|
Курсова работа
Данъчната политика в условията на присъединяване на България към ЕС – възможности и перспективи
2007 г.
2. Фискална политика на България
3. Данъчната политика на България – тенденции и перспективи
Данъчните системи на отделните страни се формират под въздействието на цял комплекс от исторически, икономически, политически и социални условия. Във всички случаи подборът на данъците в данъчната система, тяхната структура, равнището на данъчните ставки, данъчната база, данъчните облекчения и намаления и др. имат ярко изразен национален характер. Заедно с това, развитието на интеграционните процеси и глобализацията на стопанската дейност налагат хармонизацията на данъчното законодателство в регионален и даже в световен мащаб. Това поставя пред всяка страна трудната задача да търси оптимално съчетаване и адаптиране на националните особености и конкретните проблеми на данъчното облагане с европейските тенденции и стандарти. Не случайно процесът е продължителен и сложен даже в такива, достигнали висока степен на интеграция, общности като Европейския съюз (ЕС). Той е още по-труден за страни като нашата дълго продължил преход от планово стопанство към пазарно икономическо регулиарне и организация.
..............................................................
След въвеждането на Валутен борд през юли 1997 година като крайна мярка следствие икономическия преход на България от планова към пазарна икономика от 1989 г. след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), държавата преминава във фискална политика, следствие изискванията на МВФ. Фискалната политика се ръководи от МВФ и Централната банка, в случая от БНБ и в България тази фискална политика е с рестриктивни функции от страна на Правителството, с възможности за ограничена и парично-кредитна политика на търговските банки. Под фискална политика се разбира използването на данъците и правителствените разходи за управление на съвкупното търсене. Чрез нея се противодейства на резките колебания в инфлационните или дефлационните тенденции, предизвикващи фундаментално пазарно неравновесие (след въвеждането й в България се успокоява и инфлацията от 432% на годишна база в началото на 1997 г. до 6-8% трайна годишна тенденция в първите две години от въвеждането на Паричен съвет и стриктно използване инструментите на фискалната политика за въздействие върху икономическото развитие на страната и основните икономически показатели и индикатори).
.................................................
Перспективите пред общата система на ДДС в Европейската общност са няколко. На първо място това е запазването на данъчните суверенитети на държавите-членки на ЕО, което от своя страна поражда необходимостта от съществуване на твърде усложнените понастоящем механизми на ОСДДС. Това е резултат от стремежа за съвместяване на териториалния принцип на облагане с премахване на пречките пред свободното движение на стоки и услуги, породени от данъчното облагане. Държавите-членки извървяват дълъг път на хармонизиране и координиране на данъчните си системи, като развитието често се препятства от липса на политическа воля. Евентуалното превръщане на Общността в единна данъчна територия с данъчен суверенитет за събиране на ДДС би довело до отпадане на съществени технически проблеми пред ДДС.10 Това би представлявало същевременно и една решителна крачка в посока към федерализиране на Европейския съюз.
...................................................
1. Динев М., Социалният контрол и трудовият колектив, С., 1984 г.
2. Динев М.,Контрол и регулиране на икономическите системи, С., 1986
3. Славков Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, Тракия - М, С., 2003 г.
4. Славков Б. и др., Данъчно обл. за 2006 г.,ИК“Труд и право”, С., 2006 г.
5. Динев Д., Модерният вътрешен контрол, С., 1999 г.
6. Симеонов, О., Теоретични въпроси на контрола, С., 1997 г.
7. www.nsi.bg
9. www.econ.bg
10. www.ced.bg
............................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
данъчна (фискална) политика – възможности, тенденции и перспективи; данъчна система; ЕС; страни-членки