---

---

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Специалност: Икономика и бизнес администрация

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

„Какви положителни промени настъпиха в българската икономика след въвеждането на валутния борд?”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение. 2

1. Предпоставки за въвеждането на валутен борд в България. 3

2. Въвеждане на валутен борд у нас – основни характеристики. 5

3. Ефекти от въвеждането на валутен борд. 8

3.1. Инфлация. 8

3.2. Икономически растеж. 8

3.3.. Инвестиции. 9

3.4. Бюджетен дефицит. 9

3.5. Равнище на международни резерви. 9

3.6. Резултати от въвеждането на Валутен борд у нас. 11

4. Валутен борд и членството на Република България в ЕС. 13

Изводи и обобщения. 15

Използвани информационни източници:. 16

Въведение

Валутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:

-         валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута – долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път;

-         валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М0);

-         валутният борд не отпуска кредити на правителството;

-         валутният борд не провежда монетарна политика – не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки);

-         валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута;

-         няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.

Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ - ако резервната валута е долар, Еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута.

...........................................................................................................................................

3. Ефекти от въвеждането на валутен борд.

3.1. Инфлация.

Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите) който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 година. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката.

 3.2. Икономически растеж.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,6% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4,11% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига темп от 5,4%).

...........................................................................................................................................

4. Валутен борд и членството на Република България в ЕС.

Резултатите от въвеждането на валутния борд и от останалите пропазарни реформи са несъмнено положителни. При тази ситуация възниква въпросът: след като досега са налице нетни ползи, дали това се отнася и за бъдещето. Възможно ли ще бъде изпълнението на критерия от Маастрихт за инфлацията, който се явява една от основните пречки пред приемането на еврото като законно платежно средство в страната? При сегашния висок темп на инфлация това изглежда трудно постижимо. Следването на тежката процедура е единствена формална възможност, но тя ще представлява ненужно забавяне и може да наложи административен контрол върху цените, както се случва в други страни, наскоро приели еврото.

В такъв случай може би е добре да се помисли за алтернативен вариант - да се позволи на еврото да циркулира и да се използва свободно в българската икономика заедно с лева. Това ще означава запазване на валутния борд и на настоящия валутен курс спрямо еврото.

Всяка промяна на паричния режим към момента трудно може да се обоснове и е твърде вероятно да доведе до дестабилизация и значително преразпределение на доходите в икономиката. Тя би била от полза за малки групи от обществото за сметка на всички останали. По тази причина валутният борд все още представлява най-добрия паричен режим за България.

Таблица 3: Българската икономика преди и след въвеждането на валутния борд

Източник: Национален статистически институт, Българска народна банка,

...........................................................................................................................................

Използвани информационни източници:

1.      www.easibulgaria.org/Currency_Board.doc

2.      www.capital.bg/show.php?

3.      ime.bg/bg/articles/sedem-godini-waluten-bor

4.      ime.bg/bg/articles/sedem-godini-waluten-bor

5.      www.bg-news.org/news146454_5 - 68k

...........................................................................................................................................

            Темата е изготвена 2009 г.

            Съдържа таблици и графики.

            Най-новата информация е от 2007 г.

            Ключови думи: валутен борд, инфлация, икономически растеж, БВП, инвестиции, бюджетен дефицит, международни резерви, европейски съюз, финансова криза, БНБ, ефекти, резултати