Б/  Източници на информация

Основните източници на информация, които са използвани за тази дипломна работа са основно законови и подзакониви нормативни актове, статистическите данни на НСИ 3, периодични доклади на национални агенции и министерства.

1.  Библиографска справка по темата

След направена подробна справка  в Народна библиотека “Св.св. Кирил и Методий” по темата “мита и митничаска политика”  открих наколко монографии посветени на тази тема с автор Величко Адамов и П. Пътев обхващащи пелриода 1994 -2002г.  и озаглавени “Мита и митничаска политика”.

По темата се намират отделни материали в:

Колчев, Ал., “Митнически режим - сборник нормативни актове”, С., 1999г.

Младенов, Петър. “Митнически процес и контрол”, С., 1999 г.

Младенов, Петър. “Митническо представителство и агентство”, С., 2000 г., 356 стр.

Иванов, Костадин. ”Мита и митнически контрол”,С.,2000 г.

Тошева, Милка Гаврилова. “Валутен и митнически контрол”, 1998г., Димов, Олег. Миттнически контрол, С.1997г.

The costoms policy of the EU, OU.EEC .1641 НБ.

Наблюдава се при всичките посочени произведения сходство при тезите, което е логично. Всичките предстваляват теоретичен анализ и тълкуване на нормативната база. Разликите са минимални. В някои трудове се съдържат общи и частни предписяния за практически действия произтичащи от нармативните актове.  

В периодиката 4 също има статии по въпроса за същността на митата и митничаската политика от гледна точка на икономическите потенциали и механизми на прилагане.

 Настоящата дипломна работа e изградена на базата на следната теоретично - планова структура:

Глава І:  Теоретични основи на митата 5 и митническата политика.

1.1 Същност и функция на митата
1.2 Същност на митническата политика
1.3 Основни изисквания към системата от мита и митническа политика
Глава ІІ:  Организация на митата
Глава ІІІ: Насоки за осъвършенстване на съществуващата организация на митата и митническата политика;
3.1 По отношение на ефективността в рамките на страната
3.2 По отношение на осъвместяването им с изискванията с европейската икономическа общност
3.3 Още изводи и препоръки по отношение използването на митата и провеждането на ефективна митническа политика.
Заключение

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Българският бизнес очаква нова динамична, адекватна  правителствена политика, насочена  към създаването на условия за развитието на конкурентноспособна пазарна икономика. Същественото е не само създаването на тези условия, но и кога ще стане това. Факторът “време” е решаващ за приближаването на България към стандарта на страните от Вилнюската група. България е постигнала много висока степен на законодателна хармонизация с правото на ЕС в областта на митническия съюз. По време на предприсъединителния период България ще завърши процеса на хармонизация и ще осигури ефективното прилагане на правото на ЕС. В тази връзка, считам, че предприсъединителната помощ, предоставяна от ЕС с цел изграждане на инфраструктура и на административен капацитет, е от първостепенна важност за подготовката на митническата администрация за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на България в ЕС.

България е решена във възможно най-кратки срокове значително да подобри събираемостта на митническите приходи и да осигури гаранции за ефективното събиране на традиционните ресурси на ЕС от датата на присъединяване. В изпълнение на този правителствен приоритет Министерството на финансите сключи договор с "Краун ейджънтс" през ноември 2001,което даде някакви добри статистически отчетни резултати.

В резултат на предприсъединителната помощ от ЕС и допълващите действия, свързани с увеличаване на митническите приходи, българската митническа администрация ще бъде напълно подготвена към датата на присъединяване надлежно да изпълнява държавните функции, свързани с функционирането на митническия съюз на ЕС, което е едниствената надежда да се сложи ред  и да се наложи граждансски контрол над дейността на тази държавна институция.

Лошото функциониране на структурите на администрацията въобще не само митническа и данъчна, е в голяма степен определящо за неадекватни управленски решения, включително и на политическо равнище. От друга страна даже добри управленски решения са провалени от непрофесионална и немотивирана администрация, като в крайна сметка всички пропуски в нейната дейност  пряко или косвено се отразяват върху населението. По този начин дейността на административните органи е в голяма степен един фактор имащ голямо значение за сформиране на обществените настроения, включително и на политическо ниво. В този смисъл добрият ход на административната реформа, професионалната квалификация и мотивацията на кадрите е от съществено значение за постигане целите на икономическия и социален преход извършван в страната.

