Трансформирането на позициите на дадена национална валута и издигането й до статуса на основна резервна валута в международен мащаб се обуславя от редица субективни и обективни условия и предпоставки. Действително, за да може една национална валута да изпълнява реално функциите на резервна валута в световното стопанство тя трябва, образно казано да има зад гърба си мощна икономическа база, превъзхождаща чувствително по своите показатели, другите страни. Големите икономически и финансови възможности на страната емитент и позволява да заеме водещи позиции в международния стокооборот и в световната икономика.

Активното проникване на американският долар на международния пазар започва още през годините на Първата световна война. Неговият престиж на международният пазар постепенно нараства и се обуславя от бързото развитие на американската икономика, увеличаването на обема на външната търговия и износа на капитал. По това време САЩ излизат на първо място в света по обем на произведена продукция и от страна длъжник бързо се превръща в основен международен кредитор. Докато в навечерието на войната чуждестранните активи в САЩ превишават с около 3.7 млрд. долара техните собствени активи зад граница, то в края на 1917 г. американските капиталовложения в чужбина вече превишават чуждите вложения вътре в страната с повече от 3 млрд. долара.

Нарастването на промишления, търговския и финансовия потенциал на САЩ в периода между двете световни войни укрепва нейните позиции в сферата на международния кредит и засилва доверието на другите страни към американския долар, като една от основните валути за международни разплащания.

Целта на дипломната работа е да се обхванат и характеризират в съдържателно отношение основните ефекти от срива на щатската валута върху икономиката на България, посочвайки основните мерки за адаптация в български условия на последиците от измененията в стойностите на долара.

С оглед постигането на така поставената цел в дипломната работа ще бъдат изпълнени следните задачи:

- Проследяване и описване са процесите на възникване и еволюция на щатската валута;

- Характеристика на основните моменти на криза и стабилизация на Световната валутна система имайки в предвид следните области: военни финанси, инфлация, изменения в цените на златото и петрола;

- Проследяване на историческо развитие на събитията през XXI век и тяхното отражение върху щатската валута;

- Разглежда се в цялост влиянието на срива на щатската валута върху икономиката на страната ни и в частност на платежния баланс;

- Описват се основните насоки на икономическа политика на България по отношение на срива на валутата на САЩ.

ГЛАВА ПЪРВА.

Генезис на щатската валута.

1. Възникване на щатската валута - основни принципи и особености на Бретънуудската валутна система като златнодоларов стандарт.

В средата на 40-те години САЩ са на върха на върха на своята политическа, военна, икономическа и финансова мощ. Участието им във войната не само че няма никакви отрицателни последици, за икономиката им, а и точно обратното – стимулира търсенето на стоки с военно предназначение и съдейства за по пълно натоварване на производствените мощности и за увеличаване на капиталовложенията в промишлеността. Масовото обновяване на конкурентоспособността засилва конкурентоспособността на американските стоки на международния пазар, тъй като увеличава производителността на труда и намалява значително производствените разходи.

От 1 до 22 юли 1944 г. в американския град Бретън - Уудс се провежда международна валутно - финансова конференция на Обединените нации. На нея присъстват представителите на 44 страни, подписали хартата на ООН и се разискват проблемите на същността и структурата на бъдещата следвоенна валутна система, получила по-късно названието си Бретънуудска. Основните дебати на конференцията се водят по същността, съдържанието и целесъобразността на двата представени на нея главни и най-задълбочени проекта за реформа на международните валутни отношения – американският и британският. Известните автори на тези проекти са Х. Уайт и Дж. Кейнс, същевременно са й ръководители на делегациите на своите страни и вземат активно участие в конференцията.

В теоретичните постановки на двата проекта могат да се открият редица общи идеи и цели. Те се отнасят преди всичко до признаването на необходимостта от установяване и поддържане на свободен световен, търговски и финансов обмен, до създаването на условия на равновесие на платежните баланси на страните и стабилност на валутните курсове, а така също и на ролята на златото, като световни пари. Принципно виждане и на двете страни в това отношение е замяната на златния стандарт със златно-валутен. Съгласно постановките на Кейнс основна задача на тези два плана е да се гарантира, че парите получени от продажбата на стоки от една страна, могат да бъдат използвани за закупуването на продукция от всяка друга страна. Наред с общите положения между двата представени на конференцията в Бретан Уудс проекти има й много конкретни и съществени различия. Те произтичат от различните позиции на Съединените щати и Великобритания по това време във валутната област. В най-общи линии съдържанието на проекта на Дж. Кейнс се свежда до следните няколко основни направления. Първо – създаване на международния клирингов съюз, посредством да се извършват взаимните разплащания между страните и да се поддържа равновесието на техните платежни баланси. Второ – създаване на самостоятелна международна парична единица, наречена банкор, с която ефективно да оперира клиринговият съюз. Постепенното внедряване на банкора в международните плащания трябва да доведе до изтласкването на тази сфера на всички останали международни ликвидни средства, в т.ч. и най-вече на златото. Кейнс предполага обвързване на банкора с британската лира и разполагането на нова международна валутна организация на територията на Великобритания. Трето – разработване и приемане на съгласуван метод за формиране и регулиране на курсовете на националните валути спрямо банкора. Той включва възможността за определяне на всяка валута посредством преговори между клиринговият съюз и заинтересованата страна и гъвкавото му регулиране в зависимост от конкретните потребности. Четвърто – изработване на механизъм за въздействие върху страните с неуравновесени платежни баланси. Като средство за регулиране на платежните баланси в проектът се предлага не вносът и износът на злато, а маневрирането във валутния курс. При продължителни и сериозни дефицити по платежните баланси в проекта се допуска и налагането на някой санкции на страните, като девалвация на националните валути и внасяне на парични средства в клиринговият съюз. Пето – наред с отредената му в британският проект основна роля на „международна компенсационна палата” клиринговият съюз получава и широки правомощия за създаване на специална агенция за помощи и реконструкция, на международната инвестиционна банка, а така също и да финансира организациите, борещи се запазване на мира в света и да упражнява контрол върху движението на цените и разпределението на цените.

В сравнение с плана на Дж. Кейнс, американският план за реформа на международната валутна система на X. Уайт е по-малко амбициозен, но значително по-прагматичен. Това съвсем не означава, че той е по-елементарен и лесен за изпълнение. Накратко най-същественото от плана на X. Уайт, предложен за разискване на Бретънуудската валутно - финансова конференция, се свежда до следното:

Първо, в институционален аспект се предвижда създаването на международен стабилизационен фонд за предоставяне на кредити в ограничени мащаби и при определени условия с цел уравновесяване на платежните баланси на страните. Най-главното условие е, че отпусканите от него кредити трябва да бъдат обезпечени със злато. Освен това се предвижда стабилизационният фонд да предоставя само краткосрочни кредити, а средносрочни и дългосрочни кредити да се отпускат от специално създадена международна банка. За разлика от клиринговия съюз на Кейнс, предлаганият от Уайт стабилизационен фонд не трябва да се превръща в световна централна банка. Посочените условия красноречиво показват предпочитанията на САЩ по това време за по-ограничени и формирани по удобни за тях критерии, функции и правомощия на новата международна организация. Американците ясно разбират, че развитието на следвоенната ситуация неизбежно ще им отреди ролята на основен кредитор и открито демонстрират своите намерения за поставянето на тази организация под техния непосредствен контрол и за установяването на валутна хегемония в света.

Второ, създаване на нова международна парична единица, наречена „юнитас", твърдо привързана и фиксирана към златото. Всички останали национални валути трябва да изразяват стойността си и да фиксират своите курсове към тази международна валута, а чрез нея и към златото. По-късно обаче първоначално предвидената в проекта международна парична единица отпада, а изпълнението на нейната роля е отредено на американския долар.

Трето, регулиране на валутните курсове и създаване на необходимите условия за запазване на тяхната стабилност. Отпадането на „юнитас" се формират предпоставките за приравняване на долара към златото, а оттам и за привързване курсовете на националните валути към долара чрез фиксирания им твърд и неизменен паритет към „жълтия метал". Това на практика означава, че всички останали страни се задължават да установяват златното съдържание или курса на своите валути към долара и да не ги променят без изричното съгласие на международния стабилизационен фонд.

Четвърто - обвързване на условията за кредитирането на страните с техните вноски в стабилизационния фонд. Предлага се капиталът на фонда да се формира от специални вноски на членуващите в него страни, направени в злато, долари и съответните национални валути. Първоначалното американско предложение е 50% от определените квоти за участие и капитала на фонда да се внасят в злато, а другата половина в долари и национални валути. По-късно обаче в процеса на преговорите се стига до идеята процентът на златните вноски от квотите на страните да бъде намален от 50 на 25%. По този начин се създават допълнителни предпоставки за използването на долара като основна разчетна парична единица и главна валута при осъществяването на операциите на фонда. Размерът на квотите на отделните страни определя броя на гласовете им в управлението на международната финансова организация и правата и възможностите за ползване на заеми от нея. При това се предлага равнището на квотите да се формира не толкова на базата на участието на съответната страна в международната търговия, а преди всичко от стойността на произведения й брутен вътрешен продукт (БВП) и обема на притежаваните златни запаси. Вместо автоматично разширяване на кредитирането, каквото се предвижда в британския проект, американците налагат принципа на периодичното преразглеждане и увеличаване на квотите в капитала на фонда. Всичко това предполага доминиращата позиция и роля на САЩ в предлаганата нова структура на организация на международните валутни отношения, а оттам и в развитието на следвоенната световна валутна система.

Пето - докато позицията на Кейнс по отношение на проблема за деблокирането на чуждестранните валутни сметки е твърде сдържана, то в американския проект на X. Уайт се предлага конкретен план за ефективно използване на събраните в блокираните сметки валутни средства.

Шесто, предоставя се контролно - регулативни функции на международния стабилизационен фонд. Посредством този проект се прави всичко необходимо да се изключат каквито и да било възможности за силна конкуренция от другите страни и да се затвърди безспорното американско лидерство в световната политическа, икономическа, търговска и финансова сфера.

Този проект в значително по-голяма степен възпроизвежда идеите на плана на Уайт, отколкото тези на Кейнс и въпреки поправките, внесени от страна на Великобритания, отразява в основни линии позициите на САЩ за бъдещото развитие на валутните отношения в световното стопанство. В съответствие с основните постановки на посочения проект на конференцията се изработва окончателното споразумение за създаването на Международен валутен фонд (МВФ) и на Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). По този начин се полагат основите на нова международна валутна система, чиито основни принципи функционират в почти неизменен вид близо 30 години след края на Втората Световна война.

Конвертируемостта при Бретънуудската валутна система означава, че съответната държава може да контролира движението на капиталите, но няма право да ограничава, по какъвто и да е начин покупките и продажбите на валута на резиденти и не резиденти за целите на осъществяваните от тях текущи операции. От обхвата и съдържанието на конвертируемостта се изключва и изискването за свободен трансфер на дългосрочни капитали, т.е. държавата не поема ангажимент за въвеждане на конвертируемост за капиталовите сделки. Изключването на последните на практика отразява широко разпространеното по това време мнение, че движението на капиталите може да има силно дестабилизиращо влияние върху нормалното функциониране на системата като цяло.

Накрая, важно е да се посочи, че въвеждането на принципа на конвертируемостта в „бретънуудския смисъл" на това понятие задължава всяка страна - членка на МВФ да изкупува остатъците от средства в нейна валута, събрани в сметката на друга страна, при положение, че последната поиска това и докаже, че натрупаните наличности не произхождат от стари задължения, а са резултат от текущи операции. Ако се установи, че авоарите са стари се допуска възможността да се докаже, че тяхната конвертируемост е необходима, за да може дадената страна да уравновеси своя баланс по текущите операции. При положителен баланс по текущите операции на страната такава конвертируемост не се допуска.

Интересно е да се отбележи, че в периода непосредствено след войната по-голямата част от страните не бързат с премахването на системата на валутните ограничения. Така например, от всички членуващи в МВФ държави през 1947 г. само пет от доларовата зона - САЩ, Мексико, Гватемала, Салвадор и Панама, обявяват, че ще въведат режим на конвертируемост на своите валути. До средата на 50-те години към тях се присъединяват още четири страни от доларовата зона - Канада, Хондурас, Доминиканската република и Хаити. Всички останали държави-членки на фонда продължават да използват системата на валутните ограничения.

В края на декември 1958 г. по-голямата част от западноевропейските страни въвеждат външна конвертируемост на националните си валути. При нея валутите са конвертируеми само за нерезиденти и обхваща само външнотърговските, а не всички текущи операции. Тези страни достигат равнището на конвертируемост, заложено в чл. VIII от устава на МВФ, едва в началото на 1961 г. На същия режим на конвертируемост на своите валути през 60-те години последователно преминават още редица, предимно високоразвити в търговско и икономическо отношение страни, както и някой богати на нефт държави. Такива са напр. Австрия, която въвежда конвертируемост на националната си валута през 1962 г., Ямайка и Кувейт - през 1963 г., Япония и Никарагуа - през 1964 г., Австралия и Коста Рика (1965), Гвиана (1966), Норвегия, Дания и Боливия (1967), Аржентина, Малайзия и Сингапур (1968) и др. В началото на 70-те години принципът на конвертируемостта е въведен на практика в 34 страни, а в края на 90-те години той вече е валиден за валутите на повече от 140 страни - членки на МВФ. Посочените данни показват, че и днес голяма част от страните, предимно от развиващите се, предпочитат да запазят системата на валутните ограничения като средство за укрепване на своята икономическа независимост, за защита на собствените си производители от външната конкуренция и на националната си икономика от негативните външни влияния. Но независимо от това, отчитайки обстоятелството, че страните, на които се пада по-голямата част от международната търговия и преобладаващия дял от износа на капитал осъществяват международните плащания в условията на конвертируемост на своите валути още от 60-те години, можем да направим извода, че макар и с доста голямо закъснение все пак принципът на конвертируемостта намира своето практическо приложение и се превръща в един от основните елементи в структурата на следвоенната валутна система.

