УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Курсова работа
на тема
Общи условия на лизинговото застраховане
Съдържание
Класификацията на лизинговите рискове в чисто икономически аспект може да бъде направена, разграничавайки следните категории: институционален риск, риск от финан сови загуби от неплащане на лизинговите вноски, ин вестиционен риск, риск от ликвидност, риск от лихвени проценти, риск от валут ни курсове, кредитен риск и др. Всяка от тях може да се разчлени на по-малки елементи. Например инвестиционният риск за получените премии по лизинговото застраховане може да се раздели на риск от съучастия, риск от депозити и средства на доверително управление, риск от ценни книжа, риск от недвижимо имущество и др. От своя страна рискът от финансови загуби от неплащане на лизинговите вноски, рискът от депозити и средства на доверително управление, както и кредитният риск могат да се разделят на падежен риск и риск от неизплащане и т.н. Видовете лизингови рискове, подобно на рисковете въобще, обаче не могат да бъдат групирани в една научнообоснована и пълна класификация по ради невъзможността да бъдат установени, изчерпателно изброени и точно отг раничени областите на проявление на риска и множеството източници на опас ностите за хората и техните имущества. Застрахователят е изправен пред необ ходимостта да проучи естеството и да оцени последиците на най-различните рис кове, осъществяването на които може да обуслови плащания от негова страна. Затова в специалната литература са предложени различни класификации на рис ковете, които, адаптирани към лизинговото застраховане, са следните:.
Те са най-разнообразни в зависимост от при чините за тяхното появяване - прекратяване плащането на лизингови вноски от лизингополучатепя по различни субективни и обективни мо тиви; причини, обуславящи разрушения, повреждане или влошаване на лизинговия обект; рискове на научно-техническия прогрес; рискове от намесата на законодателя по стопански, данъчни, социално-политически и други съображения; промени в търсенето на лизингови обекти поради конкуренция, конюнктура, мода, асортимент; ценови и качествени, транспортни и други причини; лични рискове поради несъвър шенства на човешките знания и действия и други.
Към тях се включват рискове, свързани със загуба или повреждане на ползващия лизингов обект, намеса на законодателя в лизинговия процес.
Към тях се отнасят инвестиционният риск, рисковете от курсови разлики, за пари, за лихвени проценти, движими ценности, кредитни, ликвидни, валутни, и пр.
При лизинговата застраховка застрахователят се ангажира с поемането на риска от неплащане на вноски от страна на лизингополучателя. Размерът на тези вноски се определя от лизинговия договор. Застрахователят обезще тява лизингодателя за всяка просрочена, дължима от лизингополучателя внос ка до размера й, определен в схемата на погасителните вноски, която е неде лима част от лизинговия договор. Застрахователят не дължи обезщетение за лихви, неустойки, както и за други загуби на лизингодателя, вследствие от неплащането на лизингополучателя. При така установения обхват на застра хователното обезщетение застрахователната сума се определя, като лизинго вата стойност на отдадения обект се намалява с размера на първоначалната вноска, платена авансово по погасителната схема. Намалението се прави, за щото според клаузите на лизинговия договор предварителното изплащане на тази сума е необходимо условие за влизане в сила на лизинговия договор.
Много важна особеност на застрахователната отговорност при този вид застраховка е нейното постепенно намаляване с течение на застрахователния период, тъй като намалява и общата дължима сума по схемата за изплащане на погасителните вноски. Плащането на всяка поредна лизингова вноска от страна на лизингополучателя намалява размера на застрахователната отго ворност.
Характерно за този вид застраховки е намаляването на застрахователната отговор ност с течение на времето и плащането на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Тази особеност силно отличава застраховане то на лизинговите вноски от другите видове застраховки, при които застра хованата сума за определен период е константна величина.
1. "Договор за лизинг" - писмено споразумение между Застрахования и Лизингополучателя за отдаване имущество на лизинг, регулиращо отношенията между страните, вкл. размер и срокове на плащане на лизинговите вноски. Текстът на договора за лизинг е предмет на предварително одобрение от Застрахователя и ще представлява неразделна част от условията на застраховката, и се прилага за целия лизингов оборот на Застрахования.
2. "Максимална експозиция" - максималната обща сума на лизингови вноски, дължими към Застрахования, като цяло и/или от конкретен Лизингополучател по един или повече лизингови договори, покрита по настоящата застраховка.
3. "Падеж" - датата, на която плащането на лизингова вноска става изискуемо в полза на Застрахования, съгласно условията на договора за лизинг.
