---

---

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

на тема:

„Кредитиране на фирма Х от ТБ България Инвест АД”

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод. 3

Първа глава. Обща характеристика на кредита и организация на кредитната дейност на банките. 5

І. Обща характеристика на кредита. 5

1. Кредитът като икономическа категория. 5

2. Видове кредити. 7

2.1. Според срока за който се отпускат кредитите биват:. 7

2.2. Особени форми на финансиране. 10

3. Кредитен риск.. 11

3.1. Същност на кредитният риск.. 11

3.2. Измерване на кредитният риск. 12

ІІ. Организация на кредитният процес . 13

1. Необходими процедури и правила при отпускане на кредит. 13

2. Общи условия при предоставяне на кредит. 15

3. Кредитоспособност на фирмата. 16

3.1. Анализ на финансовото състояние на фирмата. 16

3.2. Фирмена характеристика. 19

3.3. Финансово - счетоводна отчетност. 21

3.4. Обезпечение на кредита. 25

Втора глава. Предложение за отпускане на кредит от ТБ „България инвест” АД на фирма „Х” АД. 28

I. Характеристика на дейността и реализация на проекта. 29

Глава трета. Проблеми и възможности за усъвършенстване на банковото кредитиране  41

І. Развитие на банковото кредитиране в България през последните години.. 41

1. Основни проблеми в банковото кредитиране. 41

2. Възможности за преодоляване на съществуващите проблеми. 43

Заключение. 45

Използвана литература. 47

 

Увод

 Настоящият магистърски проект има за цел  да проследи процеса по отпускане на краткосрочен кредит от търговска банка на фирма - клиент. При изследването на посочената проблематика е акцентувано върху организацията на кредитирането и на възможностите за нейното усъвършенстване.

Банките като финансови институции привличат временно свободни парични средства, който предоставят под формата на кредити или инвестират за своя сметка и на собствен риск. Този принцип е основополагащ в банковото дело. Поради факта, че банките работят с преобладаващ процент привлечени средства, съществуват редица регламентирани законови и нормативни лимити, чрез които се цели да се ограничи кредитния, лихвения и капиталовия  риск. Неправилната оценка  на пазарната ситуация може да доведе една банка до сериозни ликвидни затруднения, а в някои случаи – и до фалит. Възможно е също така една проблемна банкова институция да предизвика верижна реакция и да доведе до криза  в цялата банкова система.

Въпросите за кредитната дейност на търговските банки са актуални както за икономическата литература, така и за банковата практика, тъй като кредитирането е една от приоритетните дейности за всяка една банка. Нещо повече, нейната политика по предоставяне на кредити до голяма степен определя мястото й в банковата система. Една внимателно формулирана и правилно прилагана кредитна стратегия, разбрана добре на всички нива подпомага ръководството да избегне ненужните рискове и да взема правилни решения при управлението на банката.

С въвеждането на валутен борд от 01.07.1997 г. настъпиха съществени промени в организацията на банковата дейност, а  в това число и в кредитните сделки. Най-общо за кредитната дейност на търговските  банки в условията на валутния борд може да се каже, че те запазват ролята си на посредник между кредиторите и дебиторите, но  могат да предоставят кредити само в рамките на съвкупните депозити, намалени с формираните резерви, което ги задължава да създават по-голяма наличност от резерви за посрещане задълженията си към клиентите и кредиторите. Това положение въздейства отрицателно на доходността на банките, но в същото време не допуска възникване на ликвидни затруднения. Това обаче не означава, че възможностите за кредитиране са по-ограничени, а само, че търговските банки трябва точно да оценяват риска от неиздължаване на предоставените кредити  чрез анализ и проучване на платежоспособността и надеждността на кредитоискателите. Този момент е от съществено значение, за да се прецени доколко потенциалният длъжник има икономическа мотивация и необходимия паричен ресурс, за да може да обслужва поетите задължения.

Оценката на риска предполага финансов анализ на фирмата - клиент, който се извършва на базата на предоставената информация и приложените документи към молбата за кредит. Данни за финансовото състояние се съдържат в счетоводния баланс, отчета за приходи и разходи, както и в други приложения, от които могат да се извличат допълнителни сведения. По този начин се изследват по-важните съотношения и тенденции, за да се определят посоките на развитие на фирмата за в бъдеще. На основата на тях се взема и решение за отпускане на кредит или не.

Разработката обхваща три части: В първата се прави характеристиката на кредитният процес и на организацията на кредитирането. Във втората е разработен  пример за отпускане на кредит на търговско предприятие, включващ пълен анализ на клиента от страна на Банката. Третата част представя проблемите и  възможностите за усъвършенстване на банковото кредитиране.

Първа глава. Обща характеристика на кредита и организация на кредитната дейност на банките.

І. Обща характеристика на кредита.

1. Кредитът като икономическа категория.

 Кредитът е стара икономическа категория. Първите кредитни сделки възникват преди появата на паричната форма на стойността. Формират се взаимоотношения, при които единият от субектите има право да получи след определено време паричната стойност на предоставените от него стоки на друг субект, който се задължава да плати в зависимост от договора. В този случай кредитът следва движението на стоката и представлява стоково отношение.

В икономическата литература съществуват различни определения, целящи да изразят максимално точно същността на понятието “кредит”.

Според едни автори кредитът се разглежда като двустранна сделка, същността на която се свързва с предоставяне на пари или материални ценности и обратно връщане на предоставената стойност.

Други го разглеждат като доверие - доверие от страна на кредитора по отношение на длъжника, доверието, че предоставените средства ще бъдат върнати.

Кредитът като самостоятелна икономическа категория отразява обективното съществуване и проявление на едно специфично икономическо явление с определено място и роля в пазарното стопанство. Същността на кредита се основава на кредитното движение на стойността и свързаните с него заемни отношения, и специфичната банково - кредитна институция възникнала на тяхна основа.

Известно е, че кредитът обхваща два относително обособени и отделени един от друг във  времето акта:

1)     Кредитно отчуждаване на стойността - кредитиране;

2)     Обратно връщане на стойността - издължаване;

 В кредитната сделка даващият стойност е кредитор, а получаващият стойност е длъжник. Отношението, възникващо между участниците, съществува продължително във времето. То възниква от момента на даване на кредит и приключва с окончателното издължаване на дълга.

Най-добре кредита може да се определи като форма на движение на заемния капитал.

Заемният капитал се ползва от всяка фирма. Набавя  се чрез различните форми на кредита, с цел подпомагане нормалното развитие на дейността на фирмата.

При финансиране с чужд капитал предимствата са следните:

-         фирмата запазва правата си на собственост;

-         определена част от лихвите по ползваните кредити се приспадат от облагаемият доход на предприятието;

-         при  краткосрочно кредитиран, фирмата се приспособява   по-лесно към  колебанията на потребностите си от капитал, в сравнение с финансирането със собствен капитал;

-         поради затрудненията при мобилизирането на собствения капитал, заемният капитал играе важна роля при финансирането на фирмата.

Недостатъците са:

-         отрицателно въздействие върху ликвидността на фирмата оказва погасяването на лихвите и вноските по главницата;

-         даването на гаранции по ползваните заеми изисква разходи, а също така е свързано с ограничения върху правата на ползване на заложеното имущество;

-         предоставянето на обемни кредити могат да предизвикат зарибяване на фирмата от банката - кредитор, която може да получи ръководен  достъп до някои основни права по управлението на фирмата;

В зависимост от начина на предоставяне, заемният капитал бива:

-         пряк -под формата на стоков креди;

-         косвен - под формата на заемен банков кредит или  облигационен кредит;

В съвременната икономика кредитът съществува в две основни форми и техните подразделения :

Стоков кредит - предоставя се под формата на стоки. От гледна точка на това кой е дебитор, стоковият кредит се разделя на потребителски и търговски. За търговският кредит най-общо може да се каже, че се предоставя от едно предприятие на друго с цел формиране на активи. Потребителският кредит се предоставя от производителите на крайните потребители, с цел създаване част от потреблението на гражданите.   

 Паричен кредит -  Оказва голямо влияние в развитието на съвременните кредитни отношения. Тази форма на кредит се подразделя на:

-         Банков кредит - кредитор са банките;

-         облигационен заем - предоставянето му се осъществява ,посредством използването на облигацията  като специфичен дългов документ. Емитиентът на облигации използва потребителната стойност на капитала ,собственост на притежателите на облигации. Една от целите, за които се използва е финансиране на  бюджетния дефицит от държавата, чрез използване средствата на банките,  предприятията, гражданите;

-         държавен; 

-         емисионен - предоставян от Централната Банка за сметка на паричната емисия. Този кредит е източник за увеличаване пасива на ЦБ и ТБ, т.е. увеличаване на привлеченият им капитал.

2. Видове кредити.

2.1. Според срока за който се отпускат кредитите биват:

-         Краткосрочни  - срок на погасяване до една година. Тези кредити се използват за формиране оборотния капитал на фирмата, за подпомагане закупуването на краткотрайни активи, необходими за нормалното развитие на нейната дейност. Краткосрочните кредити финансират придобиването и на материални дълготрайни активи, но само когато фирмата - кредитоискател развива странична дейност, отчитайки доходи от нея. Краткосрочните кредити служат за финансиране на временните потребности от краткотрайни активи /материални запаси и вземания/. Фирмите използват тези кредити за текущи нужди. Използват се и за създаване на неснижаемата част от краткотрайните активи с цел намаляване на цената им. Рискът при тези кредити е по-малък от този при дългосрочните кредити. Поради тази причина при тях /краткосрочните кредити/ е възможно предоставянето на необезпечени кредити и кредити срещу лична гаранция

-         Средносрочни - срок на погасяване от една до три години. Тези кредити се ориентират към инвестиции в дълготрайни активи;

-         Дългосрочни - срок на погасяване над три години. Тези кредити имат инвестиционно предназначение.

