книжа; Гаранции от банки или фирми.

- Бизнес разчет за периода, в рамките на който ще се погасява кредита - ползване на гратисен период; размер и брой на погасителните вноски. Това предложение банката не е задължена да приема, но може да извлече допълнителна информация за виждането на кредитоискателя относно възвращаемостта на кредита. Погасителният план се договоря.

В настоящият етап в България такъв бизнес план могат да представят само държавни предприятия и големи частни фирми, АД и холдинги, учредени повече от една година. Новосъздадените фирми и тези с по-малки обеми на производство и продажби също следва в икономическата си обосновка ясно и точно да представят своята дейност, бъдещото развитие, инструментите за постигане на поставените цели, както и да докажат ефективността и възвращаемостта на кредитираното мероприятие. За кредитоискатели - държавни фирми, преди оформяне на кредитните досиета, следва да се установи дали не са в процес на приватизация. В случай, че се установи такъв факт, подготовката на кредитните досиета се извършва само след нареждане от представляващите банката лица.

1.6. Сключени договори за покупка и реализация

Кредитното мероприятие следва да е обвързано с договори. Така представени те дават информация за сделката, която е обект на кредитиране, за контрагентите на фирмата заемоискател, за цените и начина на плащане, както и сроковете да изпълнение (дали постоянен или еднократен). Сведенията извлечени от тях помага на банковите служители лесно да проверяват и разчетите на кредитоискателя. Когато обект на кредита е внос или износ, то следва да бъде изисквана регистрация на сделката съобразно закона и издаване на съответен лиценз.

1.7. Счетоводни документи.

Придружават икономическата обосновка. Фирмите е желателно да предоставят отчетни документи за по-дълъг период, а също така и оперативна текуща счетоводна информация. Към баланса се представят и всички приложения, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Когато фирмата не е клиент на банката, представя извлечения от сметки в други банки. На базата на представените счетоводни документи се извършва анализ на финансовото състояние на фирмата кредитоискател, чрез съответни показатели. Счетоводните документи трябва да са придружени с данъчна декларация от предходната финансова година, надлежно заверена от съответната данъчна служба.

2. Обезпечение на кредита

При предоставяне на кредити, банката приема предвидените от закона обезпечения, а това са само бързо ликвидни активи, имащи установена пазарна цена, която се определя от експерти на банката или независими лицензирани такива. Пазарната оценка бива коригирана с определени коефициенти съгласно решение на управителния съвет. Те са съобразно вида на актива и срока на ползване на кредита. Стойността на коригирания актив е необходимо да покрива искания размер на кредита и дължимите по него лихви за срока на ползване. Предложеният за обезпечение актив задължително трябва да е в наличност като количество и вид. Същото да е установено от кредитния експерт, за което следва да има паметна записка. Като обезпечение не могат да бъдат приемани акции издадени от банката или от икономически свързани с нея лица.[5]

Оформяне на обезпечението

2.1. Учредяване на ипотека върху недвижимо имущество

Клиентът предоставя на банката Нотариален акт, доказващ правата на собственост, върху предложеното като обезпечение недвижимо имущество, Удостоверение от данъчната служба на съответната община и Удостоверение за базисната цена на имота издаден от техническият отдел на общината. Технически експерт от банката извършва оглед на недвижимото имущество и дава пазарната му оценка, която се взема като база за изчисляване размера на обезпечението по кредита. В случай, че приеме да предостави искания кредит, клиентът трябва да предостави Нотариално удостоверение за липса на тежести върху недвижимото имущество. Удостоверението трябва да с дата на издаване - един ден преди изповядването на Договорната ипотека. Нотариалният акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижимото имущество, заедно с удостоверението за тежести се съхраняват в банката. Разноските по ипотекирането на недвижимите имоти в полза на заемодателя са за сметка на кредитополучателите.

