---

---

Курсова работа

Данъчната политика като фактор на икономическия растеж

2007 г.

Съдържание

 

1. Същност, цели и функции на данъчната политика - теоретична постановка  3

2. Икономическа обосновка на връзката “данъчни приходи – данъчни ставки”  5

3. Облагането на труда в България – основни характеристики и движение на данъчните ставки върху дохода за периода 1997-2007 г. 8

4.   Структура на данъчните приходи. 11

БИБЛИОГРАФИЯ.. 23

1. Същност, цели и функции на данъчната политика - теоретична постановка

 

Данъчната политика е един от ключовите механизми, чрез които държавата се намесва в разпределението на ресурсите в стопанството и оказва въздействие върху икономическата среда на дадена страна. Данъците са основният източник на приходи в държавния бюджет и чрез тях държавата финансира своите разходи за предоставяне на публични блага и услуги. По дефиниция данъкът представлява принудителен трансфер на ресурси от стопанските субекти – данъкоплатци към публичната власт в лицето на държавата. Освен като елемент на фискалната политика, данъчната политика трябва да се разглежда и като важен лост за насърчаване на инвестиционната активност и икономическия растеж. С оглед присъединяването на България към ЕС и необходимостта от хармонизация на данъчните законодателства на страните членки, в Договора за Европейските общности е посочено, че данъчните системи “трябва да създават предпоставки за реализацията на четирите свободи - свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора”. Трябва да се отбележи обаче, че сама по себе си данъчната политика не е достатъчна, за да се стимулира икономическия растеж. Трябва да бъдат налице и някои базисни макроикономически предпоставки, най-важните от които са макроикономическа стабилност, ефективна законодателна база, доверие в частния сектор, контрол върху правителствените разходи, експортно-ориентирана икономика. При наличието на тези фактори уместно водената данъчна политика може да доведе до ръст на добавената стойност в икономиката и да ускори нейното развитие.

            Данъчната политика може да се дефинира като съвкупност от мерки и дейности, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане за постигането на определени цели и решаването на определени фискални, социални и икономически проблеми. В по-тесен смисъл под данъчна политика се разбира “практическата реализация на изпълняваните от данъците функции, т. е. данъчната политика се свежда до прагматичната роля на данъците в изпълнение на техните функции и задачи”.[1] Основните въпроси, които решава данъчната политика могат да се систематизират по следния начин:

1.      Определяне на структурата и елементите на данъчната система, т. е. на броя и видовете прилагани данъци (фискални въпроси).

2.      Организация на отделните видове данъци и техните конкретни елементи.

3.      Тежестта на данъчното бреме и неговото социално и секторно разпределение (социално-икономически въпроси). Преразпределението на генерирания в икономиката доход чрез данъчната политика трябва да се базира на социална справедливост, но също така трябва да улеснява и благоприятства постигането на определени икономически задачи (напр. регулиране на размера на БВП, изглаждане на пазарни неравновесия, решаване на проблеми на местно равнище във връзка с околната среда, инфраструктурата, инвестиционната активност и др.).

 

В същото време е важно да се постигне баланс между гъвкавост и относително постоянство на данъчните механизми, което определено представлява предизвикателство за отделните правителства. Много често е налице необходимост данъчната система да реагира бързо на промените в икономическите условия, за да може да отговори адекватно на тяхната динамика и да се избегнат нежелани последици върху икономиката. Тук обаче трябва да се има предвид, че ако данъчното законодателство се реформира твърде често, това също няма да доведе до положителни резултати, тъй като ще се намалят възможностите за планиране на инвестиционната дейност и средата като цяло ще стане по-несигурна. Именно този довод стои в основата на възгледите на противниците на идеята за въвеждане на плосък данък. Според тях една такава промяна в данъчната политика на България може да има отрицателно въздействие, защото сама по себе си е твърде радикална и изцяло се разграничава от сега действащата нормативна данъчна уредба.

В действителност обаче, в България идеята за плосък данък не само че не е непозната, а дори вече има прилагани данъци, които по своята същност са плоски. Като пример може да се посочи косвеният ДДС (единна ставка от 20%), както и данъкът върху корпоративната печалба на фирмите (единна ставка от в 15% момента на писането на дипломната работа, с бюджет 2007 се утвърждава намаляването на данък печалба с 5 процентни пункта и той става 10%).

        

2. Икономическа обосновка на връзката “данъчни приходи – данъчни ставки”

 

Зависимостта между данъчните ставки и данъчните приходи се изобразява чрез кривата на Лафер (Laffer’s curve). Кривата показва, че промените в данъчните ставки имат следните два ефекта върху размера на приходите – аритметичен и икономически.[2] Аритметичният ефект се изразява в това, че при намаляването на данъчните ставки данъчните приходи (на единица данъчна основа) се намаляват с размера на намалението в ставката. Икономическият ефект отчита положителното влияние на по-ниските данъчни ставки върху заетостта и производството, тъй като се създават икономически стимули за стопанските субекти и се увеличава мотивацията им за включване в различни стопански дейности. Тези два ефекта действат в противоположни посоки по отношение на данъчните приходи и поради тази причина комбинираното им влияние не може да бъде определено еднозначно. Доминирането на аритметичния ефект над икономическия или обратното е в зависимост от конкретните икономически условия в дадена страна, особеностите на провежданата данъчна политика, законодателната база и редица други фактори. Това обуславя необходимостта от прецизни действия относно планирането на промени в данъчната политика с цел постигането на предварително дефинирани цели и резултати.