Тъй като целта на настоящата дипломна работа е разглеждане на краткосрочното кредитиране, ще се изброят основните видове краткосрочни/ оборотни/ кредити.

-         Контокорентен кредит. Представлява краткосрочен банков кредит, който се отпуска по текуща сметка като “кредитна линия” в определен размер. В рамките на този размер кредитополучателя може да ползва предоставените му средства според нуждите си. Този кредит представлява удобство за длъжника, тъй като се съчетава кредитната и платежната операция между банката и кредитополучателя.

 При определени условия кредитополучателят може въобще да не ползва отпуснатите средства, или да ги ползва само на части.

Основно изискване за получаването на сумите е наличие на текуща сметка на титуляря, по която да се отразяват извършените постъпления и плащания. Срокът на кредитът обикновено е до шест месеца.

Като подвидове на този кредит могат да се разгледат кредит овърдрафт, револвиращ и кредитна линия.

-         Овърдрафт - кредит е счетоводен /контокорентен или кредит по текуща сметка/ кредит. Думата “овърдрафт” произхожда от английски и буквално означава “над чертата”.Този кредит съчетава платежните и кредитните операции между банката и кредитополучателя. Отпуска се от банката на постоянни клиенти до определен размер за кратък кредит при плащания, превишаващи наличните средства по разплащателната сметка на фирмата - клиент. Представлява удобство за длъжника, поради това, че по опростен начин съчетава неговите платежни и кредитни сделки. Специфично при този кредит е, че не се съставя погасителен план. При постъпления на средства на клиента по сметката се компенсира дебитното салдо. Така клиентът постоянно ползва и погасява кредит до изтичане на срока на договор за овърдрафт.

-         Револвиращ кредит - при този вид , кредитополучателят може да използва кредита многократно, за определено време, по предварително определен размер. В договора са  посочени - размер на кредита, срок на ползване, периодите  през които се повтаря ползването на кредита, броят на възобновените кредити през годината. Кредитът револвира до един месец преди крайния срок на падежа. След погасяването на кредитът, започва новият период на неговото ползване. Отпуска се за не повече от една година. Предоставя се на постоянни клиенти на банката. Използва се за улеснение на търговци имащи бърз оборот на вложените средства в сделки.

-         Кредитна линия - кредитът се предоставя за придобиване на краткотрайни активи  и на дълготрайни материални активи. Договаря се

-         за ползване на части в определени срокове. Издължаването може да бъде уговорено и преди пълното усвояване на кредита. Предимството е, че банката запазва правото си да прекрати ползването на средствата, в случай на неизпълнение на някои от клаузите в договора от страна на длъжника - неплащане на лихви, погасителни вноски  и други.

-         Сконтов кредит. Това е активна банкова операция за предоставяне на ликвидни средства на клиентите. Нарича се още менителничен или поличен, защото основание за него е търговският кредит, който се  оформя срещу издаването на полица /менителница/. Срокът на този кредит е най-много до 90 дни.

Сконтовият кредит се изплаща на вносителя на менителницата чрез закупуването на падежа й, посредством отчисляване на лихвите и оставащия срок на валидност. Банката изплаща представеното менителница в брой или пуска определената сума по текущата сметка. Кредита, който банките отпускат срещу залог и сконтиране на менителници е с по-ниска стойност от стойността на менителниците, което банките използват като застраховка срещу евентуална неплатежоспособност на трасата или акцептанта.

 Този кредит е предпочитан, както от клиента, така и от банката поради добра ликвидност, обезпеченост и усвояване наведнъж.

-         Акцептен кредит. Това е кредит, при който банката акцептира насочената от клиента към нея менителница, с условие, че клиентът ще възвърне стойността на менителницата преди изтичането на падежа й.

Характерното при този кредит е, че той се предоставя не под форма на пари, а под гаранционна форма. Банките дават на заем платежоспособността си, т.е. банките поемат ангажимент за плащане.

Предоставя се в два случая - при липса на свободни резерви за кредитиране и  обслужващата банката не може да предостави кредит под форма на пари; при необходимост от улесняване на предоставянето на кредит под формата на стоки или по-точно оформянето на търговски кредит между предприятията. Използва се предимно за финансиране във външната търговия. Подпомага изграждането на сигурни отношения между контрагентите.

-         Авалов кредит. Това е кредит при който банката поема отговорността за задълженията на клиента си под формата на поръчителство или посредством осигуряване на гаранции. Характерно при този кредит е, че банката предоставя кредитоспособността си /както и при акцептния/.

При съмнение за неплатежоспособност от страна на длъжника /акцептант/, кредиторите по търговската полица/ първият е трасант, а последващите джиранти имат право за приемане или прехвърляне на полицата да изискват обезпечаването й с поръчителство на безупречен платец.

При този кредит не е необходим специален договор за поръчителство. Авалиста се подписва, че “гарантира за …” под подписа на платеца. Трябва да се посочи за кого е поръчителството. Ако не се конкретизира, то се приема, че е за емитиента на полицата. Авалът може да бъде даден за цялата или за част от сумата по полицата.

Погасяването става без необходимост от ползване на ликвидни средства от страна на банката.

 Чрез аваловия кредит клиентът си спестява влагането на ликвидни средства, за което плаща само относително ниска авалова комисионна.

Ломбарден кредит. Предоставя се срещу залог на движимо имущество /ценни книжа, материални ценности, благородни метали и др./. За гаранция се изискват само бързоликвидни заложни вещи със стабилна стойност. Сумата на кредита се определя от стойността на заложените вещи.

След погасяването на кредита не могат да се ползват средства в рамките на определения кредитен лимит, договорената кредитна сума може да се ползва както наведнъж, така и на части, но с изчерпването на целия кредит се преминава към погасяването.

В зависимост от залога ломбардният кредит се подразделя на :

-         Кредит срещу залог на ценни книжа - те са най-голямата група от залози, тъй като се прехвърлят лесно в друг депозит и поради лесното им оценяване;

-         Разменна ломбардна сделка  - представлява  кредитно отношение между  търговските банки и централната банка;

-         Стокова ломбардна сделка  - като обезпечение се изискват  бързоликвидни и със стабилна стойност стоки (захар, пшеница и т.н.);

-         Варантен кредит -  за обезпечаване служат материални ценности;

-         Винкулационен - отпуска се срещу стоки, обезпечени с дубликат от товарителницата;

-         Кредит срещу залог на ценни метали;

-         Други.

 2.2. Особени форми на финансиране.

-         Лизинг:

Същност на лизинга - сложна финансово - търговска операция по предоставяне стоки за ползване за определен срок, след изтичането на който се връщат на лизингодателя или стойността им се изплаща чрез лизингови вноски и собствеността се отдава на лизингополучателя.

Също може да се каже, че същността на лизингът е в отдаване под наем на МДА. За разлика от кредита, лизингът не във всички случаи е форма на движение на заемния капитал. Той е такъв само в случаите, когато банките купуват МДА за да ги предоставят под наем.

 Лизингът не може да се определи точно като банкова операция, а като финансиране, подобно на банкова форма на кредитиране, използвано от фирмите.   

-         Факторинг:

Това е финансово - търговска операция, базираща се на възникнали  се взаимоотношения от предлагане на стоки и услуги, които  се отдават на фактор - фирма по договор. Тази фирма трябва да има тесни взаимоотношения с банкова институция или да принадлежи на такава. Задълженията по продажбите се прехвърлят от клиента по сметката на фактора, по която сметка той получава в рамките на даден период определени суми.

Факторингът действа положително върху ликвидността на предприятието. Риска от загуба на вземанията се поемат от фирмата - фактор изцяло или частично. При тази операция се дава възможност  да се  отложи плащането на стоката от страна на клиента, без кредитен риск и без това да рефлектира отрицателно върху финансовото състояние на продавача. Клиентът получава информация от фактора за финансовото състояние на купувача.  

-  Форфетиране:

Самата дума “a forfait” е френска и означава самата същност на форфетирането, а именно - отказ от права.

По-важното, което може да се каже за форфетирането е следното : същността се изразява в придобиване на  документ, включващ задължение за плащане, което се поражда от доставка на стоки и услуги при експортни операции, при положение, че всеки предишен длъжник няма право на регрес. Погасяването на това плащане се извършва в бъдеще.

 3. Кредитен риск

3.1. Същност на кредитният риск - това е вероятност от неизпълнение или отказ за изпълнение на условията в сделката от страна на длъжникът, т.е. това е риск от неплащане. Кредитният риск ограничава банките при възможността им за отпускане на нови  кредити. Също така, оказва влияние върху банковата ликвидност. Рискът съществува във всяка една кредитна операция. Може да се каже, че носител на риск е интервалът от време между момента на предоставяне и погасяване на кредита. Съществуват някои операции за предпазване от кредитен риск, като например - анализ платежоспособността на клиента, гаранция от първокласна банка, застраховка на кредита и др. Същността на кредитният риск се състои от - първо, вероятност за загуба на банката, дължаща се на ответната страна, и второ в продуктов риск, който се измерва с вероятната парична загуба, дължаща се на провал на длъжника.

