МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

Създаването на застрахователен пазар е последица от въвеждането на пазарна икономика. С премахването на монопола в застрахователното дело се създават условия и за пазарни отношения в областта на застраховането.

Застрахователният пазар има голям обхват. Той не може да се ограничи в рамките на дадено, специално обособено за целта място. В понятието пазар (застрахователен пазар) се включват всички търговски сделки, които се извършват на дадена територия.

Застрахователният пазар е мястото, на което се срещат застрахователите или техните посредници с кандидатите за застраховане или презастраховане. На него посредници и застрахователи уточняват също така своето участие по застраховането на различни обекти, правят се промени в презастрахователните договори (оферти), наложени от борсови обичаи, за да могат да получат котизация.

Нарастването на ролята на застраховането за развитието на икономиката предполага внасяне на по-голяма научност в неговото организиране. Ето защо темата на настоящата дипломна работа е насочена към застрахователния пазар в България.

Целта на настоящата дипломна работа е да се анализират насоките за развитие на българския застрахователен пазар в светлината на директивите на Европейския съюз. За така поставената цел, трябва да се изяснят следните задачи:

1) Анализ на правните и икономическите предпоставки за формиране на застрахователния пазар в България;

2) Анализ на застрахователния пазар в България за периода 2003 - 2005 г.

3) Разглеждане на тенденциите в развитието на пазар на животозастраховането;

4) Разглеждане на тенденциите в развитието на пазара на общото застраховане;

5) Определяне перспективите за развитие на застрахователния пазар в България и стъпките за неговото подобряване.

ПЪРВА ГЛАВА.

ПРАВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ

1. Макроикономическа стабилност

Исторически преглед

Застраховането има много древна история, като първите му наченки се забелязват още в кодекса на Хамурапи, където се предвиждало търговците да поемат взаимното задължение да преразпределят загуби по време на пътя поради кражби, природни бедствия и др.

Началото на застраховането в България се поставя след освобождението от турско робство. Поради липса на опит първите застрахователни дружества са чужди:

· През 1882 г. се настаняват у нас румънските “Дачия” и “Насионал”;

· През 1887 г. Живото застрахователното дружество “Ню Йорк лайф” започва застраховане срещу злополуки по железниците;

· По-късно идват и австрийски дружества, които правят застраховки “пожар” и “транспорт”.

Държавата в този период активно насърчава застраховането и за около 10 години се натрупват солидни знания и опит в тази насока. Откриват се предимно застрахователни акционерни дружества.

Първото българско застрахователно дружество е основано през 1891 г. в Русе. Неговото име е “България” и има 62 агенции, чрез които подпомага своите дейности – по имуществени застраховки, презастраховки, “пожар”, “транспорт”, а впоследствие и “злополука”. Чужди представителства имат Турция, Гърция, Испания, САЩ и др.

През 1895 г. се създава второ българско застрахователно дружество “Балкан”, подкрепяно от държавата. Отразява промяната в държавната политика – т.е. Постепенно изтласкване на чуждия капитал от нашата икономика. То изкупува румънските застрахователи, а после и някои от по-малките български застрахователни фирми. Дружеството практикува застраховки при злополука при ж. п. транспорт и др. Застрахователни продукти.

През 1924 г. Започва формирането на клонове в застраховането. “Живот”, “Пожар” са с голямо държавно участие. Те бележат голям растеж и печелят голям приход.

Двете дружества допринасят много за развитието на българското застраховане и националният застрахователен пазар, като спомагат за:

· разширяване на пазара на застраховането;

· популяризиране на тази дейност у нас;

· формиране на доверие у клиентите;

· попълване на държавната хазна, привличане на чужди капитали и др.

Развитието на застрахователния пазар в страната продължава и през 20 век. В началото на века се развива нова форма на застрахователно сдружение – кооперативни застрахователни дружества – Ученическа каса, Чиновническо дружество и др. Взаимното застраховане има за цел подпомагане на своите членове при болест, обезпечаване на семействата им и др. През 1946 г. на основата на Чиновническото дружество се създава ДЗИ. Двете акционерни и двете кооперативни дружества посрещат потребностите на пазара. Но пазарът се разраства, появяват се дружества “Орел” и “Витоша” – 1914 г. Настаняват се и чужди застрахователни дружества. Истински бум на застраховането се явява след Първата световна война, защото се осъзнава значението на застраховането. Появява се застраховката “живот”.

През 1923 г. в България вече има 35 застрахователни дружества – наши и чужди, рязко се увеличават събираните премии. Голяма е ролята на чуждия капитал – най-често е 1/3 от дружествата. Тогава започва концентрацията на натрупаните в тази сфера капитали и така се организират застрахователни компании, които постепенно се превръщат в клонове на търговски банки. През 1927 г. се създава Държавен застрахователен контрол над частните застрахователни дружества. Държавният контрол се осъществява от Дирекция, закрита през 1946 г.

До 1946 г. застраховането играе важна роля, развиват се три застрахователни бранша – пожар, транспорт, злополука. Развива се и презастраховането, но не с голям ефект. През 1946 г. излиза нов закон за застраховането, сливат се компаниите, осъществява се стопанско окрупняване с цел понижаване на отрицателните последици от раздробеността на застрахователния пазар. Създава се ДЗИ със социална функция по отношение на застраховките живот и злополука. Като цяло е беден застрахователния пазар.

Първоначално застраховането се развива като дейност, а после като клон на науката за национално стопанство. Застраховането като дейност е свързано с отделяне на част от новосъздадения продукт в икономиката, респ. националния доход за покриването на неочаквани обстоятелства, предизвикващи щети и разрушаващи създадените материални блага.

Застрахователната наука е клон от дисциплината “Финанси”, занимаваща се с:

· Оценка на действително причинените щети вследствие на събития, които не зависят от волята на субективния човешки фактор. Застраховането цели подпомагането чрез адекватни обезщетения собствениците на материални блага или да компенсира увреждания на здравето или загуби на живота;

· Подпомага застраховането като вид бизнес. Застрахователите набират средства и изграждат застрахователен фонд с цел финансова стабилност и платежоспособност. При настъпването на риска се изплаща съответното обезщетение. Има пари, когато постъпленията са повече от плащанията по щетите. Тогава се осъществява натрупване в застрахователния фонд /ЗФ/. То се пренася от година на година и фондът нараства. При събирането на премиите от застрахованите се калкулира и фонд печалба., който формира собствените средства на застрахователните дружества, организации, фирми и осигурява самоиздръжката на застрахователните дружества;

· Теорията на риска и управлението на риска. Рискът е понятие, въз основа на което се предвиждат и съответно предварително оценяват т.нар. застрахователни събития, около които се върти застрахователния договор. Изучаването на риска е сложен процес, защото е свързан с обективните и субективни условия. Той не управлява количеството на предлаганите и сключвани сделки и съответно не регулира и размера на калкулираните и събираеми премии.

С това се съдейства за няколко неща:

· застраховането се отделя като самостоятелен бизнес;

· насърчава се развитието на пазар в застраховането и конкуренцията в него;

· насърчаване на частните капитали, инвестиращи в сферата на застраховането – образуване на АД .

Отдръпването на държавата от застраховането не е пълно. Тя продължава да регулира качеството на предлаганите продукти в областта на застраховането. Тя се грижи за осигуряване професионална компетентност и финансова стабилност на застрахователните дружества.

Същността на застраховането, пътищата на неговото развитие, стопанската му насоченост и организационното му устройство се определят от конкретния етап на обществено-икономическото развитие. Застраховането има голямо значение както като икономическа категория, така и за извършване на дейност при нейната реализация - практиката. Застраховането изразява определени икономически отношения. Тези отношения възникват между застрахователя, от една страна, и застрахования - физическо или юридическо лице, от друга, във връзка с образуването, управлението и разпределението на застрахователния фонд.

За възникване на застрахователното отношение следва да бъде сключен застрахователен договор. Застрахователният договор по своята същност е една алеаторна, двустранна, конесуална, формална и самостоятелна правна сделка за сключване на една доброволна застраховка. Застрахователният договор е източник за възникване на застрахователното правоотнашение. Той се регулира от гражданското право и има типов характер.

2. Съвременният застрахователен пазар

През последните години застраховането придобива нови измерения и популярност, като се превърна в "апетитна"[1] сфера от народното стопанство. Неговото място все повече се оценява от нуждаещите се от застрахователна защита. Същевременно в този сектор се развиват процеси, които остават все още неизяснени. Особено това важи за създадените и създаващите се застрахователни пазари.

Основна предпоставка за възникване и развитие на застрахователния пазар е пазарната икономика. В една монополна икономика има един-единствен държавен застраховател монополист, който няма с кого да се конкурира. Конкуренцията може да се определи като метод за предлагане на адекватна "цена" на застрахователната услуга. Чрез конкуренцията застрахователният пазар задоволява потребителското търсене (предлагат се повече и разнообразни застрахователни продукти) и това задоволяване е съпроводено с непрекъснато подобряване качеството на застрахователната услуга. Конкуренцията, с други думи, определя поведението на застрахователите и същевременно подпомага потребителите на застрахователната услуга.[2]

Конкуренцията на застрахователния се реализира в две направления:

- между застрахователните дружества

- между застрахователи и застраховани. Едните се стремят да извлекат печалба, другите да направят "икономии" от разходите за застраховане.

Динамичните процеси в застрахователните пазари налагат провеждането на адекватна пазарна политика от страна на застрахователните дружества и вземане на правилни решения по въвеждане на нови застрахователни продукти, установяване на контакти със застрахованите, използване на презастраховането като средство за стабилизиране на застрахователните състави, оценката на мястото на държавното регулиране и надзора върху тяхната дейност и др.

Трябва да се отбележи, че към момента у нас са правени плахи опити за изясняване на пазарните проблеми. в застраховането. За съжаление те са твърде повърхностни. В тях няма задълбоченост и изясняване на въпросите по същество. Пренасяни са в повечето случаи стари постановки в новите условия.

Нещо повече, много от постановките в тези "писания" водеха до грешни изводи, които не са в интерес не само за теорията, но и за застрахователната практика. Последната се насочваше в грешни посоки. Освен това ползваната литература, предимно немска, е от преди повече от двадесет години (за периода 1973-1989 г.), т.е. литература, в която въпросите за пазара са разгледани преди приемане на първата Директива за създаване на Европейския съюз и третата (последната) от 1992 г. Очевидно е, че през последните години настъпиха коренни промени не само в Европа, но и в света. Те безспорно дадоха отражение и върху застраховането.

Но това е нормално, когато въпросите се познават повърхностно, а не в дълбочина; когато нещата се проучват само по теоретични (литературни) източници и липсва поглед към процесите, които се развиват в практиката. Трудно е един външен наблюдател, та макар и сравнително добре подготвен теоретически, да изясни трудните проблеми, които са свързани със застрахователния пазар.

У нас дейностите по застраховането се регулират от Закона за застраховането. Този закон урежда правното положение на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане.[3] Съгласно този закон, застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства.[4]

Много положително влияние на застрахователния пазар оказва фактът, че през последните години много чуждестранни дружества стартират бизнес в страната в областта на застраховането. Сред тях най-известни са AIG, Allianz, HDI, Wiener Stadtische, Grawe и др.[5]

Все още обаче проблем представлява законът, който през последните 8 години търпи общо 17-18 поправки и допълнения. Вероятно проблемите в законодателството се дължат на общото състояние а националната политика и икономика.

Българският пазар има огромен потенциал в това отношение. През последните няколко години обемът на премийните приходи ежегодно се увеличава средно с по над 20%, като за 2004 г. приходите са 800 млн. лв., за 2005 г, се очаква те да достигнат над 1 млрд. лв., а до приемането на страната в ЕС вероятно те ще достигнат около 1,5 млрд. лв.[6]

Съществуват редица спънки и трудности в тромавата нормативна уредба, но следващите години се очертават като много важни и определящи за развитието на застрахователния пазар у нас, като се предвижда да бъде приета съвсем нова нормативна уредба.

ВТОРА ГЛАВА.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ПАЗАР В БЪЛАГРИЯ

1. Същност и особености на застрахователния пазар

На застрахователния пазар се предлагат застрахователни продукти.[7] На тези пазари се предоставя особен вид услуга, която ги отличава от останалите пазари на стоки и услуги.

Застрахователния пазар може да се раздели на няколко вида:

- международен застрахователен пазар,

- регионални застрахователен пазар;

- национални застрахователни пазари.

Условията за работа на регионалния застрахователен пазар се различават съществено от условията за работа на националните застрахователни пазари. Първото ниво е застрахователната борса; следва националният застрахователен пазар; третото ниво е регионалният застрахователен пазар, след това международният застрахователен пазар. В рамките на последния се формират локални застрахователни пазари - африкански, азиатски, европейски, Лойдов застрахователен пазар и др.

Застрахователните отношения са част от икономическите отношения. Следователно принципите, при които се изгражда и функционира застрахователния пазар, са конкретизация на общите принципи на пазарната икономика. Това означава, че:

А) всяко застрахователно дружество е отговорно за своите решения и действия;

Б) всяко застрахователно дружество само решава каква застрахователна защита да предлага и кои клиенти да обслужва;

В) субектите /физически или юридически/ сами решават дали да се застраховат и как да се застраховат.

За наличието на застрахователен пазар са необходими две условия:

- липса на монопол;

- доброволен начин за предлагане на застрахователната услуга.

Задължителното застраховане се предлага редом и с доброволното. То не се отрича от наличието на застрахователен пазар.

Застрахователният пазар е изцяло подчинен на спецификата на предлаганата стока- застраховката. Застрахователният пазар може да се представи като икономическо пространство, в което действат:[8]

- застрахованите, формиращи търсенето на застрахователната услуга,

- застрахователите, удовлетворяващи това търсене,

- застрахователните посредници

- различните организации на застрахователната инфраструктура.

На застрахователния пазар се сблъскват индивидуалните интереси на застрахователите и на техните клиенти. Застрахованите търсят такава застрахователна услуга, която да задоволява най-добре техните индивидуални потребности във връзка със сигурността. При това става въпрос както за подходящи условия, при които се сключват застрахователните договори, така и за цената на застрахованата услуга. Застрахованите се стремят да получат застрахователната услуга по възможност на по-ниска цена. Конкуренцията между тях определя максималната граница на цената, по която може да се пласира застрахователната услуга. Отговор на въпроса, дали цената, по която клиентите искат да закупят застрахователната услуга, е приемлива, идва чрез обратната информация, т.е. чрез цената, предлагана от застрахователното дружество. При всички случаи обаче застрахованият трябва да спазва правилото: неговата потребност от застрахователна защита да бъде по-голяма от цената, платена за застрахователната услуга. Конкуренцията между застрахованите за ползване на застрахователна услуга не позволява да се иска безкрайно намаляване на застрахователната премия.

От своя страна застрахователните дружества предлагат застрахователна услуга с определено количество и цена. Те също имат интерес да пласират застрахователната услуга така, че да получат определена изгода, отразена в преследваната цел. Застрахователните дружества обаче се конкурират помежду си. В резултат на тази конкуренция се определя долната граница на цената, по която се предлага застрахователната услуга. Информация за обективната цена на услугата застрахователите получават посредством маркетинговото проучване на пазара.

На пазара интересите на застрахователните дружество и на кандидатите за застраховане се коригират съобразно обективно съществуващите условия. Корекцията се движи между минималната /долна/ граница на цената, формирана при конкуренцията между застрахователите, и максималната /горна/ граница на цената, определена при конкуренцията между застрахованите за получаване на застрахователната услуга.

Фигура 1- Схема на застрахователния пазар

От фигурата става ясно, че застрахователният договор може да бъде сключен без участието на застрахователен посредник, но и с участието на застрахователен посредник. Освен това на застрахователният пазар се осъществяват и презастрахователни операции и застраховане.

Застрахователния пазар се явява като особена социално-икономическа структура, определена сфера на парични отношения, където като обект на покупко-продажба е застрахователната защита. Застрахователният пазар следва да се разглежда като форма на организиране на парични отношения с оглед формиране и разпределение на застрахователни резервни фондове, чрез които се гарантира застрахователна защита при реализиране на неблагоприятни случайни събития в стопанствата на физически и юридически лица.[9]

За застрахователен пазар се приема и цялата съвкупност от застрахователни и презастрахователни дружества, както и други организации и стопански субекти, които взимат участие в оказването на застрахователната услуга. Погледнато в широк план, застрахователният пазар е съвкупност от икономически отношения по повод на покупко-продажбата на застрахователни продукти.[10]

Главното ядро на вътрешната система е застрахователната компания. В страните с развита пазарна икономика най-добра, от гледна точка на монополизацията, се счита ситуацията, при която в даден отрасъл работят десет и повече конкуренти, като един най-голям застраховател не трябва да притежава повече от 31% от общия обем на предлаганата застрахователна услуга.

Предпоставка за работа на множество застрахователни дружества на застрахователния пазар е търсенето на застрахователни услуги. Това търсене се определя от застрахователния интерес на кандидатите за сключване на застраховки (застрахованите). Многобройните имуществени интереси на застрахованите (физически и юридически лица) са свързани с притежаването или управлението на различни видове имущество, както и на многобройни причини, които предизвикват плащания на вреди, причинени на трети лица, на необходимостта за осигуряване на допълнителни доходи на себе си или на свои близки при смърт или загуба на трудоспособност. Но това многообразие при търсенето на застрахователна услуга невинаги е по силите на едно застрахователно дружество.[11]

Характерно за застрахователните дружества, работещи на застрахователния пазар, е че те защитават интересите на други физически и юридически лица (застрахованите). Те обаче трябва да разполагат с достатъчно ликвидни фондове и резерви, за да могат да възстановяват на застрахованите причинените вреди от настъпването на случайни събития в техните стопанства. Това е и причината законодателството в областта на застраховането да регламентира определени изисквания към застрахователите. Основното изискване е застрахователните дружества да изпълняват поетите задължения към застрахованите. За изпълнение на това изискване в законите за застраховането са конкретизирани условията за основаване на едно застрахователно дружество. Не всяко юридическо лице може да създаде застрахователно дружество. Със Закона за застраховането се постановява, че застраховател може да бъде само юридическо лице.

