 |
|
УНСС София
Курсова работа
Теоретични основи на данъчното облагане
Специалност: Данъчно облагане
Предмет: Данъчно облагане
2009
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност на данъка. Видове данъци.
2. Теории за същността на данъците
4. Същност на данъчното облагане.
5. Основни начини на данъчно облагане.
6. Елементи на данъчното облагане
7. Данъчна система и данъчна политика
1. Същност на данъка. Видове данъци.
Данъкът е парично, невъзвръщаемо и безвъзмездно парично плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата. Данъкът е редовен бюджетен приход, който наред с другите приходи по бюджета отива за посрещане на публичните потребности. Данъкът е не-възвръщаем в смисъл, че се плаща, без от това да възниква задължение за държавата за връщането му (разбира се, има се предвид законосъобразното определяне на данъка - ако е надвзет, естествено трябва да се прихване или върне надвзетата сума). Безвъзмездността на данъчното плащане се състои в това, че срещу него не се получава пряк насрещен еквивалент. Авторитетният френски учен Г. Ардант определя данъка именно като задължителна вноска, която няма пряк еквивалент. Този белег различава данъка от таксите, въпреки редица други общи черти, които разкриват двете категории плащания в бюджета.
…………………………………..
4. Същност на данъчното облагане.
Имало е периоди, когато данъчното облагане е зависило изцяло от волята на владетеля, при което определени класи и съсловия били освободени от плащането на данъци- аристокрацията, военните и духовенството. В борбата си с феодалната аристокрация, буржоазията се е стремяла да защити своите интереси и в областта на данъчното облагане. Тази цел преследва издигнатия принцип за всеобщност на данъчното облагане, което означава, че всички без изключение са длъжни да плащат данъци когато съществуват условия за това.
През 1776г. А. Смит формулира т.н. данъчни принципи, които са известни като класически принципи на данъчното облагане. Това са:
а) принцип на равнопоставеност на данъка или данъчното облагане, който се среща и като съразмерност на данъка спрямо обектите на облагане т.е. данъка да обхваща и облага всички облагаеми обекти равномерно или съразмерно;
……………………………….
7. Данъчна система и данъчна политика
Държавата, за да изпълнява своите задачи и функции има нужда от парични средства. Затова произходът и развитието на понятието „финанси” характеризира създаването на финансите на държавата. Акумулирането на парични средства в държавата се извършва и чрез данъците. В такъв смисъл те са важна част от финансовата система и по-точно на приходната й част. Компонентите на данъчната система са различните видове и брой на прилаганите данъци, както и начините на облагане, събиране, отчитане и контрол върху данъчното облагане, т. е. тяхната организация. Към компонентите на данъчната система се отнасят и органите, които осъществяват практическата данъчна политика - това са органите, които осъществяват облагането, събирането, отчитането и контрола върху данъците. Съвкупността от прилаганите данъци, тяхната организация и акумулиране, осъществявани от съответните органи, формира данъчната система. Следователно данъчната система е съвкупност от части, свързани .с обща функция -акумулиране на данъците в бюджета. Данъчна система, която обхваща по-голям или по-малък брой прилагани данъци, по съдържание и форма е плуралистична, а не монистична, обхващаща само един данък. Може да се приеме, че данъчната система на държавата винаги е била плуралистична.
…………………………………….
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Славков Б. и др., Данъчно облагане за 2007г., ИК“Труд и право”, С.,2004г.
2. Динев Д., Модерният вътрешен контрол, С., 1999г.
3. Ф. Ноймарк Цит. по В. Адамов и В. Стоянов; Цит. изт.; стр.58
4. Новото данъчно законодателство през 2007г. – Георги Петков, Людмила Мермерска, Ивайло Кондарев, изд. на ИК “Труд и право”, София 2004г.;
………………………………………….
Темата е изготвена 2009 г.
Ключови думи:
данък – същност, видове и основни функции; данъчно облагане – същност, основи и елементи; данъчна система и данъчна политика
]]>