2.2. Учредяване на залог върху движимо имущество

Става дума за машини и съоръжения, суровини и материали в обработка, стоки в оборот и други. Клиентът представя на банката документите, доказващи правата му на собственост върху съответния актив, в това число фактура, товарителници, митнически декларации, складови документи и т.н. Предложеният за обезпечение актив се оценява от технически експерт. След вземане на решение за предоставяне на заем, предложените за обезпечение активи се застраховат в полза на банката за целият период на издължаване на кредита и за пълния размер на стойността, която обезпечава. Оформя се договор за залог, представляващ неразделна част от договора за кредит. Във всеки един момент до окончателното плащане на дълга, кредитния експерт трябва да е наясно за физическото състояние на заложения актив и евентуалните колебания в цената му, за да може да реагира своевременно. Конкретните условия по съхранението и реализацията на обезпечението се договарят между кредитора и длъжника в Договора за залог.

2.3. Учредяване на залог на финансови активи.

Осъществява се чрез:

- блокиран авоар по сметка на клиента или трето лице - оформя се с Договор за залог на финансови активи неразделна част от договора за кредит.

- залог на ценни книжа (акции на банки, фирми и т.н.) - също се оформя с договор за залог на финансови активи.

Задължително изискване при отпускането на кредит е предоставянето от страна на кредитополучателя на допълнително обезпечение в размер на 10 процентов депозит в местна или чуждестранна валута, при обичайните за банката условия, до пълното издължаване на кредита.

2.4. Запис на заповед.

Ценните книги се приемат като допълнително обезпечение, което улеснява банката само при евентуално принудително събиране на вземанията й, без да се отчита процентно обезпечение. Записът на заповед следва да бъде без протест и може да бъде издаден, както за дължимите суми (главница и лихви) за всеки падеж поотделно, така и за общата сума по главница и лихви в края на периода на погашение.

Обезпеченията учредени на базата на ипотека и залог следва да бъдат застраховани в полза на банката за целият период до издължаване на кредита. Прави се за всички застрахователни рискове, указани от експерти на банката, в зависимост от естеството на обезпечението.

Всички договори за залог следва да бъдат с достоверна дата. Удостоверяването се извършва чрез съответния надпис направен от нотариуса върху договора. Таксите за удостоверяване на дата на договора за залог обикновено са за сметка на кредитоискателя.

Трета глава. Анализ на финансовото състояние на кредитоискателя.

Търговска фирма "Х" има нужда от оборотни средства, за да финансира свой проект произтичащ от дейността й. За целта тя кандидатства пред банката за отпускане на краткосрочен кредит. Посочените искания и условия попълнени в молбата за кредит от страна на фирмата са следните:

- размер и валута на кредита - 100 000 лева

- целта на искания кредит е за купуване на нови стоки от фирмата;

- срокът на погасяване на кредита е 1 година

- схема на получаване на средствата - фирмата желае да получи искания размер еднократно;

- фирмата желае да договори с банката гратисен период от 3 месеца, за който се плащат само лихви по непогасената сума по кредита;

- за обезпечение на банковия кредит се предлагат стоки в оборот на фирмата, които надхвърлят искания размер с 125 %. За целта са предоставени документи доказващи правата на собственост.

Фирмата е предоставила всички документи, които са необходимо условие за отпускането на кредит. Въз основа на тях банката осъществява анализ на финансовото състояние на фирмата кредитоискател и какви са нейните възможности да обслужва поетите задължения.

1. Информация за анализ на финансовото състояние

Анализът на информацията, съдържаща се във финансовите документи има голямо практическо значение за установяване на благосъстоянието на фирмата. Финансовият анализ е другата съставна част на икономическия анализ на резултатите от дейността. В основата му са поставени определени съотношения, които дават представа за ефективността, обращаемостта, платежоспособността на фирмата, както и за рационалното използване на нейния наличен капитал.

1.1. Предварителна информация

На основание чл. 40 от Закона за счетоводството[6] се утвърди съдържанието и формата на годишния счетоводен отчет на предприятието, който включва:

А - Счетоводен баланс (при двустранно водене на счетоводната отчетност);

Б - Отчет за приходи и разходи (ОПР);

В - Отчет за паричния поток;

Г - Отчет за собствения капитал;

Д - Справки приложения за:

- Дълготрайните активи;

- Капиталите и резервите;

- Вземанията, задълженията и обезпечените заеми;

- Разликите от оценката на активите и пасивите* (съгласно гл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството);

- Притежаваните ценни книжа;

- Лихвите;

- Извънредните приходи и разходи;

- Разпределение на печалбата и покриване на загубата;

- Участията в капитала на други предприятия;

- Правила и методи за оценка и амортизация на активите и пасивите.

