|
|
|
Бургаски свободен университет
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Същност и обхват на международните митнически конвенции
2006 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Характеристика на международното митническо сътрудничество 2
2 Същност и обхват на международните митнически конвенции 8
2.1 Митническа конвенция за международен превоз на товари под покритието на карнети ТИР от 1975 г. 8
2.2 Митническа конвенция относно контейнерите от 1972 г. 12
2.3 Митническа конвенция АТА 15
2.4 Специални разпоредби, прилагани при някои видове превози 16
3. Контрол върху приложението на международните митнически конвенции 22
3.1 Оперативна реализация на митническия контрол 22
3.2. Възможности за подобряване на митническия контрол 27
Международните митнически конвенции представляват междудържавни споразумения, които имат имуществено значение в сравнение с действащите национални законодателства, тъй като тяхното правно действие е от ранга на международен закон. Това налага хармонизирането режима по вноса и износа с цел интегрирането в европейските структури и структурите на Световната търговска организация.
Целта на настоящата разработка е да се характеризират международните митнически конвенции, като се обхванат различните направления под формата на внос, износ и транзит, с които се извършва движението на външнотърговските стоки. Обект на по-задълбочено наблюдение са същността и условията за извършването на междудържавните стокови обмени, чието приложение се явява едно от основните изисквания за изпълнението на ангажиментите по присъединяването на България към Европейския съюз. Това се явява съществен фактор за приспособяването на българската митническа дейност към съществуващите европейски изисквания, още повече, че след приемането на Република България от Европейския съюз преминаването през нейните граници няма да бъде правопораждащ факт.
Направените изводи и анализи са изведени от международните митнически конвенции в оригинален вид, с което се цели изграждането на достоверни и правдоподобни оценки на съществуващия митнически ред. Именно събирането на практиката по принципните въпроси и разглеждането на теоретичните постановки е основата за разработването на настоящата работа.
……………………………………
При прилагането на тази Конвенция:
Всяка договаряща страна разрешава временния внос на натоварени или не натоварени контейнери, като си запазва правото да не го прави за контейнери, които са били предмет на покупка, наемане - продажба договор с аналогичен характер. Новоизносът следва да се извърши до три месеца от датата на вноса, като може да се осъществи през всяка митница.
Според условията за използване на контейнерите договарящите страни могат да разрешават съгласно разпоредбите на тази Конвенция употребата на временно внесените контейнери за превоз на стоки по вътрешния транспорт. В този случай всяка страна има право да изисква изпълнението на всички или на някои условия.
В специални и изключителни обстоятелства се разрешава временния внос на резервни части, предназначени за ремонт на временно внесените контейнери. Заменените части, които не са новоизнесени, ще бъдат или обложени с вносни мита и такси, дължими в момента и съобразно състоянието, в което те са предоставени или безвъзмездно продадени на компетентните органи на страната, или унищожени под официален контрол за сметка на заинтересуваните.
За да бъдат допуснати за превоз на стоки под митнически печати и пломби, контейнерите трябва да отговарят на разпоредбите. Допуснатите от една страна транспортни съоръжения се допускат от другите договарящи страни при целия режим на международен транспорт, налагащ подобно пломбиране.
Тази конвенция не пречи за прилагането на по-големи облекчения, които договарящите държави предоставят или биха желали да предоставят или с едностранни разпоредби, или по силата на двустранни или многостранни договори при условие, че така предоставените облекчения няма да пречат за прилягането на разпоредбите на тази Конвенция.
Всички нарушения, всяка фалшификация, лъжлива декларации или действие, които имат за резултат незаконно разпространение върху някое лице или предмет на облекченията, предоставени от тази Конвенция създават основание за санкциониране на закононарушителя в страната, където нарушението е извършено, с наказанията, предвидени по законодателството на тази страна.
Тази Конвенция е открита за подписване до 15 януари 1973 г. в Службата на Организацията на обединените нациите в Женева, след това от 1 февруари 1973 до 31 декември 1973 г. включително в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк за всички държави - членове на ООН или на един от нейните специализирани институти, или на Международната агенция за атомна енергия, или участници в Статута на Международния съд, а също и за всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане договаряща страна на тази Конвенция.
