Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Съдържание

Плащанията през 2013 и 2015 г. са между 1.2 и 1.5 млрд. евро. Като тежест на обслужване, съпоставена спрямо прогнозното БВП за съответните години това ще бъде значително по-ниско от размера през 2001 г., когато плащанията по дълга надминаха 1.5млрд. евро.

ІV. Дефиниране и съставяне на бюджет

Държавният бюджет представлява финансов план на макроикономическо равнище, който поставя в своя фокус философията и практиката на събирането и преразпределението на средствата за домакинствата и икономическия сектор.

Практичният политик и финансист умее да разпределя данъчната тежест и бремето за стопанските субекти по начин, по който да не се формира прекомерен бюджетен излишък или пък голям дефицит.

Фактът, че правителствените решения в областта на обществения сектор влияят върху живота и историята на всеки един от нас е безспорен, както и фактът, че децата ни и техните деца могат да носят последствията от определени финансови решения, така както ние в момента правим.

Теорията и практиката на държавното финансиране познават два метода за събиране на средства за държавния бюджет:

•  чрез данъци
  •  чрез дълг /вътрешен и външен, формиран на основата на емитирането на ДКЦ и различни видове облигации, продаваеми на международните финансови пазари/.

Както ни е известно Република България в шестнадесетгодишната история на прехода претърпя значителни промени в начина и размера на натрупване на заемни средства, като едва през последните години Министерството на финансите реши да преструктурира дълга по начин, който да осигури неговото трайно намаляване като процент от БВП. За сметка на това обаче официалните статистики показват реципрочна тенденция в задлъжнялостта на частния сектор.

Концепцията на балансиране на държавните интереси и тези на икономическите агенти формира концепцията за дефицитното финансиране.

Прилагането на дефицитното финансиране /т.е. предвиждането да бъдат похарчени средства срещу, които няма осигурени приходи или налични средства/ води до натрупване на дефицити. Решението за начина на формиране на държавния дълг се взема от правителството, като основната отговорност за управлението на дълга се носи на Министерски съвет и в частност Министерство на финансите. Тяхна е и отговорността за съставянето на проекто-бюджета за календарната година в съответствие с поетите от правителството политически и икономически ангажименти.

В теорията са познати редица икономически теории за ролята на дълга и неговото управление, на които ще се спра по-подробно в отделен раздел на настоящата разработка.

Съвременните характеристики на бюджета налагат да се изследва непрекъснато и систематично в процесуален порядък икономическия, юридическия и техническия характер на бюджета.

От икономическа гледна точка, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, последният обхваща приходите и разходите на държавата /респ. правителството/. Величините на приходите и разходите, както и начините за тяхното разходване и приоритетите за съответното финансиране представляват политическа програма на спечелилата изборите политическа сила. Съответните програми се разработват от икономическите екипи на политическите сили, които често са привърженици на една или друга икономическа школа, а наред с това се съобразяват с характера на политическата сила /социално ориентирана, дясна центристка или умерено балансирана поради коалиционен характер/.

Проевропейски и пазарно ориентирания принцип на формиране на държавния бюджет осигурява на нашата държава гаранция, че до 2007 година няма да бъде спусната предпазната клауза за влизането ни в ЕС. Важно условие за това е изпълнението на критериите от Копенхаген.

Засега обаче трудно преодолимо условие по присъединяването остава размера на дълга, плащанията, по които както вече неколкократно споменах са значителен процент от БВП. Размера на дълга и доказването на съществуваща пазарна икономика и стабилна политическа среда се възприемат от европейските политики като основен определящ момент по отношение на реалното приемане на България в Европейския съюз.

Държавните разходи в консолидирания държавен бюджет между 2001 и 2003 година /т.е. правителствата на ОДС и НДСВ/ се задържат на ниво от почти 40% от БВП като структурата на разходите в държавния бюджет се запазва без особени изменения спрямо положението при правителството на ОДС, което доказва, че приоритетите на предходното правителство са запазени като принципно правилни.

