|
СОФИЙСКИ
УНИВЕРСИТЕТ
„СВ.
КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Скрита реклама – анализ,
приложение, проблеми и тенденции”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
СЪЩНОСТ
И ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА РЕКЛАМАТА
1. Същност и развитие на рекламата.
Основни функции.
1.1. Съставни части на рекламата:.
1.4. Основни функции на рекламата.
2. Видове реклама. Рекламни
средства.
2.1. Видове реклама според функционалното й
предназначение.
2.2. Видове реклама според естеството на комуникационния канал и използваните рекламни средства.
2.3. Видове
реклама според интензивността и честотата на рекламните излъчвания.
2.4. Видове
реклама според сезонния фактор.
2.5. Видове рекламни средства.
2.5.1. Печатни средства за
разпространение на рекламата
2.5.2. Реклама чрез електронни медии
3. Базови характеристики и методи
за оценка на рекламата.
3.1. Механизми за въздействие на рекламата.
3.2. Подходи за определяне на
целевите групи.
3.3. Базови характеристики и методи за оценка на рекламата.
3.3.1. Ефективност на рекламата
3.3.2. Ефикасност на рекламата
4. Планиране и организация на
рекламата.
1. Развитие на рекламния пазар в България. Водещи
рекламни агенции в страната. Начини на работа.
2. Иновации в рекламния пазар в
България.
3. Скритата реклама – проблеми и
тенденции на рекламния пазар в България до 2010 г.
3.2. Видове скрита реклама. Проблемни области в използването й.
3.2.1. Скрита текстова реклама
3.2.4. Скрита реклама със субдомейн
3.2.5. Негативна разновидност е лъже рекламата
3.3. Позициониране на скритата реклама в съзнанието на
потребителите.
3.4. Същност на защитата на потребителите. Продуктово позициониране чрез
скритата реклама.
3.5. Анализ на скритата реклама в медиите. Канал 1 – Меката на
скритата реклама.
3.6. Скритата реклама в ТВ Шоу „Биг Брадър” и други
предавания.
3.7. Тенденции за развитие на скритата реклама в български
рекламен пазар.
4. Европейският съюз и скритата
реклама. Анализ, проблеми и тенденции.
Заключение и обобщаващи изводи
В настоящият процес на глобализация и мащабност в действията на фирмите,
големите корпорации все повече си приличат – те се стремят да прилагат
най-новите технологии, копират методите за подобряване на качеството,
подражават си като прилагат откритията в мениджмънта и т.н. Всичко това
намалява и размива различията между тях, като затруднява публиката в нейната
ориентация. В подобна обстановка фирмата, която е в състояние да бъде уникална,
печели отлични позиции в конкурентната битка. Уникалността на една фирма може
да бъде изразена в неповторими характеристики на предлаганите от нея продукти
или услуги. В основата на уникалността, обаче, винаги стоят потребностите на
потребителя, изразявани чрез очаквания за точност, коректност, навременност,
сигурност, привлекателност и т.н.
С важно значение за всяка една отделна фирма е изграждането на позитивна
реклама, лоялност към марката, което е пряко следствие от нейната продуктова,
производствена, маркетингова и като цяло фирмена политика, цели и задачи, които
си е поставила. Днес конкурентната борба за пазарни позиции и нови клиенти се
води не толкова чрез разработването на елементите на маркетинга, но чрез
актуални системи и техники за въздействие върху потребителите, като водещи
критерии са политически, икономически и най-вече социални фирмени примери с цел
полза за обществото.
Актуалността произтича от навлизането все по-нашироко
на специфични методи за конкуренция и придобиването на конкурентни предимства
от фирмите, както и все по-голямото значение за фирмите на ефективно работещ
рекламен пазар в страната. Целта се свързва с възможностите да се изградят нови
начини и стратегии за реклама в страната, които да удовлетворяват както нуждите
на самите фирми - рекламодатели, а така също и на потребителските изисквания и
желания.
Тезата на изследването се свързва с възможността на базата на текущия анализ на
рекламния пазар в България, да се определят основните насоки за развитието му в
средносрочен план, както и конкретните
предпоставки и фактори на влияние. Добре развитият рекламен пазар (медиен,
електронен, директен, външен, печатен и т.н.) е предпоставка за фирмени
конкурентни предимства на базата на ясна маркетингова (рекламна) стратегия от
страна на фирмите.
