 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Финансови пазари
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА. БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
1. Българска народна банка. Възникване. Отличителни черти
1. Исторически преглед на фондовите пазари в България
2. Финансовите пазари в България през 2004 г.
3. Финансовите пазари в България през 2005 г.
4. Финансовите пазари в България през 2006 г.
5. Финансовите пазари в България през първото 6-месечие на 2007 г.
6. Проблеми в банковата система. Изводи и препоръки
6.1. Ликвидни проблеми в банковата система.
6.2. Намеса в дейността на банките
6.6. Кредитор от последна инстанция
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
УВОД
Развитието на финансовата система има важен принос за състоянието на икономиката на дадена страна. Резултатите от съвременните изследвания наблягат на факта, че индикаторите за финансовото развитие, като високите равнища на финансови активи и капитализация на фондовия пазар, имат директна връзка с икономическия растеж. Емпирично е доказано, че страните, които провеждат последователна политика, подкрепяща развитието на финансовите пазари, регистрират по-значителен икономически напредък. Макроикономическата и финансовата стабилност са тясно свързани и връзката им е двойствена. Лошото състояние на финансовата система в рамките на продължителен период от време се отразява негативно върху равнището на спестяванията и инвестициите, води до неефективност на финансовото посредничество и платежната система, като по този начин въздейства върху ефективността на инвестициите и потенциала за макроикономически растеж. От друга страна, макроикономическата нестабилност е важен фактор за генерирането на финансови кризи.
Последните няколко “преходни” години от икономическото развитие на България потвърждават важността на състоянието на финансовата система и връзката му с икономическите спадове и растеж. Това изглежда важи и за останалите балкански страни в преход. В почти всички случаи лошото представяне на финансовата система е фактор, допринасящ за началото на макроикономическата криза и същевременно е фактор (заедно със забавените политически и икономически реформи), който допринася за задълбочаването на кризата.
Преходът от планова към пазарна икономика, извършван в България през последното десетилетие, включваше два основни типа промени: промени в институциите и промени в моделите на икономическо поведение. Те от своя страна предполагаха институционални и поведенчески промени във финансовата система, и съответно изграждането на ефективни финансови пазари. Важността на тези промени произтича от факта, че банковата система и капиталовия пазар, поради своите връзки със спестяванията и инвестиционните решения, играят значителна роля за подобряването на разпределението на ресурсите, макроикономическата стабилност и представянето на икономиката. Поради неспособността на страната да привлече достатъчно чужди инвестиции, очевидно възниква необходимост от мобилизиране на спестяванията. В този контекст, правилното устройство на финансовите пазари е много важно. Фрагментирането им може да бъде основна пречка пред икономическия растеж.
Настоящата разработка обхваща развитието на Централната банка в България през годините след Освобождението, както и подробен анализ на финансовите пазари за последните три години.
Целите могат да се разпределят в две направления: първо, характеризиране на Българската народна банка като институция и ролята и във финансовата система на страната ни, и второ, финансовите пазари и тяхното влияние върху икономиката у нас.
Задачите, които си поставяме са в следствие проучването на развитието на Централната банка и финансовите пазари, да се направят основни изводи и анализи на банковата система.
……………………………………
2. Същност и функции на БНБ
Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България и една от най-старите централни банки в света, основана на 25 януари 1879 г. БНБ е независима институция, отговорна за издаването на банкноти и монети в страната, за надзора и регулацията на банковия сектор и за съхранението на правителствените парични резерви. БНБ е също и едноличен собственик на Монетния двор. Статутът й е уреден със Закон за Българската народна банка, приет през 1991 г. Тя е независима от правителството и се отчита само пред Народното събрание.
Настоящ управител на БНБ е Иван Искров.