Трябва да се има предвид, че в конкуренцията за застрахованите застрахователните дружества се състезават не само помежду си, но и с други субекти, производители на материални и нематериални блага и на услуги. В сферата на финансовите услуги застрахователните дружества се конкурират с банки, със социалното дело и други.

При определени условия застрахователните дружества се конкурират и със спестовните институти. Тази конкуренция засяга само онези застрахователи, които практикуват застраховки, съдържащи спестовен елемент. У нас най-популярни от тях са смесените застраховки "Живот". При тях застрахователното дружество изплаща застрахователната сума или част от нея при смърт или инвалидизиране и цялата сума - при доживяване от застрахования на предвидения в застрахователния договор срок.

Спестовните институти са конкуренти на застрахователите, когато, лихвата, която те одобряват на своите клиенти, е значително по-висока от лихвата, признавана от застрахователните дружества на застрахованите. В този случай средствата се насочват от застрахователните дружества към спестовните институти. Като практическа последица от това обаче застраховките със спестовен елемент губят своята актуалност. Изходът от подобна ситуация за застрахователите е да се ориентират към застраховки с подчертан рисков елемент /чисто рисково застраховане или комбинация на рисково застраховане и застраховка "Злополука"/. Тези застраховки обаче са евтини и не са по вкуса на много застрахователни дружества. Другият път е средствата на застрахователите /тук става дума за премийни резерви/ да се инвестират така, че да осигуряват висок приход от лихва. По този начин застрахователят ще бъде в състояние да одобри на застрахованите лихва, различаваща се малко от лихвите, които спестовните институти биха им предложили. Следователно добрата инвестиционна дейност на застрахователното дружество го прави конкурентоспособно - както спрямо спестовните институти, така и спрямо останалите застрахователи, работещи на застрахователния пазар.

Застрахователния пазар може да се разгледа в две направления:

- Институционална структура

- Териториална структура.

В институционален аспект тя се представлява от акционерни и кооперативни застрахователни дружества. В териториален аспект се наблюдават местен, национален и световен пазар.

Застрахователният пазар може да се раздели и по отраслов признак на:

- пазар на лично застраховане,

- пазар на имуществено застраховане.

Към това може да се добави и разделението на застрахователния пазар на отделни нива. Първото ниво е застрахователната борса, след което е националният застрахователен пазар, регионалният застрахователен пазар и на последно място идва международния застрахователен пазар.[12]

2. Национален застрахователен пазар

Реализирането на новите разширени възможности на застраховането може да се прояви в пълна степен само в процеса на изграждането на национален застрахователен пазар. Само чрез него се създават условия за провеждане на застраховането на конкурентна основа. По такъв начин се създават условия за

- демократизиране на застраховането;

- засилва се неговата социална същност;

- създава се възможност за пълно и последователно прилагане на еквивалентността и взаимното оценяване на интересите на участниците в застрахователните отношения.

Главна единица на националния застрахователен пазар е застрахователното дружество. То представлява специализирана структура, която сключва застрахователните договори и осъществява тяхното обслужване. Застрахователното дружество е самостоятелна икономическа единица, която функционира на застрахователния пазар.

Застрахователното дружество може да се представи като организационна форма за формиране на застрахователни фондове и резерви. Самото съсредоточаване на парични средства в застрахователното дружество е източник на дългосрочно кредитиране в търговията и промишлеността.

На застрахователния пазар, застрахователното дружество се явява и като крупен инвеститор, като начинът и условията за провеждане на застрахователна политика се уреждат от националното законодателство.

Застрахователните дружества биват няколко вида:

- частни застрахователни дружества,

- акционерни застрахователни дружества;

- взаимнозастрахователни дружества;

- държавни застрахователни дружества;

- смесени застрахователни дружества;

По характер на изпълняваните операции застрахователните дружества биват:

- специализирани;

- универсални;

- презастрахователни;

- частни пенсионни фондове

В зависимост от размера на капитала, дружествата се делят на :

- Малки;

- Средни;

- Големи

Застрахователната система в една страна се образува от съвкупността от застрахователни компании в нея. Всяка застрахователна система, независимо дали е монополна или изграден застрахователен пазар, има тенденция към вертикална и хоризонтална интеграция. Хоризонталната интеграция на системата се характеризира със съсредоточаването на все по-голям обем застрахователни премии и застрахователни услуги в ръцете на ограничен брой застрахователи. Вертикалната интеграция на застрахователната система се изразява в проникването на застрахователните дружества в други сфери на бизнеса, тясно свързани със застраховането (банки, пощи, борси и др.), в т. ч. и за сметка на диверсификация.

На националния застрахователен пазар могат да работят акционерни застрахователни дружества; кооперативни (взаимозастрахователни) компании и други, различни от правна гледна точка застрахователни сдружения. Правната норма на застрахователите, които работят на застрахователния пазар, няма съществено значение. Чрез нея само се конкретизира начинът, по който дружеството се създава и управлява, за да бъде постигната целта, която си поставят неговите учредители. Прието е обаче на застрахователния пазар да се ограничи работата на държавни застрахователни компании или ако се създадат такива, те да работят по застрахователни "браншове, които се отбягват от частната инициатива.

България застраховането се регламентира от Закон за застраховането, който е в сила от 1996г. и има някои последващи изменения. Законът урежда правното положение на застрахователите, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане.

Застраховател може да бъде:[13]

- акционерно дружество,

- взаимозастрахователна кооперация

- чуждестранен застраховател чрез клон в България.

Акционерното дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по реда на Търговския закон. Минималният размер на капитала на застрахователно акционерно дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е:[14]

· при застраховки живот и злополука – 2 млн. лева;

· при имуществени застраховки – 3 млн. лева;

· при презастраховане – 4 млн. лева.

Акциите на акционерно дружество за застраховане могат да бъдат само поименни. Акционер не може да бъде физическо или юридическо лице, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност. Застраховател може да открива клонове в отделно населено място.[15]

Застрахователна дейност може да се осъществява и чрез взаимозастрахователна кооперация, която се регистрира по Закона за кооперациите. Кооперацията се учредява най-малко от 500 физически лица. Член-кооператор не може да бъде лице, упражняващо охранителна или сходна на нея дейност.[16]

Въпросът за застраховането и застрахователния пазар в България е залегнал и в критериите от Копенхаген за присъединяването на страната към ЕС. Към преговорните глави за присъединяване стои и въпроса с пазара на застраховки у нас. Българският застрахователен пазар има значително по-голям потенциал, което го прави привлекателен за инвеститорите, поради което към главата „Банков и застрахователен надзор” се предвижда мярка за „Развитие на застрахователния сектор”. Предвиждат се следните действия:[17]

· Незабавно разделяне на надзора върху хазарта и върху застраховането;

· Финализиране на приватизацията на ДЗИ;

· Подпомагане работата на застрахователите относно учредяването и признаването на Национално бюро Зелена карта;

· Промяна на Закона за застраховането и на Закона за банките, така че да позволяват агенти да бъдат и юридически лица – банки и туристически фирми и други – с цел развитие на алтернативни способи за продажба на застрахователни продукти;

· Стимулиране на животозастрахователния пазар и промени в регулацията на застрахователното посредничество.

В България застрахователният пазар е стабилизиран, но все още слабо развит - главно поради ниските доходи на българските граждани и липсата на застрахователна култура. Най-много са автомобилните застраховки, които по цял свят са и най-рисковите, а само около 5% от недвижимите имоти са имуществено застраховани. От практиката на социализма е останал един непазарен подход - поръчителството.

Националният застрахователен пазар постепенно бележи ръст през последните две години, което се дължи на повишеното доверие на потребителите в предлаганата от дружествата услуга. Хората все повече осъзнават необходимостта от повишена сигурност за направените от тях вложения или за закупеното имущество. Според данни на комисията за финансов надзор за първите шест месеца в България застрахователният пазар бележи ръст от 41.5%, спрямо същия период на 2004 г.[18] От началото на януари до края на юни общият премиен приход на застрахователите (парите, събрани от сключени застраховки) надвишава 526 млн. лева.

За 2005 г. и двата сектора в застраховането- общо застраховане и животозастраховане, отбелязват високи темпове на растеж от съответно 40,4% и 50%. За същия период през 2004 г. животозастраховането бележи ръст от 38.6%, а общото застраховане - едва 20.6%. [19]

Фигура 2 - Изменения в животозастраховането и общото застраховане за 2003 и 2004 г.

Според мнение на изпълнителния директор на „Граве България“, Николай Логофетов, един от основните фактори за развитието на застрахователния пазар е стабилната макроикономическа обстановка в страната. В същото време, според мнение на Йордан Генчев, зам.-председател на управителния съвет на застрахователно дружество „Витоша“, високият ръст показва колко неразвит е застрахователният пазар в България.

Прогнозите за застрахователния пазар у нас сочат, че той ще продължи да се увеличава през следващите години. Много показателни в случая са и природните бедствия, сполетели българското население през последните месеци, които достатъчно убедително говорят, че хартата следва да се погрижат сами за себе си. Това неизменно ще доведе до повишено търсене на имуществени застраховки.

3. Либерализация на Държавен надзор

3.1. Макроикономическа стабилизация

Република България след настъпилите промени е държава с демократично управление. Целта на страната е членство в Европейския съюз и затова голяма част от законите ни се хармонизират с тези на европейските страни. След падането на тоталитарният режим и извършената приватизация се създадоха предпоставки за развитието на частния сектор. Видът на фирмите, както и дейността им са регламентирани със съответните закони, под законови актове и постановления.

С влизането в сила на Закона за застраховането от началото на 1997 г. развитието на българския застрахователен пазар навлиза в своя втори етап - етапа на ясна законова регламентация, постепенна либерализация и прозрачен държавен надзор. Създаването на застрахователно - надзорна институция и точното прилагане на законовата и подзаконовата нормативна регулаторна база позволяват да бъдат завършени успешно процесите на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери, както и на новосъздадените такива. Постоянно се подобрява ефективността на текущия контрол върху застрахователната дейност в съответствие с международната практика и стандарти и преди всичко - в съответствие с изискванията на европейските директиви.

Към момента политиката на правителството към застрахователния сектор е неутрална. С приватизирането на ДЗИ интересът на правителството към сектора допълнително определено се характеризира със спад. Законът вече действа положително за бранша с усилията си за свеждане до минимум застрахователните измами. Тези действия, както и наличието на лицензи, които не са с протекционистична цел, но водят до недопускане на нелоялни конкуренти, са продиктуване от интереса на правителството за стабилност на финансовия сектор, част от който е застрахователния бранш. В този смисъл протекционизма на правителството може да се определи като слаб (непривлекателно).

За бранша няма забрана или специални ограничения за чуждестранно участие. Единствено трябва да са спазени изискванията за лицензиране и при чуждестранно участие процедурата е малко по-продължителна с цел сигурност.

В резултат от тази либерализация ДЗИ е приватизирана, а пазарът в сферата на застраховането е напълно структуриран. Така от общо 120 застрахователни дружества, към момента в страната има общо 32 лицензирани такива. Броят на застрахователните брокери първоначално е 103, а към 2005 г. те вече са 172. Тези застрахователни брокери са лицензирани и легитимирани пред обществото съгласно международно приети принципи и изисквания.

Либерализацията на държавен надзор има много важно значение, тъй като с нея, държавата се оттегля от пазара и нейната функция се изразява само в упражняване само на контролно - регулаторни функции върху развитието му.

Държавният застрахователен надзор се осъществява от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) ръководещ управление "Застрахователен надзор", по реда на този закон и на Закона за Комисията за финансов надзор.[20] КФН регулира капиталова пазар, застрахователния пазар, пазара на доброволно здравно осигуряване и пазара на допълнително пенсионно осигуряване. Целите на извършваната от комисията дейност са да осигурява стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.

· Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", както и предлагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор";

· Застрашаване интересите на застрахованите лица;

· Нарушаване на условията, при които е издадено разрешението;

· Извършване на сделки и действия, които засягат финансовата или организационната стабилност на застраховател;

· Възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор.

КФН налага финансова дисциплина на капиталовия, застрахователния пазар и пазара на пенсионно осигуряване. По този начин комисията ограничава потенциала за извършване на финансови престъпления и за провали на финансовия пазар и същевременно спомага за увеличаване на информираността на обществото в сферата на небанковия финансов сектор.

Постигането на основните цели на КФН способства за утвърждаването на коректно поведение на финансовите пазари, за създаването на организирана администрация и ефективен пазар и присъствието на здрави институции, които са основни предпоставки за развитие на пазара.

В условията на макроикономическа стабилност, засилена конкуренция между небанковите финансови институции, увеличаване на доходите и нарастване на доверието на инвеститорите през 2004 г. небанковият финансов сектор се развива динамично. За това свидетелства стабилният ръст в стойностите на показателите, описващи дълбочината на финансовото посредничество.[21]

Таблица 1- Дълбочина на финансовото посредничество, процент от БВП

	2001 г.	2002 г.	2003 г.	2004 г.
Активи на банките	41,13 %	45,04 %	50,34 %	65,51 %
Активи в пенсионните фондове	0,63 %	1,03 %	1,48 %	2,07 %
Застрахователни премии	1,61 %	1,91 %	1,94 %	2,19 %
Обща пазарна капитализация на БФБ – София	3,72 %	4,25 %	7,91 %	10,6 %

През последните години се очертава благоприятна тенденция към нарастване на активността на небанковите финансови посредници. Въпреки това банковата система запазва доминиращата си роля в тази сфера.[22]

При предстоящото присъединяване на България към ЕС и предстоящия пряк конкурентен натиск над българската икономика ролята на небанковото финансово посредничество ще бъде ключова за повишаване на ефективността на националната икономика. Този сектор вече набира значителен финансов ресурс и добре работещият пазар би осигурил оптималното му разпределение, така че да допринесе за максимален икономически растеж.[23]

3.2. Процеси на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери

Съгласно действащото у нас законодателство, застрахователи са:

1) Акционерно дружество за застраховане- то се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в Закона за застраховането не е предвидено друго.[24]

2) Взаимозастрахователна кооперация- За учредяването и дейността на взаимозастрахователна кооперация се прилага Законът за кооперациите, доколкото в този закон не е предвидено друго. Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел I и застраховка "Злополука" по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността. Съгласно чл. 12., взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица.[25]

Законът за застраховането от 2003 предвижда и съществуването на т. нар. застрахователни брокери и застрахователни агенти. Съгласно този закон, застрахователна дейност може да бъде извършвана чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти.

Чл. 43. постановява, че застрахователен брокер е търговец, който по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/ или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги. Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори. Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.

Застрахователен брокер може да бъде лице, което:

· притежава квалификация и професионален опит в застраховането;

· има висше образование;

· не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

· не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

· не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност;

· не е акционер, както и член на ръководен или контролен орган на застраховател или застрахователна група;

· не осъществява дейност като застрахователен агент.

Съгласно чл. 44 от Закона за застраховането, застрахователният агент е физическо или юридическо лице, натоварено и упълномощено от застраховател да извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия от името и с последици за застрахователя. Упълномощаването се извършва в писмена форма. Застрахователното агентство, осъществявано от физическо лице, е свободна професия. Застрахователният агент - физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател. Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, но застрахователен агент - физическо лице, не може да работи за застрахователен брокер.

Тринадесет години след либерализирането на застрахователния пазар у нас все още търси истинския си облик. Близо 50 години в страната липсва всякакво застрахователно законодателство. След приемането на закона за застраховането през 1996 г. застрахователните дружества са лицензирани и броят им намалява от 120 на около 20. Днес броят на тези дружества е 31, от които 20 са общо застрахователни и 11 животозастрахователни.[26] От приемането му законът е многократно изменян и допълван, в резултат на което днес са създадени условия за значително стабилен застрахователен пазар. Може да се твърди, че постоянно се подобрява ефективността на текущия контрол върху застрахователната дейност в съответствие с международната практика и стандарти и преди всичко - в съответствие с изискванията на европейските директиви.

Към Министерски съвет е създаден Национален съвет по застраховане, който заедно с дирекция за застрахователен надзор упражнява държавния застрахователен надзор. Националният съвет по застраховане се състои от 7 членове и негов председател е министърът на финансите. Дирекцията за застрахователен надзор се създава към Министерство на финансите и се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя по предложение на Националния съвет по застраховане. Дирекцията упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на застрахователите.

За извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Националния съвет по застраховане. Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията за застрахователен надзор. В случай на отказ, ново искане за разрешение може да се подава не по-рано от 6 месеца от датата на отказа. Отказът да се даде разрешение не подлежи на обжалване. Издаденото разрешение може да бъде отнето при определени условия, предвидени в закона. Решението за отнемане на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Българският застрахователен пазар вече е напълно структуриран и е достигнал своята точка на наситеност, що се отнася до броя на действащите на него застрахователи. Съществуващите, към, момента лицензирани застрахователи са достатъчно на брой, за да могат да задоволят нарастващите застрахователни потребности на страната както от количествена, така и от качествена гледна точка, в рамките на една пазарна конкуренция. [27]

Структурирането на пазара се дооформя чрез завършването в общи линии на процеса на лицензиране на застрахователните брокери, които вече надхвърлят цифрата 170 и са напълно достатъчни за задоволяването на реалните потребности. В страната започва третият етап от развитието на българския застрахователен пазар - етапът на преразпределение на съществуващия пазар, на по-пълно обхващане на неговия потенциал и на по-широко навлизане на електронните технологии при предлагане и сключване на застраховки. [28]

По данни от Отчета за дейността на КФН от 2004 г., са извършени 66 проверки на място на поднадзорни лица, както и на други лица, за които има сведения, че са нарушили Закона за застраховането и Закона за здравното осигуряване.[29] В 24 застрахователни дружества са извършени общо 38 проверки. 30 от тях са тематични, а останалите са планови. Тематичните проверки са осъществени във връзка със сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и поради установено влошаване на системата от показатели („система за ранно предупреждение“), както и във връзка с постъпили сигнали и жалби в КФН. В отговор на същественото увеличение на констатираните нарушения комисията засили контрола чрез тематични проверки, при което броят им нарасна значително.[30]

По отношение дейността на застрахователните брокери са извършени 20 проверки. Извършени са и 7 проверки на лица, които не са поднадзорни на КФН, но за които са получени сведения, че нарушават Закона за здравното осигуряване – медицински центрове за извънболнична помощ. Освен това е извършена и една съвместна проверка в банка.[31]

Към момента действащите, лицензирани застрахователни дружества в страната са на брой общо 31. /виж Приложение № 1/

От приемането на Закона за застраховането до началото на 2005 г. в страната са лицензирани общо 172 застрахователни брокери. /виж Приложение № 2/ .

3.3. Положителни тенденции в застрахователния пазар

Състоянието и развитието на застрахователния пазар през 2004 г. е благоприятствано от постигнатата трайна макроикономическата стабилност, строгата фискална дисциплина и поддържането на сравнително ниски инфлационни темпове. От застрахователно - техническа гледна точка положително влияние оказва постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор.[32]

Таблица 2- Показатели за мястото на застраховането в българската икономика

Показатели	2002 г.	2003 г.	2004 г.
Брутен вътрешен продукт (хил. лв.)	32 335 083	34 410 200	38 008 406
Брутен премиен приход от застраховане (хил. лв.)	618 156	666 346	834 296
Брутен премиен приход от ДЗО (хил. лв.)	3 315	6 405	11 612
Застрахователно проникване (%)	1,91	1,94	2,19
Проникване на ДЗО (%)	0,01	0,02	0,03
Население в края на годината (бр.)	7 845 841	7 801 300	7 761 049
Застрахователна плътност (лв.)	78,79	85,41	107,50
Здравноосигурителна плътност (лв.)	0,42	0,82	1,49
Депозити на населението (хил. лв.)	5 795 500	6 852 600	8 752 700
Математически резерв (хил. лв.)	67 563	62 300	85 600

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

Изпреварващата динамика на застрахователния пазар се илюстрира от трайното задържане на равнище над единица на показателя коефициент на еластичност на премийния приход, изчислен като съотношение между темповете на прираст на брутния вътрешен продукт по текущи цени за съответните години. За 2003-2004 г. този показател е 2,41 при 1,21 за 2002-2003 г. и 3,19 съответно за 2001-2002 г. Тенденцията доказва значителния потенциал на българския застрахователен пазар, голяма част от който все още не е обхваната.

През последните години се утвърждава тенденция на трайно нарастване на значимостта на застрахователния отрасъл за националната икономика. Двата основни показателя - застрахователно проникване (брутен премиен приход, отнесен към брутния вътрешен продукт в %) и застрахователна плътност (брутен премиен приход на глава от населението), определящи мястото на застраховането в икономиката на страната, запазиха тенденцията на нарастване през последните години.[33]

Характерно за националния застрахователен пазар е нарастването на делът на автомобилното застраховане, като увеличението е с 28.79 на сто. То се дължи най-вече на по-високите цени на автомобилните застраховки.

3.4. Негативни тенденции на застрахователния пазар

Мястото на застраховането у нас като сектор е все още незначително, спрямо това, което има той в развитите страни. Основният фактор, който оказва влияние, е нивото на заплащане на труда, а оттук и платежоспособността на населението.[34]

Тенденцията в страната през последните години е към намаляване на имущественото застраховане. Освен това у нас на финансовия пазар не се предлагат застраховки на кредити на експертен принцип срещу заплащане на съответни застрахователни премии, а в повечето случаи се ползват услугите на неспециалисти - най-често роднини и приятели на кредитоискателя, които стават поръчители по кредита с всички произтичащи от това рискове за тях.

Застрахователният пазар в България е стабилен, но не е зрял.[35] В края на 2004 г. застрахователният пазар в страната е поставен пред сериозна опасност. В страната липсва ефективен контрол над дейностите по застраховането. Всичко това е причина за недоволството на основните български застрахователи като „Алианц България”, „Булинс”, „Булстрад”, „Български имоти”, ДЗИ”, Общо застраховане”, Орел”, „HDI”, AIG България”. Най-слаб е контролът при застраховките „Гражданска отговорност”, което става причина за нелоялна конкуренция при привличането на клиенти, като се предприемат незаконни действия от страна на някои застрахователни компании. Чести са случаите, в които застрахователни дружества отказват да изплатят необходимите суми на свои клиенти. Все още у нас обхватът на тази задължителна застраховка е далеч от необходимия, който е характерен за страните от ЕС.

Основната функция на застраховането е възмездителната. Днес резервите на българските застрахователи, които са основните показатели за техните възможности, са много малки, за да изпълнят задълженията си при по-големи щети и загуби. Застраховането в България изпълнява в незначителна степен своите преразпределителни функции. Поради малката застрахователна съвкупност щетите от непредвидими събития не се разпределят равномерно, което в повечето случаи води до фалит на някои производители и увеличаване на цените. Загубите не са предварително калкулирани в себестойността чрез застрахователните премии. Всичко това води до увеличаване на напрежението при непредвидени събития, оставя цените под влиянието на случайни фактори и не регулира достатъчно стопанския обмен на сраната.[36]

Данните от Отчета на КФН за 2005 г. сочат намаляване на премийният приход по имуществените полици, става ясно от изнесените от КФН данни. През първите 6 месеца на 2005 г. постъпленията от застраховката "Щети на имущество" са 17 731 814 лв. при 21 872 915 лева за същия период на миналата година. По този показател нашата страна е направила стъпка назад в развитието си в сравнение с развитите държави, където на имуществените полици се пада значителна част от пазара. Постъпленията от полиците срещу пожар и природни бедствия през първата половина на 2005 г. са 70 595 665 лв. при 60 175 382 лв. за същия период на миналата година.[37]

3.5. Динамика на развитие

Продължава тенденцията за увеличаване на пазарния дял на автомобилното застраховане, показват още данните. През първите 6 месеца на тази година на автомобилните полици се падат
301 813 486 лева премиен приход, което е 64.94% от общозастрахователния пазар у нас. За сравнение през същия период на миналата година те са били 62.16% от общозастрахователния пазар у нас.

Фигура 3- Дял на автомобилното застраховане в общия дял на застраховките за 2004 и 2005 г.[38]

Интерес представлява и почти двойното увеличение на премийния приход от полиците по "Обща гражданска отговорност". Тук се включват застраховките на професионални отговорности, много от които са задължителни у нас. За първите 6 месеца на 2005 г. премийният приход от застраховката "Обща гражданска отговорност" е 14 010 590 лв. при 7 782 528 лв. постъпления от такива полици през същия период на миналата година.

Фигура 4– Динамика на премийния приход от полиците по "Обща гражданска отговорност" за 2004 и 2005 г.[39]

Увеличава се пазарният дял на първите компании в класацията по премиен приход на общозастрахователния пазар у нас, показват още данните на надзора. Лидерът за шестмесечието - "ДЗИ Общо застраховане", държи 21.43% от пазара. За сравнение през същия период на миналата година на първо място в класацията е била ЗПАД "Булстрад", която е имала 18.07% пазарен дял. "ДЗИ Общо застраховане" тогава е била на второ място с 15.38% от пазара. Сега ЗПАД "Булстрад" заема второто място, но вече с 18.60% пазарен дял. Почти без промяна е пазарният дял на третата в класацията - ЗПАД "Алианц България". През първата половина на 2005 г. компанията държи 15.12% от пазара при 15.19 на сто през същия период на миналата година.

Увеличение на пазарния си дял през първото шестмесечие на 2005 г. в сравнение със същия период на миналата година отчитат и ЗПД "Витоша", ЗК "Левски Спартак", ЗАД "Армеец" и ЗАД "Виктория". Повишение в пъти по този показател има и държавната Българска агенция за експортно застраховане, която обаче държи едва 0.22% от пазара. Докато въпреки рокадата на върха в челната четворка всичко е спокойно, сред компаниите от "златната среда" се наблюдават значителни размествания. ЗПД "Витоша" също бележи прираст и се нарежда пета в класацията за първото полугодие.[40]

Приходите на компаниите се базират преди всичко на премийния дял на автомобилните застраховки, който надхвърля 64.9 процента. От задължителната застраховка "Гражданска отговорност" са реализирани 125.6 млн. лв., като 21.9 млн. лв. са от задължителната автомобилна застраховка "Зелена карта" , а 176.3 млн. лв. - от "Каско". Специалистите коментират почти двойното увеличение на премийния приход (над 14 млн. лв.) от полиците по "Обща гражданска отговорност", включително и застраховките за професионални отговорности, като добър знак за развитието на застрахователния пазар в сектора на задължителното застраховане.

Премийният приход на общозастрахователните компании за шестмесечието на 2005 г. е нараснал с близо 29% и е на обща стойност 464.8 млн. лв., в сравнение със същия период на 2004 година. Приходите от имуществени застраховки са паднали от 21.9 млн. лв. за първото шестмесечие на 2004 г. на 17.8 млн. лв. за същия период на настоящата 2005 година.

Фигура 5- Динамика в застраховките на имущество за 2004 и 2005 г.[41]

Премийният приход на общозастрахователните компании за шестмесечието на 2005 г. надхвърля 464.8 млн. лв., докато за целия застрахователен пазар той възлиза на близо 527 млн. лева. Около 62.3 млн. лв. премии се падат на животозастрахователните дружества, а премийният приход, събран от дружествата за доброволно здравно осигуряване, надхвърля 8.1 млн. лева. По приходи от полици "Живот" първо място заема отново "ДЗИ" с 19.4 млн. лв. и увеличение над 110% в сравнение с първото шестмесечие на 2004 година. На второ и трето място в ранглистата се нареждат "Алианц България Живот" - с над 16 млн. лв. приходи, и ЗК "Орел Живот", което отчита над 6.6 млн. лв. по този показател.[42]

3.6. Присъствие на чуждестранни застрахователи

Съгласно българското законодателство, чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България с разрешение на Комисията за финансов надзор. Законът постановява, че това може да стане само чрез клон, чието седалище е в страната.[43] Клонът по ал. 1 трябва да бъде вписан по реда на Търговския закон и да има в страната средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер на капитала по чл. 8, ал. 2. от закона за застраховането. Клонът води търговските книги на български език, отнасящи се до застрахователната му дейност в страната.[44]

В случай, че чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор",[45]

Днес у нас оперират световни гиганти в застрахователния бизнес като:

· "Алианц",

· "ХУК Кобург",

· "Граве", AIG,

· "Винер щетише" и други.

"При извършените ревизии през 2003 г. в повечето застрахователни дружества са начислени допълнителни данъци за период от пет години, които заедно с лихвите надхвърлят всякакви разумни граници. Очевидно данъчното бреме от 65% се струва ниско на данъчните и те се стремят да наложат на сектора данък, който да надхвърли действително 100%", коментира Максим Сираков, член на управителния съвет на АБЗ. За да стане това възможно, данъчните са използвали очевидна грешка, допусната в Закона за корпоративното подоходно облагане и по-специално в т.нар. данък върху приходите от други дейности. Според закона застрахователите нямат право да извършват друга дейност освен застраховане, което се състои в събирането на премии, изплащането на обезщетения и управление на акумулирания ресурс. Въпреки това от данъчната администрация не само начислили допълнителни данъци, но и наложили наказателни лихви върху тях от месеца на възникването им до датата на ревизионния акт.

В страната съществува един основен проблем, който оказва негативно влияние върху ефективното функциониране на застрахователните дружества. Този проблем идва от действащото данъчно законодателство. Според сегашното законодателство застрахователният бранш се облага не върху финансовия резултат, както е при останалите финансови институции, а като процент върху събраните премии. По този начин реалната данъчна ставка за застрахователите минава 65%. Необходимо е да се внесат значителни промени в законовата уредба. Тъй като това заплашва присъствието на чужди компании в застрахователния бранш у нас. [46]

4. Деконцентрация на застрахователния пазар

От самото начало на формирането на застрахователния пазар у нас е налице тенденцията на неговата деконцентрация. Тя трябва да бъде оценена положително, тъй като е израз на засилената конкуренция.

Така, само за 2000 г. трите най-големи дружества в страната в сферата на застраховането- “ДЗИ – Общо застраховане” АД, ЗПАД “Булстрад” АД и ЗПАД “Алианц България”, заемат 56,63% от общозастрахователния пазар срещу 59,98% през 1999 г., 69,30% през 1998 г. и 75,78% през 1997 г. Средните и малките дружества продължават да са много активни на пазара и да реализират изпреварващи темпове на развитие спрямо “трите големи”.

Степента на концентрация на пазара продължава да намалява във всички сфери на застраховането. Всичко това се дължи най-вече на засилването на конкуренцията между пазарните участници, която води до деконцентрация на пазара, която е най-силно изразена в животозастраховането. В общото застраховане делът на трите най-големи дружества се повишава с по-малки темпове. Същевременно се появяват някой тревожни симптоми на ниска лоялност в конкурентната борба и прикрито дъмпингиране - особено при по-големите конкурси за обществени поръчки. Предотвратяването на тези симптоми трябва да бъде една от главните задачи на застрахователния надзор през следващите години.

Реализираният през годината брутен премиен приход от застрахователните дружества, извършващи дейност по общо застраховане, нараства с 23,9%, като достига размер от 733 214 хил. лв. Това утвърждава тенденцията на стабилно динамично развитие на този пазар и илюстрира нарасналото значение на общото застраховане за икономиката на страната.

Тенденцията на деконцентрация на застрахователния пазар продължава и през настоящата година. През 2004 г. се наблюдава тенденция към деконцентрация на пазара на застрахователни услуги по общо застраховане в резултат на засилената конкуренция между застрахователите. През 2004 г. съвкупният дял на трите дружества с най-висок премиен приход в общото застраховане възлиза на 46,6% при 49,53% през 2003 г.

Фигура 6 - Съвкупен дял на дружествата с най-висок премиен приход за 2003 и 2004 г.[47]

Провесите на деконцентрация се засилват след 2000 г. и в резултат общият дял на трите най-големи дружества в страната - "Булстрад", "Алианц", ДЗИ - Общо застраховане, постоянно намалява. Те успяват да компенсират нарасналата активност на повечето средни и малки дружества с по-успешно участие в конкурсите за обществени поръчки на големите клиенти. Степента на концентрация най-силно намалява в сферата на животозастраховането", смята Гълъбинов.[48]

ТРЕТА ГЛАВА.

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕТО

1. Икономическа и политическа обстановка

Икономическото оживление в България се проектира и в застрахователното дело. Но въпреки процентното увеличение на животозастраховенето в сравнение с миналата година би могло да се посочи, че то продължава да не вълнува особено българите, за които по-ценна е придобитата кола, отколкото собственият им живот. Ниските финансови резултати в животозастрахователният бизнес като цяло се дължат на данъчните облекчения – при сключване на застраховка „Живот” се признават само 10% разходи. Този превантивен лимит е въведен заради схемите, чрез които по-скоро се постига ефектът на краткосрочното спестяване на данъци, отколкото на едно дългосрочно животозастраховане, каквато е практиката в цял свят.[49]

Проследявайки тенденциите в животозастраховането би могло да се отбележи, че още през 2003 година започна да се наблюдава осъзнатата необходимост от неговите продукти, а не само търсенето на преференциите от тях. Друга тенденция, която се наблюдава на животозастрахователния пазар у нас, е все по-тясното сътрудничество между животозастрахователните компании и банки. Животозастрахователните компании могат да дадат допълнителна гаранция при отпускането на кредити, застраховки „Живот” или „Злополука” се предлагат като бонус при депозити над определени суми или в комбинация с други банкови услуги и продукти. Също така все повече се развива продажбата на животозастрахователни продукти на гише в банки и в клоновете на банките. Това е широко позната практика на запад и тя вече започна да има все по-голямо присъствие и в България. Все по-масовото навлизане на различните дебитни и кредитни карти също вървят в комплект със определена застраховка „Живот” или „Злополука”.[50]

През 2004 година икономиката на България се развива положително. Запазва се макроикономическата стабилност върху основата на принципите на валутния борд, строгата фискална дисциплина и сравнително ниските инфлационни темпове. Достигнатите високи равнища на преките чуждестранни инвестиции, както и подобрението на бизнес климата свидетелстват за повишена привлекателност и потенциал на българската икономика.

Таблица 3- Макроикономически показатели за 2004 г. за България[51]

	Стойност през 2004 г. ( в млн. лв.)	Ръст на годишна база
БВП	38 038,4	5,6 %
Платежен баланс	2 737,4	122,0 %
Текуща сметка	-2 830,3	11,2 %
в т. ч. търговски баланс	-5 315,9	-23,6 %
в т. ч. услуги, нето	1 415,0	38,3 %
Финансова сметка	5 295,5	16,5 %
в т. ч. Преки чуждестранни инвестиции	4 135,1	14,3 %
Вътрешен дълг на правителството	2 680,6	19,6 %
	Стойност през 2004 г.	Ръст на годишна база
Инфлация в края на периода	4,0 %	-1,6 процентни пункта
Безработица	11,8 %	-0,9 процентни пункта

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

През 2004 г. всички световни рейтингови агенции повишават кредитния рейтинг на България, като за първи път страната ни е удостоена с инвестиционен рейтинг за дългосрочния дълг в чужда валута: BBB - от „Fitch“ и “Standard & Poors“.