2. Еволюция на валутата на САЩ и противоречиво единство между златото и долара.

Споразуменията, подписани на 22 юли 1944 г. в Бретън Уудс и влезли в сила от 27 декември 1945 г., поставят началото на принципно нов и изключително важен етап в развитието на международните валутни отношения и на световната валутна история. За първи път основните принципи на международната валутна система се базират на договорни отношения между страните и са насочени към осигуряването на необходимите условия за развитието на световната търговия. Постигането на пълна заетост и икономически растеж, както на решаването на станалите постоянни през 30-те години сериозни икономически проблеми. Бретънуудската валутна система представлява органична съвкупност от редица специфични черти или принципи, между които съществува тясна взаимна зависимост и определени причинно-следствени връзки. Един от най-важните от тях е, че наред със златото ролята на стойностен еталон, на основно международно резервно и платежно средство започва да се изпълнява и от американския долар. С други думи, решенията на валутно - финансовата конференция на Обединените нации отреждат на долара изключително привилегировано място сред останалите валути и определят новия облик на международната валутна система. Практиката на развитието на валутните отношения в световен мащаб показва, че международните платежни и резервни средства са най-важните елементи в структурата на всяка валутна система и че от техния вид и характер в решаваща степен зависи не само формирането на контурите и изграждането на цялостния образ на тази система, но и нейното по-нататъшно ефективно функциониране.

Преценявано от тази позиция мястото и ролята на златото в Бретънуудската система не предизвиква почти никакви възражения. Съвсем естествено и нормално е традиционният в предишните парични системи еталон за стойност и главен изпълнител на функцията на световни пари да бъде включен като един от конструиращите елементи на новата международна валутна система. Логиката на подобно разбиране и действие се обуславя и от обстоятелството, че по това време никой не оспорва качествата на златото като всеобщ еквивалент, а натрупаните му количества са напълно достатъчни за уреждане на междудържавните разплащания.

Съществена роля за утвърждаването на златото в структурата на новата международна валутна система изиграват и САЩ, които ясно разбират, че всяка друга ориентация към колективни международни разчетни единици ще подкопае устоите на златния им монопол в света и ще засили позициите на техния основен валутен съперник, какъвто в този момент е Великобритания. Затова те остро се противопоставят на намеренията на Кейнс да се създаде система, която да не дава предимство на златото и на тези, които го притежават. Отчитайки този стремеж на великия британски икономист, Р. Лекиджмен пише: „В един свят, в който на Англия принадлежаха дълговете, а на Съединените щати - по-голямата част от златото, Кейнс горещо се стремеше в равновесието между кредитори и длъжници.", подобна позиция тогава не отговаря на стратегическите интереси на САЩ и не е подкрепена от тях.

Независимо от съществуващото право на избор, това обстоятелство дава възможност на останалите страни да фиксират паритетите на своите валути предимно в долари, а не в злато. По този начин на базата на доларовия паритет на валутите се изчислява и златното им съдържание. В следвоенния период за всяка страна най-голямо значение има доларовия паритет на валутата, нейното съотношение с долара.. След като се определи доларовият паритет се взема сметачната машинка и се изчислява какво ще означава това в злато. МВФ фиксира и едната, и другата стойност като равностойни. По своята същност този метод на изчисляване на златното съдържание на валутите е противоположен на метода, използван при златния стандарт, където се прави точно обратното, т.е. на основата на златното съдържание на валутите се определя паритетът им. Споразуменията, подписани на конференцията в Бретън Уудс, узаконяват колективния отказ на страните от златния стандарт и на негово място по същество се установява режим на златновалутен, или още по-точно, на златно - доларов стандарт. По определението на Милтьн Джилбърт функциониращата след войната международна валутна система е един златно – доларов стандарт на две основания: първо, паритетите на валутите се определят или в долари, или в злато, и второ, резервите се държат в злато и долари. Още по-лаконичен в тази връзка е американският икономист, А. Нусбаум, който категорично подчертава: „Възникна нов вид международен доларово - златен стандарт.”

Доколкото стойността на долара е официално фиксирана в злато, а златното съдържание на всички останали валути се изчислява или непосредствено, или чрез доларовия им паритет, дотолкова може да се твърди, че основа на новата валутна система, както и при предишните, си остава златото. То продължава да бъде главна разчетна и резервна единица в световното стопанство. Всяка отделна страна има право да държи част от своите официални валутни резерви в злато и да ги използва за уреждане на разплащанията си с останалите страни. Разбира се. практическата реализация на тази възможност зависи от размера на притежаваните златни запаси от различните страни и от равнището на тяхното икономическо развитие. Тук трябва да се търси причината за различната мотивация и поведение на икономически по-слабо развитите и не притежаващи достатъчно златни резерви страни, в сравнение с тези на САЩ и на някои други водещи страни.

За да осигурят необходимата стабилност на валутните курсове и конвертируемост на своите валути на националните валутни пазари, страните от „периферията" на системата нямат друга официална алтернатива, освен да създават и държат по-голямата част от валутните си резерви в стабилни чуждестранни валути и най-вече в американски долари. Това означава, че в следвоенните условия централните банки на страните са принудени активно да формират и попълват своите доларови резерви. По този начин доларът не само става равностоен на златото, но и се превръща в главен негов конкурент при изпълнението на функцията на основно резервно средство в международен мащаб. Това проличава и от утвърдилата се тенденция към промяна на съотношението между златните и доларовите резерви на страните в полза на последните. Така например, докато през 1949 г. съотношението между двата основни вида резервни средства е 76:24, то в периода на сравнително нормалното функциониране на Бретънуудската валутна система, и по-точно през 1968 г., пропорцията е вече 55:45.

Конкуренцията между златото и долара в качеството им на международни резервни средства в следвоенните години води не само до засилване позициите на щатския долар, но съдържа в себе си (като краен резултат) и възможността той сам, постепенно и окончателно, да измести златото от международния „паричен трон". Обективно тази възможност се определя от няколко важни фактора, свързани с по-нататъшното утвърждаване ролята на долара като основно резервно средство. Безспорно е, че в сравнение с ролята на златото тази на долара има много по-широк хоризонт и по-благоприятни предпоставки за развитие. Не бива да се забравя, че нормалното изпълнение на паричните функции на златото, включително и функцията му на международно резервно средство, изключително много зависи от общите запаси на злато в света и възможността за тяхното увеличаване. И доколкото тези възможности са крайно ограничени и зависят от обема на световния добив на злато, може да се предполага, че в един момент наличното злато като паричен метал ще се окаже недостатъчно за нормалното обслужване и функциониране на непрекъснато нарастващия международен стокооборот. Освен това, при установените и развиващи се след войната условия се оказва, че доларът е по-изгодно резервно средство от златото, тъй като по доларовите сметки се начисляват лихви, а „жълтият метал" не само че не носи подобни доходи, но и изисква извършването на съответни разходи за неговото транспортиране и съхраняване.

Не на последно място, при обосноваването на позицията за предимствата и възможностите за нарастване ролята на долара като основна резервна валута на Бретънуудската система трябва да се има предвид и обстоятелството, че в средата на XX век в основни линии е завършен преходът от стокови към кредитни пари в националните стопанства. При наличието на силно развита банкова система и достигнатите внушителни размери на международния стокооборот възниква обективната необходимост обществото да направи този преход и в сферата на международните парични отношения, т.е. постепенно да се освободи от златните пари и да премине към чисто кредитни пари без „звонкова" (метална) основа. Разгърналият се по-късно процес на демонетизация на златото и цялостното следвоенно икономическо и финансово развитие на обществото в международен мащаб потвърждават правилността и ефективността на направения избор и укрепват позициите на долара като основна резервна валута в световното стопанство.

Тук е мястото да се отбележи, че наред с долара Бретънуудската валутна система официално притежава и втора резервна валута в лицето на британската лира. Включването й в системата обаче е резултат не на някакви обективни потребности, свързани с нормалното й функциониране, а на компромис и реверанс към Великобритания, отчитащ по-скоро нейната роля и място в предвоенните икономически и политически условия в света, отколкото следвоенните й възможности за водеща роля в него. Отслабващите икономически и политически позиции на Великобритания и установяването след войната на режим на контрол върху валутните операции и ограничаване конвертируемостта на националната й валута подкопават и силно стесняват нейните възможности за някаква по-съществена роля в новата валутна система.

В началото на май 1971 г. спекулациите срещу американския долар стават все по-мащабни и само в продължение на два дни „Бундесбанк" изкупува около 2 млрд. долара. Опасността от прекомерно нарастване на валутните резерви и излишно раздуване на паричната маса в страната принуждава германската централна банка да обяви официално, че спира временно продажбите на валута и се отказва от интервенциите си на валутния пазар. На практика това означава временен отказ от поддържане на фиксирания курс на западногерманската марка и преминаване към режим на „свободно плаване" в съответствие с установените съотношения между търсенето и предлагането й на пазара. Веднага след това примерът на Германия е последван от Холандия, Белгия, Австрия и Швейцария, които също затварят за няколко дни валутните си пазари и предизвикват частично блокиране на механизма за международни разплащания. При отварянето на борсите само Германия, Холандия и Канада преминават временно към режим на „плаващи" курсове на своите валути, докато останалите страни продължават да се придържат към спазването на принципа на фиксираните валутни паритети. Заедно с това германската марка и швейцарският франк са ревалоризирани със 7%, а австрийският шилинг - с 5%. Но ефектът от ревалоризациите се оказва недостатъчен за стабилизиране на системата, а пазарната цена на златото на свободния пазар продължава да нараства в сравнение с неговата официална цена. В очакване отново на предстояща девалвация на американската парична единица и извличането на бързи спекулативни печалби започва ново масово „преливане" на натрупаните доларови авоари към „силните" по това време валути от рода на германската марка, швейцарския франк и японската йена.

Масираните и продължителни атаки срещу долара принуждават, както вече нееднократно подчертахме, тогавашният американски президент Р. Никсън да обяви на 15 август 1971 г., че прекратява „временно" конвертируемостта на долара срещу злато за централните банки и официалните валутни органи на страните - членки на МВФ. В противоречие с принципите на свободната търговия Съединените щати въвеждат още една „временна" мярка, а именно - допълнително десет процентно мито върху американския внос, и предприемат сериозни действия за овладяване на инфлацията, свързани с регулирането на заплатите и вътрешните цени.

Трябва да се има предвид, че взетите от правителството на САЩ през август 1971 г. мерки са насочени към избягване на девалвацията на долара спрямо златото, което според тях, би запазило доверието на централните банки в американската валута като стратегически център на световната финансова система. Но отстояването и прокарването на подобна позиция за нецелесъобразност от девалвация на долара предполага оказването на активен натиск върху другите водещи страни да ревалоризират своите национални валути и по този начин да съдействат за възстановяване на конкурентоспособността на американските стоки на международния пазар. Независимо обаче от общо взето благоприятната за американците позиция на тези страни, насочена към по-нататъшна либерализация на валутната и търговската политика в световното стопанство, проблемът с надценения щатски долари подценените негови основни конкуренти, както и трудностите, които той създава за развитието на международната валутна система си остават и продължават да се задълбочават.

За да преодолеят посочения проблем и да излязат от кризисната ситуация, в която попадат, водещите в икономическо отношение страни от „Групата на 10-те" (Г-10) подписват във Вашингтон на 18 декември 1971 г. т.нар. Смитсонианско споразумение. В съответствие с неговите клаузи Съединените щати се задължават да отменят допълнителното вносно мито от 10% и за първи път след далечната 1934 г. да девалвират долара със 7,9%, при което златното му съдържание е намалено от 0,888671 гр. на 0,818513 гр. чисто злато, а официалната цена на златото е повишена от 35 на 38 долара за унция, или с 8,57%. В отговор на това останалите страни от Г-10 извършват ревалоризации на своите парични единици спрямо долара с различни проценти: британската лира и френският франк - с 8,6%, западногерманската марка - с 13,6%, японската йена - с 16,9%, белгийският франк и холандският гулден - с 11,6%, италианската лира и шведската крона - със 7,5%. Единствено канадският долар запазва „плаващия" си курс.

След ревалоризацията си валутите на другите страни отново се привързват към американския долар чрез системата на фиксираните валутни паритети. Разликата от преди е само тази, че допустимите максимални колебания на валутните курсове от официалните паритети се увеличават от ±1% на ±2,25%. По този начин разширяването на диапазона на колебанията на валутните курсове съдейства за повишаване на гъвкавостта на следвоенната валутна система, но по същество не отменя действието на основния й принцип за фиксираните валутни паритети. Само че сега по различни технически и процедурни причини тези нови фиксирани валутни паритети се установяват под формата на т.нар. „централни или средни курсове".

От август 1971 г. много от развиващите се държави привързват своите валути към долара. Вследствие на Вашингтонските съглашения валутите на главните индустриални страни са привързани към действителния обменен курс на долара. Обаче последният не е конвертируем в злато. По такъв начин доларът де факто се превръща в основна резервна световна валута и „де юре” в ключова валута, притежаваща универсален и доминиращ характер. Точно с това запазване и дори засилване на ключовата роля на долара в структурата на международната валутна система, може да се обясни и смисъла на квалифицираната от редица икономисти като твърде „разпалена" характеристика на президента Р. Никсън за значението на Смитсонианското споразумение от 1971 г., което той нарича „най-значителното в световната история споразумение във валутната област".

