ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Финансови аспекти от приватизацията в България. Сравнителен анализ на приватизационния процес в България и Чехия”

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Въведение

От 1989 г. България се намира в период на преход от социалистически към капиталистически икономически строй. Този процес е обективно следствие на промяната извършена в целия вече бивш социалистически лагер. Като емблематичен в този период може да бъде посочен стремежа към присъединяване към двете най-големи световни структури – НАТО и Европейския съюз. Този стремеж също е характерен за всички страни, които промениха политическия и икономическия си живот, но като процес може да се характеризира с различни особености.

Трудно може да се каже, че България постигна големи успехи при промяната. На практика от една сравнително добре развита икономически държава с традиции е сферата на селското стопанство и индустрията, една от най-добре развитите икономически социалистически страни, България сега е на опашката. До голяма степен причина за така развилите се събития е преплитането на много политически и икономически интереси, повечето от които пряко накърняват развитието на страната.

Периода от 1989 г. до 2003 г. може да бъде разгледан в два основни аспекта – политически и икономически. От политическа гледна точка страната ни може да бъде характеризирана със значителна степен на нестабилност, основно поради факта, че за четиринадесет години няма правителство и партия, които да са имали възможност да изкарат два поредни мандата на власт. В редица случаи, дори и един цял мандат. Това до голяма степен се дължи на характерната особеност на българския избирател пряко да асоциира икономическите решения и ефекти с управляващата партия., т.е. политиката и икономиката са пряко свързани и неудачните икономически решения са причина за изгубването на политическата власт. До голяма степен това се дължи на факта, че в българския преход повечето от процесите имат силен политически оттенък, а високото ниво на корупция, запазено и до днес, допълнително засилва този негативен ефект.

Основните политически сили дълго време се определят като Българската социалистическа партия (БСП), Съюза на демократичните сили (СДС), Движението за права и свободи (ДПС). Процеса на смяна на властта може да се характеризира с периодично качване и слизане от власт на СДС и БСП, с решаващата подкрепа на ДПС, чието съществуване се дължи основно на привличането на турското малцинство като избиратели, независимо, че конституцията на България изрично забранява създаването на партии на расова или етническа основа. От 2001 г. Република България се управлява от Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ). Тази новосформирана политическа сила е основана на лидерството на сина на бившия български цар Борис ІІІ – Симеон Сакс Кобурготски. Политическите анализатори определят спечелването на изборите от него като наказателен вот, следствие на неуспехите не само на СДС, заемала властта преди него, но и на БСП като опозиция.

Като цяло политическата среда в България може да се характеризира основно със силна намеса в икономическите процеси, стремеж към свеждане до минимум на социалните функции на държавата, висок ръст на корупцията и ниска степен на ефективност при разрешаването на ключови за страната проблеми. В същото време функцията на т. нар. обществен контрол е иззета напълно, за което е показателен факта, че на практика от 1989 г. не е проведен нито един референдум по въпроси, засягащи националните интереси, независимо, че дори са предавани подписки с искане за това. Неуместното политическо управление на страната рефлектира пряко върху икономическото й развитие. Във времето, когато следваше да бъде изградена стабилна и конкурентна икономика, основана на материално-техническата база, създадена от предходния режим, завоюваните пазари и изградените традиции в производството и селското стопанство, много от предприятията бяха докарани умишлено до фалит, за да могат да бъдат закупени в последствие на безценица.

Основните икономически параметри на страната ни в момента могат да бъдат характеризирани като силно негативни. Закриването на много производства станаха причина за значителен ръст на безработицата, която засегна и множество специалисти. В същото време това доведе до силното спадане на производството, а от там и до намаляване на износа, загубата на пазари и в крайна сметка налагането на трайна тенденция за отрицателен търговски баланс. Следствие на икономическата нестабилност и значителното източване на средства от държавата са разразилата се финансова криза през 1997 г., галопиращата инфлация и краха на банковия сектор. Въвеждането на Валутен борд до известна степен спомогна за нормализирането на икономическия живот в страната, но в същото време създаде предпоставки за намаляването на конкурентоспособността на българските стоки, ниския стандарт на живот (наложена от МВФ минимална работна заплата, несъобразена с разходите за живот и т.н.) и до известна степен за намаляване на чуждите инвестиции.

Важна част от периода на преход е процеса на раздържавяване на собствеността. Той може да бъде определен в три основни насоки:

- Реституиране на собствеността, отнета след 1944 г. от собствениците;

- Връщане на селскостопанските земи на наследниците им;

- Разпродаване на държавните активи - приватизация.

Същността на този процес цели да бъде отнета функцията на държавата като монополен собственик и да бъде постигната ефективност на стопанството. За съжаление тези резултати до днес все още не са постигнати. Основните насоки на раздържавяването създадоха значителни проблеми, връщането на земята доведе предимно до нейното разпокъсване (6 млн. парцела) и в голям брой от случаите – до нейното опустяване. Връщането на предприятия на бившите им собственици също не може да бъде характеризирано със съществен принос към развитието им, като също така стана причина или за повторната им продажба, или за ликвидирането им.

Обект на настоящата разработка е третата насока на процеса на раздържавяване – приватизацията. Както и останалите, той се извърши във всички страни от бившия социалистически блок и стана основно средство за привличането на капитали в държавите и в самите предприятия. Целта е да бъде направен анализ на финансовите аспекти на дейността по приватизирането на държавните активи в България, тъй като това в най-голяма степен следва да характеризира успеха или неуспеха й. Във връзка с това, в разработката ще бъдат изпълнени следните задачи:

1. Ще бъдат определени основните особености на приватизацията на държавната собственост в България – нормативна база, обекти, форми и методи, контрол над сделките;

2. Ще бъде направен преглед на периодизацията на процеса на приватизация и на финансовите аспекти и резултати от него;

3. Поради сравнителната уникалност на процеса на преход от социалистическа към капиталистическа организация на икономиката, ще бъдат сравнени показателите за ефективността на процеса в България с тези на Чехия, с цел да бъде определен действителния ефект на раздържавяването у нас.

ПЪРВА ГЛАВА

1. Основни особености на приватизацията в България

1.1. Нормативна база за осъществяване на приватизацията в България

За периода 1990 – 2003 г. процеса на раздържавяване на собствеността (държавна и общинска) е регулиран от различни закони. Освен поправки на действащите закони с оглед задоволяването на определени потребности (политически и икономически), може да се посочи и цялостната смяна на закона през 2002 г. Особеностите и финансовите аспекти на приватизационните сделки за този период се определят главно във връзка с действащите закони, във връзка с което следва да бъде направен преглед на различните права и задължения, които двата закона, а и останалите нормативни актове определят на участниците в този процес.