В края на месец декември 2004 г. размерът на брутния външен дълг на правителството възлиза на 5824,7 млн. евро. Забелязва се намаление на годишна база, тъй като в края на декември 2003 г. брутният външен дълг на правителството е 6624,1 млн. евро.

В края на месец декември 2004 г. номиналният размер на вътрешния дълг възлиза на 2 680,6 млн. лв., с което бележи ръст от 19,6% на годишна база.

Емитираните през годината ДЦК са на стойност 693, 7 млн. лв., от които пряко на физически лица са продадени ценни книжа за 22,6 млн. лв.

Същевременно доходността по ДЦК намалява през годината, като ефективният лихвен процент по облигациите в левове спада от 4,87% в края на 2003 г. на 4,08% в края на 2004г. През годината се наблюдава спад и в стойността на номиналния основен лихвен процент и лихвите по срочните депозити.

През годината се увеличава общия доход на човек от населението, като данните за неговата динамика са представени в фигура 7.[52]

Общ доход, средно на лице, ном., лв.

III

VII

VIII

XII

2005

156.73

147.58

162.89

175.63

2004

141.26

135.56

148.66

157.40

161.71

161.86

183.77

172.53

176.83

171.58

176.43

219.14

2003

128.82

122.39

135.79

142.38

146.59

152.29

157.20

156.96

156.98

156.21

162.10

210.61

2002

113.40

113.20

126.50

130.60

136.58

135.34

137.34

142.68

148.45

146.73

144.13

195.49

2001

105.90

99.20

112.20

117.60

122.30

123.80

125.90

126.80

126.10

126.80

152.60

2000

101.60

94.20

105.10

109.60

112.80

112.40

123.10

118.40

122.90

121.60

126.80

171.30

1999

93.50

88.50

101.40

108.10

110.60

109.80

112.80

113.00

117.10

118.30

119.90

147.20

Фигура 7- Общ доход, средно на лице, ном., лв.[53]

2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл

Още през 2003 година започва да се наблюдава тенденция към осъзнаване на необходимостта от генериране на нови застрахователни потребности, а не толкова към търсенето непременно на някакви преференции или изгода от животозастрахователните продукти. Това проличава в дейността на повечето компании, които наблягат на по-характерните и основни предимства на животозастрахователните продукти, а именно че те са уникална комбинация от:

· Спестовност;

· Застрахователна защита;

· Възможност за натрупване на капитал;

· Осигуряване на достойно пенсия.

На практика дружествата, които предлагат продукти в сферата на дългосрочното животозастраховане могат да обхванат цял един живот, като се започне от детската застраховка живот, след това – застраховка живот на хора, активно работещи, и се премине в пенсионните и рентни застраховки, които обикновено идват към края на активната работна възраст на човек – при навлизането в пенсионна възраст. Хората все повече осъзнават, че животозастраховането е една уникална комбинация, която не съществува в нито една друга финансова сфера. От една страна животозастраховането генерира в себе си потребността от спестяване и натрупване на капитал, което става неусетно, а от друга страна носи доходност, сигурност и гаранции за вложенията на клиента. На второ място, през целият срок докато клиентът натрупва и спестява своите средства, неговият живот, неговата трудоспособност са защитени и ако с него се случи нещо, било то тежка злополука, инвалидност, заболяване или най-лошото, той или неговите наследници, или близки ще бъдат компенсирани, ще бъдат защитени и ще могат да понесат по-леко евентуалната загуба или някаква тежка инвалидност.

С предстоящото присъединяване на България към структурите на Европейския съюз се появява потребност от хармонизиране на действащата нормативна уредба в България с тази в Европейския съюз. Това с факта, че действащата към настоящият момент законова рамка в застраховането е доста разпокъсана. Материята е обект на разглеждане в Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за застраховането и Търговския закон, както и в редица подзаконови нормативни актове. В контекста на присъединяването към Европейския съюз и във връзка с поетия ангажимент за поетапно хармонизиране на застрахователното законодателство към настоящия момент в действащата уредба са приложени първо поколение застрахователни директиви. Частично са въведени и отделни разпоредби от второ и трето поколение директиви.[54]

Приемането на първото поколение директиви цели улесняването предприемането и извършването на бизнес по застраховане на територията на общността, като на практика се унифицират съществуващите различия между националните законодателства. Осигурява се адекватна защита на застрахованите лица чрез уеднаквяване на разпоредбите, свързани с финансовите гаранции и стабилност на застрахователните предприятия. Въвежда се систематизирана класификация по видове застраховки с цел ясно регламентиране на отделните дейности и свързаните с това рискове. Въвежда се и разграничаване на основните дейности – общо застраховане и животозастраховане, като не се допуска да бъдат едновременно извършвани от едно и също застрахователно предприятие. Приемат се първоначално общи правила по отношение на техническите резерви, в т. ч. и математическия резерв, в случаите на животозастраховане. Внедрява се и принципът за граница на платежоспособност, който е един вид основен надзорен инструмент за гарантиране стабилността на застрахователните предприятия и за максимална защита на застрахованите лица. Въвежда се изискване за формиране на гаранционен фонд, който по структура и количество максимално да гарантира на предприятието, че във всеки един момент разполага с достатъчно по размер и обем активи за гарантиране на неговите задължения към застрахованите лица.

Второ поколение директиви се въвежда във връзка с необходимостта от по-нататъшно развитие на вътрешния пазар на територията на общността. Цели се улесняването на застрахователите с главен офис на територията на общността, така че те да предлагат свободно и в други страни членки. Така застрахованите лица, държателите на полици имат възможност да разполагат с ресурсите не само на застрахователните предприятия, учредени и действащи на територията на тяхната страна членка, но и да ползват ресурсите и потенциала на всички застрахователни предприятия на територията на общността. Всяко застраховано лице се поставя под защитата на правната система на съответната страна членка на практика независимо къде и по какъв начин е сключен застрахователният договор, различните застраховани лица от страните членки са обект на равнопоставено третиране в страната членка, където е сключен застрахователният договор и респективно покрит рискът. Във връзка с ефективната защита на застрахованите лица е необходимо всяка страна членка да приеме и определи разпоредби, с които да гарантира тясно сътрудничество със съответните компетентни надзорни органи от другите страни членки. Разпоредбите на първите директиви относно трансфера на застрахователен портфейл са подробно допълнени и по-ясно регламентирани във второ поколение. Въвеждат се допълнителни изисквания по отношение на техническите ресурси, в т. ч. И математическите, които следва да се подчиняват на правилата и да бъдат обект на надзор в страната членка, в която се предлагат услугите сами по себе си.

Третото поколение директиви регламентира системата на единствения лиценз single passport за извършване на застрахователна дейност, който е валиден и признат за цялата територия на европейската общност. Приложението на този принцип улеснява максимално застрахователните предприятия с офиси в общността да предлагат услуги и да поемат ангажименти на територията на цялата общност, като се премахват ограниченията относно учредяването и предлагането на услуги. С приемането на третото поколение директиви се достига максимално до установяването на вътрешен пазар за територията на европейската общност. Предвид сливането на националните пазари в единен се предвиждат допълнителни инструменти по отношение на неговото регулиране. Както и предоставяне на възможност застрахованите лица да могат да сключват договори, с който и де е застраховател с централен офис на територията на общността, и да предявяват претенции към него. Поставят се изисквания относно формирането на адекватни актюерски методи. С оглед на прилагане на актюерски принципи страните членки може да изискват системно уведомяване за техническите бази, използвани при калкулиране на премиите и резервите. При него се изключва уведомяване относно общите условия и тарифи по застраховките, както и за съответните бонуси и надбавки, предлагани от различните предприятия. Създава се възможност за отпадане изискванията за инвестиране активите на застрахователните предприятия в определени категории поради необходимостта от либерализиране движението на капитали.

Във връзка със съществуващите ангажименти за поетапно хармонизиране са и направените вече промени в Закона за застраховането. В него са приложени разпоредбите на европейските директиви, регламентиращи съзастраховането на територията на общността, както и директивата, регламентираща дейността по Помощ при пътуване.

Основно с прилагането на оставащите нехармонизирани разпоредби от второ и трето поколение директиви КФН съвместно с Асоциацията на българските застрахователи бе изготвен Проект на Кодекс за застраховането от 17.01.2005 година. Проектът на кодекса обединява в себе си пет раздела – застрахователен договор, защита на потребителите, задължително осигуряване, застрахователни предприятия, застрахователни посредници и държавен надзор върху застраховането. Застрахователният договор ще обхване, разшири и модернизира съществуващата правна уредба в Търговския закон. В отделната структура по отношение на защита на потребителите ще се търси максимално точен и модерен механизъм за извънсъдебно решаване на спорове, или т. нар. Секторен омбудсман. С раздела за задължителното застраховане се цели обединяването на всички разпоредби, касаещи задължителните полици и най-вече на Гражданска отговорност. Друга примерна структура са застрахователните предприятия, където ще бъде осигурена пълна детайлна уредба по отношение на правните субекти, които имат право да извършват застрахователна дейност, както и изискванията на които те следва да отговарят. При застрахователните посредници ще бъде запазено съществуващото деление на брокери и агенти. Последната част ще бъде държавен надзор върху застраховането, където системно, точно и ясно ще бъдат изписани разпоредби във връзка с правомощията и компетентностите на застрахователно - надзорния орган.

3. Пазарна политика на застрахователните дружества

Продуктова политика

Животозастрахователните дружества пускат периодично нови продукти на пазара.[55] Така например от началото на тази година ЗАД „Алианц България Живот” продава спестовни застраховки, свързани с инвестиционен фонд. Като начало клиентите на компанията могат да избират между три германски фонда, които се управляват от професионални мениджъри в Люксембург. Освен това от 01.02.2005 компанията предлага като отделен пакет застраховка „Злополука”, която покрива смърт, трайна и временна загуба на трудоспособност от злополука. Сключилите я граждани освен това могат да получат пари за болничен престой, за медицински разходи или дори за хирургическа намеса, която се е наложила вследствие на злополука. ЗАД „Алианц България Живот” смята да разработи подобен продукт и за общо заболяване, който да бъде пуснат на пазара едва през следващата година.

ЗК „Витоша Живот” предложи през тази година на пазара нова спестовна застраховка с допълнителни покрития, при която клиентът сам изгражда спестовноосигурителната си програма. Дружеството пусна на пазара и нова детска застраховка. До края на годината се предвижда да бъде пусната на пазара и спестовна застраховка, свързана с инвестиционен фонд.

Свързаните с инвестиционен фонд полици са най-продаваните напоследък и от ДЗИ. Продуктите обикновено се комбинират с допълнителни покрития като „Смърт от злополука”, „Трайна нетрудоспособност от злополука”, „Медицински разходи при злополука” и др. Този продукт е много популярен, защото съчетава висока степен на застрахователна защита със спестовен елемент.

Атрактивни за клиентите на ДЗИ са също така и даваните от компанията възможности за избор на инвестиционен фонд, на валута, в която да бъде полицата, и включването на допълнителни застрахователни покрития. Освен това клиентите на ДЗИ имат избор за начина на плащане на вноските по спестовните полици – с годишна премия или на месечни вноски. От януари 2005 година ДЗИ предлага на пазара нов пакет дългосрочни застраховки „Живот”:

· „ДЗИ – живот+”;

· „ДЗИ просперитет”;

· „ДЗИ – гарант”;

· „ДЗИ - алтернатива”;

· „ДЗИ – детство”.

Свързаната с инвестиционен фонд животозастраховка е сред предпочитаните и от клиентите на ЗК „Орел живот”. Така предлаганият от дружеството продукт е разработен в съответствие с европейските стандарти и дава възможност застрахованите сами да вземат решение при избора на портфейла, в който да инвестират спестяванията си. Съществено значение има и предлаганото от ЗК „Орел живот” рисково покритие, което е свързано с изплащане на обезщетение при диагностициране на особено тежко заболяване. Но въпреки новите възможности, които се предлагат от дружеството най-търсени остават традиционните застраховки, при които клиентът има възможност да плаща авансово част от застрахователната сума на определен период от време.

„Български имоти” пуска на пазара две нови застраховки „Инвестиция за живот” и „Сигурност в бъдещето”.

Комуникационна политика

Реклама: Рекламните форми, които животозастрахователните дружества трябва да предложат на своите потребители трябва да са съобразени с интересите на бъдещите потребители на застрахователния продукт.

Целта е рекламните изяви е да бъде популяризиран застрахователния продукт за кратък период от време и да се достигне до максимален брой клиенти. За така поставената цел животозастрахователните дружества най-често използват

1. Директна реклама в средствата за масова информация.

2. Реклама в INTERNET, чрез рекламни банери и уеб сайта на съответната животозастрахователна компания.

3. Промоция на застраховка “Живот”.

4. Транспортна и външна реклама

Връзки с обществеността (PR): Сред PR изявите на животозастрахователните дружества съществуват разнообразни форми. Тук могат да бъдат посочени форумите, които от фирмите организират с цел популяризиране имиджа на съответното животозастрахователното дружество. Издават периодични бюлетини, осведомяващи обществеността за мисията, визията и развитието на компанията. Организират се също така периодични курсове на обучение, един от които е за мениджъри по управление на човешки ресурси. Идеята на този курс е мениджмънтът да се научи да мотивира персонала в оптимална степен, за да се постигне работа в един сплотен и приятелски настроен колектив.

PR изявите на животозастрахователните дружества включват също така провеждане на игри с награден фонд. За елита на столицата се организират изискани коктейлни партита.

Насърчаване на продажбите: Стимулирането на продажбите представлява кратковременни, подбудителни мерки за покупката или продажбата на предлаганата услуга.

Силата на една животозастрахователна компания се гради върху умението успешно да продава своите продукти. Факторите, определящи това умение са имиджа на компанията, предлаганите продукти, изградената мрежа да продажби и качеството на обслужване на клиентите.

Постигането на добри резултати от животозастрахователните дружества е немислимо без наличието на добре изградена мрежа за продажби, поради което те се стремят да създадат мрежа от представителства, която да покрива оптимално територията на страната.

Директен маркетинг: Директният маркетинг, който животозастрахователните дружества провеждат се базира на телефонни обаждания с оферти за сключване на застраховки сред потенциални корпоративни клиенти, а така също и по домовете за сключване на застраховка живот.

В крак с приоритетната стратегия на Република България за изграждане на Информационно Общество, повечето от животозастрахователните компании провеждат и директен маркетинг чрез своите сайтове. Там съответното животозастрахователното дружество е публикувало както електронните адреси на своите брокери, така формуляр за попълване на анкети и получаване на обратна връзка от настоящи и потенциални клиенти с една единствена цел – дружеството да се позиционира по-близо до изискванията на клиентите си.

Ценова политика: По отношение на ценовата политика се наблюдава тенденция по-големите животозастрахователни компании да не сключват нови спестовни полици за срок по-нисък от 10 години и за застрахователни суми под 1000 лева. Но въпреки това в някои дружества все още липсват такива ограничения и все още има действащи стари спестовни полици от порядъка на 400 лв.[56]

4. Основни показатели характеризиращи мястото на животозастраховането в застрахователния пазар

През 2004 година реализираният брутен премиен приход в животозастраховането възлиза на 101 082 хил. лв., като темпът му на нарастване спрямо предходната година е 35,1%. За 2003 г. бе отчетен спад от 98,97% спрямо 2002 г. в резултат на ограничените данъчни облекчения, свързани с определени видове животозастраховки. Въпреки голямото нарастване през 2004 г. нивото на премиен приход по животозастраховане за 2002 г. все още не може да бъде достигнато.[57]

В структурата на портфейла на застрахователните компании, извършващи дейност по животозастраховане, най-голям дял в реализирания премиен приход продължава да има застраховка „Живот“ и рента – 68,51%.

Фигура 8: Премиен приход на животозастрахователните дружества по видове застраховки[58]

Изплатените обезщетения и суми от застрахователни дружества, извършващи дейност по животозастраховане, през 2004 г. общо възлизат на 43 631 хил. лв., което е 9,15% намаление спрямо предходната година. Подобно на структурата на брутния премиен приход с най-голям дял в изплатените обезщетения и суми е застраховка „Живот“ и рента - 70,33%.

Размерът на застрахователните резерви по животозастраховане нараства с по-голям темп спрямо темпа на нарастване на общата стойност на активите. В резултат съотношението на застрахователните резерви прямо активите нараства с 5,07 процентни пункта.

Фигура 9: Активи и резерви на животозастрахователните дружества, извършващи дейност по животозастраховане[59]

През първото тримесечие на 2005 година брутен премиен приход на дружествата, извършващи дейност по животозастраховане, възлиза на 30 790 хил. лв., с което бележи ръст от 54,49 % на годишна база.[60]

Най-голямо увеличение при реализираният от животозастрахователите брутен премиен приход по видове застраховки е отчетен при застраховка „Живот” и рента“ (74%). Трябва да се има предвид, че премийния приход само от застраховка за пенсия или рента достига четирикратен ръст на годишна база.

Анализа на структурата на портфейла на застрахователните компании, извършващи дейност по животозастраховане, показва, че застраховка „Живот” и рента запазва своя преобладаващ относителен дял в премийния приход – 66,18%.