1.2. Допълнителна информация

При необходимост се набира от счетоводните регистри на фирмата.

- Регистър за ежедневно отчитане. Най-често се използва регистрационен дневник за отразяване на стопанските операции.

- Регистри за систематично отчитане. В тях стопанските операции се отразяват чрез кореспонденция на счетоводните сметки. Биват главна книга за синтетично отчитане и спомагателни книги за аналитично отчитане.

2. Хоризонтален и вертикален анализ.

Потребителите на финансовите отчети на дадена фирма са главно ръководители, акционери, потенциални инвеститори, кредитори, финансови аналитици и др. Отчетите представляват сбито изложение на извършените сделки. Тези, които използват предоставената икономическа информация, трябва да разполагат с различни аналитични средства, за да правят заключения от предоставените данни за предишната работа на фирмата относно очакванията за бъдещата й дейност. Изводите се използват, за да помогнат при вземане на решение.

Широко приложение в практиката намират сравнителният финансов анализ (хоризонтален) и структурният финансов анализ (вертикален).

2.1. Хоризонтален анализ

Състои се в посочване на данните във финансовите отчети и други финансови документи, за два или повече периода и установяване на разлики спрямо базисния или предходния период.

Най-важният фактор проявяващ се при сравнителните баланси с тенденцията. Показва се общата насока от наблюдаваните данни, за базов период. Сравняването на финансовите отчети, обхващащо няколко години, разкрива също така темпа на оформянето на тенденцията, а именно скоростта на движение на финансовите данни в обща посока.

При сравняването на финансовите отчети може да се подходи по два начина:

- да се приеме един от изследваните периоди за базов, спрямо който да се извърши сравнението;

- да се изследва тенденцията за всяка следваща година, като предходната служи за базова. Образуваните по този начин динамични редове имат по-голяма информационна носимост и не натрупват влиянието на макроикономическите фактори (инфлация) в получените резултати.

Промените се изчисляват като абсолютна сума и като процент спрямо базисния период. И двете трябва да се имат предвид, тъй като абсолютната сума на различните бази, на които процентните промени се изчисляват, може да даде големи процентни промени, не съответстващи на истинската им стойност.

При изчисляването на промените от година до година трябва да се вземат предвид няколко правила, когато се получи отрицателна сума в базовата година и положителна сума през следващата или обратно, не могат да се изчисляват процентни промени, когато някой от пунктовете на отчета има определена стойност в базовата година и никакви стойност в следващия период, намалението е 100 %; когато няма стойност в базовата година не може да се изчислява процентна промяна.

Хоризонталният анализ на фирма "Х" е показан в абсолютни суми и проценти в приложение № 4 .

При сравняването на баланса за базова се взима 1997 г. Могат да се посочат следните промени.

- Дълготрайните активи се увеличават, като процент и сума спрямо базовия период - 66,9 % и 11 268. Те не играят голяма роля, тъй като съставляват едва 2 % (1998 г.) от общата сума на активите.

- Краткотрайните активи намаляват спрямо 1997 г (32,761), това води до съкращаване на общата потребност от капитал, до ограничаване на краткосрочната задлъжнялост на фирмата подобряване на ликвидността и снижаване на разходите. Краткосрочните задължения са намалели с по-голяма сума (-754 483 лв.) спрямо краткотрайните активи (-670 435 лв.)

Тези фактори се отразяват върху увеличението на собствения капитал за 1998 г. в следствие на намаляване на текущите задължения, увеличаване на печалбата в резултат на снижаване на разходите.

При анализа на ОПР се забелязва следното: Приходите, като цяло намаляват спрямо базовата година с изключение на извънредните. На това намаление съответства пропорционално снижаване на разходите, което е по-голям процент. В следствие на това се получава по-голяма печалба (69 247 лв. за 97 г.; 146 218 лв. за 98 г.). През базовата година се получени повече приходи (49 976 240 лв.), но са направени много разходи (49 852 241 лв.) от тях тези свързани с дейността превишават съответните приходи с 9 847 лв.