Основните позитивни очаквания на страните, приели споразумението от Вашингтон, са свързани предимно със създаването на необходимите условия за възстановяване на доверието към фиксираните паритети и уравновесяване на американския платежен баланс. По-голямата гъвкавост, постигната чрез разширяване диапазона на изменение на валутните курсове пък от своя страна е призвана да доведе до по-голяма устойчивост на международната валутна система срещу евентуалните масирани движения на краткосрочните и спекулативните капитали и по този начин да се осигури достатъчно време за подготовка и провеждане на радикална реформа в нейната структура. Но практиката показа, че независимо от високата оценка на тогавашния американски президент за Смитсонианското споразумение реалните резултати от неговото действие се оказват доста по-различни и неблагоприятни от очакваните. Основният порок на това споразумение според френския икономист М. Пебро - се свежда до статуса на долара. САЩ не поемат никакви задължения нито по възстановяването на конвертируемостта на долара срещу злато, нито по американското участие наред със своите партньори в интервенциите на валутните пазари, необходими за стабилността на курсовете. По такъв начин доларът запазва привилегирования си статус, който повече не се оправдава с конвертируемост в злато, и цялото бреме на последващата поддръжка на новите паритети ляга върху другите страни.

При това положение девалвацията на американския долар от 1971 г. на практика се оказва недостатъчно ефективно средство за уравновесяване на платежния баланс на САЩ. Нещо повече, в резултат на продължаващата експанзионистична американска валутна политика и запазването на голям по своите размери бюджетен дефицит още през следващата 1972 г. пасивното салдо по платежния им баланс достига нови рекордни стойности. Затова и на няколко пъти през същата тази година доларът отново се превръща в примамлив обект за спекулативен натиск, а курсът му на валутните пазари достига до долната си интервенционна точка. Разочарованието от Вашингтонските договорености и задълбочаването на платежните неравновесия на страните принуждава британските власти да въведат в средата на 1972 г. „плаващ" курс на своята национална валута. През януари 1973 г. Швейцария също обявява плаващ курс на франка спрямо долара, а малко по-късно към същата мярка прибягва и Япония.

В резултат на последвалия нов спекулативен натиск, рязко спадане на курса и масова обмяна на американски долари в западноевропейски валути на 12 февруари 1973 г. Съединените щати обявяват втора девалвация на националната си валута с още 10%. Но въпреки това, поради продължаващите спекулативни операции срещу долара в началото на март се налага валутният пазар отново да бъде затворен и когато на 19 март той започва отново работа, европейските валути предприеха колективно плаване спрямо долара, известно като „змия в тунел", споразумение, според което множество европейски валути допуснаха курсови колебания помежду си в пределите на максимум ±2,25% („змията") и в пределите на максимум ±4,5% спрямо долара („тунела"). През юни 1973 г. „змията в тунела" се превърна в обикновена „змия", тъй като бяха премахнати максимално допустимите граници на курсови колебания към долара.

Прекъсването на връзката между долара и златото, последвано от двете поредни девалвации на американската парична единица от края на 1971 и началото на 1973 г., както и замяната на режима на „приспособимо привързаните валутни курсове" със „свободно плаващи курсове" на националните валути на развитите в икономическо отношение страни в света са основните практически доказателства за настъпилите деформации и разрушаване на главните конструиращи принципи на Бретънуудската валутна система. С това съвсем логично настъпва и фактическият край на епохата на златно - доларовия стандарт.

Въпреки това американският долар „не слиза от сцената", а запазва и дори засилва водещите си позиции на основно резервно, разчетно, платежно и кредитно средство в световното стопанство. Загубването на специфичната му връзка със златото, която до този момент му създава „ореола" на „особена" валута, на практика означава, че по своята същност той се превръща в т.нар. декретни пари, с което пък се поставя началото на периода на книжно - доларовия (книжно - валутния) стандарт в развитието на международната валутна система.

Краткото проследяване на интензивно развиващите се процеси в международната валутна сфера от края на 60-те и началото на 70-те години на XX век дава възможност не само нагледно да се илюстрира фактическото разпадане на действащия до този момент златно - доларов стандарт, но и да се очертаят и по-ясно да се откроят контурите на прехода към нова форма на организация на международните парични отношения. Историята на развитието на тези отношения показва, че никога новите принципи на организацията им не възникват на „празно" („пусто") пространство, а като по пра вило винаги се преминава през един преходен период, в който по същество на мястото на старите се формират и започват да функционират основните елементи на бъдещата валутна система. При това продължителността на този преходен период е различна и зависи от конкретните обективни условия, но приемствеността между отмиращия стар и заместващия го нов валутен механизъм винаги съществува.

Точната интерпретация на наличните факти налага да се отбележи, че с развитието на Бретънуудската система и задълбочаването на процесите, водещи до нейното собствено отрицание, постепенно започват да се формират и мнения за необходимостта от усъвършенстване и проекти за преход към нова форма на организация на международните валутни отношения. Първите дебати в това направление датират още от началото на 60-те години, когато златно - доларовият стандарт функционира сравнително нормално и ефективно. Така например през 1964 г. представители на развиващите се страни обявяват официално за появата на подобна необходимост, а малко по-късно техни експерти предлагат и конкретен план за реформа на международната валутна система.

САЩ променят своята стратегия и от средата на 1965 г., в лицето на новия си секретар на Министерството на финансите Хенри Флауър, започват да лансират и защитават идеята за създаването на нова световна резервна валута. Но това според тях е възможно само при условие, че колективната резервна валута бъде създадена в рамките на МВФ и ще може да замени златните резерви, а в целия този процес активно участие, наред с развитите, ще вземат и развиващите се страни. На редовната сесия на МВФ през септември 1966 г. се формира смесена комисия от представители на фонда и на страните от Г-10, чиято основна задача е да разработи вариант за въвеждането на нова международна резервна валута. В продължение на около една година, на основата на приемането и доразвиването на идеите на американския икономист Робърт Соломон, тази комисия разработва и представя за утвърждаване проект за създаване на т.нар. „Резервни права на тираж".

Окончателните детайли на този проект са съгласувани на среща на министрите на финансите на страните от Г-10, проведена в шведската столица Стокхолм в края на март 1968 г. На тази среща единствено френският министър Мишел Дебре се изказва против въвеждането на новата международна резервна единица. С това франция по принцип отказва да приеме постановките на изработения план и възобновява идеята и предложението си за възстановяването на класическия златен стандарт.

След приемането му, главно под натиска на Франция и на някои други европейски страни, посоченият план претърпява редица сериозни изменения, а терминът „резервни права на тираж" се заменя със „специални права на тираж". Но и в двата случая става въпрос за „делегирането" на специфични права на страните - членки на МВФ да се кредитират взаимно при строго спазване на необходимите условия за набирането на средствата и на правилата за погасяването на отпуснатите кредити.

По този начин за първи път в дългото еволюционно развитие на международната валутна система се ражда качествено нов международен резервен паричен актив, наречен Специални права на тираж – СПТ. В съответствие с това МВФ подготвя проект за допълнение към своя устав и предлага на членовете си да ратифицират настъпилите в него изменения. На 28 юли 1969 г. споразумението за създаване на СПТ е ратифицирано от 69 страни, притежаващи повече от 80% от гласовете на фонда, влиза в сила. То става известно и остава в историята на развитието на международната валутна система под формулировката си „първо изменение на устава на МВФ.

Нарастването на напрежението и нестабилността във функционирането на разпадащата се Бретънуудска валутна система в началото на 70-те години поражда необходимост от реформи не само в глобален, но и от такива в чисто регионален европейски мащаб. Загубата на доверието в долара като основна резервна валута в световното стопанство и засилването на желанието на западноевропейските страни да „изведат" своите национални валути от „сателитните орбити" на американската парична единица все по-настоятелно налага алтернативата за създаването на европейски монетарен съюз.

На среща на Съвета на министрите на страните от ЕИО, проведена в началото на февруари 1971 г., се определя и конкретният срок за реализацията на първия етап от плана „Вернер" - периодът от 1 януари 1971 г. до 31 декември 1973 г.

Последвалата след „нефтения шок" от 1973 г. криза в международните икономически и валутни отношения преобръща из основи подреждането на набелязаните приоритети в тази сфера и „изтласква" на преден план проблемите на оцеляването на валутната система в световен мащаб, за сметка на тези за по-рационалното устройство и функциониране на международните валутни отношения в регионален мащаб. Все пак усилията на европейските страни не отиват напразно и малко по-късно се превръщат в своеобразен „трамплин" за ускоряване на монетарните реформи в Западна Европа в края на 70-те и началото на 80-те години.

След прекъсването на връзката между американския долар и златото през август 1971 г. се забелязва активизиране на усилията за създаването на нова световна валутна система. Първият политик, който открито поставя на дневен ред този въпрос, е тогавашният английски министър на финансите Антъни Барбър. Той представя своите конкретни предложения за провеждането на глобална реформа на международната валутна система на сесията на МВФ през септември 1971 г.

Основните моменти в неговия проект се изразяват в следното:

Първо, запазване принципа на фиксираните валутни паритети, но при въвеждането и използването на много по-сериозни и ефективни мерки за тяхното регулиране. Второ, доларът престава да бъде фундамент на системата и се заменя от СПТ като независима международна разчетна единица, притежаваща винаги определено златно съдържание. Трето, замяна на едновалутната по принцип интервенция на централните банки (посредством американския долар) на валутните пазари с многовалутна интервенция (в лицето на няколко стабилни конвертируеми национални валути). Четвърто, създаване на условия за периодично уравновесяване на дефицитите по платежните баланси чрез прехвърляне на СПТ по сметките на страните - членки на МВФ. За страните с излишъци по платежните си баланси, които отказват да провеждат необходимите регулативни мерки за възстановяване равновесието на своята икономика, се предвиждат наказателни санкции. Пето, в рамките на МВФ да бъде разработена система за отпускане на заеми в СПТ. Това би подпомогнало и ускорило процеса на превръщането на СПТ в основно резервно средство и би позволило на МВФ да поддържа и ефективно да регулира равнището на международната валутна ликвидност.

Сформиран е и започва да функционира и т.нар. Комитет на заместниците. Той се ръководи от управителя на английската централна банка Джеръми Море и има за задача да обработва и формулира конкретните предложения за реформа на международната валутна система.

По същото време пък САЩ си дават ясна сметка, че поддържането на огромен дефицит по техния платежен баланс при всички случаи се отразява крайно неблагоприятно върху доверието и доминиращите позиции на тяхната национална парична единица в качеството й на световна резервна и интервенционна валута. Затова американците предпочитат да провеждат политика на експортно ориентиран икономически растеж, принуждавайки страните с активни платежни баланси да им съдействат за това, като ревалоризират своите национални валути и по този начин да засилват конкурентоспособността на американските стоки на международния пазар.

В този смисъл, по думите на К. Пилбийм, от Втората световна война насам международната валутна система осъществи преход от Бретънуудския механизъм, който представляваше форма на колективни действия на основните развити страни, с долара, поставен в нейния център, към далече по-диверсифицирана система. До известна степен това отразява обстоятелството, че световното стопанство еволюира от състояние, при което то е доминирано от икономиката на САЩ, към състояние, при което икономическата сила в по-голяма степен се разпределя между интегрирана Европа, Япония, САЩ и ново появяващи се региони като Югоизточна Азия и Латинска Америка. Независимо от това доларът продължава да бъде основна резервна валута и това негово право засега може да бъде накърнено единствено от СПТ и европейската валутна единица (ЕКЮ).

3. Кризи и стабилизации на Световната валутна система

През XX век Европа е сполетяна от две големи валутни кризи. Те били непосредствена последица от двете световни войни, които не само разрушили европейското валутно устройство, но и неутрализирали всички предприети дотогава стабилизационни мерки. По инициатива на Съединените щати, които изместили Великобритания от лидерското място в световната икономика, след Първата световна война европейските държави се опитват да изградят нов международен и основаващ се на златния стандарт валутен ред, който обаче не надживял първото изпитание на световната стопанска криза. Напротив: в епохата след Втората световна война сравнително успешно функционирал основаващият се на свободната световна търговия и твърдите обменни курсове валутен ред, който бил тясно свързан с американското икономическо превъзходство. Когато обаче Америка вече няма възможността да изпълнява тази роля, т.нар. система Бретън Уудс се сринала. Поради това след началото на 70-те години европейците сравнително успешно работят за създаване на относително стабилна европейска валутна система.

3.1. Военни финанси и инфлация

Още в началната фаза на Първата световна война били положени основите на монетарното развитие на военната и следвоенната епоха. Според Д. Кейнс съществуват три пътя в тази посока: данъци, инфлация и държавен заем. През Първата световна война единствено Великобритания избрала като средство данъчното облагане, докато Франция и Германия задлъжнели и това допълнително ускорило хода на пресата за производство на банкноти.

Великобритания има продължителни традиции във финансирането на своите бюджети и войни чрез облагане на гражданите си с данъци. Понеже поданиците били готови да плащат по-високи данъци в името на държавните интереси, Великобритания не виждала заплаха от някакви сериозни финансови проблеми. Все пак със своите тежки и изтощителни битки войната надминала всички предишни събития и още през 1915 година могли да финансират с данъчни постъпления едва една трета от държавния бюджет. Банкнотният оборот на Английската банка бил разширен значително (от 28 милиона английски лири през 1913 на 127 милиона през 1921 година), а държавната съкровищница издавала съкровищни бонове като допълнително платежно средство пред банките, за да предотврати евентуална паника сред вложителите. Когато очакваният наплив просто не бил постигнат, държавната съкровищница вкарала в оборот чрез Английската банка. Увеличените държавни задължения и нарасналото парично количество - от една страна - и рухването на британската външна търговия - от друга, се отразили върху покупателната способност и обменния курс на фунта. Цените в страната нараствали, а фунтът губел стойността си по отношение на долара.

Все пак чрез осъществените на американския пазар продажби на злато, закупувано предимно от Морган, правителството успяло да стабилизира валутата, така че нейната снижена стойност и покупателна сила били задържани в определени граници - за разлика от състоянието в международен план. Въпреки това след войната Морган представил на Великобритания сметка в размер на 2 милиарда долара и преотстъпил своите вземания на американското правителство, което поискало и нови 2,1 милиарда за военни доставки и английски покупки в САЩ. При това с оглед на цялостните съюзнически задължения положението на Великобритания било сравнително добро. Тя наистина била длъжник на Съединените щати, но същевременно имала значителни вземания от Франция, Белгия, Италия и други страни.

