|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
СОФИЯ
Специалност: Застраховане и социално дело
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
на тема:
„ЗАСТРАХОВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ”
София
2008
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа глава
Необходимост и същност на застраховката на земеделски култури в България
1. Икономически предпоставки и необходимост от развитието на застраховането в селското стопанство
2. Същност и значение на застраховането на земеделски култури
4. Особености на застрахователния договор
Втора глава
Анализ на показателите за развитие на застраховка земеделски култури
2. Квота на щетите. Ликвидация и оценка на щетите.
Трета глава
Състояние и перспективи в развитието на застраховка земеделски култури
1. Проблеми в развитието на застраховката “Земеделски култури”
3. Тенденции в развитието на застраховането на земеделски култури на застрахователния пазар
Списък с основни термини в застраховането
Във всяко общество, в процеса на своята дейност (производство на материални блага, оказване на услуги и др.), хората и техните колективи встъпват в определени взаимоотношения помежду си. За да осъществяват тези отношения нормално, е необходимо тяхното регулиране, т.е. установяване на порядък, съгласуваност в поведението на хората и стопанските единици. Необходимостта от това правно разбиране в пълна сила се отнася и за застраховането.
Застрахователният пазар се явява важна съставна част от човешката дейност във всяка цивилизована държава, специфичен и сложен сектор от икономиката. Той е важен елемент на пазарната инфраструктура, неотменим компонент на икономическата и социалната сфера.
Застраховането непосредствено защитава интересите на обществото, гражданите, стопанските субекти, обезпечава защита на техните имуществени интереси, нарушени в резултат на различни неблагоприятни фактори. Като икономическа категория застраховането следва да бъде правно регулирано в процеса на създаване и използване на фондовете и резервите (застрахователния фонд).
С прехода към пазарни отношения във всички сфери стопанската дейност значението на застраховането, което е един от най-важните лостове на пазарните отношения, неговото регулиране от страна на държавата и надзор върху дейността му, неимоверно много нараства. Днес за застрахователния пазар е характерно появяването на множество застрахователни компании, широк спектър на видовете застраховки, допълнителни правни основания за сключване на застрахователни договори и заплащане на застрахователни обезщетения, новата система за контрол от страна на държавата върху застрахователната дейност повишава социалната значимост на застрахователната защита.
Целта на магистърската теза е практически да се изведат основните насоки при сключването на застраховка, да се изясни същността на застраховката на земеделски култури, видовете покрити рискове, възможностите за застраховане, като на тази база се определят и недостатъците както по отношение застрахователните дружества, а така също и по отношение институционална и законодателна база в страната.
……………………………………………
Когато културите са увредени от застрахователни събития и от не застрахователни причини, при определяне на обезщетението се подхожда по следния начин:
а) от взетите проби се установяват щетите от незастрахователните събития - по метода на преброяване и пресмятане на унищожените, повредените и запазени растения и плодове.
б) след установяване на процента от не застрахователни събития по същия начин от взетите проби се установява и процентът на щетата от настъпилото застрахователно събитие.
в) при констатиране на намален добив от незастрахователни причини в акта за оценка трябва да се отбележи на какво се дължи този намален добив, тъй като това е свързано с изплащане на обезщетението. Оценителната комисия има за задача да определи щетите от незастрахователни причини, без тяхното установяване и определяне не може да се приеме оценката за правилна.
г) нормалния добив от житните култури се получава при 500бр. растения на 1 кв. м., комисията преброява 400 бр. растения от взетата проба /липсват 100 бр./,или100 бр. липсващи х 100% = 10000:500 = 20% е щетата от не застрахователни причини вследствие на намалена гъстота на посева.
……………………………………………….
С прехода към пазарни отношения във всички сфери стопанската дейност значението на застраховането на земеделски култури неимоверно много нараства. Днес за застрахователния пазар е характерно появяването на множество застрахователни компании, широк спектър на видовете застраховки на земеделски култури, допълнителни правни основания за сключване на застрахователни договори и заплащане на застрахователни обезщетения, новата система за контрол от страна на държавата върху застрахователната дейност повишава социалната значимост на застрахователната защита.