Фигура 10:Премиен приход и изплатени претенции на животозастрахователните дружества по видове застраховки[61]

Фигура 11:Структура на плащанията на животозастрахователните дружества по видове застраховки към 31.03.2005[62]

През първото тримесечие на 2005 г. застрахователите, извършващи дейност по животозастраховане, отчетоха обща печалба в размер на 4 322 хил. лв., като печалбата от застрахователната дейност е в размер на 2 386 хил. лв. С отрицателен финансов резултат са приключили 2 от общо 11 застрахователи.

Въз основа на така представените данни за застрахователните дружества, извършващи животозастрахователна дейност би могло да се направи извода, че тенденциите в развитието на животозастраховането в България са положителни. Това от своя страна се обуславя от влиянието на редица фактори, сред които с приоритетно значение е стабилната икономическа и политическа обстановка в страната. Съществена роля за запазване и развитие на тази тенденция също така играят и промените в законодателството – Закона за застраховането, данъчните закони, както и предстоящото приемане на нов Кодекс за застраховането, който ще събере цялата правна материя, върху която се базира застрахователната индустрия.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА.

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

1. Икономическа и политическа обстановка

Много съществен момент от анализа на перспективите в общото застраховане в България е предстоящото присъединяване на страната към Европейския съюз и произтичащите от този факт задължения на страната ни за хармонизация на законодателството по отношение на застраховките от общото застраховане и най-вече на „Гражданска отговорност”. През последните няколко години цената на застраховките у нас следва тенденция на постоянно увеличаване, като лимитите на отговорност на застрахователите се увеличават двойно. Това е тенденция, която се цели от правителствената политика у нас, тъй като крайната цел е изравняване на сумите и отговорностите с тези на страните от ЕС.

През първото тримесечие на 2005 г. показателите, характеризиращи състоянието на капиталовия пазар, свидетелстват за динамично развитие.

Таблица 4 - Пазарна капитализация на БФБ – София към 31.03.2004 г. и 31.03.2005 г.

	Към 31.03.2004 г (в млн. лв.)	Към 31.03.2005 г . (в млн. лв.)	Годишен ръст (в %)
Официален пазар А	41, 99	48, 12	15 %
Официален пазар В	283, 51	714, 31	152 %
Официален пазар С	497, 07	1 317, 51	165 %
Официални пазари - ОБЩО	822, 57	2 079, 95	153 %
Неофициален пазар	1 736, 22	6 659, 30	284 %
ОБЩО	2 558, 79	8 739, 24	242 %

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

Към 31.03.2005 г. пазарната капитализация на БФБ - София достигна 8 739, 24 млн. лв., с което отбеляза ръст от 242% на годишна база. Най-голямо е нарастването на капитализацията на неофициалния пазар, като само за тримесечието е отчетен ръст от 150,5%.

Значителният ръст в оборота, обема на търговия и сключените сделки в сравнение със същия период на предходната година се свързва основно с нарастването на индикаторите за търговията на сегмент „С“, където обемът се увеличава над 2 пъти, а оборотът близо 5 пъти на годишна база.

2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл

Пазарът на застраховането днес налага да се предлагат комплексни продукти. Застрахователите трябва да проявяват повече гъвкавост по отношение на предлаганите продукти. Клиентите днес търсят обща финансова услуга:

- банкова

- застрахователна.

Необходимо е фирмите да предлагат пълен комплекс в застрахователната услуга. Към момента в България само няколко големи дружества предлагат подобен комплексен продукт.

Що се отнася до преструктурирането на пазара, очаква се идването на големи компании. Компаниите, които не могат да предложат такъв комплексен продукт трудно ще се задържат на пазара.

Към момента застрахователния пазар у нас се оценява като печеливш, но трябва да стане по-гъвкав. В застраховането няма константни решения, всичко се мисли и решава в движение. За да оцелеят компаниите, трябва да бъдат гъвкави. В застрахователния бизнес са възможни единствено постулати и стратегии, които да подлежат на промяна във всеки един момент.

В България все още има ниската застрахователна култура, за която фактор са не само клиентите, но и в голяма степен и застрахователите. Необходимо е последните да обръщат по-голямо внимание към изискванията на клиентите.

В това отношение е необходимо държавата да вземе спешни мерки и да последва примера на западните държави. В повечето от тях застраховането не е задължително, но системата е такава, че без застраховка е трудно съществуването. Със затягането на контрола от страна на държавата ще се постигнат целите за модернизация на системата и повишаване на застрахователната култура на българското общество.

Модернизацията на застрахователния отрасъл не се изразява единствено в предимно предлагане на по-евтини продукти. Много често компаниите у нас виждат конкуренцията само в снижаване на цените. Те могат да предлагат нискокачествен продукт, но резултатът от това в повечето случаи води до фалит.

Модернизацията на застрахователния пазар налага българските застрахователни компании да разработват своите застрахователни продукти в зависимост от това, което се търси на пазара и от предпочитанията на клиентите.

За да се развива пазарът, трябва да се увеличава делът на друг тип застраховки - имуществени или застраховки на товарите.

Необходимо е да се вземат мерки за повишаване качеството на застрахователните услуги, особено при ликвидиране на щетите и изплащане на обезщетението.

Процесът на модернизация на застрахователни отрасъл се очаква да се засили след присъединяването на България към структурите на ЕС през 2007 г. Очаква се преди всичко да се увеличи прякото участие на компании от страните - членки на ЕС на българския пазар. В бъдеще модернизацията ще се изрази в сливания на компании. Само големите дружества имат шанс да оцелеят на пазара. Пазарът в България е все още не е атрактивен, а рисков. Към момента голяма чужда компания у нас е само "Алианц", което е недостатъчно. Бъдещето на застрахователния пазар е в съществуването на повече лидери, които да налагат повече продукти, а по този начин ще се повиши качеството на застраховките.^{^[63]}

Участието на български компании на европейския пазар ще бъде в по-малки размери. Определено тенденциите сочат, че цените на застраховките в бъдеще ще растат. Това поскъпване ще бъде с около 20-30% годишно. В момента единствено застраховката "Каско" е на европейско ниво като цена.[64] Във връзка с либерализацията на пазара ще се увеличи разнообразието на предлаганите продукти и услуги.

Ролята на държавата в модернизацията на застрахователния пазар у нас се изразява в участието й като насърчител за застрахователите да участват в повече инвестиционни проекти. Пазарът може сам да се регулира, но държавата трябва да упражнява по-голям контрол в друго отношение. Например при задължителната застраховка

Основна необходимост в застрахователния отрасъл е нуждата от цялостна промяна на системата, по която се определят цените. Трябва да има диференцирани цени. Като пример може да се посочи практиката в западните държави, където застраховката „Гражданска отговорност” зависи от досието на шофьора.

3. Пазарна политика на застрахователните дружества

Пазарната политика на застрахователното дружество може да се разглежда като основна насока и комплекс от дейности по реализация на пазарната стратегия с подходящ инструментариум за пазарно въздействие. Теорията и практиката на пазарната политика определят водещото място в нейната структура на продуктова, ценова, комуникационна и пласментна политика като нейни основни компоненти.

Фигура 12- Компоненти на пазарната политика на общо застрахователните дружества[65]

Продуктовата политика на застрахователните дружества в областта на общото застраховане е тяхната пазарна политика по отношение на застрахователния продукт.[66] Продуктовата политика е от изключително значение, тъй като чрез нея се установяват нуждите на клиентите от даден застрахователен продукт.

Основните елементи на продуктовата политика на общозастрахователните дружества са:[67]

· съвкупността от застраховки, предлагани от застрахователните дружества;

· пазарните сегменти, определяни с оглед задоволяване на възникналите потребности;

· позицията на общозастрахователните дружества на застрахователния пазар и възможностите им за завоюване на нови позиции;

Продуктова политика:

В общото застраховане, при застрахователния продукт клиентът консумира услугата без да променя някоя от характеристиките й. Принос към качеството на услугата може да се определи в две насоки:

· потребностите на клиента влияят върху това какво ще предложат застрахователите и съответно оформянето на застрахователния продукт;

· при настъпване на щета клиентът може да подпомогне или попречи на установяването размера на щетата и съответно обезщетението.

Въпреки че с течението на времето застрахователния продукт се променя в съответствие с потребностите на клиентите, активния принос на потребителите за качеството на продукта е малък (привлекателен). Като цяло, в областта на общото застраховане в България се предлагат основно следните видове застраховки:[68]

· Застраховка “Злополука”;

· Застраховка “Заболяване”;

· Застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства;

· Застраховка на релсови превозни средства;

· Застраховка на товари по време на превоз;

· Застраховка “Пожар” и “Природни бедствия”;

· Застраховка “Щети на имущество”;

· Застраховка “Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и ползването на моторни превозни средства;

· Застраховка “Обща гражданска отговорност”;

· Застраховка на гаранции;

· Застраховка на разни финансови загуби и др.

Пълен пакет от тези застраховки се предлага в повечето случаи от големите застрахователни компании. У нас срещу кражба например не могат да се застраховат ценности и пари, които не са защитени с метална каса или клиентът е небрежен към съхраняването им. Застрахователните дружества предлагат възможност за застраховане на жилища, вили, офиси, движимо имущество- обзавеждане, техника, уреди, машини, произведения на изкуството и др. Обикновено застрахователите предлагат застраховки срещу пожари, мълнии, експлозия, самолетна катастрофа, земетресение и мн. др. Като допълнителни рискове могат да се включат и грабежите чрез взлом, умишлените пожари и др. Съществуват възможности, клиентите да застраховат своето имущество за различни суми, тъй като застраховалите в това отношение предлагат различни пакети. След настъпване на застрахователното събитие застрахователят може да намали обезщетението, ако установи, че веща е застрахована за по-голяма от реалната сума. Различните пакети са с различна сума за клиентите, а при настъпване на риска компаниите изплащат обезщетение по едно събитие.

Ценова политика:

Цените на предоставените от застрахователите застраховки се характеризират с точно регулиране т.е. те са еднакви за всички застрахователни дружества в страната.

Цените на предлаганите от различните общозастрахователни компании продукти варират в различни граници. Цената на застрахователните услуги се определя от няколко фактора:

· застрахователното дружество и неговата ценова политика- някои от застрахователните дружества правят опити за конкуренция на пазара, чрез предлагане на ниски цени на своите продукти.

· Вида на застрахователния продукт- в зависимост от това какво се застрахова, за колко време и с какво покритие се определят и цените на предлаганите от застрахователните дружества застрахователни пакети.

Така например за 2004 г. общият приход на застрахователните дружества у нас е нараснал с 23,93% спрямо 2003 г., което в голяма степен се дължи на повишените цени на застраховките в страната. Подобен ръст се очаква да има и през следващите години. Потенциал за растеж има в имущественото и автомобилното застраховане.[69]

Очакванията за в бъдеще са застрахователните цени да се увеличат значително, което е продиктувано от тенденцията за присъединяване на България към ЕС.[70] Това се налага от факта, че при възникване на застрахователния риск, застрахователите трябва да покрият рисковете от скъпите обезщетение, които някои от страните от ЕС изискват задължително. Към 2005 г. например при застраховка „Гражданска отговорност”, минималните цени, под които застрахователите не могат да продават годишни полици са 95 лв. за кола с двигател до 1800 кум. см., 135 лв. за автомобили с двигател до 2500 куб. см., а за по-големите двигатели цената е минимум 290 лв. Към 2007 г. се очаква цената да се определя на пазарен принцип.[71]

Комуникационна политика:

Каналите за реклама на застрахователните дружества у нас имат за цел да информират и убеждават аудиторията за качествата и предимствата на общото застраховане. Застрахователните дружества в страната изразходват значителни средства за провеждане на рекламна кампания на своите продукти, с цел да въздействат върху широк кръг от хора и да запазят имиджа на предлаганите застрахователни продукти. Въпреки това, може да се твърди, че в страната популярността на предлаганите от дружествата застраховки и възможностите, които произтичат от тях за клиентите не е достатъчна. Българските застрахователни дружества непрекъснато трябва да разработват маркетингова стратегия и да планират рекламния си бюджет съобразно конкурентите. Основните канали за реклама на българските застрахователни дружества са:

а) Реклама чрез пресата - реклама в пресата имат повечето застрахователи в страната- "ДЗИ - Общо застраховане" АД, "Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество" ЕАД, "Застрахователно дружество Евро инс" АД, "Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша" АД, ЗД "Бул инс" АД, ЗК "Орел" AД , ЗПАД "Алианц България" АД, ЗПАД "Булстрад" АД и др.[72]

Тази рекламна дейност дава положителни резултати, тъй като голяма част клиентите споделят, че са се ориентирали за сключване на своите застраховки именно, чрез прочетено съобщение в пресата.

б) Реклама чрез телевизията – Безспорно чрез нея се постига максимален ефект с практически неограничения брой зрители, но тя е скъпа и рамкирана само в кратки отрязъци време и по часове. Този вид реклама се използва неколкократно при наближаването на коледните и новогодишни празници, при провеждане на промоционна политика на съответното застрахователно дружество. Рекламирането в телевизията се използва предимно от големите застрахователни компании в страната, а именно: "Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша" АД, ЗК "Орел" AД , ЗПАД "Алианц България" АД, ЗПАД "Булстрад" АД, ДЗИ и др.

в) Реклама на обществени места - Тя представлява неадресирано пряко и неустно съобщение, чието предимство може да се види от голям брой потенциални потребители през продължителен период време.

Този тип рекламни съобщения се поставят на спирките и по транспортните средства в града, по сгради или техните стени и на други места. По този начин рекламират почти всички застрахователни дружества, тъй като това е един от най-евтините видове реклама.

г) Реклама в интернет - всяко едно застрахователно дружество днес разполага със собствен сайт в интернет пространството, на който сайт се публикуват предлаганите продукти и изгодите, произтичащи от тях. Освен това, дружествата обявяват на сайта всяка една промоция на продукти, цени и мн. др., които улесняват връзката с клиентите им.

Дистрибуционна политика:

Дистрибутивните канали в застрахователния бранш са свободните застрахователни агенти и брокерски къщи. Достъпа до застрахователни агенти е напълно свободен – високото ниво но безработица и възможността да се съчетае друга работа (дори на трудов договор и на пълен работен ден) с тази на застрахователен агент определят големия обем от потенциални застрахователни агенти. Желанието от максимизиране на печалбата води до често сключване на договори с няколко застрахователни компании от страна на брокерските къщи.

Достъпът до дистрибутивни канали може да се определи като напълно свободен (силно непривлекателно). За дистрибуция и разпространение на своите продукти застрахователните дружества използват услугите на застрахователни агенти и изграждат клонова мрежа в различни краища в страната. Сред най-разпространите застрахователи дружества с гъста клонова мрежа в страната към момента е "Алианц България" АД.[73]

Политиката на застрахователните дружества у нас е насочена към прилагане на европейските стандарти и приравняване към европейското законодателство. Дружествата у нас осъзнават, че към 2007 г. тяхната политика трябва да отговаря на установената в страните от ЕС или в противен случай те не биха оцелели за дълго. В тази насока, застрахователните дружества в България правят редица предложения най-вече във връзка със застраховка „Гражданска отговорност”, които биха довели до хармонизация с европейските директиви. Очевидно дейността в тази област ще продължава. Някои от промените в националното законодателство вече са налице. Необходимо е застрахователните дружества да насочат дейността си съобразно нуждите на клиента и непрекъснато пораждащите се нови потребности в застраховането.

Застрахователната култура у нас на дружествата в този бранш е все още далеч от примера на развитите страни. В България политиката на застрахователните компании все още много често се характеризира с нелоялност в конкурентната борба.[74]

Към момента в страната действа задължителна забрана на Наредбата за задължително застраховане, застрахователите, застрахователните брокери и агенти да предлагат и предоставят облаги под каквато и да е форма или във връзка със сключването на задължителна полица , в страната има прояви на нелоялност. Конкурентната борба между застрахователните дружества на пазара е много сериозна и най-сериозна е тя по отношение на „Гражданска отговорност”, чийто премиен приход се очаква да достигне 600-700 млн. лв. и да дава два пъти повече приход от останалите застраховки.

В пазарната политика на дружествата все повече се очертава тенденцията към обединяване към идеята за лоялна конкуренция. В този смисъл, дружествата се отправят към държавните институции за навременна намеса и преустановяване на незаконните действия. Това обединение започва от края на 2004 г. и основни негови инициатори са ЗАПАД Алианц България, ЗА Бул инс, ЗАПАД Булстрад, ЗК Български имоти, ДЗИ- Общо застраховане, ЗК Опел, ХДИ ЗАД и ЗАД Виктория.

Все повече застрахователните дружества насочват политиката си към разнообразяване на предлаганите услуги и максимално улесняване на клиентите. Целта е конкурентната борба да се води не чрез намаляване на цените за застрахователните услуги, от което дружествата могат само да загубят, а повишаване лоялността към клиентите и изграждане на доверие.

Разнообразяват се предлаганите застрахователни услуги, като например много от застрахователните дружества у нас предлагат застраховки „Живот” със спестовен елемент. Едно от предимствата на този инструмент е съчетаването на доходност със застрахователна защита. Тези застраховки се сключват за определен срок и се олихвяват, като лихвата обикновено се капитализира. Ако през периода на действие на застраховката настъпи застрахователно събитие, се изплаща съответното покритие , като в зависимост от тежестта на злополуката застрахованията се освобождава изцяло или частично от внасяне на дължимите вноски до края на периода и те се поемат от застрахователя. Заедно с това личните застрахователни вноски до 10% облагаем доход са освободени от данъчно облагане.[75]

4. Основни показатели, характеризиращи мястото на общото застраховане в застрахователния пазар

И в общото застраховане продължава тенденцията на деконцентрация на пазара и увеличаване обема на приходите на застрахователните дружества. През 2004 г. от застрахователни дружества, извършващи дейност по общо застраховане, са изплатени обезщетения на стойност 235 837 хил. лв., което е с 21% повече в сравнение с изплатените през предходната година. С най-голям относителен дял в изплатените обезщетения са застраховката на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства („Автокаско“) и застраховката „Гражданска отговорност“ на собствениците, държателите, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – 81,56%.

