 |
|
Реферат
по
ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ
на тема:
Държавна служба
Февруари, 2009 г.
гр. Бургас
СЪДЪРЖАНИЕ
1.1 Понятие за държавна служба
1.2 Принципи на държавната служба
2.1 Понятие за държавен служител
2.3 Служебен статут на държавния служител
1. Държавна служба
1.1 Понятие за държавна служба
Понятието “държавна служба” е комплексен правен институт. То не е само на административното право, но и на други правни отрасли. Най-пряко отношение към него има административното право. Поради което се изучава в общата част на административното право. Персоналът, който осъществява държавната служба, е най-многоброен в администрацията, и естеството на държавното служене е в органична връзка с естеството на самата административна дейност.
Според Конституционния съд понятието “държавна служба” се използва в административното производство, където то се свързва с държавното управление и държавната администрация, т.е. с функциите на изпълнителната власт.
Понятието “държавна служба” е много близко до понятието “публична служба”. Публичната служба може да се осъществява както от държавни, така и от недържавни субекти на правото, в това число и частни. Когато чрез публичната служба се осъществяват държавни функции, задачи и цели, то тази публична служба се нарича “държавна служба”.
Държавната служба е обусловена от наличието на държава. В различните държави тя има различна характеристика. При тоталитарните държави та има тоталитарни черти. При демократичните държави тя има демократичен характер.
…………………………………………………..
3. Правно - историческо развитие на институцията на държавната служба и държавните служители в България
За държавни служители и държавна служба у нас в исторически план може да се говори едва след Освобождението и приемането на Търновската конституция от 16. 04. 1879 г. За първи път в нея се споменава института на държавната служба – “По своя характер държавната служба е дейност на физически лица за изпълнението на определени функции и задачи в държавните институции на основата на заеманата длъжност в тяхната структура. По силата на изрична законова разпоредба за държавна служба може да бъде призната и службата в администрацията на други учреждения и организации”.
В чл. 65 от Конституцията на Княжество България се казва, че: “Само български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба”. Липсата на друга нормативна уредба, която да посочва изрично правата и задълженията на държавните служители налага внасянето на доклад от Министерския съвет до Негово Височество княз Александър. С него се представя за одобрение правилник, който има силата на закон и действа до изготвянето на Закона за чиновниците.
Правилникът е одобрен с Указ на княза и влиза в сила през октомври 1881 г. Неговото изпълнение е възложено на Министерството на вътрешните дела.
През септември 1882 г. Министерският съвет внася доклад до княз Александър, с който е представен проект на Закон за чиновниците. Това предложение е продиктувано от острата нужда за приемането на такъв закон и е наложително с оглед приемането на други закони, като Избирателния закон, Закона за териториалното деление, за окръжните управители и околийските началници, за окръжните съвети и общините. Целта е подобряване положението на чиновниците и стимулирането им към честно и съвестно изпълнение на възложената им държавна служба.
……………………………………………………..
Конституцията от 1991 г. предвижда в своя чл. 116, че статутът на държавните служители и държавната служба ще бъдат уредени в специален закон. По такъв начин за тази категория лица ще се установи самостоятелен режим, различен от общия ред по Кодекса на труда.
След детайлно разглеждане на законопроекта в различните комисии на Народното събрание и извършването на необходимите промени в предложените текстове, Законът за държавния служител е приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 16. 06. 1999 г., върнат от Президента за уточняване на няколко текста и повторно приет на 21. 07. 1999 г. с Указ № 235 от 23. 07. 1999 г. на Президента на Републиката, обнародван в бр. 67 от 27. 07. 1999 г. на Държавен вестник и влязъл в сила от 28. 08. 1999 г.
Използвана литература
1. Конституция на Република България – ДВ, бр. 12, 2007.
2. Закон за държавния служител – ДВ, бр. 43, 2008.
3. Закон за администрацията – ДВ, бр. 43, 2008.
4. Закон за отговорността на държавата и общините за вреди – ДВ, бр. 43, 2008.
5. Закон за местно самоуправление и местна администрация – ДВ, бр. 63, 2007.
6. Дерменджиев, И., Костов, Д., Хрусанов, Д. Административно право на Република България – обща част, С., 2001.
7. Костов, Д. Държавна служба (основи), С., 2002.
8. Димитров, Д. Административно право – обща част, С., 2002.
9. Къндева, Ем., Йорданов, Б. Правен режим на държавната служба, С., 2002.
10. Йорданов, Б. Държавният служител, С., 2005.
11. Арабаджийски, Н. Основи на публичната администрация – обща част, С., 2005.
12. Баламезов, Б. Кратък терминологичен речник
Темата е разработена февруари 2009 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
държавен служител, принципи на държавната служба, служебен статут, Конституция на Р. България, Министерски съвет, публична администрация, Закон за местното самоуправление и местната администрация, комисии на Народното събрание
]]>