2.2. Вертикален анализ.

Тук се използва т.нар. обикновена (или 100 процентова) форма на финансовия отчет, като се изследва относителното тегло на отделен елемент от баланса или ОПР към групата еднородни елементи, групата елементи към съответния раздел на баланса, раздела към съответната страна на баланса (актив или пасив). За разлика от хоризонталния анализ, който проследява изменението на всеки показател в даден отчет в течение на времето т.е. в динамика, вертикалният анализ е статичен, тъй като определя количествените пропорции между отделните обекти във финансовите документи.

Вертикалният анализ може да се характеризира, като анализ на вътрешната структура на финансовите отчети. При изследване на баланса на фирма "Х" този анализ подчертава два главни аспекта.

а) Източниците на капитал, т.е. разпределението на текущия привлечен капитал, дългосрочния привлечен капитал и капиталът на собствениците на фирмата. Структурата на пасива показва, че компанията работи с голяма част привлечени средства, които съставляват 96,6 % за 97 г. и 88,2 % за 98 г. Тази ситуация е нормална, тъй като произтича от самия характер на дейност. Това показва, че има по-лесен достъп до източници на финансиране и следователно може да управлява ликвидността си с по-голям дял в пасива на привлечен капитал. Самият анализ показва, че срещу краткосрочни задължения от 96,6 % съответстват 99,2 % краткотрайни активи за 1997 г. (за 98 г. съотношението е 88,2 % към 98 %), което показва че фирмата добре управлява своя привлечен ресурс, като го инвестира и извлича печалба. Това влияе върху рентабилността, която играе важна роля за кредитоспособността. Банката предоставя заем само при положение, че кредитоискателя е в състояние с формиралия се доход да погаси получения кредит заедно с лихвата.

б) Разпределението на активите, в които е инвестиран капитала. Казано по друг начин смесица от активи, с които предприятието е решило да извършва операциите си.

Активите на фирма "Х" са разпределени по следният начин.

- най-голям дял се пада на краткотрайните активи 99,2 % - 1997 г. и 98 % - 1998 г. Дълготрайните активи са едва 0,8 % - 1997 г. и 2 % - 1998 г. и главно са машини съоръжения и оборудване.

- от краткотрайните активи най-голямо значение имат вземанията, най-вече вземанията по продажби и предоставени търговски заеми. В сравнение с 97 г. те намаляват, което означава, че фирмата е успяла навреме да ги събере. Показателен е и факта, че за текущата година са провизирани, като трудно събираеми и несъбираеми вземания 7 164 лв., което представлява съвсем малка част. Това означава, че клиентите на фирмата навреме изпълняват своите задължения, което намалява делът на несъбираемите вземания, следователно по-малък е риска от неплатежоспособност.

Анализът на разходната част, показва, че най-голям дял имат разходите за дейността (86,7 % - 1997 г.; 99,7- 1998 г.), съвсем е малък делът на финансовите разходи изразяващи се като отрицателни разлики от операции с инвестиции и от промяна на валутни курсове и извънредни разходи.

Приходите от дейността са с най-голям дял (86,5 % - 1997 г.; 99,8 - 1998 г.). Свободният паричен ресурс, фирмата инвестира, като получава доходи под формата на лихви и положителни разлики от операции с ценни книжа. По този начин реализира финансови приходи, които макар и малка част способстват за увеличаване на финансовия резултат. През 1997 г. разходите за дейността са по-големи от приходите, но благодарение на това, че фирмата е осъществявала инвестиционна дейност и е реализирала доход, който покрива отрицателния резултат от дейността.

Вертикалният анализ е отразен в приложение № 5, №6 .

И двата вида анализи имат своето значение, тъй като всеки от тях осигурява специфична информация и оценки за финансовото състояние на фирмата.

3. Анализ на актива и пасива на фирмата.

