Преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз по глава 25 "Митнически съюз", започнали на 12 юни 2001 г., са безспорно признание за постигнатото от администрацията на Агенция "Митници" за последните години.

Около 70% от българското митническо законодателство вече е хармонизирано с правото на Общността. Законът за митниците и Правилникът за неговото прилагане създадоха подробна и ясна регламентация на цялата митническа дейност и въведоха облекчения и прозрачни правила за икономическите оператори.

Освен хармонизирането на законодателството и повишаването на административния капацитет, митническата администрация постигна напредък и в областта на компютъризацията и засилването на граничния контрол. Взаимоотношенията с икономическите оператори бяха подобрени, предприеха се мерки за улесняване на търговията.

Митническата администрация предприема мерки за намаляване времето за престой на границите, за защита на правата върху интелектуалната собственост, за борба срещу икономическата и организираната престъпност.

Предложените от Агенция "Митници" проекти за финансиране по програма ФАР 2001 за продължаване на реформата в митническия сектор са защитени успешно по време на трите мисии на Европейската комисия за програмиране.

Предмет на магистърския проект е анализа върху митническото агентиране, като се поставя акцент върху ползата от използването на такава услуга, административно управленските аспекти дейността на агенция “Митници” в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.

Целта на магистърския проект е да се изследва процеса на модернизиране на митническата дейност в Република България затова ще се посочат проблемите и перспективите, стоящите пред митническите агенти.

За постигане на поставената цел се решават следните изследователски задачи:

- анализират се правомощията на митническите агенти;

- изследва се административния и организационен капацитет на митническата администрация;

- представя се същността на митническата дейност като цяло в страната ни.

На тази основа се правят изводи за постиженията и нерешените задачи относно въпроса за митническото агентиране у нас.

Глава първа. Характеристика на българските митници.

1. Дейност на митническите органи.

Митническата политика, като извънредно важен лост за икономическо развитие на всяка страна трябва правилно да се определя и насочва. С прехода от централно планирана, към пазарно ориентирана икономика пада монополът на държавата върху външноикономическите отношения, налага се линия на либерализация на стопанската дейност, на преструктуриране на националното производство, улесняване на чуждестранните инвестиции и търговия, изменят се функциите, пълномощията и структурите на държавните институции.

Съвременните събития в Източна Европа и в бившия Съветски съюз и по-специално ускореното движение напред към пазарно ориентирана икономика накараха редица митнически администрации да преоценят своята роля.

Страните, поели пътя на пазарната икономика, провеждат в по-голямата си част радикални промени както от политически, така и от икономически характер.

Поради различната степен на икономическо развитие на страните, различните им политически цели и строй, различните им производствени и потребителски възможности, всяка страна изгражда своя митническа политика, отговаряща най-добре на нейните политически, икономически и социални интереси.

Държавата поема върху себе си функции на регулиране, т.е. тя започва да прави “Правилата на играта”. Не става дума за пряка намеса на държавните органи в производствените и външнотърговските процеси, което е характерно за планово организираната икономика, а за осигуряване на насочеността на икономическото развитие с оглед постигане на научнотехнически, икономически и социален прогрес.

Държавното регулиране на пазарната икономика в крайна сметка се определя от необходимостта да се решават макроикономически и социални проблеми в интерес на нацията. Разрешавайки, забранявайки или ограничавайки вноса или износа на съответните стокови позиции, държавата фактически влияе върху интензивността на външноикономическите контакти. Аналогичен е резултатът, когато тя установява високи митнически ставки по вноса на стоки от чужбина, когато определя ниски равнища на митническото облагане, т.е. митническата политика на държавата е с определяща роля в общо икономическото развитие на страната.

Законът за митниците е устройствен закон, той дава процедурите и правилата за работа. Това е модерен и европейски закон. Неговият дух е либерален по отношение на възможността да се прилагат правилата на играта такива, каквито са в Европейския съюз и в повечето държави с пазарна икономика. От друга страна той е много по-строг спрямо нарушителите - размерите на глобите вече са много по-големи, въвежда се отнемане за определен период от време на правото да се извършва търговска дейност, митническата администрация има възможност да проверява сметки на нарушители. Нещата са балансирани. Това е един от законите, които са основен белег дали отиваме към евроинтеграция или не.

Законът за митниците и ППЗМ[1] либерализират твърде много митническия режим и премахват бюрократичните пречки за развитието на международното сътрудничество в търговията и производството. С тях успешно е извършено кодифицирането на митническите нормативни актове и подробно се изясняват правата и задълженията на митническите органи и на физическите и юридическите лица, което намалява възможностите за административен произвол. ЗМ, ППЗМ и издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове в своята съвкупност образуват митническото право.

С термина „Митническо право” се обозначава съвкупността от правните норми, с които се регулират процесите на образуване, разпределение и натрупване на финанси в държавния бюджет, т.е. част от нормите на финансовото право.

Митническото право е компонент на финансовото право. Във връзка с предмета на настоящата дипломна работа, особено важно е да изясним кои са субектите на митническите правоотношения. Всяко митническо правоотношение има два субекта. Знаем, че активен субект винаги е държавата, а в конкретното митническо правоотношение активен субект са митническите органи. Пасивен субект в правоотношението може да бъде конституирано както физическо, така и юридическо лице. С оглед на това физическите лица трябва да бъдат правоспособни и дееспособни, а юридическите лица да са дееспособни, което се установява чрез решение на съда за регистрацията по Търговския закон.

Според член 2. от Закона за Митниците дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно - процесуалния кодекс.

Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/ или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/ или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Митническата администрация[2]

1) участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2) участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3) осъществява международните митнически връзки;

4) събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5) осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1) да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3) да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

4) да изискват представяне на документ за самоличност;

5) да изискват писмени или устни обяснения;

6) да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

7) да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

8) да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

9) да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10) да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс;

11) да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура.

2. Дейност на Агенция „Митници”.

Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.[3]

Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания.

Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

При осъществяване на своите функции директорът на Агенция „Митници” се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.

Заместник-директорите на Агенция „Митници” се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Агенция „Митници” събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Агенция „Митници” е администратор на:

1) приходите от такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет;

2) приходите от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол;

3) деветдесет на сто от приходите на сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени;

4) приходите от експлоатация на недвижимо имущество частна държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5) двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7) приходите от ползване на почивната база;

8) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон;

9) приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

3. Митнически служители.

Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация.

Митническите служители не могат:

1) да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на, търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

2) да сключват допълнителни трудови договори, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.

Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.

В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.

Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции.

Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници” определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления и за материално стимулиране.

Средствата определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година

Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение се определя с наредба, издадена от министъра на финансите.

Митническите органи:

1) осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2) изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3) прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4) защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5) организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс;

6) организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7) осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8) издават решения за прилагането на митническите разпоредби.

9) организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс;

10) осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.

Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При осъществяване на правомощията специализирани контролни органи на Агенция „Митници” имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1) да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2) да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3) да представят митнически знак и служебна карта;

4) да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция „Митници”;

5) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция „Митници”.

За неизпълнение на задълженията си митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

4. Митнически режими и процедури.