            Графиката на кривата на Лафер предполага, че данъчните приходи нарастват с по-бърз темп при ниски нива на данъчните ставки (това се вижда от стръмния наклон на кривата при малки данъчни ставки). С увеличаването на данъчните ставки, приходите нарастват с по-бавен темп в сравнение с изменението в данъчната ставка, докато се достигне до точка Т*, в която размерът на събраните от държавата приходи е максимален. По-нататъшно увеличение в данъчните ставки ще има за резултат по-ниски нива на приходите, тъй като ще провокира изкривяване на икономическите стимули за труд и спестяване. При хипотетична ситуация, в която данъчната ставка е 100%, т .е. държавата изземва целият реализиран доход на икономическите агенти, постъпленията в бюджета ще бъдат 0, защото никой няма да има мотивация да работи.

Анализът на Лафер също така обяснява как държавата може да събере един и същи приход по 2 начина: чрез облагане на малка част от населението с висока данъчна ставка (по-тясна облагаема основа) или чрез облагане на по-голям процент от населението с по-ниска ставка (по-широка облагаема основа). Следователно и данъчната реформа би могла да се осъществи по два начина. На първо място, ако в даден момент данъчната ставка е по-висока от оптималната ставка Т*, нейното намаляване ще доведе до по-високи приходи поради разширяване на данъчната база. И обратно, ако данъчната ставка се намира под оптималната точка Т*,  увеличаването на ставката ще доведе до ръст на постъпленията, независимо от намаляващата данъчна база.

ФИГУРА 1: Крива на Лафер

                                                       Т*                

            Данъчни

            приходи       

                                                    

 

 

                             0                                              100          Данъчна ставка (%)

           

При анализа на данъчната политика е необходимо да се направи разграничение между “максимизиране на бюджетните приходи” и “оптимално ниво на данъчно облагане”. Въпросът се свежда до това дали точката Т* от горната графика, в която постъпленията в бюджета достигат своята максимална стойност, е оптимална от гледна точка на благосъстоянието на обществото. В тази връзка Lawrence B. Lindsey разработва концепция[3], в основата на която стои понятието “търсене на облагаем доход” (“demand for taxable income”). Обичайно кривите на търсенето са с отрицателен наклон и кривата на търсенето на облагаем доход също не прави изключение от това правило. Тя показва, че когато цената на облагаемия доход нараства, неговото търсене намалява. В случая цената на облагаемия доход е данъчната ставка, защото нейният размер определя сумата, която данъкоплатецът трябва да заплати за всяка допълнителна единица заработен доход. При нулева данъчна ставка графиката показва количеството облагаем доход, което ще избере данъкоплатецът при липса на данъчно облагане. При 100% данъчна ставка, както и при кривата на Лафер, облагаемият доход ще бъде 0 и следователно няма да има постъпления в държавния бюджет.

            Чрез концепцията на Lawrence B. Lindsey се извеждат на преден план два важни аспекта на данъчната политика, които оказват влияние върху вземането на решения относно равнището на данъчната тежест. Първият аспект е свързан с данъчните приходи, като кривата на търсенето на облагаем доход (D) определя каква ще бъде облагаемата основа при зададена от правителството данъчна ставка. Приходите, които ще постъпят в бюджета, се изобразяват на графиката чрез обозначения правоъгълник и представляват произведение от данъчната основа и данъчната ставка. (Tax Revenue = Tax Base* Tax Rate).

            Вторият аспект е свързан с така нар. свръхданъчно бреме (“excess burden”). В икономическата литература това понятие се среща още и като “мъртво тегло” (“deadweight loss”). То представлява нетна загуба на благосъстояние за данъкоплатеца, превишаваща нивото на плащаните от него данъци. В случая при анализа на този аспект е необходимо да се направи разграничение с данъчните приходи. Плащането на данъци е бреме за данъкоплатеца, но в същото време то води до приход в държавния бюджет и от гледна точка на обществото като цяло този процес не може да се разглежда като загуба на благосъстояние. Свръхданъчното бреме е нетната загуба на благосъстояние, срещу която няма компенсираща полза за държавата. То се изобразява графически с триъгълника, обозначен на Фигура 2.

Кривата на търсенето на облагаем доход, както и всяка друга крива на търсенето, показва колко цени потребителят получаването на допълнителна единица от дадена стока, в случая на единица облагаем доход. Тъй като за да спечели допълнителна единица облагаем доход съответното домакинство или фирма се налага да се откаже от нещо (напр. свободно време, социални помощи и т. н.), т. е. имаме налице икономически избор (trade-off), кривата на търсенето ни показва нетната стойност (ценност) на дадено благо за потребителя. При дадена цена (данъчна ставка в случая) потребителят ще се откаже от всички допълнителни единици доход, чиято полезност или ценност за потребителя е по-малка от установената от правителството ставка (и съответно полезността на алтернативни блага като свободното  време например е по-голяма). Така от гледна точка на данъкоплатеца, нетната загуба на благосъстояние за него в резултат на отказа му да спечели допълнителни единици облагаем доход представлява свръхданъчното бреме.