4. "Гратисен период" - вписан в застрахователната полица период, който започва да тече от дата на предявяване на претенцията на Застрахования за обезщетение по настоящата застраховка и след чието изтичане основанието за обезщетение се приема за доказано.
5. "Самоучастие на Застрахования" - вписаният в застрахователната полица дял от всяка загуба, който Застрахованият понася за своя сметка.
Обект на застраховката по лизингов договор е рискът от неплащане на дължимите периодични (определени по договора за лизинг) лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Размерът на тези внос ки се определя от лизинговия договор.
Застрахователят може да предостави застрахователно покритие, както за отделни лизингови договори, така и за неопределен брой лизингови договори, сключени от застрахования с негови клиенти през застрахователният период. В Общите условия за застраховка по лизингов до говор следва да се определят точно и недвусмис лено покритите рискове от застрахователя, т.е. рис ковете от неплащане на дължимите лизингови вноски. Налага се да се конкретизират събитията, при които застрахователят счита, че е налице развитие на лизинговия риск, т.е. има проява на застрахо вателно събитие. Тези събития изрично трябва да се регламентират с догово ра за застраховка на лизинговите обекти, отдадени по условията на лизинг.
По смисъла на повечето от прилаганите договори застрахователно съби тие (неплащане на лизингови вноски) е налице тогава, когато преди изтичане на срока на лизинговия договор лизингополучателят :
• заяви писмено, че отказва плащането на лизинговите вноски;
• забави плащането на поне три лизингови вноски с най-малко 30 дни от датата на падежа, съгласно графика на погасяване към съответния до говор за лизинг;
• не е в състояние да плаща следващите месечни лизингови вноски пора ди открито производство за обявяване в несъстоятелност съгласно Тър говския закон;
• прекрати съществуването си по установения ред в Търговския закон;
• поради смърт на лизингополучателя, след което наследниците му от кажат да продължат неговите задължения по договора за лизинг;
• в случай на спиране на плащанията на лизинговите вноски и невръщане на собствеността на лизингодателя.
Срокът на забавяне плащането на лизинговите вноски за всяко застрахо вателно дружество е различен и е силно зависим от конкретния лизингов до говор. Той обикновено се съгласува с лизингодателя, а понякога и с финансо вата институция заемодател и зависи от размера и периодичността на плаща не на лизигновите вноски.
При спиране плащането на лизинговите вноски и невръщане на собстве ността на лизингодателя е налице кражба на лизинговия обект. В този случай в сила влизат условията по застраховка на лизинговия обект като имущество, която в зависимост от вида на лизинговия обект и обхвата на застраховката може да бъде "Пълно каско", кражба на имущество и др.
В условията за застраховка по лизингов договор се определят точно и недвусмислено и непокритите (изключените) рискове от застрахователя. Те се упоменават изрично в застрахователния договор и са много съществен еле мент при сключването на застраховки на лизинг.
Застрахована сума е сумата на всички дължими към Застрахования лизингови вноски съгласно валидни лизингови договори, сключени от Застрахования съгласно изискванията на застраховката за период от една година. Застрахованата сума се вписва в полицата провизорно на база планираното от Застрахования и отклонения от нея са допустими в зависимост от фактически сключените лизингови договори.
В рамките на общата застрахована сума Застрахованият и Застрахователят определят максимални експозиции за отделни или групи Лизингополучатели, или обща максимална експозиция. За да бъде валидно застрахователното покритие, сумарните задължения на всеки Лизингополучател, т.е. разликата между размера на всички дължими вноски и сумата на изплатените от Лизингополучателя вноски, трябва във всеки един момент да е по-малка или равна на максималната експозиция; отговорността на Застрахователя във връзка с отделен Лизингополучател не може да надхвърли максималната експозиция.
През периода на действие на полицата максималните експозиции могат да бъдат променяни при поискване от Застрахования и потвърждение от Застрахователя, и по самостоятелно решение на Застрахователя. Променените максимални експозиции са валидни само по отношение на договори, сключени след дата на промяната, или само за указан от Застрахователя договор.
