 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Реферат
по:
“Организационни основи на застраховането”
на тема:
“Застрахователни посредници. Същност и видове дейност ”
2006
Съдържание:
1. Посредници в застраховането.
1.1.1 Функции на застрахователния брокер:
1.2.1 Функции на застрахователния агент:
1.2.2 Изисквания към застрахователния агент:
1. Посредници в застраховането.
Застрахователната работа е толкова по-добра, колкото по-голям е нейният застрахователен състав, тъй като от размера на застрахованата съвкупност зависи изравняването на риска и поевтиняването на предлаганата застрахователна защита. Това налага застрахователите да работят с гъста мрежа от брокери и застрахователни агенти. Основната задача на тези органи е да издирят обектите, които могат да бъдат застраховани. Работното място на застрахователните посредници не е в застрахователното дружество, а вън от него. Във всички страни е прието тези органи да бъдат наричани външна мрежа или външна служба.
Като критерий за разграничаването на органите от външната мрежа от органите от вътрешната служба е прието мястото на работа на служителите в застрахователното дружество.
Като посредници в застраховането действат застрахователните маклери (брокери) и застрахователните агенти. Те имат различни по обем правомощия за сключването на застрахователни договори. Думата “маклер” е от германски произход и означава “правя”, “действам”. В застрахователната и презастрахователната практика по-разпространено е наименованието “брокер”- “комисионер”,”посредник”.
Към услугите на брокерите прибягват големи индустриални и търговски предприятия, защото се затрудняват при търсенето на застрахователи за застраховане на своите имущества. Те дават своята поръчка (ордер) на брокера, който се наема да пласира обекта между застрахователите. Брокерите получават поръчки от застрахователите за пласиране на големи обекти в презастраховането.
Брокерът започва своята работа, след като сключи с кандидат за застраховане договор за поръчка. През времето на договора неговият работодател (кандидатът за сключване на застраховка)няма право да даде същата поръчка на друг брокер. От своя страна брокерът е длъжен да полага грижата на добър търговец. Ако в най-кратък период не се откаже сам от поръчката, той е длъжен да я изпълни добре. Ако излъже, че е пласирал обекта, а това не е вярно, той сам отговаря за всички щети. Той също отговаря за грешка, небрежност, неблагоразумие.
Брокерите представят застрахованите пред застрахователните дружества, подготвят сключването на договора, но не са пълномощници на застрахователя, който сам трябва да го подпише. Не е правилно становището, че застрахователният брокер представлява и работи само за застрахователя, а не за кандидатите за застраховане (клиентите на застрахователното дружество). Той сключва посреднически договор със застрахователя и е задължен “добросъвестно” да разяснява правата и задълженията по застрахователния договор, с оглед защита на интересите на застрахованите.
Брокерът е доверено лице на застрахования, застъпва неговите интереси, прави съпоставка между застрахователните условия и тарифи на застрахователите, работещи на застрахователния пазар и предлага на клиентите си най-изгодната застрахователна защита, т.е. той се явява като “застрахователен съветник”. Той трябва да защитава интересите на застрахованите и да не накърнява интересите на своя работодател по посредническия договор.
Брокерът е посредник не само при сключване на застраховката, през времетраенето на застрахователното отношение, а и след настъпване на застрахователния случай. Той може да бъде задължен да заверява застрахователната полица, да я поддържа и да помага при ликвидацията на щетите от страна на застрахователя.
От правна гледна точка брокерът не е управител на чужда работа, нито пълномощник на седанта (застрахования) или застрахователя (презастрахователя), а се явява страна по договора за поръчка, упражнява свободна професия и има качеството на обикновен търговец. Застрахователният брокер е търговски и технически подготвен самостоятелен търговец, който без да бъде подготвен от застрахователя (или презастрахователя) и без да бъде натоварен от него със специален договор, поема от застрахованите посредничеството за сключването и ангажимент за поддържането на застрахователни договори.
Брокерът може да защитава интересите и на двете страни – застрахован (седант) и застраховател (презастраховател). В този случай той заплаща премиите за сметка на седанта, а инкасира за сметка на застрахователното дружество. Предаването на застрахователната полица от застрахователя на брокера, означава, че брокерът е упълномощен да получи подписа на застрахования. На брокера може да бъде предадена квитанцията за премията, с която той получава специално ограничено пълномощно да я инкасира.