         3. Облагането на труда в България – основни характеристики и движение на данъчните ставки върху дохода за периода 1997 - 2007 г.

 

Механизмът на облагане на трудовите доходи в България е сравнително сложен, като основните елементи в тази схема касаят както наетите лица, така и работодателите. Към момента данъкът върху доходите е прогресивен, което означава, че колкото по-висок доход получава дадено лице, с толкова по-висок данък бива облагано то (става въпрос за пределната данъчна ставка върху дохода, която е растяща величина с нарастването на получавания от работещото лице доход). По отношение на осигурителното бреме обаче са налице регресивни елементи, тъй като съществува таван на осигурителния доход (през 2006 г. таванът за осигурителния доход е 1400 лв.). Това означава, че лицето не дължи осигуровки за частта от дохода, която превишава тази фиксирана граница. Следователно облагането с осигуровки е регресивно, тъй като то е по-ниско при по-високи доходи, като лицата, попадащи в тази категория, не дължат осигуровки за дохода, надвишаващ законово установения таван. Като цяло, общото облагане с данъци и осигуровки е прогресивно до една точка и регресивно след това.

Трябва да се има предвид, че най-ниско е данъчното бреме за хората с много ниски и много високи доходи, а най-голям дял от данъчно-осигурителната тежест пада върху т.нар. средна класа при сега действащите механизми на облагане. На графиката по-долу е изобразена средната данъчно-осигурителна тежест за различни нива на брутното трудово възнаграждение. Тя се измерва като отношение между платените данъци и осигуровки и съвкупната величина на разходите за труд, извършени от работодателя. От графиката се вижда, че средното данъчно бреме през 2006 година намалява за всички нива на дохода. За България средната данъчна тежест варира между 33% и 46% за различните доходи. Причините за намалението на стойността на средната тежест могат да се търсят преди всичко в предприетите стъпки в посока понижаване на осигурителното бреме. Към края на 2005 г. общата тежест на осигуровките възлиза на 42,7% от брутната заплата при наемния труд, а през 2006 г. е извършено намаляването й с 6 процентни пункта до 36.7%. При самонаетите лица задължителната осигурителна тежест е в размер на 35% от брутния доход и тя се поема изцяло от тях.

Разпределението на осигурителната тежест между работодателите и работниците е в съотношение 70:30 за 2005 г., а през 2006 г. то се изменя на 65:35, като се наблюдава слабо увеличение на дела в общата данъчна тежест, поеман от предлагащите труд. Тук трябва да се има предвид, че това е юридическото разпределение, то трябва да се разграничава от чисто икономическото разпределение, което е в пряка зависимост от еластичностите на търсенето и предлагането на труд. В теоретичната част беше подробно изяснен въпросът за реалното понасяне на данъчното бреме от продавачите и купувачите (в конкретния случай на трудови правоотношения, който се разглежда, продавачите са предлагащите труд или наетите лица, а купувачите са тези, които заплащат за положения труд, т.е. работодателите). В този смисъл икономическото разпределение на данъчното бреме се разминава от чисто юридическото и като се има предвид фактът, че предлагането на труд е по-нееластично в краткосрочен аспект, може да се направи изводът, че реално работниците поемат дори и по-голям дял от данъчната тежест.

Намалението на осигуровките и увеличаването на необлагаемият минимум до 180 лв. през 2006 г. засягат най-вече хората с ниски доходи, както и тези със средни такива. Забелязва се, че при хората с високи доходи, двете линии, изобразяващи средната данъчна тежест, почти се доближават, което може да се обясни с факта, че съществува осигурителен таван и тъй като доходите на тази група лица се намира над него, влиянието в редукцията на осигурителните ставки не е толкова осезателно. Графиката потвърждава факта, че действащата в България данъчна уредба засяга негативно в най-голяма степен лицата със средни доходи, които представляват най-голям процент от населението в трудоспособна възраст.

Следователно, е логично да се направи и изводът, че при редукцията на осигурителното бреме най-облагодетелствани се оказват именно лицата с ниски доходи, както и тези със средни такива. Както се вижда от графиката, действително при по-ниски нива на дохода, понижаването на данъчно-осигурителната тежест е много по-силно изразено, докато с увеличаването на дохода то постепенно се приближава към равнището, пресметнато за предходната година. Освен това, като се има предвид сравнително по-нееластичното предлагане на труд и вече изясненото чисто икономическо разпределение на осигурителната тежест между работодатели и работници, може да се твърди, че голяма част от редукцията в осигуровките ще бъде насочена към увеличаване на заплатите. Това се потвърждава и от данните на НСИ, според които през 2006 г. наистина се наблюдава по-голям  ръст на заплатите – те отбелязват към края на второто тримесечие ръст от 12% спрямо 8,2% нарастване за същия период на предходната година.