Размерът на застрахователните резерви по общо застраховане нараства с по-голям темп спрямо темпа на нарастване на общата стойност на активите. В резултат съотношението на застрахователните резерви спрямо активите нараства с 1,56 процентни пункта.

Таблица 5- Активи и резерви на дружествата по общо застраховане[76]

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

През финансовата 2004 г. застрахователите отчитат печалба в размер на 70 306 хил. лв., като 83% от нея (58 753 лв.) се формира от резултата на застрахователите по общо застраховане. Основният дял от печалбата по общо застраховане (над 60%) е следствие от положителни резултати на две от застрахователните дружества, регистриращи общо печалба над 38 млн. лв. Отчетените финансови резултати на застрахователите по общо застраховане варират в широк диапазон, като със загуба приключват 3 от 20 дружества.[77]

Реализираният през първото тримесечие на 2005 г. премиен приход от застрахователните дружества, извършващи дейност по общо застраховане е в размер на 237 920 хил. лв., с което бележи 27,17% ръст на годишна база. Това потвърждава тенденцията на стабилно динамично развитие на този пазар. За нея допринасят нарасналите като цяло платежни възможности на кандидатите за застраховане, увеличените застрахователни потребности на по-взискателните клиенти, повишаването на броя на задължителните застраховки и на премиите по най-масово сключваните от тях във връзка с повишените лимити на отговорност.

Таблица 6 - Премиен приход на отделните видове застраховки за 2004 и 2005 г.[78]

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

Най-голям прираст на премийния приход е отчетен при „Застраховка на релсови превозни средства“ (629%), „Застраховка гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове“ (288%), „Застраховка на плавателни съдове“ (229%) и „Застраховка на кредити“ (127%).

През 2005 г. се запазва структурата на портфейла на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане. Тя се характеризира с преобладаващ относителен дял в премийния приход на застраховките на МПС. През първото тримесечие на 2005 г. е значителен и делът на премийния приход от „Гражданска отговорност, свързана с притежаване и използване на МПС“. Това е обичайно за началните месеци на годината, когато се сключват голяма част от този тип застраховки.[79]

Фигура 13: Структура на портфейла на застрахователните дружества[80]

Изплатените обезщетения през първото тримесечие на 2005 г. от

застрахователните дружества, извършващи дейност по общо застраховане, бележат ръст от 36% на годишна база, достигайки размер от 68 094 хил. лв. С най-голям относителен дял (61%) в изплатените обезщетения е „Застраховката на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, следвана от застраховка „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС“ – 23%. Това обстоятелство не може да бъде оценено позитивно, тъй като увеличаването на щетимостта по основните застраховки в бранша води до влошаване на застрахователно - техническите им резултати и се налага то да бъде компенсирано с положителните резултати по останалите общи застраховки, включени в портфейлите на дружествата.[81]

Фигура 14: Структура на плащанията на общозастрахователните дружества по видове застраховки към 31.03.2005 г.[82]

През първото тримесечие на 2005 г. застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане отчитат обща печалба в размер на 14 236 хил. лв., като печалбата от застрахователната дейност (техническият резултат) е в размер на 14 804 хил. лв.

Отчетените финансови резултати на застрахователите по общо застраховане варират в широк диапазон - от загуба в размер на 260 хил. лв. до печалба в размер на 7 058 хил. лв., като със загуба приключват 4 от общо 20 дружества.[83]

Таблица 7: Регистрирани дружества в сферата на общо застраховане

ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
№	Фирмено наименование	Адрес за кореспонденция
1	“Застрахователно акционерно дружество “Армеец” АД	гр. София, ул. “Стефан Караджа” №2
2	ЗПАД “Алианц България” АД	гр. София, бул. “Княз Дондуков” №59
3	ЗПАД “Булстрад” АД	пл. “Позитано “ № 5
4	ЗД “Бул инс” АД	гр. София, бул. “Витоша”№17
5	"Застрахователна компания Български имоти” АД	гр. София, ул. “Алабин” №56
6	"Българска агенция за експортно застраховане" АД	гр. София, пл.”Св. Неделя” №1
7	“Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша” АД	гр. София, ул. “Уилям Гладстон” №5
8	“ДЗИ - Общо застраховане” АД	гр. София, ул. “Георги Бенковски” №3
9	"Застрахователно дружество Евро инс” АД	гр. София, бул. “Г. М. Димитров” №16
10	МЗК “Европа” АД	гр. София, ул. “Славянска” №29
11	ЗАД “Енергия”	гр. София, бул. “Дондуков” №33
12	“Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество” ЕАД	гр. София, ул. “Искър” №4
13	“Интерамерикан България ЗАД”	гр. София, пл. “Света Неделя” №16
14	ЗАД “ЗК Левски Спартак” АД	гр. София, бул. “Цар Борис III” № 41
15	ЗАД "Виктория"	гр. София, ул.”Екзарх Йосиф” №65
16	“Общинска застрахователна компания” АД	гр. София, ул.”Св. София” №7, ет.5
17	ЗК “Орел” АД	гр. София, бул. “Дондуков” №68
18	“ХДИ” ЗАД	гр. София, ул.”Г. С. Раковски” №99
19	Застрахователна компания "Хилдън" АД /предишно фирмено наименование ЗК "ЮПИТЕР" АД /	гр. София, ул. Любата №4-6; гр. София бул. Черни връх № 32а, ет.1
20	“Кю Би И Интернешънъл Иншурънс Лимитид – клон София”	гр. София, ул.”Искър” №8

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

За 2004 г. "ДЗИ - Общо застраховане" е с пазарен дял от 16,98% и приходи от 124,5 млн. лв. След него по пазарен дял се нареждат ЗПАД "Алианц - България" - 15,25% и приходи от 111,8 млн. лв. На трето място е "Булстрад" - приходи от 105 млн. лв. и 14,37% пазарен дял. В десетката са "Бул Инс", "Орел", ЗПАД "Витоша", ЗАД "Левски - Спартак", "Евроинс", ЗАД "Енергия", ЗАД "Армеец".[84]

Застрахователният пазар се развива изключително динамично и тепърва можем да очакваме големи успехи. Пазарът се разраства много бързо и всяка година приходите от застраховането се увеличават с 50-100 млн. лв. Пазарът ежегодно увеличава своя обем както по отношение на премиен приход, така и по отношение на предлагани продукти.[85]

ПЕТА ГЛАВА.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ПАЗАР

1. Преразпределение на застрахователния пазар

Застрахователния пазар в България със сигурност е един от секторите на икономиката в България, който се развива с положителни темпове, като неговия обем нараства с повече от 20% вече години наред. От друга страна ползването на застрахователни услуги в сравнение с развитите страни е в пъти по-малко , което е напълно разбираемо, като се има в предвид и сравнявайки дохода на глава от населението. Българският застрахователен пазар има значително по-голям потенциал, което го прави привлекателен за инвеститорите. Едни от основните причини, които го правят привлекателен и са причина за преразпределението на пазара на застрахователните услуги са следните:

· Незабавно разделяне на надзора върху хазарта и върху застраховането;

· Финализиране на приватизацията на ДЗИ;

2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл

Новите потребности са рожба на динамичното развитие на света в който живеем, като в тези потребности се включват и застрахователните такива. В основата на съществуването на застрахователните услуги стои потребността от защита и сигурност на хората и на човечеството като цяло.

Новите застрахователни потребности са пряко свързани с изпреварващата динамика на развитие на застраховането в България. За новите пораждащи се потребности допринасят и макроикономическата стабилизация, лимитите на отговорността, както и новите пазарни ниши които отварят задължителните застраховки.

През 2004 г. се увеличават и развиват имущественото застраховане, застраховките за професионална отговорност и се постига намаление на дела на автомобилните застраховки.

На пазара на застрахователните услуги могат да продължат да работят тези дружества, които в пред присъединителния период преструктурират дейността си така, че да продължат напред, не застрахователите, реализиращи моментни удари с неясно бъдеще. Факт е че и сега навлезлите чужди капитали в различните сфери избират за свои застрахователи у нас тези компании, чиито акционери са авторитети с ясен произход на капитала.

Затова предложението за увеличаването на минималния гаранционен капитал и минималния вписан капитал би имало положително въздействие предвид навлезлите нови лимити на отговорност при застраховка „Гражданска отговорност”.

Множеството страшни и потресаващи събития които се случват напоследък в света са основа за създаването на нов тип застраховки, които отговарят на потребностите, които се създават в следствие например от нарастващите заплахи от тероризъм. Например ЗК „Левски Спартак” е първата, която предлага покритие на риска от тероризъм. Застраховката все още е непопулярна и неразбираема за клиентите. Когато обаче държавите и международните общности се занимават всеки ден с проблемите на тероризма би следвало да се предложи адекватна и оптимална застрахователна защита срещу този риск. Застраховането е елемент на системата за сигурността и т о трябва да отчита динамично променящите се обществени отношения като своевременно предлага нови застрахователни решения. Предлагайки покритието на този риск ЗК „Левски Спартак” цели да направи една стъпка по създаването на застрахователен пул за покритие на последиците от терористични действия, съвместно с други застрахователни компании.

Това лято се предлагаше на пазара на застрахователните услуги комбинирана полица ”С кола на море”, тя включва защита срещу кражба на автомобила, кражба на домашното имущество, щети на домашното имущество при пожар и природни бедствия, медицински разноски при злополука и автоасистент за времето на лятната ваканция. Големия интерес към тази комбинирана полица показва че компанията правилно се е съобразила с новата потребност на клиентите си от застрахователна защита. При продажбата се предлага като бонус и застрахователно гориво.

Във връзка с модернизацията на застрахователния сектор може да се каже че застрахователния пазар е в голяма степен хармонизиран с изискванията на ЕС, тъй като по-голямата част от финансовите институции са собственост на компании от Западна Европа.

3. Основни показатели характеризиращи мястото на застрахователния пазар в българската икономика

Основните показатели, чрез които може да се направи характеристика за мястото на застрахователния пазар в българската икономика са БВП по пазарни цени, Брутен премиен приход от застраховане, Застрахователно проникване, Население в края на годината, Застрахователна плътност, депозити на населението и математически резерв в капитализирана стойност на пенсиите.

През 2003 г. застрахователното проникване продължава да се увеличава. Утвърждава се трайна тенденция към нарастване значението на застраховането за развитието на националната икономика.

Коефициентът на еластичност на премийния приход от застраховане, изчислен като съотношение между темповете на прираст на брутния премиен приход и на брутния вътрешен продукт в текущи цени, трайно се задържа на равнище над единица. За 2002 – 2003 г. този показател е 1,20 при 3,19 за 2001 – 2002 г. и 2,18 съответно за 2000 – 2001 г. Застрахователната плътност също нарасна през 2003 г. като достигна равнище от 85,41 лв. на човек от населението, което е с 8,40 % повече спрямо 2002 г.

Посочените общи тенденции не могат да се отнесат към животозастраховането, където е налице спад през 2003 г. и е отчетено намаление както на брутния премиен приход, така и на формираните застрахователни резерви. Математическият резерв и капитализираната стойност на пенсиите по животозастраховане намаляха с 14,02 %, докато в същото време депозитите на населението нарастват с 19,11% спрямо предходната година.

Таблица 8- Икономически показатели

Източник: Доклад на комисията за финансов и застрахователен надзор застрахователен надзор - 2003г.

Фигура 15: Брутен вътрешен продукт по пазарни цени[86]

Фигура 16: Брутен премиен приход от застраховане[87]

Фигура 17: застрахователно покритие[88]

4. Стратегия на развитие на застрахователния пазар 2005 г.

Понастоящем в страната ни на застрахователния пазар развиват дейност 31 застрахователи, от които 20 – в общото застраховане и 11 – в животозастраховането. От 11-те животозастрахователи осем са акционерни дружества и три – взаимозастрахователни кооперации. Броят на взаимозастрахователните кооперации намаля с един – ВЗК “Тангра”, поради отнемането на лиценза й през месец май от КФН.

На здравноосигурителния пазар към настоящия момент развиват дейност по доброволно здравно осигуряване 4 дружества, две от които получиха лиценза си в края на месец февруари т.г.

Общозастрахователните дружества реализираха през първото шестмесечие на тази година премиен приход в размер на 274,4 млн. лв. – с 27,8% повече в сравнение със същия период на предходната година, което е с 8,4 процентни пункта по-високо от темпа на прираст за цялата 2002 г. в сравнение с 2001 г. Това потвърждава тенденцията на стабилно динамично развитие на този пазар.

На пазара на застрахователните услуги се наблюдава силно изпреварващо увеличение на темпа на прираст на премийния приход и това създава отлична основа за подобряване на квотата на щетимост и реализиране на по-добри застрахователно - технически резултати.

Във вътрешно структурно отношение при премийния приход не настъпват съществени промени. Делът на застраховките на МПС /”Каско” и “Гражданска отговорност”/ остава практически непроменен /60,73 % срещу 60,77 %/. Като положително може да се отчете нарастването на дела на застраховките “Пожар и природни бедствия” и “Щети на имущество” от 23,42 % на 25,21 % поради доброто развитие на риска при тази група застраховки. При изплатените обезщетения делът на застраховките на МПС се увеличава значително /с 2,71 процентни пункта/ до 80,52 %. Това не може да бъде оценено позитивно, тъй като е доказателство за увеличената щетимост по водещите застраховки в бранша, която води до влошаване на застрахователно - техническите им резултати и трябва да бъде компенсирано с положителните резултати по останалите общи застраховки.

Продължава тенденцията на пазарна деконцентрация. През първите шест месеца на тази година на трите най-големи дружества се падат 54,79 % от пазара по общо застраховане срещу 58,95 % за същия период на предходната година. Очакванията, че промените в данъчното законодателство ще доведат до спад в животозастраховането, се потвърждават - премийният приход намаля с 6,4 % - от 32,0 млн. лв. до 29,9 млн. лв. В тази посока действа и набиращата скорост дейност на дружествата по доброволно пенсионно и здравно осигуряване. Същевременно трябва да се има предвид, че основната част от огромния прираст за 2002 г. /70,39 %/ бе реализирана в последните три месеца на годината. Изплатените обезщетения и суми в животозастраховането се увеличават от 14,1млн. лв. на 17,1 млн. лв. Изпреварващият им темп на прираст спрямо премийния приход се дължи основно на изплатените суми по откупи през м. януари 2003 г. по краткосрочни застраховки, сключени през м. декември 2002 г.

Намалява делът на премийния приход на основната застраховка в бранша – застраховката “Живот” /от 64,03 % на 56,26 %/. Това става за сметка на увеличението на дяловете на “Допълнителна застраховка” и на застраховката “Живот”, свързана с инвестиционен фонд. В определена степен тази промяна се дължи на приетите изменения в данъчното законодателство, влезли в сила от 01.01.2003 г. Основното изменение в структурата на изплатените обезщетения и суми в животозастраховането е скокообразното увеличаване на дела на “Женитбена и детска застраховка” от 11,38 % до 24,25 % поради специфичната срочност на основната част от договорите по тази застраховка.

За първи път от много години в животозастраховането се наблюдава увеличаване на пазарната концентрация. Сумарният дял на трите най-големи дружества се повишава от 60,44 % на 64,96 %, което е доказателство за тяхната нараснала активност в сравнение с по-малките животозастрахователи.

Българският застрахователен пазар е малък, но с голям потенциал за развитие. Освен предстоящото ни приемане в ЕС през 2007г. а засиления инвестиционен интерес, който се забелязва в последно време, са постоянно подобряващата се икономическа среда и съгласуването на законодателството ни с европейската нормативна уредба и практика. Не е за пренебрегване и факта че през последните няколко години у нас приходите от застрахователна дейност у нас постоянно се увеличават средно с по около 25%. Очакваните приходи за 2004г. от общо застраховане са 700 млн. лв., а от животозастраховане – около 100млн.лв.

Според прогнозите на специалистите през 2005г. приходите на застрахователния бизнес у нас ще са повече от 1млрд. лв. Вече има нови участници на пазара на застрахователните услуги. Голяма част от чуждестранните инвеститори проучват възможностите да регистрират свое застрахователно дружество в България. В същото време големи български икономически групировки, сред които и банка , също наблюдават пазара , като са се ориентирали към вариант да закупят вече лицензирано и работещо дружество. [89]

Сред пионерите на българския застрахователен пазар е световния лидер „Ей Ай Джи”. След това се появяват най-големия европейски застраховател „Алианц”, гръцката „Интерамерикан”, австралийската „Кю Би И”, австрийските „Винтер Щетише” и „Граве”, немските „Мюнхен Ре” и „ХУК Кобург”

Реално в момента у нас са повечето големи международни застрахователи . В началото повечето специалисти проявяват скептицизъм по отношение на наличието на стабилен инвеститор в страната , заради липсата на здрава нормативна основа и прекалено малкия и силно изкривен пазар. Но нормативната рамка претърпявайки повече от 15 поправи, пазарът се раздвижва, културата и потребностите на населението растат, а оттам и приходите на застрахователните компании у нас. Колкото повече наближава 2007 година , когато трябва да бъдем приети в ЕС , толкова и интересът към застрахователния ни пазар ще расте. Очаква се повече от все още българските компании да бъдат закупени от чуждестранни инвеститори. Според добре осведомени източници вече се водят и преговори с мениджърите на някой дружества.

