„Устройство, организация и правомощия на Сметната палата”

В съвременната икономика от смесен тип най-важния комплексен инструмент за контролиране и регулиране на обществените процеси в тяхната цялост е консолидирания държавен бюджет. Той е сложна финансова конструкция, която отразява политиката на правителството в различните за него направления, като здравеопазване, култура, инфраструктура и т.н. Създаването на модерна административна система функционираща в съответствие с нормативната уредба на ЕС, както и провеждането на икономическите реформи изискват създаването на ефективен контрол върху държавните финанси, гарантиращ прозрачност и публичност, както и коректност при управлението на държавния бюджет. Израз на независим експертен контрол върху бюджетната сфера е институцията на Сметната палата. Международната практика, както и прилагането на принципите на бюджетната система изискват наличието и функционирането на независима институция стояща между законодателната и изпълнителната власт. Народното събрание, като законодателен орган приема годишния консолидиран бюджет на държавата, чието коректно изпълнение не може да бъде контролирано от него. За това институцията на Сметната палата следи дали всички операции свързани с разходването на държавни средства са законосъобразни и целесъобразни. Самата организация е изградена върху принципите на независимост, както и на висока тясна специализация в областта на държавните финанси и одита, гарантиращи ефикасността на проверките и тяхната достоверност в бюджетната сфера. Такива са задачите на учреждението, създадено на 1 март 1880 г. Първоначално под наименованието Контролно бюро, а впоследствие трансформирано във Върховна сметна палата. Извършена е важна стъпка към нормалното и прозрачно функциониране на държавните финансовата система в нейната цялост.

Процесите на евроинтеграция и поканата за преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз поставят нови изисквания пред Сметната палата и законовата й уредба е приведена в съответствие с международно приетите одитни принципи и стандарти и европейски практики. В съответствие с тези изисквания е регламентирано отчетът за дейността на Сметната палата да се публикува в служебния й бюлетин. Той ще се предоставя на Народното събрание, правителството, държавните органи, делегацията на ЕК в България. За съжаление засилването на прозрачността и публичността на нейната дейност, регламентирани от Закона за Сметната палата все още са само пожелание. Предвидено е тя да информира обществеността за резултатите от извършени одити, които не представляват защитена от закона тайна.

С тази цел е разработен и новият законопроект за Сметната палата. В него са запазени редица разпоредби от действащия закон, които са оценени от външни експерти като добри законодателни решения. Ето по-важните нови моменти:

1. Включване в обсега на контролната дейност на нови обекти в резултат на настъпилите законодателни промени - бюджета за държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Особено важно е включването в нейните правомощия контрола на средствата от Европейския съюз и управлението им от крайните ползватели, както и на средствата, предоставени от други международни организации.

2. Изравняване на случаите, при които се прекратяват предсрочно пълномощията на председателя и членовете на Сметната палата. Регламентиран е изборът на председател и членове при действаща Сметната палата.

3. Формулиране на основните отговорности на ръководителите на отделения и органите на Сметната палата. Регламентирана е независимостта на инспектора при осъществяване на проверки и свободно докладване на резултатите от тях. Въведена е нова длъжност - стажант-инспектор.

4. Предвидено е проверките да се извършват на основата на приети и публикувани одитни стандарти. Регламентирани са два основни вида одит на бюджета и други публични средства: финансов одит и одит на изпълнението.

5. Засилване на превенцията на дейността на Сметната палата. Предвидено е при установяване в контролния процес на действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, да се дават предписания на ръководителя на проверявания обект за спирането им.

6. Усъвършенствана е процедурата на докладване и обжалване на одитните резултати. Писменото становище на ръководителя на контролирания обект става неразделна част от доклада. Разширена е възможността докладът за резултатите да се изпраща не само на министъра на финансите и ръководителя на проверявания обект, но и на други органи, които имат отношение към извършените проверки.

7. Включване на разпоредба за осъществяване на взаимодействие между Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Предвидено е конкретните форми на взаимодействие да се уреждат със съвместен акт.

8. Регламентирана е заверката на годишния счетоводен отчет и отчета за изпълнението на бюджета на Сметната палата. Предвидено е тя да се извършва от звеното за вътрешен контрол, а проверката на отчетите - от комисия, определена от Народното събрание.

9. Терминологията на закона е приведена в съответствие международната одитна терминология, използвана от Европейската
сметна палата и сметните палати на страните-членки на Европейския съюз.

10. Регламентирани са правомощията на Палатата като колективен орган. Съобразно с европейската практика са включени и функциите за разработване и приемане на стратегии и политики по контролната и друга дейност, както и за приемане и публикуване на одитни стандари в съответствие с международните стандарти за външен одит.

Сметната палата информира обществеността за резултатите от извършените проверки чрез публикуване на отчети, доклади и съобщения. Съгласно чл. 8, т. З от Закона за Сметната палата и чл. 2 от Правилника за прилагането му е публикуван Отчет за дейността на Сметната палата през 1996 г., който ще бъде обект на представяне в настоящата работа. Отчетът е приет с Решение на 38-ото Народно събрание на 13. 06. 1997 г. (ДВ, бр. 48 от 1997 г.) Издаден е от председателя на Сметната палата и е обнародван в "Държавен вестник" бр. 52 от 1. 07. 1997 г. Това е последния отчет за резултатите от проверките и дейността на Палатата станал обществено достояние. Отчетите за дейността на Сметната палата през 1997 г., 1998 г. и 1999 г. са приети на заседания на Сметната палата със съответните протоколи и са внесени в Парламента за одобрение.

ГЛАВА I.

Същност и функции на Сметната палата

1. Исторически и международен преглед

Историческата съдба на България често налага да се изследват някои събития „от", „до" и „след" определени дати. Така е и със Сметната палата в България, която в новото си издание се появява с приетия от Народното събрание Закон за Сметната палата (ЗСП) през 1995 година, макар че нейната история започва много по-рано - 17.12.1880 година. Институцията се създава с Указ № 147 на княз Александър I Батенберг, а само З години по-късно се приема и нейният устройствен закон. През 1885 година, т.е. две години по-късно, Народното събрание приема нов Закон за върховната сметна палата, който действа до 1925 година. През 1925 година се приема Закон за върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
Този закон е взаимстван от европейските закони и по-точно от Закона за Сметната палата на Белгия и за времето си е имал значе-
ние за изграждане на една модерна, добре организирана и устойчива върховна институция с девет окръжни сметни палати в София, Бургас, Враца, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Търново, Хасково, Шумен. Законът и институцията са съществували до 1948 година. Някои от функциите на Сметната палата са предоставени на тогавашните околийски народни съвети, а по-късно в много по-различен вариант на комисията за държавен контрол (закрита 1990 година под наименование - комитет за държавен и народен контрол - КДНК). Сметната палата в България до 1948 година е типичен орган на специализиран бюджетен контрол. Това оказа силно влияние и върху формулирането на предмета на дейност на Сметната палата от 1995 година. в Конституцията на Република България от 1991 година и по-късно в Закона за Сметната палата се отбелязва, че Сметната палата контролира изпълнението на бюджета. Тази постановка не само отдалечава съвременната българска Сметна палата от европейските сметни палати, но създава и редица неблагоприятни смесвания на функции с други контролни органи, и най-вече с Държавния финансов контрол.

Историята на сметните палати в света е многовековна. Във Франция функционирането на контрола върху кралските финанси е от 1318 година. Неговата дейност е регламентирана с кралската наредба от крал Филип V Дългия. В началото на XIX век е изграден специализиран орган за бюджетен контрол и контрол върху общинските средства с името „Сметна палата" (с акт, под-
писан от император Наполеон I Бонапарт на 16 септември 1807 година).

В Белгия сметни палати при градските управи съществуват още от времето на испанското владичество през XIV век. След образуването на кралството през 1814 година се създава Сметна палата, което е регламентирано със закон от 1830 година и предвидено в конституцията от 1831 година. Сметната палата на Холандия също е изградена на базата на градските палати съгласно чл. 186 от конституцията на кралството от 1814 година.

В Германия Сметната палата има традиции от средата на миналия век, още преди обединението й след Френско-пруската
война от 1870-1871 година. Тя е наследница на Висшата сметна палата на Прусия. Сметната палата на Германия е възстановена през 1949 година, когато е приет специален закон за нейното устройство. Компетенцията на палатата се свежда до контрола на държавните федерални предприятия. Контролът на местните финанси се упражнява от палатите на всяка провинция, които имат голяма самостоятелност от централните органи.