С влизането си в сила тази международна спогодба отменя и замесва в отношенията между договарящите страни Митническата конвенция относно контейнерите, открита конвенция относно контейнерите, открита а подписване в Женева на 18 май 1956 г.
Всяка договаряща страна може да предлага едно или повече изменения на тази Конвенция. Текстът на всяко предложение за изменение се съобщава на Съвета за митническо сътрудничество, който разпраща уведомление за него на всички договарящи страни и информира държавите, които не са договарящи страни. Съветът за митническо сътрудничество е длъжен също така да свика административния комитет в съответствие с правилата за процедурата. Всяко предложение за изменение се съобщава на генералния секретар на ООН, като то се отчита за прието, ако нито една от договарящите страни не направи възражение в срок от 12 месеца от датата на съобщението на текста.
Всяка договаряща държава може да поиска свикване на конференция за преглед на тази Конвенция. Изменението се счита за прието, ако една пета или пет страни, при това взема под внимание по-малкото от тези две числа, не уведомят генералния секретар на ООН в течение на 12 месеца от датата на предложението за изменение, че те възразяват против предложението. По отношение на предложеното изменение, което не е прието, не се предвиждат никакви мерки.
Тази Конвенция губи сила, ако броят на договарящите страни стане по-малък от пет в течение на един период от 12 последователни месеци.
………………………………………..
Съобразно изграденото международно митническо сътрудничество развитието на движението на стокооборота се осъществява, посредством необходимата му регулираща интервенция. Тази потребност, въведена чрез правните норми на действащото законодателство, в лицето на международните митнически конвенции се явява важно изискване с цел подобряването на опредения митнически режим.
Важен момент за българската политика в тази област се явява междуразположението на страната, спрямо нейните съседи от икономическа гледна точка, която е движеща в този случай, тъй като всяка стока, предназначена, преминаваща или напускаща България, на практика пресича тези държави. Различното митническо и данъчно законодателство в региона, множеството граници, сложните митнически процедури, престъпността и други фактори пречат на бързото движение на стоките. Ето защо в основата на идеята от 1999 г. за икономически просперитет на Балканите стои именно премахването на границите между държавите.
Всъщност България не „влиза”, а се „присъединява” към Европейския съюз, което означава, че тя трябва да глада на него като възможност за приемане на статута на „водеща” държава в региона.
Основен момент е, че Европейския съюз гарантира митническия съюз между държавите - участнички. Този съюз се характеризира със следните особености - обща митническа политика, общо митническо законодателство, обща митническа територия и обща митническа граница. В този смисъл прилагането на международните митнически конвенции и изграждането на общата митническа граница е един от основните проблеми за по-ранното присъединяване на страната към Европейския съюз.
Анализирайки сегашната ситуация може да се каже, че ако България се присъедини самостоятелно, то тя ще се превърне в един „Балкански митнически полуостров” на ЕС. Тогава митническата граница ще бъде с много сложна геометрия - Турция, Черно море, река Дунав, Югославия и Македония. От гледна точка на митническата охрана този „митнически полуостров” е трудно охраняем предвид наличието на престъпни групировки, контрабандни канали и други подобни.
Под натиска на Пакта за стабилност ще се сключат споразумения за създаването на зона за свободна търговия. Такава зона вече има между България и Турция, и България и Македония. Между България, Хърватия и Румъния действа Централно-европейското споразумение за асоцииране към ЕС.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че зоната на свободна търговия не е равнозначна на Балкански митнически съюз, като не може да се очаква падането на митническите граници. Зоната за свободна търговия по-скоро е необходимият преход към митнически съюз между няколко държави. Тя ще ускори движението на стоки, като до 2007 г. съществуващите до сега митнически пунктове ще бъдат разширени и ще бъдат отворени нови такива.
Темата е изготвена 2006 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
коносамент, митнически органи, внос, цесия, режим с отложено плащане, митнически икономически режим, транзит, митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временен внос, пасивно усъвършенстване, ММС, митническа конвенция, превози
]]>