Очаква се консолидация и „разчистване” на българския застрахователен пазар. Поради драстично увеличените изисквания към минималния капитал на застрахователните дружества според експерти още през края на 2005 ще се появят голяма група застрахователи , търсещи варианти за спасение. Това обяснява и изключителната агресивност на някой от компаниите при продажбата на най-масовите застраховки, като задължителната Гражданска отговорност . [90]

Проектът на Кодекса за застраховането предвижда – увеличаване на минималния размер на гаранционния капитал на 6 млн. лв. при застрахователите по Живот и от 4млн. до 6млн. при застрахователите по Общо застраховане в зависимост от видовете застраховки в които е издаден лицензът. За извършване на дейност по определени видове застраховки , според които и задължителната Гражданска отговорност на автомобилистите е предвиден увеличен размер на минималния внесен капитал от 10млн.лв. Посочените минимални размери се предвижда да влязат в сила след отлагателен период от 07.01.2007 г. Поради пренасищането от застрахователни компании се смята че консолидации биха били полезни за българския пазар.

Поради малкия си пазарен дял при две или три по-сериозни катастрофи някой от компаниите ще изпаднат в тежко финансово състояние. Комисията за финансов надзор е необходимо много подробно да погледне във финансовите отчети на застрахователите, да установи и истинската граница на платежоспособност и размера на техните резерви точно по задължителните застраховки и да разпише съответно какво следва да се направи от онези, които не отговарят на изискванията на закона . Един от катализаторите на процесите на консолидация ще бъде присъединяване на България към европейските структури, доколкото изискванията на съюза по отношение на собствените средства и платежоспособност се очаква да бъдат завишени, особено след приемането на т.н. поход за оценка на застрахователите, базиран на поеманите рискове. В зависимост от това изискване и поради сложността на регулацията съществува опасност някой от по-малките дружества да не могат да отговорят на изискванията по чисто технически причини и липса на ноу - хау. Ако обаче надзорната институция не съумее адекватно и своевременно да изпълни своите функции по една или друга причина , не може да се изключат напълно и фалити на застрахователи, които не са успели адекватно и професионално да управляват поетите рискове.

Наложителна е концентрация на раздробения застрахователен пазар при сегашните факти: шест застрахователи концентрират пазарен дял от 80% и четиринайсет са в общ пазарен дял от 20%. Критериите за не банковите финансови институции следва да са високи с оглед защитата на интересите на потребителите на тези услуги.

Стихийните природни бедствия като урагани, цунами и др. сполетели различните части на света през 2004-2005 се отразяват на резултатите от застрахователния бранш. Нормално е когато на застрахователя се налага да плаща по-високи застрахователни премии, това да се пренася и към неговите клиенти, които трябва да плащат по-високи застрахователни премии. Би трябвало да се очаква да скочат цените на застраховките и на българския пазар, но това не се случва,. защото има висок натиск в посока на намаляване на тарифите в България.

В България има прекалено много застрахователни компании. Нормално е при такова свръхпредлагане да има и високо ниво на конкуренция, понякога честна, понякога нелоялна. Българския пазар е труден, но сигурно не по-труден от пазарите в останалите източноевропейски страни. Не се наблюдават уникални тенденции на пазара на застрахователни услуги в България.

Очаква се затягане на контрола върху дейността на застрахователните компании, цялостна промяна във финансовата отчетност, завишеност на финансовите показатели критерии на които отговарят те и не на последно място изостряне на конкуренцията между дружествата.

За да отговорят на повечето от предстоящите предизвикателства на пазара се очаква по-малките компании да се обединят. [91] Възможни са и поглъщания или закупуването на действащи застрахователи от чуждестранни компании и поява на нови субекти на пазара.

За съжаление обаче добрите финансови резултати не се дължат толкова на повишената застрахователна култура на населението и броя на продадените полици, а на повишените цени на някой услуги. .

Факт е обаче че пазара се развива динамично и хората все по-често се обръщат за защита към застрахователите. Този процес е твърде бавен и това в голяма степен се дължи на факта че застраховането е последващ бизнес, т.е. той се влияе особено много от другите сектори на икономиката. С всички тези фактори се обяснява и ниското застрахователно проникване (% от БВП). Според експерти чуждите застрахователи в 2005г. са насочили усилията си към големите корпоративни клиенти, а за българските ще останат индивидуалните.

Определящо при развитието на пазара ще бъде общото застраховане и в частност автомобилното, което в момента формира около 65% от всички приходи. С времето делът на автозастраховките ще намалява за сметка на имуществените и тези за професионална отговорност . Автомобилното застраховане ще продължава да увеличава обема си , но с доста по-скромни темпове от животозастраховането, където се очаква увеличение в пъти.

Промените са свързани основно с забележките на Европейска комисия за подобряване на ефективността на застрахователния надзор. В тази връзка е нужно чувствително да се засили надзорът и изискванията към въвеждане на механизми за по-добро корпоративно управление в застрахователните дружества, както да се въведат ясни и конкретни изисквания във връзка със изграждането на системи за вътрешен контрол. Надзорът ще трябва да притежава надеждни механизми С влизането на страната ни в ЕС пазарът няма да стане по-рисков. С падането на административното регулиране на цените не отпада надзорът върху сектора. Той ще стане по силен и по-гъвкав по отношение на финансовата стабилност на компаниите.

5. Стъпки за подобряване състоянието на пазара

Ще продължи търсенето на ефективни пътища не само за по-качествено и по-разнообразно задоволяване на съществуващите застрахователни потребности, но и за генериране на нови такива. Паралелно ще се развиват три съществени тенденции, които ще определят пазарните перспективи:

а) рязко увеличаване на обхвата по съществуващи и сравнително отдавна известни видове и подвидове застраховки;

б) откриване на нови пазарни ниши чрез налагане на съвременни застрахователни продукти за нуждите на взискателни и с големи финансови възможности клиенти, чиито брой би следвало непрекъснато да расте в хода на едно действително задълбочаване на пазарните реформи в икономиката;

в) стартиране на процеса на постепенно все по-широко използване на нови технически средства за рекламиране, предлагане и сключване на застраховки.

Реализирането на последната тенденция ще зависи от степента на практическо използване на съвременни технологии и технически средства, масовото компютъризиране и използването на интернет. Същевременно трябва да се запази необходимата доза реализъм – опитът на най-развитите страни засега показва, че оферирането и продажбата на застраховки по електронен път, колкото и да са на мода, колкото и модерни средства да се използват за тази цел, трудно ще изместят досегашните класически методи.

Добри изгледи за реализация на посочените тенденции през предстоящия трети етап от развитието на българския застрахователен пазар ще има в дългосрочното животозастраховане, застраховките на домашно имущество, отговорности, гаранции и др. Заедно с това не бива да се забравя, че модернизацията на застрахователния отрасъл не може да се развива от само себе си. Тя трябва да бъде подпомогната от адекватни данъчни промени и от адекватни решения за повишаване на платежоспособното търсене на съвременни застрахователни продукти. Само така развитието на българския застрахователен пазар би могло да отговори на предизвикателствата на неговото поетапно интегриране в застрахователния пазар на европейското икономическо пространство.

Една от промените се налага поради забележката на Европейската комисия за подобряване на ефективността на застрахователния надзор. В тази връзка е необходимо да се въведат ясни и конкретни изисквания във връзка със изграждането на системи за вътрешен контрол. Надзорът ще трябва да има надеждни механизми за контрол и оценка на тези системи, тъй като те са основните гаранции за стабилност на всяко дружество на един толкова конкурентен пазар като застрахователния в една модерна пазарна икономика. Във връзка със механизмите за по-добро корпоративно управление е и изискването за повече прозрачност в сектора. То е свързано регулираността на отчетите, подробното информиране , което да бъде достатъчно за извършването на по-обективна оценка за рисковете и финансовото състояние на всяко едно дружество от сектора както от надзора, така и от всички останали граждани, които имат интерес да ползват услугите на стабилни и здрави компании.

Друга забележка на ЕК е честотата на проверките на място. Досега плановите проверки на място са се извършвали веднъж на три години в едно дружество и ЕК отбелязва че тази честота не е достатъчна за извършване на ефективен надзор. Във връзка с това контролът ще бъде зачестен включително и чрез тематични проверки , където е необходимо. Ще се работи и за въвеждането на подробно ръководство за извършването на проверки, за да се създаде пълна прозрачност в процедурите и механизмите за извършване на проверки. Необходимо е и надзорът върху застрахователните дружества да се ориентира в зависимост от риска. Стриктното спазване на нормативните изисквания от страна на всички дружества на застрахователния пазар е наложително.

Предстои и разрешаването на дългогодишен проблем с въвеждането на методика за ликвидация на щетите по „Гражданска отговорност”, която е предвидена в Закона за застраховането. Досега съществуващата методика реално ще трябва да влезе в действие.

Занапред е добре да се мисли за изграждане на механизми и институции за извън съдебно решаване на спорове, което да опрости и съкрати процедурата , тъй като в момента такива спорове траят с години и в някой случаи дори изтичат давностните срокове, свързани със заведените искове, поради липсата на съгласуваност между отделните закони.

В бъдеще ще се оценява в много по-голяма степен рискът, свързан с инвестициите на резервите, както и оценката на самите резерви. При всяко положение може да се очаква намаляване на риска, свързано с въвеждането на нови правила, които са предписани в Кодекса за застраховане и отразяват най-новото поколение директиви в ЕС. Въвеждат се и нови правила за локализиране на риска и покритие на резервите . Ще се осъществява и надзор за съответствието и на активите и пасивите на застрахователите, свързано с техническите, валутните, пазарните и други рискове, така че да има максимална стабилност за всеки един застраховател.

Според новия Закон за застраховането, Комисията по финансов надзор ще отнема лиценза на застраховател, ако не спазва изискванията за платежоспособност в установените срокове, както и ако неправомерно откаже плащане , покрие със закъснение задълженията по застрахователните договори или по друг начин грубо наруши правата на застрахователя. Лицензът ще се отнема и ако застрахователя престане на извършва дейността си за повече от 6 месеца или има и друга търговска дейност освен основната.

Обща цел на застрахователите е да се увеличи и доверието на българите в застрахователните компании и в сектора като цяло. Това може да се осъществи по различни начини:

· По нататъшно освобождаване на законовата рамка от процедурни и бюрократични препятствия;

· Строг контрол върху начина по който се инвестират резервите на компаниите;

· Елиминиране на необходимо високите разлики в доходността, обявявана от застрахователните компании;

· Нормализиране на схемите за данъчни облекчения.

С новия кодекс компаниите се задължават да пазят доброто име на конкурентите си и да не допускат увреждането на доверието към тях и продуктите им. Дружествата няма да имат право да използват в рекламата си невярна или заблуждаваща информация относно своята или конкурентна дейност.

С подписването на кодекса компаниите декларират, че ще информират обществеността за правата и задълженията, които произтичат от застрахователните договори. Дружествата се задължават да имат открити и прозрачни отношения с КФН и да предоставят на комисията необходимата информация в съответствие с изискванията на закона.

Клиентите трябва винаги да са информирани за предлагания от застрахователя продукт – за неговата цена, покритие, условия, рискови фактори, гаранции и изключения, както и за размерите на премията и застрахователната сума.

Благоприятното развитие на застрахователния пазар се обуславя от постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор. През последните четири години двата основни показателя, които характеризират мястото на застраховането в икономиката на страната, застрахователно проникване и застрахователна плътност нарастват. При растеж от 29,8% на премийния приход за първото тримесечие на 2005 г. спрямо първото тримесечие на 2004 г., може да се очаква запазване на тенденцията към увеличение в стойностите на тези показатели.

Към 31.03.2005 г. брутният премиен приход на застрахователите възлиза на 268 709 248 лв. През разглеждания период се запазва преобладаващият дял според брутния премиен приход на общото застраховане спрямо животозастраховането, който към края на март 2005 г. достига 88,5%. Въпреки това относителният дял на животозастраховането в брутния премиен приход се повишава от 11,2% през 2003 г. на 12,1% през 2004 г., а за първото тримесечие на 2005 г. е 11,46%.

Дейността на застрахователните компании трябва да е съобразена изцяло с потребностите и желанията на клиентите в сферата на пазара на застрахователните услуги и това е основната цел, която представлява двигател при дейността по подобряване на застрахователния пазар.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Застрахователната услуга е високо интелектуален продукт. Под предмет на застрахователна договор се разбира паричната компенсация на застрахования от застрахователя под формата на застрахователна сума или обезщетение. Сключването на застрахователен договор обаче не предотвратява застрахователното събитие. С него само се компенсират загубите при настъпване на застрахователния случай. Предметът на конкретната застраховка трябва да бъде точно определен и ясно разграничен от застрахованата вещ или лица. Застрахователният договор предполага съществуването на нещо, което ще бъде засегнато от събитието и по повод на което може да се сключи този договор.

По своята същност, застрахователната услуга е и вид финансова услуга и като такава тя спада към групата на т. нар. “затрудняващите услуги”. Изборът на конкретна застраховка и подходящо застрахователно дружество представлява значителна трудност за потребителя. Това се дължи на обстоятелството, че предложението за сключване н застрахователен договор се разбира и осмисля трудно. Този проблем се задълбочава, когато се налага във връзка със застраховка “злополука”. До голяма степен това се дължи на факта, че целта на тази застраховка е да компенсира рискове, които са трудно предсказуеми, поради което техният размер и вида и характера на щетите, които те ще предизвикат не могат да бъдат планирани.

В разработената дипломна работа е направен аналитичен обзор на застрахователния пазар в страната. В резултат от това могат да се обособят следните изводи:

1) Един от основните проблеми на българския застрахователен пазар е свързан с данъчното облагане, тъй като действащата към момента система реализира данъчна ставка за застрахователите от около 65%.

2) В България все още липсва ефективен финансов и застрахователен контрол, което позволява наличието на нелоялна пазарна конкуренция;

3) Застрахователният пазар в България е стабилен, но не е зрял. Необходими са мерки за неговото усъвършенстване в бъдеще.

4) В България съществува ниска застрахователна култура, както сред населението, така и сред застрахователните компании;

5) Застрахователните дружества в страната и тяхната политика не са достатъчно гъвкави. Необходимо е за в бъдеще да се вземат мерки за повишаване гъвкавостта на застрахователните дружества, така, че те да могат бързо да отговарят на новопоявили се застрахователни потребности на обществото;

6) Единият от проблемите, с които потенциалните клиенти се сблъскват е непознаването на предлаганите на застрахователния пазар продукти - т.е. кой от многото застрахователи да изберат и какви рискове биха поели застрахователите.

В европейските застрахователни пазари ролята на съветник на клиента в повечето случаи е поета от специализиран посредник - застрахователния брокер. Познавайки добре възможностите, репутацията, условията и тарифите на различните застрахователи, от една страна и рисковете на клиента, предлаганите възможности, от друга страна, брокерът е този, който съдейства за сключването на застраховката.

Все още на българският застрахователен пазар такива специализирани брокери няма и един добър застраховател би трябвало сам да се погрижи за въвеждането на своите клиенти - настоящи и бъдещи, в специализираната материя на застраховането, която е от пряк интерес за тях.

Въпреки всички тези проблеми, през последните години застрахователния пазар в страната следва тенденция на модернизация и усъвършенстване. Ежегодно застрахователните дружества отчитат повишаване на приходите от премии. В бъдеще тенденцията е към покачване на цените на застрахователните услуги и изравняването им с тези на европейския пазар, а в същото време се очаква да се повиши и застрахователната активност на населението на страната, поради възникващи нужди от защита на имуществото и по-висока степен на сигурност.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г.

2. Балабанов, Б. "Застраховането в България", София, 1994 год.

3. Драганов, Хр., И. Мишева, З. Първанов, "Застраховане", издателства "Форком", София, 1998 год.

4. Илиев, Б., И. Мишева, "Застрахователен пазар", Свищов, 1998 год.

5. Харди, Е., Р. Айвами, "Застраховането - принципи, право и практика", том І, София, 1994 год.

6. ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., доп., бр. 1 от 3.01.1997 г., в сила от 3.01.1997 г.; Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 25.02.1997 г. - бр. 21 от 11.03.1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 22.07.1997 г., в сила от 22.07.1997 г., изм., бр. 21 от 20.02.1998 г., в сила от 1.01.1998 г., доп., бр. 52 от 8.05.1998 г., изм. и доп., бр. 93 от 11.08.1998 г., бр. 132 от 10.11.1998 г., бр. 88 от 8.10.1999 г., доп., бр. 83 от 10.10.2000 г., изм., бр. 97 от 28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 1 от 2.01.2001 г., изм., бр. 102 от 27.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 96 от 11.10.2002 г., доп., бр. 107 от 15.11.2002 г., изм., бр. 8 от 28.01.2003 г., в сила от 1.03.2003 г., изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004

7. Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

8. Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

9. В.”Банкеръ”, „Застрахователите очакват консолидация в бранша”, бр. 16, стр. 11, 23.04.2005 година

10. В.” Дневник”, „Чужди застрахователи упрекват правителството в данъчен терор”, 26.04.2004

11. В.”Дневник”, „Общозастрахователният пазар отчете ръст от 24% през 2004 г.”, бр. 70, стр. 37, 11.04.2005 г.

12. В. „Пари”, „Браншът поиска строг контрол за задължителните полици”, бр. 241, стр. 13, 15.12.2004 г.

13. В. „Пари”, Неочаквани събития разтърсиха застрахователния бранш през 2004 г.”, бр. 250, стр. 15, 29.12.2004 г.

14. В. „Пари”, „Кодексът за застраховане ще е хармонизиран с изискванията на ЕС”, бр. 1, стр. 15, 16.3.2004 година

15. В. „Капитал”, Нискорисковите спестявания: какво предлага пазарът в България”, бр. 1, 20.03.2004 г.

16. В. „Капитал”, „По пътя към истинската конкуренция”, бр. 17, стр. 132, 01.05.2004 година

17. В. „Кеш”, „Българският пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38, 21.01.2005 г.