Изключените рискове, които застрахователят не покрива, са специфични за отделните видове лизингови застраховки и лизингови обекти. Някои от тях, които имат стандартен характер за преобладаваща част от застрахова телните дружества, са:
• доказан умишлен фалит на лизингополучателя;
• загуба или щета на лизинговия обект поради война, стачки, бунтове, граждански вълнения, конфискации, запор на имуществото или задър жане на обекта от съдебните власти;
• извършена промяна или допълнения в лизинговия договор, без да бъ де уведомен застрахователят;
• договори със свързани лица на Застрахования по смисъла на Търговския закон;
• договор с Лизингополучател, който към дата на сключване на договора е бил в неплатежоспособност или в процедура по ликвидация, вливане или сливане;
• предсрочно прекратяване и връщане на лизинговия обект преди изти чане на лизинговия период, без да бъде уведомен застрахователят;
• непълни, неверни, фалшиви или недостатъчни данни за лизингополу чателя, подадени от собственика лизингодател.
По преценка на застрахователя изключените рискове могат да бъдат до пълвани и в зависимост от специфичната ситуация.
Когато се констатира неплащане на лизингови вноски в срока, договорен в застрахователния договор, лизингодателят е длъжен да предприеме задъл жителните стъпки, посочени в договора, за уведомяване на застрахователя и за предявяване на претенция за застрахователно обезщетение. Те са :
• да уведоми незабавно застрахователя в определения срок, след настъп ване на събитието (за неплащане на лизингови вноски този срок е обик новено до три поредни лизингови вноски от датата на падежа);
• да предприеме всички необходими мерки за запазване регресните пра ва на застрахователя спрямо лизингополучателя и третите лица, доп ринесли с виновното си поведение за възникване на събитието:
• при неплащане на лизингова вноска незабавно да уведоми писмено лизингополучателя за нарушаване клаузите от сключения между тях дого вор за отдаване под лизинг на съответния лизингов обект, за системно то закъсняване с плащането на лизинговите вноски, фиксирани в прило жение към договора, и за санкциите съгласно договора за лизинг (неус тойки, прекратяване на договора, отнемане на лизинговия обект и др.);
• да предприеме съответните мерки за изземване на обекта на лизинга след изтичане на срока, в който съгласно договора се счита, че е настъ пило застрахователното събитие;
• да докаже наличието на застрахователното събитие и предприетите дейс твия по горните изисквания, да осигури достъп на застрахователя до документацията, свързана с лизинговия обект, да представи необходи мата документация (справка за изпълнението на лизинговия договор до момента на събитието, съдържаща всички потребни данни за клиента -лизингополучател и лизинговия обект, за поредна вноска и дата на па дежа, за нейната сума със и без ДДС, за номера и датата на фактурата и внесените суми със и без ДДС, за остатъка по договора със и без ДДС, за други плащания по лизинговия договор, извлечения от съответните бан кови и счетоводни сметки за получените вноски, за задължението на лизингополучателя за начислените лихви за закъснение и др.).
Платените до момента на настъпване на застрахователно събитие пога сителни лизингови вноски остават в полза на лизингодателя като санкция за неизпълнение на договора и същевременно като цена, платена от лизингополучателя за ползването и амортизирането на лизинговия обект.
Застрахователят също отправя писмо до лизингополучателя за неспазване клаузите на лизинговия договор с покана за уреждане на плащанията с лизин годателя в определен срок и за последствията от неговото неизпълнение.
При настъпване на застрахователното събитие и при наличие на всички необходими документи, доказващи неговото осъществяване, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в срок и размер съгласно договорните условия. Обикновено размерът на обезщетението е равен на сбора от неплатените вноски по лизинговия договор. При изплащане на обезщете нието застрахованият лизингодател е длъжен да предаде лизинговия обект на застрахователя. В определен срок (седем дни или друг период) след изплаща не на обезщетението той е длъжен да прехвърли и собствеността на застрахо вателя, съгласно законовите изисквания, и да му предостави всички необхо дими за това документи.
Когато задълженията на застрахования (лизингодателя) не се изпълняват дори и частично, застрахователят има основание на базата на условията на застраховката да откаже плащането на застрахователното обезщетение (ця лата сума или част от нея).
В случай че лизинговият обект е във владение на застрахования, застра хователят му изплаща периодично оставащите лизингови вноски по падежа на лизинговия договор.