3.2. Измерване на кредитният риск.                                 

Като най-съществено може да се каже че ощетяването на банката е равно на размера на загубата, причинена от неизпълнение, умножена по вероятността за неизпълнение. Първо може да се разгледа измерването на риска, съдържащ  се в продуктите. Трябва да се подразделят : - първо, продуктите осчетоводявани балансово. В този случай кредитната експозиция е равна на главницата плюс сумата на начислените лихви ; - второ, продуктите осчетоводявани задбалансово. При това положение, изчисляването на кредитен риск е по-сложно. Тук подложена на риск е само една част от номинала на главницата;- трето, изчисляване на разходите за банката, свързани с вероятност от неизпълнение от ответната страна в бъдеще. Тези изчисления са необходими, в случай на провалена сделка. Изчисленията тук са точни, защото са свързани с действителна загуба за банката. Могат да се споменат няколко по-прости метода за изчисляване на риска при сауповите сделки : - изчисление на общата провизия ; изчисляване кредитен еквивалент;

-         Измерване на риск от провал:

Тук за измерване вероятността от неизплащане, банките изчисляват лимита на клиентите, като включват възможността за риск при изчисляване стойностите на отделните кредити.

За избягването и намаляване на кредитния и сетълментния риск, банките използват системите за прихващане. Тези системи също се използват за намаляване разходите за операциите при прихващане на дължимите от и на банката суми.  

-         Управление на кредитен риск в условията на Валутен борд:

Въвеждането на валутен борд оказа благоприятно въздействие върху възвръщането на доверието в банковата система. Същността на това положително въздействие е изразено най-вече в “наличие на развиваща се положителна тенденция за нарастване на депозитната маса ; наличие на благоприятна обществена нагласа за активизиране на кредитната дейност”[1].

Тук може да се разгледа метод за измерване финансовият риск, чрез което да се отчете способността на фирмата да поддържа необходимата финансова кондиция в условията на валутен борд.

Този метод цели изчисляване степента на съвкупният финансов риск, отразявайки - финансовото състояние на кредитоискателя, базирайки се на данните към конкретна дата; финансовото състояние на конкретният отрасъл ; финансовата прогноза на фирмата за съответният предлаган кредитен период ; финансов кредитен рейтинг на фирмата към съответна дата ; финансов кредитен рейтинг на конкретният отрасъл към определена дата ; прогнозен финансов кредитен рейтинг на фирмата за периода на кредитното издължаване .

Използвайки този метод се постига ефективно оперативно управление на кредитният риск. Това се изразява в следното : Финансовият риск се изчислява, отчитайки въздействието на външната икономическа среда върху фирмата. Структурира се и се оценява влиянието на всички фактори които определят съвкупния финансов риск. Чрез изчисляване на общият финансов риск се отчита взаимодействието между финансовото минало и бъдеще. Минимизира се периодът на оценка на финансов риск, чрез наличието на компютърна обработка на необходимите изходни данни.

ІІ. Организация на кредитният процес .

При организацията  на кредитиране  се наблюдават следните етапи:

-         Приемане на молба за кредит заедно с приложените документи;

-         Анализ на финансовото състояние на кредитоискателя;

-         Решение за отпускане на кредит, оформяне и подписване на договор за кредит въз основа на доклад на кредитен експерт;

-         Отпускане и обслужване на кредит;

-         Наблюдение и контрол; 

1. Необходими процедури и правила при отпускане на кредит

За да се предостави кредит трябва да се спазят всички процедурни правила и да се предоставят необходимите документи като: 

-         Молба - типов образец. Молбата се попълва от кредитоискателя. Тя включва паспортни и други лични данни. Попълва се вид, размер, срок на издължаване, предлаганото обезпечение за кредита.

-         Съдебна регистрация на фирмата, включително и последващи промени - съдебната регистрация трябва да е придружена с учредителен договор и устав на фирмата.

-         Удостоверение за данъчна регистрация на фирмата.

-         Решение на общото събрание или друг ръководен орган за теглене на кредит в определен размер и цел

-         Икономическа обосновка на кредитното мероприятие - тази обосновка е бизнес плана на фирмата. Тя би трябвало  да доказва възвращаемостта на кредитираното мероприятие. В икономическата обосновка трябва да се обхванат : история на фирмата - време на създаване, организационна структура, основатели, управленски състав и т.н.; отчет за стопанската дейност - описание на основните продукти и услуги, както и специфична характеристика на дейността и др.; производствен план - основни данни за производствените помещения или търговските обекти; оценка на капацитета на натоварването на оборудването и т.н.; производство и човешки ресурси - представлява характеристика на работната сила, т.е. кратко описание на основните производствени дейности; пазар на работната сила; разходи за работна сила в цената на едно изделие; продукти и услуги; маркетинг и продажби - описание на пазара, развитие, размери, тенденции, пазарни позиции на продукта или услугата; продажби за последната година и прогнози за следващ период; канали за дистрибуция и кои са крайните потребители и др.; конкуренция; научни изследвания и развитие; управление; финансови отчети и обяснения към тях ; структура на активите; структура на кредитите;  предложение за обезпечение; бизнес разчет за периода, в рамките на който ще се погасява кредита;

-         Сключени договори за покупка и реализация. Кредитното мероприятие следва да е обвързано с договори. Така представени те дават информация за сделката която е обект на кредитиране, за контрагентите на фирмата - кредитоискател, за цените и начина на плащане, сроковете на изпълнение. Информацията получена от тях помага на банковите служители да проверяват лесно разчетите на кредитоискателя.

-         Счетоводни документи - придружават икономическата обосновка.

2. Общи условия при предоставяне на кредит[2]

Отпусканите от Банката кредити /с изключение на контокорентния/ се предоставят съгласно договорения план за усвояване, по отделна за всеки кредит заемна сметка, съгласно Националния сметкоплан за банките.

Кредитите за придобиване на краткотрайни и дълготрайни активи се прехвърлят за ползване от заемната по разплащателната сметка на кредитополучателя и се събират от разплащателната му сметка.

Главницата по кредита се събира служебно от Банката в размери и срокове, съгласно договорената клауза за служебно събиране и съгласно договорен между страните погасителен план.

Допуска се погасяването на ползваните кредити преди договорените срокове за погасяване на главницата. При недостиг на средства по разплащателните сметки и неосигуряване от страна на кредитополучателите на други източници за погасяване на задълженията им към банката по главницата на кредита, неиздължената в срок част се отнася като просрочен кредит по сметки, съгласно Националният сметкоплан на банките.

Лихвените проценти по кредитите се договарят между Банката и кредитополучателя въз основа на лихвения процент, достиган на търговете за междубанкови депозити, освен в случаите, в които осигуряването на кредитния ресурс е обвързано със специфична сделка и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срок на кредита и други обстоятелства.

Лихвите по кредитите се дължат ежемесечно, освен ако в кредитния договор не е предвидено капитализирането им за определен срок.

Лихвите по кредитите се събират служебно от Банката от разплащателната сметка на кредитополучателя, като при липса на достатъчно средства по сметката, неиздължената част се отнася като просрочен кредит по сметки, съгласно Националния сметкоплан на банките.

Олихвяването на неплатените в срок лихви, както и размера на лихвения процент, се фиксира задължително в договорите за банков кредит.

При предоставяне на кредити Банката приема предвидените от закона и в тези правила обезпечения.

 3. Кредитоспособност на фирмата

3.1. Анализ на финансовото състояние на фирмата

“Финансовата структура предопределя политиката на финансиране на фирмата. Тя се оценява в зависимост от различни параметри, но е силно свързана  с риска. Във връзка с това финансовата структура трябва да позволява на финансиста да оценява способността на фирмата да се справя с проблемите, свързани с производствената й дейност или други.”[3]

Тук трябва да се посочи разликата между финансова и капиталова структура. Съгласно икономическата теория - Финансовата структура включва всички капитали на фирмата, които се намират в пасива на баланса - това са постоянните капитали на краткосрочните дългове. Капиталовата структура се състои от собствените капитали, средносрочна и дългосрочна задлъжнялост.

3.1.1. Анализ на задлъжнялостта.

В случай на задлъжнялост на фирмата, анализът на финансовата структура зависи от позицията на кредитора, тъй като за него остава риска от евентуално невръщане на отпуснат кредит. В този случай могат да се разгледат три основни риска:

1)     Риск от невръщане на заема този риск - от най-голямо значение за кредитора;

2)     Риск от неплащане на лихвата по кредита;

3)     Риск от “обездвижване на капитала”.

Начините за намаляване  на този риск са : оценка способността на фирмата да реализира от производствената си дейност необходимите капитали за изплащане на дълга ; оценка способността  на   фирмата  да  се  справя   със своите задължения  към  кредитора, в  условия  на ликвидация /т.е. определяне на платежоспособността/.

За избягване на рисковете, също се използва двустранен подход - гаранция от страна на фирмата – кредитоискател при недостатъчна рентабилност, акционерите внасят собствен капитал, осигуряващ връщането на заема.

Преминавайки от икономика на задлъжнялост към икономика с пазар на капитали, се изменя анализът на финансовата структура и рискът й, кредитите вече се предоставят срещу емитиране на ценни книжа. При пазарна икономика “рискът на задлъжнялостта е риск на бъдещата рентабилност”.