            Графика 1: Средна данъчно-осигурителна тежест (в %)

                                                                      Източник: Собствени изчисления

Схемата на облагане на доходите от трудови правоотношения в България е следната: работодателите извършват разходи за възнаграждаване на наетите лица, които се отчитат като разходи за труд. От тях след заплащане на дължимите осигуровки от страна на работодателя се формира брутното трудово възнаграждение. От тази сума се приспадат осигуровки за сметка на наетото лице и оставащата сума на практика формира облагаемият доход. Той се облага с данъчна ставка съобразно таблицата за съответната година и получената сума представлява чистото трудово възнаграждение или нетната работна заплата.

По отношение на подоходното облагане на физическите лица е важно да се проследят тенденциите в промяната на данъчните ставки и осигуровките, за да могат да се направят изводи относно икономическата ефективност на сега действащото законодателство в тази сфера. Тъй като обект на изследване в настоящата разработка е именно проучването на възможностите за реформиране на данъчната система в посока редукция на данъка върху доходите на физическите лица и осигурителната тежест, е удачно анализът да започне с проследяване на движението именно на тези показатели. Времевият период, който ще бъде обхванат, е 1997 - 2007 г. поради липсата на по-ранна налична информация по въпроса. Наблюдава се тенденция към значително опростяване на схемите, по които се извършва данъчното облагане на доходите, изразяваща се в постепенна редукция броя на прилаганите скали на облагане. През 1997 г. е функционирала 6-степенна скала на облагане с най-ниска ставка от 20% и най-висока ставка от 40% (Вж. Таблица № 2.1 от Приложение 2). Тази най-висока ставка остава непроменена до 2001 г., когато е намалена с 2 процентни пункта.

За периода до 2001 г. обаче в системата на данъчно облагане на доходите се намаляват прилаганите ставки за различните нива на дохода до 4, като това положение се запазва до 2005 г. През 2006 г. и към настоящия момент скалата на облагане има 3 степени с най-ниска ставка от 20% и най-висока ставка от 24%. Оттук може да се направи изводът, че данъчното третиране на доходите на физическите лица в България следва трайна тенденция към елиминиране на сложността в скалите на облагане, постепенна редукция на използваните степени за различни нива на дохода, увеличаване на необлагаемия минимален доход (от 100 лв. през 2000 г. до 200 лв. с одобрения бюджет за 2007 г., т. е. имаме двойно увеличение в рамките на 7-годишен период), както и с намаляване на ставките за най-високите и средните доходи (най-сериозно е намалението при ставката за  най-високите доходи, което за разглеждания 10-годишен период е почти двойно – от 40% през 1997 г. ставката става 24% от 2005 г. насам).

4.     Структура на данъчните приходи

 

            Разглеждането на основните компоненти на данъчните приходи се налага с цел да бъдат идентифицирани тенденциите в движението на тези компоненти, както и техният принос за формирането на постъпленията в държавния бюджет. Това от една страна ще илюстрира кои от прилаганите данъци имат най-голям дял в общите бюджетни приходи, т. е. къде са съсредоточени източниците за финансиране на правителствените разходи. От друга страна, проследяването на основните насоки във водената от правителството политика по отношение на приходната част на бюджета, ще даде база за оценка на необходимостта от реформи в тази сфера и дали са налице възможности за това.

Използваната информация обхваща периода от 1998 г. до 2005 г. и се съдържа предимно в годишните доклади и отчети на Министерство на финансите. Към момента на писането на дипломната работа не бяха публикувани официални данни за изпълнението на  консолидирания държавен бюджет към края на 2006 г. С цел осигуряване на сравнимост на данните на годишна база тази година няма да бъде включена в следващите графични представяния, тъй като наличната за нея информация  се  отнася за края на третото тримесечие. Въпреки това ще бъде направен опит на база на съществуващите цифрови данни да се изведат някои тенденции и основни положения, касаещи 2006 г. с оглед по-пълното обхващане на проблема.

За разглеждания период приходите в държавния бюджет на България нарастват, като тази тенденция е устойчива, както може да види от Графика 2 по-долу. За 8-годишния период, в рамките на който се извършва изследването, постъпленията в консолидирания държавен бюджет нарастват повече от 2 пъти. Разгледани като процент от БВП, приходите в консолидирания държавен бюджет представляват най-общ измерител на данъчното бреме. През последните 7 години не настъпват съществени промени по отношение на поддържаните от правителството нива и стойностите имат относително постоянно равнище от около 40% от БВП на България. През последните 3 години от периода делът на общите бюджетни приходи в БВП бележи трайна тенденция на нарастване и достига през 2005 г. до близо 43%. Същият момент се наблюдава и при размерът на данъчните постъпления, съотнесени към БВП. Стойността на техния дял в БВП варира между 30% и 34%, като най-голяма стойност се достига през последната година от разглеждания период. Прави впечатление, че темпът на изменение на делът на данъчните приходи в БВП за периода изпреварва този на общите бюджетни постъпления и отчита значително по-голяма динамика. 