При настъпване на застрахователно събитие и изплащане на застрахователното обезщетение по договора за лизингова застраховка могат да възник нат множество въпроси относно правните последици, свързани с правото на собственост върху лизинговия обект. Когато лизингополучателят е започнал да погасява лизинговите вноски и в един момент ги е спрял, от голямо значе ние за правните последици, касаещи собствеността, се явяват уговорените в договора за лизинг и респ. договора за застраховка на лизинг клаузи. Необ ходимо е в договора за финансов лизинг да е регламентирано изрично, че правото на собственост ще се придобие автоматично след плащането на всички лизингови вноски от страна на лизингополучателя, а при оперативния ли зинг - чрез заплащане на допълнителна сума (остатъчната стойност). Тази клауза би разрешила до голяма степен споровете при изплащането на застра хователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие.
Лизинговият договор се прекратява във всички случаи на настъпване на застрахователно събитие и лизинговият обект се връща на лизингодателя. Раз пореждането с обекта става по начина, регламентиран в застрахователния договор.
Действителното развитие на лизинговия риск в дадено застрахователно дружество може да се установи само при ликвидацията. Тя може да се опреде ли като съвкупност от последователни действия, които имат за цел да устано вят настъпването на застрахователния случай, стойността на щетата и разме ра на застрахователното обезщетение, което следва да се изплати на застра хования лизингодател.
Съществено значение при определяне на застрахователната премия е времето за погасяване на дължимите лизингови вноски. Друг фактор е начина на издължаване на застрахователната премия (периодично или еднократно). При застраховката на лизинговия риск, за да се изчисли застрахователната премия, е необходимо да са налице съответните застрахователни тарифи. За да се премине към съставянето на застрахователна та тарифа, трябва да се проучат и обработят статистически данни за предход ни периоди или статистически данни на други организации, които след ко рекции и адаптиране към условията на конкретното застрахователно дружес тво да могат да заместят напълно липсващите данни на застрахователя. Дан ните, които се извличат от информацията на застрахователни дружества и лизингодатели, могат да се трансформират по следния начин:
• брой на отдадените на лизинг обекти = брой на застрахованите;
• брой на случаите, при които има неплащане на лизингови вноски = брой на застрахователните събития;
• сумата на всички просрочени лизингови вноски = сумата на изплате ните обезщетения;
• застрахователните суми на всички обекти може да се вземат от погаси телната схема към всеки договор за лизинг.
На базата на тези данни могат да се изчислят всички необходими коефи циенти за определянето на рисковата премия.
След като се направи преценка на изброените по-горе параметри и се оце ни тяхното отражение върху развитието на лизинговия риск, на база на ста тистически данни на лизингодателя или на самия застраховател, се правят изчисления за определянето на тарифната ставка.
За да се установи нето премията, трябва към рисковата премия да се приба ви добавка за сигурност, в която се отразяват всички отклонения от развитието на лизинговия риск, както и евентуалните неточности на изходните данни, из ползвани от другите институции или получени от лизингодателя. Когато се очаква неточността на данните да е значителна, възможно е нейният размер да се отразява в специална добавка, като самостоятелен елемент към нето преми ята. Заедно с това се прибавя и добавката за ликвидационни разноски.
След определяне на нето премията, за да се установи тарифната ставка, е необходимо към нето премията да се прибавят разноските на застрахователя. сред които отделно място заемат аквизационните разноски, административно-стопанските разходи на застрахователя, разноските по съдебни спорове, които могат да бъдат значителни, когато са свързани с прехвърлянето на пол зването на обекта за лизинг от страна на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.
Така получената тарифна ставка (заедно със заложените в застраховател ния договор корекции в тарифите, в зависимост от конкретния лизингов до говор, средата и субектите на договора) може да се приложи във всеки конк ретен случай на застраховка на лизингов риск.
Застрахователната премия (ZP) по конкретния договор за застраховане на лизингов риск, при така получената вече тарифна ставка, се определя, като се умножи застрахователна сума (ZS), установена на основата на лизинговия договор, по процента на тарифната ставка (TS):
|
ZP= |
ZS x TS |
|
100 |
Когато застрахователната премия се изчислява във валута, за да се полу чи нейната левова равностойност, тя се умножава по фиксинга на БНБ или по "курс" продава на съответната валута на банката, обслужваща застраховате ля, в деня на сключване на лизинговата полица.
Заплащането на застрахователната премия е необходимо и задължител но условие за влизането в сила на застрахователния договор. Дължимата зас трахователна премия се изплаща: еднократно при сключване на лизинговата застраховка или на разсрочени вноски, при изрична договореност. Тя се пое ма от лизингополучателя, а не от застрахованото лице (лизингодателя), и се включва към неговата първоначална вноска.