Съвременното икономическо общество счита, че данъчната и осигурителната тежест за населението и стопанските субекти следва и може да бъде намалена, което ще стимулира потреблението и инвестициите. Големите данъци не означават големи приходи на всяка цена, а само и единствено при условие, че се осигури тяхната висока събираемост. При равни други условия намалените данъчни ставки ще стимулират сивата икономика да излезе на светло, ще спомогне легалният бизнес да предприема повече и широкомащабни инвестиции, при равни други условия ще се увеличи потреблението от страна на населението, а по този начин ще се развие вътрешния пазар. Ще се увеличи конкурентноспособността на българските стоки /както ни е известно данъците се калкулират в стойността на стоките и услугите/.

От юридическа гледна точка бюджетът може да бъде определен като закон или законодателен акт, който предписва на институциите и стопанските субекти точните правила, които следва да се спазват през бюджетната година. Бюджетът на РБ следва да бъде определен като закон, чиито разпоредби имат сила една година.

Не по малко важна от Закона за държавния бюджет е и законодателната програма /рамка на правителството, защото тя предписва приемането на определени закони, които дават свобода или задължават стопанските субекти да извършват определени правни действия при извършването на стопански сделки и формиране на печалби, данъчни основи, заплати, осигуровки и други. В хода на тази логика следва да се разглеждаме държавния бюджет като самостоятелна рамка, а следва да включим цялата икономическа политика, при формирането на мнението ни за това каква е една политика - дефицитна, балансирана, базирана на излишък, друга.

От техническа гледна точка бюджетът представлява таблица, която има две страни - приходна и разходна. Когато фактически реализираните в края на бюджетния период приходи превишават извършените разходи, бюджетът приключва с излишък. В случаите, когато величината на държавните разходи е по-голяма от фактически постъпилите в бюджета приходи, последният приключва с дефицит. Съвпадение на двете величини е възможно само на теория. Следва да се прави разлика между предвиден и фактически реализиран бюджетен дефицит; ако държавата извърши повече от планираните разходи или не събере предвидените данъци, неданъчни и други плащания, фактическия бюджетен дефицит ще бъде по-голям от предполагаемия.

Конкретната ситуация на публичния и частния сектор подчертава актуалността за проучването на съвременните методи за формиране и управление на дълга. Разбира се важно е да се отчете вече написаното по темата, теорията и практиката на водещите научни центрове и основните теории, да се балансират класическите и неокласическите теории.

Ако разгледаме ролята на дълга в един по-широк аспект, а именно влиянието му върху фирмения мениджмънт и домакинствата, може да се твърди, че държавните ценни книжа, като високоосигурен носител на държавния дълг са изходна точка за изграждане на различни теории и модели от компетенцията на корпоративния финансов мениджмънт.

Редица именити икономисти са отредили достойно  място в своите теории на ролята на дефицитното бюджетно финансиране. Сред тях са Адам Смит и неговия труд “Богатството на народите”, където за изходна точка на своята теория авторът е заложил желанието на правителствата “да харчат бюджетни пари”.

Теорията на Дж. М. Кейнс залага на твърдението, че националният доход се образува от съвкупността на индивидуалните доходи. Това изисква да се проследи как инвестициите влияят върху формирането на индивидуалния доход, а държавната политика от своя страна как влияе върху инвестициите.

Немалък принос в таз насока имат и учени като А.Хансен, Лернер и Дж.Тобин. Те разглеждат модела на бремето между застъпващите се поколения, което лично аз приемам като хипотеза и теория, потвърдена в практиката.

•  дефицитното финансиране и икономиката в сянка
  •  дефицитното финансиране в условията на присъединяване към ЕС.

Важен е въпросът за това на какви условия трябва да отговаря страната ни за приемане в ЕС и въвеждането на еврото като платежно средство. Най-важната стъпка вече е направена, а именно въвеждането на валутния борд, който в значителна степен улеснява политическата и икономическа практика.

Напоследък по-амбициозните и оптимистично настроени икономисти смятат, че Валутният борд в България може да бъде отменен, но това едва ли ще се хареса на наблюдателите от Международния валутен фонд. Бордът засега става твърда гаранция по отношение стабилността на Централната банка и невъзможността резерва да бъде използван за рефинансиране.