С оглед на значителните военни разрушения - все пак на френска територия в продължение на четири години била водена война на изтощението - едно заздравяване на бюджета било направо немислимо, тъй като немските репарации покривали едва една трета от френските разходи за възстановяване. Също толкова обременяващ бил и фактът, че френският държавен дълг се състоял предимно от краткосрочни заемни изпълнителни листове, които изисквали бързо изплащане и непрекъснато отваряли дупки в държавния бюджет.

Печалното състояние на бюджета се отразило върху курса на франка, който през време на войната останал относително стабилен поради извършваните от френското правителство продажби на злато. Спекулантите дълго време се надявали, че старото равновесие между франка и долара ще бъде възстановено и се запасявали с френска валута; но най-късно през 1923 година, когато френската окупация на Рурската област не постигнала забележим успех по изплащането на репарациите, вложителите масово се отказвали от франка. Вместо да се надяват на ново покачване на курса, вече спекулирали с продължаващото негово влошаване. Вместо изплащаните в края на войната 5,4, а през 1919-11 франка за долар, към края на 1923 година вече изплащали по 19 франка и спадането на курса продължавало. Наистина една краткосрочна стабилизационна акция от март 1924 година връща курса до 15 франка за долар, но към края на същата година той отново достига 18:1 и продължава да спада до 27:1, достигайки през юли 1926 най-ниската стойност от 49:1, а цените се покачвали неудържимо.

През периода март 1924 - юли 1926 година единадесет правителства се занимавали с проблемите по задълженията и курса на франка, но никое от тях не намерило сполучливо решение. Едва консервативното правителство на Поанкаре преминало през юли 1926 към активни действия. Чрез повишаване на данъците, спестявания в бюджетната област и оздравяване на държавен дълг то успява да възстанови доверието във валутата. Към края на същата година доларът вече можел да се купи за 25 франка. Изтичащият в чужбина капитал се завърнал обратно към Франция и френската банка използвала паричния поток за закупуване на злато. През 1928 година страната се върнала към златния стандарт, без обаче да достигне предвоенното равновесие. Самият Поанкаре все още вярвал в стабилизирането на франка на довоенно ниво, но стопанските отношения показвали друго. Така новата валута, т.нар. „франк на Поанкаре" от 1928 година, притежава едва една пета от своята предвоенна стойност и по този начин със сигурност била подценена. Това се отразило благоприятно на експортното стопанство и отговаряло както на желанията на предприемачите, така и на изискванията на профсъюзите.

В Германската империя военното финансиране чрез данъчно облагане било възпрепятствано от федералното финансово устройство, според което приходите се формирали само от данъците върху доходите и имуществото. Поемането на заеми било неизбежно и това не обезпокоило забележимо политически отговорните личности, които разчитали на бърза победа и погасяване на военните задължения от врага - по примера на 1872-73 година. Понеже Империята няма директен достъп до чуждестранните капиталови пазари, потребността от заеми продължавала да бъде покривана в страната.

Англия, Франция и Германия са само най-ярко изявените примери за упадък и стабилизация на валутата във военния и следвоенния период. Развитието на повечето европейски страни се осъществило по подобен начин и повече или по-малко следвало образеца на споменатите държави: Белгия поела по френския път, Австрия последвала Германия, а твърдата дефлационна политика на Мусолини дори възприела английския модел.

В този смисъл единствено по-различна роля изиграли Съединените щати. Америка се включила в Световната война едва през 1917 година и могла да покрие чрез текущи вземания около една четвърт от направените през последните две години разходи. За останалите вноски били обявени военни заеми, които консолидирали и издадените още преди началото на войната облигации по краткосрочни задължения. Освен това американските банки отпуснали на съюзниците налични кредити в размер от почти 10 милиарда долара, към които се добавили материални и хранителни доставки както през войната, така и в следвоенния период.

В края на Първата световна война американските вземания възлизали на кръгло половината от всички съюзнически задължения, равняващи се на 26,5 милиарда долара. По този начин от най-голям предвоенен длъжник, сега Америка се превръща в основен кредитор. Слабо нарасналите по време на войната цени останали през 20-те години стабилни и дори в определени периоди леко спадали. Това не е последица от повторно въведения през 1919 година в САЩ златен стандарт, а резултат на водената от Централната банка рестриктивна парична политика, с помощта, на която се опитвали да смекчат влиянието на „златния автоматизъм". Защото според класическата теория за златния стандарт нарастващият поради излишествата в американския платежен баланс златен поток би трябвало да предизвика увеличено парично количество и повишение на цените. Подобен вентил представлявал огромният износ на американски капитали в Европа, предпоставка, за което отново били стабилизираните парични отношения. По този начин Съединените щати се превърнали в най-важен защитник за стабилизацията на международната валутна система с помощта на втория златен стандарт.

3.2. Проблем на дълговете и световна стопанска криза

Предизвиканото от възобновеното въвеждане на златния стандарт валутно и икономическо стабилизиране крие в себе си много рискове. Чрез завишената стойност на фунта и съответното занижаване на франка възникнали дисбаланси в обменния курс, които дават ход на спекулативния приток на злато. Привличан бил този метал от страните, които не се нуждаели от него, защото въпреки изплащаните им международни задължения други държави оставали недостатъчно снабдени със злато. Поне толкова тежък бил и интернационалният проблем с дълговете. При това става дума не само за военни репарации, а преди всичко за нарастващо кредитиране на южноамериканските и източноевропейските държави, които по този начин покриват своите дефицити в платежния баланс. Лихвите на взетите най-често от Великобритания или САЩ заеми тези страни изплащали с износ на суровини и хранителни продукти, така че евентуални експортни загуби могли да разклатят натрупаните планини от дългове. Следващ фактор на дестабилизацията - особено забележим в Германия бил високият дял на краткосрочните задължения. Надценявайки своите" възможности, немските банки покривали значителна част от своите дългосрочни задължения към промишлеността с краткосрочни заеми от Великобритания или Съединените щати. Затова при изтегляне на тези капитали кризата била направо програмирана.

Кризисният сценарий се предопределя от американското икономическо развитие. Съединените щати произвеждали около 40% от световната промишлена продукция и преработвали над 40% от използваните от индустриалните нации суровини. В съответствие с това обстоятелство техните конюнктурни цикли се предавали на европейската икономика посредством ценовите тенденции, потока на капиталите и международните инвестиции. След пролетта на 1928 година американският фондов пазар е обхванат от безпримерен възход, който с течение на времето прераснал в истински бум. Високият борсов курс привлякъл на Уолстрийт всички капитали от международния пазар. Поради извършваните спекулации лихвите на краткосрочните кредити и срочните влогове се покачили рязко и американските и европейски капитали просто били усвоени от Ню Йорк. В хода на 1928 година американските инвестиции в чужбина се стопили наполовина, което довело до дефицити в платежните баланси на задлъжнелите страни.

На 7 февруари 1929 година английската банка повишава своя лихвен процент от 4,5% на 5,5%, за да посрещне осъществения от високото търсене на кредити и засмукването на капитали от Уолстрийт натиск върху британския фунт. На 20 септември същата година лошо финансираният концерн Хатри фалирал и шест дни по-късно дисконтовият процент отново трябва да бъде повишен - на 6,5%. Това повишение било последвано от незабавно изтегляне на английските пари от Ню Йорк. Нервността на Уолстрийт нараствала.

Предвиждайки опасността, големите американски и европейски спекуланти започнали да продават и в началото на октомври някои по-проницателни последвали техния пример. В неделя, 20 октомври, Таймс съобщава, че вълна от акции със спадащ курс залива пазара. В понеделник, 21 октомври, курсовете продължили да падат при оборот 6 милиона акции. На 24 октомври, „черният четвъртък" (известен в Европа като „черният петък"), спекулативният балон се спукал и акциите рухнали в пропастта, а 29 октомври, „черният понеделник", бил още един наистина черен ден за Уолстрийт. Покупателната способност, потреблението и най-вече доверието в американската икономика били сериозно разклатени.

Американското търсене на внос намаляло. Задлъжнелите страни вече не знаели как да покрият своите платежни дефицити и техните проблеми продължавали да се изострят заедно с настъпилата в американската икономика рецесия. Износът на капитали спаднал още повече, а американското търсене на внос просто замряло. Спадането на цените на земеделските продукти се ускорило. По отношение на задлъжнелите страни се разтворила ножицата между снижените приходи от износа и нарастващите лихви по кредитите, така че много държави били изправени пред избора да обезценят своята валута или да изпаднат в несъстоятелност. В края на 1929 г. и началото на 1930 година Австралия, Нова Зеландия, Аржентина, Уругвай и редица южноамерикански страни се отказали от златния стандарт и обезценили своите валути. Едновременно с това те интензифицирали експорта на суровини и хранителни стоки. Това не само притиснало докрай цените на земеделските продукти, но влошило търговските условия за онези държави, които все още се придържали към златния стандарт.

Световната търговия се срива и задлъжнелите страни не били повече в състояние да погасяват дълговете си към САЩ. В това време на паричен дефицит американските банки направили възможно най-погрешната стъпка, изисквайки изплащане на заемите. Последвали ги английските и френските банки, което предизвикало паника сред южноамериканските и средноевропейските длъжници и довело до множество банкови фалити.

Чрез обезценяването на британския фунт твърдо придържащите се към златния стандарт държави като САЩ, Франция, Белгия, Нидерландия, Швейцария и Италия също били подложени на натиска на обезценяването. Други централни банки се отказали от долара и потърсили спасение в златото, защото се опасявали от загуба в стойността на своите доларови резерви. Паричните пазари ги последвали, така че федералният резерв се видял принуден да увеличи лихвите. През февруари 1933 година, след встъпването в длъжност на президента Франклин Делано Рузвелт, САЩ се разделили със златния стандарт и обезценили долара - през 1934 година стойността на унция злато се покачила от 20,67 на 35 долара. За останалите страни от т.нар. „златен блок" (франция, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Италия), които не пожелали да последват американския пример на обезценяването, съществувала единствено алтернативата на дефицита, т.е. снижаване на вътрешните цени и възстановяване на конкурентоспособността на стопанството. С подобна политика на малкото пари по правило се постигал обратен ефект. Инвестициите намалявали, последицата била депресия. Кратка фаза на успокоение във франция била постигната едва през 1936 година - след обезценяването на франка от правителството на Народния фронт начело с Леон Блум, без обаче индустриалното производство на страната и останалите държави от „златния блок" да успее до началото на Втората световна война отново да достигне нивото на продукцията от 1929 година.

Германия била най-силно засегната от кризата на американския паричен пазар, защото през втората половина на 20-те години изплащала своите репарации, финансирала възхода на своята промишлена продукция и подобряването на комуналната си инфраструктура с американски кредити. Наистина чрез коопериране с други централни банки и получените от бостънската банкова къща Лий Хиджънс и Ко заеми, Имперската банка успява да удържи както последиците от изтеглените преди „черния петък" кредити, така и изтичането на капитал след успеха на националсоциалистите в парламентарните избори от 1930 година, но немската валутна и банкова система била силно засегната от средноевропейската криза през 1931 година. Причина за нея било публикуването на баланса на Австрийската кредитна институция, защото банката трябвало да обяви, че поради обезценяване на нейните промишлени акции е загубила повече от половината си собствен капитал. Вярно е, че неплатежоспособността на банката първоначално все още могла да бъде покрита с отпуснатия от групата Ротшилд заем, но „сривът на най-голямата австрийска кредитна институция през май дал силен тласък в изострянето на ситуацията, което - под въздействието на поредица други събития и обстоятелства - предизвикало невиждана до тогава криза в доверието. Оттеглянето на чуждестранните кредитори довело и в Германия до съответна паника, която постепенно обхванала цялата страна и през юли предизвикала пълно блокиране на кредитните и платежните операции.

4. Събитията през XXI век и отражението им върху щатската валута

На 11 септември президентът на единствената световна суперсила – САЩ обявява, че страната му се намира в състояние на война. Като се има предвид емоционалното въздействие на ужасяващите картини от срутващите се кули на Световния търговски център, това изявление в първите часове не стана център на вниманието на обществеността в света.

Историята на Америка до началото на Втората световна война е белязана с борбата между изолационализма и привържениците на тенденцията, която сега се нарича глобализъм. През последните 50 години на миналия век изолационалистите бяха изолирани напълно от властовите институции в САЩ. Една от основните причини беше схващането, че САЩ са неуязвими, след като през 70-те години беше всеобщо прието мнението, че в ядрената война не може да има победител и това прави заплахата от ядрено нападение нищожна. Ударите на 11 септември 1999 г. сриват за няколко минути заблудата. На тази база през първите няколко дни малцината привърженици на изолационализма се опитват да кажат, че една от причините за атаките срещу САЩ е цялостната им досегашна политика и тя трябва да бъде променена. Много бързо обаче те отново бяха заглушени и оттогава досега действието се развива под контрола на глобалистите. Америка наистина е в състояние на война, въпреки че на този етап все още не се провеждат военни действия нито на нейна, нито на чужда територия. Доказателствата, че правителството на САЩ счита напълно сериозно състоянието на война, са изцяло убедителни. За пръв път от Втората световна война насам Министерството на финансите пусна военни облигации за финансирането на военните действия. Всичко това убедително показва, че САЩ се готвят най-отговорно за война. При това, необявена официално, както беше необявена войната в Персийкия залив и войната срещу Югославия.

Пред американските политици след 11 септември стои въпросът каква да бъде политиката им оттук насетне. Посочени са някои от причините за тероризма - социални, икономически, религиозни. Много малко обаче бяха гласовете, които прозвучаха в подкрепа на тезата, че международните отношения не са демократизирани и че схващането за "либералната демокрация" не се отнася до тях. А именно в това е една от основните причини за пораждането на най-крайните форми на насилие в света. От този етап на увеличаване на световния риск от терористични атаки, войната в Ирак, увеличаването на цената на петрола в следствие на войната започва й развитието и на така наречения срив на щатската валута. Този срив е продиктуван от така наречения двоен дефицит на САЩ – дефицита по текущите сметки и бюджетния дефицит., запазването на рекордно ниските лихвени нива от страна на ФЕД, геополитическите рискове и липсата на сериозно безпокойство от страна на официалните американски и европейски представители за срива на долара.