За сключване на застраховката е необходимо да се постигне пълен синхрон между нея и условията на конкретните лизингови договори. Синхронизирането се осъществява с цел да се фиксират точно правата за застрахования (лизингодателя) и неговите клиенти. Сключването на дадена лизингова застраховка се предшества от писмено предложение от лизингодателя, към което се прилагат следните документи:
• договорът за лизинг и всички приложения към него:
• документи за регистрация на лизингодателя;
• сведения за представените гаранции по лизинговия договор;
• очаквани продажби (брой и средна сума на един лизингов обект);
• срок за изплащане (брой лизингови вноски) на лизинговия обект:
• други специфични данни за обекта и лизингополучателя и декларира не, че е запознат с Общите условия за застраховка по лизингов дого вор на съответното застрахователно дружество.
След това се съставя и подписва предварителен рамков договор между ли зингодателя (застрахованото юридическо или физическо лице) и застраховате-ля. Договорът се доближава по същността си до абонаментните договори, като визира предмета и срока на договора, правата и задълженията на застрахова ния и на застрахователя. Съдържащите се в него клаузи са съобразени с Общи те условия на самия застраховател за конкретния вид застрахован обект, както и с изискванията на Закона за задълженията и договорите, на който се подчи няват всички договори, сключени на територията на страната.
Към рамковия договор за застраховка се прилагат график за изплащане на погасителните месечни лизингови вноски, приемо-предавателен протокол. пълномощно за управление (ако обектът е МПС), гаранционни условия, дан ни за лизингополучателя (адрес, предмет на дейност или професия, информа ция за финансовото му състояние, свидетелство за съдимост на физически ли ца и други в зависимост от конкретния случай) и т.н.
Застрахователят прави проучване за финансовото състояние на лизинго получателя, фирмената регистрация и проверка дали лицето, което го предс тавлява, е осъждано за стопанско или криминално деяние и дали е сключена застраховка за лизинговия обект ("Пълно каско" за МПС или имуществена застраховка за всички рискове).
За всеки лизингов риск се издава застрахователна лизингова полица (сер тификат), в която се вписват:
• конкретни данни за застрахования лизингов обект;
• име и адрес на собственика лизингодател;
• данни за лизингополучателя - име, седалище и съдебно решение за ре гистрация (ако той е юридическо лице);
• застрахована сума, застрахователна премия, срок на валидност на зас траховката.
Застрахователното дружество, което ще участва в лизинговия процес, в почти всички случаи се определя от лизингодателя, защото той е собственик на отдавания обект и "посредник" между лизингополучателя и застраховате ля. В застрахователната практика обаче има и случаи, когато застрахователят се определя от заемодателя (банката), когато тя поставя това като изрич но условие при отпускането на банков кредит на лизингодателя за закупува не на лизинговия обект.
Застрахователят кореспондира почти изцяло с лизингодателя както по отношение на застраховката срещу неплащане на дължимите периодични лизингови вноски, така и по отношение на имуществената застраховка на лизинговия обект. Това се налага, защото застрахован е собственикът на лизинговия обект (лизингодателят), независимо че застрахователната премия се зап лаща от лизингополучателя (физическо или юридическо лице), който ползва лизинговия обект. Този принцип се прилага и при настъпване на застрахова телен случай и изплащане на застрахователни обезщетения, освен ако те не се отнасят за частични щети, при които по предварително споразумение е въз можно лизингополучателят да кореспондира непосредствено със застрахова телното дружество или за застрахователни правоотношения, свързани със за емодателя.
Конкретният лизингов договор определя правоотношенията между стра ните в лизинговата дейност. В него са засегнати и регламентирани всички елементи на лизинговия процес.
Приетата практика при лизинга обикновено предвижда един първонача лен и неотменяем период, през който обектът на лизинг се изплаща в размер на около 70% от стойността му, разпределен на 20% или 30%-ова първоначал на вноска (предплата) плюс "п" на брой месечни вноски.