Понастоящем българската митническа администрация разполага с натрупан опит по прилагане на националната търговска политика, в т.ч. сключените преференциални споразумения като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС и многократната разлика в обемите търговия, е несъмнена необходимостта от концентриране на усилията в периода до присъединяването за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегическите цели.

Митницата има решителна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. На първо място при събиране на митническите сборове - едно от най-важните пера за бюджета на всяка държава. В същото време услугите, предоставяни от митниците са насочени към изпълнение на серия от нефискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решителната роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик на упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническото обслужване и адекватна организация на дейността, способна да отговори на високите критерии за контрол и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни - членки. Като се има предвид обемът на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащи и бъдещи търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен превишава тази на една национална митница.

Първа стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците, което за България е вече факт. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел Митници на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

- Митническият кодекс на Общността е в сила от 01.01.1993 година и обединява всички митнически разпоредби на страните - членки в единствен и единен акт, като регламентира:

- Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

- Елементите, на базата, на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки, включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките – не преференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

- Разпоредбите, прилагани към стоки, въведени на митническата територия, които още не са получили митническо направление, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митницата, общо деклариране (манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

- Митническото направление, включително митнически процедури по поставяне на стоки под митнически режим, деклариране на стоките - нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне и пасивно усъвършенстване, износ и вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

- Митническото задължение, включително възникване, заплащане обезпечаване, погасяване, срокове и начини на плащане.

- Правото на обжалване.

Разпоредбите на Правилника за приложение на Митническия кодекс на ЕС са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някои правила, с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване при тяхното прилагане. Разширява се обхватът на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само към специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват всички общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, не преференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоките и условията за прилагане на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредби по прилагане на процедурите по транзита, по митническите икономически режими, както и други разпоредби, включени в международни митнически конвенции, действащи на територията на Общността.

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките 1996 е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селскостопанските стоки и преработените селскостопански стоки. В сила е новата Митническа тарифа, отразяваща направените в комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки, ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки.

По отношение на правилата за произход България има значителен напредък. Въведени са новите преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Европейското споразумение за асоцииране, като по този начин се прилага многостранната система на кумулация на произхода. Натрупан е значителен практически опит във взаимното сътрудничество със съответните страни по споразуменията по последващия контрол по издадените документи, удостоверяващи произхода въведени са и нови преференциални правила в търговията със страните - бенефициенти по Общата система за преференции.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация.

За да се улесни движението на стоковите потоци е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване при пълно гарантиране на интересите на държавата. Това е възможно само при развитието и прилагането на съответните процедурни правила и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

През последните години нарушенията на транзита са довели до значително изтощаване бюджетите дори на страните - членки на ЕС и до нелегален трафик на европейските пазари на необмислени и тотално неконтролирани стоки, излагайки на опасност не само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите й предимства и гарантиране на по-голяма защита срещу растящите рискове.

Пълноценно функционираща митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и тези, формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и подготовката на кадрите. Необходимо е също специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Глава втора. Митническо агентиране.

1. Митнически агент като понятие.

При прилагането на новото митническо законодателство в практиката възникват въпроси, свързани преди всичко с прилагането на някои институти, които са нови за българското митническо право.

Един от тези институти е институтът на представителството пред митническите органи, регламентиран в член 18 от Закона за митниците. Съгласно член 18 , алинея 1 от Закона за митниците (обнародван в ДВ, брой 15 от 06.02.1998 година, в сила от 01.01.1999 година, с изменения и допълнения) всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в Закона за митниците и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

Терминът "представителство", в българския език съгласно "Етимологичния речник на българския език" за първи път се споменава в брой на "Летоструй" от 1872 година - като представник - представител - заето в българския език вероятно от руското "представить", "представлять".

Основно значение на думата "представителство" съгласно "Български тълковен речник" от 1963 година е "оставям нещо на разположение на някого", "представям документи". "Представител" - "който действува от името на някого или нещо".

От текста в закона се разбира, че представителството е правната възможност на физически и юридически лица да бъдат представлявани пред митническите органи. Те са в правото си да извършват всички действия и процедури, предвидени в митническото законодателство. Т.е. пасивният субект на митническото правоотношение може да бъде обозначаван по различен начин - митнически представител, митнически агент.

Законът за митниците не съдържа други разпоредби относно представителството, а с член 18, алинея 2 препраща към Правилника за прилагане на Закона за митниците, където подробно са описани условията, на които трябва да отговарят лицата, които желаят да действат като митнически представител и митнически агент, документите, които са необходими за придобиване на това качество и процедурата, по която едно лице придобива правото да действа като митнически представител или митнически агент (член 1 до 26 от ППЗМ).

От така изложения текст оставаме с впечатление, че уредбата на обикновеното представителство по алинея 1 не се нуждае от допълнителни разпоредби в правилника.

Ако приемем тази хипотеза, то представителството пред митницата за действия, свързани с обмитяването на стоките, по нищо няма да се различава от класическия институт на упълномощаването в гражданското ни законодателство, т.е. в ЗЗД и Търговския закон.

Институтът на представителството според действащото законодателство обединява правната регламентация относно възможността на субектите да извършват правни действия от чуждо[4] име с непосредствено действие за друго лице - представлявания.

Терминът е многозначен и разкриването на съдържанието му се обуславя от сферата на приложение на представителството, мястото на неговата правна уредба, спецификата на неговото проявление и други признаци.

Правната доктрина е достигнала до извода, че представителството бива два вида:

- законово, когато представителната власт не зависи от волята на представлявания, а произтича от закона или от друг акт (например синдикът съгласно член 658 от Търговския закон);

- доброволно, когато пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания (например съгласно член 10 от Закона за административното производство, заинтересуваните граждани и организации и техните законни представители могат да упълномощават други лица да ги представляват в административното производство).

Понякога поради разстояние, липса на време или достатъчно познания не можем да извършим определени действия, с които получаваме права или се задължаваме. В такива случаи упълномощаваме друго лице, което извършва тези действия от наше име и ни представлява. Фактът, че сме упълномощили някого да ни представлява съвсем не означава, че не можем лично да извършим действията, за които сме упълномощили. Пълномощникът също не е длъжен да извърши действията, за които е упълномощен. Задължение се създава само на основание на трудов договор, или на друг договор.

С оглед на предмета на настоящия магистърски проект се налага да изброим най-често срещаните случаи на представителство и упълномощаването не претендира за изчерпателност.

Лицата, които могат да представляват други лица пред митницата са следните[5]:

- представител или митнически агент съгласно член 18 от Закона за митниците;

- търговски управител (прокурист) по смисъла на чл. 21 от Търговския закон, който съгласно член 22, алинея 1 от същия закон има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца и да упълномощава други лица за извършване на определени действия;

- търговски пълномощник по смисъла на член 26 от Търговския закон, който може да извършва само посочените в пълномощното му действия, свързани с обикновената дейност на търговеца ( в случая това може да е например обмитяване на стоките);

- търговски помощник по смисъла на член 30 от Търговския закон;

- пълномощник, упълномощен с обикновено или нотариално заверено пълномощно по смисъла на член 36 и следващите от Закона за задълженията и договорите;

- адвокат, който защитава правата и законните интереси на своите доверители и подзащитници, като ги представлява пред всички административни и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, съгласно член 8, точка 4 от Закона за адвокатурата.