Основното задължение на БНБ е да съдейства за поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица. Основните функции, които изпълнява БНБ са следните:
· Емисионна функция (емисия – пускане на пари в обращение) – централната банка е единствената институция, която има право да емитира. Освен това тя се задължава да поддържа покупателната сила на емитираните левови парични знаци;
· Регулира и контролира валутния курс;
Взаимоотношения с държавата: Държавата се явява клиент на централната банка. БНБ съдейства за касовото изпълнение на държавния бюджет. Затова често се нарича “касиер на държавата”, “банка на държавата” или “банка на банките”.
· Провеждане на парично-кредитна политика;
· Рефинансиране на кредитно-банковите учреждения;
· Регулиране дейността на кредитните учреждения;
· Финансов агент на правителството.
Управленска структура
Управленската структура е приета със Закона за Българска народна банка през 1991 г. Състои се от:
· Управител
· Управителен съвет – състои се от управител на банката, трима подуправители, петима ръководители на управления. По-важните управления в БНБ са: „Левови операции“, „Валутни операции“, „Емисионно управление“, „Банков надзор“, „Икономическо управление“. Управителите и подуправителите се избират от НС за срок от 5 години. Останалите се назначават от президента по предложение на управителя.
· Пленарен съвет – определя основите на паричната и кредитна политика и одобрява годишния отчет и отчета на банката. Състои се от управителен съвет плюс шест изтъкнати специалисти - във валутната, финансовата, стопанската и научната област. Назначават се от управителя за срок от три години.
Централната банка е посредник между държавата и банките в дадена държава (или техен съюз). Тя е призвана да регулира паричните и кредитните отношения чрез определени средства, установени от законодателството.
…………………………………
Финансовият пазар е място, в общия смисъл на думата, за размяна на права на собственост над физически и паричен капитал. Физическият капитал представлява активите на предприятия, за които се казва, че са котирани. Паричният капитал представлява дадена сума пари, която ще бъде изплатена на неговия собственик в уговорен бъдещ момент. Физическият и паричният капитал са генерирани от спестяванията на населението, като във всеки момент те са измерени в парично изражение.
Правата на собственост над физически капитал се наричат акции. Ако даден предприемач има производствен проект, но не разполага с необходимите средства, за да го осъществи, то той може да привлече капиталистите, хората с налични такива ресурси, като им предложи да станат съсобственици на бъдещето предприятие. По този начин капиталистите стават акционери, тоест собственици на част от предприятие, закупувайки дяловете на така наречения първичен пазар.
Но първичният пазар е най-малката част от финансовия пазар. Той дори не съществува постоянно, а само тогава, когато предприемач се обърне към капиталистите за помощ, или при приватизация на държавни предприятия. Много по-голям е така нареченият вторичен пазар, където могат да се разменят вече придобити права на собственост над предприятия. Това именно е Борсата. Тук собственик на предприятие, който не желае повече да бъде такъв, може да продаде своя дял на капиталист, който иска да стане собственик. По същество Борсата не е различна от съботния пазар за домати и краставици, които добре познаваме, с тази малка, но важна, разлика, че на Борсата придобиваме право на собственост над трайно благо, в действителност над производствени ресурси, а не над краткотрайно благо за директно консумиране. Тази характеристика на акциите прави от тях идеалните предмети, редом с всички други активи, за спекулация. Това означава, че много хора ще желаят да закупят акции не от интерес в производствените процеси, а само защото мислят, че по-късно ще могат да ги продадат на по-висока цена.
…………………………………………
Индекс ЛЕОНИА
Съгласно сключено на 27 октомври 2004 г. споразумение с Асоциацията на търговските банки и Българската дилърска асоциация, на 1 декември Българската народна банка започна изчисляването на индекс на паричния пазар ЛЕОНИА (LEONIA: lev over-night index average). Той представлява среднопретеглена стойност на лихвения процент по всички сделки с депозити овърнайт в български левове, предоставени на междубанковия пазар в България от група банки – податели на данни. Групата е същата, която подава котировки за индекса СОФИБОР (SOFIBOR: Sofia inter-bank offered rate). Индексът ЛЕОНИА се изчислява и публикува ежедневно след приключването на пазара на съответния работен ден.