Коефициентите за определяне задлъжнялостта са следните :

 

 

Коефициент на дълговете към собствения капитал е равен на Привлечен капитал към Собствен капитал.

 

 

3.1.2. Анализ на платежоспособността

Когато фирмата успее да изплати задължения си към кредиторите, посредством използването на съвкупността от активите си, тогава тя е платежоспособна.                                         

За да се анализира платежоспособността, е необходимо да се определи ликвидационната стойност на активите, да се види дали имат независима стойност от производствената дейност на фирмата, да се установи дали има вторичен пазар за активите. Също от важно значение за определянето на платежоспособността, е да се измери възможността на фирмата за продажба на активите по счетоводна стойност или под равнището й.

Необходимо е изследване на производственият процес и рискът от загуба.

Платежоспособността на фирмата се зависи  най-вече от значимостта на собственият капитал.

Най-често използваните коефициенти за платежоспособност:

1)     Коефициенти, разгледани от гледна точка на чистите оборотни капитали:  К = ЧОК / Запаси - коефициент на стабилно финансиране на запасите с чисти оборотни капитали; К = ЧОК / Активи - коефициент за стабилно финансиран на актива на фирмата с ЧОК.

2)     Коефициенти, анализирани от гледна точка на баланса. Целта на анализа на тези коефициенти е - подпомагане финансовото управление, достигане на оптимално равновесие между обема на собственият и привлечен капитал.

Това са така наречените коефициенти на финансова независимост :

К = Собствен капитал / Привлечен - колкото е по-голям, толкова е  по-голяма финансовата независимост на фирмата;

 К =СК /Средносрочни и дългосрочни задължения .

По-отношение на самофинансиране на фирмата, коефициентите за финансова независимост се изчисляват по следният начин:

К = Средносрочни и дългосрочни дългове / Способност за самофинансиране - показва възможността на фирмата да изплати на време задължението си чрез способността си за самофинансиране;

К = Анюитетни плащания на срочни дългове / Брутно поле за самофинансиране - показва тежестта на годишните падежи на задълженията върху дохода на фирмата.

3.1.3. Анализ на ликвидността

Ликвидността се основава на способността на фирмата да изплаща краткосрочните си задължения на кредиторите.

В зависимост от ситуацията, една добре платежоспособна фирма може да бъде неликвидна за определено време, а в следващият период ликвидна. Значи, при анализ на ликвидността на фирмата може да се разгледа рискът от неликвидност. Той се определя като риск, дължащ се на по-голямата продължителност на активите от срока на падежа на задължението. За да оцелее една неликвидна фирма, тя трябва да намери нови ресурси, тъй като неликвидността се дължи на “по-голямата продължителност на употребите от тези на ресурсите”[4].                       

Показателите за ликвидността се определят посредством съпоставянето на два показателя : Показател за всички краткотрайни активи или за част от тях. Тези активи се използват за погасяване на текущите задължения.

За изчисляването на ликвидността е необходима информация за краткотрайните активи и текущите задължения.

Най-общо, в резултат на анализа на финансовото състояние на фирмата може да се каже, че:  Оптималност на финансовата структура на фирмата се наблюдава в условията на правилно съчетаване на собствен и чужд капитал, подобряване рентабилността и самофинансирането; Провеждане на оптимална пазарна политика от фирменото управление може да съществува само при точно анализиране на ликвидността и платежоспособността на фирмата .

 3.2. Фирмена характеристика

Разглеждайки кредитоспособността на фирмата трябва да се изясни най-общо и правният статут на някои от стопански организации, както и по-основната част от тяхното управление.      

3.2.1. Същност на стопанската дейност на фирмата.

Същността й се изразява в задоволяване на човешките потребности, посредством планомерно използването на недостатъчни по количество ресурси.

Стопанската дейност се осъществява от хора, обединени в стопански организации. Тези организации са обособени самостоятелни единици в цялото стопанство. Като по-общо могат да се подразделят : - първични стопански организации - домакинствата ; - вторични стопански организации, обособени от домакинствата - производни стопански организации, стопански организации в тесен смисъл ;

Предприятието е стопанска организация, в условията на пазарната икономика, можещо самостоятелно да упражнява стопанска дейност, съответстваща на индивидуалните му цели.

От гледна точка собствеността и имуществото с което се създават, предприятията се разделят на:

1)     Държавни - създадени от държавата с държавна собственост;

2)     Общински;

3)     Предприятия на обществени организации;

4)     Частни предприятия на физически и юридически лица;

3.2.2. Правен статут на някои стопански организации.

-         Едноличен търговец:

Собственикът е задължен да спазва следните изисквания:

-         осигурява капитал;

-         отговаря с фирмено и лично имущество;

-         ръководи изпълнителното ръководство сам;

-         представя сам фирмата правно пред други институции;

Едноличният търговец отговаря неограничено пред кредиторите си.

-         Търговско дружество:

Това е правна форма за съвкупно осъществяване на търговска дейност от съдружници, имащи правен статут на колективни търговци.

Дружествата имат характеристика на юридически лица, а търговците на физически лица. Юридическото лице може да бъде пълноправен участник в оборота, той придобива от свое име и за своя сметка права и задължения.

Търговските дружества биват три групи :

1)     Сдружения на физически лица;

2)     Капиталови дружества;

3)     Кооперации.

Учредители на търговско дружество могат да бъдат български или чуждестранни дееспособни физически и юридически лица.                

Действията, правата и задълженията в дружеството се уговарят от съдружниците чрез учредителен договор. Дружеството се счита за  учредено от деня на вписването му в Търговският регистър на Окръжният съд по местонахождение на неговото управление.

Съдружниците в търговските дружества участват с дялове или акции, според вида на търговското дружество. Участията в дялове или акции може да бъде под формата на парични вноски или вещи - стоки, дълготрайни активи, материални или интелектуални продукти и др.

Според различните признаци, търговските дружества биват : договорни- събирателно и командитно дружество ; уставни - акционерно и  командитно дружество.

3.2.3. Управление на някои видове търговски дружества

-         Дружества на личността:

При събирателното дружество всеки има право и е задължен да взима участие в управлението. Управлението се възлага на един или няколко съдружника чрез учредителен договор. При възлагане на колективно управление трябва да се отчете кой каква дейност управлява. Управлението маже да се възложи и на трето лице, което не е съдружник.

При Командитното дружество съдружниците биват комплементари - имат пълна отговорност, и командисти - имат частична отговорност. При управлението дейността на командитистите се свежда само до финансово участие.

Управлението на сделките се извършва от комплементарите. Комплементарите също представляват дружеството.

-         Дружества на капитала:

Дружество с ограничена отговорност се управлява от общо събрание на съдружниците и от управител, който не е задължен да бъде съдружник, имащ право на един съвещателен глас.

Общото събрание взема решение с единодушно мнозинство относно: изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружник, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на друг съдружник, съгласие за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и прехвърляне права върху тях . Какъвто е размера на капитала на с един съдружник, на толкова гласа има право той. Общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж на три месеца. Може да се свика извънредно по искане на съдружник, притежаващ 1/10 от капитала. Когато загубите на дружеството минават една четвърт от капитала, управителят го свиква веднага.

Акционерно дружество - системата на управление може да бъде едностепенна или двустепенна. При двустепенна система дружеството се управлява от Управителен съвет който е под контрол на Надзорен съвет. При едностепенна система управлението се осъществява от съвет на директорите.

Надзорният съвет се състои от три до девет души и се избира от Общо събрание. Надзорният съвет избира председател, който може да участва пряко в управлението. Управителният съвет също се състои от трима до девет души, получава насоки за дейността си от надзорният съвет и се избира от него. Дава отчет за най-малко веднъж на три месеца пред надзорният съвет.

Съветът на директорите се състои от три до девет души. Избира председател и заместник-председател. Управлението се възлага на един или няколко от членовете си.

3.3. Финансово - счетоводна отчетност.

3.3.1. Същност и основни принципи на финансово - счетоводната отчетност.

Финансово - счетоводните отчети включват счетоводният баланс, отчетът за приходи и разходи, необходимата информация за изясняване финансовото състояние на съответната фирма.

Основните законодателни принципи при финансово - счетоводните отчети са следните :

-         Документална обоснованост - тъй като чрез отчета се определя имущественото и финансово състояние на фирмата, което се дължи на реално извършени  стопански операции, то регистрацията на тези операции се извършва на базата на конкретни първични документи. После по съответният счетоводен начин данните се обработват и се включват в счетоводния баланс и отчетът за приходите и разходите.

-         Предпазливост.

-         Независимост на отделните отчетни периоди - за да се определи дали фирмата има успех или провал, трябва да се прегледат всички осчетоводени сделки от началото до края на дейността на фирмата. За да се улесни тази операция се практикува следният метод - осчетоводяването на сделката ще се проследи за определен период от време - така нареченият отчетен период или счетоводна година/ в българската практика този период е от 01.01 до 31.12/.

-         Стойностна връзка между краен и начален счетоводен баланс - Изисква се отчитане на едно и също имуществено и финансово състояние в края на отчетния период и началото на следващият.

-         Фирмата да продължава дейността си.

-         Запазване на прилаганите методи за оценка и амортизация. 

3.3.2. Анализ на отчета на приходите и разходите.