Почти във всички страни мащабните приватизационни процеси се извършват на базата на прието специално за целта законодателство. Специално за Източна Европа в повечето случаи се е наложило приемането на специални закони, третиращи приватизационните проблеми. Почти във всички страни от региона, както и в България нормативната база на приватизацията в тях се състои от един или няколко закона и известен брой подзаконови нормативни актове.

Първият приет в България закон уреждащ процеса на раздържавяване на собствеността е Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия[1]. Този закон урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Съгласно него, преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.

Приватизация е прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:

1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

2. собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството;

3. общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни стратегии. Годишната програма за приватизация съдържа:

- минималните приватизационни цели за годината, включително минималния брой на държавните предприятия, подлежащи на приватизация и приоритетните цели.

- очаквания размер на приходите от приватизация и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон;

- разходите, свързани с дейността по приватизацията;

- списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата;

- списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание;

- списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет;

- общият обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове;

- общите насоки за приватизационната политика на общините.

- мерки за насърчаване развитието на малки и средни предприятия.

Програмата се внася до 31 октомври на предходната година от Министерския съвет в Народното събрание, което я обсъжда и приема преди приемането на Закона за държавния бюджет. Приемането на годишната приватизационна програма не е условие за вземане на решение и за действителността на сключваните приватизационни сделки, освен ако приватизиращото се предприятие не е включено в списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата.

Приетата програма за приватизация действа до приемане на програмата за следващата година. С цел обезпечаване изпълнението на приетите минимални приватизационни цели, показатели и насоки на годишната приватизационна Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятията с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи. Тези стратегии, съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се приемат от Народното събрание.

Министерският съвет определя списък на държавни предприятия или обособени части от тях, при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. Списъкът може само да бъде допълван[2].

През март 2002 година ХХХІХ Народно събрание прие изцяло нова нормативна уредба - Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), в който е заложена философията на приватизационния процес в Република България. С приемането му бяха определени и основните методи за продажба на държавни активи - публичен конкурс и търг, приватизация през Българската фондова борса - София и централизиран публичен търг. Съпътстващата нормативна уредба определи основните принципи и правила, по които ще се извършва приватизацията в Република България.

Целта на ЗПСК е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Приоритетите на приватизационната политика са:

- бърза продажба на нераздържавените предприятия

- прозрачност и публичност на приватизационните процедури

- преструктуриране и приватизация на естествените монополи.

Под “субект” на приватизационна сделка се разбира всички участници, в това число индивидуалните участници, инвестиционните посредници, инвестиционните фондове, работниците и служителите на приватизираните предприятия, държавата и други. По “обект” следва да се има предвид всяко едно предприятие, на което е предложен пакет от акции за продажба чрез механизмите на масовата и касовата приватизация.

У нас органът, представляващ интересите на държавата и продавач на държавна собственост чрез масова приватизация е вече несъществуващия Център за масова приватизация, който се премахна, за да не се попречи на работата на Агенцията за приватизация.

Съгласно Чл. 12 (1) от ЗПСПК Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 13 (1), касаещ Агенцията за приватизация, гласи: АП организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.

След отменянето на Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост /ЗППДОП/ и приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол (последното му изменение е обнародвано в ДВ бр. 28 от 19.03.2002г.), като основен регулатор на следприватизационния контрол се явява Агенцията за следприватизационен контрол (със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София).

Съгласно чл. 18 и чл. 19 от ЗПСПК Агенцията за следприватизационен контрол се създава като администрация към Министерски съвет за осъществяване на следприватизационен контрол на приватизацията на държавното участие на капитала на търговски дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Агенцията осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи. Т.е.функциите й са да:

- Осъществява действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;

- Контролира плащанията по приватизационните договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;

- Изисква информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;

- Извършва проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;

- Дава съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори.

Приетите през 1992 год. нормативни актове и документи дават принципните положения и осигуряват началото на приватизационните процеси. Последващите актове и документи уреждат по-скоро специфични положения, съпътстващи реалната приватизационна дейност.

Оценката на специалистите за закона, е че той е рамков, липсва му стратегия и има непълноти, които се запазват и след измененията от 1994 год. Като причини за тези слабости се посочват липсата на ясна структурна стратегия, уникалността и мащабите на приватизационния процес, липсата на опит и сблъсъкът на интереси при раздържавяването.

Подобен рамков характер има и своите предимства, тъй като предоставя голяма свобода на действие на правоприлагащите органи за подбора на подходящите приватизационни техники и механизми.

От друга страна обаче законът е направен значително по-кратък, отколкото е необходимо, и особено от юридическа, включително и правно-техническа гледна точка в него се разкриват редица празноти, които е невъзможно да бъдат запълнени с подзаконови нормативни актове.

За приватизацията е важно да са осигурени достъпни кредити за потенциалните купувачи. В България такава възможност не съществува. Лихвените проценти правят кредитите недостъпни за почти всяка дейност. Дори и при продажбите на изплащане има трудности. В това отношение е очевидна необходимостта от попълване на нормативната база - особено регламентирането на форми като предоставяне за управление или под наем с клауза за изкупуване от работещите в предприятието или от неговото ръководство.

Съгласно на чл. 2, ал. (1) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, целта му е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. И според ал. (2) да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества.

Новият закон утвърждава приватизационните процедури, чрез които могат да бъдат приватизирани държавните и общински собственост. При определянето им основния критерий отново е осигуряването на прозрачност и коректност при избора на купувачи и договарянето с тях.

Съществуват следните форми на приватизационни процедури:

- публичен търг

Публичните търгове са присъствени и неприсъствени. Организацията и провеждането на публичните търгове се извършва от тръжна комисия. Тръжната документация се утвърждава от Агенция за приватизация, едновременно с Решението за продажба , което се публикува в Държавен вестник и най-малко два централни ежедневника. В нея са определени крайните срокове за закупуване на документация, подаване на оферти, първоначалната тръжна цена, стъпката на наддаване, депозита, датата и часа на търга. След откриването на търга, тръжната комисия публично отваря и преглежда офертите. Ръководителят на комисията обявява кои кандидати се допуснати до наддаването.

- публичен конкурс

Публичния конкурс се провежда на два етапа предварителен и заключителен. Организацията и провеждането на публичните търгове се извършва от конкурсна комисия. Конкурсната документация се утвърждава от Агенция за приватизация, едновременно с Решението за продажба, което се публикува в Държавен вестник и най-малко два централни ежедневника.

В предварителния етап се издава сертификат за регистрация на всички потенциални инвеститори, закупили конкурсна документация. Предоставя се възможност за ограничен собствен правен и финансов анализ, съобразно условията и реда, предвидени в конкурсната документация. Участниците в процедурата депозират в АП индикативна оферта. Подадените оферти се вписват в регистър, съдържащ входящ номер, дата и час на подаване и се отварят най-късно на следващия ден от депозирането им. Конкурсната комисия подготвя мотивиран доклад, който отразява съдържанието на индикативните оферти и АП определя участниците, допуснати до заключителния етап.