По отношение на Европейския съюз един от най-важните етапи представлява техническата и фактическата подготовка по приемането на валутния съюз - въвеждането на еврото. Официалната процедура за приемането на еврото обхваща няколко основни етапа, а нашата страна е една на първия от тях - преговорите. Втория етап е фактическото членство. Следващ етап е възможното изчакване за влизане във Валутно - курсовия механизъм.

Споменавам тези факти, защото участието във Валутно - курсовия механизъм предполага изпълнението на няколко показателя, известни като критерии от Маастрихт: бюджетен дефицит, държавен дълг, инфлация, лихвени проценти. Съществено изискване е бюджетния дефицит да не надвишава 3% от БВП на страната през съответната година. През 2004 година България изпълнява този критерий.

Тук основен въпрос е каква ще е политиката на сегашните управляващи и дали наистина ще се придържат към благоразумното управление на публичните финанси. При продължение на политиката на силно консервативно определяне на приходите в бюджета и съответно на възможности за възникване на излишъци, този критерий ще бъде изпълнен. Освен това трябва отново да се напомня наличието на Валутен борд, който поставя строги бюджетни ограничения и при ангажимент на всички основни партии да продължат този режим, това предполага ниски дефицити.

Възможността за ляво управление, което по дефиниция предполага по-хлабава бюджетна политика и като цяло нарастване на дефицита, предпоставя определен риск.

На практика България е на прага на създаването на Програмно правителство, което след дъгите преговори и връщане на мандати най-после дава някакъв положителен сигнал на Европа и света, че все пак в нашата страна има обществени интереси, които са способни да надделеят над чисто партийните.

Държавен и държавногарантиран дълг не трябва да превишава 60% от БВП, съгласно установените от международните финансови институции критерии.

Основите изводи, които могат да бъдат направени са, че:

•  дефицитното финансиране е инструмент за стратегическо въздействие върху обществения избор;
  •  дефицитното финансиране влияе върху развитието на поколенията;
  •  влияе върху състоянието на икономическите субекти;
  •  има пряка зависимост между данъчната политика, бюджетния дефицит и икономиката в сянка;
  •  в присъединяването на България към ЕС водещо значение имат показателите за бюджетен дефицит и външно финансиране;
  •  определяща роля при бюджета и политиката има умението на експертите да формират и управляват дълга.

V. Бюджетни политики, баланс.

В теорията съществуват пет основни начина за разглеждане на политиката в бюджета - реформизъм, договаряне, детерминизъм на заинтересованите групи, процес и правене на политика.

Хипотезата по договарянето разглежда бюджетното дело като преговори между група от рутинно действащи лица, бюрократи, бюджетни служители, директори, законодатели. Те се срещат всяка година и договарят резолюция. Процесът е открит за всеки, който може да играе и спечели. Конфликтът е подтиснат, защото на практика всеки получава по нещо и никой не губи твърде много. Имаме насрещни воли, които достигат съгласие по определени параметри на базата на взаимни отстъпки за сметка на неикономически компенсации.

Детерминизмът предполага, че заинтересованите групи са доминиращи на сцената на съставянето на бюджета. Тук определящо е схващането, че по-богатите е по-силните заинтересовани групи определят както характера, така и структурата на бюджета. Тук е възможно да се стигне до формирането на две крайности: силно печеливши и силно ощетени от бюджета. Конфликтът е голям и е на лице, защото принципът на демокрацията и договореността е изключен. Тук е важен въпросът доколко заинтересованите групи представляват определен кръг от обществени интереси - бизнес, лобита на определен бранш, бездомни, социално слаби , безработни и други.

Реформизмът при съставянето на бюджета предполага изключването на политиката в смисъл на мнения и приоритети и разглеждането на бюджета като техническа стойност. Реформисткото схващане третира идеята за намеса на официално заинтересовани групи и детерминизма за ненужно и неефективно по отношение на съставянето на бюджета. Тук обикновено се говори за сблъскване на мнения между официалните бюджетни служители на професионално ниво и избраните лица.

