 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Застраховка „Гражданска отговорност”
2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА. ОСНОВНИ АСПЕКТИ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
1. Същност и основи на застраховането. Функции на застраховането
2. Основни понятия в застраховането. Застрахователни разноски
3. Същност и особености на застрахователния пазар в България
4. Нормативна регулация на застрахователния пазар
ВТОРА ГЛАВА. СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” В БЪЛГАРИЯ
1. Същност и характерни черти на автомобилното застраховане в България
1.2. Видове застраховки на транспортни средства
1.3. Европейски застрахователен пазар
2. Застраховка „Гражданска отговорност” на транспортни средства
2.1. Общи принципни постановки
2.2. Обект на застраховката. Отговорност на застрахователя
2.4. Задължително сключване на застраховката
2.6. Основни ползи от застраховка "Гражданска отговорност"
4. Ликвидация на щетите при застраховка „Гражданска отговорност”
4.1. Етапи при ликвидацията на щети
4.2. Изплащане на застрахователното обезщетение
4.3. Застраховка «Гражданска отговорност» при водещите застрахователни компании в България
5. Същност и основни понятия на застраховката “Гражданска отговорност” (зелена карта) за чужбина
6. Териториален обхват на застраховка “Гражданска отговорност”
7. “Гражданска отговорност” (зелена карта) в ЗПД “ДЗИ” АД
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Във всяко общество, в процеса на своята дейност (производство на материални блага, оказване на услуги и др.), хората и техните колективи встъпват в определени взаимоотношения помежду си. За да осъществяват тези отношения нормално, е необходимо тяхното регулиране, т.е. установяване на порядък, съгласуваност в поведението на хората и стопанските единици. Необходимостта от това правно разбиране в пълна сила се отнася и за застраховането.
Застрахователният пазар се явява важна съставна част от човешката дейност във всяка цивилизована държава, специфичен и сложен сектор от икономиката. Той е важен елемент на пазарната инфраструктура, неотменим компонент на икономическата и социалната сфера.
Застраховането непосредствено защитава интересите на обществото, гражданите, стопанските субекти, обезпечава защита на техните имуществени интереси, нарушени в резултат на различни неблагоприятни фактори. Като икономическа категория застраховането следва да бъде правно регулирано в процеса на създаване и използване на фондовете и резервите (застрахователния фонд).
С прехода към пазарни отношения във всички сфери стопанската дейност значението на застраховането, което е един от най-важните лостове на пазарните отношения, неговото регулиране от страна на държавата и надзор върху дейността му, неимоверно много нараства. Днес за застрахователния пазар е характерно появяването на множество застрахователни компании, широк спектър на видовете застраховки, допълнителни правни основания за сключване на застрахователни договори и заплащане на застрахователни обезщетения, новата система за контрол от страна на държавата върху застрахователната дейност повишава социалната значимост на застрахователната защита.
С развитието на пазарните икономически отношения се увеличава и нарасналият интерес към застраховането както от страна на държавата, така и от страна на определен кръг юридически и физически лица. Дейността с възникването на застрахователния пазар, на който застрахователите реализират своята “специфична” стока – застраховане, удовлетворяващо едни или други потребности на застрахованите, функцията на държавата, нейните органи на управление могат да се разглеждат като начин на създаване на правни и икономически предпоставки за развитие на ново “търговско” застраховане. При това държавата е безусловно заинтересована от стабилно функциониране на застрахователната система, доколкото тя следва да се разглежда като начин за осигуряване на непрекъснат процес на пазарните отношения, механизъм за поддържане на съответен уровен на обществено възпроизводство, възможност за покриване на непредвидени загуби и щети на стопанските единици и на отделните граждани, без да бъдат привличани средства от държавата.
…………………………………………
Застрахователната услуга няма субстанция, вид и форма, поради което тя може да се определи като уникален продукт с определено предназначение, цена и качество. Осъществяването на тази услуга е свързано със специфична дейност, която се извършва от застрахователя на застрахования. Нейна важна черта е, че нейното потребление прехожда реализацията и това произхожда от факта, че застрахователната услуга е алеаторна, т. е. има вероятностен характер. Тя се потребява предварително, без да е известно дали изобщо ще възникне такава потребност. При потребяване на застрахователната услуга застрахования предварително плаща застрахователната премия, с което реално купува застрахователния продукт.