Отчета на приходи и разходи е главен източник на информация за определяне на финансовото състояние на фирмата и дейността й . Отчитат се получените приходи и извършените за определен период разходи. Чрез информацията, отразена в отчета, се дава ясна представа за дейността на фирмата - дали е печеливша или не. Може да се предвидят стойността, периода, и риска, свързани с бъдещите печалби или загуби и бъдещите парични потоци. Тази информация зависи от възприетата счетоводна политика на фирмата.

-         Структура и елементи на отчета за приходи и разходи.

Към приходите на фирмата се включват всички постъпления от дейността, която се извършва, финансовите приходи и извънредните приходи.

Разходите, които фирмата прави, са свързани със собствената и дейност/ разходи за материали, суровини, заплати, за бъдещи периоди и т.н./. Намират се в раздела “Разходи за дейността”.Фирмените разходи обхващат: плащания на лихви по кредити, отрицателни разлики от търговия с ценни книжа и разликите във валутните курсове.

При съпоставянето на получените приходи и извършените разходи се получава крайният резултат, при който в случай, че приходите превишават разходите  - фирмата има печалба, а в обратният случай - фирмата е на загуба.

Приходите в зависимост от връзката им с вида операции се подразделят на : приходи от дейността; финансови приходи; извънредни.

Разходите биват - разходи за дейността, финансови, извънредни разходи, подоходни данъци.

-         Елементи на приходите.

Съгласно общите положения на Международните счетоводни стандарти, приходите се обосновават като “нарастване на стопанската изгода на хирмата под формата на увеличение на активи или намаление на пасиви”.Нарастването на приходите води до увеличаване собствения капитал.

Към приходите от дейността се отнасят - Нетен размер на приходите от продажби; Производствени субсидии; Дотации от бюджета; Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по стопански начин; Увеличаване на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди; Други приходи;

Към финансовите приходи се отнасят - Приходи от лихви; Приходи от съучастия; Положителни разлики от промяна на валутните курсове;

Към извънредните приходи се включват - От операциипо управлението; Други извънредни приходи - тук се отчитат постъпления от лизингови и арендни вноски, ползване на патенти, търговски марки, продажби на МДА с изтекъл и неизтекъл амортизационен срок и др.

-         Елементи на разходите 

       Разходите, чрез основната им същност - увеличаването на пасива или намаляването на актива, намаляват стопанската изгода за фирмата, което води и до намаляване собствения капитал.

       Към разходите за дейност се отчитат - Намаляване на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди;  Разходи   за   материали   и външни услуги ;Разходи за персонала - заплати и други възнаграждения, социални осигуровки и надбавки; Амортизация на материални и нематериални дълготрайни активи; Други разходи/ намаление стойността на материални запаси; Отчетна стойност на продадените стоки;  Амортизационните отчисления заемат важно място в тази структура. Стойността им е в пряка зависимост от амортизационната политика на фирмата.                               

Към финансовите разходи се отчитат - Лихви по кредити; Отрицателни разлики от ценни книжа: от продажби и от обезценка; Отрицателни разлики от промяна на валутните курсове;

Към извънредните разходи  - За операции по управлението; Други извънредни разходи; Тези разходи са пряко свързани с фирменото управление и имат случаен и нетипичен характер.

Към данъците посочват - Данък върху печалбата; Други данъци; Тук се посочват разходите свързани с внасянето на подоходни данъци.                                       

При изготвяне и използване на отчетът на приходите и разходите, проблемите са свързани най-вече с методите на счетоводното отчитане в условията на висока инфлация.

3.3.3. Показатели за финансово - счетоводен анализ на фирмата.

В Националният счетоводен стандарт 13 са регламентирани основните показатели, характеризиращи финансовото състояние и финансовите резултати от фирмената дейност, а също така и правилата на тяхното изчисление.

Показатели за рентабилност

Това са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби ,на собствените и реалните активи на фирмата.

Когато финансовият резултат е положителен, т.е. е печалба, тогава тези коефициенти са положителни величини и показват темповете на възвращаемост на капитала. В случаи, когато финансовият резултат е загуба, коефициентите са отрицателни величини и отразяват темповете на декапитализация на фирмата.                                                                                         Показатели за ефективност - това са количествени характеристики на съотношението приходи /разходи на фирмата.

Показатели за финансова автономност - тези показатели определят количествено степента на финансова независимост на фирмата от кредиторите. 

Показатели за обращаемост на материалните краткотрайни активи - количествено изразяват ефективността от използването на материални краткотрайни активи.

Показатели за вземанията и за погасяванията на задълженията - изразяват количествено продължителността на уреждане на разчетите на фирмата.

Показатели за динамика - те са количествена характеристика на измененията на всички видове активи, пасиви, собствен капитал, разходи, приходи, парични постъпления и др.

Показатели за структура - изразяват количествено относителните величини на статиите на годишния счетоводен отчет и др.

3.3.4. Анализ на силните и слабите страни на фирмата

Анализът обхваща последователно външните /неконтролируеми/ и вътрешните фактори и условия за фирмата, които могат да се управляват от нея за постигане на целите й.

Като най-често използвани показатели за преценка на силните страни на фирмата могат да се изброят следните:

-         Значителни финансови възможности;

-         Добро реноме сред големи групи потребители на интересуващите организацията пазари;

-         Патентно защитена продукция и собственост върху нови патенти,

-         Конструктивни и технологични решения за които има голямо търсене;

-         Талантливи инженерно-технически кадри, квалифицирани и дисциплинирани работници;

-         Добри връзки с доставчиците и с различните държавни органи, от които зависи организацията;

-         Добра маркетингова служба, която информира на време за всички изменения на потребностите и желанията на потребителите и в същото време поддържа у тях интереса към продукцията на организацията;

-         Добра търговска служба и канали за реализация;

-         Отлично функциониращ следпродажбен сервиз;

При неизпълнение на дори и едно от посочените условия означава слаби страни на организацията. Практически никога не се среща случай при който фирмата да има само силни или само слаби страни.

3.4. Обезпечение на кредита.

Същност - кредитните обезпечения могат да се определят като част от дейността на кредитора, имаща за цел да намалят минимално риска от несъбиране на вземанията. Рискът при кредитните операции, тясно свързан с проблемите по невръщане на кредита, се покрива чрез обезпеченията, предоставяни на банката. Чрез обезпечението се цели минимизиране на риска преди сключване на кредитната сделка.

Кредитно обезпечение е всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума по обезпеченото вземане да се събере от поръчителя, гаранта, изявителя, или чрез продажба на заложеното или ипотекирано имущество.

Основни принципи на обезпеченията:

-         Наличие на правна състоятелност на обезпеченията, съдържаща ефектна документираност на вземането и обезпечението, изключителност на кредитното обезпечение, поредност на вземането.

-         Наличие на стойностна състоятелност на обезпечението през целия период на кредитното задължение. Трябва да  съдържа изискване за покритие сумата на разходите по реализация на обезпечението, извършени за сметка на кредитора.

-         Обезпечението да е на разположение през целия период на кредитното задължение.

-         Възможност за заменимост на обезпечението през периода на кредитното задължение.

Оценка на обезпеченията

Системата за оценка на обезпеченията е субективна и зависи от следните условия:

-         кратки срокове с минимални загуби;

-         физическо състояние, съхранение на обезпечението и право на извършване на разпоредителни сделки с тях;

-         достатъчност на обезпеченията или възможност да се реализират на пазарна стойност, удовлетворяваща вземанията на банката;

-         наличие на застрахователно покритие върху активите приети като обезпечение;

-         заверка на обезпечението;

-         оценка на обезпечението от независим експерт - оценител;

Приетите като обезпечения движими и недвижими вещи се застраховат задължително от и за сметка на клиента в полза на банката за всички застрахователни рискове, обезпечаващи сумата на кредите и осигурителния марж.

За максимална защита на интересите си банките изработват инструкциите за кредитните обезпечения и провеждат политика на обезпечаване на вземанията си, изисквайки от клиентите си достатъчни по вид, стойност и ликвидност обезпечения :

Първокласни високо ликвидни обезпечения позволяват да не се формират разходи за провизии на експозиции с такива обезпечения - такива са ценните книжа издадени от Правителството и от БНБ до размера на пазарната им стойност, злато, блокирани депозити при банките в лева или  в чужда валута, или ценни книжа издадени от правителства, централни банки и международни организации, посочени в Наредба №8.                                     

По-бавно ликвидни с  до 50% дисконтов фактор са недвижимите имоти на първа поред ипотека върху недвижим имот, застраховани в полза на банката. Всички други обезпечения като - машини, съоръжения, транспортни средства, стоково - материални ценности и други не се смятат за високо ликвидно обезпечение. Нетната стойност на експозиция, обезпечена с такива по вид обезпечения, независимо от размера им, е равна на отчетната стойност.

Втора глава. Предложение за отпускане на кредит от ТБ „България инвест” АД на фирма „Х” АД.

Цел на кредита

Кредитът е за допълване на оборотни средства предназначени за захранване на магазинната мрежа със стоки и консумативи,предмет на търговската дейност на клиента.

Искането за банков кредит е постъпило поради недостиг на собствени средства.