Австрийската Сметна палата е учредена от императрица Мария Терезия през 1761 година. Възстановена е след разпадането на Австро-Унгарската империя след Първата световна война през 1920 година, непосредствено след образуването на Австрийската република. В Австрия Сметната палата е спомагателна институция на Националния съвет (парламента) за контрол на държавните служби, местните органи, държавните предприятия, частните фирми, на които са предоставени държавни заеми, както и на общественото осигуряване, като има функция и на арбитражен
съд в споровете между болничните заведения и социалното осигуряване.

В Испания бюджетният контрол е изграден по своеобразен начин под формата на съдебна институция, запазила испанските традиции от началото на XIX век. През 1802 година е основана специализираната финансова съдебна институция, прераснала през 1828 година в Главен съд на сметките. Сегашната му организация е въз основа на закона от 03.12.1953 година. Съдът се състои от председател, съдебни магистрати („министрос") и главен фискален прокурор, административни служители и главен секретар. Независимо от наименованието съдебният контрол включва и проверки на сметките на бюджетните ведомства, извършвани от секции, начело на които стои съдебен магистрат, подпомаган от двама ревизори. Съдът се произнася по отправените искания, разследвани от секции, за причинените щети, както и по главната финансова сметка на държавата.

По специфичен начин е изграден бюджетният конюрол в англоезичните страни. Във Великобритания той се упражнява от два органа: Главния счетоводен ревизор и Комисия за държавните сметки. Първият е назначен от кралицата и ползва статут на магистрат, т.е. не може да бъде освободен освен по съгласувано искане на двете камари, и е подпомаган от апарат от 500 служители, извършващи ревизии по места. Той разрешава банковите преводи от сметката на финансовия министър и то само онези от тях, които са предвидени в бюджета. Комисията за държавните сметки е орган на камарата на общините и се състои от 15 членове, като се председателства обичайно от представител на опозицията. Тя контролира дейността на главния счетоводен ревизор и неговия екип, както и на ковчежниците (акаунтинг офисър), които са разпоредители по бюджета в министерствата.

В САЩ бюджетният контрол е регламентиран в закона „Бюджет енд Акаунтинг Акт" от 1921 година, издаден въз основа на Хартата за федералната финансова система. Тази дейност се осъществява от специализиран орган на конгреса с наименованието „Дженерал Акаунтинг Офис", в който са ангажирани около 5000 агенти. Преди няколко десетилетия се развива и нова система, наречена „компреансив одит", която понастоящем заема водещо място, осъществявана от главен контрольор и делегирани постоянно служители към най-големите ведомства, която действа от 1945 година. Това става въз основа на Закона на държавните корпорации върху учрежденията и държавните предприятия с национално значение, подчинени на федералното правителство. Главният контрольор освен това, че представя ежегодно в конгреса доклад за изпълнението на федералния бюджет, одобрява и правилниците за счетоводната отчетност на САЩ.

2. Основна задача и обект на дейност на Сметната палата

Конституцията на Република България определя основната задача на Сметната палата в чл. 91, ал. 1.

Контролната дейност на Сметната палата се основава на принципа на публичност на резултатите от проверките.

При осъществяване на своята дейност Сметната палата е независима от изпълнителната власт и се отчита пред Народното събрание. Органите на изпълнителната власт не могат да й възлагат одити.

Контролната дейност на Сметната палата е подчинена на Конституцията и закона. Тя е аналитична и оценъчна по изпълнението набюджетите и управлението на бюджетните средства за постигане на целите, заложени в съответните бюджети и в програмите, утвърждавани от Народното събрание или от изпълнителната власт.

Обект на контрол на Сметната палата са:

- всички организации, които се издържат от съответния бюджет или получават средства от него, в това число органите на сигурността и на специалните служби;

- законосъобразното и целесъобразно изпълнение на държавния бюджет, на общините и други бюджети, приемани от Народното събрание;

- използването на бюджетните средства, предоставени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност;

- текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи (по смисъла на Правилника за прилагане на закона за Сметната палата "бюджетни приходи" са очакваните и постъпилите парични средства в съответния бюджет въз основа на действащите нормативни актове. "Бюджетни разходи" са изразходваните парични средства от съответния бюджет за социални и стопански дейности и други обществени потребности съгласно действащите нормативни актове);

- отчетите за касовото изпълнение, съставянето и представянето на тримесечните и годишните счетоводни отчети по изпълнението на бюджетите.

Сметната палата проверява:

- бюджета на държавното обществено осигуряване;

- бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

- възникването и управлението на държавния дълг и използването на дълговите инструменти;

- извънбюджетните сметки и фондове (според разпоредбите на
Правилника за прилагане на ЗСП "извънбюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се набират и разходват парични средства, без да са включени в съответния бюджет. Извънбюджетни сметки са и фондовите и финансовите сметки);

- бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление, формирането на годишното превишение на приходите над разходите и други нейни взаимоотношенията с държавния бюджет;

- приходите и разходите на юридически лица с идеална цел и фондовете, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата;

- средствата от Европейския съюз, включително и управлението им от крайните потребители;

- средствата от други международни организации, когато това е предвидено в споразумение или друг акт;

- Сметната палата осъществява одит на постъпленията от приватизацията по съответните фондове и тяхното разпределение и разходване;

- управлението на предоставеното държавно имущество;

- проверява и оценява управленските решения на ръководните длъжностни лица по изпълнението на бюджета от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност;

- анализира ефективността от прилагането на действащите нормативни актове по изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения до съответните органи за усъвършенстването им;

- изпълнява функциите на сертифициращ орган на разплащателните агенции за управление на средствата по сключен финансов меморандум;

- други дейности, възложени й със закон.

Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол си взаимодействат при осъществяване на своята дейност в подконтролните обекти и с правозащитните органи с цел повишаване ефективността на контролната система. Конкретните форми на взаимодействие се уреждат със съвместен акт.

Институцията няма право на законодателна инициатива. Но нейните доклади за резултатите от проверките се предоставят на парламента и изпълнителната власт с предложения за законодателни решения.

Сметната палата сътрудничи с Европейската сметна палата и представлява България в международните организации на върховните одитни институции.

3. Статут на Сметната палата

Сметната палата е юридическо лице със седалище в София. До края на 1995 г. Тя се издържа от Народното събрание за сметка на осигурени средства от държавния бюджет. След влизането на закона в сила преминава на бюджетна издръжка.

Избира се за срок от 9 години. Състои се от председател и 10
членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Те трябва да бъдат български граждани, които имат висше юридическо или икономическо образование и трудов или служебен стаж не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете. През последните три години преди избора не са били членове на правителството или ръководители на централни ведомства и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако лицето е реабилитирано.

Народното събрание избира председател на Сметната палата в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Министерският съвет, Столичната община и общините, които са областни центрове, осигуряват в едномесечен срок от влизане на закона в сила подходящи сгради за дейността на Сметната палата. Сметната палата приема правилник за прилагането на закона в едномесечен срок от избирането на нейните членове.

Членове на Сметната палата не могат да бъдат лица, които помежду си или с председателя са роднини по права линия, братя или сестри и съпрузи.

Председателят и членовете полагат пред Народното събрание следната клетва:

"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяване на поверените на Сметната палата функции и да изпълнявам добросъвестно задълженията, възложени ми от закона. Заклех се."

Пълномощията на председателя и на членовете се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата им по тяхна молба, при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца, когато са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При прекратяване пълномощията на председателя Народното събрание определя член на Сметната палата, който да изпълнява задълженията му до избиране на нов председател. Той се избира до края на първоначалния мандат.

По смисъла на закона за Сметната палата "Органи на Сметната палата" са председателят, членовете, ръководителите на сектори, директорите на териториалните поделения и инспекторите.

Председателят на Сметната палата

Не може да бъде преизбиран и има следните правомощия:

1. Възложено му е изпълнението на Закона за Сметната палата.

2. В едномесечен срок след избирането му прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. В същия срок прави предложение и когато е освободен неин член.

3. Ръководи и представлява Сметната палата и определя кой от членовете го замества при негово отсъствие.

4. Определя ръководителите на отделения и техните заместници.

5. Внася в Народното събрание доклади за резултатите от проверки, извършени от Сметната палата и годишния отчет за нейната дейност.

6. Може да участва в заседанията на Народното събрание и Министерски съвет, когато се разглеждат въпроси във връзка с бюджетите и финансовия одит.

7. Произнася се по жалби срещу решения на ръководители на отделения или на директори на областни териториални поделения по отправени до тях възражения по актове за констатации.

8. Издава разпореждания за спиране на действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства по чл. 56 и чл. 57, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП.