В настоящия случай интерес за нас представлява доброволното представителство на гражданите и юридическите лица пред митницата във връзка с действията по обмитяването на стоките и издаването на административни актове съгласно член 18 от Закона за митниците.

2. Функции на митническия агент

Условията и редът, при които представителството се осъществява от митнически агент, се определят в Правилника за прилагане на Закона за митниците.

Представителят трябва да бъде местно лице, освен в изрично посочените в този закон случаи.

Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

За издаване на решение от митническите органи във връзка с прилагането на митническите разпоредби лицето, поискало издаването му, трябва да представи цялата необходима информация и документация.

Решението трябва да бъде взето и съобщено на молителя в срок, определен в правилника. Когато искането за решение е направено писмено, решението трябва да се вземе в предвидения в правилника срок, считано от датата, на която искането е получено от митническите органи. Решението се съобщава писмено на молителя.

Когато митническите органи не могат да се произнесат в определения срок поради необходимостта от събиране на допълнителна информация, те трябва да уведомят молителя преди неговото изтичане, като посочат причините и необходимия им срок за вземане на исканото решение.

Решенията на митническите органи, с които се отхвърлят исканията на лицата или са неблагоприятни за тях, трябва да са мотивирани.

Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна и когато такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението. Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Правомощията, функциите, които един митнически агент може да изпълнява и поема са следните:

- митническо агентиране;

- изготвяне на митнически документи, сертификати, удостоверения и др.

- съгласуване с ведомства;

- обезпечаване на стоки и товари при транзитиране със собствена банкова гаранция;

- митническо складиране;

- консултации;

- застраховки;

- превод и легализация;

- международна спедиция;

- посредничество за контакт със сходни митнически агенции в страната.

3. Разновидности на представителството.

За прилагане на митническото законодателство и предвид разпоредбите на чл. 18 и 70 във връзка с чл. 202 от Закона за митниците представителството може да бъде:

1) пряко - когато представителят действа от името и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъдат посочени обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното, или

2) косвено - когато представителят действа от свое име и за сметка на друго лице на базата на нотариално заверено пълномощно, в което задължително следва да бъде посочен обемът на представителната власт и митническото учреждение, пред което важи пълномощното.

Когато представителят е юридическо лице, той посочва със заповед служителите с точните им паспортни данни и длъжностите им, на които се делегират правата по осъществяване на представителната власт на юридическото лице за съответното, посочено в същата заповед, пълномощно.

Когато представителят е упълномощен от чуждестранно лице, той трябва да представи на компетентните митнически органи заверен и легализиран превод на актовете, от които произтичат както неговите представителни права, така и представителните права на чуждестранното лице, подписало пълномощното, и които дават възможност за точна идентификация на тези лица и на техните правомощия[6].

Митническите учреждения водят регистри на представителите, в които съхраняват копие от съответното пълномощно и приложенията към него.

Всяка промяна в правния статут на представляваното лице или на представителя трябва да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването й в митническото учреждение, в което е регистърът по ал. 1, за да бъде вписана в него.

Представителят е длъжен да се легитимира с пълномощно и с документите, от които произтичат неговите представителни права.

Представителите се подписват, като прибавят към имената си от чие име, за чия сметка и в какво качество действат.

Митническото учреждение следи за представителната власт служебно и може по всяко време да иска удостоверяване на представителната власт от представителя.

При изключителни обстоятелства, ако представителят не е в състояние да изпълни задълженията си, да защити правата и законните интереси на представлявания или представителството бъде прекратено, началникът на митническото учреждение може по искане на заинтересуваното лице да удължи срока за извършване на съответното действие или процедура, ако това е допустимо от митническите разпоредби.

Лицата, които желаят да осъществяват пряко или косвено представителство пред митническите органи като митнически агенти, трябва да получат разрешение от министъра на финансите.

Разрешението за митнически агент се издава от министъра на финансите на физически лица, търговски дружества и еднолични търговци по предложение на началника на Главното управление на митниците, съпроводено със становище на комисия, определена със заповед на министъра на финансите.

Комисията се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват най-малко трима представители на Главното управление на митниците, един представител на данъчната администрация, един представител на Министерството на финансите и по един представител на Българската търговско-промишлена палата и на Българската стопанска камара. В комисията могат да бъдат включени и други лица - представители на браншови организации на митническите агенти. Комисията се председателства от представител на Главното управление на митниците.

Комисията заседава веднъж на 3 месеца, като при необходимост може да заседава и по-често. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, а при равен брой гласове решаващ е гласът на председателя.

В разрешението на министъра на финансите се определят едно или няколко митнически учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, за които е валидно разрешението и в които митническият агент може да осъществява своята дейност.

Разрешението се издава и за лицето, желаещо да осъществява дейност като митнически агент. В случаите, когато се издава разрешение на търговец, то обхваща и физическите лица, които го представляват съгласно Търговския закон.

Разрешенията се издават от министъра на финансите в двумесечен срок от датата на постъпване на предложението от началника на Главното управление на митниците и влизат в сила от деня на издаването им[7].

Министърът на финансите уведомява заинтересуваното лице за решението си.

Разрешенията на министъра на финансите могат да бъдат временни - за срок до 1 година, или безсрочни.

Министърът на финансите може да отменя дадените от него временни или безсрочни разрешения.

Всяко лице, което желае да осъществява дейност като митнически агент, трябва да подаде искане до началника на Главното управление на митниците, като приложи към него следните документи[8]:

1) Когато искането се подава от търговец:

а) удостоверение от съда за актуалното състояние на търговското дружество или едноличния търговец;

б) копие на документ за Единния идентификационен код (ЕИК) по Единния държавен регистър на стопанските и други субекти "Булстат" в Република България;

в) удостоверение от териториалното управление на данъчната администрация по местоседалището на лицето, че то няма задължения към държавата;

г) свидетелство за съдимост - за физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

д) копие от диплома за завършената последна степен на образование на физическите лица, представляващи търговеца, съгласно решението за съдебна регистрация;

е) документ за платена такса по чл. 22;

2) Когато искането се подава от физическо лице, към него се прилагат:

а) копие от документ за самоличност;

б) документ за адресна регистрация;

в) свидетелство за съдимост;

г) копие от диплома за завършената последна степен на образование;

д) документ за платена такса по чл. 22.

Физическите лица по ал. 1, т. 1 и 2 представят професионална автобиография, придружена с документ за квалификация и преквалификация в областта на митническата дейност - ако притежават такива.

В искането трябва да бъдат посочени и митническото учреждение, където се намира седалището на търговеца, или адресът на физическото лице, както и митническите учреждения - митници, митнически бюра и митнически пунктове - основни изпълнители на митническия надзор и контрол, съгласно чл. 7, ал. 6 от закона, в които лицето желае да осъществява дейност като митнически агент.