Параметри на кредита

Размер                                    100 000

Вид валута                               Лева

Вид на кредита                        Кредитна линия, оборотен

Срок на усвояване

Начин на усвояване

Срок на издължаване :           12 месеца

Краен срок на издължаване:  12 месеца

Начин на издължаване

Гратисен период

Лихвено равнище

Обезпечение:

1)     Ипотеки на недвижимо имущество

2)     Залог на стоки в оборот

Осигурени гаранции в полза на банката:

Кредитоискателят предлага като обезпечение ипотека на недвижими имоти в гр. София  и залог на стоки в оборот.

Данни за кредитополучателя:

Исторически бележки и собственост  икономическа свързаност

Фирма ”Х” АД, гр. София е акционерно дружество, регистрирано е с решение на Софийски градски съд и е вписано в Регистъра на търговските дружества.

 Дружеството е с едностепенна система на управление - Съвет на директорите в състав – А, В, С.

Оперативното управление е поверено на А.

Капиталът е 40 000 лева, разпределен в 4 000 акции на приносител с номинална стойност 10 лева всяка акция , както следва:    

А - 50% от акциите с право на глас;

Б - 50% от акциите с право на глас;

Съгласно устава на дружеството решение за искане на кредит е от компетенциите на СД и е необходимо единодушие от страна на тримата му членове. Представено е решение с което се упълномощава изпълнителният директор да предприеме необходимите за това действия.

Фирмата започва бизнеса си в началото на 1995 г  - търговия на едро и дребно на козметични стоки. Развива дейността си в собствени и наети търговски площи. Не се наблюдават промени в основните насоки на дейността. Има наличие на последователност в развитието и утвърждаването на фирмата. Не са открити процедури по обявяване в несъстоятелност, предявяване на искове по съдебни спорове. Репутацията на фирмата е много добра.

Дружеството не притежава участие в капитала на други дружества. Няма трети лица освен съдружниците ,които да упражняват пряко или непряко влияние върху дейността на фирмата и вземане на решения.

Мениджмънт - качество, ефективност:

Броят на заетите е 14 души - търговска и управленска дейност.

Няма конфликти и трудови спорове. Има известна постоянност на персонала.   

I. Характеристика на дейността и реализация на проекта.

Основният предмет на дейността на ”Х” АД е внос и търговия на едро  на козметика.

Кредитът е необходим  за осигуряване на складова наличност от търгуваните стоки за посрещане на потребителското търсене. Програмата на “Х” АД предвижда запазване на утвърдената структура през последните три четири години. Разполага със собствен магазин за обезпечаване на търговската си дейност. Изградената мрежа за дистрибуция в страната е значителна за мащабите                                                                                                                                               на страната.

Нуждата от оборотен капитал, цел на исканите средства ,се предопределя от необходимостта за обезпечаване на дейността. Целта на искания кредит е осигуряване на складова наличност и разплащане на  извършени вече доставки.

Машини, съоръжения, оборудване.

За осъществяване на търговската си дейност фирмата разполага със собствен магазин в гр. София. В страната контрагентите на фирмата използват собствени и наети помещения.

Пазарни позиции и конкуренция

Продуктовата структура на клиента намира изключително добър пазар.                       

Търсенето на предлаганите от него стоки е стабилно и трайно, въпреки по-високите цени. Продукцията се реализира изцяло на вътрешният пазар. Не извършва външнотърговска дейност.

Основни конкуренти са други фирмени магазини предлагащи кухненско обзавеждане. Значително е присъствието на верига “М”.      

II.Финансов анализ

Представени са отчети /баланс и ОПР за периода 1996, 1997, 1998/.

Анализът на финансовото състояние и основните показатели ще бъде извършен на база 1998 г. в не деноминирани лв.

Основен дял през последния отчетен период заемат ДМА. Това се дължи на политиката на фирмата за изграждане на собствена материална база /търговска площ/, като предпоставка за трайно и стабилно присъствие на пазара, за постигане на независимост.

 

 

Инвестициите в недвижимост започват едва през последния период на съществуване на фирмата – 1998 г. Предвидено е в програмата за развитие на инвестициите в недвижими имоти да продължат и за в бъдеще. Относителният дял на ДМА е почти 1 / 2 от общите активи през 1998 г.

Сумата на актива е нараснала почти три пъти през 1998 г. спрямо 1997 г.    

За 1998 г. по баланс сумата на актива е 881 528 хил. лева, а за 1997 г. 223 268 хил. лева.

От общата им сума делът на дълготрайните активи е около 50.96% за 1998 и 20.75% за 1997 г. Прави впечатление ,че те се припокриват с ДМА. Това е така, защото фирмата не притежава нематериални активи /с изключение Програмни продукти/. Тенденцията е към запазване в съществуващите граници. Притежава собствена сграда. Няма отразени разходи за придобиване на ДМА, което е индикатор за не обновяването им, но структурата им и спецификата на дейността е такава, че не е от съществено значение.

Делът на краткотрайните активи представлява силно променлива величина. Относителното им тегло е 97.30%, 79.25% и 44.95% към 1996, 1997, 1998 г.

   

 

 В структурно отношение “краткотрайните материални активи” са около 40% за 1997 , 18% за 1998 г. “Краткосрочни вземания” се колебаят между 10 и 13 процента и достигат до 13.81% в края на 1998 г. и в абсолютен размер 180 393 хил. лв. Разделени са на 121 727 лв. Вземания от продажби и 49 810 лв. “предоставени аванси”. Незначителни са сумите “данъци за възстановяване” и други.

Финансовите средства са незначителен дял под 6% за настоящата година /за предишни периоди около 7 до 8%/.

Краткотрайните активи са от 97.30% 79.25% за периода 1996 – 1997 г. Делът им намалява . През 1998 г. -44.95%. При анализа им трябва да се изхожда, че за тях се блокират средства, довеждащи до намаляване на обращаемостта им. Трябва да се отчита спецификата на дейността им, наличие на количество стоки на склад в зависимост от тяхното търсене през годината.

Няма съдебни и присъдени вземания.

Финансови средства /парични средства в брой и по банкови  сметки / бележат намаление в относителен дял  макар ,че в абсолютен размер се увеличават. През 1998 г. 46 801 лв. ,което е 5.31%.

Фирмата е извършила ревалоризация на активите си към 31.12.1997 г.

Нетни активи на фирмата / дълготрайни плюс краткотрайни активи минус краткосрочни заеми/ се различават от сумата на актива по баланс за всички периоди.Това е поради факта, че винаги съществуват краткосрочни заеми отразени в баланса.

Анализът на СК и пасива на баланса за разглежданите периоди отчита следната тенденция - за 1997г.-делът на собствените средства възлиза едва на 2.09%, привлеченият капитал 97.91%. През следващите периоди пропорцията е променена съответно - 10.55% и 89.45%.

Според представения одиторски доклад за 1998 г. заверен от ДЕС собственият капитал е увеличен в резултат на увеличение на “основния капитал”, резерви и печалба.

  

 

Основният капитал нараства през 1998 спрямо 1997 и 1996 г.

Собственият капитал в размер на 92 992 лв. Е 10.55% от балансовото число през 1998 г. Относителният му дял се увеличава спрямо предходния период. В абсолютен размер също се увеличава. В него се включват резерви и печалба.

Финансовият резултат на фирмата през последните две години е положителен. През 1997 г. е 5 230 лв., през 1998 г. е 22 440 лв.

Привлеченият капитал е 788 736 лв. - 89.47% през 1998 г., с най-значителен процент ”задължения към доставчици”-38.87%, търговски и банкови заеми, съответно 29.45% и 9.64% от привлеченият капитал. През 1998 г. привлечения капитал нараства. Формиран е от краткосрочни задължения -банков заем, задължения към доставчици и задължения към ДБ. 

Дългосрочни банкови заеми няма. Задължението от 259 640 лв. Оформено като търговски заем е дългосрочно. Това са средства в размер на 180 000US$ предоставени от А за закупуване на недвижима собственост. Срока на предоставените средства е три години.

Задълженията по краткосрочните заеми са около 100 000 лв. /по договор с ТБ „България инвест” АД/. Относителният дял на задълженията към ДБ са в допустими граници.

Анализ на балансовите данни на разходите и приходите

Структурата на разходите за дейността съответства на развитието на фирмата. Разходите за материали и външни услуги имат относително нисък дял. Най-значителен е делът на отчетната стойност на продадените стоки 60.25%.

 

 

Разходите за персонала / заплати, социални осигуровки и надбавки / са постоянна величина като относителен размер спрямо общите разходи - около 8%.

Разходите за амортизация не бележат значително увеличение.

Разходите за дейността са над 85% от всички разходи. Финансовите и извънредни разходи са под 10% общо за последният отчетен период.

Фирмата е платила данък върху печалбата за 1997 г. в размер на 2 405 лв. За 1998 г. - 23 854 лв.

Структурата на приходите от дейността са съобразени с характера на дейността.

 

През 1997 и 1998 г. “Х” АД отчита печалба от основна дейност.     Размерът на разходите за дейността превишават приходите.

Стойността на средствата, изразходвани за стоки, се компенсира с размера на реализираните приходи от тях.

 

 

Нетните приходи от продажби се увеличават със значителни темпове. Към 1997 г. те са над 377 000 лв., през 1998 г. - 100 000 лв.

Нетните приходи от продажби са с относително тегло 94.16% от общите разходи, а приходите от дейността са над 95% от общите.

Финансовите приходи и извънредни приходи са под 1%.