            Графика 2: Приходи в консолидирания държавен бюджет (в хил. лева)

                                                                 Източник: Министерство на финансите

           

            При проследяването на динамиката в приходната част на бюджета, трябва да се отбележи, че промените в номиналният ръст на данъчните приходи, както и на общите бюджетни постъпления (в това число данъчни приходи, неданъчни приходи и помощи) водят до някои интересни заключения. Забелязва се, че през последните три години нарастването на приходите в консолидирания бюджет е стабилно над 12% годишно, като през 2005 г. достига 13.5%. Данъчните приходи обаче отбелязват ръст, който през последните 3 години намалява съответно от 15,3% до 13% в номинално изражение.

Прави впечатление фактът (Графика 3), че динамичните ефекти върху общите бюджетни приходи в посока на тяхното нарастване се дължат отчасти на изменения в стойностите на и на други приходни компоненти (помощи и неданъчни приходи), независимо че те имат значително по-малка тежест във формирането на общата величина на постъпленията в сравнение с данъчните приходи. Освен това се забелязва, че през някои  години темпът на изменение на данъчните приходи изпреварва този на общите бюджетни постъпления (например 2000, 2003 и 2004 г). Общите приходи растат по-бавно, поради наличието и на неданъчни компоненти с принос в тяхното формиране, които през последните години почти не променят своите стойности.

През 2005 г. общите приходи в бюджета нарастват малко по-бързо от данъчните постъпления поради еднократните приходи от продажби на комуникационни лицензи и приватизация на имущество.

Графика 3: Ръст на данъчните приходи и на общите приходи в консолидирания държавен бюджет

Източник: Собствени изчисления

Структурата на данъчните приходи според действащата система в България показва, че най-големият източник на приходи в бюджета представляват социалните осигуровки. Те на практика са най-големият данък, който заплащат стопанските субекти в страната и имат най- сериозен относителен дял при формирането на размера на бремето, което понасят данъкоплатците. Техният дял в данъчните постъпления в бюджета остава относително постоянен, което се дължи на липсата на промяна в ставките през разглеждания период. До 2005 г. тези ставки запазиха постоянно ниво от 42,7% от брутното трудово възнаграждение, като едва през 2006 г. бяха направени конкретни стъпки в посока на неговото намаляване. Средната стойност на дела на осигуровките в данъчните приходи възлиза на около 30%.

Графика 4: Дял на всеки от компонентите на данъчните приходи в общия размер на данъчните постъпления

                                                                                  Източник: Собствени изчисления

Другите основни източници за финансиране на правителствените разходи са постъпленията от непреки данъци- ДДС и акцизи. При тяхната динамика също не се наблюдават резки колебания, но прави впечатление, че от 2004 г. дяловете и на двата приходни компонента отбелязват тенденция към нарастване. Предполага се, че специално по отношение на акцизите тази тенденция ще се запази, като се имат предвид строгите изисквания на ЕС, касаещи т.нар. опасни и вредни стоки, подлежащи на облагане с акцизи. Средната стойност на дяловото участие на акцизите за формиране на данъчните приходи възлиза на 13%, а на акцизите – съответно на 28%.

На следващо място по дялово участие за формирането на данъчните постъпления са приходите от ДОД и корпоративния данък. Динамиката им ще бъде разгледана по-подробно, тъй като техните нива влияят в най-голяма степен върху постигането на икономически растеж. В периода 2001 - 2007 г. ставката за облагане на корпоративните печалби отбелязва устойчива тенденция към намаляване, като от 28% през 2001 г. тя е редуцирана понастоящем до 10%. От графика 3 се вижда, че динамиката на дяловото участие на данък печалба в общите данъчни постъпления има много по-ясно изразени спадове и нараствания за разлика от вече разгледаните приходоизточници. До 2000 г. този дял постепенно намалява, като вероятните причини за това са свързани главно с високата ставка, прилагана тогава за облагане на доходите на корпоративно ниво. Този факт генерира негативни динамични  ефекти върху икономиката, като например създаване на стимули за укриване на доходи, неплащане на данъци и влошена събираемост.

През 2002 г., когато е извършено най-голямото намаление на ставката на данък печалба от 2001 г. насам приходите от корпоративни данъци отбелязват отрицателен ръст в номинално изражение и съответно техният принос във формирането на данъчните постъпления намалява. Същото се случва и при последващата през 2004 г. редукция до 19,5%., когато приходите отбелязват номинален спад от 10,4% в сравнение с предходната година, а техният дял продължава да следва тенденция към намаляване. Тук обаче трябва да се има предвид и спецификата на българското законодателство по отношение на облагането на корпоративните доходи. Печалбите от дадена година на практика се облагат с данък чак през следващата, а през текущата година се правят авансови вноски на базата на прогнозен коефициент за размера на очакваната печалба, която ще се реализира. Това означава, че ефектът върху бюджета от дадено намаление в размера на данък печалба не се проявява веднага в годината на неговото въвеждане, а чак през следващата година. Затова, както може да се види и от таблицата по-долу в годината, следваща непосредствено тази на извършване на редукцията на ставката, на практика приходите от корпоративен данък имат положителен темп на изменение.