Преди да се анализират, конкретните позиции от баланса на фирма "Х" трябва да се подчертае влиянието на един субективен фактор, който има голяма значение. Това е репутацията на компанията изразяваща се в честност, порядъчност и готовност да върне предоставения заем. От направеният до тук анализ може да се каже, че фирмата "Х" разполага с необходимия паричен ресурс, работи рентабилно, което не би я затруднило навреме да обслужва задълженията си, както и да бъде коректна към банката.

От гледна точка на интереса на банката е важно активите на кредитоискателя да са ликвидни т.е. без големи загуби и по възможно най-бързият начин да се превърнат в налични средства.

Дълготрайните активи по принцип не могат да бъдат третирани, като източници за връщане на кредита, но могат да се използват, като обезпечение при средносрочни и дългосрочни заеми. В случая става въпрос за краткосрочен кредит, следователно не са обект на анализ.

Краткотрайните активи са пари в наличност, дебиторски вземания, материални запаси. От тяхното състояние зависи ликвидността на фирмата и способността й да управлява привлечените средства. Важно е да се знаят длъжниците на фирмата и тяхното финансово състояние, за да се види дали са събираеми вземанията от тях. В състава и структурата на вземанията на фирма "Х" влизат тези по продажби, по предоставени търговски заеми, предоставени аванси, данъци за възстановяване и съдебни присъдени вземания. Делът на несъбираемите вземания е малък, което намалява риска от неплатежоспособност на фирмата.

На паричните средства, като най-ликвиден актив се обръща по-малко внимание. Фирмата поддържа налични средства в каса и по сметка в банка, които са малки по размер. Причината е в това, че този актив носи най-малък доход или въобще не носи такъв.

Този анализ е полезен, за да се установи ликвидността на активите, което е допълнителна гаранция при доказана възможност за погасяване на кредита от текущите доходи.

Пасивът се разглежда от гледна точка на кредиторската задлъжнялост, капиталът и резервите. Фирмата няма поети големи дългосрочни задължения. Голяма част от пасива са краткосрочни задължения, които се обслужват умело от текущите активи. При затруднено положение фирмата може да прибегне до собствения капитал, за да удовлетвори кредиторите.

4. Показатели за анализ на финансовото състояние на кредитоискателя и способността му да върне кредита по условията на сключения с банката договор.

Показателите са регламентирани в Национален счетоводен стандарт 13 и представляват количествена характеристика на отделен елемент от финансовото състояние или от финансовите резултати получени при анализа. В случая се обръща внимание на ликвидност, рентабилност, финансова автономност, показатели за събиране на вземанията и погасяване на задълженията.

4.1. Конкретизиране на понятията.

а) Краткотрайни активи = материални запаси + вземания + инвестиции + парични средства.

б) Краткосрочни задължения = Задължения към свързани предприятия + задължения по получени банкови и търговски заеми + доставчици + получени аванси + задължения към бюджета + задължения към персонала + задължения към ДОО + други.

в) Чиста печалба = Балансова печалба - платени лихви - данъчни плащания.

ж) Оборотен капитал = Краткотрайни активи - Кр. срочни задължения.

д) Собствен Капитал = Капитал + Премии от емисия + Преоценъчен резерв + резерви + резултат от предходни години + резултат от текущия период.

е) Приходи = приходи от дейността + финансови приходи + извънредни приходи.

ж) Разходи = разходи от дейността + финансови разходи + извънредни разходи.

4.2. Показатели за ликвидност.

Въпросът за платежоспособността на фирмата е жизнено важен за нейното съществуване. Коефициентите за ликвидност, заемат важно място в управлението на финансите на фирмата. Тези показатели дават възможност да се оценява степента на платежоспособност на компанията, т.е. разкриват готовността й да изплати своите парични задължения. Ако не е в състояние да погаси дълговете си в определения срок, тя се обявява от банката в неплатежоспособност.

Показателите за ликвидност характеризират изменението на оборотния капитал. През годината фирмата може да разчита на средствата записани в статиите на активите, за да погасява своите задължения, ако коефициентите са по-големи от единица.