Според четвъртата хипотеза самият бюджетен процес представлява фокуса на бюджетната политика. Тук намират приложение интересите на отделните клонове /министерства/ на правителството. Бюджетният процес се превръща в средство за постигане или отричане на разграничението в баланса между клоновете на правителството. Степента на изследване на бюджетните искания и степента, до която бюджета се характеризира като икономически, технически, политически, повърхностен или подробен се регулира от бюджетен процес. Всички способни, в каквато и да е степен, да въздействат върху формирането на бюджета го правят и това определя неговия характер. Този възглед за политиката и отделните действащи лица и техните цели позволява да се прецени доколко ролята на всеки субект е важна и до каква степен бюджетната политика може да бъде гъвкава спрямо тях.

Защо се спирам на бюджетните политики?

Важна особеност в съставянето на бюджета е обстоятелството, че става дума за основния “играч” на икономическата сцена на една държава. Множество действащи лица се включват или изключват на различни етапи от процеса. Самият процес е силно зависим от външни фактори.

Ключовите фигури в съставянето на бюджета са изборни официални лица и държавни чиновници. Реформите или промените в бюджетния процес у нас се разработват и осъществяват на национално равнище от министерство на финансите, бюджетната комисия към Парламента и самия Парламент. На различен етап от оформянето на процеса, могат да се включат различни генератори на идеи и течения, които силно да повлияят на процеса. Те биха могли да целят например облекчаване на бюджетния баланс или рационализиране на крайните бюджетни показатели.

Премиерът и неговия кабинет може да се борят за повече бюджетна власт, същевременно парламентът може да настоява за по-голяма законодателна власт върху бюджета.

Доминирането на целите в бюджетния процес зависи не само от властта на бюджетните действащи лица, но и от външни фактори. Когато са натрупани големи дефицити има вероятност от натиск за използване на бюджетния процес с приоритет върху бюджетното равновесие. Ако разходите нарастват много бързо може да има натиск за използване на процедури, които затрудняват вземането на решения за разходи, налагани от заинтересованите групи или изместват тежестта за вземането на решения към хора и структури способни да удържат на политическия натиск. Един спад в приходите или недостиг на правителствен доход от друг характер, както и бедствие може да предизвика вземането на решение за вземане на кредит с трайни последствия.

Участието на гражданите и заинтересованите лица в управлението на бюджетния процес може да бъде регулирано. Могат да бъдат използвани консултативни бордови, тристранни работни групи, да се измества центъра на вземане на някои бюджетни решения в рамката на допустимото с необходимата доза отговорност.

Подобни мерки са в сила да осигурят широка обществена подкрепа дори на един по-консервативен бюджет.

У нас все по-силно се чуват гласове против централизацията на бюджетния процес и строгото “дирижиране отгоре” на разполагането с бюджетни ресурси и преразпределянето на правомощия за опериране с държавни пари.

Така например общините желаят да имат по-широка власт върху разполагането с парите от местните данъци. На практика това не е невъзможно, дори според скромното ми мнение нововъведенията в общините с измененията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол имаха за свой съпътстващ ефект /освен изисквания на ЕС/ да “научат” общините на самоконтрол и да ги принудят още повече да засилят бюджетната дисциплина.

В крайна сметка бюджетната политика е процес, който е пряко повлиян от политическата обстановка и влияе непосредствено върху икономиката и международното инвестиционно и кредитно доверие на страната.

VІ. Възникване на дефицити - “за” и “против” в икономическата теория

Дефицитното финансиране е проблем, чиято история има корените си още със създаването на държавите и държавното устройство. Този проблем заема подобаващо място в изследванията на множество видни икономисти като Адам Смит, Джон М. Кейнс, А.Хансен, А.Лернер, Дж.Бюкенън, Персон, Сверсон, Табелини, Маркс и други.

В “Богатството на народите” А. Смит отбелязва, че държавният дълг има своя произход благодарение на три основни фактора:

- желанието на властите да харчат бюджетни пари;

- непопулярността на данъците като метод за събиране на държавни приходи;

- желанието на капиталистите да дават пари в заем.

Твърде остаряло за съвременните виждания и действителност, но не далеч от най-простата логика.

Смит изразява позиция категорично против заемите като метод за държавно финансиране. На базата на емпирични доказателства той прави пряка връзка между желанието на държавите да вземат заеми и желанието им да водят войни. С други думи заемите трябва да бъдат избягвани освен в екстремални ситуации.