С увеличаването на големите по стойност обекти се открива широко поле за работа на застрахователните брокери. Брокерските фирми могат да имат свои клонове и кореспонденти. На Лондонския пазар най-активни са брокерите на “Лойд ’ с”. Те са задължени да дават оферти най-напред на синдикатите, а след това, като остане непокрита част, могат да я предлагат на застрахователните компании.
Когато един брокер с голям опит в застрахователното и презастрахователното дело, продължително време дава печеливши сделки на застрахователните дружества, той ще се опита да създаде свое дружество, за което задържа най-изгодните предложения, или при обединяването на застрахователните дружества, за които работи, в една групировка, ще продължи да участва в нея като равноправен член. Не са редки случаите, когато брокерска къща създава пул за морски, авиационни и други застраховки.
Възможно е и обратното явление – застрахователните дружества да създават свои брокерски къщи. Така например азиатските застрахователни дружества създадоха, брокерска кантора, която предлага техните оферти в Лондон и приема за тяхна сметка участия в застраховки от цял свят.
За да изпълняват успешно поръчките, които се дават, брокерите трябва да имат многостранна подготовка. Брокерът е длъжен да намери на своя клиент най-подходящата застрахователна защита. При голяма застрахователна стойност на обекта, което предполага и голяма застрахователна сума, трябва да бъдат намерени няколко застрахователи. Брокерът трябва да познава особеностите на всяка застраховка. Например при морското застраховане това са морските пътища, таксата на кораба, таксите за военен риск, за мини, за съглашенията за престой, съставът на екипагите и др. При карго застраховането трябва да се познава естеството на товара, начините на претоварването на кораба, лагеруването, митническите тарифи, транспортните средства при допълнителни пътувания и др..Той трябва да знае най-важните чуждестранни условия, премии, морски и търговски обичаи. След като проучи всички особености на риска, брокерът трябва да информира правилно не само застрахования, но и застрахователя.
Ако местните застрахователи не могат да поемат цялата застрахователна отговорност, брокерът трябва да намери чужди застрахователи.
Брокерите поемат голяма част от работата на застрахователното дружество, като му изработват и предлагат за подпис застрахователните договори, участват в ликвидацията на щетите, стремят се да отклонят всички неправилни претенции.
Брокерите съхраняват застрахователните документи. Брокерът е не само изпълнител като застрахователния агент, а и организатор.
Възнаграждението на брокерите (за техния труд, кантора и посредници) се нарича “брокеридж”. Това е посредническата комисиона (провизиона) на брокера. Начислява се в процент от бруто или нето премиите и се заплаща от упълномощителя.
Ако брокерът е успял да пласира труден обект или е получил изгодни за седанта условия, или предлага на презастрахователя работа, даваща голяма печалба, неговата комисиона достига максималните обичайни проценти за съответния вид сделка.
Наред с предимствата, които имат брокерите на застрахователния пазар, тяхната работа крие и големи възможности за извършвана на различни застрахователни измами .Ако брокерът задържи за себе си част от премията, за сметка на фиктивен застраховател, застрахованият рискува да остане без съответната част от обезщетението при реализирането на риска. Брокерите не могат да бъдат застрахователни агенти. Застрахователният агент има съвсем друг правен статут.
Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец и е вписан във водения от комисията регистър, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество.
Застрахователният брокер работи от свое име на основата на възлаганите задачи от застрахованите. Той се занимава със застрахованите вместо застрахователната компания. Той е консултант на застрахованите за най-изгодната за тях оферта за застраховане; помага на застрахованите при избор.
Брокерът е посредник на застрахованите. Той представлява застрахованите пред застрахователя. По изключение застрахователният брокер може да издава застрахователни договори.
1.1.1 Функции на застрахователния брокер:
· Информационна – дава информация на желаещите да се застраховат за различните видове застраховки, които предлагат застрахователните дружества, с които работи той.
· Консултантска – изяснява коя от предлаганите застраховки е най-подходяща и икономически изгодна за кандидатите за застраховане в зависимост от техните желания и търсената от тях застрахователна услуга.
