|
|
|
Дипломна работа
на тема:
БАЛАНС МЕЖДУ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НА
ГРАДОВЕТЕ С АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО
ДЕЛЕНИЕ - СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
София, 2007 година
ТЕОРЕТИКО - МЕТОДОЛОГИЧЕСКА ПОСТАНОВКА 7
1. ОСНОВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНИТЕ 7
3. КОМПЛЕКСЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТЕРИТОРИАЛ-НИТЕ ЕДИНИЦИ 16
4. НОРМАТИВНА БАЗА ЗА КОМПЛЕКСНО РАЗВИТИЕ НА OБЩИНАТА 18
АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА ОБЩИНА С РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ - СТОЛИЧНА ОБЩИНА 23
1. РЕФОРМАТА В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ -БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ 23
2. НОРМАТИВНА УРЕДБА НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА ПОЛИТИКА 31
3. ЗАКОНОДЕТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ. 39
КОМПЛЕКСНО РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 46
1. ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ, ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ И ЗОНАТА НА АКТИВНО ВЛИЯНИЕ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА. 46
4. РАЗВИТИЕ НА УСЛУГИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ. 49
5. РАЗВИТИЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА. 54
6. РАЗВИТИЕ НА ИНЖЕНЕРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА 60
8. ЕКОЛОГИЯ И ОКОЛНА СРЕДА. 63
ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА 69
1. БЮДЖЕТНА СИСТЕМА НА МЕСТНИТЕ ОРГАНИ НА САМОУПРАВЛЕНИЕ. 69
2. БЮДЖЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА. 76
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ............................................................................ 94
Комплексното развитие на населените места не е цел с предварително ограничени емпиричните параметри. Изключително важно за всеки, който работи по програми за комплексното развитие, е да има ясно разбиране за самия характер на идеята за такова развитие.
Идеята за комплексното развитие на териториите предстои да бъде доразвивана в процеса на осъществяване на разнообразни проекти в различни урбанистични центрове в света. За това дефиницията на понятието умишлено не трябва да се стеснява предварително. В теоретичен аспект комплексната политика може да се провежда на национално, регионално или местно равнище. Говорейки за комплексно развитие, осъществявано на територията на община, се има предвид възможностите на местната власт да осъществява функциите си.
Развитието на демократичните процеси след 1989 година създаде условия за преодоляване на централно - плановото управление на икономиката, децентрализиране на властта и на процеса за вземане на решения и разширяване на автономията на местно равнище.
Според Конституцията на Република България "общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление". Територията на общината е територия на включените в нея кметства или населени места. Тя е юридическо лице със своя собственост и самостоятелен бюджет. Този статут на общината създава възможност тя да бъде пълноправен субект на гражданското право.
Визията за развитие на общината представя колективното виждане на общността в дългосрочен период и стремежът на жителите да бъдат част от този процес.
Столична община е водещ административен, икономически, политически, търговски, транспортен, комуникационен, университетски, научен и културен център в България, Балканите и Югоизточна Европа, заемаща стратегическо място в европейската полицентрична пространствена структура, с балансирано и устойчиво развитие, с висок икономически растеж и заетост, икономика основана на знанието, подобрено качество на живот и работа, привлекателни условия за бизнес и туризъм, съхранено богато културно-историческо наследство, добре развита и модерна инфраструктура, чиста околна среда, гарантиран обществен ред и сигурност и ефективно управление, водещи до повишаване на жизнения стандарт на населението.
Проблемите на централизацията и децентрализацията в управлението са пряко свързани с цялостния процес на демократизацията на обществото. Степента на децентрализацията отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизацията, националната специфика и зрелостта на гражданското общество. Тя определя насоките за разпределение на правомощия и финансови ресурси между централното, областното и общинското равнище на управление, целящи по-ефективното и качествено предоставяне на услуги на гражданите. Децентрализацията е процес на прехвърляне на правомощия и ресурси за тяхното упражняване от държавните органи към общината за укрепване на местното самоуправление. Централната власт прехвърля права на общините да предоставят специфични местни услуги, отговорността да определят тяхното количество и качество, както и всички останали въпроси, свързани с тяхното управление и финансиране.
Трите основни форми на децентрализация - административна (правомощия за вземане на решения относно вида и качеството на обществените услуги), финансова (предоставяне на ресурси, прехвърляне на източници на ресурси, отговорности за финансиране на обществените услуги) и политическа (предоставяне на правомощия за вземане на решения и контрол на по-широк кръг институции) спомагат за баланса между дейностите на централния орган на изпълнителната власт и териториалните административни звена на негово подчинение.
Държавата в диалог с общините трябва да осъществи промени в нормативната уредба, които да стимулират такова преразпределение на функции и ресурси между общините, кметствата и заведенията за услуги, което да създаде условия за повишаване на ефективността и качеството на предоставените от тях услуги.
Докато отношенията на децентрализация между органите на централното управление и тези на местното управление в някаква степен са нормативно регулирани, то отношенията между централното общинско ръководство и ръководствата на административно-териториалните поделения в общината остават неуредени. Те се свеждат до делегиране на правомощия без ясно определяне на необходимите компетенции и ресурси. Това особено се отнася за районите в градовете София, Пловдив и Варна с териториално деление на райони. Кметовете на райони се избират и назначават от централното общинско ръководство; бюджетът на районите по мероприятия е съставен на общинския бюджет. Едновременно с това, тенденцията в Европейския съюз към привличане на населението в решаване проблемите на териториалните им единици поражда принципния въпрос дали на териториалните поделения в общината да бъдат децентрализирани правомощия/управленски комтепенции и особено на районните администрации в градовете с районно деление. Административните райони в градовете с районно деление имат сравнително с останалите териториални поделения в общините голям икономически и социален ресурс, който би могъл да гарантира относителната им административна самостоятелност в общинската организация чрез децентрализиране на управленски компетенции. Още повече, че от началото на 1990-те години има подобен опит с мажоритарен избор на районните ръководства - кметове и съвети. Посочените обстоятелства определят актуалността на темата за търсене на баланс между централизция и децентрализация между общинското и районното управление и обекта на изследване, по-конкретно големите градове с районно деление на примера на град София.
Целта е чрез анализ да се изгради текущото състояние на управленските компетентности в общините, начините им на работа предвид членството ни в ЕС, което е факт от 1 януари 2007 година. Целите се подпомагат от задачи и методи на работа. Задачите произтичат от основните направления на теоретичен и практически анализ на административната реформа в страната и възможностите за изграждане на една ефективно работеща регионална система, при която да се съчетават права, задължения и компетентности на отделни институции, фирми и граждани. Важно значение има развитието на административно икономическите отношения между общините и тяхното преобразуване в райони. Самото райониране позволява на отделните общини да си сътрудничат от една страна, а от друга им дава възможността и правото на по-голяма политическа самостоятелност. Именно районирането и въэможността за обособяването на райони е обект в настоящата разработка, както и отношенията община-район и община-държава в подобни райони.
Методиката включва текущ практическа анализ на административната реформа в страната, теоретични постановки за функциите на местната власт, нормативен анализ, както и практико-фундаментален анализ на столична община във връзка с текущите аспекти на проблема с централизацията и децентрализацията на управление. С оглед използваната в дипломната работа методика са изведени основните проблеми, стоящи пред Столична община и са начертани основни тенденции за развитие, разгледани като бъдеща средносрочна стратегия за Община София за периода 2007-2010г.
С оглед актуалността на темата са използвани информационни източници, обединени в няколко групи - интернет сайтове по проблемите на Столична Община, данни за годишното изпълнение на общинския бюджет по сектори и направления, икономическа литература, закони, правилници и наредби, статии, анализи и коментари от периодичния печат.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Internet източници:
Темата е изготвена 2007г.
Темата съдържа таблици.
Темата съдържа ПРОЕКТО-БЮДЖЕТ 2007 год. - ПРИХОДИ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Ключови думи: общинска структура, децентрализация на общините, трансфер на бюджетни средства, териториално делене, централизация на общините, административна реформа, регионална политика, местна власт, административни услуги, столична община, бюджет.
]]>
