|
|
|
Нов български университет
Център по дистанционно обучение
КАЗУС
По Макроикономика
На тема:
Данъчна политика - тенденции, състояние
Пловдив, 2005 г.
Съдържание:
1. Данъчна система и фискална политика - общи прнципи и състояние в България 3
2. Данъчно законодателство в България 5
3.1. Лично подоходно облагане 7
3.2. Корпоративно подоходно облагане 8
……………………………………..
Данъчните системи на отделните страни се формират под въздействието на цял комплекс от исторически, икономически, политически и социални условия. Във всички случаи подборът на данъците в данъчната система, тяхната структура, равнището на данъчните ставки, данъчната база, данъчните облекчения и намаления и др. имат ярко изразен национален характер. Заедно с това, развитието на интеграционните процеси и глобализацията на стопанската дейност налагат хармонизацията на данъчното законодателство в регионален и даже в световен мащаб. Това поставя пред всяка страна трудната задача да търси оптимално съчетаване и адаптиране на националните особености и конкретните проблеми на данъчното облагане с международните тенденции и стандарти. Не случайно процесът е продължителен и сложен даже в такива, достигнали висока степен на интеграция, общности като Европейския съюз (ЕС). Той е още по-труден за страни като нашата дълго изолирана от световното стопанство и в период на продължителна рецесия.
Смисълът на фиска е в събирането на средства за материалното обезпечаване на обществения ред, при който се гарантира живота и имуществото на гражданите. Така всеки човек, поради своята съпричастност към обществото, носи определени отговорности пред себе си, своите близки и съграждани.
Обичайна практика е държавата да монополизира онези социални дейности, които акумулират най-много средства, а именно: пенсионно дело, медицинско обслужване, образование и социалните помощи. Основната теза, която оправдава наличието на тези държавни монополи е невъзможността на отделните индивиди сами да организират и управляват средствата, необходими за осъществяването на горепосочените дейности. Според същата теза само държавният бюджет може да осигури събирането и управлението на огромните средства, необходими за извършването на съответните дейности. Нещо повече, в подкрепа на същата теза се твърди, че социалните дейности не би трябвало да се считат за услуги поради изключително хуманната им насоченост. Следователно те не могат да бъдат обект на пазарни отношения и държавният монопол при тях е естествен. Държавният монопол води до въвеждане на съответните монополни данъци, които би трябвало да осигурят парични постъпления за покриване на разходите по извършване на услугите.
……………………………………………….
Анализът показва, че структурата на данъчните приходи в България се изменя в съответствие с тази в европейските страни. Значително нараства ролята на косвените данъци и особено на данъка върху добавената стойност. Тези промени обаче не трябва да копират само практиката на развитите страни, а трябва да отчитат и спецификата на етапа и задачите, които стоят пред националното стопанство. Това предполага разработването на концепция за данъчната структура, която да отчита ниското равнище на потребление, лошата събираемост на данъците, наличието на квазипазарни структури, неукрепналия корпоративен сектор в икономиката, наличието на спекулативни доходи и пр.
Преместването на данъчната тежест от преките към косвените данъци като преобладаваща световна тенденция е факт. Причините за предимствата на косвените данъци от гледна точка на фиска, ефективността и социалното напрежение са известни. Това обаче в никакъв случай не е основание да се абсолютизира тази тенденция, без за това да има определена подготовка и промяна в подоходното облагане, особено на физическите лица. Увеличението на косвените данъци, както е известно, има преразпределителни ефекти върху данъчното бреме.
.........................................................
По отношение на данъка върху доходите на физическите лица може да се върви към постепенно намаляване на максималните ставки и повишаване на необлагаемия доход. Най-високата ставка може да намалява ежегодно с един процентен пункт, докато достигне например 25%. Запазването на диференциация от 13 или 15 процентни пункта спрямо най-ниската сега ставка от 12% и възможната в бъдеще минимална ставка от 10% е напълно приемливо в дългосрочен план с оглед солидарния елемент в този данък. На фона на ставки за най-високодоходните групи от над 40% в някои страни от ЕС (45% в Германия) и над 30% в редица присъединяващи се държави (Чехия, Унгария, Литва, Полша, Словения) максималната пределна ставка на ДДФЛ в България (29%) е напълно приемлива и достатъчно стимулираща плащането на данъци.
.....................................................
Темата е изготвена 2005 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
данъчна система на България, фискална политика, данъчно законодателство, Европейски съюз, данъчна структура, лично подоходно облагане, корпоративно подоходно облагане
]]>