В заключителния етап конкурсната комисия определя правилата за провеждане, които съдържат условията и реда за извършване на пълен правен и финансов анализ, списък с необходимата документация, размер, вид и срок за внасяне на депозита, изискване към съдържанието на офертите, критерии за оценка, проект на приватизационен договор и срок за подаване на оферти. Участниците, внесли депозит получават сертификат за регистрация и подават обвързващи оферти, които се отварят най-късно на следващия ден от датата на депозиране. Конкурсната комисия оценява офертите и изготвя мотивиран доклад, след което АП взима решение за избор на купувач и определяне на срок за сключване на приватизационен договор.

- борсова приватизация

Чрез продажба през Българската фондова борса - София се приватизират миноритарни пакети от акции на дружества срещу парични и непарични платежни средства. Министерския съвет определи списък от 1070 предприятия, при които се допуска плащане с непарични платежни средства. Документацията по проектите се подготвя от работна група към Агенцията за приватизация, която взима Решение за определяне на метод за продажба. Предприятията се групират в пулове и се провежда конкурс за избор на лицензиран инвестиционен посредник, член на БФБ София. Договора с избрания посредник се подписва в седем дневен срок от датата на уведомление за решението за избор на участник, спечелил конкурса.

- централизиран публичен търг

Продажбата на акции, собственост на държавата чрез централизирани публични търгове се извършва чрез инвестиционни бонове. Те се придобиват с издаване на поименни регистрационни талони от Агенцията за приватизация, с прехвърляне към трето лице и по наследство. Разпореждането с инвестиционни бонове се регистрира в обслужващите звена към Агенцията за приватизация. Притежателите на инвестиционни бонове могат да прехвърлят собствеността си в доброволни пенсионни фондове. Участието в централизирани публични търгове се извършва индивидуално или чрез инвестиционни посредници, като собствениците на инвестиционни бонове подават нареждане за участие и се регистрират. Агенцията за приватизация взима Решение за определяне на метод за продажба - централизиран публичен търг и оповестява проспекти със задължителна информация за дружествата по образец. Участниците в централизирани търгове подават заявки за участие, като броя на заявените акции не може да бъде по-голям от броя на предлагания за продажба пакет. Агенция за приватизация класира заявките до 22 работни дни след обявената дата на търга и участниците, чиито заявки са класирани успешно трябва да платят акциите по заявената тръжна цена в определения срок за плащане.

Масовата приватизация е насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Смисълът на това е да се осигурят широка социална база и обществена подкрепа на болезнените процеси на приватизация, да се запази кондицията на предприятията преди приватизирането им и да се намалят недоверието и съпротивата на заетите в тях.

Българският модел на масова приватизация е ориентиран към решаването на два сериозни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната - бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Двата проблема са взаимно свързани. Неплатежоспособността на голяма част от българите прави невъзможно широкото участие на населението, на работниците и служителите в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна форма. Конкретно това се извършва чрез масова емисия на специални финансови инструменти - инвестиционни бонове, предназначени за участие в масовата приватизация.

Основни елементи на масовата приватизация са: инвестиционните бонове, инвестиционните фондове, Центърът за масовата приватизация, избор на обекти за приватизация чрез инвестиционни бонове, етапност на приватизацията.

Масовата приватизация е насочена към създаването на голям брой дребни и средни собственици, които могат реално да влияят върху икономиката. По замисъла на прилагания в страната модел на масова приватизация се създават множество дребни акционери. Ясно е, че те няма да имат възможност и едва ли ще участвуват в управлението на фирмите, в които са съсобственици, а още по-малко - в управлението на националната икономика.

1.2. Обекти и форми на приватизация на държавната собственост

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

1. Според собствеността те биват държавни и общински.

2. бъдат преобразувани и непреобразувани в търговски дружества предприятия.

3. Според обхвата - цели предприятия, обособени техни части или отделно имущество.

4. Според носителя на собствеността - активи или титули на
собственост.

Комбинираното използуване на отделните признаци позволява да се създаде работна класификация на обектите за приватизация, която включва:

1. Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините.

2. Държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества.

3. Структурни единици на предприятията по т. 1 и т. 2 под формата на:

- обособени части;

- незавършени обекти на капиталното строителство;

- дълготрайни активи на действуващи предприятия;

- имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Основните изискван ия към държавните и общинските предприятия като обекти на приватизация са: да имат стопанска дейност и да са юридически лица. Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление и пр. не са предпоставки за превръщането им в обекти на приватизация.

Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част. По смисъла на закона под обособена част се разбира организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност. Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособят в стопанския оборот. Конкретно това са цеховете на едно предприятие, магазини, ресторанти, ателиета и др. Обособените части могат да се приватизират отделно от предприятието, което ги прави по-достъпни. В отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.

Имуществото на ликвидирани предприятия, което може да се приватизира, представлява отделни натурални дълготрайни или краткотрайни активи. Когато по стопански или други причини не е целесъобразно предприятието да се запази като цяло или в отделна негова част, то се ликвидира. в процеса на ликвидация и след нейното приключване се продават отделни части от имуществото.

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността може да се извърши чрез продажба, съответно закупуване на:

- активи - предприятия, обособени техни части и имущество;

- титули на собственост - акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост. Това могат да бъдат както акции и дялове от предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, така и акции и дялове. които са притежание на държавата и общините.

В правно-нормативната уредба на приватизацията в България конкретно са посочени начините, по които тя може да се организира и провежда. Основните форми на приватизация могат да бъдат определени като:

1. Публичен търг.

2. Публично обявен конкурс.

3. Преговори с потенциални купувачи,

4. Пряко изкупуване на малки обекти по приватизационна оценка.

5. Инвестиционни бонове.

Освен в чист вид възможни са и комбинации между отделните начини. Изборът се прави от органа, който взема решението за приватизация и по същество се обявява с формулировката на самото решение. Изборът зависи от целите на приватизацията, от възможностите за подготовка и осъществяване на приватизационната сделка и от други фактори. Независимо от някои формални ограничения няма строга връзка между вида на обекта и начина за неговото приватизиране. Затова е добре да се знаят основни характеристики на отделните начини на приватизация и на процедурите по осъществяването им.

- Приватизация чрез търг

Търгът като начин за приватизация е регламентиран частично в глава шеста от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и цялостно - в Наредба за търговете.

Търгът се характеризира с публичност. Тя се осигурява с обнародването на решението за провеждане на търга в Държавен вестник и в два ежедневника. Не съществуват забрани или ограничения за по-голяма активност и разнообразие на формите за популяризиране.

Задължителни елементи на решението за търг, които се оповестяват заедно с него, са: обектът и предметът на търга; видът на търга; началната цена и размерът на депозита за участие, определен в процент от тази цена; начинът на плащане на цената и изискваните обезпечения.

Открит характер имат и други елементи на търга, утвърдени с решението за провеждането му, като: тръжната документация, включително договора за продажба; мястото и времето на търга; възможността за оглед на обекта.

Търгът има такава организация на продажбата, при която потенциалните купувачи се състезават помежду си чрез индивидуално определена от всеки купувач и обявена цена на обекта. Състезаването на индивидуалните покупни цени се извършва с явно или с тайно наддаване. Обективни критерии за избор на вида на наддаването няма. Той е право на органа по приватизация.

Търгът с явно наддаване е широко практикувана форма на продажба на обекти, за които се предполага, че проявяват интерес повече купувачи. Търгът не се провежда, когато не се явят кандидати или се яви само един, включително след едночасово отлагане. В тези случаи всички процедури по обявяването и провеждането на търга се повтарят.

При търгове с тайно наддаване предложенията на участниците се предават на комисията в началото на търга в запечатани пликове. Върху плика се записват името на участника или на упълномощеното лице и пълното наименование на обекта на търга. В предложението се записват наименованието на обекта на търга, офертната цена и името на участника или на упълномощеното лице. При упълномощаване се прилага и документът, удостоверяващ представителната власт или пълномощното на представителя.

Пликовете се отварят веднага след приемането на всички предложения. Председателят проверява, дали са спазени условията на търга за всяко предложение, обявява редовността му и офертната
цена. Предложенията се заверяват от членовете на комисията и се ранжират по размера на посочените суми. В случай на предложена
еднаква най-висока цена от повече участници търгът продължава от тази цена с открито наддаване само между нейните предложители.

Търгът се печели от участника, предложил най-висока цена. Тя се обявява пред участниците и търгът се закрива. За работата на комисията и резултатите от търга се съставя протокол, който се подписва от председателя и всички членове. Протоколът има качеството на официален документ за следващите процедури по прехвърлянето на собствеността.

Договорът със спечелилия търга се сключва в двуседмичен срок след провеждането му, ако няма възражения. Възражение може да се прави за неспазване на изискванията по организацията и провеждането на търга само от участниците в него и в срок от една седмица от датата на провеждането му.

Заплащането на цената или на първата вноска при разсрочено
плащане се извършва от купувача веднага след сключването на договора. При отказ или забавяне на плащането търгът, без да се повтаря, се обявява служебно за спечелен от участника, предложил следващата по размер цена, а нередовният купувач се санкционира с удържане на депозита му.

Предимство на търга в сравнение с другите форми на приватизация е, че е относително лесен и бърз за прилагане, има точен и измерим критерий, поради което е труден за оспорване, характеризира се с публичност и прозрачност на процедурите.

- Приватизация чрез конкурс

Приватизацията чрез конкурс е регламентирана частично в глава шеста на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и цялостно - в Наредба за конкурсите.

За разлика от търга, където основна цел е реализирането на максимално висока продажна цена, при конкурса се преследват други цели и по правило няколко цели едновременно. Те се съдържат в решението за приватизация и включват предпочитана от органа по приватизация комбинация от условия, сред които:

- запазване предмета на дейност;

- запазване на определена численост на персонала или създаване на нови работни места;

- осигуряване на целеви инвестиции;

- реализиране на иновации;

- опазване на околната среда съгласно държавните и международните екологични норми;

- забрана за продажба на обекта за определен срок след придобиване на собствеността.

Решението може да съдържа всички или само част от посочените условия, както и други, които отразяват целите на приватизиране на конкретния обект. Постигането на целите се осигурява допълнително с определянето на приоритетите на конкурсните условия.

Обявяването на решението за приватизация чрез конкурс съдържа и формални условия за участие като:

- срок и адрес за подаване на конкурсните предложения;

- място и такса за купуване на конкурсната документация;

- време и начин за оглед на обекта;

- цена на обекта и размер на депозита за участие в конкурса.

Организацията и провеждането на конкурса се извършват от специално назначена от органа по приватизация комисия с председател. Провеждането на конкурса става по технология, подобна на търга с тайно наддаване. Основната разлика е в това, че предложенията на кандидатите освен цената съдържат и други условия и разработки, по които комисията извършва комплексна многокритериална оценка. Основен елемент на предложенията е проектът за стопанско развитие на обекта, т.нар. бизнесплан.

Бизнеспланът се използува при всички начини на приватизация, основани на състезателност на идеи. От качеството на неговата разработка и главно от съдържанието на стратегиите зависи не само успешното представяне на участниците, но и бъдещото развитие на стопанските обекти.

Цената и условията на плащане в конкурсните предложения са тясно свързани с начина на прехвърляне на собствеността. Когато този елемент от приватизационната сделка не е определен с решението за приватизация, кандидатът го включва в предложението със свой вариант. Предложенията съдържат и разработки по условията на конкурса като база за сравнение и състезателност на офертите. Предложенията на участниците се разглеждат на закрити заседания на конкурсните комисии. Комисията преценява спазването на формалните изисквания за предложенията, оценява, сравнява и ранжира проектите за развитие по степен на изпълнение на конкурсните условия и приоритети. Въз основа на извършената работа комисията изготвя доклад до органа по приватизация, който до един месец след получаването му определя кандидата, спечелил конкурса. Докладът и препоръките на комисията са основа за вземането на решение от органа по приватизация, но не го предопределят. Той може да приеме класирането на комисията, да предпочете кандидат, чието предложение не е получило най-високата оценка или да отхвърли всички предложения, при това без да е длъжен да се мотивира.

Редът и условията за възражения, за сключване на договора и за прехвърляне на собствеността са същите, както при търга. Специфичното е, че в договора с купувача по конкурс се включват задължително условията, при които той е спечелен, както и неустойките при неспазването им.

- Преговори с потенциални купувачи

По своите цели, характер и организация приватизацията чрез
преговори може да се определи като разновидност на конкурса. Изборът на тази форма за приватизация обикновено става въз основа
на предварителни сондажи, проявена инициатива от потенциални купувачи или покана от органа по приватизация на предпочитани инвеститори след проучвания за тяхната надеждност. Независимо от предварителните резултати и подготовка за използуването на тази форма официално тя се счита за обявена с решение на органа по приватизация.

Основа за водене на преговорите между страните по сделката е пакет от документи, представен от кандидатите. Освен бизнесплан пакетът може да съдържа проекти за начина на извършване на плащането със съответни гаранции, схема за разпределение на собствеността и други разработки. Като уникални продукти те са защитени с опазване на търговската, фирмената и служебната тайна от страна на участниците в преговорите.

Предимство на преговорите в сравнение с конкурса е възможността за достигане на по-висока съгласуваност между изискванията на органа по приватизация и офертата на купувача, за уговаряне на допълнителни условия и елементи на сделката. Това става в преки преговори на един или няколко тура до постигането на резултати, които задоволяват страните.

Когато преговорите се водят с няколко потенциални купувачи, налице е възможност за непосредствено сравняване не само на предложенията, но и на мениджърските качества на различните кандидати.

- Приватизация чрез изкупуване

Приватизацията на държавни и общински предприятия и на обособени техни части може да се извърши чрез изкупуване, ако:

- балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 10 млн. лв. за производствени обекти и 5 млн. лв. за обекти в сферата на търговията и услугите;

- обектите не са включени в двете програми на национално равнище и не попадат в забранителния списък, подготвен от Министерския съвет.

- приватизацията на обектите не нарушава изисквания на закона.

- Право за изкупуване на обекти имат само български физически и юридически лица и по-конкретно:

- работниците и служителите на приватизиращото се предприятие и лицата, които без трудов договор са членове на управителните му органи повече от една година. Условие за упражняване правото на изкупуване от тези групи е поне 20 на сто от тях да са изразили желание да участват в приватизацията на предприятието;

- наемателите и арендаторите на приватизиращия се обект, при условие, че договорите им са действуващи към датата на подаване на предложението за приватизация.

Приватизацията чрез изкупуване се извършва по инициатива предимно на правоспособните лица, изразена в предложение до органа по приватизация. Той се произнася по предложението в едномесечен срок сред получаването му с решение за откриване на процедура за приватизация или за продажба, ако процедурата вече е била открита.

Когато предложение за изкупуване е направено както от работниците и служителите, така и от наематели или арендатори, с
предимство за изкупуване се ползуват:

- работниците и служителите - за обекти с производствено
предназначение;

- наемателите и арендаторите - за обекти в сферата на търговията и услугите.

Когато приоритетът не може да се определи, а отделните предложения не могат да се обединят, органът по приватизация описва с мотивирано решение приватизирането да се извърши чрез изкупуване. Решение за отказ се взема и когато има правни спорове във връзва със собствеността, открита е процедура за приватизация, има нарушения на законови разпоредби, на приватизационната програма или на списъка със забранени за приватизиране обекти.

В договора по сделката задължително се предвиждат ограничителни условия за продажба на обекта пет години след изплащането му, както и използуването му за обезпечение преди пълното му изплащане. С тези ограничения се цели да не се допуска препродажба или смяна на собствеността на преференциално закупени обекти, което да обезсмисли целите на тази преференциална форма на приватизация.

- Приватизация чрез инвестиционни бонове

Приватизацията чрез инвестиционни бонове беше утвърдена
с допълненията в закона от 1994 г. По същество това е един цялостен модел за масова приватизация, който съдържа и формата, и метода, и техниките, и организацията на процеса. По тази причина приватизацията чрез инвестиционни бонове като форма на приватизация се разглежда най-общо.

Приватизацията чрез инвестиционни бонове се прилага за държавни предприятия, определени от Министерския съвет и включени в програма, която се приема от Народното събрание. Извършва се в няколко тура, чиито срокове се определят от Министерския съвет.

Инвестиционните бонове, които дават право за участие в приватизацията, се издават от Министерския съвет във вид на книжка с талони (бонове). Право на получаване и на закупуване на бонови книжки има всеки пълнолетен български гражданин с постоянно местожителство в страната. При получаването и на двата вида книжки се заплаща такса. Средствата от тези такси се използуват за издръжка на масовата приватизация.

Боновите книжки се купуват в пощенските станции и се заверяват в специални бюра за регистрация. върху регистрационна карта, каквато съдържа всяка книжка, се записват реквизитите на ценната книга и персонални данни на нейния собственик. Регистрацията на боновите книжки се извършва в отделни турове на масовата приватизация.

Собствениците на инвестиционни бонове могат да участвуват в приватизацията на определените за приватизиране по този ред
предприятия, като закупят акции или дялове от тях пряко или чрез посредничеството на специализирани инвестиционни фондове.

Инвестиционните бонове могат да се използуват от работниците, служителите, мениджърите, наемателите и арендаторите на приватизиращи се предприятия за плащания по приватизационните сделки и придобиване на акции и дялове. В тези случаи един инвестиционен лев е равен на един лев от стойността на сделката.

1.3. Методи на приватизация на държавната собственост в България

Между формите и методите на приватизация съществува зависимост. Това означава, че изборът на метод на приватизация се влияе в някаква степен от формата на приватизация, но много повече зависи от нейните цели, от възможностите и интересите на потенциалните купувачи, от задачите, които се решават и от желаните резултати.

Използуваните форми на приватизация са обективно отразяване на реалностите и потребностите на приватизацията, а не толкова научнообосновани методически разработки и решения. Ще представим най-често използуваните самостоятелни форми на приватизация:

- метод на масовата приватизация;

- метод на мениджърските екипи;

- метод на работническото участие.

Метод на масовата приватизация

Не може да се избегне анализът на масовата приватизация с оглед на пълното представяне на процеса на раздържавяване.

Българският модел на масова приватизация е ориентиран към решаването на два сериозни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната - бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Двата проблема са взаимно свързани. Неплатежоспособността на голяма част от българите прави невъзможно широкото участие на населението, на работниците и служителите в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна метод. Конкретно това се извършва чрез масова емисия на специални финансови инструменти - инвестиционни бонове, предназначени за участие в масовата приватизация.

Метод на мениджърския екип

Метода на мениджърския екип има две разновидности в зависимост от състава на екипа, участник в приватизационната сделка:

- мениджърски екип на самото предприятие - МВО (Мanagement Buy Out);

- мениджърски екип от външни на предприятието специалисти - МBI (Маnagement Buy In).

В първия вариант на метода инициативата за приватизация на предприятието се предприема от мениджърите на самото предприятие. В приватизационната сделка те участвуват сами или обединени с други инвеститори, сред които имат водеща роля.

При втория вариант на метода инициативата за приватизация се предприема и осъществява от екип на външни за предприятието мениджъри. Възможно е по инициатива на всяка от страните двата екипа да се обединят за съвместни приватизационни действия.

Съществена разлика между двата варианта на метода е в това, че при МВО-метода предприятието - обект на сделката, е предварително определено и целта е то да получи добре сработен и действен мениджърски екип. При МBI-метода мениджърският екип е предварително формиран и се търси подходящ обект, който той може да развие успешно.

Нормативната база на приватизацията не урежда пряко предприватизационната подготовка на предприятията, но съдържа елементи, които я правят възможна и осъществима. Тази подготовка се поощрява и от органа по приватизация заради значението й за ускоряването и успеха на сделката.

Преговорите между органа по приватизация и мениджърския екип се водят въз основа на бизнесплана със заложените в него перспективи и стратегии. Преговорите са ефективна метод за съгласуване на интересите, основана на взаимни компромиси за постигането на такава комбинация от условия, която удовлетворява страните. Предвид комплектността на въпросите, предмет на преговорите, добре е в тях да участвуват и от двете страни специалисти в областта на правото, финансите, бизнесоценяването, мениджмънта и други в зависимост от особеностите на конкретната сделка.

Осъществяването на сделката е уредено в основните си положения със закони и подзаконови нормативни актове. Извън задължителните норми обаче страните по сделката конкретизират съгласувано вариантите на останалите условия. Уточнените задължителни и допълнителни положения се отразяват в договора по сделката.

След сделката собствеността на приватизираното предприятие преминава в нова група собственици с еднопосочни интереси, водещ сред които е мениджърският екип. С това предприятието получава нови потенциални възможности за ефективно организиране на своята дейност и управление, съответно - за увеличаване на стойността си. Смяната на собствеността обаче е само предпоставка за ефективно управление и функциониране на предприятието, но не ги осигурява автоматично. Постигането им зависи от компетентността и професионализма на екипа, който поема мениджмънта на предприятието. Действията му се основават на съдържанието на бизнесплана и са насочени към неговото реализиране.

Най-трудната задача на мениджърския екип е да овладее започналото преструктуриране, като го пренесе от собствеността към продукцията, пазарите, организацията, иновациите и други направления на развитието на бизнеса.

Метод на работническото участие

Акционерната работническа собственост е широко разпространена в практиката на различни страни и фирми. Смисълът на това се определя от ефекта в социален, организационен, политически и най-вече икономически план. Основната идея на работническото участие е работниците да станат собственици на предприятието, в което те се трудят или на голяма част от него, т.е. да могат да работят за самите себе си, получавайки дивидент. В този случай те биха имали най-добрата мотивация да работят за успеха на предприятието.

По модела на приватизация, която се извършва в страната, е предвидена възможност за осигуряване на работническа собственост в приватизиращите се държавни и общински предприятия. Това може да стане чрез активни и пасивни методи и форми.

Пасивното участие на работниците и служителите в приватизацията на държавни и общински акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, в които те работят, се урежда със специална наредба. То може да се извърши чрез:

- придобиване при облекчени условия на акции и дялове;

- безвъзмездно получаване на акции и дялове.

Първата метод дава право на работниците и служителите и на лицата, които без трудов договор са членове на управителни органи на предприятието повече от една година, да станат собственици до 20 на сто от капитала на приватизираното предприятие, като ползуват 50 % отстъпка при заплащането. Размерът на отстъпката обаче е ограничен и зависи от броя на желаещите да получат собственост, от размера на работната им заплата в предприятието през последните две години и от индекса на потребителските цени.

Заплащането на акции и дялове, придобити при облекчени условия, може да стане и с инвестиционни бонове през времето на тяхната валидност.

Разгледаните форми на участие на работниците в приватизацията за придобиване на собственост се определят като пасивни поради това, че не възникват по инициатива и в резултат на проявена активност на работниците, а са гарантирани със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Работническото участие не е предварително условие за извършване на приватизационните сделки. Пасивният характер на тези форми освен от доброволното им използуване се определя още и от това, че всички действия от страна на работниците по тяхното реализиране се свеждат до индивидуални актове по заявяване и по закупуване на акции и дялове.

Активно участие на работниците в приватизацията е налице тогава, когато всички заети в приватизиращото се предприятие или определена част от тях се явят в позицията на купувач или заявят сериозни претенции за собственост. Това може да се направи за приватизация чрез пряко изкупуване.

В първия случай активното участие на работниците може да се постигне за различни обекти и при различни форми на приватизация, но е по-подходящо и има по-голям успех при малки и средни обекти, които се приватизират чрез конкурс, преговори или търг, залегнало в стария закон.

Законът не разглежда работниците като преференциален купувач при заявено от тях участие в приватизационната сделка. До нейното спечелване те са равнопоставени с всички други кандидати. Това налага работниците да извършат сериозна предварителна подготовка с всички общи и специфични действия, които изисква съответната метод на приватизация, аналогично на метода на мениджърския екип.

Значими преференции за работниците са предвидени след спечелване на сделката. Когато повече от 30 на сто от работниците на приватизиращото се предприятие са декларирали желание за участие в приватизацията, определената за окончателна цена на сделката се намалява с 30 на сто, когато е спечелена от тях. И в този случай обаче отстъпката се лимитира от броя на заявилите желание и от размера на работната им заплата в предприятието за последните две години, коригирана с индекс на потребителските цени.

В случаите на представителство пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на всички работници, които декларират желание за участие в приватизацията. Упълномощеният представител може да бъде член на колектива от работници, но може и да е всяко друго физическо или юридическо лице , включително специализирана посредническа фирма. Изборът се предопределя от изисквания за компетентност на представителя в подобни дейности.

Участието в различните форми на приватизация не изисква непременно работниците да бъдат обединени в някаква метод на сдружаване до момента на сключване на договора. Всички необходими действия по приватизационните процедури до този момент могат да се извършват от упълномощено лице. При сключването на договора обаче работниците, които са страна по договора не могат да се явят като група физически лица, обединени от общи намерения.

Те могат да стопанисват обекта, само ако притежават качеството на търговец по силата на българското законодателство. Най-подходяща метод за подобно представяне е дружеството с ограничена отговорност. То може да се регистрира от работниците преди или най-късно по време на осъществяване на сделката. Това е необходимо, за да може след нейното спечелване да е налице органът, с който ще се сключи договорът за прехвърляне на собствеността. Това е и условие за започването на стопанска дейност от името и за сметка на новите собственици.

При съгласуване на интересите на мениджърите и работниците на предприятието е възможно обединяването им за съвместни приватизационни действия. В тези случаи методът на мениджърския екип и методът на работническото участие взаимно се допълват и се реализират като ЕМВО-метод (Еmployее, Маnagement Buу Оut). Това е лесно осъществимо поради единството в замисъла, организацията и технологията на прилагане на двата метода. Ефектът от съвместното управленско-работническо участие е по-голям особено след спечелването на сделката.

На активното участие на работниците в приватизацията е изцяло основана метода на приватизация чрез изкупуване. В тези случаи законът разглежда работниците като преференциален купувач за обекти с производствено предназначение.

1.4. Контрол върху приватизацията. Санкции при неизпълнение на поетите ангажименти

Контрола над приватизационните сделки също може да се характеризира с известна динамика. Тя се определя до голяма степен от двата закона, които регламентират следприватизационните сделки през анализирания период.

Първият орган свързан с контрола на приватизационните процедури е Агенцията за приватизацията. Тя е създадена съгласно разпоредбите на чл. 10 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Той определя Агенцията за приватизация като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията в случаите, предвидени в този закон. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и има регионални бюра. Бюджетната издръжка на агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия.

Съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, органи за управление на агенцията са надзорния и изпълнителния съвет.

Надзорен съвет

Състои се от 7 членове, които се избират от Народното събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет.

Председателят на Надзорния съвет:

1. свиква заседанията на съвета;

2. определя дневния ред;

3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки.

Законът определя възнагражденията на членовете на надзорния съвет се определят от Министерския съвет. Те не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.

Основните функции на надзорният съвет са:

- разработва устройствен правилник на агенцията и го представя на Министерския съвет за приемане;

- определя основните насоки на дейността на агенцията в съответствие с този закон;

- одобрява проекта за бюджета на агенцията, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационната програма от Агенцията за приватизация.

- одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на агенцията;

- установява общите правила и условия за назначаване, включително и заплащането на служителите на агенцията;

- всяко тримесечие приема отчета на изпълнителния директор за дейността на агенцията;

- определя регионалните бюра и утвърждава началниците им.

- упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация;

- по искане на Министерски съвет може да дава становища по въпроси във връзка със сключването и подготовката на приватизационни сделки;

- осъществява следприватизационен контрол по приватизационните сделки за държавни предприятия и за акции и дялове - собственост на държавата в търговски дружества.

Особеност е това, че контролните функции на надзорния съвет на Агенцията за приватизация са следствие на поправка на закона от 2000 г., когато са включени и функциите за контрол над всички етапи от сключването на приватизационните сделки.

Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет към агенцията за приватизация се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. Той организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съгласно закона и решенията на Надзорния съвет.

Законът забранява изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.

Членовете на надзорния съвет, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори на Агенцията за приватизация, общинските съветници и членовете на управителните и контролните органи, на специализираните органи на общинските съвети за осъществяване на приватизацията, другите органи и техните членове, както и членовете на семействата им нямат право да придобиват имущества, дялове или акции в предприятия, когато са участвали в подготовката и сключването на приватизационните сделки, докато заемат съответната длъжност и в едногодишен срок след това, освен когато имат право на преференциално участие в случаите по чл.5, ал.2 от закона или при участие в централизирани публични търгове.

Така определените функции и задължения на агенцията по приватизация не отговориха на нуждите, възникнали във връзка с контрола на сделките, а така също и на последващия контрол във връзка със спазването на поетите от страните ангажименти. Това бе причина в новия закон да бъдат определени и нови органи за контрол на приватизационния процес.

Като цяло Агенцията за приватизация продължава да съществува, но закона вече определя нови функции, които тя следва да изпълнява, а именно:

- събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;

- извършва маркетинг;

- възлага на трети лица извършването на дейности във връзка с извършването на продажба на акции;

- подготвя и сключва сделките за приватизация.

Органите на Агенцията по приватизация с приемането на новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол остават същите – Изпълнителен съвет и Надзорен съвет, но се променят основните им задачи и функции. Изпълнителният директор на Изпълнителния съвет представлява Агенцията за приватизация и организира и ръководи дейността на изпълнителния съвет.

Изпълнителният съвет представя пред надзорния съвет тримесечни и годишни отчети за дейността на Агенцията за приватизация. Решенията на изпълнителния съвет се вземат, когато за тях са гласували изпълнителният директор и поне един заместник изпълнителен директор.

Съгласно разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Надзорният съвет:

- контролира дейността на Агенцията за приватизация;

- изготвя и представя пред Народното събрание шестмесечни и годишни отчети за осъществяването на процеса на приватизация;

- приема проекта на устройствен правилник на Агенцията за приватизация;

- одобрява проекта на бюджет, както и отчета за изпълнението на годишния план за работа на Агенцията за приватизация;

- одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в устройствения правилник на Агенцията за приватизация, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, относно тяхната законосъобразност и за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии;

- утвърждава общи правила и условия за назначаване, работната заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация;

- приема тримесечните и годишните отчети на изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за приватизация;

- одобрява предложението на Агенцията за приватизация по годишен списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, предвидени в закон преди внасянето му в Министерския съвет.

Агенция за следприватизационен контрол е създадена със Закона за приватизация и следприватизационен контрол^{^[3]}. Тя е администрация към Министерски съвет и юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията осъществява следприватизационен контрол върху изпълнението на поетите от купувачите задължения в договорите за приватизационна продажба на търговските дружества с над 50 на сто държавно участие.

Агенцията осъществява текущ документален контрол върху изпълнението на договорите за приватизационна продажба в сроковете, определени в договорите.

Агенцията за следприватизационен контрол извършва и последващ контрол на място в приватизираните обекти относно изпълнението на поетите с приватизационните договори задължения. Извършва действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки, лихви, задатъци, обезщетения, предявяване на банкови гаранции, претендиране на суми по доверителни сметки и други правни действия в случаите на констатирано неизпълнение по приватизационните договори. Друга функция на агенцията е да контролира плащанията по приватизационните договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена и фактически извършва приемането на дължимите разсрочени вноски и др.

Структурата на Агенцията за следприватизационен контрол е показана в Приложение №1.

В Агенцията за следприватизационен контрол важно място заема Дирекция "Административно-правно обслужване и финансово-стопанска дейност", която организира общата администрация в агенцията. В дирекцията има четири отдела:

- Отдел "Финансово-счетоводен"

- Отдел "Административно-правно обслужване и Човешки ресурси"

- Отдел "Информационно обслужване"

- Отдел "Канцелария и Връзки с обществеността"

Дирекция "Административно-правно обслужване и финансово-стопанска дейност” отговаряща за управлението на собствеността, предоставена на агенцията за осъществяване на нейните функции и задачи, осъществява правно-нормативното обслужване и изготвя документите, свързани с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебни правоотношения, и другите актове по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и с подбора и квалификацията на човешки ресурси в агенцията.

Дирекция "Сделки 1" осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационните договори, по които продавач е Агенцията за приватизация като орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) – отменен. Дирекцията осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационни договори, сключени от Агенцията за приватизация по ЗПСК, разпределени на дирекцията от изпълнителния съвет съобразно отрасъла, разработва становища и методики по отчитане на договорните ангажименти, създава организация за ефективна текуща контролна дейност в приватизираните дружества, приема отчетите за изпълнение на приватизационните договори и осигурява ефективна система за съхраняване на получаваната отчетна и друга документация при спазване на изискванията за поверителност и др.