9. Утвърждава образци на документи за контролната дейност с указания за съставянето и прилагането им и други документи, свързани с дейността на Сметната палата.

10. Разпорежда извършването на извънпланови проверки.

11. Назначава и освобождава Главния секретар и служителите в Сметната палата и в областните териториални поделения и определя основните им месечни възнаграждения.

12. Назначава и освобождава органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията.

13. Одобрява главния ревизор на Българската народна банка.

14. Той или упълномощено от него лице периодично информира чрез средствата за масово осведомяване за приключени проверки със значими за бюджета и обществеността резултати, които не представляват държавна, служебна, търговска или друга защитена от закона тайна.

Сметната палата:

1. Разработва и приема вътрешни правилници, наредби, инструкции и методически указания във връзка с контролната дейност.

2. Приема годишния план за контролната дейност и осигурява изпълнението му.

3. Разглежда възраженията по чл. 26, ал. 6 от ЗСП и се произнася с решения по тях.

4. Разглежда актовете за констатации по чл. 52, ал. 4, чл. 60 и 62 от Правилника за прилагане на ЗСП и взема съответни решения по тях.

5. Приема правилник за организационната структура, щата, вътрешните правила за работната заплата, етичен кодекс и други документи, свързани с нейната дейност.

6. Дава становища по проекти съгласно чл. З от закона.

7. Приема проекта на бюджетната си сметка и отчета за нейното изпълнение.

8. Приема годишния отчет за дейността на Сметната палата, както и докладите по чл. 55, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 1. от Правилника за прилагане на ЗСП.

9. Издава служебен бюлетин.

10. Приема и публикува одитни стандарти в съответствие с международните стандарти за външен одит и и другите одитни стандарти за публичния сектор, одобрени за прилагане в Европейския съюз.

11. Разглежда и решава други въпроси, свързани с нейната дейност.

Главният секретар:

- организира заседанията на Сметната палата и отговаря за документирането и съхранението на информацията от тях;

- координира разработването, изпълнението и отчитането на плана за контролната дейност на Сметната палата и осъществява административна координация между отделенията и областните териториални поделения;

- съхранява и полага печата на Сметната палата с държавния герб върху оригиналите на официални документи с важно значение, а именно:

отчет до Народното събрание за дейността на Сметната палата, годишни доклади за контролната дейност, доклади до Народното събрание, документи по дейността до президента на републиката, министър- председателя, председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния съд и др.

- изпълнява други функции, възложени му от председателя. Той може да бъде лице с висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 10 години.

Сметната палата заседава, ако присъстват не по-малко от две трети от нейния състав.

Заседанията се ръководят от председателя на Палатата. При негово отсъствие те се ръководят от член на Сметната палата, определен от него да го замества.

Решенията по обсъжданите въпроси се вземат с обикновено мнозинство от състава при явно гласуване. На заседанията могат да бъдат канени да участват и други лица по въпроси, които пряко се отнасят до тях. При вземането на решения не могат да присъстват други лица освен председателя и членовете на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата определя докладчик по обсъждания въпрос, чието становище се представя пред Сметната палата заедно с констативните актове и приложенията към тях.

Писмените възражения срещу констатациите на проверката се представят пред ръководителя на отделението или пред директора на териториалното поделение в едномесечен срок от уведомяването.

4. Организационна структура и кадрово разпределение

Контролната дейност се осъществява от инспектори, обособени в отделения и сектори и ръководени от членовете на Сметната палата.

Сметната палата създава областни териториални поделения в съответствие с административно-териториалното устройство на страната - 9 териториални поделения. Седалище е съответният град - център на административната област.

Областните териториални поделения се ръководят от директори, които могат да бъдат лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Директорът на областното териториално поделение:

- организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на поделението и докладва за резултатите от нея на заседанията на Сметната палата;

- участва в одити, когато това му е възложено със заповед съгласно приетата годишна програма за контролна дейност.

Ръководителят на отделение:

- организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на отделението, а също докладва за резултатите от дейността на отделението и за извършените одити от секторите към него на заседанията на Палатата.

Отделенията се състоят от сектори, изградени на функционален признак - 31 сектора, обхващащи всички общини на територията на България.

Седалищата и териториалният обхват на секторите към областните териториални поделения са бившите окръжни градове в България.

Секторите към отделенията и областните териториални поделения на Сметната палата се ръководят от инспектори, назначавани ако имат висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Ръководителят на сектора:

- организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на сектора и докладва за резултатите от нея на директора на областното териториално поделение;

За инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 3 години. Те осъществяват одитна или друга дейност съгласно закона и отговарят за обективното представяне на резултатие от нея. При извършване на тази дейност инспекторът е независим и свободно докладва за резултатите.

За стажант-инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 1 година, които подпомагат работата на по-висшестоящите. Те могат да бъдат инспектори след не по-малко от 1 година и имат изискващия се стаж от 3 години.

Трудови правоотношения

Председателят и членовете на Сметната палата имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

Трудовите правоотношения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят съгласно Кодекса на труда.

Председателят, членовете и другите органи на Сметната палата имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Те имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за изпълнение на задълженията извън работно време.

Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията имат право на платен годишен отпуск за времето, през което са изпратени на курсове за повишаване на квалификацията с решение на Сметната палата. Разходите за повишаване на квалификацията са за сметка на бюджетните средства на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя на Народното събрание.

Членовете на Сметната палата получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя.

Основните месечни възнаграждения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за всяка година.

Всички работещи в тази институция задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета й.

Бюджетна сметка по чл. 20 от ЗСП включва средствата за издръжка на Сметната палата, отделенията, областните териториални поделения и административната дейност на Сметната палата. (По смисъла на Правилника за прилагане на закона за Сметната палата "бюджетна сметка" е финансово-правна форма за регламентиране на разходите, които съответната бюджетна организация може да извърши през годината.)

Отчетът за изпълнението на бюджетната сметка се приема от Сметната палата и се представя в Министерството на финансите за включване в отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година. Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на Сметната палата, а само изразява становище по него пред Народното събрание.

Народното събрание гласува бюджета й като част от републиканския бюджет.

Разпоредител с бюджетните средства е председателят или упълномощен от него член на Сметната палата.

Контролът за изпълнението на бюджетната сметка на Сметната палата се осъществява по ред, установен от Председателя.

ГЛАВА II.

Дейности на Сметната палата

1. Организация на дейността на Сметната палата

Сметната палата приема и публикува ежегодни стандарти за контролната си (одитна) дейност по отделения и областни териториални поделения, която се осъществява чрез проверки.

Проверката е съвкупност от действия по установяване, събиране и анализиране на фактите и обстоятелствата за оценяване на законосъобразното и целесъобразното управление на бюджетите и на извънбюджетните сметки, както и на управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации от държавата.

Проверките се възлагат с писмена заповед на председателя на Сметната палата.

В заповедта за възлагане на проверка се посочва:

1. Видът на проверката.

2. Наименованието и местонахождението на обекта, подлежащ на проверка.

3. Трите имена на ръководителя на проверката и на инспекторите и другите лица, участващи в нея.

4. Периодът на проверката и срокът за нейното извършване. Ръководителят на проверката организира и ръководи работата на инспекторите, участва в проверката и отговаря за срочното и качественото й приключване.

Проверките се извършват от сформирани групи с участието на инспектори от отделенията и областните териториални поделения. В отделни случаи проверки могат да извършват и други органи на Сметната палата.

При извършване на проверки председателят на Сметната палата може да привлича и лица или външни експерти, които не са служители на Палатата, отговарят на условията по чл. 10 и чл. 16, ал. 2 от ЗСП - да не се намират в роднинска връзка по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с проверяваните длъжностни лица или с членове на ръководството на проверявания обект, да не са работили през последните 5 години в проверявания обект или са участвали в неговото управление. Тези лица подписват декларация, че нямат личен интерес от одитираната дейност.

Председателят на Сметната палата може да разпореди извършването на извънпланови проверки.

Сметната палата е длъжна да извършва до три извънпланови проверки по решение на Народното събрание.

При изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право:

1. На свободен достъп до проверяваните обекти.

2. Да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица.

3. Да изискват предоставяне на документи и други информационни носители във връзка с контролната дейност.

При отказ за съдействие Сметната палата сезира прокуратурата. Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията са длъжни да опазват държавната, служебната, търговската, банковата или друга защитена от закона тайна и да не разгласяват факти и сведения, станали им известни при изпълнение на техните задължения.