През 2003 г. доларът губи нови 20% спрямо еврото, като от нива около 1.0400 долара EUR/USD успя да покачи до нов рекорден исторически връх за единната европейска валута в края на годината над 1.2600 USD. В началото на миналата година една от водещите причини за този спад на долара бе войната в Ирак, основен мотив зад тази обезценка на американската валута, който движи пазарите и през 2004 г. са проблемите на САЩ с големия дефицит о текущите сметки и бюджетния дефицит и рисковете от все по-трудното му финансиране.

Рисковете пред долара за периода 2004 - 2005 г. се коренят в продължаващото разширяване на дефицита по текущата сметка о бюджетния дефицит на САЩ и все по-трудното им финансиране от чуждестранните институции и инвеститори.

За 2005 г. пазарите световните пазари фокусират вниманието си върху негативния ефект от поскъпването на петрола върху крайното потребление в САЩ, а не върху силната корелация с цените. Коментари по въпроса за лихвената политика от членовете на Федералния резерв подсказват наближаващия край на покачването на лихвата. Април и май 2005 се характеризират със силна обезценка на единната валута под влиянието на икономическите новини и резултати от референдуми проведени във Франция Холандия. Първата фаза от поскъпването на долара се дължи на подкрепата на позитивните данни за търговията на дребно и по-ниския дефицит във външнотърговския баланс. Вторият етап започна след референдума във Франция и пробива на ключови технически нива. След него може да говорим повече за слабост на еврото, тъй като единната валута поевтиня значително в сравнение с CHF, GBP JPY.

Фиг.1

Друг съществен фактор влияещ на стойността на щатската валута, това е й поскъпването на петрола – над два пъти в сравнение с десетилетие назад. В периода на експанзия се наблюдава поскъпване на петрола, поради нарасналото търсене. Рисковата премия в цената на петрола / основно заплахата от прекъсване на доставките при терористичен удар или война / се счита за около 15 USD към юни, 2005 г. Корелацията с инфлационните индекси в САЩ е изключително силна, а разминаването през последните 5 години се дължи на войната в Ирак и тероризма. Друг фактор за изпреварващия растеж на цената е ръста на потреблението. Поради това може да се направи извода, че фактор риск има значение по отношение на определяне на цената.

Фиг.2 Цена на петрола и вътрешно потребление

Фиг.3 Рискова премия или търсене

От всичко изложено до тук може да се направи извода, че атентатите срещу Световния търговски център в САЩ, развилите се по-късно военни действия в Ирак, поскъпването на петрола и перманентната заплаха от страна на терористични атаки в света в особено голяма степен намира отражение в икономическата стабилност на САЩ и респективно в стабилността щатската валута в отрицателна посока. Възможно и вероятно от своя страна е срива на долара да влияе на икономиката на България в частност на платежния баланс на страната.

ГЛАВА ВТОРА.

Ефекти от срива на щатската валута върху българската икономика.

5. Влияние на срива на щатската валута върху платежния баланс на страната.

Сривът на долара е следствие от поредната неприятна изненада, която корпоративна Америка поднася на инвеститорите, и дори добрите данни за щатската икономика не успяват да променят отношението на участниците на пазара. Твърдението, че силният долар означава силна икономика се оказва заблуда. Основната причина за високия търговски дефицит на САЩ бе скъпата национална валута. Силният долар повишава цените на американските стоки и води до намаляване на износа, като същевременно стимулира вноса.

През последните години САЩ спокойно може да разчитат на масиран приток от чуждестранни капитали за покриване на дефицита по текущата си сметка, който за първите три месеца на годината надхвърлят рекордните 112 млрд. долара. Доскоро 91% от този дефицит е бил финансиран от директни чуждестранни инвестиции, като за миналата година този процент е паднал почти наполовина и тенденцията може да продължи да се задълбочава. В САЩ за първото тримесечие на 2002 год. притокът на капитали продължава да намалява, докато изтичането на капитали се засилва.

Въз основа на изложеното може да се направи извода, че инвеститорите не желаят да рискуват, при положение, че възвръщаемостта намалява, а лошите новини за корпоративните печалби в САЩ, скандалните счетоводни практики и нарастващите дефицити по бюджета и по текущата сметка на платежния баланс идват една след друга. Доларът, който почти без проблеми устоя на инвеститорската паника след атентата от 11 септември, явно не е в състояние да се справи с кризата на инвеститорското доверие. Поредицата корпоративни скандали от началото на годината, сериозно накърняват положителните нагласи на инвеститорите спрямо щатската икономика. В тази ситуация всяка новина, независимо каква е тя, се възприема от инвеститорите като добро извинение за бягство от инвестиции в доларови активи.

Изненадваща е липсата на реакция от страна на Вашингтон в подкрепа на долара. Според UBS Warburg към 2002 г. щатската валута ще продължи да се обезценява плавно и това ще се отрази благоприятно на глобалната икономика. Защото плавната обезценка би помогнала за съвземането на американската икономика, насърчавайки износа, печалбите на производителите и техните инвестиции. Но ако, долара продължава рязко до пада, се очаква срив на световните финансови пазари, намаляване на потреблението в САЩ, влошаване на инвестиционния климат и негативно влияние върху глобалния икономически растеж. Morgan Stanely прогнозира, че спад от 20% в курса на долара в следващите шест месеца може да предизвика до 1% спад в световния икономически растеж през следващата година.

Според подуправителя на БНБ Мартин Заимов в обезценката на долара в момента няма нищо особено. Тъй като това е третото по-забележимо поевтиняване на американската валута от 1998 г. насам. Според него тенденцията е трайна, защото в последните години доларът продължително време е силен и за сравнително кратки периоди отслабва позициите си. Периодите на обезценяване са сравнително къси, което не дава огромно отражение върху българската икономика. Курсът на долара към еврото и респективно към лева има по-голямо значение за отделни сектори на икономиката, отколкото за цялата българска икономика. Ако доларът се обезценява спрямо еврото, но за сметка на това се увеличава цената на даден продукт, който се купува с долари, крайният ефект за българската икономика ще е нулев. За момента БНБ няма намерение да преразглежда стратегията си за управление на валутните активи заради спада на долара.

Може би ефектът от обезценката на долара е най-осезаем за бюджета. Защото поевтиняването на щатската валута ще облекчи обслужването на външният дълг, защото 70% от него е деноминиран в долари. При това съвсем скоро предстои да бъдат платени 180 млн. долара лихви и главници по брейди - дълга на България. За всеки процент обезценка на долара обслужването на външния дълг се подобрява с 0.6%. Например, ако имаме да плащаме по обслужването на дълга сума, равна на един милиард лева, при обезценка от 5% на долара ще спестим 3% за обслужване или ще трябва да платим 970 млн. лева. Поевтиняването на долара ще се отрази добре и на съотношението дълг - БВП, защото бюджетът се смята в левове, респективно евро, а основната част от дълга е в долари. Доларът започна годината на ниво от 2.16 лева за долара (малко над 90 цента за евро) и до момента е загубил близо 4% от стойността си. Тоест обслужването на дълга се облекчава с малко над 2%. Подобряват и редица важни икономически индикатори, като например отношението дълг към БВП и внос на стоки и нефакторни услуги към валутни резерви на БНБ.

Поевтиняването на американската валута може да се отрази и негативно на бюджета - по линия на по-ниските приходи от мита и ДДС поради по-ниската левова равностойност на доларовия внос. Сегашното обезценяване на долара по-скоро ще доведе до спестяване на допълнителни разходи, отколкото да се реализират някакви спестявания, защото в бюджета е заложен средногодишен курс на лева към долара 2.10 лв. за един щатски долар. Ако приемем, че пет месеца България плаща при средни нива от 2.20, а до края на годината плаща на нива от два лева, то тогава ще се влезе точно в рамката на бюджета. При задълбочаване на процеса на обезценка евентуално бихме реализирали някакви минимални спестявания.

В общия случай при равни други условия поевтиняването на долара би стимулирало вноса поради относителното поевтиняване на стоките, чиято цена е в долари, и би намалило износа, защото българските стоки стават относително по-скъпи. Естествено крайният резултат е негативен - влошаване външнотърговското салдо и увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, които са твърде сериозни. Все пак по-евтиният внос би трябвало да означава по-ниски цени на част от вносните стоки, което пряко и косвено би трябвало да доведе до отслабване на инфлационния натиск в икономиката. Би трябвало да паднат не само цените на стоките от внос, но и цените на тези български стоки, за производството, на които се използват вносни суровини и материали и особено енергоносители, за които е платено в долари. Спорно обаче е дали българските производители и вносители имат вече изградено пазарно поведение в това отношение.

Облагодетелствани от евтиния долар са и всички, които имат задължения в долари, но имат активи, деноминирани в левове или евро - например фирми, които имат да обслужват доларови кредити. Поглед върху кредитния портфейл на банките показва, че отпуснатите от финансовите институции към края на април доларови кредити формират 28% от левовата равностойност на всички банкови кредити.

От друга страна, проблемите за българската икономика могат да са следствие от поскъпването на еврото спрямо основните валути, което увеличава разходите за българските производители и износители. Към момента Европейската централна банка все още е насочила своята политика към борба с инфлацията, което означава, че трудно ще свали лихвите, за да предостави възможност на еврото да поевтинее.

В тази ситуация запазването на фиксиран валутен курс на лева към еврото има преди всичко дисциплиниращ ефект за финансовата стабилност. По отношение на адаптацията на производството и износа към външните фактори този курс има по-скоро ограничителен ефект, ако не се позволи или не се стимулира увеличаване на ефективността от производството и създаване на по-гъвкав пазар на труда, позволяващ по-ниски разходи.

6. Изменение в търговските и капиталовите потоци в резултат на срива на щатската валута

На 11 септември 2001 год. терористичните атаки на територията на САЩ поставят началото на срива на щатската валута. Долара като международно средство за разплащане, а й на САЩ неминуемо влияе върху икономическото състояние й на България, най-вече на платежния баланс на страната ни, по отношение на баланса на текущите операции и на капиталовите операции.

В приложение 1 са представени измененията в платежния баланс в милиони щатски долари на страната в периода септември-декември 2001 год. От данните представени в платежния баланс за периода септември-октомври 2001 г. може да се направи извода, че снижаването на курса на чуждестранната валута ( долара)увеличаване на пасивите или намаляване на активите на страната на баланса на текущите операции, а оттам се увеличава отрицателното или намалява положителното салдо на този баланс.

За септември 2001 текущата сметка на страната ни има дефицит в размер на 60.2 млн. щ. долара, а в октомври същата година след срива на щатската валута дефицита по текущата сметка на страната се увеличава двойно и е в размер на 115 млн. щ. д. За следващия месец с нарастване на кризата на щатската валута все повече дефицита по текущата сметка на България нараства и е в размер на 156 млн. щ. д, като за октомври тя вече търпи известен спад в размер на 10 млн. щ. долара. и дефицита на страната е в размер на 146 млн. щ. д.

За месец ноември 2002 г. текущата сметка има дефицит в размер на 262.3 млн.щ.д., при дефицит в размер на 155.6 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. За периода януари - ноември 2002 г. дефицитът по текущата сметка възлиза на 449.8 млн. щ. д. (2.9% от БВП) като е по-малък с 246.9 млн. щ. д. от този за същия период на 1999 г. – 696.7 млн. щ. д. (5.1% от БВП)

Фиг.4 Фиг.5

Външна среда

Цената на студено валцуваната стомана е по-висока с 35.7% спрямо месец ноември 1999 г., на медта - с 10.8%, а на пшеницата с 41.6%. Цената на суровия петрол бе по-висока с 27.7% спрямо месец ноември 1999 г. Спадна обаче цената на оловото – с 9.2%.

Принос за изменението на текущата сметка

Ръстът на вътрешното търсене от една страна и сравнително ниското повишаване на потребителските цени дават основание да се счита, че значителна част от търсенето се насочва към текущата сметка и преди всичко към вноса. Поради това, независимо от повишаването на износа (особено през третото тримесечие на 2002 г. – с 23.5% спрямо същия период на 1999 г. - най-висок тримесечен ръст на износа след второто тримесечие на 1998 г.), поради ръста на вноса (с 8.3% през третото тримесечие на 2002 г.) се наблюдава постепенно, но стабилно намаляване на приноса на търговското салдо за изменението (подобрението) на текущата сметка в сравнение със същия период на 1999 г. Докато през второто тримесечие приносът е бил 156.2%, той спада до 46.5% за третото тримесечие на 2002 г., като общо за периода този принос е 22.4%. Малкият принос на търговското салдо за отчетния период е свързан със значителното влошаване на данните за месец ноември 2002 г., когато салдото се влошава със 132.3 млн. щ. д. спрямо същия месец на 1999 г., за което допринася необичайно лошият обхват на получените данни.

Таблица 1

За периода януари – ноември 2002 г. за подобрението на текущата сметка осезаем е приносът на статията Доход (нето) – 38.3%. Осезаем е приносът на статията Текущи трансфери (нето) – 18.6%.

Търговско салдо

По предварителни данни търговското салдо за месец ноември 2002 г. е отрицателно –295.9 млн. щ. д., като се влошава със 132.3 млн. щ. д. спрямо същия месец на 1999 г. (-163.6 млн. щ. д.). За периода януари – ноември 2002 г. салдото е отрицателно в размер на 1351.5 млн. щ. д., но е по-добро в сравнение със същия период на 1999 г. с 55.4 млн. щ. д (-1406.9 млн. щ.д .). Спрямо брутния вътрешен продукт отрицателното търговско салдо за отчетния период на 2002 г. възлиза на 8.7% от БВП, при 10.4% от БВП за периода януари-ноември 1999 г.