В България се застрахова широка гама от рискове, а именно градушка, буря, проливен дъжд, киша и наводнение, пожар на корен, осланяване, измръзване и изтегляне при житните култури - са основните събития, които покриват застрахователите.
Застраховането на земеделските култури крие висок риск и затова застрахователните компании използват статистиката на ДЗИ за 50 години назад, в която се проследява развитието на риска (т.е. колко градушки е имало през годините, какви премии са събирани, кой риск е погълнал най-много средства и т.н.). В България е по-голям делът на застраховките на есенниците в сравнение с пролетните култури, но по принцип е застрахована по-малко от 20% от обработваемата земя. Сключват се два вида застрахователни договори. Първият е за застраховане на реколтата с времетраене от самото поникване на културата до нейното прибиране, а вторият (годишен) е съобразен с условията на програма САПАРД за новосъздадени трайни насаждения.
1. Айвами, Е. Р. Харди; „Застраховането: Принципи, право и практика”; Хефест; София; 1994
2. Гаврийски, Велеслав; „Застрахователно право”; Фонд. Проф. д-р Велеслав Гаврийски; София; 2000
3. Гаврийски, Велеслав ; „Икономика на застраховането” ; София; 1998
4. Газдова, Теменуга и др.; „Данъчно облагане; Застраховане”; НБУ; София; 1994
5. Голева, Поля; „Обезщетяване на пострадали при пътно – транспортни произшествия”; София; БАН; 1991
6. Голева, Поля; „Застрахователно и презастрахователно право”; Сиби; София; 2000
7. Драганов, Христо; „Застраховане: Теория и организация”; Тракия - М; София; 2000
8. Драганов, Христо и др.;”Анализ на дейността на застрахователното дружество”; Стопанство; София;1999 стр.31-66
9. Драганов, Христо и др.;”Анализ на дейността на застрахователното дружество”; Акад. Изд. Ценов; Свищов; 1997
10. Иванова, Диана; „ Динамика на застрахователния пазар в България”; София; 2000
11. Илиев, Боян и др.; „Застрахователен пазар”; Акад. Изд. Ценов; Свищов; 1998
12. Илиев, Боян; „Управление на риска в застрахователното дружество”; Акад. Изд. Ценов; Свищов; 1994
13. Найденов, Борислав и др.; „Мениджмънт на застрахователния бизнес: Правни, икономически и маркетингови аспекти”; София; 1994
14. Нейков, Марин; „Рискът и застраховането”; Алма матер интернационал; Габрово; 1999
15. Нейков, Марин; „Информационни системи в застраховането”; Унив. изд. Васил Априлов; Габрово; 2000
16. Харди, Е., Р. Аайволип, Застраховането (принципи, право и практика), С., 1994
17. България. Закони и др.; „Застрахователно право: Сб. Нормативни актове”; Фенея; София; 1999
18. „Световен речник по банково и застрахователно дело”; Делфин прес; Бургас; 1994
19. Закон за застраховането. Обн., ДВ, бр. 86 от 1996г., изм., бр. 1 от 1997г.,бр. 21 от 1997г., изм. и доп., бр. 58 от 1997г., бр. 21, 52, 93 и 132 от 1998г., бр. 88 от 1999г.
20. Общи условия на застрахователи за отделните видове застраховки
21. Правилник за дейността на Националния съвет по застраховане. Обн., ДВ, бр. 110 от 1997г.
22. Правилник за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор. Обн., ДВ, бр. 110 от 1997г.
23. www.zastrahovatel.com/statia.php
24. www.armeec.bg
25. www.euroins.bg
26. www.agrofinansirane.start.bg
28. www.dnevnik.bg/show/?storyid
Темата е разработена 2008 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най – новата информация е от 2007 г.
Ключови думи:
застраховане на земеделски култури, застраховане в селското стопанство, застрахователен договор, анализ на обезщетения, квота на щета, застрахователен пазар, Закон за застраховането
[1] Драганов, Христо и др.;”Анализ на дейността на застрахователното дружество”; Акад. Изд. Ценов; Свищов; 1997;