Получаването на застрахователна сума или обезщетение се реализира след осъществяването на т. нар. пласиране на застрахователните договори, т. е. след тяхното сключване. В този случай съществува известен период от време между момента на получаване на плащането от страна на застрахователя при реализирането на риска, което от икономическа гледна точка не определя застрахователното отношение като еднократен акт. В този смисъл трябва да се отбележи, че времетраенето на застрахователната услуга е по-дълго от времетраенето на повечето услуги, което се дължи на факта, че потреблението и реализацията на застрахователната защита преминават последователно през три основни етапа – сключване на застрахователен договор, поддържане на застрахователния договор и ликвидация на щетите.
………………………………………
Публикуваната от надзора информация позволява да се направи анализ на състоянието на пазара за периода 2004-2006 г. динамично и с високи темпове се развива общото застраховане, като премийният приход нараства от 205 на 467 млн. лв., а прирастът по година е 39% за 2002 г., 36% за 2003 г., 23% за 2004 г., 14% за 2005 г. и 19% за 2006 г. основни фактори за този висок ръст са слабото развитие и спадът през 1996 г. и 1997 г. по времето на хиперинфлацията. развитието е едностранно, предимно в автомобилното застраховане, където темповете са стабилни. Структурата на пазара за 2006 г. е следната: “Каско на МПС” – 33%; “Гражданска отговорност за МПС” – 27%; “Имуществено застраховане” – 26%; “Морски авиационни транспортни застраховки” – 10%; “Застраховки злополука” – 4%; други – 4%.
От това следва, че автомобилното застраховане заема почти 60% от пазара, но то често е губещо или с ниски финансови резултати. Имущественото застраховане се развива неравномерно и предимно в областта на класическите рискове ”пожар и природни бедствия”, докато по-модерните “технически застраховки” и “финансови рискове” са слабо развити. При корпоративните застраховки, въпреки че в голямата си част застрахователният интерес се представлява от частните собственици, все още съществуват проблеми при избора на застраховател, особено при държавните структури и по ЗОП.
……………………………………
Застраховането на транспортни средства е имуществено, лично и комбинирано застраховане, тъй като включва „Каско” застраховане, застраховка „Гражданска отговорност”, застраховка „Злополука” на пътуващите в МПС и застраховка на багажа. Тук гореспоменатия интерес е насочен към застрахования обект, като ролята на предмета на застраховката играе патримониумът на застрахования. Следователно интересът той означава отношение на един субект към една вещ. Необходимото условие той да придобие качество на обект се явява рискът, който включва в себе си едно бъдещо несигурно събитие, което проявявайки се, предизвиква неблагоприятно нарушение на равновесието между нуждите, които лицето има, и средствата за тяхното удовлетворяване. Именно затова рискът винаги е бъдещ.
Притежаването на МПС и съпътстващите го рискове създават обективната основа, която поражда потребността от търсене на застрахователна услуга. Интересът при автомобилните застраховки има материално съдържание, но носителят на този интерес не се установява само по правото на собственост на застрахования обект.
В зависимост от обекта на застраховане и от използваната техника застраховането на транспортни средства се определя освен като имуществено, но и като застраховане на щети, тъй като плащането се определя от размера на реално измерима загуба.
…………………………………
2.6. Основни ползи от застраховка "Гражданска отговорност"
По данни на КАТ към средата на 2006 г. в България са регистрирани 6 111 921 моторни превозни средства, от тях само 2 556 129 имат застраховка «Гражданска отговорност». Ако водачът, причинил щетата, няма застраховка, КАТ му съставя акт, а пострадалият трябва да си търси правата в съда. Глобата по Закона за застраховането за личен автомобил е от 100 до 500 лв., а за фирмен от 500 до 2000 лв. В повечето случаи водачите се оправдават, че не си носят договора за застраховката и им налагат глоба от 10 лв. Те обаче са задължени по Закона за движението по пътищата в тридневен срок от събитието да представят договор за застраховка. КАТ глобява за липса на застраховка дори при рутинни проверки.
При злополука, ако собственикът на автомобила, в който е пострадало лицето, няма застраховка на местата, обезщетение се търси от Гаранционния застрахователен фонд.