Основен практически извод в неговата теория е схващането, че финансовите дела на държавата трябва да бъдат водени със същата акуратност, както се водят личните финансови дела на добрия стопанин.

Маркс изказва становище, че държавният дълг е производна на капиталистическото общество. Според Маркс формирането на държавен дълг води до създаване класа от “мързеливи анюитети”, увеличава привилегиите за централните банкери в замяна на тяхното съгласие да кредитират държавата, трето стимулира нарастването на данъците на данъците, четвърто кара индустриалците да експлоатират все повече наемната работна ръка. Двамата представители на класическата школа поддържат тезата за вредната роля на дефицитното финансиране, същата следва да бъде ограничена и избягвана до максимум.

През 20 век. водеща роля в икономическата теория намират икономическите схващания и теории на безспорното светило от световната история Джон Мейнард Кейнс. Той смята, че държавата е длъжна да се намесва активно в икономиката като същевременно търси начини да формира правителствени приходи на по-широка основа. Следствие на това е подчертаното внимание към дефицитното финансиране. Не трябва да забравяме, че теоретическите схващания на Кейнс се раждат във времето на Голямата Депресия, когато спокойно можем да говорим за бедствие с икономически и социални последици за милиони хора.

Разбираемо е защо Кейнс смята, че дефицитното финансиране е метод чрез който може и следва да се подобрява ефективността на икономиката. Със своето изследване за прякото въздействие на държавата върху безработицата и инфлацията, Кейнс косвено доказва необходимостта от увеличени държавни разходи /финансиране чрез/ дълг, като лостове за подтикване на икономическия подем. Целта е “капиталът да нарасне докато той престане да бъде оскъден, така че нефункциониращия инвеститор да не получава повече премия, както и към такава схема на данъчно облагане, която предполага умът, решителността и предприемчивостта на финансиста да бъдат впрегнати в служба на обществото ….” с други думи правителството е длъжно при рецесия да заема пари и да ги “налива” в икономиката.

Според А.Хансен, който разглежда използването на дефицитното финансиране в условията на войни и природни бедствия, използването на заеми при такива обстоятелства стимулира растежа на кредитните институции. За Хансен /както и за Кейнс/ безработицата е извънредна ситуация, ето защо правителството е оправдано да използва държавния дълг като инструмент за въздействие върху потреблението и търсенето с цел нарастване на капиталовата маса в обръщение и постепенно намаляване на безработицата /с изключение на присъщата такава/. Конкретните идейни схващания на Хансен могат да се представят по следния начин:

1.  Развитието на кредитните институции от средновековието до наши дни е резултат от нарастващите обществени потребности. Тези потребности имат екстремални стойности по време на бедствия и войни. Ето защо необходимостта от съществуването и развитието на големи финансови институции е задължително. Хансен споделя идеята, че основна роля на правителството е да повишава стандарта на живот на обществото чрез все повече инвестиции в инфраструктурни обекти с голямо обществено значение, мащабът на които е немислим за един единствен частен инвеститор.
2.  Фискалната политика /данъци и приходи/ трябва да има за основна цел осигуряването на пълна заетост на производствените фактори, което от своя страна изисква мобилизация на повече държавни ресурси.

А. Лернер също е привърженик на кейнсианската теза за дълга. Той смята, че вземането на кредит не трансферира бреме в междугенерационен аспект. Според него взимането на заем е равносилно на отказ от консумация днес, а лихвените плащания по своята същност, представляват чисто трансферен проблем т.е. има преминаване на средства от едни представители на обществото към други. Смея да твърдя, че подобно схващане е подходящо само и единствено по отношение на краткосрочното дългово финансиране, защото практиката показва съществуването на междугенерационната зависимост. Втората теза на Лернер, че държавното заемане ограничава средствата за заемане от частния сектор има своята подкрепа, защото действително в рамките на една държава нормата на спестяване е лимитирана, а при равни други условия ако свободният ресурс бъде “изтеглен” от правителството какво наистина ще остане за частния сектор, ако не търсенето на дълг от вън. По този начин ще нарасне външният /частен/ държавно негарантиран дълг.