Основна цел на настоящето изследване е да
разкрие базови характеристики в изграждането и ефективното функциониране на
рекламен пазар в България – особености, тенденции, инвестиционна дейност,
иновации, на базата на които аспекти да се очертаят конкурентните предимства на
подобен пазар и да се набележат основни насоки за неговото развитие в
средносрочен период.
Задачи на изследването:
-
да
се изследват основните теоретични особености на рекламата – видове реклама,
рекламни средства, основни функции на рекламата;
-
да
се направи анализ на скритата реклама в медиите, както и по-обстойно
разглеждане на някои български канали и предавания, в които присъства скрита
реклама;
-
да
се анализира в цялостност българският рекламен пазар;
-
да
се анализират проблемите и тенденциите на скритата реклама и навлизането на
законодателството на ЕС на българския рекламен пазар.
Рекламата представлява “масова комуникация, направена за сметка на една
организация, наречена рекламодател, която плаща на едно информационно средство
за разпространението на съобщение, създадено от рекламна агенция”. Рекламата е
неотменна съставна част от маркетинга. Тя притежава следните основни
характеристики като маркетингова дейност[1]:
-
Рекламата винаги е платена и се знае кой я е платил. Поради
това тя не може да претендира за безпристрастност.
-
Рекламата е многофункционална дейност, в смисъл, че тя не е
монопол на никого. Всеки може да прави реклама. Поради това у много бизнесмени
се поражда впечатлението, че рекламата е проста работа и не си заслужава да
хвърлят много средства за ангажиране на професионалисти в рекламната дейност.
-
Рекламната дейност е процес с най-висока крайна
неопределеност, в смисъл, че дори добрата професионална реклама не гарантира
100% пазарен успех.
..................................................................................................................................
Всяка търговска фирма, при разработването на своята
рекламна политика, за да получи по-добри резултати и по-висока възвращаемост, е
необходимо добре да познава различните видове реклама.
Според функционалното й предназначение или според
сферата на обществения живот, рекламата се дели на три големи групи: стопанска,
социална и политическа[2]. Като към стопанската
реклама се отнасят потребителската, работната и търговската реклама, а
социалната и политическата са разгледани обобщено:
Стопанската реклама е най - често срещаният тип. Тя
формира преобладаващата част от рекламните инвестиции в развитите държави. Обхваща
различни форми на не лично представяне на стоки, услуги, марки, производители,
търговци, както и на отделни лица. Тя се подразделя на: потребителска, работна
и социална:
-
Потребителската реклама е адресирана към крайния, масов потребител или купувач на
стоки и услуги. Тя се осъществява предимно, чрез каналите за масова комуникация
и с реклама на мястото на продажбата. Исторически, тя възниква най-рано и има
най-развитата методологическа база. Потребителската реклама държи основният дял
от рекламните бюджети в развитите държави. Този вид реклама е и основният
източник на приходи за голяма част от средствата за масова комуникация;
-
Работната реклама е насочена към различни групи специалисти и представя стоки и услуги за
промишлено или крайно потребление. Нейната разновидност е промишлената реклама,
предназначена за потребителите на промишлени суровини и полуфабрикатни средства
за производство. Този вид реклама е насочена към различните категории ръководни
или изпълнителски кадри, участващи във вземането на решения за покупка. Тя се
осъществява, предимно, чрез периодични професионални издания, панаири, изложби
и чрез адресната реклама.
-
Търговската реклама, също е под вид на работната реклама с
изключително широко приложение. Нейни адресанти са търговци на едро или дребно,
посредници, брокери, пласьори на различни стоки, услуги и търговски марки.
Търговската реклама бива дефинирана като публично представяне на информация за
стока или услуга чрез художествени, технически и психологически похвати за
въздействие върху целевите групи и аудиторията, с цел да се предизвика,
поддържа и разширява търсенето и да се осъществяват продажби. Чрез внимателно
подбрана и оригинална рекламна дейност всички фирми се стремят да спечелят
доверието на купувачите и да реализират по-изгодни условия на продажба.
Търговската реклама способства, както за разширяване и ускоряване на
реализацията на стоките на външния и вътрешния пазар, така и за подобряване на
структурата на потребление, а това се отразява върху производството и води до
неговото модернизирани.