Таблица 1: Динамика на ставката на корпоративния данък (1999 – 2007 г.)

 

Източник: Министерство на финансите[4]

*Данните за 2007 г. са прогнозни, като прогнозите

са извършени от Министерство на финансите

 

Основната причина за солидния ръст на приходите от корпоративен данък през 2001 г. е свързана с постигнатия рекорден икономически растеж през предходната година (по данни на НСИ БВП в реално изражение достига растеж от 5,4%), както и с реализиране на еднократни приходи от банковата приватизация. Прави впечатление, че от 1999 г. до 2005 г. ставката за облагане на печалбите е намаляла от 34,3% на 15%, т.е. повече от 2 пъти, докато приходите от него не отбелязват драстични намаления. Следователно, в дългосрочен план се оказва вярно, че намалението на ставката води до много малки негативни ефекти върху бюджета, които биха могли да се компенсират от вторичните динамични ефекти върху цялостното развитие на икономиката. Такива са например стимулирането на бизнеса, намаляването на дела на сивата икономика, повишаването на събираемостта на данъците и насърчаването на  предприемачеството и риска за инвестиране в продуктивни дейности. Това са динамичните ефекти върху икономиката, които при оптимално ниво на данъчната ставка успяват да неутрализират статичните загуби за приходната част на бюджета и общият ефект върху него да се окаже положителен.

Средната стойност на делът на ДОД в сумарната величина на данъчните приходи възлиза на около 12%, което го прави третият по значение приходоизточник в бюджета след акцизите и ДДС. Този дял следва трайна тенденция към намаляване, като за разглеждания период от 1998 г. до 2005 г. неговият процентен принос намалява съответно от 14,5% до 8,6%. За разлика от ставката за облагане на  корпоративните доходи, която се редуцира значително по-бързо и в по-голям размер, при ДОД промените са много по-плавни.

Вече бяха подробно разгледани конкретните реформи, извършени от правителството по отношение на редуциране на данъчното бреме на физическите лица, както и по отношение опростяване на действащия данъчен режим. Тук ще се постави акцент на ефектите върху приходите от ДОД в тези години, в които са извършени съответните редукции. През 2001 г., когато данъчното бреме върху доходите на физическите лица запазва относително високи равнища (максималната и минималната пределни ставки са съответно 38% и 20%), приходите от тези данъци отбелязват номинален спад от 3,2% в сравнение с предходната година. Когато през 2002 г. най-високата ставка е намалена с около 24% (става 29%), приходите от ДОД все още имат отрицателен ръст, но той е близо 3 пъти по-малък в сравнение с отчетения за предходната година. И тук причините трябва да се търсят в положителното влияние на редуцираните ставки върху икономиката чрез подобрените стимули за спестявания, полагане на труд и увеличаване на потреблението вследствие на нарасналия разполагаем доход. Всички последващи редукции на данъчните ставки, с които се облага доходът, предизвикват ръст на съответните постъпления от тези данъци, който през последните години запазва трайно положителни равнища.

Отличителна характеристика по отношение на приходната част на бюджета е наличието на редовно преизпълнение на приходите за последните няколко години, както и приключването на фискалната година с бюджетен излишък. Преизпълнението на приходите е разликата между реализираните приходи в бюджета и планираните в началото на годината приходи. Естествено с оглед поддържането на макроикономическата стабилност, вариантът за наличие на бюджетен излишък може да се приеме като желателен, но не и като оптимален от гледна точка повишаване на благосъстоянието на обществото. Критериите на Маастрихт поставят изискване за наличие на бюджетен дефицит, ненадвишаващ 3% от БВП на съответната държава. През последните години България приключва финансовите си отчети с реализиран излишък в приблизително същия размер. Спорен е въпросът дали този излишък повишава доверието в стабилността на държавата и може действително да доведе до приток на чужди капитали и оживяване на икономиката. Вместо това тези средства биха могли да се насочат към намаляване на данъчно-осигурителното бреме, като по този начин има сериозни предпоставки да се заключи, че ще бъде постигнато ускоряване на икономическия растеж.

По отношение на преизпълнението на приходите във всички подпера, формиращи общия размер на данъчните постъпления, много често в последно време се изтъква фактът, че правителството подготвя бюджети с изкуствено занижени прогнозни очаквания с цел да бъде постигнато по-високо ниво на получените приходи в сравнение със заложените в плановия бюджет в началото на годината. Това означава, че е твърде рисковано да се прави заключение, че преизпълнението на постъпленията в бюджета се дължи на създадени стимули за частния сектор, ефективно провеждана данъчна политика и подобрена събираемост.

На графика 4 по-долу е изобразен финансовият резултат в бюджета на България за периода 1998 - 2005 г. От 2003 г. насам се наблюдава наличие на бюджетен излишък, който само за периода между 2004 и 2005 година е нараснал повече от 2 пъти.