Основата на тезата на Лернер е концепцията, че правителствената фискална политика - разноски, облагане и заемане, изплащане на заеми, емитиране на нови пари и тяхното изтегляне трябва да бъдат вземани предвид единствено по отношение на тяхното въздействие върху икономиката.

Заслуга на Лернер е разглеждането на модела за разпределение на бремето между застъпващите се поколения. Той разглежда една херметична среда от три пласта общество като доказва чрез нулева лихва, че младото поколение губи от настоящото и част от бъдещото си потребление за сметка на старото.

В теорията на Тобин за бюджетния дефицит се отчита, че правителството притежава два основни инструмента за управление. Първият е фиска, а вторият монетарната политика. Той препоръчва комбинация от стегната фискална и разхлабена монетарна политика. Основното, което той твърди, е че “бюджетният дефицит е по-скоро резултат, а не причина за високите лихвени нива и икономическата депресия причинена от изплащането на високите лихви…”

Според Дж.Бюкенън няма никакво съмнение, че дълговото финансиране представлява “изяждане на национален капитал”. Той вярва, че съществува естествена склонност в обществото и правителството да търси заеми. “Избирателите приветстват получаване на ползи от общественополезните дейности, но се оплакват от плащането на данъци. Политиците от своя страна се опитват да срещнат очакванията на избирателите и обещава по-ниски ставки, което води до намаляване на естествената норма на приходите от данъци.”

Моделът на Лернер обаче не отчита влиянието на правителствената политика по дълга. Неокласическото схващане за дълговия натиск при въвеждането на проект от правителството независимо от източник е на финансиране /данъци или дълг/ ресурсите се прехвърлят от частния сектор. Съвременното схващане е в сила отчитайки, че повечето данъчни приходи се акумулират за сметка на потреблението. От друга страна когато правителството заема то се конкурира с фондовете, индивидите и фирмите, които търсят капитали за собствените си инвестиционни проекти. Оттук и генералният извод, че дългът има по-голямо въздействие върху частните инвестиции. Тук в подкрепа идва и фактът, че бъдещото поколение остава на практика с по-малък разполагаем капитал, следователно неговите хора имат по-ниски доходи и са по-слабо продуктивни.

В заключение към краткото резюме на корените на икономическите схващания за ролята на дълга и “За” и “Против” на видните икономисти мога да кажа, че всички те потвърждават теорията, че дефицитното финансиране е пряко свързано с обществения избор и формирането на политическа среда. Ето защо предпочитанията на избирателите могат да бъдат аргумент за използването на стратегическата роля на дълга не само преди неговото възникване, но и в ситуация, когато той трябва да бъде рационално управляван с ресурса на модерния макроикономист.

Всяко фискално решение има дългосрочни последствия върху икономиката, пример за това е именно дефицитното финансиране. Оставяйки в наследство дълг задлъжнялото правителство в голяма степен предопределя политиката на следващото правителство. В същото време то може да използва дълга и управлението му за да формира своя имидж пред населението.

VІІ. Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005 г.

 Прегледът не всеки един от законите за държавния бюджет през посочения период 2001-2005 г. включително показва, че с всяка изминала бюджетна година Законът предоставя все по-широки правомощия на Министъра на финансите да оперира с инструментите за редукция на дълга като в същото време възниква и се запазва условие за не надхвърляне на определена сума на дълга към началото и края на бюджетната година независимо от извършваните активни операции по дълга /под пасивни имам предвид само редовните плащания по главницата и лихвите/.

През 2001 година общите плащания по лихвите държавния дълг възлизат на 1389786,9 хил. лв., като разходите по външния заем са в размер на 1078010,1 хил. лв., а по вътрешния 311776,8 хил. лв. Размерът на договореното външно финансиране възлиза на 655135,5 хил. лв. като ¼ от сумата е за сметка на предвиждани приходи от приватизацията, а останалите са предмет на външно финансиране.

Приходите по сметките на правителството приоритетно са насочени към изплащане на външния дълг, със специална клауза за не увеличение на дълга към края на бюджетната година. Това е основно условие на МВФ за отпускане на редовните траншове по краткосрочно договорените кредити.

