 |
|
Курсова работа
на тема:
Регионални аспекти в развитието на системата на здравеопазването в България. Финансиране на здравеопазването на регионален принцип
2007
Съдържание:
1. Здравеопазването в България
2. Модели на социално и здравно обслужване в България
3. Финансиране на здравеопазването
5. Инвестиции на общинско ниво
6. Структурни промени в сферата на финансирането на здравната система в България
1. Здравеопазването в България
Здравеопазването е сложна система, която включва в себе си дейности по управление, финансиране и предоставяне на здравни услуги, целящо подобряване на здравния статус на населението на страната. Съвременната здравна система се базира на принципите на солидарността, правото на избор и ефективност при изразходване на ресурсите на системата и по своята същност има както социални, така и икономически характеристики. Ролята на държавата в здравеопазването в повечето страни все още е първостепенна, въпреки че тенденциите в света са към все по-голямо либерализиране на пазара на здравни услуги и въвеждане на конкуренция.
Политиката на Р. България в областта на здравеопазването е насочена към защита на здравните интереси на гражданите, техните семейства и здравното благополучие на обществото.
Политиката по здравеопазването е свързана с преговорна позиция Глава 23 “Защита на потребителите и тяхното здраве”. Р България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта “Защита на потребителите и тяхното здраве”. В тази област България няма да изисква преходни периоди и дерогации. Преговорите по Глава 23 са временно закрити.
В Програмата на правителството “Здравеопазването - право на всеки” са включени следните области, които изискват статистическа информация:
v демографски процеси;
v заболеваемост;
v смъртност;
v обществено здравеопазване;
v лечебна дейност.
Съгласно Националния план за икономическо развитие – 4-та ос на развитие се формулира целта на Програма 6 “Подобряване на здравословното състояние на населението”: преодоляване на негативните трендове в здравословното състояние на населението, неравновесията в системата на здравното осигуряване, както и постепенното постигане на европейските стандарти в областта на общественото здравно осигуряване.88 Информационното осигуряване на Програмата се извършва от Националния център за здравна информация към Министерство на здравеопазването и Националния статистически институт.
…………………………………………
3. Финансиране на здравеопазването
Източниците на финансиране на системата могат да са следните (обособени в две основни групи – публични и частни средства):
v Данъци
v Средства от системата за социално здравно осигуряване
v Средства от частни здравноосигурителни фондове
v Лични средства на гражданите
Най-често в системите на финансиране на системите се наблюдават комбинации между отделните източници в различни съотношения. Причината е, че държавата задължително запазва ролята си във финансирането на здравеопазването, дори и в ограничени размери при някои системи. Делът на всеки източник на финансиране дава представа за конкурентната структура на системата и дефинира основните видове модели на здравеопазване, които се прилагат в света.
Разходите за здравеопазване са съществен фактор при разглеждане на системата на здравеопазване на една страна. Поради факта, че оказват влияние върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията, икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на сектора. Здравеопазването има един от най-високите дялове както в размера на публичните разходи, така и като част от БВП за страните от ЕС.
От общите разходи за здравеопазване средно около 75-76 % се финансират от публични източници, което е в резултат от функциониращите в тези страни системи за социално здравно осигуряване. В страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за здравеопазване е по-нисък от този на страните в Централна и Западна Европа, което се дължи както на по-ниската степен на развитие на здравноосигурителните системи в тези страни, така и на по-ниското благосъстояние на икономиките им.
Една от основните тенденции в развитието на разходите за здравеопазване в световен мащаб е тяхното постоянно и стабилно нарастване, дължащо се на бързото развитие на технологиите, нарастването на обема и цените на здравните услуги и застаряването на населението.
Управлението на търсенето и предлагането на пазара на здравни услуги на регионално ниво, с цел намаляване на разходите за здравеопазване, се различава от това в останалите сектори поради факта, че здравният пазар е естествен монопол и ценовите механизми, характерни за останалите стокови пазари, имат ограничено приложение. Често срещан проблем е свръхтърсене на здравни услуги, което в много случаи е индуцирано от страна на доставчиците. Регулирането на търсенето и предлагането на здравни продукти на регионално ниво е свързано с решаване на възникналите проблеми чрез разнообразни мерки от законодателно, организационно и финансово естество.
………………………………………..
6. Структурни промени в сферата на финансирането на здравната система в България
Успешното внедряване на подобен „регионален” модел на здравна институционална самостоятелност ще трябва да е съобразен с основните принципни насоки и мерки в подхода за реформиране на здравната система в страната през настоящата година, в краткосрочен и средносрочен план, произтичат от целите и приоритетите формулирани в Националната политика в областта на здравеопазването и са насочени към преодоляването на горецитираните проблеми, като включват следните нормативни, организационни и структурни промени в сферата на финансирането на системата:
1. Усъвършенстване на подхода и разширяване обхвата на финансиране на болничната помощ от Националната здравноосигурителна каса, чрез:
- разширяване до пълно покритие на основния пакет болнична помощ, заплащана по метода на клиничните пътеки;
- въвеждане на диференциран подход на изискванията за покритие на разработените клинични пътеки по ешелона на болничната помощ, съобразно честотата на случаите и възможностите на болниците, като покритие на медицинските стандарти, технологии и професионален опит и получените акредитационни оценки от отделните структури;
- усъвършенстване на начина на остойностяване на клиничните пътеки, основаващ се на принципа за остойностяване на случай с цел покриване на всички реално извършени разходи от изпълнителите. Принципът предполага остойностяване на всички основни и междинни процедури и включване на всички видове разходи по икономически елементи с отразяване тежестта на случаите в различни болници;
- доизграждане на програмно - информационния капацитет и системата на заплащане по диагностично свързани групи.
2. Утвърждаване на възприетия единен подход за финансиране на болниците и с държавно и с общинско участие от Републиканския бюджет чрез бюджета на министерството, дефиниран в разработената и утвърдена Методика за субсидиране на тези лечебни заведения през 2007г., чрез:
- въвеждане на единен модел и критерии за финансиране на всички държавни и общински болници за активно лечение;
- преминаване от финансиране на структури към блоково финансиране за дейност с предоставяне на целева субсидия на базата на реално извършени медицински услуги;
- усъвършенстване на принципа на финансиране на болничния сектор на договорни начала с по-нататъшно диференциране на заплащаните дейности и конкретизиране на условията и реда за предоставяне на държавна субсидия срещу извършване на определени медицински дейности с измерим обем и качество.
…………………………………….
1. Градилов, С.; Е. Делчева. Икономика на здравеопазването; ПРИНЦЕПС; С.; 2001;
2. Интернет страница на Министерство на здравеопазването;
3. www.nsi.bg
4. www.stat.bg
5. www.government.bg
Темата е изготвена 2007 г.
Съдържа една таблица с данни за 2006 г.
Ключови думи:
здравна система в България – модели на здравно обслужване, здравно осигуряване, финансиране, разходи, приватизация на болници, инвестиции, медицинско оборудване, реформиране, структурни промени
]]>