Източник: БНБ, НСИ Фиг.6

През месец ноември 2002 г. износът (fob) възлиза на 345.4 млн. щ. д. и е по-нисък - с 23.5% (106.3 млн.щ.д.) в сравнение с този за м. ноември 1999 г. (451.7 млн. щ. д.). За периода януари – ноември 2002 г. износът (fob) е по-висок с 272.8 млн. щ. д. (5.7%) спрямо същия период на 1999 г. и възлиза на 5021.9 млн. щ. д. (при 4749.2 млн. щ. д. за периода януари – ноември 1999 г.).

От месец юни 2002 г. насам необичайно и рязко нараснаха ревизиите на данните за износа и вноса на страната. Така например, данните за износа за месец юли бяха ревизирани (увеличени) с 29.7% (134.2 млн. щ. д.) и с 5.7% (36.1 млн. щ. д.) за вноса; за месец август износът бе увеличен с 27.0% (111.8 млн.щ.д.), а вносът - с 9.3% (49.7 млн. щ. д.). Първоначалните данни за износа за месец септември бяха увеличени с 26.9% (111.9 млн. щ. д.), а тези за вноса – с 5.9% (33.8 млн. щ. .). За месец октомври ревизиите са съответно 36.7% (138.0 млн. щ. д.) за износа и 20.7% (119.0 млн. щ.д.).

Поради това, че все още митническата информационна система не предоставя данни за износа и за вноса, БНБ получава данните от "Информационно обслужване" АД, на което регионалните митнически учреждения предоставят за обработка оформените при тях митнически декларации. Българската народна банка и Националният статистически институт допълнително обработват получените от тях данни.

За месец ноември 2002 г. вносът (fob) нарасна спрямо съответния месец на 1999 г. с 4.2% (26.0 млн. щ. д.), като достигна 641.2 млн. щ. д. За отчетния период вносът е по-висок с 3.5% (217.4 млн. щ. д), като достига 6373.4 млн. щ. д, при 6156.0 млн. щ. д. за същия период на преходната година. За отчетния период вносът на не енергийни стоки (cif) нарасна с 6.6% (342.5 млн. щ. д.) спрямо същия период на 1999 г.

Услуги

Салдото по услугите за месец ноември 2002 г. е –23.1 млн. щ. д., като се влошава с 12.8 млн. щ. д. спрямо съответния месец на 1999 г.(-10.3 млн. щ. д.) За периода януари – ноември 2002 г. салдото е 615.3 млн. щ. д. (4.0% от БВП) и е по-добро с 51.0 млн. щ. д. в сравнение със същия период на 1999 г., когато бе 564.3 млн. щ. д. (4.2% от БВП).

За месец ноември 2002 г. нетните разходи за транспортни услуги са 29.9 млн. щ. д., и са по-малки с 6.9 млн. щ. д. в сравнение с тези за същия месец на 1999 г. (23.0 млн. щ. д). За отчетния период нетните разходи за транспортни услуги възлизат на –72.1 млн. щ. д. и са по-ниски със 17.3 млн. щ. д. в сравнение с тези за същия период на 1999 г. (-89.4 млн. щ. д.).

Фиг.7 Фиг.8

Салдото от туризъм (туристически услуги) за месец ноември 2002 г. е 7.1 млн. щ. д., като е по-добро с 0.3 млн. щ. д. от това за съответния месец на 1999 г. (6.8 млн. щ. д.). За периода януари-ноември 2002 г. салдото достигна 697.8 млн. щ. д. (4.5% от БВП), при 624.8 млн. щ. д. (4.6 % от БВП) за същия период на 1999 г. Приходите от туризъм за отчетния период възлизат на 1270.4 млн. щ. д. и са по-високи със 114.2 млн. щ. д. (9.9%) от тези за същия период на 1999 г. (1156.2 млн. щ. д.), което се дължи на по-големия брой чуждестранни туристи посетили страната. Разходите на български граждани за туризъм възлизат на 572.6 млн. щ. д. и са нараснали с 41.2 млн. щ. д. (7.8%) в сравнение с тези за същия период на 1999 г. (531.3 млн. щ. д.). Статията други услуги (нето) за отчетния период възлиза на –10.4 млн. щ. д., докато за същия период на 1999 г. тя е била положителна в размер на 28.9 млн. щ. д.

Доход

През месец ноември 2002 г. салдото по статията Доход - нето е 10.5 млн. щ. д. при отрицателно в размер на 11.6 млн. щ д. за същия месец на 1999 г. През периода януари - ноември на 2002 г. салдото се подобрява с 94.6 млн. щ. д.. като достигна –192.0 млн. щ. д. (1.2% от БВП), при –286.6 млн. щ. д. (2.1% от БВП) за същия период на 1999 г. Размерът на получения и дължим доход (299.3 млн. щ. д.) най–висок относителен дял, в който имат лихвите, спада с 19.0 млн. щ. д. в сравнение със съответния период на 1999 г. (318.3 млн. щ. д.).

Таблица 2

За отчетния период Платеният и дължим доход възлиза на 491.3 млн. щ. д. Той е по-нисък със 113.6 млн. щ. д. спрямо същия период на 1999 г. (604.8 млн. щ. д.), както поради по-ниските лихви на международните финансови пазари, така и вследствие на сделката по външния дълг проведена през месец март 2002 г.

Таблица 3

* Предварителни данни за 1999 г. и 2002 г.

Текущи трансфери

През месец ноември 2002 г. нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 46.3 млн. щ. д. при 29.9 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. За периода януари - ноември 2002 г. нетните постъпления от текущи трансфери са 478.3 млн. щ. д. (3.1% от БВП) и са по-високи с 45.9 млн. щ. д. в сравнение със същия период на 1999 г. (432.5 млн .щ. д., 3.2% от БВП). Постъпленията възлизат на 576.7 млн. щ. д., като се увеличават с 49.7 млн. щ. д. спрямо същия период на 1999 г. (527.0 млн. щ. д.). Постъпленията от предприсъединителните фондове на ЕС, които за отчетния период възлизат на 100.8 млн. щ. д., са по-ниски с 24.2 млн. щ. д. в сравнение със същия период на 1999 г. (125.0 млн. щ. д.).

Таблица 4

През последните години текущите трансфери от частни лица, включващи основно трансфери от емигранти и от работещи в чужбина към семействата им в България, чувствително нараснаха – както като абсолютна сума, така и като процент от БВП. По такъв начин нараства тяхното значение като източник за намаляване на дефицита по текущата сметка. През отчетния период на 2002 г. тези трансфери възлизат на 449.6 млн. щ. д. (2.9% от БВП) или 78.0% от общо получените текущи трансфери.

Финансова сметка

За месец ноември 2002 г. Финансовата сметка е положителна в размер на 170.2 млн. щ. д., при положителна в размер на 497.1 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. За периода януари – ноември 2002 г. балансът на финансовата сметка възлиза на 1409.0 млн. щ. д., като е по-висок - с 332.9 млн. щ. д. в сравнение със същия период на 1999 г. (1076.0 млн. щ. д.).

Преки инвестиции

По предварителни данни, преките чуждестранни инвестиции в страната за месец ноември 2002 г. са 33.6 млн. щ. д. За периода януари - ноември 2002 г. те възлизат на 428.7 млн. щ. д. (2.8% от БВП), при 578.7 млн. щ. д. (4.3% от БВП) за същия период на 1999 г. Преките инвестиции покриват 95.3% от дефицита на текущата сметка за отчетния период, при 83.1% за същия период на 1999 г.

По-малкият размер на инвестициите за отчетния период, в сравнение със същия период на 1999 г., е свързан основно с отрицателния нетен размер на вътрешно - фирмените кредити, дължащ се и на инвестиционните решения на чуждестранните компании, поради ниските темпове на растеж на световната икономика.

Фиг.9 Фиг.10

Портфейлни инвестиции

През месец ноември 2002 г. портфейлните инвестиции на резиденти в чужбина намаляват с 88.7 млн. щ. д. при намаление в размер на 76.4 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. През периода януари - ноември 2002 г. тези инвестиции намаляват с 209.4 млн. щ. д., при увеличение в размер на 40.2 млн. щ. д. за същия период на 1999 г. Намалението на портфейлните инвестиции през 2002 г. се дължи главно на продажбата на освободените ценни книжа, служили като обезпечение на заменените през месец март и септември 2002 г. Брейди облигации (176.2 млн. щ. д. от първия суап и 118.2 млн. щ. д. от втория суап). През отчетния период търговските банки увеличават портфейлните си инвестиции в чужбина с 93.8 млн. щ. д., при увеличение от 100.3 млн. щ. д. за същия период на 1999 г.

За месец ноември 2002 г. Портфейлните инвестиции – пасиви се увеличават с 29.8 млн.щ.д. при увеличение в размер на 175.1 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. За отчетния период на 2002 г. Портфейлните инвестиции (пасиви) намаляват с 280.1 млн. щ. д. при увеличение от 107.3 млн. щ. д. за същия период на 1999 г. Осезателното намаление на тези задължения се дължи: първо, на намалението на пасивите поради проведената през месец март т.г операция по замяна на Брейди облигации за Глобални облигации, второ, на закупуването от резиденти на облигации емитирани от правителството на международните финансови пазари (89.4 млн. щ. д.) и на изплащането в началото на месец юни 2002 г. от община – София на задълженията към нерезиденти по емитираните облигации (21.2 млн. щ. д.).

Други инвестиции

През месец ноември 2002 г. Други инвестиции - активи намаляха с 38.4 млн. щ. д., при спад в размер на 134.1 млн. щ. д за същия месец на 1999 г. През периода януари-ноември 2002 г. Други инвестиции – активи спаднаха с 634.0 млн. щ. д., при спад за същия период на 1999 г. в размер на 355.1 млн. щ. д. Спадът се дължи основно на намалението на валутните депозити на търговските банки в чужбина - с 352.3 млн. щ. д. (за същия период на 1999 г. депозитите на банките в чужбина намаляха с 18.8 млн. щ. д.). Сред основните причини за спада на депозитите за отчетния период са увеличените инвестиции на банките в ценни книжа, емитирани от нерезиденти (93.8 млн. щ. д.), инвестирането в ценни книжа, емитирани от правителството на международните финансови пазари (217.7 млн. щ. д.), инвестирането в ценни книжа на правителството, емитирани в страната (109.8 млн. щ. д.) и поради увеличеното кредитиране на местни фирми.

През месец ноември 2002 г. Други инвестиции - пасиви намаляват с 20.2 млн. щ. д., при ръст в размер на 26.9 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г. През периода януари – ноември 2002 г. Други инвестиции – пасиви се увеличиха с 422.6 млн. щ.д. (при увеличение в размер на 84.7 млн. щ. д. за съответния период на 1999 г.), основно поради получени кредити (вкл. търговски кредити) от реалния сектор.

За месец ноември 2002 г. статията Грешки и пропуски е положителна и възлиза на 202.7 млн. щ. д. (при 9.7 млн. щ. д. за същия месец на 1999 г.). За периода януари - ноември 2002 г. тя е отрицателна и възлиза нето на 287.1 млн. щ. д. (при отрицателна в размер на 104.3 млн. щ. д. за същия период на 1999 г.).

Общият баланс за месец ноември 2002 г. е положителен и възлиза на 110.6 млн. щ. д. при общ баланс в размер на 351.2 млн. щ. за същия месец на 1999 г. За периода януари – ноември 2002 г. общият баланс е положителен в размер на 671.9 млн. щ. д., при 275.0 млн. щ. д. за същия период на 1999 г.

Таблица 5

(в млн.щ.д.)	Ноември		Януари - Ноември
(в млн.щ.д.)	1999 г.	2002 г.	1999 г.	2002 г.
Общ баланс, в т.ч.:	*351.2*	*110.6*	*275.0*	*671.9*
Валутни резерви на БНБ*	-321.7	-89.9	-166.8	-463.5
Ползвани кредити от МВФ (нето)	-29.6	-20.7	-158.7	-131.9
Извънредно финансиране	0.0	0.0	50.5	13.4

*Знакът (-) означава увеличение на валутните резерви.

Резерви и друго финансиране

Валутни резерви на БНБ

Увеличението на валутните резерви на БНБ през месец ноември 2002 г. е със 116.0 млн. щ. д. в сравнение с месец октомври 2002 г. Без курсовите разлики увеличението на валутния резерв за месец ноември 2002 г. спрямо предходния месец е с 89.9 млн. щ. д.

За периода януари – ноември 2002 г. валутните резерви на БНБ се увеличиха с 553.4 млн. щ. д. спрямо края на 1999 г. (изключени са измененията, дължащи се на курсови разлики). За същия период на 1999 г. валутните резерви на БНБ нараснаха със 166.8 млн. щ. д. С измененията, дължащи се на курсови разлики, в края на месец ноември 2002 г. резервите на БНБ нарастват с 949.0 млн. щ. д. в сравнение с месец декември 1999 г., като достигат 4529.3 млн. щ. д. (29.2% от БВП).

Фиг.11 Фиг.12

В края на месец ноември 2002 г. съотношението Валутни резерви на БНБ / Внос на стоки и нефакторни услуги (6.1 месеца) се подобри в сравнение с месец ноември 1999 г. (4.9 месеца), основно поради увеличението на валутните резерви на БНБ (с 1024.6 млн. щ. д. спрямо месец ноември 1999 г.).

Фиг.13

Кредити за подкрепа на платежния баланс

През периода януари - ноември 2002 г. задълженията към Международния валутен фонд намаляват нетно със 131.9 млн. щ. д., докато през същия период на 1999 г. те намаляват със 158.7 млн. щ. д.

През отчетния период на 2002 г. (през месец април) е получен кредит от Световната банка в подкрепа на платежния баланс в размер на 13.4 млн. щ. д.

Общия платежен баланс през 2000 и 2003 година все още не „излиза на червено”, а напротив златно-валутните резерви на Централна банка нарастват респективно с 409.20 млн. и 932 млн. долара. За 2003 г. същият показател е 320.20 млн. долара, като към него следва да се прибавят още 311.3 млн. долара, които търговските банки прибират от депозитите в чужбина.