Като процент от БВП плащанията по външния дълг съставляват около 60%.

През 2002 година Разходната част на Закона за държавния бюджет посочва, че сумата на плащанията по лихвите на дълга възлиза на 1 001 901,6 хил. лв. в това число по външни заеми 782 933,5 хил. лв. и по вътрешни заеми 218 968,2 хил. лв. и тук размера на лихвите по вътрешния дълг е четири пъти по-малък от стойността на лихвите по външния държавен дълг. Интересно е, че Законът за държавния бюджет предвижда отрицателен дефицит, а именно -546 212,2 хил. лв., като при външно финансиране сумата на разходите е -10 438,5 хил. лв., останалото е от приватизация. Този сигнал ясно идва да покаже, че правителството така е съставило бюджета, че предвижда към края на бюджетната година да е налице излишък, който най-вероятно ще бъде насочен вместо към натрупване на резерви към погасяване или обратно изкупуване на дълга. Тук отново прочитаме клаузата, че дългът не трябва да нараства и че министърът може да имитира краткосрочни книжа за покриване на някои разноски.

От действителността и от наблюденията ми върху развитието на бюджетната политика и икономическата обстановка смятам, че 2002 година е началото на осъществяването на активната политика на правителството на НДСВ по мобилизиране на средства и ресурси за достигане по-висока събираемост на приходите от данъци, мита, такси и други. В същото време се предвидиха и някои законодателни промени, които се осъществиха през 2003 г., като например задължението за регистрация на трудовите договори, което в известна степен увеличи приходите от социални осигуровки и данъци върху доходите макар и минимално. Друг използван инструмент беше сключването на договора за управление на митниците, който целеше не само премахване на корупцията, ограничаване на контрабандата и повишаване на сигурността по границите, но и повишаване дисциплината и технологията на събиране на мита в митническите служби, оттук и митническите приходи.

Бяха увеличени правомощията за санкции на данъчната администрация.

Връщайки се на Закона за държавния бюджет за 2003 г. същият предвижда общ размер на лихвите по дълга в размер на 147 863,9 хил. лв., от които по външния дълг 833 633,8 хил. лв., а по вътрешния 639 879,0 хил. лв. Размерът на дефицита отново е отрицателна величина, -361 276,2 хил. лв. предвижданото вътрешно финансиране е -49 538,2 хил. лв. Максималният размер на новия държавен дълг може да бъде максимум 2,0 млрд. лв., а в края на годината не трябва да надвишава 19,9 млрд. лв. Това условие отново е дирижирано от финансовия партньор на правителството - МВФ.

През 2004 г. общо платимите лихви, заложени в Закона за държавния бюджет са в размер на 786 207,9 хил. лв. като по външния дълг те възлизат на 591 669,5 хил. лв., респективно по вътрешния дълг са 194 538,7 хил. лв., предвиденият дефицит възлиза на 236 989,8 хил. лв.

Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 236 989,8 хил. лв. се вижда ясно на Таблица 5.

Таблица 5

Финансиране на дефицита по републиканския бюджет

Максималният размер на новият дълг не може да надвишава 2,45 млрд. лв. И в края на годината 17,1 млрд. лв.

За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:

1.  Да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
2.  Да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
3.  Да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
4.  Да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори - физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обем до 10 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година.

Министърът на финансите може да емитира облигации на международните пазари в размер до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута.

През 2005 г. Закона за държавния бюджет легализира отново отрицателен дефицит в размер на 35 000,1 хил. лв.

Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 35 000,1 хил. лв., е както следва:

Таблица 5

Финансиране на дефицита по републиканския бюджет

Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.

Основният извод, който може да бъде направен, е че закона за държавния бюджет е подчинен на условията на Международния валутен фонд за сключване на договорите за краткосрочно финансиране:

•  редовно обслужване на дълга;
  •  ненадвишаване на определен обем на емитиране на нов дълг;
  •  приоритетно обслужване на дълга и активното му управление;

Останалите изисквания на МВФ са предмет на отделен анализ.

Чрез инструментите на фискалната политика, социалното и трудовото законодателство последното правителство направи доста усилия чрез подобряване на законодателната рамка да извади сивата икономика чрез инструментите на санкции и увеличаване на регистрационните режими.