Анализ на съотношенията

Нетният оборотен капитал / краткотрайни активи - текущи задължения = - 132 608 лв. Към 12/1998 / е отрицателна величина. Равнището му показва ресурсите с които се експлоатира фирмата, средствата с които се осъществява всекидневната дейност. Постоянно отрицателен чист оборотен капитал е признак на липса на равновесие на финансовата структура. Това означава , че натрупаните краткосрочни средства са използвани за финансиране на инвестиции на дълготрайни активи. Това крие определен риск , тъй като с изтичане на срока на краткосрочните задължения фирмата няма да е в състояние да освободи достатъчно средства за да осигури погасяването. Не е препоръчително отпускане на краткосрочен кредит чиято сума надвишава нетните оборотни средства на фирмата.

 

 

 

Използването на оборотния капитал може да се анализира и със следния коефициент - нетен оборотен капитал върху нетен размер на приходите от продажби. Стойността му варира от  -0.049 до -0.119. Пропорцията не е устойчива за отделните периоди. Наблюдават се силни колебания.

Анализът на ликвидността показва способността на фирмата да трансформира част от актива или пасива /без разходи за бъдещи периоди/ в налични пари за обслужване на текущите задължения в момента на техния падеж без да понесе загуби , да се генерират достатъчно средства за разплащане с доставчици и кредитори.

 

   

Коефициентите на ликвидност не са в оптимални граници. Общата ликвидност показва , че на 1 лев текуща задлъжнялост се падат около 0.74 лева. Стандартната препоръчителна величина е 1.5-2.0.

Коефициентът на бърза ликвидност елиминира влиянието на “нестабилната“ стойност на материалните запаси. Показва възможността за покриване на задълженията при евентуален рязък спад в обема на продажбите. Стойността му е 0.26 за 1998 г. и е съпоставима с предходните периоди. Препоръчителната стойност е минимум 1.0.

Не съществува тенденция на стабилизация около препоръчителните граници. Ликвидността измерва възможностите на фирмата да генерира парични средства за посрещане на текущи задължения. Стойностите на тези коефициенти показват небалансирани парични потоци  - входящи и изходящи, навременни плащания, ритмичност на доставки и др.

Рентабилността отразява потенциала на фирмата да реализира доходи. Определя се посредством сравнението на получения резултат от дейността и и използваните за това средства. Чрез нея се измерва ефективността на фирмата по отношение на нейните активи и продажби, собствения и привлечен капитал.

Рентабилността е положителна величина. При запазване на положителния финансов резултат и в бъдеще, показателите за рентабилност ще отразят степента на възвращаемост на капитала. В противен случай ще имаме налице декапитализация на фирмата.

Положителна тенденция е налице и когато коефициентите отчитат ръст спрямо предходен период. В конкретния случай се наблюдават силни колебания и изключително отрицателен тренд за отделните периоди.

Рентабилността на собствения капитал измерва доходите получавани от собствениците за вложените инвестиции. За последната 1998 г. е много по-ниска от предходната, а за 1997 г. и предходната е на сравнително високи нива.

Анализът на задлъжнялостта измерва относителните пропорции на дълг и капитал в рамките на финансовата структура. Реципрочен е на коефициента на финансова автономност. В случая имаме коефициент на задлъжнялост и финансова автономност в граници, които не са оптимални.

 

 

Оборотният капитал, като мярка за защита на текущите кредитори отразява способността за финансиране на текущите операции. Свързването на равнището на продажбите, които се реализират от дейността със съответния оборотен капитал показва доколко ефективно се използва той. Стойностите разкриват неефективното му използване.

Нетният обем на продажбите върху вземанията измерва броя на оборотите през годината. По-големия брой обороти води до по-кратък период между продажбите и събирането на вземанията.

 В одиторски доклад, относно годишен счетоводен отчет на “Х” АД не са констатирани нарушения на националните счетоводни стандарти, не са направени констатации за влошаване на финансово - икономическото състояние и не са изведени препоръки. Въпреки това, счита се, че съществува известно нарушение във финансовите потоци. Наблюдава се сравнително висока задлъжнялост /предимно към доставчиците /. Характерно е, че тя е “планова”, работейки с 90 дневно отложено плащане.

Коефициентите за ликвидност и рентабилност не са в граници които са препоръчителни.

Оборотният капитал е отрицателен. Това се очертава като трайна тенденция.

III. Външна среда и фактори

Пазара на продаваните от фирмата стоки е изключително наситен.

Конкуренцията в областта, в която „Х” АД присъства на пазара е голяма.

Не съществуват ограничения за достъп на продукцията до външни пазари.

Цените не са обект на държавен контрол. Не е налице сезонност на потреблението.

IV.Обезпечение

Фирмата предлага следното обезпечение :

1)     Договорна ипотека на недвижим имот - апартамент и гаражно помещение, на стойност 149 900 лв.

2)     Особен залог върху съвкупност от движими вещи - стоки в оборот, подробно описани в приложение, на стойност 300 000 лв.

Част от обезпечението е “високоликвидно”, но недостатъчно, а останалото не е “високоликвидно”. Това ще наложи заделяне на специфични провизии съгласно Наредба № 9 на БНБ за оценка на рисковите експозиции и формиране на провизии за покриване на риска от загуби.

Евентуалната му реализация при неблагоприятно развитие на обстоятелствата около обслужване на кредита ще бъде продължителна и трудна.

Предлага се да бъде потърсено допълнително обезпечение от недвижима жилищна собственост или да бъде намален размера на кредита до 80 000 лв.

V. Изводи :

Анализ на кредитния риск:

Систематичния и отраслов кредитен риск се състои в евентуални резки промени в пазарното търсене и предлагане на аналогични стоки. Това може да бъде обусловено от държавната политика, както на нашата страна по вносна тези стоки, така и от държавната политика на страната по износ - Германия.

Като рисков фактор за свиване на пазара могат да се посочат сравнително високите цени на стоките на стоките и ограничения кръг на платежоспособни купувачи. В противовес на това е гарантираното  високо качество на световноизвестната търговска марка.

Риск от качеството на мениджмънта:

Управлението на дружеството се осъществява от тричленен съвет на директорите. Съдружниците във фирмата подържат добри контакти с представители на германските бизнес среди, осигуряват добри контакти, ритмичност и гъвкавост на доставките.

Рискът тук се изразява предимно в зависимостта на дружеството от действията  само на едно лице.

Риск от финансовото състояние:

На база на направения кратък анализ на финансово икономическото състояние на фирмата, може да се направи извода, че съществува повишен риск от промяна във финансовото състояние на клиента.

Лихвен риск:

Банката определя лихвено равнище формирано от сбора на ОЛП за съответния период и постоянна надбавка над него в размер на 10 пункта. Възможните промени на основният лихвен процент правопропорционално ще кореспондират с лихвените условия по сделката.

Като стимулиращо клиента условие се въвеждат и критерии за стимулиране при определяне на лихвеното равнище по сделката :

При изпълнение на определени условия / изброени по-долу/ лихвеното равнище ще бъде формирано от сбора на ОЛП за съответния период и постоянна надбавка над него в размер на 9 пункта.

            1.1. За тримесечен период, считано от 01.01.2000 г., да осигури по разплащателната си сметка приходи от дейността минимум 200 000 лв.

            1.2. За шестмесечен период, считано от 01.01.2000 г., да осигури по разплащателната си сметка приходи от дейността минимум 400 000 лв.

            1.3. За деветмесечен период, считано от 01.01.2000 г., да осигури по разплащателната си сметка приходи от дейността минимум 600 000 лв.

            1.4. За дванадесетмесечен период, считано от 01.01.2000 г., да осигури по разплащателната си сметка приходи от дейността минимум  800 000 лв.

 В случай на постъпления от дейността на фирмата превишаващи с 105 сумите определени в т. 1.1 до т. 1.4, равнището на надбавката се намалява с още един пункт / ОЛП + 8/.

При възникване на необходимите условия за промяна на лихвения процент, олихвяването при новите условия се извършва считано от първо число на месеца следващ периода за изпълнение на условията.

Риск от обезпеченост на сделката:

Рискът от обезпеченост е също в допустими граници. За неговото намаляване банката изисква в допълнение към предложеното обезпечение и допълнителен недвижим жилищен имот. Това ще позволи да не бъдат заделяни провизии при отпускане на кредит в посочения размер и гарантиране на вземането на банката с по-висок осигурителен марж.

Предложение:

Предвид гореизложеното се предлага да бъде разгледана Молбата на “Х” АД за отпускане на кредит при следните параметри :

  

 

Глава трета. Проблеми и възможности за усъвършенстване на банковото кредитиране

І. Развитие на банковото кредитиране в България през последните години

Кризата обхванала финансовата система през 1996 г. и началото на 1997 г. бе възникнала на базата на  неразумното кредитиране, липсата на адекватен банков надзор и забавянето на структурната реформа. Тя бе преодоляна с възвръщане на банковото доверие, благодарение на въвеждането на валутния борд, приемането на подсилен банков надзор, затваряне, рекапитализация и приватизация на банките, възприемане на здрава макроикономическа политика.

 В настоящият момент би могло да се говори за състоятелност на банковата система и това, че е подобрено изпълнението на банковите регулации, процесът на приватизация и консолидация се развива.

След 1997 г. банките успяват да увеличат капиталовата си адекватност, благодарение на положителни приходи, пренасочването на активите си от високорискови към нискорискови.

