|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Рестриктивен, социален и бюджет на растежа. Предимства и недостатъци на различните видове бюджетни стратегии
2007 г.
Съдържание:
1. Държавен бюджет. Видове държавни бюджети
1.2. Бюджет на съдебната власт
1.3. Бюджет на Сметната палата
2. Структура и изготвяне на държавния бюджет
3. Социален и рестриктивен бюджет
4. Стратегии на бюджетната политика при рестриктивен, социален или бюджет на растежа
4.1. Социална стратегия на бюджета
4.2. Бюджет на растежа и прилаганата от него стратегия
6.1. Централен и общински бюджет
6.2. Редовен и извънреден бюджет
6.3. Брутен, нетен и смесен бюджет
6.4. Постоянен и променлив бюджет
7. Стратегията на рестриктивния бюджет
ПРИЛОЖЕНИЕ: Таблица 1. Разходи в държавния бюджет, хил. лв., деноминирани и в% от БВП
……………………………………
Държавният бюджет е сложна структура от относително самостоятелни и субординирани бюджетни звена или елементи. В него не се включват общинските бюджети. Те са автономни, но обикновено собствените им приходи са недостатъчни, затова в републиканския бюджет се предвиждат само средствата, които той предоставя на общинските бюджети под формата на общи субсидии или чрез преотстъпване на държавни приходи. При временен недостиг на средствата по общинските бюджети, могат да им се предоставят от държавния бюджет безлихвени заеми.
Приходите на държавния бюджет се администрират от всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на МС е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи. На първо място това е данъчната администрация, чиято основна функция е именно тази. Държавни приходи събират и други бюджетни администрации, но под контрола на данъчната администрация и на Сметната палата.
Разходите по държавния бюджет се администрират от разпоредителите с бюджетни кредити. Те се определят от МС и биват първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са министрите и ръководителите на централни ведомства или звена от национално значение, а второстепенните – ръководителите на самостоятелни във финансово-бюджетно отношение организации, подчинени на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.
……………………………………….
Предметът на социалната политика обхваща социални потребности, които се признават за важни и удовлетворяването на които трябва да се осъществява чрез организирани действия на субектите на социална политика. Главните потребности са: работа, отговаряща на квалификацията на работника, и съответен трудов доход; безопасни и хигиенни условия на труд; социално осигуряване в случай на загуба на трудоспособност; здравеопазване и медицинска помощ в случай на болест; жилищни условия; възможност за почивка и културно развитие чрез свободното време; демографски проблеми и други. На всяка от изброените потребности съответства определена част от социалната политика, а именно: политика в сферата на трудоустройство; политика на доходи; политика по охрана на труда; политика по опазване на околната среда; политика на социално осигуряване; политика на социално подпомагане; политика на свободно време; професионално обучение; борба със социално-патологични проблеми и други.
В България в резултат на многогодишно централизирано управление и свързаното с него преразпределение чрез политиката съществуваше високоразвита система на социална политика, която се градеше преди всичко на преразпределителни механизми. Отслабването на икономическите функции на държавата постепенно прави невъзможно функционирането на подобна система, което от своя страна изисква подмяна на социалното законодателство.
……………………………………
Ако се вземе предвид начинът на обхващането на приходите и разходите, различаваме брутен и нетен бюджет. Брутният отразява приходите заедно с разходите в техните абсолютни величини. Ако например приходите от държавните болници се показват в пълният им размер по приходната част на бюджета, а разходите (персонални и веществени) по издръжката им се отразяват в разходната част на бюджета, в такъв случай говорим за бруто-бюджет. Нетният, за разлика от брутния, показва само чистите приходи или чистите разходи, т.е. разликата или салдото между тях. Именно това салдо или разлика между тях се отразява в държавния бюджет.
Съвременната бюджетна практика в западните страни се представя от т.нар. смесени бюджети – бюджети, които съдържат в себе си както брутни, така и нетни приходи и разходи. Постъпленията от различните данъци по правило се посочват в брутният им размер, а приходите от стопанската дейност на държавата, когато съответните предприятия са автономни, се отразяват в нетният им размер.
………………………………..
За разлика от държавния, който обхваща само държавните приходи и разходи, националният бюджет се стреми да обхване постъпленията и разходите на цялото национално стопанство, от където идва и наименованието му. С други думи, той отразява разпределението, насочването и използването на БВП. Държавният бюджет е част от националния бюджет; вторият служи за обосновка на първия. Националният обикновено се съставя за седемдесетгодишен период при т.нар. непрекъснат планов хоризонт и се разпределя по години. Като се има предвид целта, за която се съставя един или друг бюджет – диагноза или прогноза – нерядко в западната литература се среща разграничаването на бюджетите на бюджетни диагнози и прогнози. Бюджетът – диагноза обикновено е краткосрочен, докато бюджетът – прогноза е средносрочен или дългосрочен.
………………………………….
1. В. Стоянов, Л. Михалкова, “Финанси”, ИК ”Лорен”, С. 1998 г.
2. Данни от web-страниците на Министерството на финансите, Националния статистистически институт, в. “Капитал”
3. www.econ.bg – статистика
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
държавен бюджет; републикански бюджет; бюджет на съдебната власт; бюджет на Сметната палата; социален бюджет; рестриктивен бюджет; стратегии на бюджетната политика; функции на бюджета; обхват на бюджета: централен и общински, редовен и извънреден, брутен и нетен, постоянен и променлив, текущ и изпълнен