Бюджетната политика като цяло може да бъде определена като консервативна, целяща предимно “напълване” на бюджета, без реално да има заложени инструменти за увеличаване доходите на населението и стимулиране на потреблението.

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Анализът на дефицитното бюджетно финансиране и фактическите резултати от обстойното проучване на хода на емисията, предоговарянето и погасяването на държавния дълг са важен инструмент в ръцете на дълговите мениджъри. Както вече споменах ефективността на дълга може да бъде ревизирана и променяна към положителни величини на базата на съществуващи конюнктурни обстоятелства, но за тази цел се изисква точно и навременно реагиране от страна на оправомощените лица.

Основен извод, който може да се направи, от прегледа на последния раздел на настоящата разработка е фактът, че в политиката на съставяне на държавния бюджет трябва да има приемственост по отношение не само приоритетите за погасяване на дълга, но и използването на бюджета като основен инструмент за въздействие върху националната икономика - бизнеса, физическите лица и инвеститорите в качеството им на създаващи националния продукт и потребяващи обществени блага.

В икономическата теория съществуват редица схващания за ролята на дълга като е очертана тенденция от пълното отричане на ролята на дълга като фискален инструмент до осъзнаването му като стратегически инструмент за балансиране на бюджета.

Без държавния дълг не биха съществували редица огромни инфраструктурни обекти, не би имало икономическа и гражданска стабилност, страната би изпаднала в изолация и перманентна криза. Заставам зад твърдението за стратегическата роля на бюджетното финансиране само и единствено, че управлението на дълга е в разумни ръце и е поверено не на политически еднодневки или диктатори, а на изборни фигури, които разполагат с определен кръг квалифицирани експерти. В името на общественото благо е необходимо да има приемственост по отношение на дълга независимо в каква насока ще тръгне бюджетната политика - социална, ориентирана към националната сигурност или друга.

Без дълговото финансиране, на практика след 1990 година и без предоговарянето на държавния дълг е било възможно държавата да изпадне в състояние на абсолютна международна изолация и пред гражданска война.

Действително А.Смит подкрепя използването на дълговото финансиране само при екстремни ситуации, но ако управлението на държавата пред 1989 г. беше постъпило по-далновидно не само в управлението на дълга, но и при формирането на цялостната бюджетна политика, множества трудови ситуации в обществото щяха да бъдат избегнати.

В края на дипломната ми работа мога да обобщя, че дефицитното бюджетно финансиране е сложен и комплексен въпрос, който засяга съдбата на милиони хора не само в определен момент, но и в бъдеще. Остава въпроса за пределната цена и тежестта, която трябва да бъде платена. Как да бъде компенсиран спада в потреблението и продуктивността на тези, които поемат най-голямата част от дълга, остава въпрос за професионалистите макроикономисти.

2006 г.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.  Захариев, А. Философия на дефицитното бюджетно финансиране, 2000.
2.  Захариев, А. Управление на дълга, АБАГАР, В.Търново, 2003.
3.  Симеонов, С. Бюджетни решения и бюджетен избор в публичния сектор, АБАГАР, В. Търново, 2001.
4.  www.econ.bg;
5.  www.minfin.government.bg - управление на дълга - месечен бюлетин и годишен обзор;
6.  www.aeaf.minfin.bg - Агенция за икономически анализи и прогнози;
7.  www.bcci.bg - Българска търговска промишлена палата - сайт на стоп;
8.  www.ing.bg ;
9.  www.dnevnik.bg;
10.  www.start.bg;
11.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2001;
12.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2002;
13.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2003;
14.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2004;
15.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2005;
16.  Закон за държавния дълг;
17.  в-к “Капитал” - електронно издание;
18.  Център за икономически изследвания - електронен сайт.

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Въведение

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Същност и основни функции на анализа на дефицитното финансиране

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Кратка правно - фактическа презентация на държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на Република България

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Дефиниране и съставяне на бюджет

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Бюджетни политики, баланс

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Възникване на дефицити - “за” и “против” в икономическата теория

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005 г.

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Заключение

Анализ на дефицитното бюджетно финансиране

Използвана литература