· Пласментна – свежда се до пласирането, сключването и поддържането на застрахователния договор.
· Ликвидационна – брокерът е представител на лицето от момента на сключване на застрахователния договор до прекратяване на неговото действие. Това включва и случаите, в които се налага изплащане на застрахователно обезщетение (сума)Брокерът представлява застрахования, когато застрахователят ликвидира щетите от настъпило застрахователно събитие.
Застрахователният брокер трябва да има висше образование и професионален опит в областта на застраховането или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията. Служителите на застрахователния брокер, непосредствено заети със застрахователно и презастрахователно посредничество трябва да имат поне средно образование. Застрахователният брокер трябва да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление и да не е лишен от правото да заема материално - отговорна длъжност. Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка “Професионална отговорност”, която покрива отговорността за вреди по извършване на дейност по застрахователно посредничество, вследствие на негово действие или бездействие.
Когото застрахователният брокер е юридическо лице, членовете на неговия управителен орган и всички лица оправомощени да го управляват трябва да отговарят на всички изисквания. Застрахователният брокер е длъжен да осигури обучение на своите служители за придобиване на професионална квалификация.
Застрахователните агенти са най-многобройната армия застрахователни посредници. Те имат право да работят за даден брокер. Упражняваната от застрахователния агент дейност е свободна професия и той не може да бъде в трудови правоотношения със застрахователя. Застрахователният агент може да посредничи на един застраховател получил лиценз за извършване на един вид застраховки и за друг застраховател, притежаващ лиценз за друг вид застраховка.
Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани. Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор – договор за застрахователно агентство, като вида на агента задължително се указва в застрахователния договор. Професионалният подбор на застрахователните агенти е важен въпрос. За тази професия са необходими качества като: контактност, честност, убедителност, обща интелигентност и добро познаване на застрахователното дело.
Институцията на застрахователните агенти се появява в средата на 17 век. През 1765г. Берлинско имуществено застрахователно дружество за първи път потърсило банкови къщи в провинцията, които да го улеснят в неговата работа. Понятието “агент” най-напред е използвано от хамбургско застрахователно дружество, основано през 1774г.
Професията на агент първоначално е упражнявана като допълнително занятие. Но след като американското застрахователно дружество “Ню Йорк”
през 1862г. Започнало да дава специални възнаграждения за набавянето на нови застраховки, агентството става самостоятелна професия. Днес във всички европейски законодателства се използва терминът “застрахователен агент”.
Агентите не са търговски пътници, които получават поръчки. За агентите, за разлика от търговските пътници, няма строги правила на поведение. Всеки агент сам определя своя подход. Застрахователният агент вербува нови застраховани, като инкасира премии по вече сключени застраховки. Освен подходящата подготовка, личните качества също допринасят за успеха в работата, защото застраховки не могат да се сключват само с компетентно излагане на договори.
В много страни се прави разлика между агенти за посредничество и агенти за сключване на застраховка . В страни с голяма територия и с нееднаква гъстота на населението могат га се срещнат т.нар. директори, поддиректори, инспектори или генерални директори. Някои “агенти” са специалисти само за определен вид застраховане. Други могат да работят по няколко вида застраховки. Застрахователните агенти получават възнаграждението си от застрахователя или брокера в зависимост от количеството и качеството на извършената от тях работа, определено в проценти, абсолютна сума или комбинация между двете. Застрахователният агент е задължен да има “добросъвестно отношение” спрямо застрахования. Подобно на брокера, който има пряк договор със застрахователя, застрахователният агент също може да работи пряко със застрахователното дружество, чрез договор за посредничество.
За възнаграждение на труда на застрахователния агент се прилагат три системи: провизионна, административна, комбинирана.
Най-прилаганата е провизионната система. При нея посредниците (агентите) на застрахователното дружество получават комисионни за набирането на нови застраховки (аквизиционна комисионна) и комисионни за инкасирането на застрахователните премии (инкасова комисионна). Провизионната система е най-прилаганата, защото е свързана с резултатите от дейността и стимулира за набиране на повече застраховки.
Административна система – при нея застрахователният агент се третира като обикновен служител. Тази система демотивира застрахователните агенти.