С изтичането на периода, през който лизингополучателят изплаща стой ността на лизинговия обект, започва нов, наречен остатъчен, съвпадащ с края на договорния срок, в когато той го закупува по остатъчна стойност, фикси рана в договора, или връща обекта след периода на ползване. Застраховате лят е страната, която поема рисковете в целия лизингов период. Това му дава основание да постави своите изисквания и условия пред лизингодателя, а пос ледният от своя страна да изисква и гарантира тяхното спазване от лизинго получателя. В застрахователната практика обаче не всички застрахователи са в състояние да покрият рисковете, свързани с отдаването на големи лизингови обекти. Затова на застрахователния пазар се е утвърдило "разделение" на риска чрез съзастраховане и презастраховане. Свеждането на риска за ли зинговата сделка по такъв начин е в интерес на лизингодателя, на застрахова-теля, както и на финансовата институция заемодател, ако има такава. В реди ца случаи обаче при лизинговите застраховки е нужно един застраховател да поеме целия процес на лизинговата дейност. По този начин се осъществява необходимият контрол върху цялостната лизингова дейност и се избягват въз можностите за злоупотреби, които засега не са рядко явление у нас. Важен момент, независимо от възприетия начин на покриване на риска от застрахователя, е гарантирането на платежоспособността на клиента по лизинговата сделка. То се осигурява чрез представени от лизингополучателя банкова га ранция, договор за депозитно обезпечаване (внесени като гаранция пет - или "п" месечни вноски), декларация от поръчител, данни за лизингополучателя, попълнени собственоръчно и задължително от него и изисквани и проверява ни също и от застрахователя.
Като допълнителна гаранция за кредитната институция или застрахова теля може да служи и овеществената част на кредита - самият лизингов обект, чрез включване на клауза в договора за кредитно обезпечаване, според която в случай на нередовни погасителни вноски по кредита по вина на лизингополучателя отдаденият на лизинг обект преминава във владение на банката или застрахователното дружество, като след неговата продажба се удовлетворя ват изправните страни по сделката.
При предаването на лизинговия обект на лизингополучателя се предлага и копие от Общите условия на застрахователя за застраховка по лизинговия договор. Когато има изменение в условията на рамковия договор, застрахо вателната полица (на гърба или в отделно приложение) съдържа и новите специални условия. Чрез тях застрахователят разширява или ограничава от говорността си в зависимост от конкретния случай на базата на лизинговия договор, лизингополучателя, изискванията на лизингодателя, изискванията на банката заемодател и други фактори. Най-често тези промени се отнасят до покритите и изключените рискове, които се налагат поради изисквания, поставени от заемодателя при отпускането на кредит за закупуването на ли зинговия обект.
Важна особеност е, че ако според лизинговия договор лизингополучателят има правото на закупуване на лизинговия обект след изплащане на пос ледната лизингова вноска, то се извършва по остатъчна стойност, която не се включва в застрахователната сума, дори понякога и да е включена в погаси телния план. Опцията гарантира само правото да се закупи обектът и е част от лизинговия договор, само като такова право. Поради този факт остатъч ната стойност не се включва в застрахователната сума, но при настъпване на застрахователно събитие застрахователят, встъпвайки във всички права на лизингополучателя, встъпва и в правото да плати договорената остатъчна стойност и да придобие правата на собственост върху лизинговия обект.
Придобиването на лизинговите обекти от застрахователя води до въз никването на някои съществени проблема. Застрахователят става собстве ник на лизингови обекти, които в повечето случаи са излишни (дори и кога то са автомобили). Тяхното реализиране с печалба е свързано с много уси лия и трудности. Този факт налага още при сключването на договора за застраховка на лизинговите обекти застрахователят да включи възможността за така наречените опции "бай-бек" (Pay-Back) и "сублизинг" (subleasing). При смяната на собствеността на лизинговия обект, след изплащането на застрахователното обезщетение на лизингодателя собственик, застрахова телят може да върне този обект на лизингодателя за повторно отдаване на лизинг. Това дава възможността на застрахователното дружество да се ос вобождава от придобитите лизингови обекти и да ги реализира по облекчен начин. За целта лизингодателят извършва обратно изкупуване ("бай-бек'") на лизинговия обект от застрахователя по остатъчна стойност, договорена с него. Тя е приблизително равна или по-висока от сумата на изплатеното му застрахователно обезщетение за непогасените вноски от лизингополуча теля. След това обектът се отдава повторно на лизинг ("сублизинг"), като и двете страни остават удовлетворени във финансово отношение от извърше ната операция. Тази схема обаче е приложима само за някои видове лизингови обекти (автомобили, офис оборудване, малки поточни линии за дреб ния и средния бизнес и др. подобни) и е трудноприложима при отдаване на лизинг на големи по стойност обекти (машини, съоръжения, оборудване, кораби, самолети и др. подобни). Причината е в трудното реализиране на подобен вид обекти, в трудоемкия монтаж, демонтаж, съхранение и т. н. Методът на повторно отдаване на лизинг ("сублизинг")" се предлагат от лизингодателите и на самите лизингополучатели и е много разпространен в чужбина. В нашата страна обаче неговото приложение е ограничено и по ради регламентираното условие от Закона за застраховането застрахова телните дружества да не се занимават със стопанска дейност.
Застрахователят е длъжен да включи в договора и условието, че изплаща нето на застрахователно обезщетение в случай на неплащане на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя ще се извършва без задъл женията за лихви, неустойки, денгуби, пропуснати ползи и други подобни.
Периодът на застраховката се определя по договореност между Застрахования и Застрахователя. Ако такава договореност не е направена, застраховката покрива вземанията на Застрахования по всички лизингови договори, отговарящи на изискванията на настоящата застраховка и извършени през период от една година след дата на издаване на полицата.
Застраховката обезпечава покритие за всеки лизингов договор, надлежно отчетен и приложен към полицата, за който е заплатена премия, независимо дали срока на погасителния план надхвърля периода на застраховката.
Ако в срок най-малко два месеца преди изтичане на периода на застраховката никоя от страните не изпрати писмено предизвестие за прекратяването й, застраховката се счита за автоматично продължена за следващия едногодишен период.
Застраховката може да бъде прекратена по всяко време от всяка от страните, при което:
(1) ако застраховката бъде прекратена от Застрахователя, нейното действие продължава през следващите 14 дни от датата на получаване от Застрахования на съобщението за прекратяване.
(2) ако застраховката бъде прекратена от Застрахования, прекратяването е в сила от датата на получаване на съобщението за прекратяване от Застрахователя и при условие съгласието на кредитираща банка, ако има такава.
Застраховката се прекратява незабавно след получаване от Застрахования на писмено уведомление за прекратяването й от страна на Застрахователя, при което Застрахователят се освобождава от отговорност, в следните случаи:
(1) ако Застрахованият предприеме несъгласувани със Застрахователя действия за пълно или частично събиране на вземанията си, в това число по извънсъдебни споразумения, откриване на производство по несъстоятелност и др.;
(2) ако се установят умишлени действия на Застрахования и/или свързани с него лица с цел извличане на неоснователна имуществена облага от застраховката;
(3) ако по отношение на Застрахования бъде открита процедура по ликвидация, сливане или вливане.
Ппрекратяването на застраховката има действие по отношение на договори, сключени след датата на прекратяване; покритието по отношение на договори, сключени преди тази дата, е валидно без изменения до приключване на разплащанията по тях.
През периода на действие на застраховката Застрахованият е задължен:
(1) да води търговските си дела с необходимата предпазливост, каквато би проявил, ако застраховката не е сключена, и при спазване на всички нормативни изисквания за дейността;
(2) при сключване на лизингови договори да взема предвид изискванията на настоящата застраховка по отношение на максимална експозиция, срок на лизинговия договор, размер на встъпителна вноска и др. условия, като при наложителни отклонения от тях да уведомява Застрахователя и да изисква потвърждение на застрахователното покритие; решението за предоставяне на застрахователно покритие е изцяло на Застрахователя.
(3) да предостави достъп на Застрахователя до цялата своя документация, имаща отношение към сключване на лизингови договори и плащанията по тях;
(4) да заплати договорената застрахователна премия.
В случай на настъпване на застрахователно събитие по лизинговите застраховки се извършва ликвидация, по условията и указанията на съответното застрахователнодружество. При лизинговата застраховка за застрахова телно събитие се приема неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя.
При извършването на ликвидацията се прилага индивидуален подход за всеки отделен случай, защото тя има специфични особености при всеки вид лизингово застраховане и зависи от свойствата на застрахования лизингов обект, степента на щетата и други фактори. Въпреки това са налице някои общи изисквания, които трябва да се съблюдават в ликвидационната дейност. Те се свеждат до проверка на някои предварителни данни преди започване на самата ликвидация и в процеса на нейното осъществяване:
а) правилността на сключените застрахователен и лизингов договори, тях ната валидност и дали е започнала да тече отговорността на застрахователя;
б) правилността на оценката;
в) съответствието на застрахователната премия на застрахователната сума;
г) изследване на причините за реализирането на лизинговия риск;
д) събиране на данни за евентуалната вина на застрахования лизингодател и за предприетите от него мерки за събиране на лизинговите вноски;
е) проучване на причините за преустановяване изплащането на лизинго вите вноски от лизингополучателя (смърт, финансови затруднения или изпадане в неплатежоспособност и др.) и пр.;
Ликвидацията се извършва в определена последователност и преминава през три основни етапа.
При първия етап се констатира размерът на щетите. В началото се уста новява правото на застрахования лизингодател да получи застрахователно обезщетение. Заедно с това се дава точно описание на настъпването на застрахователното събитие и на съпътстващите го обстоятелства, завежда се ще тата, проверяват се всички обстоятелства и причини за неплащането на лизингови вноски от лизингополучателя.
Образуването на ликвидационната преписка при настъпване на застра хователния случай се извършва от упълномощено за целта лице (експерт по ликвидацията, инспектор, застраховател и др.) в съответствие със застрахо вателните условия на дружеството. За образуване на ликвидационна препис ка застрахованият лизингодател предоставя на застрахователя всички необ ходими документи (уведомление за щета по образец, оригинален застрахова телен договор, валиден към датата на събитието, и специфичните документи за застраховката на лизинговия риск, удостоверяващи прекратеното плаща не на лизинговите вноски, застрахователен договор или декларация от заст рахования за наличие или неналичие на застраховка за дадения лизингов риск при друг застраховател и др.).
След окомплектоване на ликвидационната преписка с необходимите до кументи, експертът по ликвидацията сверява всички данни и завежда щетата в специален дневник със задължително посочване на индекса на клона или на оторизирания представител, завел първи щетата.
В дневника за завеждане на щети се нанасят задължително следните дан ни: номер по ред, дата на завеждане, номер на щета, застрахован лизингода тел, адрес на лизингодателя, описание на застрахователното събитие, дата на застрахователното събитие, инициалите на експерта, номер на застрахова телния договор, валидност от/до, застрахователна сума, характеристични дан ни за застрахования лизингов обект, сума на изчисленото застрахователно обезщетение, сума на утвърденото и изплатено застрахователно обезщетение, номер и дата на разходния документ, регресни права, номер на щетата на клона,забележка.
При констатация на нередност на документите или несъответствия екс пертът може да откаже завеждане на щета, съгласно Общите условия на заст рахователя за лизинговата застраховка.
Констатираните неизплатени лизингови вноски се описват в "Опис-заключение" в три екземпляра, от които първият се прилага към преписката, вто рият се дава на застрахования лизингодател, а третият остава във вещото ли це за обработка.
Общият размер на изплатените застрахователни обезщетения по дадена лизингова застраховка не може да надвишава застрахователната сума по до говора.
Експертът по ликвидация класира всички документи в образуваната пре писка (щета) за съхранение, чиято продължителност е 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Вторият етап от ликвидацията на щетите по лизинговата застраховка е най-важният. На този етап се прави оценка на размера и степента на щетата или на финансовата загуба. Оценката на щетата се извършва на основата на схемата за погасяване на лизинговите вноски и фактически изплатените внос ки от лизингополучателя. Оторизиран експерт контролира правилността напредставената документация и изготвя експертиза по съответен образец, в оп ределения срок с вътрешна заповед на застрахователното дружество. В нея се предлага размерът на застрахователното обезщетение. Достоверността на дан ните се удостоверява с подпис.
При наличието на застраховка за дадения лизингов риск и при друг застраховател застрахованият лизингодател получава обезщетение, пропорцио нално на отношението на застрахователната сума по тази застраховка към общата застрахователна сума по всички лизингови застраховки.
Резултатите от оценката на щетата се оформят в "'Доклад по щета". Той се изготвя по образец в два екземпляра от съответния експерт. Определеното в него застрахователно обезщетение трябва да бъде съобразено с всички за конови изисквания и тези по Общите условия за лизинговата застраховка. писмените заповеди и разпореждания на ръководството на застрахователно то дружество.
Докладът се подписва от експерта и в комплект с цялата преписка се пре доставя за проверка и утвърждаване от съответния ръководител.
На третия етап се изплаща застрахователното обезщетение. Засега то се осъществява в парична форма по касов или безналичен начин. Своевремен ното изплащане на застрахователното обезщетение е гаранция за реалността на застрахователната защита.
Използвана литература:
- Лично и имуществено застраховане - Хр.Драганов, М.Нейков;
- Застрахователно право - Илиев, Димитър;
- Застрахователен пазар - Илиев, Боян Кръстев;
- Основи на застраховането - И.Йотов, Б.Илиев.
“Имуществено и лично застраховане” - Христо Драганов, Марин Нейков, Тракия-М, 2000, стр.256
]]>