Самото име на застраховката «Гражданска отговорност» показва, че по този продукт се покрива отговорността на лицето в качеството му на водач за виновно причинени вреди на трети лица. В България неправилно е добил популярност изразът гражданска отговорност на автомобила. В момента определянето на премиите по застраховката се извършва на база технически характеристики на автомобила, които нямат нищо общо с "лична отговорност – характеристики на лицето", т.е. при определяне на застрахователна премия да се анализират възраст, пол, шофьорски стаж, предишни нарушения. "Гражданска отговорност" на причинителя на катастрофата покрива разходите за поправка на автомобила на пострадалия. Необходимо условие за получаване на обезщетение е застраховка "Каско на МПС". Застраховките "Гражданска отговорност" покриват и нематериални щети – разходите за медицинско лечение и обезщетение на жертвите на катастрофата. Много често пострадалите не обръщат внимание на тази възможност.
………………………………………
Застрахователят, срещу платена застрахователна премия, и при условията и изключенията посочени в “Общите условия” се задължава да осигури на застрахования специализирана техническа, медицинска и правна помощ при пътуване в чужбина с МПС както на водача на МПС, така и на останалите пътници в МПС.
Застраховката е валидна само на територията на държавите, включени в системата “Зелена карта”, с изключение на Република България.
Застрахователят покрива отговорността на собствениците, държателите и упълномощените водачи на МПС до избраните лимити за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Не се считат за трети лица водачът на МПС, съпрузите и роднините по права линия до втора степен, включително на застрахованите. Застраховката “Гражданска отговорност” не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.
………………………………………
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Присъединяването на България към Европейския съюз ще доведе до включване на българския пазар на застрахователни услуги в общия вътрешен европейски пазар. В тази връзка директивите на Европейските общности поставят редица изисквания пред националното законодателство по отношение структурирането и дейността на основните участници на този пазар – застрахователите и застрахователните посредници. Част от тези изисквания са насочени към гарантиране и защита правата на потребителите на застрахователни услуги.
В сравнение с развитите страни българският застрахователен пазар е със скромни възможности, но са създадени сериозни предпоставки за неговото разширяване и повишаване на атрактивността му. В България вече работят американски, гръцки, руски и немски застрахователи. Стабилността в отрасъла, която се дължи и на вече действащия застрахователен надзор, е основа за привличането на още чуждестранни инвестиции.
В краткосрочен план, с цел достигане на по-високите капиталови изисквания, въведени с кодекса, до края на 2007 г. може да се очаква консолидиране на застрахователния пазар и промяна в собствеността на някои застрахователи.
………………………………………
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ
1. Александрова, М., и колектив, Финанси, УИ „Стопанство”, София, 2000 г., с. 360;
2. Драганов, Хр., Й. Близнаков, Застраховане, Тракия-М, С., 2000 г.
3. Драганов, Хр., М. Нейков, Имуществено и лично застраховане, Тракия-М, С., 2000 г.
4. Драганов, Хр., Й. Близнаков, Г. Димитрова, Застрахователен пазар, Тракия-М, С., 2001 г.
5. Драганов Хр., Управление на риска, Тракия-М, С., 2002 г.
6. Драганов Хр., М. Нейков Анализ на дейността на застрахователното дружество, Стопанство, С., 1999 г.
7. Драганов, Хр. и колектив, Анализ на застраховането, С., 1999г.
8. Драганов Хр. и колектив, Управление на риска във фирмата, Свищов, 1993 г.
9. Драганов, Хр. и колектив, Икономика и организация на застраховането, Г. Бакалов, В., 1988 г.
10. Драганов, Хр. и колектив, Организация и планиране на застраховането и презастраховането, Свищов, 1986 г.
11. Драганов, Хр. и Г. Денев, Икономика на застраховането, Свищов, 1986
12. Илиев, Б., И. Йотов. Основи на застраховането. Свищов, 1999 г.
13. Общи условия по застраховките и нормативна база уреждаща застрахователната дейност в Република България през 2006 г.
14. Данни от интернет сайтове по разглежданата проблематика.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата съдържа таблици, картинки.
Ключови думи:
застраховане в България, застрахователни разноски, застрахователен пазар в България, застраховка „Гражданска отговорност”, автомобилно застраховане, европейски застрахователен пазар, застрахователен период, обезщетяване при ПТП, ликвидация на щети при застраховка, изплащане на застрахователно обезщетение
]]>