Сведения за извършваните от Сметната палата проверки не могат да се дават до окончателното им приключване, включващо и реализацията на резултатите от тях.

Проверяваните лица могат да представят писмени обяснения,
възражения и доказателства по направените констатации в хода на проверката пред съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение в едномесечен срок от уведомяването им от ръководителя на проверката.

2. Контролна дейност на Сметната палата

Сметната палата осъществява одит, финансов одит или одит на изпълнението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от ЗСП.

По смисъла на Закона за Сметната палата "одит" е съвкупност от действия по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация от проверявания обект за оценка на управлението на бюджетите и на другите публични средства и дейности по чл. 2 от закона, на отчетността и вътрешния контрол с цел подобряването им.

"Финансов одит" е оценка на финансово-счетоводната отчетност за съответствието й с действащото законодателство, на финансовото управлението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от закона, на вътрешния контрол и заверка на годишните счетоводни отчети и отчетите за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на проверяваните обекти.

"Одит на изпълнението" е одит за оценка на икономикност, ефективност и резултатност при използване на бюджетни и други публични средства по чл. 2, от одитирания обект, като:

- "икономичност" е свеждане до минимум на средствата за придобиване на ресурси, необходими за осъществяване на дейността, при спазване на изискванията ка качество;

- "ефективност" е степента на постигане на целите при съпоставяне на очаквания и действителния резултат от дейността;

- "ефикасност" е съотношението между действителния резултат и средствата, използвани за постигането му.

1. Контролът за изпълнението на бюджетните и извънбюджетните сметки обхваща проверка на:

- нормативното основание за откриването и ползването на сметките;

- законосъобразността на източниците и движението на средства по тях;

- законосъобразното разпределение и целесъобразното разходване на средствата;

- отчетността на средствата по сметките.

2. Контролът по изпълнението на приходната част на бюджетите и на извънбюджетните сметки: обхваща законосъобразното и срочното събиране, постъпване и отчитане на предвидените приходи от съответните длъжностни лица.

3. Контролът по изпълнението на разходната част на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки:

- обхваща законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата от съответните длъжностни лица.

а. Контролът за законосъобразност:

- обхваща точното прилагане на нормативните актове по изпълнението на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки от съответните длъжностни лица.

б. Контролът за целесъобразност:

- обхваща преценката за най-икономично, най-ефективно и най-ефикасно използване и управление на бюджетните средства за постигане на целите на законите за държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", Националната здравноосигурителна каса и бюджетите на общините за съответната година, както и на програмите, утвърдени от Народното събрание или от изпълнителната власт.

4. Сметната палата проверява законосъобразността на олихвяването на бюджетните и извънбюджетните сметки в подконтролните обекти.

5. Контролът за използването на бюджетни средства, предоставени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, обхваща:

- нормативното основание и условията за предоставяне и ползване на бюджетни средства;

- целевото използване на предоставените бюджетни средства и тяхното отчитане.

6. Осъществяване на контрол върху текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи, отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки, съставянето и представянето на тримесечните и годишните счетоводни отчети на подконтролните обекти по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗСП.

Проверката на текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи обхваща:

- спазването на изискванията за достоверно документиране на приходите и разходите и тяхното точно и своевременно отразяване съгласно действащите нормативни актове по счетоводство.

7. Сметната палата контролира взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, като проверява:

- извършването на месечните авансови вноски в републиканския бюджет от Българската народна банка за сметка на реализираното превишение на приходите над разходите й, както и навременното издължаване на остатъка от годишното превишение след изтичане на годината;

- условията за предоставяне от Българската народна банка на временни кредити при касов недостиг по републиканския бюджет, законосъобразността на времетраенето за издължаването и максималния им размер, определени по реда на чл. 46 от Закона за Българската народна банка.

Като се съобразява с автономността на Българската народна банка, Сметната палата дава становище по отделни решения на управителния й съвет, които влияят върху размера на внасяното в бюджета годишно превишение.

Сметната палата проверява отчетите по бюджетните разходи на Българската народна банка заедно с надлежните оправдателни документи по реда на чл. 51, ал. З от Закона за Българската народна банка.

8. Сметната палата проверява условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дълговите
инструменти, като контролира:

- условията за възникване на външни задължения на страната и общата сума на дължимите лихви и погашения по години;

- разходите на бюджета за обслужване на вътрешния дълг и дава становище по тенденциите за изменението на размера му;

- законосъобразността на операциите по финансиране на бюджетния дефицит и оценява използването на държавните ценни книжа и другите дългови инструменти.

9. Контролът на приходите и разходите на юридическите лица с идеална цел и на фондовете, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата, включва:

- целевото ползване на предоставените бюджетни средства на юридическото лице с идеална цел, както и приходите и разходите, свързани с неговата дейност;

- вида и размера на гаранциите и условията за ползването им;

- отчетността на предоставените бюджетни средства и на приходите и разходите на юридическото лице или на фонда.

10. Сметната палата контролира приватизационните сделки относно размера и срочността на постъпленията по фондовете, създадени съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, тяхното разпределение и законосъобразно и целесъобразно разходване.

11. Сметната палата осъществява контрол по управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации, като проверява:

- основанието и конкретните актове за предоставяне наимуществото;

- ползването на имуществото за целите, за които е предоставено;

- основанията за предоставяне на имуществото на трети лица, договорените условия и изпълнението на договорите;

- законосъобразността на извършените разпоредителни действия с предоставеното имущество и резултатите от тях;

- отчетността на имуществото и на извършените операции с него.

12. Сметната палата осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, като проверява:

- изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

- изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

- операциите по придобиване на държавни ценни книжа и други операции със средства на фонд "Обществено осигуряване".

13. Сметната палата контролира дейността на Националната здравноосигурителна каса, а именно:

- целевото използване на събраните бюджетни средства и тяхното отчитане;

- изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

- изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

Обектите на контрол на отделенията и на областните териториални поделения се определят с годишната програма за контролната дейност на Сметната палата.

3. Актове за констатации и обжалване

За резултатите от проверката се съставя акт за констатации, който трябва да бъде подкрепен с доказателства.

При установени нарушения при проверката в акта за констатации се посочва конкретната правна и фактическа обстановка: нарушените нормативни актове, виновните длъжностни лица и причинените вреди. Актът се документира със справки, констативни протоколи, писмени обяснения и сведения, оригинални документи, заверени преписи на документи, писмени заключения на вещи лица и други документи съобразно характера на констатациите.

Актът се съставя по образец, утвърден от председателя на Сметната палата и се подписва от лицата, извършили проверката.

Актът за констатации се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

При констатирани вреди органите на Сметната палата могат да поискат налагането на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Проверяваните лица могат да изразят писмено становище в 14-дневен срок от връчването на акта. Председателят на Сметната палата може да удължи с още 7 дни този срок.

Актът за констатациите се внася в Сметната палата и се приема с решение, което е окончателно.

След изтичане на законния срок ръководителят на проверката изготвя обосновано заключение по направените възражения в писмените обяснения. Заключението е неразделна част от акта за констатации. Заключението се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

Проверяваните лица могат да подадат възражения по акта за
констатации в 14-дневен срок от връчване на заключението по следния ред, когато:

1. Актът е съставен от контролен орган на отделение, възражението се подава пред ръководителя на отделението.

2. Актът е съставен от контролен орган на областно териториално поделение, възражението се подава пред директора на поделението.

Ръководителят на отделението или директорът на областното териториално поделение се произнася по възражението с решение. С решението по възражението се уважава или се отхвърля изцяло или частично.

Решението се обжалва пред председателя чрез органа, който го е издал, в 14-дневен срок от връчването му.

Председателят на Сметната палата се произнася в 14-дневен срок от получаване на жалбата с решение, което е окончателно. С решението си председателят потвърждава или отхвърля изцяло или частично обжалваното решение.

Всички изброени решенията са писмени и задължително се мотивират.

Актът за констатации се съставя най-малко в два екземпляра, един от които е за проверяваното лице.

Когато при проверката са установени данни за причинени вреди при изпълнението на бюджета или за престъпление, екземпляр от акта се изпраща на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата.

4. Разпореждания за спиране

Когато при проверката се констатират действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, се издават разпореждания за спирането им.

Разпореждането се издава:

1. От председателя на Сметната палата - когато действията се извършват от първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

(Според допълнителните разпоредби и смисъла на Правилника за прилагане на ЗСП "първостепенни разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства" са министрите, ръководителите на централни ведомства, областните управители, кметовете на общини, управителят на Националния осигурителен институт и ръководителите на другите бюджетни организации - самостоятелни раздели или редове в държавния бюджет.)

