|
Казус
по Микроикономика
2007
КАЗУС 1
В таблицата по-долу са дадени някои количествени съотношения, характерни за разходите за производството на един продукт, осъществявано в краткосрочен период от фирма “XYZ”, както и за цената, по която тя продава различните количества от него.
Табл. 1
Q |
P
|
FC
|
VC
|
TC
|
AFC
|
AVC
|
ATC
|
MC
|
TR
|
MR
|
0 |
17.50 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1 |
16.00 |
|
14.00 |
24.00 |
|
|
|
|
|
|
2 |
14.50 |
|
20.00 |
|
|
|
|
|
|
|
3 |
13.00 |
|
25.00 |
|
|
|
|
|
|
|
4 |
11.50 |
|
32.00 |
|
|
|
|
|
|
|
5 |
10.00 |
|
40.00 |
|
|
|
|
|
|
|
6 |
8.50 |
|
48.50 |
|
|
|
|
|
|
|
7 |
7.00 |
|
57.50 |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
5.50 |
|
66.75 |
|
|
|
|
|
|
|
9 |
4.00 |
|
76.25 |
|
|
|
|
|
|
|
А) Попълнете липсващите данни, като използвате теоретичните постановки за:
- връзката между разновидностите на разходите на фирмата в краткосрочен период;
- динамиката на приходите на фирмата.
Решение:
.......................................................................
Да предположим, че разглежданата фирма реши да продава на по-ниска цена. Естествената реакция на останалите участници на пазара е да направят същото. Ефектът за фирмата ще бъде за твърде кратък период от време и много скоро всички ще се окажат в изходно положение. От този сценарий ще спечелят най-вече потребителите на съответния продукт.
Може да се стигне и до споразумение за равнището на продажните цени – тъй като на пазара оперират няколко големи фирми, които предлагат един и същи продукт, те ще се изправят пред избора дали да се конкурират чрез цени, или да се откажат от ценовата конкуренция и да се споразумеят по между си. Това ще им позволи да упражняват пазарна власт, като установят завишени пазарни цени, с което да постигнат свръх нормални печалби. Такава форма на олигопол се нарича картел. При нея договарящите се страни определят общото равнище на производство, което да осигурява добра печалба на всички. При картела може, също така, да се определи квота на всеки от участниците в общото производство, както и да се разпределят пазарите за реализация. Подобна договореност обикновено остава известна само на участниците в картела.
Не бива да се пропуска и хипотезата, че съществуват и олигополни пазари, на които има само една голяма фирма и няколко по-малки. В този случай голямата фирма доминира над останалите и практически действа като „монополист”. Тя определя продажната цена, така че да максимизира собствената си печалба, независимо от това, че тя може да бъде неприемлива за останалите. Последните просто са принудени да я следват, а не да се конкурират с нея, защото от това само биха загубили.
.......................................................................
КАЗУС 2
Защитата на потребителя е една от основните задачи на държавните органи призвани да регулират пазарните отношения. Известно е, че за да бъде ефективен потребителския избор трябва да са спазени най-малко две условия засягащи външната пазарна среда:
(1) качеството на стоките и услугите трябва да отговаря на утвърдената система от стандарти;
(2) информацията за цените трябва да е достъпна и точна.
Как се решава тази задача у нас и доколко сме близо до утвърдените европейски практики?
Развийте Вашата теза в свободен вид, като използвате намерени и проучени от Вас нормативни и литературни източници, както и публикации в специализираната преса.
„Всички ние сме потребители”, е казал Дж. Ф. Кенеди в речта си от 15 март 1962 г. „Ние сме най-голямата икономическа група, която е засегната от почти всяко обществено или частно икономическо решение. Но все още потребителите са единствената такава важна група, чиято гледна точка често не се взема предвид...” В същата тази реч Кенеди посочва и „четирите основни права на потребителя”, актуални и днес:
Ø Правото на безопасност;
Ø Правото на информация;
Ø Правото на избор, и
Ø Правото да бъдеш чут.
Потребителите представляват най-важната икономическа група в обществото. Затова интересите им заемат централно място в европейските политики, но дали това е така и в България? Въпреки че вече година сме част от Европейското семейство, политиката за защитата на потребителите в България продължава да бъде нефективна и се пренебрегва от институциите.
Политиката за защита на потребителите в България се осъществява от органи и организации, които най-общо се делят на административни и граждански. Най-висшия административен орган е Министърът на икономиката и енергетиката, към който като консултативен орган функционира Национален съвет за защита на потребителите. Основно защитата на потребителите се осигурява от Комисията за защита на потребителя, която е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и специализирани звена към общинската администрация, които са на подчинение на кмета.
......................................................................
Използвана литература
1. Манлиев, Г. , „Микроикономика”, НБУ – ЦДО, София, 2002 г.
2. Закон за защита на потребителя;
3. Закон за защита на конкуренцията;
4. Данни от интернет:
http://www.potrebiteli-bg.com/
Темата е разработена 17. 12. 2007 г.
Съдържа множество таблици и изчисления.
Най – новите данни са от 2007 г.
Ключови думи:
динамика на приходите на фирмата, общи и пределни приходи, Закон за търсенето, елементи на маркетинговия микс, определяне оптимален обем на производството, степен на конкурентност на пазара, регулиране пазарните отношения, Комисия за защита на потребителите, ефективност на потребителския избор