Исканията се регистрират в Главното управление на митниците, разглеждат се по реда, по който са постъпили, и ако искането и приложените към него документи отговарят на изискванията, се представят за разглеждане на комисията.

При вземане на решенията комисията по чл. 7 взема предвид професионалния опит и квалификация на лицата в митническата дейност.

Разрешението се издава временно - за срок 1 година, когато лицето не е било титуляр на постоянно разрешение за митнически агент.

Два месеца преди изтичане на срока митническият агент подава искане до началника на Главното управление на митниците, ако желае да продължи дейността си в митническите учреждения, за които е имал временно разрешение.

Към искането лицето следва да приложи:

1) за търговци - документите по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМ;

2) за физически лица - документите по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗМ.

Искането за получаване на постоянно разрешение се изпраща за проучване и становище на съответния(те) началник(ци) на районно(и) митническо(и) управление(я), в състава, на което(които) е(са) митническото(ите) учреждение(я), за което(които) агентът е имал временно разрешение.

4. Нормативни изисквания за учредяване на длъжността “митнически агент”

Както вече споменах, за извършване на действията и процедурите, предвидени в Закона за митниците и в нормативните актове по прилагането му, всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи от митнически представител или митнически агент. Митническият представител или агент може да извършва всички действия и процедури по Закона за митниците и нормативните актове по прилагането му, за които е упълномощен от представлявания[9].

Министърът на финансите издава постоянно разрешение, като се спазва процедурата, или прави мотивиран отказ в двумесечен срок от датата на получаване на предложението на началника на Главното управление на митниците. Постоянното разрешение и отказът влизат в сила от деня на издаването им.

До вземане на решение от министъра на финансите действието на временното разрешение не се преустановява. Митническият агент може да осъществява дейност въз основа на временно съгласие, което се издава от началника на Главното управление на митниците.

Митническите агенти, които искат да осъществяват дейност и в други митнически учреждения, които не са включени в разрешението на министъра, трябва да подадат искане, придружено от документите по чл. 8, ал. 1 на ЗМ, за да им бъде издадено разрешение за митнически агент за конкретните митнически учреждения.

Всеки митнически агент е длъжен в срок до 2 месеца, считано от датата на издаване на разрешението, и за всяко митническо учреждение, за което това разрешение е издадено, да представи на началника на всяко съответно митническо учреждение писмено:

1. Адреса, на който ще се съхраняват документите:

1.1. Дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

1.2. Документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

а) документ за възлагане на митническото оформяне на стоката;

б) копие на митническата декларация;

в) копие на транспортния документ;

г) копие на опаковъчен лист, ако има такъв;

д) фактура или друг равностоен документ за заплащане на извършената услуга;

е) други документи, ако има такива, както и цялата кореспонденция, свързана с митническото оформяне на стоката.

2. Телефони, теле факс, електронна поща и други средства за комуникация;

3. Образец от печата му и спесимен (и) от подписа (ите) на лицата, които го представляват, съгласно Търговския закон.

Митнически агент, който не е изпълнил задължението, няма право да започва извършване на дейността си.

Митническият агент е длъжен в срок 3 дни след промяната на средствата за комуникация да представи писмено на началника на всяко митническо учреждение, за което има издадено разрешение, данните за новите средства за комуникация.

Всеки митнически агент е длъжен да съхранява в помещение, намиращо се в района на действие на митница или митническо учреждение, за което е издадено разрешението, следните документи[10]:

1) дневник за отчитане на извършената дейност като агент;

2) документите за всяка операция, свързана с митническото оформяне, като:

а) документ за възлагане на митническото оформяне на стоката;

б) копие на митническата декларация;

в) копие на транспортния документ;

г) копие на опаковъчен лист, ако има такъв;

д) фактура или друг равностоен документ за заплащане на извършената услуга;

Документите се съхраняват за 5-годишен срок.

Митническият агент изготвя митническата декларация, представя стоките и всички необходими документи за проверка и при необходимост обезпечава митните сборове съгласно действащите разпоредби.

Когато митническият агент действа от името и за сметка на друго лице, той трябва да представи пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

Когато митническият агент действа от свое име и за сметка на друго лице, той депозира пред началника на съответното митническо учреждение пълномощно, което трябва да съдържа номера на разрешението за митнически агент. Ако в пълномощното е предвидено, митническият агент може да определи своите служители, които ще могат да извършват митническо оформяне на стоките, със заповед, която също се депозира пред началника на съответното митническо учреждение.

При промяна в съдебната регистрация митническият агент е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това началника на митническото учреждение. Ако до 2 месеца след уведомяването митницата не предприеме никакви действия, тази промяна се счита за мълчаливо приета.

В случай на промяна на представителите на търговеца по съдебна регистрация митническият агент в 7-дневен срок подава искане с новите лица. В този случай митническият агент получава временно съгласие за упражняване на дейността от началника на Главното управление на митниците, ако това е допустимо според обстоятелствата. Временните съгласия се отменят с вземане на решение от министъра на финансите по искането.

Митническите агенти - титуляри на временни разрешения или на временни съгласия, имат същите права и задължения, както и агентите, които са получили постоянни разрешения.

Началникът на Главното управление на митниците може да предложи общо или частично, окончателно или временно отменяне на разрешението.

Частично отменяне е изменение на разрешението, с което се ограничава териториалният обхват на действие на митническия агент, а временно отменяне е изменение на разрешението, с което се спира дейността на митническия агент за определен период.

Министърът на финансите отменя даденото разрешение в следните случаи:

1) по искане на митническия агент;

2) при смърт или поставяне под запрещение на одобрените лица;

3) при ликвидация или обявяване в несъстоятелност на търговеца;

4) когато е констатирана липса на дейност като митнически агент в продължение на 1 година.

Министърът на финансите може да отменя издаденото разрешение и частично, когато то е дадено за няколко митнически учреждения и в едно или няколко от тях не е осъществявана дейност в продължение на 1 година[11].

В Главното управление на митниците се води специален публичен регистър на митническите агенти.

Справки за данни, съдържащи се в регистъра, се правят по писмено искане и след представяне на документ за платена такса.

За покриване на административните разходи, свързани с процедурите по този раздел, се събира такса съгласно чл. 12 от Закона за митниците в размер 200 000 лв.

Косвеният представител може да извършва само действията, за които е овластен с пълномощното.

За извършване на действията в рамките на представителната власт е необходимо митническите органи да впишат в регистъра си пълномощното.

Номерът от регистъра се вписва от митническия орган върху оригинала на пълномощното, който се връща на представителя, а заверено от митническия орган копие на пълномощното се прилага към регистъра.

Глава трета. Проблеми и перспективи на митническото агентиране.

1. Проблеми на митническото агентиране

1.1. Разпокъсаност на фирмите, осъществяващи дейността на митнически агент

В Приложение № 1 от настоящия магистърски проект са изброени лицензираните митнически агенти на територията на Република България.

Списъкът е публикуван в Интернет страницата[12] на БСМВО – Български Съюз за Митническо Външнотърговско Обслужване.

От представения списък лесно може да се види, че броят им е 38, цифра, незадоволителна. Ако тези лицензирани митнически агенти се разположат в географската карта на България, се вижда, че освен малко на брой са и значително разпокъсани на територията на страната ни.

Струва ми се уместно съществуването на лицензирани митнически агенти във Видин (особено във връзка с изграждането на Дунав мост 2), увеличаване броя на съществуващите в дунавските градове, откъдето идва корабопотока от Западна Европа.

И след като говорим за “лицензирани” митнически агенти, то предположението, че съществуват и нелицензирани такива, звучи съвсем правдоподобно. Трябва да се вземат мерки за решаването на този проблем.

Бургас	6
Варна	3
Добрич	2
Казанлък	1
Кюстендил	1
Петрич	1
Пловдив	8
Разград	1
Русе	1
Свиленград	1
Свищов	1
Сливен	1
Смолян	1
София	8
Стара Загора	1
Хасково	1

Вижда се, че неравномерното разпределение може да причини значителни неудобства, тъй като на ключови митнически зони на територията на Република България, като Свиленград, Русе и Свищов има по един митнически агент. Тълкуванието може да бъде разгледано и през призмата на монополизма, липсата на конкуренция отнема много от положителните качества и предимствата от прибягването до тази услуга – използване на митнически агент.

Значителното по количество разположени на териториите на градовете София, Пловдив, Варна, Бургас се обяснява с ключовото им разположение.

От друга страна анализирайки вида на фирмите, на основание на Търговския закон, те са:

Едноличен Търговец – 12

Дружество с ограничена отговорност – 21

Акционерно дружество – 3

Събирателно дружество - 2

Вижда се, че броят на едноличните търговци е значителен, а това е фирма, която по правило не се възприема достатъчно надеждна и стабилна, сравнена с тази на дружеството с ограничена отговорност, например.

1.2. Проблемът за обучението и компетентността на митническия агент.

Както вече споменах, митническата материя е строго специфична, много обемна и изисква специални познания. Освен ЗМ и ППЗМ трябва да се познават и множество други нормативни документи и да се спазват реда и условията за използуването им. Както ние се изразяваме “ винаги трябва да бъдеш в час с материала“. А само през 1994 година вносно-износният режим в Република България беше променен 84 пъти! Радостно е, че с приемането на новия ЗМ и ППЗМ нещата се регулираха в положителна посока. Задължително в тази дейност е знанието и ползването на минимум един чужд език (най-често английски), втори западен език е голямо предимство. За компютърна грамотност няма да споменавам - без нея просто сме загубени.

Компетентност и възможност за бърза реакция при всяка по-заплетена ситуация са качества, които трябва да притежава всеки митнически представител. И не напразно самите митничари казват, че “митническите представители трябва да бъдат хора, които знаят повече от тях“.

За да бъдат винаги на ниво и добре подготвени за изпълнение на текущите си задължения, е много важно и необходимо да се въведе постоянно допълнително обучение. Това се налага най-вече след въвеждането на декларирането на стоките по електронен път и изграждането на Българската Интегрирана Митническа Система (БИМИС).

Ние всички се учим сами в “движение“. А това често не се оценява или проверява от нашите преки ръководители. Т.е. ведомствената политика е неясна по отношение на това, дали тя насърчава или не допълнителната квалификация на своите кадри. Следователно препоръчително е да се въведе политика за стимулиране на персонала, който да се възползва от всички възможности за допълнителна квалификация.

Често при митническото агентиране цари неяснота относно изискванията към работата им, липсват длъжностни характеристики в структурата на сектора. Следователно от ръководители следва да се очаква да повишат способността си да оценяват силните и слаби страни на служителите, да откриват евентуалните пропуски в работата им и да удовлетворяват нуждите от повишението на квалификацията им.

1.3. Корупция.

В представите на гражданите степента на разпространение на корупцията в различните институции е висока. А този проблем в митническите служби очевидно е много сериозен. Когато българинът се сблъска с бюрократичната машина на митническата администрация, той разглежда корупцията като “необходимото зло“, което му помага един проблем да бъде разрешен. Обезпокоително е, че хората възприемат корупцията в митниците като масова и обичайна практика. Още по-лошо обаче е това, че населението счита даването на подкупи и други подобни нередности за “много ефикасен инструмент при решаване на частни проблеми“.

Всеобщо е убеждението, че корупцията при митничарите е свързана с ниското им заплащане, което обикновено ги поставя в зависимост от други източници за попълване на семейния бюджет, липсата на строг контрол, преплитането на служебни задължения с лични интереси. Манталитетът им е останал непроменен, чувството им за привилегированост и недосегаемост, както и слабият контрол подхранват байганьовското усещане за тази система като съвременна “солунска митница“.

Корупция в митниците е имало и преди. Новото и различното в сегашното положение е засиленият елемент на пряка материална облага, демонстриране на жизнен стандарт, който по никакъв начин не се връзва с официалните им доходи. Митническите служители възприемат своето положение като несправедливо в сравнение с печалбите на участниците в частния бизнес. Отсъствието на подобаващи материални стимули, честите смени в управлението са причина те да не се чувстват сигурни в работата си и в този случай са много по-склонни да се възползват от служебното си положение, което може да се окаже много временно.

Освен със служителите на митницата, митническите представители и митническите агенти при осъществяване на своите служебни ангажименти влизат в контакт и с много други представители на различни ведомства, комитети, министерства. Моите лични наблюдения показват, че се засилва бюрокрацията в органите на държавната администрация - имам предвид такива организации като ХЕИ, РИОСВ, МЗ, КСМ и други подобни.

1.4. Сигурност на информацията.

Застъпената в следващата точка теза за все по-засилващите се процеси на глобализация и респективно пряко касаещите ни за случая митнически агенти, поражда въпроса за сигурността на информацията. Наличието на Интернет и възможността за работа от разстояние (включително възможността за директна връзка с даден митнически агент, намерен в Интернет адреса на Българския Съюз за Митническото и Външнотърговско Обслужване чрез посочване на хипервръзката за директна кореспонденция чрез електронната поща на фирмата) поражда неизбежния въпрос за сигурността на информацията. Никой не иска данните от банковата му сметка и другите му финансови възможности да бъдат публично достъпни до всеки с компютър и модем. Разбира се това е по-принцип разрешим проблем, стига да се приложи криптиране (кодиране) на данните. Друг аналогичен проблем относно несигурността в нововъзникващите проблеми е страха на Интернет потребителите от това, че не виждат директно митническия агент.

1.5. Митническа етика сред митническите агенти.

Главната цел на митническата етика е развитие на митническа служба, която да гарантира спазването на законовите разпоредби от всички служители, включително митническите агенти, и изпълнението на техните задължения по честен, безпристрастен, етичен, заслужаващ доверие, учтив и професионален начин.

Стратегически цели:

- Разработване и прилагане на политика на етиката за митническата организация, която определя професионалното и личното поведение и стандартите на работа, изисквани от всички митнически агенти, и която напълно се подкрепя от висшето ръководство;

- Предоставяне на информация относно, политиката на етика и, когато се налага, обучение на всеки митнически агент;

- Разработване и прилагане на система за управленски контрол, която обезпечава практическото прилагане на политиката на етика;

- Разработване и прилагане на система за набиране на кадри, която се стреми да подбере нови митнически агенти, които отговарят на "етичния профил" на митническата организация;

- Разработване и прилагане на система за вътрешни санкции в случаите на "неправомерно поведение" на митническите агенти.

Ключови индикатори:

- Висшето ръководство отчита важността на етичния подход, дава личен пример на останалите служители и демонстрира ангажимента си относно осигуряване практическото прилагане на политиката на етика;

- Политиката на етика изисква като минимум всички митнически агенти да спазват разпоредбите на закона и да са честни, етични и обективни през цялото време и при всички обстоятелства;

- Политиката на етика поставя акцент върху значението на подхода, ориентиран към клиента;

- Кодекс по етика (или подобен документ), разработен на основата на политиката на етика, се предоставя на всички митнически агенти, като спазването му е задължително условие за работа в митническите служби;

- Кодексът по етика включва Кодекс за дисциплината, който определя елементите на термина "неправомерно поведение" и санкциите, които се прилагат към него.

Информация и обучение:

- Всеки митнически агент получава екземпляр от Кодекса по етика и при необходимост съответното обучение (напр., с цел да покрие стандартите на поведение, облекло, практическа дейност, контакти с обществеността и др. и последиците при неспазването им);

- Новопостъпилите митнически агенти се включват в обучение по основните елементи на политиката на етика (в рамките на 3 месеца след започване на работа).

Управленски контрол:

- Ръководителите на всички нива редовно правят проверки, включително и внезапни, за да са сигурни, че техните подчинени изпълняват задълженията си в съответствие с Кодекса по етика;

- Оперативните системи и процедури се организират по начин, който свежда до минимум възможностите за измами от страна на митническите служители;

- Създадена е оперативна структура за вътрешен одит на системите със съответните правомощия;

- Създадена е оперативна структура за вътрешно разследване на кадрите със съответните правомощия;

- Въведени са системи, които сигнализират ръководителите за рискови фактори в системите и персонала, открити при осъществяването на вътрешния одит и разследването;

- Въведени са системи, които дават възможност за взаимна обмяна на информация между съда, прокуратурата, други право прилагащи органи и митническата администрация относно митнически агенти, заподозрени или с влязла в сила присъда за извършени криминални престъпления;

- Въведени са системи, които позволяват на обществеността да информира митническата администрация относно измами или "неправомерно поведение" на нейни служители.

Набиране на кадри:

- Системата за набиране на кадри предвижда мерки за тестване на кандидатите по критерии, разработени за оценка на етичните стандарти, и готовност да спазват разпоредбите на закона и демократичните принципи;

- Системата за набиране на кадри осигурява условия за проверка на криминалното досие и миналото на кандидатите;

- Не се приемат на работа митнически агенти с криминално досие за измами, насилие или връзки с престъпни или терористични организации.

Неправомерно поведение:

- Кодексът за дисциплината (КД) предвижда мерки за вътрешно разследване на всеки ръководител или редови служител в случай на предполагаеми неправомерни действия;

- КД предвижда набор от вътрешни санкции включително освобождаване от работа, които се прилагат в зависимост от вида и сериозността на нарушението, а случаите на криминални деяния се предават на правоприлагащите органи;

- КД изисква всеки служител, обвинен в криминално престъпление, да съобщи този факт на своя началник;

- КД предвижда процедура за обжалване при всеки случай на предполагаемо неправомерно поведение;

- Случаите на сериозни неправомерни действия и наложените за тях санкции се довеждат до знанието на всички ръководители и служители веднага след приключване на обжалването, като се запазва анонимността на засегнатото лице.

2. Перспективи на митническото агентиране.

2.1. Перспективи, съобразно приобщаването на България към европейските структури.

Мисия на Българското митническо агентиране е:

- да защитава обществото като прилага ограниченията и забраните по вноса, износа и транзита;

- да подпомага развитието на икономиката като поддържа оптимален баланс между улесняването на търговията и ефективното прилагане на нормативните разпоредби;

- да води борба срещу митническите и валутни нарушения и престъпления, контрабандата и наркотрафика;

- да събира митните сборове и други държавни вземания (ДДС, акциз и др.) възложени й със закон;

- да събира и анализира статистически данни по международната търговия;

- да предлага инициативи и мерки на правителството в рамките на своята компетентност като осъществява всичко това по най-рационален и ефективен начин.

Една от главните перспективи, които стоят пред митническото агентиране е: Интегрирането на Българската митническа администрация, респективно и митническите агентите към Европейското митническо пространство.

По-нататъшното развитие на нормативна база, хармонизирана с тази на ЕС е една от целите, които стоят пред митническата система като цяло. За целта българските митнически агенти следва да разполагат със същите правомощия, с които разполагат митническите агенти на страните - членки и в дейността си да се ръководят от нормативна уредба, напълно хармонизирана с тази на ЕС.

Българското митническо агентиране следва да се стреми към високо качество на митническия контрол.

Способността на българската митническа агентура да осъществява митнически контрол, равностоен по своята ефективност на този по външните граници на ЕС, както и във вътрешността на страната, ще бъде сред възловите изисквания за приемане на страната ни за редовен член на ЕС.

Българското митническо агентиране може рационално да изпълни своите задачи само във взаимодействие с другите звена на администрацията, с обществеността, с фирмите и с представители на техни сдружения.

Взаимодействието с партньорите ни от чужбина следва да се разглежда не само в оперативен план, а и като част от практическата подготовка на Българското митническо агентиране за поемане задълженията на членството в ЕС.

Следователно, следва да се осъществят следните цели, за да стане перспективна тази длъжност:

Сформиране от АМ /Агенция “Митници”/ на работна група, която да проучи възможностите за иницииране на необходимите законодателни промени и да внесе съответни проекти за решения.

Определяне на отговорници от управленията на АМ, които постоянно да следят промените в правото на ЕС.

Сформиране на постоянно действаща работна група, която периодично да изготвя предложения за внасяне на необходимите промени в националната нормативна база.

Изготвяне инструкции за прилагане ЗМ и ППЗМ с помощта на експерти от Германия.

Коригиране преференциалните правила за произход, заложени в инструкциите, в съответствие с измененията в Общата система на преференции на ЕО.

Изготвяне на необходимите промени в съответствие с очакваните изменения в Конвенцията за общ транзит и Конвенцията за Единен административен документ (ЕДЦ).

Изготвяне на нормативна база от трето ниво за събиране, досъбиране, възстановяване, опрощаване, вземане под отчет, плащане, погасяване на митническо задължение.

Изготвяне на указания за работа, произтичащи от задълженията по други нормативни актове - напр. в областта на борбата срещу наркотрафика, в областта на защитата на интелектуалната собственост.

Приемане на "Стратегия за изграждане, внедряване и развитие на Българската Интегрирана Митническа Информационна Система (БИМИС).

Избор на Система за управление на бази данни (СУБД за БИМИС).

Първи етап от разработване на Бизнес модел на митническата дейност, съгласно обхват, определен от Надзорния съвет по изграждане, внедряване и развитие на БИМИС.

Първи етап от разработване на Целевия модел на БИМИС, съгласно обхвата на първия етап от разработване на Бизнес модел на митническата дейност.

Разработване на План - задание за първия етап от изграждането и внедряването на БИМИС.

Възлагане организацията на изпълнението на първия етап от изграждането и внедряването на БИМИС и избор на подизпълнители.

Разработване на Технико - икономически проект за първия етап от изграждане и внедряване на БИМИС.

Разработка и внедряване, съгласно Технико - икономическия проект за първия етап от изграждане и внедряване на БИМИС.

Пускане на системата в редовна експлоатация.

Създаване на работна група и план за изработване на национална интегрирана тарифа, структурирана като тази на ЕО (като ТАRIС).

Систематизиране на прилаганите нетарифни мерки и адаптирането им във вид, даващ възможност за включване в проекта на национална интегрирана митническа тарифа.

Изготвяне на проект на национална интегрирана митническа тарифа, структурирана като тази на ЕО.

Определяне на отговорници, натоварени да актуализират и поддържат националната интегрирана тарифа.

Изграждане на структури за митническо разузнаване и разследване в структурата на Българската митническа администрация.

Доизграждане на специализираните звена за митническо разузнаване и разследване в Българската митническа администрация.

Преминаване към селективен контрол на пътниците и товарите на база анализ на риска.

Изготвяне предложение за създаване на механизъм за размяна на информация с другите правоприлагащи органи.

Засилване ролята на последващия контрол.

Цялостно обезпечаване дейността на структурите по митническо разузнаване и разследване, аналогично на структурите в митническите администрации на ЕС.

Постепенно въвеждане на методите на ЕО при счетоводно оформяне на митническото задължение.

Стартиране проекта "Борба срещу корупцията в Българската митническа администрация (БМА)" с техническата помощ на френската митническа администрация.

Проучване дейностите и постиженията в областта на митническата етика, постигнати от другите страни - кандидатки.

Разработване на стратегия, включваща всички възможни мерки и действия, водещи до ограничаване на корупцията.

Периодичен анализ на нуждите от обучение и промяна на учебните програми в зависимост от нуждите.

Подготовка на секторна стратегия за изграждане и развитие на персонал, адекватно подготвен за прилагане на новото законодателство.

Ново дефиниране на критериите за подбор на персонала.

Преработване на длъжностните характеристики за всяко работно място в съответствие с изискванията на законодателството.

Изготвяне на проект на план за развитие в кариерата.

Подготовка на предложения за нормативна база, осигуряваща адекватна мотивация на персонала.

Разработване на система за следене на несъответствията на административните структури и на числеността им с поставените пред митниците задачи, отговорности и функции.

Анализ (преглед) на съответствията на отговорностите, задачите и функциите на митническата администрация, съгласно изискванията.

Анализ на хоризонталните и вертикалните взаимовръзки между различните звена в администрацията.

Разработване на подробни указания за икономическите оператори.

В съответствие с утвърдената стратегия, да продължи подготовката на типови проекти за меморандуми за разбирателство с икономически оператори.

Подготовка на предложения за институционализиране на сътрудничеството с другите ведомства с цел подобряване на информационната среда (система за информационно осигуряване на другите нива в администрацията).

Сътрудничество с компетентните държавни органи в дейността им по преструктуриране и насърчаване растежа на икономиката.

Изготвяне предложения за синхронизиране на митническото законодателство със законодателствата в други области, влияещи върху резултата от митническата дейност.

Подготовка на проекти за меморандуми за разбирателство с други ведомства.

Разработване програма за целенасочена работа с обществото за разясняване ролята и функциите на митническата администрация.

Системна работа за осигуряване на прозрачност в дейността на митническата администрация и информираност на обществото за резултатите от дейността й.

Изготвяне предложение за процедура за обмяна на опит със страните от ЕС и страните - кандидати.

Изготвяне програма за активизиране сътрудничеството със Световната митническа организация (СМО).

Участие в програмите за международен обмен и техническо сътрудничество.

Задълбочаване сътрудничеството на Българската митническа администрация с международни организации в митническата област.

2.2. Глобализация.

Увеличаването на икономическите контакти в световен мащаб, стимулирано от развитието на технологиите, доведе до промяната на множество традиционни понятия в бизнеса и появата на глобални компании, чиито приходи надхвърлят бюджета на много страни, а пазарната им капитализация превишава брутния им вътрешен продукт.

Според изпълнителния директор на Икономическия форум Клод Смаджа сега предстои втория етап на глобализацията, по време на който ще се обръща по-голямо внимание не на трудностите, които изпитват фирмите, а на проблемите пред отделните личности, и акцентът ще бъде не върху успеха на богатите, а върху нуждите на тези, които са били подминати от увеличаването на богатството в световен мащаб.

“Глобализацията е необратим процес”, заяви Клинтън в традиционното обръщение за състоянието на съюза и тезата му беше подкрепена в Давос от тези участници, които гледат благосклонно на нея. Историята обаче показва друго.

С развитието на технологиите и компютъризацията международната търговия става по-свободна, капиталите се придвижват достатъчно бързо, за съжаление миграцията е практически нерегулирана.

Политиците започват да подкрепят по-нататъшната либерализация на търговията. Те вече говорят за създаването на неправителствени организации, които да обясняват предимствата от международната интеграция. Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показа, че големите чужди компании плащат по-високи заплати, създават повече работни места и инвестират повече в нови изследвания.

Процесът на глобализация много тясно се асоциира и намира приложение пряко в работата на митническото агентство.

Глобализацията и “размиването на междудържавните граници”, де факто, означава значително увеличаване на импортната и експортна търговия, което от своя страна води до изискването за по-задълбочено познаване на отделните данъци, митнически изисквания и ставки, разпоредби и дори порядки на държавите. Именно тук проличава необходимостта от ролята на митническия агент. Което от своя страна означава, че влиянието и мястото му в общата митническа система и структура ще става все по-голямо.

Освен това във връзка с процесите на глобализация положителна насока в тази дейност е съществуването на Интернет страница на БСМВО е бързата, лесна и удобна достъпност на информацията относно лицензираните митнически агенти. Така, търсещият тази услуга лесно може да отсее нелицензираните и да се предпази от евентуални неприятни последствия за бизнеса му.

Използването на тази услуга директно от Интернет спестява и разходите по осъществяване на контакта с митническия агент и от гледна точка на време и на материални ресурси.

2.3. Улесняване на търговията и отношения с бизнеса при използване услугите на митническите агенти.

Главна цел

Разработване и прилагане на механизми за улесняване на търговията чрез използване услугите на митническите агенти, които ще намалят разходите за митнически процедури на търговския сектор и ще създадат ефективни и ефикасни митнически процедури.

Стратегически цели, които митническите агенти си поставят:

- Отчитане на легитимните потребности на търговската общност при разработване и въвеждане на ново митническо законодателство, политика и процедури;

- Осигуряване, доколкото е възможно, на съвместимост на организацията и методите на работа на митническата администрация с нуждите на законната търговия;

- Развитие на подходяща политика и механизми, които да засилят връзките между митниците и търговския сектор, както и между митниците и други правителствени институции със съответни отговорности в областта на търговията;

- развитие на подход, ориентиран към обслужване на законната търговия.

Ключови индикатори:

Законова база:

- Задълженията на търговския сектор са ясно определени в законодателството и административните разпоредби;

- Мненията на представителите на търговския сектор се вземат под внимание при подготовката на ново митническо законодателство и административни разпоредби;

- Въведени са опростени процедури, като митническата администрация насърчава използването им от търговците, когато това е възможно;

- Въведена е практиката на максимално използване на търговска документация и записи (включително компютърни записи) при осъществяване на митническия контрол, включително при последващия контрол.

Организация:

- Установени са, прилагат се и редовно се преразглеждат рисковите профили за всеки пункт, в който се упражнява митнически контрол;

- Селекцията за митническа проверка е базирана на точен анализ на съществуващия риск;

- Контролът на легитимните търговци се осъществява, като се търси баланс между правото на свободно движение в рамките на ЕС и необходимостта от ефективна борба с измамата;

- Митническите процедури се прилагат еднакво във всички митнически учреждения;

- Функциите, отговорностите и равнището на компетентност на митническия персонал са ясно установени и са доведени до знанието на търговските субекти по подходящ начин;

- Местоположението на митническите учреждения и въведеното гъвкаво работно време са съобразени и отговарят на основателните искания на търговската общност;

- На всички равнища на организацията е изяснена важността на улесняването на търговията и добрите работни отношения с бизнеса, които са неразделна част от цялостния бизнес - план, изработен в съответствие с план - програма "Организация и управление";

- Въведени са мерки митническият персонал да бъде редовно информиран за най-новите и значими промени в развитието на националната и международната търговия;

Сътрудничество:

- Като значим приоритет се определя подписването на Меморандум за разбирателство между митническата администрация и представителите на търговската общност;

- Създаден е Митнически консултативен комитет, който провежда редовни заседания с участието на представители на национални търговски организации и групи, както и на правителствени органи, имащи отношение към връзките с търговския сектор.

Обслужване

- Митническият агент изпълнява задълженията си в съответствие с предварително установеното равнище на компетентност и се обучава по изискваните стандарти;

- Митническото оформяне се извършва с минимално забавяне, като въведената система за наблюдение съдейства за прогресивно намаляване на времето за изчакване;

- Разработването на системи за обработка на митническите декларации създава условия за деклариране по електронен път;

- На търговците редовно се предоставя актуализирана информация, обясняваща по ясен и достъпен начин митническите процедури и изисквания;

- Издаден е наръчник с поясняващи бележки за митническите служители, уточняващ процедурите, които трябва да следват, в допълнение на публичната информация, предоставяна на търговския сектор;

- Консултациите по митническите процедури са достъпни за представителите на търговския сектор както чрез личен контакт, така и по телефона;

- За търговския сектор е осигурено обучение по новите митнически процедури.

Заключение

Днес трудно може да се посочи човешка активност, която да се задоволява само с пласмента на националните пазари. Повечето от бизнесмените приемат, че са постигнали съвършенство тогава, когато техните стоки се продават на международните пазари. Продажбите в чужбина са всъщност критерият, ориентацията, които дават възможност за формулиране на положителни оценки и осъществяването на перспективни анализи за фирмена дейност. В действителност става дума за един вековен стремеж на икономическите агенти да продават и купуват зад граница - стремеж, който не винаги изразява реални цели.

Във връзка с това съвсем естествено е човечеството да въведе и използва митата като регулатор или като препятствие по пътя на движение на стоките между отделните страни. Движение, което в миналото е създавало по-малко пречки на националните индустрии и не е смущавало много политиците. Днес нещата са много по-сложни и по-деликатни. Важното, към което се стреми една нация е свободното движение на нейните стоки зад граница и в същото време ограничаване на достъпа на чуждите стоки до националния пазар. На тази основа се поставя въпроса за потребността от митата и за перспективите на тяхното съществуване.

Очевиден е стремежа на всички да бъдат в крак с времето, а това означава по-малки мита. В същото време никой не може да отрече факта, че опазването на националното производство от чуждите стоки е сериозен въпрос на вътрешния пазар.

На този фон важно значение имат концепциите в областта митническото агентиране

Институтът на митническото представителство и в частност митническият агент имат важно практическо значение. В българската правна литература на мен не ми е известно извеждане на въпроса, свързан с тяхното функциониране.

Изложението ми изцяло е подчинено на изискването да бъде от полза на търговци, бизнесмени, многобройните вносители и износители на стоково материални ценности, колеги.

Дълбоко съм убеден, че практикуването на митническото представителство и митническото агентство като професия, ще играе все по-голяма роля в бъдеще при осъществяване на връзката търговец - митническа администрация, така както това е в останалите страни - членки на Европейския съюз.

Използвана литература:

1. Томева, М., Д. Добрева, Г. Иванов, “Технология на валутния контрол”, изд. “Д. А. Ценов”, Свищов, 2002 г.;

2. Томева, М., “Технология на митническия контрол”, изд. “Д. А. Ценов”, Свищов, 2002 г.;

3. Кучев, С., „Митническо право”, ЕА - ЕООД, Плевен, 1998 г.;

4. Величков, В., “Митническа теория, митническа граница”, Тракия - М, София, 2000 г.;

5. Гълъбов, И., “Временен внос/ износ на стоки”, Апис, София, 1999 г;

6. Многостранни митнически конвенции и спогодби за временен износ, внос и транзит, БТПП, 1982 г.;

7. Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари, АЕТРИ, София, 1993 г.;

8. Закона за митниците, Изд. “Тракия”, София, 2000 г.;

9. Бенев, Б., „Основи на теорията на държавната администрация”, Фенея, 2000 г.;

10. Христов, С., и колектив, „Търговско представителство и посредничество”, “СИТА - МБ”, Варна, 1992 г.;

11. Димитров, Е., “Митница”, 2000 г.;

12. Коалиция 2000, “Антикорупция”, учебно помагало;

13. Сп. “Митническа хроника” - 1998/1999/2000 г;

14. Сп. “Български законник” - брой 2/1997, брой 1,2/1999 г.;

15. Сп.”Търговско право” - брой 2,3/1993, брой 6/1994 г.;

16. Правилник за прилагане на Закона за митниците, ДВ бр. 149, 150 и 154 от 1998 г. и бр. 25 от 1999 г;

17. http://www.bsmvo.bg/

[1] Правилник за прилагане на Закона за митниците, ДВ бр. 149, 150 и 154 от 1998 г. и бр. 25 от 1999.

[3] Проф. Кучев, С. - Митническо право, ЕА - ЕООД, Плевен, 1998.

[5] Закон за митниците.

[9] Правилник за прилагане на Закона за митниците, ДВ бр. 149, 150 и 154 от 1998 г. и бр. 25 от 1999.

Правилник за прилагане на Закона за митниците, ДВ бр. 149, 150 и 154 от 1998 г. и бр. 25 от 1999.

[10] Правилник за прилагане на Закона за митниците, ДВ бр. 149, 150 и 154 от 1998 г. и бр. 25 от 1999.