Като неотменен спътник на търговията рекламата
възниква с появата на стоковото производство. С развитието на търговията се
появяват различни средства и начини на въздействие върху действителните и
потенциални купувачи на външния и вътрешния пазар. Най-прости форми на
търговска реклама са съществували още в дълбоката древност. По-нататъшното си
развитие рекламата получава през Средновековието. В този период приоритет има
устната реклама, извършвана както от продавачите, така и от търговски глашатай[3].
Особено голям тласък в своето развитие рекламата
получава след откриването на книгопечатането, през 1438 г. от Гутенберг.
През 1477 г. се появява първата печатна обява, а през
1498 г. венецианецът Мануций пуска първия каталог, в който са посочени и
цените.
През 1631 г. във Франция в “Газет дьо Франс” се
появява първата вестникарска обява, по-късно рекламни обяви започват да се
печатат в Англия и други страни, така се заражда печатната реклама. В този
период се създават и първите рекламни агенции, през 1630 г. в Париж.
През 17 век отново в Париж се появяват и първите модни
списания. Истинското развитие на рекламата започва след Великата Френска
революция. Рекламата се превръща в свързващо звено между продавача и купувача,
без което трудно се прониква на пазара в условията на свободна търговия и
конкуренция.
Важно значение за бъдещото развитие на рекламата имат
усилията за нейното институционализиране и постепенно прочистване. В края на 19
век рекламните агенции започват да налагат комисионна, за да могат да обслужват
клиентите си, по-добре от конкуренцията. В този период се полагат правните
основи за регулиране и само регулиране на рекламната дейност. През 1891 г. в
Германия се приема закон за рекламата, а през 1906 г. и американците прокарват
федерален закон, съдържащ жестоки ограничения за рекламиране. В началото на 20
век рекламата се сдобива с нов канал за комуникация - радиото.
След Първата Световна война киното позволява да се
представи образ в движение и дава възможност да бъде използвано и за реклама.
След Втората Световна война рекламата става народностопански отрасъл в десетки
страни. Интернационализацията на рекламното дело означава проправяне на път към
комуникациите на бъдещето и към глобалната реклама. Научно-техническата
революция открива нови възможности за рекламиране – цветната телевизия,
кабелната, сателитната, лазерни принтери, компютърна графика, холография и
други. Специалистите изпробват възможностите за виртуално пазаруване и
рекламиране в Интернет пространството.
.....................................................................................................................................
Световните иновации и бъдещи перспективи в рекламния пазар (на световно и национално
равнище) неимоверно се свързват с разрастващия се през последните
години електронен пазар. Електронния
пазар в България нараства с огромни темпове, като това се случва най-вече за
сметка на радио рекламата и според много предвиждания, до края на 2007 г. се очаква той да
изпревари радиото като процент от глобалната сума за реклама. Но радиото не е
единствената потърпевша медия – голяма част от дяла идва и от пресата –
най-вече вестниците, което обяснява защо голяма част от тях се насочват към
създаване на свои електронни версии. По анализи предоставени от Нетинфо, в
България Интернет рекламата през 2006 г. възлиза на около 11 милиона лева
бруто, което в сравнение с 6 милиона лева за 2005 г. е доста сериозно
увеличение (тези стойности при това включват само cash пазара и не включват
бартери и search engine оптимизация).
Най-големият Интернет рекламодател за 2007 г. е vivatel.
Предвижданията на Нетинфо са до края на 2007 г. Интернет рекламата да
достигне увеличение от 100 - 115% при заложени 25%
увеличение на целия рекламен пазар. Именно поради факта, че българският
рекламен пазар е в растяща фаза, завземането на дялове от Интернет не винаги е
свързано с цифрово намаляване на сумите по други медии. Разликата в темповете
на растеж обаче показва много ясно нарастването на Интернет пазара. Телевизията
също не е напълно защитена – след навлизане на видео форматите Интернет започна
да усвоява и от нейния дял. Тези тенденции, разбира се, са напълно закономерни
– Интернет се явява единствената медия, която предлага синергия на всички
основни рекламни формати – посланието може да бъде представено чрез видео,
звук, картина, движение, текст[4].
Развитието на скритата реклама в медийната среда действително поставя
предизвикателства пред бъдещето на рекламата и това неминуемо води до промени.
Но тези промени са напълно здравословни и са по-скоро част от естествения
процес на развитие в бранша. Колкото по-бързо участниците успеят да се
адаптират в новата обстановка и да превърнат променящата се среда в източник на
потенциални възможности, толкова по-успешно ще се реализират занапред. Една от
най-забележимите промени е свързана с нивото на интерактивност между медиите и
потребителите. Както новите, така и традиционните медии вече предлагат
възможности за обратна връзка и комуникация с потребителите. Медия средата е
много по-комплексна. Едно от очакваните предизвикателства пред рекламистите е
да успеят стратегически да използват новите медии, намирайки точен баланс между
ефикасността на традиционните масови медии и маркетинговия потенциал на
интерактивните форми на реклама. Технологичните нововъведения и интерактивната
комуникация налагат промени и в генерирането на самия креатив. Концептуалните
стратегии трябва да бъдат още по-изчистени, по-добре таргетирани, рекламните
послания все по-ясни и точни.
Създаването на благоприятни условия за общ (вътрешен, окрупнен) рекламен
и медиен пазар би осигурило многократно по-добри ценови условия за
потребителите на рекламни площи и време, а инкубирането на частни информационни
агенции в местните бизнес-инкубатори би мултиплицирало ефекта от използването
на окрупнения рекламен и медиен ресурс. По същия начин стои въпросът с
предоставянето на почти безплатни възможности за изработване и хостване на
Интернет страници и сайтове за инкубирани компании, което би ги
поставило в изгодни и полезни позиции на дигиталните пазари, включително и чрез
виртуални перманентни изложения.
.....................................................................................................................................
1.
Аврамов, В., „Комуникационна политика на фирмата”, изд. „Сиела”,
София, 2001 г.;
2.
Джоанис, А., „Творческият процес в рекламата” София; 1992
г.;
3.
Доганов, Д, П., Палфи, „Рекламата каквато е (трето издание)”,
Варна; 1995 г.;
4.
Илиева, Л., „Модерната реклама”, изд. „Тилия”; София, 1996
г.;
5.
Каракашева, Л., Боева, Б., „Маркетинг в международния
бизнес” София; 2000 г.;
6.
Котлър, Ф., „Котлър за маркетинга. Как да създаваме, печелим
и управляваме пазарите.”, Изд. „Класика и стил”, София, 2000 г., с. 244.;
7.
Котлър, Ф., „Управление на маркетинга. Том ІІ”, изд. „Графема”, 1996 г.;
8.
Класова, С., П. Иванов и кол., „Въведение в маркетинга”, УИ
„Стопанство”; 1999 г.;
9. Кръстев, С., „Рекламата”, изд. „Сиела”;
София, 2000 г.;
10. Маринова, Е., „Маркетинг - продукт,
реклама”; 4-то изд., изд. „Принцепс”; 1996 г.;
11. Менчева, Л., „Рекламна политика”, НБУ
– ЦДО, София, 1996 г.;
12. Менчева, Л., „Рекламни комуникации в
международния бизнес”, 2-ро издание; 1998 г.;
13. Менчева, Л., Лозанов, „Маркетингови
комуникации”, Тракия – М, София 2003 г.;
14. Хейг, Н., „Маркетингови проучвания”,
изд. „Делфин прес”, Бургас; 1994 г.;
15. Хопкинс, К., Р. Рийвсо, „Реализъм в
рекламата”, изд. „Принцепс”, 1994 г.;
16. Янкулов, Янко, „Продажбата
е лесно нещо”, УИ„Стопанство”, София, 2002 г.;
17. Боева, Б., „Международен маркетинг”, УИ „Стопанство”,
София, 1996 г.;
18. Керемедчиев, Е., „Основи на маркетинга”, изд. „Век
22”, София, 1991 г..
....................................................................................................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2007
г.
Темата съдържа множество графики.
Ключови
думи: скрита реклама, предмет, видове, функции, рекламни средства, медии,
ефективност, ефикасност, механизми, подходи, методи, текстова реклама, фонова
реклама, банерна реклама, реклама със субдомейн, лъже реклама, проблеми,
тенденции, анализ, преимущества, недостатъци, ЕС, Канал 1, Биг Брадър
[1] Джоанис, А. Творческият процес в рекламата. С.; 1992;
[2] Виж Джоанис, А. Творческият процес в
рекламата. С.; 1992;
[3] Менчева, Л. Рекламна политика. С.; НБУ; 1996
[4] www.reklama.start.bg