Въпреки стабилизацията на банките след въвеждането на валутният борд (условията позволиха съществуването само на стабилните банки), не може да се каже, че те успяват отлично да се справят с основната си функция, а именно - да бъдат ефективни финансови посредници.

В България все още липсва жадувания бум в кредитирането, въпреки че се отчита нарастване на кредитите в сравнение, например с края на 1998 г. Наблюдава се едно неориентиране на кредитоискателите, което се изразява в затрудняване при мотивиране на исканията, при представяне на надеждността и  надценяване на пазарните си възможности. Също така, нередовната им отчетност създава затруднение при оценката на платежоспособността им. Това всичко създава малко или много затруднение при кредитирането, т.е. тези проблеми трябва да се изгладят, тъй като при предоставянето на кредит на клиента е важно положителното му съдействие при сключването на сделката.     

1. Основни проблеми в банковото кредитиране

Разглеждайки развитието на кредитната система след 1996 г., ударението се поставя най-вече върху следните  проблеми.

1.1. Несигурна икономическа среда

     За банката кредитор, от най-важно значение е надеждността на кредитополучателя. Но въпреки наличието на проспериращи и надеждни фирми - клиенти, налице е нестабилната икономическа среда, което оказва влияние на добрите фирми, а банките поставят все по-високи изисквания към кредитоискателите (това разбира се е обусловено и от нормативните актове).

1.2. Също важен проблем е  динамичната икономическа среда -  повечето фирми са в процес на смяна на собствеността. Този процес на структурна реформа съдържа изолация и ликвидация, което рефлектира върху междуфирмените отношения, а също така ги поставя на изпитание.

1.3. Честите промени в данъчните регулации и митническия режим. В случаите на честите промени на данъците се поражда несигурност и трудности свързани с процеса на ликвидност на дейността дори и в обозримо кратки срокове.

1.4. Ограничителните условия за отпускане на кредит, които са наложени от Закона за Банките  и банковите наредби. За съжаление това често  рефлектира върху възможността за кредитиране на стабилни клиенти - дори и при най-малката неизправност от страна на длъжниците, банките трябва да заделят провизии( които са разход за банката и влошават финансовият й резултат) за частта от кредита, непокрита с безрисково обезпечение(за такова се приемат злато, блокирани депозити, ДЦК или половината от стойността на първа по ред ипотека на имот в жилищна сграда). Тук трябва да се каже, че ипотеките на недвижимо имущество не са предпочитани от банкерите поради трудното оценяване, т.е. риска от рязка промяна в цените им е голяма.

По принцип в  световната банкова практика е съвсем естествено да се предоставят необезпечени кредити на сигурен и надежден клиент. Но при настоящото състояние на банковата система в България е недопустимо да се говори за риск, поради което се отпускат само свръх обезпечени кредити при които стремежът е да се минимизира риска по сделката, което води до сериозни затруднения у стопанските субекти.

1.5. Сериозни са проблемите при кредитирането на големите предприятия.

Повечето банки подържат около минимум границата за собствен капитал – 10 млн. лв. Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал (с изключение, когато по кредита има държавна гаранция или той е 100% обезпечен със злато или депозити, което е много рядко), а ако една банка реши да привлече, или да задържи големи клиенти, тя трябва да увеличи размера на собствения си капитал.            

От тук се стига до следващият основен проблем на банковия сектор свързан с кредитирането – недостатъчният капиталов ресурс.

1.6.  Също важен проблем е, че банките често не разполагат с подходящи като срочност привлечени средства. На практика банките са принудени да предоставят дългосрочни кредити със краткосрочен ресурс, което може да доведе до проблеми свързани с тяхната ликвидност.

Ниските лихви не стимулират спестителите да се обвързват с по-дългосрочни депозити, от своя страна пък банките не могат да им предложат по-висока доходност, защото не съумяват добре да пласират събрания  ресурс.               

1.7. Наличието на много банки на пазара. Състоянието на банките ще се влошава все повече поради навлизането на все по-голямата чужда конкуренция на пазара чрез процеса на приватизация. Предвижданията сочат придобиването на все по-голям пазарен дял в България от чуждата конкуренция, поради сравнително високите им финансови възможности и ефективният им мениджмънт( в началото на 2000 г. чужденците държат вече 40.66% от банковия капитал в България). Поради това, че много от финансовите институции не са конкурентоспособни без чуждестранно участие, банковия сектор продължава да се свива. Възможностите  за банките, не издържали на високата конкуренция, ще бъдат или тяхната продажба, или консолидация. 

2. Възможности за преодоляване на съществуващите проблеми.

Изброените по-горе основни проблеми в банковото кредитиране предполагат и търсенето на възможности за разрешаването им, а те могат да се подразберат от същността на проблема, например при проблема с ограничението в кредитирането, възможното разрешение най-общо погледнато е разширяване на стеснените рамки.

-         Като положително въздействие за банките е възможността им за  -  преструктуриране на балансите им, които съдържат голям процент проблемни кредити; осигуряването на надеждни източници за доходи и предприемането на мерки за намаляване на разходите.

-         Също като възможност за преодоляване е стремежа за подобряване на кредитирането, като възможност за осигуряване на стабилни източници на доходи, без необходимост от намаляване на разходите.

-         Някои банки, в старание да подобрят финансовите си показатели, се опитват да печелят, като увеличават още повече диференциала между лихвите по депозитите, отпускането на по-малко кредити, и от по-високите такси и комисионни. Това води само до отблъскване на спестителите и фирмените клиенти, което свива кредитния ресурс на банковият сектор като цяло.

-         Необходимост от консолидация. Предвижда се вдигане на летвата за минималният капитал, което цели консолидация на по-малките банки. Тази необходимост се поражда от факта, че пазарът е твърде тесен за могото съществуващи банки. Това пренасищане на пазара се забелязва от отрицателните финансови резултати на по-малките финансови институции.

-         Създаването на информационните системи за  кредитополучателите   –това е една съществена възможност за намаляването на рисковете при кредитирането.

-         Навлизането на чуждите банки на пазара. Това засили конкуренцията между финансовите институции, което се изразява в предлагането на все нови продукти с цел да задържат клиентите си и привличането на нови.

Заключение

Кредитирането на предприятие, включвайки необходимите условия и изисквания за осъществяването на тази операция е важен процес в банковия сектор. На базата на изводите от икономическата литература трябва да се посочи, че кредитът е основен инструмент на банковата система.

Въпреки успехите в банковата сфера през последните години, кредитирането в частния сектор продължава да бъде доста пасивно. От голямо значение е това положение да се промени, въпреки обяснимостта му поради съществуващата до 1996 г. финансова криза.

Анализът на кредитоспособността, който банката - кредитор прави на фирмата  - клиент е много важен етап от развитието на кредитния процес, като основна цел на този анализ е да проучи дали фирмата кредитоискател развива полезна и ефективна дейност.

Факт е, че в  банковата практика в България широко се разпространи предоставянето на кредити без да се прави сериозен анализ на платежоспособността. За погасяването им се разчита главно на гаранциите. Това за съжаление спомага формирането на кредитен портфейл, който не е диверсифициран добре. Получава се дисбаланс, който увеличава риска  банката да има сериозни ликвидни затруднения.

Когато банката има намерение да предостави кредит на дадена фирма, тя трябва да отчете финансовите резултати. Анализът на показателите е  необходимо умение за кредитния експерт, а също така е главен инструмент при доказването на постигнатите резултати. Изчисляването на показателите помага за откриване на потенциален риск и същевременно осигурява информация за способностите на ръководството в бизнеса. На базата на този анализ се преценява дали кредитоискателя е платежоспособен и какви са потенциалните му възможности да обслужва своя дълг.

В случай на липса на сериозен и задълбочен анализ на кредитоспособността, банката губи характера си на финансова институция, която привлича средства и ги предоставя на под формата на кредити. Точно чрез кредитирането трябва да се осъществява най-ефективното разпределение на свободния обществен капитал в рентабилни сфери. Това спомага увеличаването на темпа на нарастване на капитала, но не само на банката, а и на обществото като цяло.

Когато кредитирането протича в нормални условия, когато фирмата кредитоискател спазва необходимите изисквания от кредитора, а заемодателя осъществи сериозен и задълбочен анализ на платежоспособността на кредитоискателя, тогава за банката  до голяма степен ще се избегне риска предоставените средства да не бъдат погасени на падежа. Това води до формиране на оптимална структура на кредитния портфейл, който несъмнено се отразява върху рентабилността й и нейния просперитет.

Използвана литература

1.      Стефанова, П., „Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г.;

2.      Младенов, М., „Пари Банки Кредит”, Варна, 1995 г.;

3.      Адамов, В., „Финанси на фирмата”, Велико Търново,  1997 г.;

4.      Николов, Н., „Финансов анализ”, Варна, 1995 г.;

5.      Динев, Д., Т., Кръстев, „Анализ на финансово - счетоводните отчети”, София, 1993 г.;

6.      Прайс Уотърхаус, „Въведение в управлението на кредитния риск”, 1996 г.

7.      Николов, Н., Е., Маринова, „Икономика”, Варна, 1996 г.;

8.      Златков, И., „Национални счетоводни стандарти”, София, 1998 г.;

9.      „Банкови нормативни актове”, София, 1998 г.;

10.  сп. „Банки, инвестиции, пазари”, бр. 1, 1998 г.;

11.  в. „Банкер”, в. „Капитал”, в. „Пари”.