Графика 5: Реализиране на бюджетен излишък

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Министерство на финансите

Разходната част на бюджета няма да бъде обект на детайлно изследване в настоящата разработка. Трябва да се има предвид обаче, че въпросът за намаляване на данъчното бреме е пряко свързан с размера на правителствените разходи за предоставяне на публични блага и услуги. Когато се търси отговор на въпроса дали облагането на доходите на физическите лица може да бъде редуцирано (има се предвид както данъка върху доходите, така и социално-осигурителното бреме) без това да води до дестабилизиращ ефект върху бюджета, трябва да се отчитат и възможностите за ограничаване и увеличаване ефективността на правителствените разходи. Така например биха могли да се преразгледат размерът на субсидиите за губещи предприятия и дейности, ежегодно заделяният резерв за структурни реформи, субсидирането на програми за временна заетост и др. Често напоследък се изтъкват доводи срещу неефективността на държавната администрация и неоптималното разходване на средства в сферата на здравеопазването и образованието, които се нуждаят от реформи в посока засилване участието на частния сектор и увеличаване на конкурентните предимства на тези сектори.

 

От разгледаните тенденции в данъчната политика на България за периода 1998 – 2005 г. могат да бъдат направени следните изводи:

·                    Следваната от правителството политика по отношение на данъчното облагане като цяло цели елиминиране на сложността в скалите на облагане и постепенна редукция на данъчните ставки. По този начин е възможно да се създадат стимули за ускоряване на растежа и подобряване на конкурентноспособността на българската икономика.

·                    За разглеждания период се наблюдава трайно намаляване на дела на постъпленията от преки данъци за сметка на непреките данъци (ДДС, акцизи и митнически сборове), чиито принос в общите бюджетни постъпления през последните години отбелязва трайно нарастване. Вече беше изяснено, че преките данъци имат много по-голям ефект върху икономиката, тъй като засягат пряко спестяванията, инвестициите и заетостта. Поради тази причина може да се твърди, че процесът на прехвърляне на тежестта за формиране на приходите върху непреките данъци трябва да продължи с оглед насърчаването на икономическия растеж.

·                    Функциониращата към момента прогресивна система на облагане на доходите прехвърля тежестта на данъчното бреме най-вече към хората със средни доходи, които представляват преобладаваща част от работната сила. Може да се направи изводът, че именно тези стопански субекти ще бъдат засегнати в най-значителна степен от евентуално реформиране на подоходното облагане в посока намаляването му.

·                    Средната данъчно-осигурителна тежест все още остава твърде висока, въпреки предприетите постепенни редукции в размера на ставките за облагане на доходите, намаляването на броя на скалите на облагане и извършеното намаляване на тежестта на осигурителното бреме. Ако се направи сравнителен анализ на доходите в България с тези в страните от ЕС, веднага се забелязва, че БВП на глава от населението в България все още изостава значително дори и по отношение на новоприсъединилите се държави. По данни на ЕВРОСТАТ за 2005 г. БВП на глава от населението, измерен спрямо паритета на покупателната способност, в България е около 33% от средния за ЕС 25, докато в сравнително нови страни членки като Унгария, Естония и Словакия този показател достига стойности съответно от 63%, 60% и 57% от средния за Евросъюза. По отношение на осигурителната тежест според данни на работодателите в България тя е третата най-висока в Европа. Ако сравним със страната, успяла да реализира “икономическо чудо” Ирландия съпоставката е още по-неблагоприятна – осигуровките там са между 10,75% и 16,75%, което е 3 до 4 пъти по-ниско от поддържаното равнище в България.

·                    Редукцията на данъка за облагане на корпоративните печалби до 10% е стъпка в правилната посока, тъй като превръща страната ни в благоприятно място за инвестиции и насърчава прилива на чуждестранни капитали, които ще окажат положително въздействие върху икономическата активност. Освен това динамиката на постъпленията от този данък не се характеризира със сериозни негативни ефекти върху приходната част на бюджета в дългосрочен план, въпреки че за 6-годишен период тя е редуцирана с повече от 50%.

·                    Реализираният ежегоден излишък особено през последните години от периода трябва да бъде насочен към ефективно намаляване на тежестта на облагането на доходите в България. Той създава възможност за редукция на данъчните подоходни ставки, без да се предизвикат дестаблизационни ефекти върху бюджета. Изразходвани в тази посока, акумулираните средства ще бъдат по-оптимално използвани за повишаване на жизнения стандарт и благосъстоянието на гражданите.

На база на тези изводи се вижда, че основните аспекти на данъчната политика на България следват приоритетно насърчаването на икономическия растеж. Въпреки това, по отношение на облагането на доходите все още е налице необходимост от допълнителни намаления на ставките, за да може да се постигнат по-високи нива на заплатите, заетостта и да се ускори процеса на акумулиране на човешки и физически капитал.

Финансирането на намалението може да бъде извършено по много линии, които тук ще бъдат обхванати в най-общ план, без да се извършват конкретни количествени оценки:

1.     На първо място, реализираното редовно преизпълнение на приходите и отчитаният бюджетен излишък през последните години (достигащ до нива от около 3% от БВП или над 2 млрд. лв.) могат да имат значителен компенсиращ ефект на загубите от намалението. Според бюджета на правителството за 2007 г. не се предвижда нетно намаляване на данъчната тежест и следователно и през следващата година може да се очаква преизпълнение на приходната част на бюджета.

2.     Съкращаването на неефективната намеса на трудовия пазар и намаляването на разходите по програми за субсидиране на временна заетост също може да неутрализира отчасти първоначалните загуби за бюджета от намалението на данъчно-осигурителната тежест. Тези мерки от страна на държавата не създават реална дългосрочна заетост и не увеличават шансовете на безработните лица за по-успешна реализация и интеграция на трудовия пазар. Освен това, те имат изкривяващ ефект по отношение на стимулирането на постоянна заетост в частния сектор, тъй като липсва ефективен контрол за спазване на служебните задължения, а в същото време се получава възнаграждение за положен труд. Затова  голяма част от безработните предпочитат да бъдат включени в подобни програми, които са лесен източник на доходи, без да се полагат големи усилия и да е налице необходимост от подобряване на квалификационните характеристики с оглед голямата конкуренция и динамиката в изискванията на трудовия пазар. Много по-ефективно от гледна точка на създаване на нови работни места и насърчаване на заетостта е намаляването на данъците и осигуровките.

3.     Вече беше отбелязана тенденцията за прехвърляне на тежестта на данъчното бреме към косвените данъци, чиито дял в общите бюджетни постъпления особено през последните години отбелязва трайно нарастване. След присъединяването на България към ЕС, се налага допълнително увеличение на ставките по акцизите с цел изравняването им с минималните ставки, прилагани в ЕС. Увеличаването на акцизите ще доведе и до нарастване на облагаемата основа за ДДС. Като се има предвид, че увеличението на акцизите е неизбежно, е логично по-високите приходи от тях да бъдат насочени към редукция на данъчното бреме върху личните доходи и осигуровките, за да не се предизвиква увеличение на общата данъчна тежест.

4.     При по-ниски ставки обикновено има по-ниски стимули за избягване на облагането и намалението на осигурителната ставка до 10% ще доведе до по-малък дял на сивата икономика. Освен това редуцираните ставки предизвикват сериозни стимули за полагане на труд, насърчават предприемачеството и поемането на риск при осъществяването на стопанските дейности. Тези два ефекта ще окажат положително въздействие върху общия размер на приходите в бюджета.

5.     Намаляването на размера на субсидиите, по-голяма част свързани с губещи начинания и дейности, ще доведе до реализиране на икономии на средства, които биха могли да бъдат насочени към спад в дела на данъчно-осигурителната тежест. Извършването на определени реформи в тези сфери ще бъде по-ефективно от икономическа гледна точка в сравнение с разходването на средства за субсидирането им. За разглеждания период 1998 – 2005 г. ръстът на субсидиите спрямо базова година 1998 г. бележи трайна тенденция на нарастване, като особено в последните години техният размер е почти 2 пъти по-голям спрямо годината, избрана за базова (номиналният прираст на субсидиите е близо 90% за 2005 г. спрямо 88,3% за предходната година при база 1998 г.). Ограничаването на ръста на субсидиите, както и премахването на субсидирането на определени сфери (например селското стопанство, което ще получи значителни по размер средства по линия на оперативните програми, финансирани от Европейските фондове след като България вече е член на ЕС) може да спести на бюджета разходи и да освободи финансов ресурс за намаляване на данъчно-осигурителната тежест.

Все повече навлиза идеята за т.нар. публично-частно партньорство, което се изразява в прехвърляне на функции и отговорности, свързани с предоставяне на публични блага и услуги, към частни инвеститори. Освен, че този подход ще ограничи извършваните от държавата капиталови разходи, той има и редица други предимства. Инвестираните капитали от страна на частния сектор ще засилят конкурентноспособността на предоставяните услуги, ще увеличат ефективността и ще създадат оптимални условия за по-добра възвращаемост на инвестициите. Една от най-разпространените форми на публично-частно партньорство е концесионирането. Тук трябва да се има предвид, че при такава форма на прехвърляне на отговорности към частния сектор, в бюджета ще постъпят и допълнителни приходи под формата на концесионни такси.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

1.      проф. Стоянов, Велчо, “Основи на финансите”, том Първи, Шесто издание, с. 252

2.      C.V. Brown&P.M. Jackson, “Икономика на публичния сектор”, четвърто издание, София, 1998

3.      Закон за облагане на доходите на физическите лица, Обн. ДВ. брой 95 от 24 Ноември 2006г.,  сила от 01.01.2007 г., http://www.nap.bg/taxes/laws.htm

4.      Официална Интернет страница на Институт за пазарна икономика: www.ime.bg

5.      Официална Интернет страница на Министерство на финансите на България www.minfin.government.bg

6.      Официална Интернет страница на Бюлетин за плосък данък: http://www.ime.bg/flat/

7.      Ганев, Георги, “Данъци, стопанска ефикасност и справедливост”,  www.ime.bg/flat/files/flat_tax6-7.doc