18. В. „Кеш”, „Спестовните застраховки са 1/5 от пазара”, бр. 19, стр. 39, 13.5.2005 година

19. В. „Монитор”, „делът на застраховките в БВП у нас три пъти по-малък от новите членки на ЕС”, бр. 1, стр. 16, 06.05.2004 г.

20. В. „Сега”, „Задължителните застраховки поскъпват с влизането ни в ЕС”, бр.5, стр. 8, 2005 г.

21. www.nsi.bg

22. www.unitedbg.com/pub5_bg.htm/29.08.2005

23. http://www.government.bg/Government/Program/391.html

24. www.capital.bg/show/index.php / 02/09/2005

25. http://66.102.9.104/search?q=cache:c6FuaCwobfQJ:idg.bg/presentations/InsuranceForum2004/09_40-10_00-Jordan_Chukov-AZD-BG.doc

26. www.segabg.com/11042005/p0030007.asp

27. http://66.102.9.104/search?q=cache:oVd4HPmUUUoJ:investorbg.com/News/BG/ViewNews.asp

28. www.focus-news.net/index.php%3Fcatid%3D103%26newsid

29. www.banker.bg/article.asp

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1

ЛИЦЕНЗИРАНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДРУЖЕСТВА

1. "Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ ЕАД

2. ВЗК "Добруджа – М - Живот"

3. ВЗК МЕДИК – ЦЕНТЪР - ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ - MCMIC

4. ГРАВЕ БЪЛГАРИЯ АД

5. "ДЗИ - Общо застраховане" АД

6. ДЗИ АД

7. "Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество" ЕАД

8. "Ей Ай Джи Лайф /България/ Животозастрахователно Дружество" ЕАД

9. ЖЗК ДСК ГАРАНЦИЯ АД

10. "Животозастрахователна компания Български имоти" АД

11. ЗАД "Алианц България Живот" АД

12. ЗАД "Виктория" АД

13. ЗАД "Енергия"

14. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ДСК ГАРАНЦИЯ АД

15. "Застрахователна компания Български имоти" АД

16. "Застрахователна компания Витоша - живот" АД

17. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ХИЛДЪН" АД /предишно фирмено наименование ЗК "ЮПИТЕР" АД /

18. "Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД

19. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ЖИВОТ" АД

20. "Застрахователно дружество Евро инс" АД

21. "Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша" АД

22. ЗД "Бул инс" АД

23. "ЗК Лев Инс" АД /предишно фирмено наименование ЗК "ЛЕВСКИ СПАРТАК" АД /

24. ЗК "Орел" AД

25. ЗК "ОРЕЛ ЖИВОТ"АД

26. ЗПАД "Алианц България" АД

27. ЗПАД "Булстрад" АД

28. "Интерамерикан България ЗАД"

29. "Кю Би И Интернешънъл Иншурънс Лимитид - клон София"

30. МЗК "Европа" АД

31. "Общинска застрахователна компания" АД

Приложение № 2

ЛИЦЕНЗИРАНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ БРОКЕРИ

1. "А и М Брокер" ЕООД

2. "АВВИ"ООД

3. АВИЦЕНА - БИОНЕТ ЕООД

4. "АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЪРС" ООД

5. АКОРТ ООД

6. АЛМА ТУР БГ АД

7. "АЛФА БРОКЕР"ЕООД

8. "АЛФА БРОКЕРС" ООД

9. АНВЕЛ-2005 ЕООД

10. "АОН БЪЛГАРИЯ"ЕООД

11. "АРКО АСЕТС ГРУП"ООД

12. "АРМИ ИНС" ЕООД

13. "АРСИ БРОКЪРС" ООД

14. "АС БГ"ЕООД

15. "АФИН ИНШУРЪНС" ЕООД

16. "АХТАГОН" ООД

17. "БАЛКАНСКО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОСРЕДНИЧЕСТВО"АД

18. "БГ ТРИУМФ" ООД

19. Б.Г.Е.М. - 99 ООД

20. "БЕЗКОНТАКТНИ МУЛТИПЛЕКСОРНИ ВЕРИГИ"ЕООД

21. БЗПД "МЕРКАНТО ИНС" ООД

22. "БИ БРОКЕР" ЕООД

23. БЛЯК СИИ БРОКЕРС ЕООД

24. "БРОК НЕТ-2000"ЕООД

25. "БРОК" ООД

26. "БРОКЕР 2001"ЕАД

27. "БРОКЕР ИНС" ООД

28. "БРОКЕР КОНСУЛТ ИНС" ООД

29. "БРОКЕРС КОНСУЛТ" ООД

30. "БРОКЕРСКА КОМПАНИЯ - ИНТЕР ИНС"АД

31. "БРОКЕРСКА КЪЩА ИНСАРТ"ЕООД

32. "БУЛАТ 2002" ООД

33. "БУЛФРАХТ" ООД

34. БЪЛГАРИЯ - 21 ЕООД

35. "БЪЛГАРИЯ НЕТ"АД

36. "БЪЛГАРСКИ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР" ООД

37. ВАРИАНТ - АБВ АД

38. ВАРНА БРОКЕР ООД

39. "ВАРНА ИНС - 98" ЕООД

40. "ВЕДИККОМ" ЕООД

41. "ВЕДИС" ООД

42. "ВЕЛМАР БРОКЕР" ООД

43. "ВЕСТ КОНСУЛТ"ООД

44. ВИП БРОКЕРС ЕООД

45. "ВФП - БЪЛГАРИЯ" ЕООД

46. "ГАЛА - ИНС" ЕООД

47. "ГЕНЕРАЛНА АГЕНЦИЯ БЪЛГАРИЯ ВЕЛИКО ТЪРНОВО" ООД

48. "ГЕНЕРАЛНА АГЕНЦИЯ-БЪЛГАРИЯ" ЕООД

49. "ГЕОРГИЕВ - 2000" ЕООД

50. ГЛО БРОКЕР ЕООД

51. "ГФА БЪЛГАРИЯ"ЕООД

52. "ДАБЪЛ С-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕООД

53. "ДАБЪЛ СТРИЙМ" ООД

54. "ДАНДИ-60"ООД

55. "ДЕЛТА - С" ООД

56. "ДЕМПКО ИНС"ООД

57. "ДЖЕНЕРАЛ ИНС" ЕООД

58. "ДОКРИС"ООД

59. "ДС ИНС" ЕООД

60. ЕВРО - ГАРАНТ БГ ЕООД

61. "ЕВРО БРОКЕР" ООД

62. "ЕВРО ИНШУРЪНС ГРУП" ООД

63. "ЕВРОЛАЙФ БЪЛГАРИЯ"ЕООД

64. ЕЙЧ ВИ БИ ЛИЗИНГ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР БЪЛГАРИЯ ООД

65. "ЕЛЕКТРА-2002 М" ЕООД

66. "ЕЛИТ КОНСУЛТ БРОКЪРС" ООД

67. "ЕМ ЕС ДЖИ-БГ"ООД

68. "ЕОС РИСК БЪЛГАРИЯ"ЕООД

69. "ЕСПЕТЕК" ООД

70. ЕТ "АПОЛОН БРОКЪРС-ВЪЛКО ВЪЛКАНОВ"

71. ЕТ "ХАНС-ИВАН ГУМНЕРОВ"

72. ЕТ"БАЛКАНОВ - ДОНЧО БАЛКАНОВ"

73. "ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР БЕСТИНШУРАНС" ЕООД

74. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ФЛАГ"ООД

75. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА БРОКЕРСКА КЪЩА ИНС КОНСУЛТ ЕООД

76. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО - БРОКЕРСКА КЪЩА - ДИМС"АД

77. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО - БРОКЕРСКА КЪЩА БАЛКАНЪ" АД

78. "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО-БРОКЕРСКА КЪЩА ГМ"ООД

79. "ЗБК ВАРЕКС" ЕООД

80. "ЗЕНИТ - БЗПД" ООД

81. "ЗК ЛЕВСКИ СПАРТАК Т.З." ЕООД

82. "ЗП - СТРЕЛЕЦ" ООД

83. "ИЛИЯНКА ИЛИЕВА" ЕООД

84. "ИНС БРОК Г " ООД

85. "ИНС БРОКОМ"ООД

86. ИНС ДЕЛИВЪРИ ООД

87. "ИНС ЕКСПРЕС"АД

88. ИНС КОНСУЛТИНГ ООД

89. "ИНСТРЕЙД " ЕООД

90. ИНШУЪРЪНС КОНСУЛТИНГ ООД

91. "И.С.С.99"ЕООД

92. ИСТРУМ ГРУП АД

93. "КАРГО И ХЪЛ"ООД

94. "КАРОЛ СТАНДАРТ" ЕООД

95. "КАСКО 2000"ООД

96. "КВАРТА"ООД

97. КЕЙ ЕЙДЖЪНСИ ООД

98. "КЗЦ Булстар - инс" ЕООД

99. Класик Сървисис ЕООД

100. КМ И Д ЕООД

101. КОНСОРЦИУМ "ДЕВНЯ"АД

102. КОНСУЛТ ИНС ИНТЕРНЕШИНЪЛ ЕООД

103. "КОНСУЛТАНТСКА КАНТОРА СКОРПИОН ИНС" ООД

104. "КОРЕКТ ИНС" ЕООД

105. КОРЕКТ-ИНС ЕООД

106. "КОРИС - БЪЛГАРИЯ" ООД

107. "ЛАИНС ИНШУРАНС"ООД

108. "ЛАЙФ БРОКЕР"ООД

109. "ЛЕВ ИНС"ЕООД

110. ЛИВТАС ЕООД

111. "ЛУКОЙЛ ГАРАНТ БРОКЕР" АД

112. "ЛЪВ 33"ООД

113. "М М ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР"ЕООД

114. МАКЛЕР 03 ЕООД

115. МАРЕЛ БРОКЪРС ООД

116. "МАРИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"ЕООД

117. "МАРИЦА ИНС"ЕООД

118. "МАРШ" ЕООД

119. МАТ БРОКЕР ЕООД

120. "МБИ МАРКЕТИНГБЕРАТУНГ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" ЕООД

121. "МБМ-1"ЕООД

122. МЕДЛИНК БРОКЕР АД

123. "НАЛБАНТОВ И СИН" ЕООД

124. "НАЦИОНАЛ-ИНС" ООД

125. НИС - КОМЕРС ООД

126. "НТК" ЕООД

127. "ОДИТ КОНСУЛТ-ЕР ПИ ЕЙ" ООД

128. "ОЗИ ЛИЗИНГ"ООД

129. ОФИС - БЪЛГАРИЯ ООД

130. "ПЛОВДИВ ИНС"ООД

131. ПРЕСИЛА БРОКЕРСИДЖ - ЕООД

132. ПРИВАТ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД

133. "ПРОИНТ"АД

134. "ПРОКОМ ИНС"ЕООД

135. "ПФОЕ АГЕНЦИЯ" ЕООД

136. "ПЪРВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА БРОКЕРСКА КОМПАНИЯ" АД

137. "ПЪРВА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОСРЕДНИЧЕСКА КЪЩА"ЕООД

138. Р И С КОНСУЛТИНГ 04 ООД

139. РАЙОНЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ - ПЛОВДИВ

140. "РИД КОМЕРС"ЕООД

141. "РИЛА БРОКЕР" ООД

142. "РИСК КОНСУЛТ"ЕООД

143. "РОГЕР"ООД

144. "РОЯЛ ИНС"ООД

145. "СВОБОДНА БЕЗМИТА ЗОНА - СВИЛЕНГРАД"АД

146. "СЕКТОР 4" ЕООД

147. "СОПЕТ"ЕООД

148. "СОФИЯ БРОКЪРС"ООД

149. СОФИЯ ИНС 2004 ЕООД

150. "СПА БРОКЕРС" ООД

151. "СРЕДЕЦ-ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР" ООД

152. "СТАР ИНС" ООД

153. "СТАРТ ИНВЕСТМЪНТ" ООД

154. "СУАБ - СБА" ЕООД

155. "ТАЙМ ИНС" ЕООД

156. "ТЕТРА - ИНШУРАНС" ЕООД

157. "ТИР 1999"АД

158. ТОТАЛ ИНС ООД

159. ТТ ИНС ЕООД

160. "ФИДЕЛИТАС БРОКЪРС" ЕООД

161. "ФИСК ИНШУРЪНС СЪРВИЗ" АД

162. ФОКС ЕООД

163. "ХЕРМЕС КОНСУЛТИНГ"ЕООД

164. "ХЕРМЕС-ИНС" ООД

165. "ХОЛДИНГ КООПЕРАТИВЕН БИЗНЕС"АД

166. ХРОНОС ООД

167. "ЦЕНТРАЛНО ЕВРОПЕЙСКА БРОКЕРСКА КЪЩА"ЕООД

168. "ЧЕСИ ИНС" ООД

169. "ШЕНКЕР - БТЛ"ЕООД

170. "ШИПКА Т.А.." ЕООД

171. "ЮНАЙТЕД БРОКЕРС ЕЙДЖЪНСИ" ООД

172. "ЮРОИНС" ООД

[1] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 13

[2] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 13

[3] ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., посл. изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г.

[4] ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., посл. изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г.

[5] в. „Кеш”, „Българският пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38, 21.01.2005 г.

[6] в. „Кеш”, „Българският пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38, 21.01.2005 г.

[7] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 17

[8] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 30

[9] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 31

[10] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 32

[11] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 32

[12] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 33

[20] ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., посл. изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г.

[21] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[22] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[23] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[24] ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., посл. изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г.

[25] ЗАКОН за застраховането, Обн., ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., посл. изм. и доп., бр. 85 от 28.09.2004 г.

[26] в. „Кеш”, „Българският пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38, 21.01.2005 г.

[29] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[30] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[31] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[32] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[33] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[34] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[35] В. „Пари”, „Браншът поиска строг контрол за задължителните полици”, бр. 241, стр. 13, 15.12.2004 г.

[36] В. ‘монитор”, „делът на застраховките в БВП у нас три пъти по-малък от новите членки на ЕС”, бр. 1, стр. 16, 06.05.2004 г.

[37] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[38] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[39] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[40] www.focus-news.net/index.php%3Fcatid%3D103%26newsid

[41] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[43] Закон за застраховането (28.01.2005)

[44] Закон за застраховането (28.01.2005)

[45] Закон за застраховането (28.01.2005)

[46] В.” Дневник”, „Чужди застрахователи упрекват правителството в данъчен терор”, 26.04.2004

[47] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[48] http://66.102.9.104/search?q=cache:oVd4HPmUUUoJ:investorbg.com/News/BG/ViewNews.asp

[49] Банкеръ, Застрахователите очакват консолидация в бранша, бр. 16, стр. 11, 23.04.2005 година

[50] Капитал, По пътя към истинската конкуренция, бр. 17, стр. 132, 01.05.2004 година

[51] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[54] Пари, Кодексът за застраховане ще е хармонизиран с изискванията на ЕС, бр. 1, стр. 15, 16.3.2004 година

[55] Кеш, Спестовните застраховки са 1/5 от пазара, бр. 19, стр. 39, 13.5.2005 година

[56] Кеш, Спестовните застраховки са 1/5 от пазара, бр. 19, стр. 39, 13.5.2005 година

[57] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2004 година, стр. 60

[58] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[59] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[60] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[61] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[62] Комисия за финансов надзор, Годишен отчет за дейността през 2005 година

[65] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 163

[66] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 163

[67] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, 2001 г., стр. 164

[69] В.”Дневник”, „Общозастрахователният пазар отчете ръст от 24% през 2004 г.”, бр. 70, стр. 37, 11.04.2005 г.

[70] В.”Дневник”, „Общозастрахователният пазар отчете ръст от 24% през 2004 г.”, бр. 70, стр. 37, 11.04.2005 г.

[71] В. „Сега”, „Задължителните застраховки поскъпват с влизането ни в ЕС”, бр.5, стр. 8, 2005 г.

[73] В. „Пари”, Неочаквани събития разтърсиха застрахователния бранш през 2004 г.”, бр. 250, стр. 15, 29.12.2004 г

[74] В. „Пари”, Неочаквани събития разтърсиха застрахователния бранш през 2004 г.”, бр. 250, стр. 15, 29.12.2004 г.

[75] В. „Капитал”, Нискорисковите спестявания: какво предлага пазарът в България”, бр. 1, 20.03.2004 г.

[76] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[77] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[78] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[79] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[80] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[81] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[82] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[83] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[86] Доклад на комисията за финансов и застрахователен надзор застрахователен надзор - 2003г

[87] Доклад на комисията за финансов и застрахователен надзор застрахователен надзор - 2003г

[88] Доклад на комисията за финансов и застрахователен надзор застрахователен надзор - 2003г

[89] В „Кеш”-, бр.38, стр.36, 24.09.2004гф. „Чужди инвеститори пак оглеждат българския пазар”

[90] В „Пари”, „Застрахователите прогнозират консолидация”, бр.42, стр.15, 01.03.2005г, автор Гергана Иванова, „Застрахователите прогнозират консолидация”

[91] В „Кеш”, „Българския пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38,21.01.2005 г.

1. Макроикономическа стабилност

2. Съвременният застрахователен пазар

2. Национален застрахователен пазар

3.1. Макроикономическа стабилизация

3.2. Процеси на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери

3.3. Положителни тенденции в застрахователния пазар

3.4. Негативни тенденции на застрахователния пазар

3.5. Динамика на развитие

1. Преразпределение на застрахователния пазар

2. Генериране на нови застрахователни потребности и модернизация на застрахователния отрасъл

3. Основни показатели характеризиращи мястото на застрахователния пазар в българската икономика

4. Стратегия на развитие на застрахователния пазар 2005 г.

5. Стъпки за подобряване състоянието на пазара

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета