|
|
|
Магистърски проект
Реформата на публичната администрация
І. Реформата на публичната администрация - обект, цели, изводи, сравнителен анализ 5
1. Характеристика на административната реформа 5
1. 1. Същност на реформата в България 7
1. 2. Теории за административната реформа и тяхното практическо значение 11
1. 2. 1. Концепция за „Нов публичен мениджмънт” 11
1. 2. 2. Теория за обществения избор 12
1. 2. 4. Публично предприемачество 16
1. 3. Административната държава в преход 18
2. Стратегически аспекти на административната реформа 23
2. 1. Хармонизация на сближаване на законодателството 23
2. 3. Регионална политика на България в контекста на регионалната политика на Европейския съюз 32
2. 4. Подготовка за участие в структурните фондове на Европейския съюз 34
2. 5. Информационно - комуникационна система на държавната администрация 35
2. 7. Подобряване на административното обслужване 36
1. Административната реформа в променящия се свят 37
1. 1. Регионална политика на Европейския съюз - инструменти и принципи 40
1. 2. Предприсъединителни фондове на Европейския съюз и Европейски социален фонд 40
1. 3. Транспортиране на общностното законодателство - методика и минимални стандарти 43
1. 4. Конституционни основи на държавната администрация 44
1. 5. Конвентът за бъдещото на Европа - компетентности и институции 48
2. Национална позиция на България по отношение на административните промени 52
2. 1. Предпоставки за успешна реализация на публична стратегия 52
2. 2. Европейска интеграция, цели и приоритети 53
2. 2. 2. Цели в областта на регионалната политика в България 62
2. 2. 3. Управление на средствата от Европейския съюз 62
2. 2. 4. Политика за подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса 69
2. 2. 5. Информационно - комуникационна система на държавната администрация 75
3. Сравнение между българската и европейската позиция 77
3. 1. Алтернативи за страните от Централна и Източна Европа, в частност България 78
ІІІ. Емпиричен анализ за приложимостта на националния модел 84
1. Преглед на административните структури - статистически данни 84
1. 2. Оценка за изпълнението на предоставяне на услуги на принципа „едно гише” 85
1. 2. 2. Способстващи фактори 87
1. 3. Основни източници на финансиране 89
1. 4. Основни области за усъвършенстване 89
1. 6. Проблеми и бъдещи мерки 91
2. Анкетно проучване на общественото мнение за институциите 93
3. Интерпретация на резултатите 96
3. 1. 1. Достижения и силни страни 96
3. 1. 2. Проблеми и слаби страни 96
3. 2. 1. Достижения и силни страни 97
3. 2. 2. Проблеми и слаби страни 97
3. 3. 1. Достижения и силни страни 98
3. 3. 2. Проблеми и слаби страни 98
4. Изводи и предложения за съществуващия административен капацитет 99
Провежданата в България административна реформа има двояка задача: първата е да осигури функционирането на демократичните институции, втората - да подготви прехода към утвърждаване на административната държава.
В настоящото изложение са заложени следните цели:
Първо: да се даде най - обща представа за необходимостта от ускоряване на сближаването на законодателството чрез укрепване на административния капацитет и осигуряване на ефективен мониторинг на тези процеси. Това се свързва със създаването на възможности за икономическо развитие в перспектива, което способства за поемането на цялостния поток от финансови средства по всички настоящи и бъдещи програми на ЕС.
Второ: да се обособи ролята на изграждането на необходимия административен капацитет за ефективното прилагане на новото законодателство.
Трето: да се характеризира изграждането на адекватен административен капацитет, който от своя страна изисква създаването на експертен потенциал и обучение на служителите в администрацията в съответната сфера, за която отговарят.
В първата глава на изложението са описани усилията, полагани в тези отношения, като е разгледана в дълбочина същността на административната реформа в България. По-нататъшното изложение конкретизира широкото навлизане на методите и техниките на съвременния мениджмънт, като е обобщено значението на стратегическото планиране за осъществяването на разглежданата реформа.
В последователността на разработката са разгледани стратегическите алтернативи на реформата на публичната администрация в контекста на присъединяването на България към ЕС. Представеният емпиричен анализ за приложимостта на националния модел и направените анализи са изградени с цел поставянето на българската публична администрация в новите условия и измерването на административния капацитет в тях. За изпълнението на тази цел са използвани основополагащите принципи, приети на световни форуми и залегнали в основни документи на ЕС. Използвани са данни от Националния статистически институт и редица представителни социологически проучвания, въз основа на които са изградени представените оценки и анализи.
Успешното приключване на преговорите за присъединяване през 2004 г. изисква съществени усилия от страна на всички участници в процеса на подготовка на България за членство в ЕС. Основният ангажимент, поет от българска страна, е хармонизирането на националното законодателство с правото на Европейските общности. Въвеждането и ефективното прилагане на европейските норми е едно от най-сложните и същевременно съществени изисквания към страната, за да стане тя пълноправна членка на Европейския съюз не само на теория, но и на практика.
В този смисъл въпросът за ускоряване на укрепването на административния капацитет и осигуряването на мониторинг на този процес се идентифицира като една от основните цели за избрания подход за осъществяване на пълноправно членство на България в ЕС от 1 януари 2007г. Един от основните критерии, по които се отчита тази степен на готовност, е способността на страната да прилага европейското законодателство във всички посочени области. Този показател обаче преминава отвъд отразяването на броя адаптирани нормативни актове и административни единици, които могат да обезпечат реалното прилагане на законодателството. Следователно провежданата административна рефрма в България изисква необходимите промени да бъдат извършени в съответствие с европейските норми и стандарти, имайки предвид обема на административната дейност, която трябва да се извърши.
Водената политика в тези области отчита и промяна в нагласите на българското общество, готовността на гражданите да бъдат достойни представители на единна Европа с всички права и отговорности, които произлизат от европейското гражданство. В тази връзка трябва да бъде постигнато сътрудничество между българските институции, техните администрации и зараждащото се гражданско общество, тъй като по този начин може да се прогнозира, че повечето спорни предложения ще отпаднат, в следствие активирането на целия социален, културен и икономически капацитет на гражданите и техните обединения. Обяснението на това може да се търси в сравнимите ресурси, с които разполага публичната администрация и степента на изпълнение на анализираната реформа.
……………………………..
Съдържа изключително много определения, факти и данни. Има български и чуждестранни източници.
Ключови думи: публична политика и реформа, български модел, община и общинска структура, бюджетна политика, централизация и децентрализация, нов публичен мениджмънт, обществен избор, Неотейлъризъм, регионална политика, конституционен модел.
]]>