Размерът на оборотния капитал се определя, като разлика между текущите средства и текущите задължения. Положителната разлика показва неговото наличие. Това обаче не е достатъчно за определяне на платежоспособността на фирмата - този наличен капитал трябва да бъде ликвиден т.е. да се трансформира в кратки срокове и в парични средства.

Обикновено се приема, че реализирането на голяма по размер печалба е признак за добро финансово състояние на фирмата, но това не винаги е така. Много фирми фалират поради нерационална финансова политика.

В практиката се използват няколко показатели на ликвидност.

1) Коефициент на обща ликвидност

2) Коефициент на бърза ликвидност

3) Коефициент на незабавна ликвидност

4) Коефициент на абсолютна ликвидност

1) Коефициентът на обща ликвидност представлява отношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения на фирмата.

Този показател изразява доколко краткосрочната задлъжнялост е покрита с краткотрайни активи.

Погрешно е да се установи граница или критерий за този коефициент за всички отрасли. Неговото равнище зависи от много фактори и главно от характера на дейността. Резултатите показват, че фирмата може да покрива своите текущи задължения, като ликвидността спрямо 1998 г. се подобрява.

Коефициента се движи в приемливи граници. Фирмата има по-лесен достъп до източници за финансиране и следователно може да управлява ликвидността си с по-голям дял в пасивите на привлечен капитал.

Този показател не винаги дава точна представа за ликвидността на фирмата. От него не може да се съди за финансовата й гъвкавост. Поради тази причина се изчисляват и други показатели.

2) Коефициент на бърза ликвидност.

Определя се като отношение на краткотрайните активи, намалени с материалните запаси към краткосрочните задължения. Той показва какъв е делът на най-ликвидните активи в общия размер на краткосрочните задължения. Елиминира се негативното влияние на материалните запаси.

Тъй като, материалните активи са значително малка сума, то разликата между коефициента на обща ликвидност и този за бърза не е голяма, а през 1998 г. са с еднакви стойности.

*Данните от формулите са взети от баланса и ОПР на фирмата, показани в приложение №2 и №3.

3) Коефициент на незабавна ликвидност.

Изчислява се като отношение на краткотрайните активи намалени освен с материалните запаси и инвестициите към текущите задължения.

Определя се, за да се покаже доколко от вземанията и паричните средства фирмата ще може да посрещне своите дългове.

Поради факта, че фирма "Х" няма инвестиции то коефициента на бърза ликвидност съвпада с коефициента на незабавна ликвидност.

4) Коефициентът на абсолютна ликвидност.

Изразява отношение на финансовите средства към текущата задлъжнялост. Този показател е съществен и дава представа за платежоспособността на фирмата. При неговото установяване се изключва дебиторската задлъжнялост, която може да съдържа значителен дял несъбираеми вземания.

Получените резултати показват, че фирмата има затруднения с ликвидността. Тя не държи достатъчно налични средства, тъй като те не носят почти никакъв доход. Може да се каже, че фирмата разчита да събере своите вземания в срок, за да посрещне своите задължения.

4.2. Показатели за рентабилност на фирмата.

Това са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби и на собствения капитал. Оказват влияние върху кредитоспособността на фирмата. Банката може да предостави заем при положение, че кредитоискателя е в състояние да погаси задължението заедно с лихвата.

Изчислени са следните два показателя:

Коефициентите на рентабилност показват способността на фирмата да генерира печалба. Те са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и показват темповете на възвращаемост на капитала.

Сравнявайки коефициентите се вижда, че коефициентът на рентабилност на приходите от продажби се е увеличили спрямо 1997 г., а другият показател е намалял за сметка на увеличаването на собствения капитал на фирмата.

Като цяло от тези показатели може да се съди, че фирмата е рентабилна и би могла да погасява своите задължения. Колкото е по-висока рентабилността й, толкова по-ефективно е управлението и по-печеливш е бизнесът.

4.3. Показатели за ефективност на приходи и разходи.

Изчисляват се два коефициента, които характеризират ефективността на приходите и разходите на фирмата.

Ако се направи сравнение се вижда, че коефициентът на ефективност на разходите се е увеличил, т.е. за текущата година фирмата е успяла да намали разходите, което се отразява върху ефективността й.

4.4. Показатели за финансова автономност на фирмата.