Правителството на Република България провежда  политика за модернизиране на държавното управление. Тази политика е структурирана около постигането на три основни цели:

•  модернизиране на държавната администрация в съответствие с нормите на правовата държава, на пазарната икономика и основните човешки права;
•  укрепване на капацитета за планиране, координиране и осъществяване на предприсъединителните процеси - в общност, и на преговорния процес с Европейския съюз, в частност;
•  подготовка на държавната администрация за пълноценно функциониране в Европейския съюз непосредствено след присъединяването на Република България.

С Решение № 465 от 2002 г. Министерският съвет прие Стратегия за модернизиране на държавната администрация - от присъединяване към интегриране. Стратегията цели подобряване на ефективността и постигане на резултати в работата на държавната администрация по начин, който отговаря на изискванията за членство в Европейския съюз (ЕС) и на очакванията на българското общество. За постигане на тази цел правителството на Република България се ангажира с Програма за модернизиране на държавната администрация и създаване на подходящите механизми за пълното й осъществяване.

Напредването на България в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз предполага по-нататъшно ускоряване подготовката на българската икономика за включването й в свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Затова е необходим и нов гъвкав подход за формирането на конкурентноспособна пазарна икономика, способна да устои на конкуренцията на европейския пазар. Това придава на  политиката на привличане  на нвестиции водеща роля. Един от лостовете на такава политика е специфичният режим на свободните зони. "За времето на съществуването на свободните икономически зони в България техният режим само е утежняван. Без данъчни облекчения инвеститорите бягат ", заявява шефът на Асоциацията на свободните зони в България Василий Скрипка пред журналистката Анелия Бъклова от в.”Сега”. Той обяснява и причината - колкото по-корумпирана е една държава, толкова по-голяма е съпротивата срещу създаването на зони. Вицепремиерът Николай Василев обяви, че започва обсъждане на идеи за нов закон за свободните икономически зони у нас. Общият прочит на този проект за закон 6

 ми дава право да твръдя,че неговото приемане няма да доведе до тласък в стокооборота и инвистиционния поток в СЗ.  Предлага се по прост механизъм на регистрация, но обширният каталог от нормативни актове твърде трудно може да бъде пригоден към този нов модел на икономически отношения в сферата на този вид митнически режим.

Ако законът бъде добър, може да се разчита само в зоните да се създадат между 3 и 5 000 директни работни места и още до 12 000 индиректни. Ползите от създаване на истински работещи зони може да се  илюстрира с примери от други страни, което може да се види от Приложение №4. Любопитна е практиката в Унгария, където няма обособени свободни зони, а всяко предприятие или друг икономически обект може да бъде обявен притежател на такъв статут, ако се прецени, че са налице съответните потребности и условия. В Унгария към 2001г. те са 146 и на тях се падат 25% от промишленото производство и 40%  от износа на промишлена продукция за 2001 г. В Турция има 17 зони,  чиито оборот надхвърля целия годишен стокообмен на България. В момента  нашете шест свободни зони имат дълготрайни материални активи на стойност 18 млн. лв., 640 000 кв.м открити и 75 400 кв.м. закрити складови площи. След 1997 г. обаче, вследствие законодателни ограничения инвеститорите бягат, оборотите спадат, площите не се ползват. "Идват, питат и като им кажем какво може и какво не може се изсмиват и бягат в Румъния или другаде", заява пред Агенция “Балкан” за контактите си с чуждите инвесттитори в последно време Йордан Казаков- шеф на русенската свободна зона.

Успешното приложение на свободните икономически зони в световната стопанска практика и ефективното изпълнение на техните цели предполага наличието на няколко групи предпоставки: законодателни гаранции; значително опростяване на реда за регистрация на инвестициите в тях чрез намаляване на бюрократичните порядки; пълно освобождаване от митнически налози; освобождаване от повечето данъчни задължения изобщо или за срок, не по-малък от 5 години; възможност за свободно изнасяне в чужбина на вложения капитал, дивиденти, хонорари и печалба; даване на възможност на частния сектор да финансира, организира, управлява дейността на зоните и да поддържа техните инфраструктури; освобождаване от контрола на цените и други стопански регламентации.