Новият индекс даде възможност на БНБ да пребазира основния лихвен процент (ОЛП) от нивото на доходността на 3-месечните ДЦК на първичния пазар към нивото на лихвения процент овърнайт на междубанковия пазар: най-съществения параметър на паричния пазар. За запазване на неутралната позиция на централната банка при изчисляването на това ниво се взе простата средна величина от стойностите на ЛЕОНИА за работните дни на изтекъл едномесечен период, предвид месечната цикличност на колебанието на лихвения процент. Изчислената стойност става ОЛП от началото до края на следващия календарен месец. Новата методика бе приета от Управителния съвет на БНБ на 16 декември 2004 г. и влезе в сила от 1 февруари 2005 г.
………………………………
На вторичния пазар общата сума на сключените между търговските банки (включително утвърдените за първични дилъри инвестиционни посредници) окончателни сделки с емитирани в страната ДЦК възлезе на 1589,4 млн. лв. по пазарна стойност на база на статистиката на операциите с движение по разплащателните сметки в БНБ – с 20,9% по-малко, отколкото през 2004 г. В това число оборотът на деноминираните в български левове облигации намаля с 22,1% до 1429,5 млн. лв., като спадът бе най-силен при краткосрочните облигации (сега пласирани на по-големи интервали). При деноминираните в евро облигации имаше 0,4-процентно увеличение на оборота, до 159,3 млн. лв., докато търговията с деноминирани в щатски долари облигации, емитирани по ЗУНК (поредната част от емисията бе конвертирана през март в деноминиран в EUR аналог) намаля многократно до 0,6 млн. лв.
Продължи намалението на доходността в участъка над 1 година по българската крива на доходността и тази еврозоната. Съответно продължи сближението на двете криви на още по-ниско ниво на доходност.
……………………………………
6.1. Ликвидни проблеми в банковата система
Банковата система понякога има ликвидни проблеми, предизвикани от трудностите при управление на ликвидността. Тези трудности са създадени най-вече от липса на система за брутни плащания в реално време. Това пречи на банките да разберат какви са постъпилите към тях плащания в реално време и те са принудени да заемат от междубанковия пазар, за да се подсигурят. Също така необявяването от страна на правителството на очакваните приходи в единната сметка и очакваните разходи от нея внася неяснота в изходящите нетни потоци от системата като цяло. Това създава проблем и има натиск от банките той да бъде решен по някакъв начин. Ролята на БНБ в случая е много важна, защото, ако тя не отговори адекватно на този натиск и го пренебрегне, банките ще се опитат да решат проблема си по друг начин – например чрез лобиране
Министерството на финансите да осигурява ликвидност на пазара, което може да реши техния проблем, но ще създаде очаквания, че при всеки проблем може да се разчита на правителството да се намеси и да го реши, което ще доведе до прекалено голяма намеса на държавата в икономиката, което не е ефективно и води до ограничаване на свободата. В случая също така правителството ще започне да влияе, макар и малко, върху паричното предлагане, което създава прецедент, който може да се превърне в редовна практика, особено преди избори. Това ще подкопае доверието в паричния съвет, доколкото българската икономика не е достатъчно либерализирана все още, за да поема безболезнено приспособяванията, предизвикани от тези намеси на правителството в монетарната област и освен това ще се увеличи несигурността, защото никой не може да прави планове за бъдещето когато знае, че те могат да бъдат обезсмислени от действието на агент с непредсказуемо поведение.
……………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За да се разбере процесът на финансова интеграция и концентрация в Европа и вписването на България в нея, е необходимо да се знае повече за равнището на устойчивост, ефективност и конкурентоспособност в различните европейски държави.
При сравненията на конфигурациите на банковите сектори между тях трябва да се имат предвид потенциалните разлики, идващи от специфичните особености на банковите технологии в дадена страна, от една страна, и от обкръжаващите я факторни условия и правно-нормативна уредба, от друга.
Икономическата среда е специфична за всяка страна и чрез различни канали може да предизвика големи различия в ефективността на банковите системи. Факторни условия като доход на глава от населението, неговата плътност са потенциални условия с опция да предизвикат значими различия в естеството на търсенето от домакинствата на банковите продукти и услуги.
В очакване на предвижданото снижаване на бариерите пред конкуренцията между финансовите институции в рамките на европейското финансово пространство много страни предприемат консолидация на вътрешната си банкова индустрия. Наложилата се теза, че по-големите банки ще могат по-добре да се приспособят към нуждите на клиентите сред получаване разрешение за разкриване на клонове във всички държави-членки на съюза, с контрол от страна само на централата.
Съществуването на законов монопол в монетарната област води до много проблеми. Някои от тях могат да се премахнат само с премахване на монопола и допускане на конкуренция в сферата на парите. Други като неефективността, прекалената регулация и надзор, липсата на прозрачност и отговорност съществуват пак заради наличието на монопол, но съществуването на монопол не е оправдание за присъствието им доколкото те могат да се решат чрез някои реформи в Българската народна банка.
Някои от реформите могат да се осъществят от Българската народна банка, а за други са нужни промени в закони, което е по-трудно за осъществяване.
Пред Българска народна банка стои изборът да даде на другите публични институции положителен пример за ефективност, прозрачност и отговорност или да не дава такъв пример.
След въвеждането на валутен борд в България, ролята на БНБ се промени драматично. Но структурата на Централната банка не се промени достатъчно, за да съответства на новата ситуация.
………………………………
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Ангелов Георги, “Възникване на централните банки”, 2001,
2. Заимов, Мартин, Калин Христов, “Паричната политика и икономиката: петте години на българския паричен съвет”, 2002,
3. Иванов, Л., Свободната конкуренция ще моделира поведението на банките, Инвестиции, II, № 22, 10-16.6.1998;
4. Йонкова, Асенка, съставител, “Банковата система в условията на паричен съвет”, Институт за пазарна икономика, 1999,
5. Йонка В. Йотова. Счетоводство на банките. Свищов, 2002 г.; с. 103-115.
6. Надя Костова. Диагностика на търговските банки. С. 2004 г.
7. Неновски, Николай, Калин Христов, Борис Петров, “От лев към евро – кой е най-добрият път”, Сиела, София, 2001,
8. Пенков, Ил., Банковият надзор двигател на лоялната конкуренция или ябълката на раздора, Банкер, № 23, 10-16.06.1996;
9. Розенов, Р., Факторните условия за конкурентност, 2002;
10. 5. Стефан Вачков. Същност на банковото дело. Варна. 2000 г.
11. Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, публикуван в бр. 63 на ДВ от 1995 г.
12. Стефанова, П., Приватизация, консолидация и конкуренция на банките;
13. Хасир, Дж., Търговското банкиране ще става все по-конкурентно, Банкер № 1, 2000.
14. Юбилеен том - предговор – Румен Аврамов, член на УС на БНБ
15. “Mortgage Lending in Boston: Interpreting HMDA Data, 1992”, Lynn E. Browne, Alicia H. Munnell, Geoffrey M. B. Tootell, and James McEneaney, American Economic Review, March 1996
16. www.bse-sofia.bg – Историческо развитие на борсите в България
17. www.minfin.bg
18. WWW.BNB.BG
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа таблици, фигури, графики, картинки.
Данните в темата са за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г.
Ключови думи:
Българска народна банка, финансови пазари, фондови пазари в България, банкова система в България, ликвидни проблеми на банковата система, основен лихвен процент, банкови резерви, Паричен пазар, Българска фондова борса – София (БФБ – София), междубанков паричен пазар, валутен пазар, спот сделки, капиталов пазар, държавни ценни книжа, лихва, падеж, брейди-облигации, еврооблигации, репо-сделки, компенсаторни инструменти, акционерен капитал
]]>