Изостреното влошаване на състоянието на текущата сметка на българския платежен баланс през 2003 в следствие на порасналото негативно салдо по външната ни търговия, налага структурните сравнения да се направят с началната 1998 г. Годината, в която след въвеждане на валутния борд се появява отрицателен външнотърговски резултат. През визираната 1998 г. дефицитът по външната търговия на България е минус 380,7 милиона долара, през 2000 г. той става вече 1175 млн. долара, а през 2003 достига 2473.7 милиона. Така че дефицитът по текущата сметка през 1998 г. възлиза на 61.4 млн. долара, през 2000 г. – 703.7, а през 2003 е в размер на 1648 милиона. Следователно нарастването му в периода 2000-2003 е 2.3 пъти.

Най-откроеният входящ финансов поток е този на преките инвестиции, през 2000 г. той е в размер на 1001.5 милиона, а през 2003 – 1360,7 млн. долара. Тези данни говорят за влошаване на структурните качествени характеристики на платежния баланс като цяло. В същата посока се движат й съотношението преките инвестиции/ дефицит по текущата сметка. През 2000 г. съотношението е 1.42, а за 2003 то отива на 0.83.

Фиг.14 Месечна динамика на износа и вноса.

Както се вижда ясно на фиг. 14 през септември 2001 г. рязко намалява вноса на стоки и услуги в България, но през октомври нещата се стабилизират, но през ноември 2001 г. и началото на 2002 г. отново рязко намалява вноса в страната. Износа на стоки от страната също сравнително намалява стойността си и е в размер на 424.3 млн. щ. долара, за сравнение в юли 2001 той е в размер на 447.8 млн. долара, от което може да се направи извода че срива на долара не се отразява особено върху износа на България.

До голяма степен в резултат на миналогодишната динамика на ключовите международни цени през 2001 г. настъпват съществени промени в стоковата структура на българската външна търговия. Влошаващия се растеж на износа се дължи на ясно очертаната низходяща тенденция при най-важната стокова група на суровините и рязкото забавяне на общите енергийни продажби до годишен спад от 31% през четвъртото тримесечие на 2001 г. След силния подем от 2000 г. годишните темпове на нарастване и на двете стокови групи се понижават до слабо отрицателни равнища през 2001 г. под влияние на намаляващите международни цени на основни суровини и горива както й на отслабващото търсене на внос на пазарите на ЕС и пазарите на балканските страни. Стръмно забавяне външните продажби на потребителски и инвестиционни стоки отбелязват оживление.

Чувствителното забавяне на износа през 2001 г. е резултат от годишния спад при най-голямата експорта категория, След ръст от 4.1 % на годишна база след първото полугодие на 2001 г. продажбите на суровини спадат до силно отрицателни темпове през втората половина на годината, след като негативното въздействие на международните тенденции започва да се усеща осезателно.

Това въздействие понижава резултатите с 2,6 % под равнището на предходната година, като най-стръмен е спада при износа на цимент, тютюн, както й на черни и цветни метали. Като се има в предвид високата относителна тежест на металите в българския износ, техния спад допринася за влошаването на растежа при тази стокова група.

През 2001 г. вносът на инвестиционни стоки почти удвоява средногодишните си темпове на растеж до 13.3%. Ускорява се засилването на доставките от страните на ЕС до 42% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2001 г.

Оформилите се тенденции в развитието и динамиката на платежния баланс от 2001 се запазват и през 2002 г. Ниското външно търсене при основните външнотърговски партньори продължава да ограничава възможностите за експортно ориентиран растеж. След относително стабилизиране през 1999 г. и 2000 г. дефицитът по текущата сметка през 2001 г. започва да се влошава, достигайки в края на годината отрицателно салдо в размер на близо 900 млн. щ. долара. Тази тенденция продължава и през първите месеци на 2002 г. Основен принос за неблагоприятната динамика имат трайното влошаване на търговския баланс и отрицателните стойности на нетния доход, който само частично се компенсира

Промените в стоковата структура на външната търговия не са съществени и до голяма степен се обясняват с промените в ценовите равнища. Запазва се характерната черта на вносната структура с преобладаващ дял на суровините и материалите. Тази специфика определя и големия относителен дял на вносния компонент и износната продукция,, който се оценява на 38-40 %. Поради тази причина ефектите от промените в реалния ефективен валутен курс не могат да се поддават в чист вид и трудно се поддават на оценка и прогнозиране. При липса на значими инвестиционни обекти и по-големи приватизационни сделки финансирането на дефицита по текущата сметка във все по-голяма степен започва да зависи от емитирането на нов дълг.

Фиг.15 Компоненти на платежния баланс

Потенциалният риск за търговският баланс продължава да бъде конюнктурата на енергийните пазари, доминирани от цената на суровия петрол. В резултат на покачването на напрежението в Близкия изток и ограничаването на производството от страна на Ирак цените отново започват да ръстът като надвишават ценовия коридор 22 - 25 щ. д. за барел. Опасността от избухване на сериозен военен конфликт с участието на международни сили в периода 2001-2002 г. е висока, което довежда й до ново покачване на цените. Поради енергоемката структура на българската икономика и ниската ценова еластичност на енергийния внос евентуалното ново покачване на цените довежда до още по-голям дефицит в търговския баланс с възможни последици и за равнището на валутните резерви.

7. Икономическа политика на България във връзка със срива на щатската валута

Следваната от българското правителство, след 1997 г., политика на ниски бюджетни дефицити след 2001 г. трайно променя конкретните си цели в посока постигане едновременно на поставените в Маастрих критерии. Това става чрез прилагането на структурни реформи за разширяване на данъчната база в икономиката:

- намаляване на данъчните ставки,

- насърчаване на икономическата активност,

- подобряване работата на данъчната администрация

- увеличаване събираемостта на налозите

Допълнително е засилена стабилността на държавните финанси и гарантирано трайното поддържане на балансиран бюджет без социално напрежение. Всички тези реформи в бюджетната сфера са допълнени с навременното и съобразено с тенденциите на международните пазари преструктуриране на правителствения дълг. Така към момента е формулирана и следвана последователна държавна политика за дългосрочно поддържане на този дълг в рамките на 25–30% от БВП, което осигурява устойчива основа за развитие на българската икономика.

Може да се каже, че икономическата политика на България през последните години се намира под силното влияние на стремежа за присъединяване към ЕС и темповете на спад на долара. Във връзка с това в страната са извършени редица промени по посока преориентация към новата европейска валута. Според специалисти в областта на икономическата наука и практика в България, сривът на долара не оказва голямо влияние върху икономиката на страната. Това се поддържа от факта, че през последните години българската икономика е по-силно обвързана с еврото, отколкото с долара. Делът на вноса в долари спада от 50% за 1999 г. на 34% за 2004 г., а износът в щатска валута намалява от 61% за 1999 г. на 33,5% за 2004 г. Това определя по-скоро нулево влияние върху търговията. Делът на щатския долар в БВП намалява от 62% преди брейди сделката на 32,7% в края на 2004 г. Общата му сума към момента е 12 млрд. евро. И около 73% от задълженията към чужбина са в евро, а едва 22% са в долари.

Все пак сривът на долара не остава незабелязан у нас. Колебанията на щатската валута са един от основните фактори, довели до рязко увеличаване цените на жилищата в България. Това е така, тъй като сривът на долара причинява обръщане на цените на жилищата в евро, което покачва цените им неимоверно. Най-пряко от спада на долара са засегнати българските износители извън ЕС, където цената на стоките и услугите им се определя в долари. Губят и тези, които се конкурират с компании в страни, където производствената цена е образувана в долари.

В резултат от макроикономическите процеси и следваната от българската държава стратегия, националната икономическа политика през последните години е насочена към намаляване на тежестта на дълговото бреме, което спомага допълнително за облекчаване натиска върху текущите държавни бюджети и гарантира стабилността на паричния съвет.

Последователната и целенасочена политика по отношение на бюджетния дефицит и правителствения дълг се превръща в главен фактор както за стабилността на паричния съвет, така и за засилване скоростта на сближаване равнищата на дългосрочните лихвени проценти. Може да се каже, че икономическата политика на страната се обвързва все повече с еврото като валута и се отдалечава от долара, което в известна степен спомага за преодоляване на рискове, свързани с неговия рязък спад. Така сривът на долара не оказва много силно влияние върху икономиката на страната, а по-скоро негативно отражение има върху гражданите, закупили преди време щатска валута.

Към момента икономическата политика на страната е насочена към стабилизиране чрез завършване на конкретни структурни реформи, включително приватизация, реформи за увеличаване гъвкавостта на пазара на труда, подобряване на здравната и образователната система, както и допълнително да насърчи икономическата активност и ефективност в страната, с което да се стабилизира дългосрочно данъчната база и да се гарантира устойчивост на фискалната политика и икономическия растеж. Тази политика ще позволи дългосрочното поддържане на балансиран бюджет и чрез него необходимите ниски стойности на държавния дълг като дял от БВП, което ще създаде предпоставки за дългосрочно поддържане на ниско равнище на лихвените проценти.

Съществуващата в момента институционална рамка за провеждане на макроикономическата политика на страната е важен фактор за бързо присъединяване на страната към ЕС. Икономическата политика на страната е насочена към провеждането на гъвкава фискална политика на балансиран бюджет и при необходимост – на допълнителни фискални приспособявания за подпомагане на БНБ за постигане на критерия за инфлацията.

Негативното влияние на срива на долара в българските условия може се намалява от повежданата политика за присъединяване към ЕС и приемането на еврото за официална валута.

Влизането в сила на еврото очертава редица предимства пред българската икономика:

- Спестяват се трансакционни разходи на домакинствата и фирмите, тъй като отпада необходимостта от осъществяване на обмяна на валута, както и свързаните с това неопределеност и евентуални загуби на стопанските агенти.

- Премахва се валутният риск, с което допълнително се насърчава и гарантира притокът на капитали в България и се засилват стимулите за сближаване по отношение на лихвените спредове и лихвения процент.

- Автоматично се осигурява по-голяма съпоставимост и прозрачност на цените, което разширява възможността на икономическите агенти в България да правят сравнения между цените на стоките и услугите, да купуват при „най-добри” условия и допринася за засилване на конкуренцията.

- Допълнително се задълбочава финансовото посредничество в България и се постига по-пълна интеграция на националния с европейския финансов пазар. Става възможно осигуряването на по-голяма гъвкавост и маневреност за фискалната политика на страната. България ще се възползва от още едно предимство, характерно за страни членки на ЕС, с паричен съвет. Съществуването на публична, ясно дефинирана във времето и последователно прилагана стратегия за присъединяването на България към Икономическия и паричен съюз е това допълнително предимство за националната икономика и нейните основни агенти – фирмите, домакинствата и чуждестранните инвеститори, когато те вземат своите дългосрочни бизнес решения. Само по себе си съществуването и последователното є прилагане е важна предпоставка за устойчивост на дългосрочния икономически растеж, съхраняването и укрепването на макроикономическата стабилност.

Въпреки неблагоприятните външни обстоятелства, характеризиращи се със сътресения на международните пазари, неизгодните цени на стоките и нарушаването на търговията, реалният БВП отбеляза среден годишен ръст от през 2000–2001 г. Благодарение на предпазливата фискална политика бе постигнато намаляване на общия размер на държавния дълг с над 30 процентни пункта от БВП – от равнище над 100 млрд.$ през 1997 г. до около 69 млрд. $ през 2001 г.

Възстановяването на България е съпроводено със засилващ се дефицит по външната текуща сметка. Забавянето в икономическия растеж на ЕС и финансовата криза в Турция довеждат до спад в нарастването на износа през 2001 г. Правителството реагира чрез затягане на финансовото положение през последното тримесечие на 2001 г. и успява да задържи дефицита по текущата сметка на ниско равнище.

В действителност размерът на външния дълг на страната (държавен и частен) намаля съществено до около 78 млрд.$ от БВП през 2001 г., а резервът в чуждестранна валута поддържа задоволителни равнища. Международните финансови пазари реагират благоприятно на постиженията в изпълнението на програмата за реформи.

През ноември 2001 г. правителството емитира петгодишни еврооблигации на стойност 250 млн. евро при 367 базисни пункта над петгодишните германски облигации. Заявките далеч надхвърлят обема на емисията. Също в края на 2001 г. „Стандарт енд Пуърс“ и „Муудис“ повишава кредитния рейтинг на България. В резултат на успешната сделка за дълга през март 2002 г. е постигнато намаляване на не погасения държавен дълг и разсрочване на погасителните плащания през следващите няколко години.

В този период на срив на валутата на САЩ преобладаващият елемент във външноикономическата политика на България е стремежът за членство в ЕС и НАТО. На етапа вече са затворени редица преговорни глави в процеса на хармонизиране на законодателството с европейските Acquis Communautaire, което е отбелязано като напредък в Доклада на ЕС за 2001 г., като същевременно се подчертава необходимостта от административни реформи – по-специално в съдебната система. Очаква се страната да се присъедини към ЕС след 2007 г.

Икономическите перспективи за България остават добри при положение, че се поддържа ходът на реформите. През февруари 2002 г. Международният валутен фонд (МВФ) одобрява двегодишното стенд-бай споразумение в подкрепа на паричния съвет, по-нататъшната силна фискална позиция и по-дълбоките структурни реформи. Може да се очаква силният икономически растеж в резултат от подобрената стопанска среда и значителния поток преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) да намали бедността, да постави държавния дълг под контрол и да осигури необходимото финансиране за неотложните социални услуги.

Програмата на правителството от октомври 2001 г, точно след събитията в САЩ и срива на щатската валута, очерта добра рамка за постигане главните цели на България за растеж, намаляване на бедността и членство в ЕС, както и стабилна основа за външно подпомагане. По-нататъшните международна подкрепа и партньорство, съчетани с държавно и търговско финансиране, играят основна роля при следващия етап на икономическия преход.