У нас доскоро съществуваше абсурдът бългалрски юридически лица нямаха право да оперират в СБЗ. Например в СБЗ- Свеленград има бензиностанция, обслужваща огромният поток от транзитанопреминаващи моторни средства, чиито дневни обороти са стотици хиляди левове, печалбата от които се инкасират от турска фирма.

Независимо, че производствената дейност е разрешена от законодателя на практика такава няма. Преобладава складирането, съхраняването, опаковането, разфасоването и др. по-скоро търговски операции, които не създават работни места. В административните звена на зоната влизат средства само от наеми на складови помещения 2-3 USD/кв.м. на месец и таксите за правото на дейност в зоните няколко стотин долара на участник на годината. От тук логичен е въпроса способна ли е българската администрация да предприеме действия по премехване на голямата бюрокретична тромава, тежка и предполагаща корупционни практики машина по издаване на лицензи и разрешителни. Съществуващите  шест СБЗ изобщо не могат да играят ролята, която имат този род икономически обекти по света. Та се създадени на базата на съществуващи стари складови и административни помещения, нямат достъп до модерна инфраструктура  и комуникации. За да се консумират реални икономически ефективи от такъв  тип структури  явно трябва да бъдат изградени нови зони отговарящи на изискванията на пазара. Прогонозата ми е  че това в България в следващите поне пет години няма да се случи поради липсата на каквито и да е нормални условия за инвестиции. Доказателство за това са “сделките” с БТК и Булгартабак от март и април 2003г., незавършената съдебна реформа, високата степен на бюрократизация  на администрацията, честите промени в нормативните актове.

Що се касае до търговията с акцизни стоки в тези зони те е сведена до много малки обороти формирани прадимно от търговията с кафе и парфюми. Българският производител на акцизни стоки де факто не може активно да изполсва този митнически режим поради законодателни ограничения.

От  многобройни констатации направени от компетентни органи, е видно, че стоки, предназначени само за безмитна търговия, в действителност се предлагат в търговската мрежа в цялата страна. По тази причина с ЗИДЗА 7 законодателят въведе допълнителни рестриктивни мерки, на ефективността им все още е само теоретична. Някои от измененията и допълнениията на ЗМ имаха за цел да ограничат възможно най-малко мита и косвени данъци чрез деклариране на крайно занижени и нереални митнически стойности на вносните стоки. Все още има практика в МД да се посочват цени на вносни стоки с пъти по-ниски от реалните им импорртни цени и разходите по вноса до ГКП. Това е една от най-широко прилаганите форми на избягване на митнш сборове и данъци. Този практика продължи и след сключване на договора с "Краун ейджънтс".

За нуждите на финала на настоящата работа бих казъл, че единствената “светлина в тунела” в сферата на данъците и митниците е упражняването на контрол от небългарски организации, което разбира се се плаща. Но за жалост за лекуването на тази социална рана ще се плаща много повече, много дълго и от всички.

Използвана литература

1.  Адамов,В.П.Пътев. “Мита и митеническа политка”, СВищов,1999
2.  Ангарски, Красимир. “Нови моменти в акцизното третиране”, С., 1995 г., 609883 НБ
3.  Александров, Стоян. “Акцизи”, С.,1995г. 601945 НБ
4.  Петканов, Георги. “Данъчен процес”, С., 1996г.
5.  Минкова, Г., “Материално данъчно право”, т.1, С., 1997
6.  Минкова, Г., “Процесуално данъчно право”, т.2, С., 1997
7.  Хрусанов, Д., “Административен процес на Р. България”, С., 1996г.
8.  Колчев, Ал., “Митнически режим - сборник нормативни актове”, С., 1999г.
9.  Младенов, Петър. “Митнически процес и контрол”, С., 1999 г.
10.  Младенов, Петър. “Митническо представителство и агентство”, С., 2000 г., 356 стр.
11.  Иванов, Костадин.,Евгени Рангелов и др. “Акцизите”, хсп.”Български счетоводител”С.,1997г., бр.9.
12.  Иванов, Костадин. ”Данъчно процесуален кодекс. Коментар”,С.,2000 г.
13.  Иванов, Костадин. ”Мита и митнически контрол”,С.,2000 г.
14.  Колчев, Ал., “Косвени данъци и мита”, С., 1998 г.

Дипломната работа е защитена през 2004 година и съдържа таблици и схеми.

Ключови думи: мита, митническа политика, същност и функция на митата, косвени данъци, икономическа инициатива, видове мита, митнически контрол.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

]]>