2. От съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение - когато действията се извършват от останалите разпоредители с бюджетни средства.

("Разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства" са длъжностните лица, които са овластени да се разпореждат с тези средства.)

Разпореждането за спиране на разходването на бюджетни средства се издава най-малко в четири екземпляра и се изпраща на министъра на финансите, на Българската народна банка, съответно на обслужващата търговска банка и на разпоредителя с бюджетни средства.

Възражения могат да се правят до органа, който ги е издал, в 14-дневен срок от връчването им.

Разпорежданията за спиране могат да се обжалват пред председателя на Сметната палата чрез органа, който ги е издал, в 14-дневен срок. Възражението не спира изпълнението на разпореждането. По възражението Сметната палата се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението е окончателно.

Председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на първостепенните разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства доклад за резултатите от проверките с
предложения за отстраняване на констатираните нарушения, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване. Тези лица са длъжни в едномесечен срок да предприемат мерки и да уведомят Сметната палата.

5. Отстраняване на нарушенията

След потвърждаване от Сметната палата на констатираните нарушения при проверките председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни и извънбюджетни средства доклад с предложения за отстраняване на нарушенията, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване.

Тези лица са длъжни в едномесечен срок от получаването на доклада да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията при изпълнението на бюджета и на причините и условията за извършването им и да уведомят за това Сметната палата.

При неизпълнение на задълженията председателят на Сметната палата в 14-д невен срок внася в Министерския съвет и в Народното събрание доклад с предложение за приемане на окончателно решение.

При неизпълнение на тези задължения председателят на Сметната палата в 14-дневен срок внася в Министерския съвет, в Народното събрание или в общинския съвет (в зависимост от това дали проверяваният обект е от централната или местната изпълнителна власт) доклад с предложения за предприемане на съответните действия.

6. Имуществена отговорност

Когато при извършена проверка се установят данни за вреди, причинени при изпълнението на бюджета, актът за констатации се внася за разглеждане в Сметната палата от съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение, независимо дали е обжалван.

С решение на Сметната палата актът се изпраща на органите на държавния финансов контрол за търсене на имуществена отговорност по реда на Закона за финансов контрол.

Агенцията за държавен вътрешен финансовия контрол е длъжна в 14-дневен срок от получаването на материалите да започне проверка, след приключване на която уведомява Сметната палата.

След приключване на проверката органите на държавния финансов контрол изпращат на Сметната палата екземпляр от съставените ревизионни документи.

Когато са налице данни за извършено престъпление, актовете за констатации се изпращат в прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу виновните лица.

Органите на прокуратурата уведомяват текущо Сметната палата за предприетите действия. И двете институции не могат да разгласяват данни до приключване на наказателното производство.

При неизпълнение на разпорежданията виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 лв. до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е в двоен размер. (Според допълнителните разпоредби и смисъла на Правилника за прилагане на ЗСП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.)

Актовете за констатирани нарушения се съставят от инспекторите, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

7. Доклади и отчети

Сметната палата и нейните областни териториални поделения и отделения заверяват периодичните и годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни средства, както и годишните им счетоводни отчети по правила, определени от нея (не се прилага през 1996 г. - ДВ, бр. 16 от 1996 г.). Завеждането им на отчет в Сметната палата не подлежи на заверка.

Годишните отчети за изпълнение на бюджета и годишните счетоводни отчети на Сметната палата се заверяват от нейното звено за вътрешен контрол. Те се внасят в Народното събрание не по-късно от 30 юни на текущата година. Народното събрание определя комисия, която да извършва проверка на тези отчети.

Председателят на Сметната палата внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на Българската народна банка за изминалата бюджетна година.

Докладите се представят:

1. По отчета за изпълнението на държавния бюджет - не по-късно от една година след изтичането на бюджетната година.

2. По отчета за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" - при приемането на годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонда, внесен от Националния осигурителен институт.

3. По отчета по бюджетните разходи на Българската народна банка - при приемането на годишния отчет за дейността на банката, внесен от управителя й.

Докладите за резултатите от извършените проверки се внасят текущо в Народното събрание или в неговите постоянни комисии. Постоянната комисия, която отговаря за бюджета, може да прави съответни препоръки. Отчетът и докладите се публикуват в служебния бюлетин на Сметната палата.

ГЛАВА III.

Функционален анализ и динамика на Сметната палата

Контролна дейност и проверки

Анализирайки изпълнението на държавния и общинските бюджети през последните няколко години, Сметната палата определи някои основни приоритети в своята дейност:

- проверка на изпълнението на приходите и разходите по бюджетите приети от народното събрание и общинските бюджети;

- анализ на нормативната уредба свързана с приходите и разходите по бюджети;

- проверка на управлението на имуществото на бюджетните организации;

- проверка на състоянието на организацията, взимодействието и координацията на бюджетните структури, които прилагат граничния режим на Република България.

Периодично приоритет се дава на проверката на изпълнението на :

- републиканския бюджет: данъчни и неданъчни приходи, включително от мита и митнически такси;

- бюджетите на общините;

- бюджета на социалното осигуряване;

- бюджета на съдебната власт.

Най-често извършваните проверки са за изпълнението на бюджетните, извънбюджетните и фондовите сметки на министерства и ведомства – министерство на финансите, Главна дирекция Данъчна администрация, Главна дирекция Митническа администрация, Българска народна банка, Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Национален осигурителен институт, приходите и разходите по бюджетите на общините, управлението на имуществото на бюджетните организации, проверка за ефективността на организациите, координацията и взаимодействието на държаните бюджетни структури, които прилагат граничния режим на Република България.

2. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките

Основните слабости и нарушения, констатирани от органите на Сметната палата при проверките за изпълнението на отделните групи приходи по републиканския бюджет, са следните:

- неизпълнението на данъчните приходи е следствие на: недостатъчната координация и взаимодействие между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, които изпълняват функции по събирането и отчитането на приходите; ниската степен на събираемост на установените данъчни задължения от минали години; разсрочването и отсрочването на дължими данъци, без да са налице съответните законови изисквания;

- неизпълнението на приходите от мита и митнически такси е в резултат на: недобрата организация и контрол по отчитането и реализацията на задържаните, изоставените и отнетите в полза на държавата стоки; липсата на модерна материална база и информационна система за митнически контрол; остарялата нормативна база и системни пропуски по прилагането на действащите нормативни актове от митническата администрация;

- неизпълнението на неданъчните приходи се дължи на: липсата на утвърдена методика за изчисляване на месечната част на вноските от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ;

- управленското бездействие на разпоредителите с бюджетни кредити и незаконосъобразното по-ниско олихвяване на средствата по сметките им от търговските банки - кореспонденти по бюджета; неправилното внасяне на средства от такси по приходни параграфи и нарушения на законовите изисквания при събирането на таксите; остарялата и неактуализирана нормативна уредба за глобите и имуществените санкции, чийто размер изостава чувствително от динамиката на инфлацията; преобладаващата практика държавно имущество да се отдава под наем на ниски цени, без да е предвидено в договорите актуализиране на наемите съобразно инфлацията, поради което приходите от тях са нереални и в нарушение на нормативно определените минимални наемни цени.

Основните слабости и нарушения при проверките за изпълнението на приходите и разходите по бюджетите на общините се свеждат до:

- ниска финансова и бюджетна дисциплина и недобро взаимодействие между данъчната и общинската администрация при планирането и събирането на местните приходи; несъобразяване с действащите законови и подзаконови актове при определянето на конкретните размери на таксите;

- ниски и неактуализирани наеми за отдадено под наем общинско имущество; незаконосъобразно прехвърляне на приходи от бюджетни към извънбюджетни сметки и обратно;

- неспазване на утвърдените със съответните закони за държавния бюджет приоритети при разпределението и разходването на бюджетните средства; незаконосъобразни разходи по функции и дейности;

- неправомерно материално стимулиране.

Най-често срещани нарушения в дейността на Фонд “Обществено осигуряване” са:

- нарушаване на нормативните изисквания за ежедневно превеждане от обслужващите банки на превишението на приходите над разходите на териториалните поделения по сметката на Националния осигурителен институт;

- непълно обхващане на подлежащите на осигуряване юридически и физически лица, несвоевременно събиране на осигурителните вноски и задълженията към фонда;

- незаконосъобразно набиране на средства и материално стимулиране по извънбюджетни сметки;

- несвоевременно прехвърляне на средствата на фонда в определените банки - кореспонденти по бюджета.

Типичните слабости и нарушения, констатирани при проверките за изпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт, са:

- неприлагане на двустранно счетоводно записване от съдилищата в страната, несвоевременно отчисляване и внасяне на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради", неспазване на съотношението за разпределението на средствата между двата фонда;

- неправомерно използване на средства от целевите фондове за текуща бюджетна издръжка; несвоевременно внасяне от съдилищата в приход на бюджета на съдебната власт на превишението на приходите над утвърдените им разходи, олихвяване на средствата по бюджетните сметки с по-нисък процент от определения лихвен процент на БНБ, неправилно определяне и несвоевременно събиране на присъдени държавни такси по изпълнителни дела, невнасяне в републиканския бюджет на събрани суми от глоби.

Основните слабости и нарушения, установени при проверките на бюджетните сметки на министерства и ведомства, са следните:

- не са представяни за утвърждаване от министъра на финансите поименни списъци за придобиване на дълготрайни материални активи, не е изисквано от Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдения годишен разход по пълна бюджетна класификация, не е спазвано утвърденото разпределение на средствата между първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

- извършвани са повече разходи от предвидените по план, без да са осигурени или прехвърлени съответните кредити, и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основни ремонти, без да са сключвани договори, не са спазвани изискванията за утвърждаване на поименни разписания на длъжностите, за разработване на длъжностни характеристики и тяхното подписване от служителите, което е довело до нарушения на щатната дисциплина.

При проверките на извънбюджетните и фондовите сметки органите на Сметната палата констатираха: набиране на средства в извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание, невнасяне на остатъците по закрити извънбюджетни сметки в приход на републиканския бюджет;

- незаконосъобразно разкриване на извънбюджетни сметки, по които се съхраняват значителни парични средства при остра нужда от такива средства по съответните бюджети; нетрансформиране на извънбюджетни и фондови сметки съгласно указанията на Министерството на финансите и БНБ; материално стимулиране от извънбюджетни сметки в нарушение на утвърдените правила.

Основните констатации, установени при проверката на организацията, координацията и взаимодействието на държавните бюджетни структури, упълномощени да прилагат граничния режим на Република България, са следните:

- бюджетните структури, на които е възложено прилагането на държавния граничен режим, не изпълняват ефективно своите функции;

- не са променени приоритетите и основните национални задачи на задължителния граничен контрол в съответствие с компонентите на националната сигурност (борбата срещу наркотрафика, незаконното пренасяне на оръжие, търговията с деца, борбата срещу тероризма и др.);

- състоянието на охраната на черноморската граница и границата по река Дунав създава условия за контрабанда в големи размери и за нанасяне на значителни вреди на екологичната среда;

- преустановена е дейността на междуведомствената комисия по проблемите на граничния режим, която координира дейността на държавните структури;

- Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи развиват самостоятелни и изолирани една от друга скъпоструващи информационни системи; неефективната организация, координация и взаимодействие между държавните структури създава впечатление за България като страна с нестабилен и несигурен граничен режим, която изостава значително от европейските стандарти.

3. Предложения за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

На базата на резултатите от проверките на Сметната палата са изготвени и изпратени доклади до ръководителите на подконтролните обекти с препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения. Направени са предложения за промени в нормативната уредба на съответните министерства и ведомства и приемане на нови закони от Народното събрание.

По-важните предложения са следните:

- Министерството на финансите да изготви нова методика за прогнозиране и планиране на данъчните приходи, с която да се отчитат специфичните условия в отделните териториални управления на данъчната администрация;

- Българската народна банка и Министерството на финансите да определят банките - кореспонденти по бюджета, въз основа на строго определена система от критерии. Банките да се контролират текущо и при необходимост да им се отнемат кореспондентските права с цел гарантиране на надеждността и качеството на обслужването на бюджетните средства;

- взаимоотношенията между бюджетните организации и
обслужващите ги банки да се основават на сключени договори, съдържащи изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година;

- Националният осигурителен институт да разработва реален бюджет на фонд "Обществено осигуряване" при пълно обхващане на подлежащите на осигуряване лица;

- да се прецени целесъобразността за промяна на данъчния статут и въвеждане на патентен данък за лицата, осъществяващи търговска дейност в малки обекти;

- да се актуализира законодателната материя, свързана с глобите и имуществените санкции съобразно динамиката на инфлацията, както и размерът на санкциите в подзаконовите актове и тарифите за съответните такси;

- да се приведат в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет съществуващите извънбюджетни сметки, като тези, които не отговарят на закона, бъдат закрити;

- да се изгради единна информационна система за координация, взаимодействие и контрол между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, действащи в районите за митнически контрол, както и информационна система на гранично-пропускателните пунктове за пълноценно обслужване на паспортно-визовия и митническия режим;

- да се уреди с нормативен акт изтеглянето от зоната за граничен контрол на всички държавни и частни структури, които нямат пряко отношение към задължителния граничен контрол;

- да се разработи и приеме нормативен акт, с който да се въведе нов режим за продажба на стоки на излизащите от страната пътници в съответствие с практиката на западноевропейските страни;

- да се ускори приемането на Закона за облагане на доходите на физическите лица, като се въведе принципът, че недекларираното
увеличение на активите е в резултат на укрити от облагане доходи и имущества;

- да се приеме приоритетно нов Закон за митниците и се направят промени в Наказателния кодекс за засилване на наказателната отговорност при нарушаване на митническия режим, данъчното и банковото законодателство;

- да се приеме Закон за устройството на бюджетите на общините, като се предвиди законодателно въвеждането на вътрешноведомствен финансов контрол в структурите на местната власт, който да се ръководи методически от Сметната палата;

- да се разработи и приеме специален закон за Граничната полиция, който да уреди материята, свързана с охраната на границата и прилагането на контролно-пропускателния режим.

4. Ресурсно осигуряване на Сметната палата

4.1. Организационна структура и кадрово осигуряване

От 1996 г. насам основното внимание в дейността на Сметната палата бе насочено към нейното организационно изграждане и кадрово осигуряване. Като нова институция Сметната палата трябваше да формира определените със закона структури и да организира подбора и назначаването на необходимия персонал за осъществяване на контролната и административната дейност.

Към Сметната палата са формирани 11 отделения. От тях 9 отделения осъществяват контрол на републиканския бюджет, на бюджетните и извънбюджетните средства на висшите държавни органи, министерствата и ведомствата от материалната и нематериалната сфера, от отбраната и въоръжените сили, органите на сигурността и специалните служби, съдебната власт, бюджетните разходи на БНБ, вътрешния и външния дълг, средствата от приватизация, използваните бюджетни средства за стопански и нестопански дейности, извънбюджетните и други фондове, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата. Две от отделенията осигуряват методологически и правно контролната дейност на Сметната палата.

На териториален признак са изградени 9 областни поделения със сектори в бившите окръжни градове. Те осъществяват контрол на намиращите се на територията им първостепенни, второстепенни и други разпоредители с бюджетни кредити.

Народното събрание утвърди за 1996 г. 440 души щатен персонал на Сметната палата, от които 328 души, или 75 на сто, контролни органи. Към края на първото шестмесечие на 1996 г. бяха назначени 61 души, като от тях 46 души са контролни органи. С този състав започнаха първите проверки на Сметната палата.

Към 30. 11. 1996 г. персоналът достигна 193 души, а в края на годината - 330 души, от които 256 души, или 78 на сто, са контролни органи (77 души в Сметната палата и 179 души в областните поделения).

Подборът на персонала се осъществи чрез конкурси под формата на интервюта по специални правила, приети от Сметната палата. Изборът на кандидатите се направи на основата на професионалните им качества при спазване на изискванията на Закона за Сметната палата и приетите длъжностни характеристики.

Кадровото осигуряване не е приключило поради недостатъчната материална база. Назначеният персонал придоби опит в организацията и осъществяването на контролната дейност и е в състояние да изпълнява възложените задачи на Сметната палата.

4.2. Материална база и финансово осигуряване

Министерският съвет, Столичната община и общините, центрове на областите, бяха задължени с $ 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСП да осигурят в едномесечен срок от влизането на закона в сила (15. 08. 1995 г.) подходящи сгради за дейността на Сметната палата.

Това задължение не беше изпълнено. Повече от година Сметната палата ползваше няколко стаи в сградата на Народното събрание на пл. "Княз Ал. Батенберг" ^оЛ.

В края на септември 1996 г. на Сметната палата се предоставиха за временно ползване част от помещенията в сградата на ул. "Екзарх Йосиф" "Мо.37. Тези помещения са крайно недостатъчни и се нуждаят от сериозен ремонт и обзавеждане, за което се изискват значителни бюджетни средства. В сградата са настанени синдикални и други организации, като съвместното й ползване създава трудности за изграждането на информационна и охранителна система за нуждите на Сметната палата.

Не е решен също така и въпросът със сградите на областните поделения във Варна, Бургас, Пловдив, Монтана и Софийска област, както и на секторите в Ямбол, Сливен, Кърджали, Стара Загора, Габрово, Благоевград, Кюстендил и Перник.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., приет в началото на отчетната година, на Сметната палата се утвърди бюджетна сметка в размер 400 млн. лв. С изменението и допълнението на Закона за държавния бюджет през юли 1996 г. бюджетната сметка беше намалена на 300 млн. лв.

През 1996 г. Сметната палата е разходвала 189 971 хил. лв., или 63,3 на сто, от утвърдените средства при актуализацията на държавния бюджет.

Неусвояването на средствата по утвърдената бюджетна сметка се дължи главно на забавеното назначение на персонала поради липсата на работни помещения и свързаната с това невъзможност за изграждане на необходимата материална база, както и на превеждането на значителни средства в последните дни на 1996 г. Част от тези средства не се усвоиха по обективни причини и се възстановиха по републиканския бюджет.

4.3. Вътрешна нормативна база

Създаването на вътрешната нормативна база беше една от основните организационни задачи на Сметната палата през 1996 г.

Изготви се Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 28 от 1996 г.). Разработиха се указания за съставяне на плана за контролната дейност, за проверка на извънбюджетните сметки, на бюджетите на общините и бюджетните сметки на областните администрации, за касовото изпълнение на бюджетите, на извънбюджетните и фондовите сметки и на счетоводните отчети, както и типови форми на документи за контролната дейност с указания за съставянето им.

Бяха разработени и приети също вътрешни нормативни документи, с които се регламентираха подбора и назначаването на персонала, формирането на работната заплата, деловодната дейност, организацията и работата по опазването на държавната и служебната тайна, както и длъжностни характеристики за контролния състав и административните служители.

Като новосъздадена институция Сметната палата вече разполага с необходимата нормативна база за нормално функциониране и осъществяване на контролната и административната си дейност.

ГЛАВА ІV.

Връзки и враимоотношения на Сметната палата с други инсдтенции

1. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

В съответствие с чл. 91 от Конституцията на Република България и разпоредбите на закона Сметната палата прие като първостепенна задача установяването на постоянни взаимоотношения с Народното събрание. Тя насочи контролната си дейност за осигуряване на достатъчна по обем и надеждност информация за върховния орган на законодателната власт и неговите постоянни комисии.

Сметната палата внесе в Народното събрание доклад за резултатите от извършената комплексна проверка за изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети. Докладът е представен също така на ръководителите на парламентарните групи и на основните постоянни комисии в 37-ото Народно събрание, на президента, министър-председателя и отделни министри от служебното и предишното правителство. Оценките, изводите и препоръките в доклада са предложени за ползване при подготовката, обсъждането и приемането на държавния бюджет за 1997 г. и на законите, свързани с въвеждането на паричния съвет и с подобряването на финансовата и бюджетната дисциплина.

Установиха се необходимите контакти с постоянните парламентарни комисии към 37-ото Народно събрание и преди всичко с Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. Представители на Сметната палата участваха при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет за 1996 г. и измененията му през годината, на законопроекти за устройството на държавния бюджет, промени в данъчни закони и други въпроси.

Актове за констатации за извършени проверки от Сметната палата са предоставени на Комисията по бюджет и финанси. Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и Комисията по националната сигурност към 37-ото Народно събрание.

Сметната палата изготви и представи становища по законопроекта за държавния бюджет за 1996 г., по законопроекти и подзаконови актове на отделни министерства и ведомства, както и по дела на Конституционния съд.

2. Международна дейност на Сметната палата

През 1996 г. Сметната палата установи контакти с Международната и Европейската организация на висшите контролни институции ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ.

Установиха се също контакти с Европейската сметна палата – висша контролна институция на Европейския съюз, със седалище в Люксембург.

През октомври 1996 г. българска делегация участва в организираната от Европейската сметна палата конференция на председателите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа. На тази конференция се обсъдиха общите проблеми на висшите национални контролни институции, принципите и възможностите за съвместен и паралелен контрол за целесъобразното и ефективното използване на помощите по програмите на ФАР и други целеви финансови помощи. Сметната палата на България беше избрана за член на работната група към Европейската сметна палата, която ще разработва практическите условия и възможности за сътрудничество и съвместна контролна дейност.

Осъществиха се консултации със Сметната палата на Германия по въпроси, свързани с нормативната база на контролната дейност. Подписа се двустранна конвенция за сътрудничество с Белгийската сметна палата.

Сметната палата проучи опита на висшите контролни институции на Литва и Естония при функционирането на валутен борд (паричен съвет). Полезни контакти бяха установени и със сметните палати на Полша, Унгария, Чехия и Румъния.

3. Международни институции за контрол

3.1. ИНТОСАЙ (INTOSAI)

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е международна организация на върховните институции за контрол на публичните финанси. В нея членуват повече от 170 контролни институции и страни.

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е автономна, независима и неполитическа организация, която е учредена като постоянна институция, имаща за цел да насърчава обмена на идеи и опит между върховите институции за контрол на публичните финанси в областта на контрола на публичните финанси.

Членството в ИНТОСАЙ (INTOSAI), както и във всички нейни органи и дейности, е отворено за Върховните институции за контрол на публичните финанси от всички страни-членки на ООН, или на някоя от нейните специализирани институции. Под Върховна институция за контрол на публичните финанси се подразбира всяка обществена институция на една държава, независимо от нейното наименование, състав и организация, която упражнява по силата на закона и на най-високо равнище, контрола върху публичните финанси на тази държава.

Органи на ИНТОСАЙ са Конгресът, Управителният комитет,
Генералният секретариат, групите за регионални дейности.

Нейното седалище е във Виена. Президентът на Австрийската сметна палата е ръководител на Генералния секретариат, Вицепрезидентът на Сметната палата на Република Австрия е заместник-ръководител на Генералния секретариат.

Официалните работни езици на ИНТОСАИ са немски, английски, арабски, испански и френски.

3.2. Европейска Сметна палата

Европейската Сметна палата със седалище в Люксембург е една от основните институции на Европейския съюз. Чрез Съвета на министрите на ЕС националните правителства назначават политици, държавни служители и юристи с подходящ опит, които влизат в състава на 15- членната палата. Президентът на Палатата се избира от членовете и играе роля на пръв сред равни.

Въпреки широкия обхват на задълженията й, тя е относително малка институция с около 500 души персонал. Контролира законосъбразното и целесъобразното управление на приходите и разходите на ЕС. През 20-годишното си съществуване тази институция постепенно разширява правомощията си и придобива голямо влияние като орган, оценяващ ефективността на управление на финансовите ресурси на ЕС.

Европейската Сметна палата има правомощия да проверява общия бюджет на ЕС, предоставените и получени заеми, фондовете за въглища и стомана, фондовете за развитие и подпомагане на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз.

Основната задача на Палатата е тази на външен одитор – да проверява вече извършени проверки от генералните дирекции на Комисията, националните правителства или други органи. За целта е възприет метода на системните проверки - поредица от тестове, с които се установява дали предишните проверки и процедурите за тяхното извършване са правилни.

Основната одиторска дейност се състои в годишна проверка на бюджета на ЕС. Резултатите от нея се представят на Европейския парламент и на Съвета на министрите. Годишният доклад е основа за изводите на Европейския парламент относно изпълнението на бюджета и за освобождаването й от отговорност за изпълнението му.

От 1994 г. Европейската Сметна палата представя и официално потвърждение за надежността на счетоводството на ЕС и за законността на сделките, получените приходи и направените разходи.

От 1997 г. на институцията е поверено да контролира разходите за външната политика и в областта на правосъдието и външните работи. Тя може да бъде сезирана с искане от други институции на ЕС да представи становище по определен проблем от нейната компетентност.

Сътрудничеството с одиторските институции на държавите-членки и на асоциираните държави, се превръща в необходимост за Европейската Сметна палата. Поради това съвместните проверки стават обичайно явление.

3.3. Сметна палата на Република Гърция

Сметна палата на Гърция е създадена през 1833 г. по образец на Френската и Белгийската сметни палати.

Основните й правомощия включват осъществяване на контрол върху разходите и наблюдаване приходите на държавата, на местните административни органи и на други публични корпоративни органи.

Сметна палата на Република Гърция осъществява предварителен, текущ и последващ одит. Предварителният одит се изразява в проверка на разпорежданията за плащане на държавните и публичните органи и пенсионното осигуряване на частните лица. Текущият одит обхваща постъпленията на приходите по съответните бюджети. Последващият се състои в заверка на отчетите на държавните служби и юридическите лица. Нова функция на Палатата е контролът на договорите над определена сума (1 билион драхми). Ако тя прецени, че даден проект на договор не е съобразен със закона, съответният министър няма право да го сключи.

Сметната палата на Гърция е организирана като финансов съд, който има три инстанции. Решенията на последната инстанция са окончателни. Състоят се от президент, 6 вицепрезиденти и 24 съветници, които са съдии от трета, най-висока степен и следят само за прилагането на законите. Те съставляват върховния орган на Сметната палата – нейният Пленум, който приема решения по процедурни въпроси (нарушения на закона).

Към Сметната палата палата има Главен епитроп (прокурор), който защитава интересите на държавата при възражения по проверките и може да връща одитните доклади за допълнителни проверки.

Бюджетът на Сметната палата се подготвя от Министерство на финансите, а дейността й се наблюдава от министъра на правосъдието, тъй като тя е част от съдебната власт.

Одитните процедури са разписани подробно в решения на Пленума. Те са съобразени със стандартите за одит на ИНТОСАЙ, като отчитат спецификата на правомощията и устройството на Гръцката сметна палата.

Всеки разход на бюджетни средства предварително се одобрява от одиторите по места, които нямат право да преценяват целесъобразността на разхода. В случай на неодобрение на даден разход, съответният ръководител може да разпореди извършването му, а одиторът внася въпроса за разглеждане във финансовия съд.

Палатата дава становище по всеки законопроект, свързан с пенсиите, както и тълкувания на закони, поискани от министри или ръководители на други ведомства.

3.4. Върховната сметна палата на Република Чехия

Върховната сметна палата на Република Чехия е създадена през 1919 г. със седалище в Прага. Тя има следните правомощия:

- одитира изпълнението на държавния бюджет;

- контролира управлението на финансовите средства, предоставени от чужбина;

- проверява управлението на държавната собственост и приходите по Закона за печалбата на юридически лица, с изключение на приходите на общините;

- одитира управлението на собствеността на политическите партии и движения, получаващи бюджетни средства;

- управлява издаването на държавните ценни книжа и погашенията по тях.

Органи на Върховната сметна палата са президентът, вицепрезидентът, Колегиумът, сенатите и Дисциплинарната камара.

Колегиумът на палатата се състои от президента, вицепрезидента и 15 члена, които се избират от Камарата на депутатите. Колегиумът приема плана за контролната дейност, бюджета на Палатата, годишния доклад, одитни заключения, процедурни правила за работа и други документи.

Сенатите на палатата са съставени от трима или повече членове и се учредават от Колегиума. Те приемат одитните заключения и издават постановления по възражения.

Дисциплинарната камара се състои от президента на Върховната сметна палата и двама магистрати, посочени от Председателя на Върховния съд. Тя извършва дисциплинарно съдопроизводство и налага дисциплинарни наказания. Заседанията й са закрити.

Към палатата има три дирекции:

- по административните въпроси;

- за дейността на регионалните поделения;

- по планирането и извършването на контрол на изпълнението на бюджета и в областта на икономическата политика и международните отношения, промишлеността, транспорта, енергетиката, здравеопазването и социалните грижи, образованието и културата, околната среда и строителството, отбраната, сигурността и публичната администрация.

4. Сметна палата и Държавен финансов контрол

За да бъде коректна съпоставката между двете контролни институции е необходимо да разграничи подхода на сравнение. Когато говорим за организационно сравнение ние правим съпоставка между организацията и структурата на двете организации. Но тъй като те са следствие на функциите, дейностите и целите, които те извършват би било по-правилно да анализираме приликите и разликите в обхвата на дейност и обектите на проверка от страна на ДФК и Сметната палата.

Държавния финансов контрол е една от най-старите контролни институции олицетворяваща превръщането на контролната функция от свободен, неорганизиран израз на публични отношения в обществени организации на специално назначени служители, обединени от общите норми принципи и методология. Съгласно Закона за ДФК от 1996 год. обектите на контрола са юридическите лица с държавно или общинско имущество незвисимо от неговия размер, както и всички задължения гарантирани с държавно или общинско имущество. В тази сфера на дейност функциите на двете контролни интституции – ДФК и Сметна палата се покриват до известна степен, тйи като Сметната палата проверява само средствата отпуснати от бюджета, докато ДФК проверява цялостното финансово състояние на предприятията с държавно или общинско имущество. За разлика от Сметната палата обаче, обект на ДФК могат да бъдат и различни други недържавни стопански институции или структури, които не работят с държавни средства, ако има искане от страна на главния прокурор, молба на управителните органи, както и по желание на притежателите на най-малко 1/10 от капитала или по искане на 1/10 от членовете на АД или съдружните.

Обект на ДФК също такат могат да бъдат сдруженията с нестопанска цел или фондации. Разлики може да се открият в периода на проверки и ревизии между двете институции. В ДФК са задължени да извършват пълни проверки веднъж на три години, докато в Сметната палата това става план, като обекта на проверка може да не бъде проверяван неопределено време. За разлика от ДФК обект на проверки на Сметната палата са и условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дългови инструменти в управлението на икономиката. Сметната палата извършва с някои условности и предварителен контрол, ангажирайки се със становища по проекти на бюджети, по икономическата ефективност на правителствени програми, финансирани с бюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и становища по проекти на нормативни актове свързани с държавния бюджет. Въпреки че и двете институции са на бюджетна сметка от държавния бюджет, може най-съществената разлика между тях е в подчинеността на различни власти съгласно конституционния принцип за разделение на властите. За разлика от ДФК, който е подчинен на изпълнителната власт и в частност на Министерство на финансите, то Сметната палата е институция на независимия контрол върху държавните финанси, чиято отчетност се изразява единствено във ежегодния доклад за дейността си пред Народното събрание. Тази независимост и произтичащото от Конституцията на РБ върховенство на Сметната палата е първо по рода си в цялата история на контролните институции от 80 години на миналия век досега. Също така липсата на пряк властови авторитет упражняващ контрол върху дейността на СП е гаранция за липсата на политическо влияние върху функционирането, обхвата и обектите на ревизия, както и за публичност, прозрачност и антикорупционни нагласи в дейността на Сметната палата.

Привеждането на административните структури със съвременните тенденции и международна практика изискват, функции на институции които се покриват с тези на други да бъдат пренасочени към една единствена. По този начин биха се намалили разходите по обслужване на конкретната дейност, както и да се постигне по-голяма ефективност вследствие на повишените изисквания и отговорност от страна на единствената организация занимаваща се с конкретната област. Безспорно е значението на ДФК за укрепването на финансовата дисциплина и на финансовия ред, но наближава и времето когато ДФК ще обедини своите функции със Сметната палата така, както това е в Европейските държави.

Заключение

Приетия Закон за Сметната палата от 1995 год. е изключително постижение за демокрацията в България, едно доказателство за публичност на управлението в най-важната му част – финансовата, потвърждение за възможностите да се упражнява независим контрол върху държавните финанси.

Настоящата Сметна палата е институция, която едновременоо съчетава независимост и висока степен на специализация и професионализация, които са гаранция за ефективност и добро име. В процеса на своята работа Сметната палата се изправя пред много предизвикателства, свързани с протичащата реформа в бюджетната сфера и присъединяването на България в ЕС.

Използвана литература:

1. Пеев Г., "Организиране на финансовата система на Българското княжество до 1894 г. Изборът на модели", сп. "Исторически преглед", кн. 1/1994-95 г.

2. Динев, М., “Контрол в социалното управление”, изд. “Тракия-М”, 1997 год.

3. "Сметна палата на Република България", Калейдоскоп. 1998 г., Пресслужба на Сметната палата.

4. Закон за Сметната палата - ДВ, бр. 71 от 11. 08. 1995 г. (Изм. ДВ, бр. 16 от 23. 02. 1996 г, бр. 83 от 21. 09. 1999 г.)

5. Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата - ДВ. бр. 28 от 2. 04. 1996 г.

6. Отчет за дейността на Сметната палата през 1996 г. - ДВ. бр. 48 от 1997 г. Обн., ДВ, бр. 52 от 1. 07. 1997 г.

7. Проект за закон за Сметната палата, 2000 г.

1. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

3. Международни институции за контрол

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета