|
|
|
Нов български университет
Свободен факултет
ДИПЛОМНА РАБОТА
На тема:
Държавна Администрация. Органи и структури
Специалност: Публична администрация
София, 2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Увод в теорията на държавната администрация 3
2. Същност и значение на държавната администрация. 9
2.2. Характер и функции на държавната администрация 11
3. Система на държавните органи на Република България 14
3.1. Понятие за държавен орган 15
3.2. Понятие за "система на държавните органи" 19
3.3. Видове държавни органи 20
3.4. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност 24
3.5. Компетентност на държавните административни органи 31
3.5.1. Делегиране на правомощия 34
4. Принципи и организация и дейност на държавните органи. 37
4.3. Органи на изпълнителната власт 42
4.3.1. Правителство (Министерски съвет) 43
4.4. Органи на съдебната власт 46
4.5. Органи на местното самоуправление и местната администрация 48
5. Отрицателни явления в системата на държавната администрация 49
Администрацията е органическа необходимост за всяка държава. Без нея държавата не може да упражнява своите функции. Държава без администрация няма и не може да има. Тя не може да съществува като такава. Тази значимост на държавната администрация ще се увеличава все повече и повече за в бъдеще и ще се превръща в един от елитните проблеми на 21 век.
Държавната администрация съществува от както съществува и самата държава. Историята на държавата е и историята на нейната администрация.
Може да се отбележи , че корените на администрацията могат да се потърсят още в дълбока древност. През средните векове тя придобива характеристики и белези, които я оформят като особено важна институция на развиващата се държавна власт. Със създаването на министерствата, министрите, парламента, Министерския съвет, а така и с укрепване институцията държавен глава, държавната администрация зае отговорни позиции в държавността. В настояще време, ролята на държавната власт и държавната администрация се превръщат в своеобразни гаранти за държавност.
Това е една от основните причини, обусловили научния интерес към нейните проблеми. Тя все повече и повече попада в полезрението на учени и специалисти. Теорията на държавната администрация все повече заема значим “терен” в научното пространство.
Преди да се започне анализът на нейното съдържание и функции, които изпълнява, е необходимо да се дефинират същностните характеристики и параметри на държавната администрация. И така какво представлява държавната администрация?
Едва ли някой с лека ръка може да даде отговор изчерпателен, реален и най - вече работещ. Това е така, защото една сложна система като държавната администрация трудно може да бъде дефинирана еднозначно. Богатството и сложността на понятието създава проблеми при неговото дефиниране. Преди всичко от особена важност е изясняване на нейния основообразуващ елемент, а именно - администрацията. Известно е, че терминът има латински произход /administratio - ръководене, управление/.
За първи път френският учен Анри Фаиол, определяйки десетте функции на управлението, посочва и администрацията като една от тях. Той определя понятието като ред за осъществяване на организирани действия. В нашата литература това понятие е добре разгледано в монографията “Въведение в публичната администрация”. Последната се позовава на мисълта на американските специалисти Бъркли и Роуз, които пишат: “Администрацията е процес, включващ хора, заети съвместно в работата по постигане на общи цели.” Според авторите на цитираната монография администрацията е обществена реалност, която е предназначена да подпомага и съдейства на управлението за вземане на решения. Несправедливо ще бъде ако се пренебрегне изследването на проф. Емилия Къндева, която в значимата своя монография “Публична администрация” също така се спира на същността на администрацията. Ценен е нейният структурен анализ на администрацията, а именно, че тя се разглежда като техническа и материална дейност.
Техническата - дейността на служителите, които подготвят издаването на правилници, наредби, заповеди и др., движат деловодството по административни преписки. Материалната - подпомага нормалното и редовно функциониране на всички административни служби /разнасяне на книжа, поставяне на печат, изготвяне на съобщения и др./ И така администрацията е дейност на хора, които съвместно с управляващите изграждат структури, създават правила, а така и ред и условия за управленски действия. В такъв аспект администраторът е лице, което се разполага близо до политика и управляващите като подпомага техните ръководни действия.
………………………………………..
Една от проявите на държавната власт е административната дейност. Държавната власт е единна, но тя извършва различни функции, без да нарушава своето единство. Според спецификата на функциите те се групират и това предполага групиране на различните държавни органи на товарени да осъществят отделните групи функции. Според теорията за разделение на властите /формулирана от френския юрист и философ Шарл дьо Монтескьо/ в държавата се разграничават три отделни вида власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Това деление се явява гаранция за политическа свобода и за предотвратяване на злоупотребите с власт. Всяка от трите власти е поверена на отделна група органи, която е независима или сравнително независима от другите две. Основните преимущества на този принцип са:
……………………………..
Държавен глава - президент с представителна власт и правомощия
Този президент е лишен от изпълнителна власт. Има ограничени функции и в законодателната област. Такива президентски режими има в Италия, Турция, Гърция. Този модел е утвърден и в нашата страна. Същността на президентските функции преди всичко се изразяват като балансиращи. Президентът трябва да бъде над политическите борби, да не взима страна, а да се явява там където, равновесието е застрашено, т.е. арбитър. По отношение на тази арбитражна функция има възражения. Така например се счита, че президентът ако е арбитър, това го лишава от ръководни позиции. Практиката на френските президенти показва, че те не са арбитри, а ръководители.
…………………………
Перспективи на администрацията
Администрацията с всеки изминал ден се намесва все по-осезателно в действията и начина на живот на организираното общество. Нарастващата роля на администрацията в ежедневния живот на хората и организациите неминуемо води до засиленото внимание към нея. Последните десетилетия се характеризират с преустройство и преосмисляне на държавната администрация в модерните държави с цел да може тя да се приспособи и да отговори на новите задачи и условия на 21 век.
Държавната администрация не съществува сама за себе си. Тя съществува, за да служи на държавата и обществото. Като социална институция тя е формирана от социални ценности и идеи, минали и настоящи, за това какво държавно управление "би трябвало" да прави и как да го прави. Върху държавната администрация въздействат основните ценности на обществото, степента до която тези ценности са отразени в правната и държавно-политическата система на държавата, степента, до която в обществото е постигнат "консенсус" върху тези ценности директно влияят върху държавната администрация. Обществените проблеми и нужди съществено определят ролята на държавната администрация в съвременната държава. Еднакво важни за съдържанието на държавната администрация са промените - на държавната политика, на икономическите процеси, на административните концепции и структури, на изискванията на гражданите. Модерната държавна администрация е резултат на комутативното развитие на политика, практика и теория.
Използвана литература:
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа графики.
Ключови думи:
нормативна основа на държавната администрация, видове държавни органи, система на държавните органи, оперативна самостоятелност, обвързана компетентност, делегиране на правомощия, Народно събрание, президент, Правителство, Органи на съдебната власт, Органи на местното самоуправление и местната администрация
]]>