Установяването на тези показатели показва в каква степен фирмата може да финансира сама своите нужди или прибягва до привличането на капитали.

Фирмата има увеличен дял на чуждия капитал и намалява участието на собствения капитал при формирането на активите. По този начин се повишава нормата на печалба на собствения капитал и намалява среднопретеглената цена на капитала. Тези резултати се получават от разликата в цената на собствения и привлечения капитал. Рискът на кредиторите на фирмата е по-малък от риска на акционерите, чуждият капитал е по-евтин и неговото увеличаване в общия размер на капитал им води до реализирането на позитивни финансови резултати.

4.5. Показатели за вземанията и за погасяване на задълженията

Показват продължителността на уреждане на разчетите на фирмата. Изчисляват се по следните формули:

Фирмата инкасира вземанията си за период от 18 дни, а на 19-тия ден погасява задълженията си. От тук може да се съди, че не би се стигнало до затруднения, тъй като ще разполага с налични средства, за да посрещне своите нужди.

Това са основните показатели, които са регламентирани и показват, какво е финансовото състояние на фирмата.

Анализът обаче не спира дотук, а може да се задълбочи, за да се придобие по-пълна представа за платежоспособността на кредитоискателя. Практиката на развитите страни е доказала, че използването на допълнителни коефициенти и разширяване диапазона на анализа водят до по-реална преценка за стабилността и финансово стопанското състояние.

Използват се коефициенти на рентабилност, които показват:

- вероятността, че кредиторите ще продължат да получават изплащанията на лихвите:

- Измерването на управленската ефективност и производителност при използването на активите:

- измерване на това, което дадена компания е припечелила за своите акционери от всички източници, като процент от инвестициите на акционерите:

Важно място заемат и пазарните съотношения като:

Показва тенденцията да влияе върху пазарната цена за акция.

Показател за това дали дадена акция е относително евтина или скъпа, базирано на коефициента.

Показател за това дали фирмата изплаща голям процент от приходите като дивиденти или повторно инвестира повечето от тях.

Полезно е да се използва за сравнение с други акции.

Финансовата задлъжнялост от гледна точка на банкерите се изразява чрез съотношението:

5. Ред за отпускане на кредита.

Въз основа на предоставената от фирма “Х” финансово счетоводна документация се направи анализ на финансовото състояние и способността й да върне предоставените средства.

На базата на получените резултати могат да се направят следните заключения и изводи относно искането за кредит:

- Фирмата умело управлява своята ликвидност, т.е. тя разполага с достатъчно средства, за да посрещне своите задължения. Финансовата политика и целите, които си е поставила работят успешно;

- Фирмата е рентабилна, т.е. тя е способна да генерира печалба. Рентабилността е породена от ефективното управление на активите. Значението на тези показатели се интерпретира с отчитане степента на риска, произтичащ от стопанската дейност;

- Анализът на кредитоспособността се свежда и до определянето на капиталовата структура, която показва, че фирмата работи с голям процент привлечени средства. Това е нормално и произтича от характера на дейността й. От друга страна, компанията чрез своите активи реализира печалба и за нея е по-изгодно да намали дела на собственото си финансиране;

- Фирма “Х” разполага с достатъчен по размер собствен капитал за покриване на възникнали загуби от текущата дейност;

- Стойността на дълготрайните активи е по-ниска от стойността на трайно ангажирания капитал, краткотрайните активи са по-големи от краткосрочните задължения. По този начин фирмата може да покрива дълговете си със срок до една година.

Изводите относно платежоспособността на фирмата кредитоискател заедно с направения анализ се оформят под формата на доклад, който кредитния експерт изготвя пред управляващите банката, за становище по искането за кредит.

Важен момент е вземането на решение за отпускането на кредита. На основата на направеното цялостно проучване на фирмата и заключенията за финансовото състояние и способността й да обслужва задълженията си, следва да се отпуснат средства в искания размер.

Банковата практика на развитите страни използва модела на кредитно решение. По този начин кредитния инспектор може бързо да провери дали един кредит е надежден.