Комбинирана система – тя е съчетание от провизионна и административна система. Подходяща е да се прилага за новоназначени застрахователни агенти.
В практиката на американските застрахователни дружества се прилагат няколко системи за привличане на застрахователни посредници. При системата “канава” агентите обикалят от къща на къща. За да се използват най-голям брой агенти, дружествата може да си служат със системата “гъба” т.е. да ангажират временно дадено лице като агент, докато то успее да застрахова всички свои познати, след което то се освобождава от работа.
Най-продуктивната система на застраховане е системата “пенза”.При нея застрахователното дружество обещава на посредника един “пензум” т.е. една постоянна висока заплата, но при условие, че посредникът няма да намалява своята продукция под определен (по бройки или застрахователна сума) минимум. Ако определеният минимум не се надхвърли, дружеството намалява възнаграждението пропорционално на недостига и дотолкова, че при нова слаба работа посредникът може да не получи никакво възнаграждение. В отделни случаи той може да стане и длъжник на застрахователното дружество.
Застрахователният агент е физическо лице или търговец и е вписан във водения от комисията регистър, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка.
1.2.1 Функции на застрахователния агент:
· Информационна – дава информация на желаещите да се застраховат за различните видове застраховки, с които работи той.
· Консултантска – като при застрахователния брокер.
· Пласментна – като при застрахователния брокер
· Ликвидационна – като при застрахователния брокер
· Рекламна – агентът трябва да рекламира предоставяните застраховки от застрахователното дружество, в което работи.
1.2.2 Изисквания към застрахователния агент:
· Да се ползва с добро име
· Да има завършено поне средно образование
· Да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер
· Да не е лишен от правото да заема материално-отговорна длъжност.
Посредничеството трябва да се развива и доближава към световните модели. Това трябва да става като се има предвид, че:
· Посредничеството в застраховането е специфично. То се различава от посредничеството в другите сфери
· Преди да бъдат използвани наложилите се световни модели на застрахователното посредничество, трябва да се вземе под внимание нашата юридическа практика.
· В страните, в които е утвърдено застрахователното брокерство има традиции, които им служат като фундамент, на които стабилно да изградят института “застрахователен брокер”, което липсва в нашата страна.
В нашата страна също има добра практика, която се основава на възприетият от големите промишлени, транспортни и търговски комплекси начин при избора на най-добрата застрахователна защита, чрез оферти от застрахователните дружества. Това е един сполучлив метод на работа, тъй като отговорните сътрудници на застрахователните дружества са тези, които най-добре познават условията на работа, условията на застраховките; застрахователно - техническите планове, на базата на които се изграждат застрахователните тарифи, възможностите за даване на преференции, рисковата ситуация по дадена застраховка (разполагат с рисковата статистика).
Застрахователният брокер получава тази информация от застрахователните дружества, но тя не всякога е пълна, тъй като има и фирмена тайна. Това важи особено за начина на изграждане на застрахователно - техническите планове.
Когато се полагат основите на застрахователното брокерство трябва да се изхожда от практическата страна на въпроса.
Застрахователният пазар трябва да бъде регулиран, но не излишно ограничаван от изкуствено наложени норми. Той трябва да бъде контролиран, за да могат всички участници в него да се чувстват сигурни и защитени.
Контролът върху посредничеството е важен, защото това е свързващият елемент между клиенти (потенциални потребители) и застрахователи. През това междинно звено минават двата най-важни потока – информационният и финансовият.
Не бива да се изпуска фактът за специфичността на застрахователната услуга и че за нейният пласмент най-голяма роля играе не толкова цената и пазарната политика, а комуникативността. В тази връзка ключова роля играят посредниците. Застрахователните посредници се явяват лицето на застрахователната компания. Грижата за качеството на посредниците трябва да поеме самата застрахователна компания.
На настоящия етап от развитието на застрахователния пазар предимство имат брокерските къщи с развита агентска мрежа. Трудно е да се приеме схемата на страните с развита икономика – брокерът да бъде само съветник по сключването на застраховката. Тази своя задача той може да изпълни само в презастраховането. В пряката застрахователна работа той и в бъдеще ще бъде едновременно брокер, който работи с агентска мрежа, и агент, който сключва застраховки.
]]>