Стратегията на Световната банка за подпомагане е в подкрепа на изпълнението на правителствената програма и в допълнение към стенд-бай споразумението с МВФ. Като се има предвид й международната обстановка стратегията за подпомагане на страната и в цялост икономическата политика е насочена към насърчаване на растеж, обусловен от конкурентоспособен частен сектор, укрепване на държавната администрация и управление, смекчаване на социалните последици от продължаващото преструктуриране и по-ефективно предоставяне на публични услуги, Групата на Световната банка има добри възможности и съдейства на правителството за намаляване на бедността и повишаване на жизнения стандарт .

Към 31 март 2002 г. общият обем на заемите от Световната банка за България възлиза на 1543.1 млн. щ. д. за 27 операции. Те включват 9 структурни операции (870.8 млн. щ. д.) и 18 инвестиционни заема (672.3 млн. щ. д.). Отпусната е и безвъзмездна помощ от Глобалния фонд за опазване на околната среда (GEF) в размер на 9.9 млн. щ. д. От 27-те заема 16 са приключили, от които два са анулирани частично, а 11 са в процес на изпълнение.

Провежданата от правителството през разглеждания период фискална политика продължава да бъде строга и в съответствие с валутния борд. Общият бюджетен дефицит на правителството според хармонизираните стандарти на ЕС (ESA 95) възлизаше на 0,7 % от БВП, а според националната дефиниция - 1 % от БВП за 2001 при планиран бюджетен дефицит от 1,5 % от БВП) Този дефицит се дължи основно на бързо нарастващия дефицит по текущата сметка, който бе само частично неутрализиран от нарастващия излишък от постъпления по социалното осигуряване. Постъпленията нарастват реално с 4,2%, надвишавайки с 9,3 % планираните стойности.

Комбинацията от различни макроикономически мерки продължи да бъде балансирана. С допускането на малък дефицит за финска и на намаляващ първичен излишък, властите разхлабват в някаква степен бюджетната политика. Голямото нарастване на паричната маса не е в резултат на целенасочена политика, продиктувана от валутния борд. Действителните лихвени проценти падат заради непредвиденото нарастване на инфлацията. Реалното нарастване на стойността на лева по отношение на еврото означава затягане на монетарните условия и неутрализира донякъде ефекта от бюджетната политика и движението на действителните лихвени проценти.

Продължава либерализацията на цените. Броят на стоките и услуги с контролирани цени намаля, но тъй като делът на тези стоки и услуги в потребителската кошница нараства, относителният им дял нараства. Понастоящем контролирани са, освен цените за централното отопление и цените на електроенергията за домакинствата и за пътническия железопътен превоз. Повишаването на контролираните цени през 2000 г. възлиза като цяло на 13, 8 % (в края на годината) и допринася с около 2,8 за повишаването на индекса на потребителските цени. За оставащите държавни активи (основно в телекомуникациите, банковия сектор, застрахователния бизнес, енергетиката и корабоплаването, както и държавната тютюнопреработваща компания) новото правителство преразглежда приватизационните стратегии.

Финансовото посредничество остава много ниско и неефективно. Разликата между лихвите по депозитите и лихвите по заемите през 2001 г. е над десет пункта в процентно изражение. Банките са ограничени в дейността си по отпускане на заеми, поради трудностите при просрочка да получат обратно гаранцията по заема и поради криминализирането на заемодателите при определени обстоятелства. Трудно е да се получи дългосрочно кредитиране, за което лихвите са по-високи и силно варират.

България продължава да намалява митническите ставки по вноса. В сравнение със ставките в ЕС обаче те продължават да са високи. Съществуват възможности за намаляване и отваряне на икономиката. Въпреки срива на щатската валута отвореността на икономиката на България нарасна.

Заключение

Степента на риска в световен мащаб в началото на XXI век се изменя в голяма степен. Съединените американски щати, страната, която се счита за абсолютно безрискова, се оказва с един нормален риск, такъв какъвто съществува и в Европа. Безпрецедентните нападения на Световния търговски център и Пентагона показват, че няма неуязвими държави. Системата се разпада, когато рязко скочат цените на златото и петрола и се стига до срива за щатската валута. Изводите - геополитически и икономически: Първо, трябва да се разнообрази достъпът до ресурси. САЩ не могат да гарантират на западния свят достъпа до ресурси, така както беше досега. Европейските политици трябва да разнообразят достъпа.

Нормално е икономика на България да не може да остане незасегната от динамиката на една от световните валути. Левът е фиксиран към еврото и поскъпването на общата европейска валута директно намира израз в поскъпването на българските пари. Още повече че около половината от разплащанията във външната търговия на България са в долари. Ефектите както за бюджета, така и за бизнеса и домакинствата са разнопосочни и поради това е трудно да се прецени дали плюсовете или минусите надделяват. Крайният резултат зависи до голяма степен и от това дали в случая става дума за временна слабост или за трайна тенденция.

От създалата се ситуация за инвеститорите, на България се увеличава рисковата премия, което отдалечава директните инвеститори и изисква все повече доказателства и гаранции от управляващите и бизнеса, че страната ще може успешно да се справи с реформите и критериите към Европейския съюз

Използвана литература

1. Галиц, Л., „Финансов инженеринг”, изд. „Делфин прес”, Бургас, 1994 г.

2. Данаилов, Д., „Международен финансов мениджмънт”, ИСК при УНСС, София, 1999 г.;

3. Захариев, А., Р. Радков, „Валути и валутни сделки”, АИ Д.А.Ценов, Свищов, 2002 г.;

4. Масларов, С., „Международни финанси”, ИСК при УНСС, София, 2002 г.;

5. Масларов, С., „Валута и международни финанси”, изд. „Принцепс”, София, 1999 г.;

6. Норт, М., „Парите и тяхната история”, изд.”Лик”, 2003 г.;

7. Пилбийм, К., „Международни финанси”, изд. „FTP”, София, 1995 г.;

8. Предприсъединителна икономическа програма на Република България (2004 – 2007);

9. Радков, Р., В. Адамов, А. Захариев, „Валути и валутни системи”, изд. „Абагар” Велико Търново, 1998 г.;

10. Стоименов, М., „Финансиране на международната търговия”, изд. „Образование и наука”, София, 1999 г.;

11. Тончев,Т., „Доларът и международната валутна система”, изд.”Лик”, 2001 г.;

12. Стоименов, М., П.Даскалов, С. Масларов, „Международни валутни отношения”, София, 1992 г.;

13. Хърсев, Емил М., „Еволюция на парите: Съвр. етап в развитието на всеобщото парично отношение : [Изследване]”,София : Аргес, 1991 г.; - 183 с. ; 21 с.;

14. В. „Монитор”, „Цените на недвижимата собственост ще скочат максимум с 10 на сто през 2004 г.”, бр.1, 09.2.2004 г.;

15. Bulgaria: Memorandum of Economic and Financial Policies of the Government and the Bulgarian National Bank” 6 August 2004;

16. Buckley, A., The Essence of International Money, Prentice Hall, 1990;

17. Isard, P., Exchange Rate Economics, Cambridge University Press, 1995;

18. Kugman, P., M. Obstfeld, International Economics: Theory and Policy, 3rd Edition, HarperCollins College, Publishers, 1994;

Интернет източници:

19. www.bnb.bg

20. www.minfin.government.

Приложение

Измененията в платежния баланс в милиони щатски долари на страната в периода септември - декември 2001 г.

Полета\Периоди	септември 2001	октомври 2001	ноември 2001	декември 2001
Текуща сметка	-60.2	-115.0	-156.0	-146.6
Стоки, услуги и доход, нето	-86.4	-166.3	-186.0	-212.5
Кредит	655.2	620.4	599.7	511.3
Дебит	-741.6	-786.7	-785.6	-723.8
Стоки, нето	-82.5	-177.9	-163.6	-173.6
кредит	424.6	454.7	451.7	363.8
дебит	-507.1	-632.6	-615.3	-537.4
Услуги, нето	44.5	-3.5	-10.8	-21.5
кредит	210.6	143.3	126.6	113.8
Транспорт	61.3	46.5	44.1	39.7
Пътувания	115.5	47.8	38.7	36.2
Др. услуги	33.8	49.0	43.9	37.9
дебит	-166.0	-146.8	-137.5	-135.3
Транспорт	-67.2	-70.9	-66.2	-58.3
Пътувания	-57.7	-40.7	-33.2	-30.5
Др. услуги	-41.0	-35.2	-38.0	-46.5
Доход, нето	-48.4	15.1	-11.6	-17.4
кредит	20.1	22.4	21.3	33.8
Централна банка	8.6	6.6	5.0	8.8
Държ. управление	2.6	2.6	2.3	4.0
Търговски банки	3.7	5.9	5.8	4.0
Др. сектори	5.2	7.4	8.2	16.9
дебит	-68.5	-7.3	-32.9	-51.2
Централна банка	0.0	0.0	-0.8	0.0
Държ. управление	-11.3	-1.3	-10.7	-18.5
Търговски банки	-54.9	-6.5	-23.4	-26.0
Др. сектори	-2.3	0.6	1.9	-6.6
Текущи трансфери, нето	26.3	51.3	29.9	65.9
кредит	32.9	60.9	36.3	71.5
Държ. управление	1.3	6.3	0.4	13.7
Др. сектори	31.6	54.5	35.9	57.7
дебит	-6.7	-9.6	-6.4	-5.6
Държ. управление	-1.3	-4.4	-1.7	-0.3
Др. сектори	-5.4	-5.2	-4.7	-5.2
Капиталова и финансова сметка	74.9	103.9	126.6	-301.8
Капиталова сметка	-0.0	-0.0	-0.0	-0.0
Капиталови трансфери, нето	-0.0	-0.0	-0.0	-0.0
кредит	0.0	0.0	0.0	0.0
Държ. управление	0.0	0.0	0.0	0.0
Др. сектори	0.0	0.0	0.0	0.0
дебит	-0.0	-0.0	-0.0	-0.0
Държ. управление	0.0	0.0	0.0	0.0
Др. сектори	-0.0	-0.0	-0.0	-0.0
Финансова сметка	74.9	103.9	126.6	-301.7
Преки инвестиции, нето	30.2	6.2	99.5	122.6
В чужбина	-3.6	-0.4	-0.1	-0.1
Дялов капитал	-2.4	-0.3	-0.0	-0.0
Друг капитал	-1.2	-0.1	-0.1	-0.0
Реинвест. печалба	0.0	0.0	0.0	0.0
В страната	33.8	6.6	99.6	122.7
Дялов капитал	17.5	41.7	60.1	64.0
Друг капитал	15.8	-35.6	39.0	58.2
Реинвест. печалба	0.5	0.5	0.5	0.5
Сливания и придобивания, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Портфолийни инвестиции, нето	-36.4	25.7	251.5	15.1
Активи	-20.3	30.4	76.4	17.3
Акции	0.4	0.1	0.4	1.6
Облигации	-20.6	30.3	76.0	15.7
Пасиви	-16.2	-4.8	175.1	-2.2
Акции	-4.8	0.4	-0.0	-0.2
Облигации	-11.4	-5.1	175.1	-2.0
Други инвестиции	77.3	210.7	97.2	-331.2
Активи	61.5	78.5	99.9	-133.3
Търговски кредити, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Заеми	-0.1	-0.0	9.0	1.8
Държ. управление	0.0	0.0	0.0	0.0
Дългосрочни, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Търговски банки	0.0	0.0	0.0	-0.0
Дългосрочни, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Краткосрочни, нето	0.0	0.0	0.0	-0.0
Др. сектори	-0.1	-0.0	9.0	1.8
Дългосрочни, нето	-0.1	-0.0	9.0	2.0
Краткосрочни, нето	-0.0	0.0	0.0	-0.2
Валута и депозити	61.7	77.2	89.4	-127.2
Държ. управление	0.0	0.0	0.0	0.0
Търговски банки	61.6	80.2	88.5	-147.5
Др. сектори	0.2	-3.0	0.9	20.4
Други активи	-0.2	1.3	1.6	-8.0
Централна банка	-0.4	-0.4	-0.4	-0.4
Държавно управление	0.0	1.6	1.8	-1.8
Търговски банки	0.2	0.1	0.2	-5.7
Краткосрочни, нето	0.2	0.1	0.2	-5.7
Други	0.0	0.0	0.0	0.0
Пасиви	15.8	132.2	-2.7	-197.9
Търговски кредити, нето	13.3	151.5	-24.6	-144.4
Заеми	-74.5	-9.8	-3.0	-110.5
Централна банка	-10.0	-42.3	-29.6	-9.8
Ползвани кредити от МВФ, нето	-10.0	-42.3	-29.6	-9.8
Дългосрочни заеми, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Държавно управление	-65.7	39.8	0.0	-45.8
Дългосрочни заеми, нето	-65.7	39.8	0.0	-45.8
Краткосрочни заеми, нето	0.0	0.0	0.0	0.0
Търговски банки	0.6	2.0	-0.3	-1.0
Дългосрочни заеми, нето	0.8	0.2	0.4	-0.7
Краткосрочни заеми, нето	-0.2	1.8	-0.8	-0.3
Др. сектори	0.6	-9.2	26.9	-53.9
Дългосрочни заеми, нето	-4.0	18.9	23.4	14.7
Краткосрочни заеми, нето	4.6	-28.2	3.5	-68.7
Валута и депозити	30.6	15.7	5.9	20.7
Други пасиви	46.3	-25.2	19.1	36.3
Други	0.0	0.0	0.0	0.0
Резерви на БНБ (увеличение)	3.8	-138.7	-321.7	-108.3
Монетарно злато	0.0	0.0	0.0	0.0
Специални права на тираж	9.8	-21.8	40.8	9.8
Резервна позиция при МВФ	0.0	0.0	0.0	0.0
Валутни резерви	-6.0	-116.9	-362.4	-118.1
Грешки и пропуски	-14.7	11.1	29.5	448.4