Съществуват теоретични модели за вземане на решение. Поставят се четири основни въпроса - цел на кредита, основен източник на изплащане, вторичен източник на изплащане и ръководство на компанията. Определят се петте основни елемента на кредита - капацитет, залог, капитал, характер, условия. Теоретичните модели понякога не са достатъчни, затова следва да се направи финансов анализ, който показва, какво е реалното състояние на фирмата. По този начин може да се пристъпи към практически модели за вземане на решение. Акцентира се върху печалбата, залога, финансовата задлъжнялост и личната гаранция на фирмата кредитоискател. (Вж. Приложение № 7 )

След положителното решение на искането за отпускане на кредит се спазва следната процедура:

1) Подписване на договор за кредит за срок от една година, в размер на 100 000 лв., които ще се представят еднократно. Лихвеният процент по кредита е равен на ОЛП+8%, като е договорен гратисен период от три месеца, в рамките на който ще се плащат само лихви.

2) Подписване на договор за учредяване на залог на стоки, който е неразделна част от договора за кредит. Ако кредитът не се издължава на падежа, банката има право без съдебен процес да продаде залога и по този начин да удовлетвори претенциите си, като остатъкът от продажната стойност се предостави на длъжника.

3) Откриване на кредитиращи сметки на фирмата. Открива се и втора разплащателна сметка, от която ще става усвояването на кредита. Заедно с тях се откриват и сметките за просрочени главница и лихви. Ако не е клиент на банката, първо се открива разплащателна сметка, от която ще става погасяването на задълженията.

4) Изготвяне на кредитно досие с план за усвояване, план за погасяване и за лихви. Разпечатката се прилага към договора за кредит.

5) Издаване на записка за разрешен кредит.

Заключение

Анализът и проучването на платежоспособността е важен етап от кредитния процес, на който трябва да се обръща голямо внимание. Предназначен е да докаже дали дейността на фирмата кредитоискател е полезна и ефективна.

В банковата практика у нас широко разпространение получи предоставянето на кредити без да се прави сериозен анализ на платежоспособността. За погасяването им се разчита главно на гаранциите. Това способства за формиране на кредитен портфейл, който не е диверсифициран добре. Получава се дисбаланс, който увеличава риска банката да има сериозни ликвидни затруднения.

Когато банката има намерение да заеме пари на дадена фирма, тя трябва да отчете финансовите резултати. Анализът на показателите е най-важното умение, което трябва да притежава кредитния експерт и е главен инструмент при доказването на постигнатите резултати. Изчисляването им помага за откриване на потенциален риск и същевременно осигурява информация за способностите на ръководството в бизнеса.. По този начин може да се прецени дали кредитоискателя е платежоспособен и какви са потенциалните му възможности да обслужва своя дълг.

Банката губи своя характер на финансова институция, която привлича средства и ги предоставя под формата на кредити, ако не извършва сериозен и задълбочен анализ на кредитоспособността. Именно чрез кредитирането трябва да се осъществява най-ефективното разпределение на свободния обществен капитал в рентабилни сфери. По този начин се увеличава темпа на нарастване на капитала не само на банката, но и на обществото, като цяло.

На базата на направените изводи може да се каже, че ядрото на кредитния процес е проучвателният етап с неговия най-важен елемент - анализът на платежоспособността на кредитоискателя.

Когато една банка осъществява такъв анализ, тя до голяма степен ще избегне риска предоставените средства да не бъдат погасени на падежа. Това води до формиране на оптимална структура на кредитния портфейл, който несъмнено се отразява върху рентабилността й и нейния просперитет.

[1] Вж Държавен вестник, бр. 43 от 1993 г., бр. 34 и 37 от 1995 г.

[2] Вж Държавен вестник, бр. 52, 1. 07. 97 г

[3] Вж Държавен вестник, бр. 52, 1. 07. 97 г.

[4] Вж Вътев, Ж; Ангелов, А; Божинов, Б - Анализ на банковата дейност В. Търново - 1998 г.

[5] Вж Държавен вестник, бр. 52, 1. 07. 1997

[6] Вж Държавен вестник, бр. 4 от 91 г. посл. изм. и доп. бр. 36 - 3. 03. 98 г.