Дирекция "Сделки 1" е структурирана в два отдела:

Отдел "Големи сделки"

Отдел "Сделки в промишлеността и енергетиката"

Дирекция "Сделки 2" осъществява документален контрол и контрол на място в приватизираните дружества върху изпълнението на задълженията по приватизационните договори за дружества в строителството и селското стопанство, сключени по ЗППДОбП (отменен). Дирекцията има същите права и задължения като Дирекция “Сделки 1”.

Дирекция "Сделки 2" е структурирана в:

- Отдел "Сделки в строителството и селското стопанство"

- Отдел "Сделки на отрасли в нематериалната сфера".

Дирекция "Финанси" обслужва финансовото осигуряване на следприватизационния контрол в рамките на бюджета на агенцията, подготвя необходимите документи за приемане плащанията на парични разсрочени вноски по приватизационните сделки в случаите на договорено разсрочено плащане на покупната цена, осъществява контрол върху изпълнението на задълженията за уреждане задълженията на приватизираните дружества към кредитори, когато това е предвидено в приватизационните договори, разработва становища и методики, свързани с осъществяване на дейността си и други финансови операции.

Дирекция "Финанси" е структурирана в два отдела:

- Отдел "Финансов 1"

- Отдел "Финансов 2"

Дирекция "Правна" отговаря за правното осигуряване на следприватизационния контрол, дава правни становища по осъществяването на следприватизационния контрол, разработва проекти на нормативни актове и дава становища по проекти на нормативни актове във всички случаи, когато агенцията е заинтересовано ведомство и др.

Дирекция "Правна" е структурирана в:

- Отдел "Правен 1"

- Отдел "Правен 2"

За изпълнение на целите на следприватизационния контрол агенцията извършва следните функции:

1. взаимодейства с министрите и другите органи на изпълнителната власт за провеждане на единна държавна политика при осъществяване на следприватизационния контрол;

2. дава становища преди сключването на приватизационните договори, когато Агенция за приватизация е поискала това;

3. дава принципно становище за клаузите, които трябва да бъдат включени в приватизационните договори, в съответствие с методиката за отчитане на договорните ангажименти.

4. осигурява публичност и прозрачност при осъществяване на следприватизационния контрол и осведомява обществеността за извършваната от нея дейност относно фактите и обстоятелствата, които не представляват служебна или друга защитена тайна;

5. разработва проекти за нормативни актове във връзка със следприватизационния контрол и дава становища по разработени проекти;

6. създава и поддържа публичен регистър за процеса на следприватизационния контрол;

7. изисква и приема приватизационния договор, както и всички писмени документи, независимо от техния вид и характер, които са създадени след датата на неговото подписване; документацията не се предоставя в оригинал, а под формата на заверено копие; органите, представящи информацията, задължително прилагат към нея декларация за нейната пълнота и съдържание към момента на предоставянето й.

Така направените промени в нормативната уредба и органите за контрол над приватизацията целят повишаването на ефективността от процеса, а така също и преодоляването на недостатъците му през периода 1992-2002 г.

ВТОРА ГЛАВА

2. Реализиране на финансовите и икономическите цели на процеса на приватизация

2.1. Периодизация на приватизацията в България

В практическото провеждане на приватизационния процес могат да се обособят три приватизационни периода в страната.

Първият период започва през април 1992 г., с приемането на приватизационния закон (респ. ЗППДОП) и приключва в края на 1995 г. По-важните характеристики на модела на приватизация, прилаган в България през тези три години са:

- основаване на модела единствено на философията и механизмите на касовата приватизация;

- наличие в модела на определен кръг преференции за персонала, за работилите в приватизиращите се предприятия, за наематели на държавни и общински обекти, като израз на социалната насоченост на приватизационния модел;

- поставя ниски цели с програмите за приватизация, наличие на множество забрани за приватизация, отсъствие на воля да се пристъпи към преструктуриране и приватизиране на крупни обекти от промишлеността и други отрасли на стопанството;

- определен /макар и не достатъчен/ простор пред малката приватизация при почти пълно задържане на голямата приватизация в държавния сектор.

Тези характеристики на модела на приватизация рефлектират върху процеса, темпа и резултатите от приватизацията. За три години и половина в държавния сектор са сключени едва 214 сделки за преобладаващо малки и средни предприятия и 322 сделки за обособени части от предприятия. Раздържавените само 3% от дълготрайните активи, собственост на държавата, потвърждават нищожния принос на приватизацията в преструктурирането на собствеността.

Чрез касовата приватизация се раздържавяват структуроопределящи обекти, като се предлага за продажба голяма част от техния капитал. Постигнатата цена чрез един от подходите на касова приватизация се заплаща в брой, с брейди облигации, ЗУНК облигации или други дългови платежни инструменти. Чрез този механизъм на касова приватизация предприятието става собственост на заинтересован и отговорен купувач. Собственикът е ясен и обикновено притежава мажоритарен дял от капитала на обекта, има възможност да разработи и внедри своя инвестиционна и производствена програма, свой стил на управление.

Основни недостатъци на касовата приватизация са:

- липса на регистриран интерес от страна на чуждестранните и местните инвеститори;

- слаба активност на населението, поради отсъствието на големи количества свободни финансови средства, с които да участва реално в процеса на касова приватизация за придобиване и управление на собственост;

- ограниченост на информацията за касова приватизация и обектите предвидени за приватизиране и недостъпността й за широката публика;

- населението няма изградено пазарно поведение, икономически познания и инвестиционна политика за действие. В резултат на приватизационния модел и неговите недостатъци през първия период са раздържавени по-малко от 3% от общата сума на активите държавна собственост.

В структурата на националното стопанство преобладава държавната собственост, появява се нисък процент корпоративна собственост, представена в по-голяма степен от новосъздадени частни структури, в сравнение с дела на приватизираните държавни предприятия. Забавя се реализирането на структурната реформа и действието на пазарните механизми. Държавните предприятия се декапитализират и губят стойностите си, притиснати от икономическата криза, загубата на външните и свиването на местните пазари, намаляващата покупателна способност на населението и оскъпяването на основните суровини и материали.

Периодът потвърждава ограничеността на модела на приватизация, обуславяща сериозно разминаване между желано и възможно ускоряване на процеса на преструктуриране на собствеността; разминаване на модела с финансовите възможности на местни купувачи; изчаквателно поведение на чужди инвеститори (в това число и стратегически), поради бедно или неадекватно предлагане на държавни предприятия за приватизация.

Вторият период обхваща 1996 и 1997 г. и се характеризира със следните по-важни особености:

- приватизационният модел е обогатен с механизмите на масовата приватизация (раздържавяване чрез инвестиционни бонове);

- двете форми на приватизация (касова и масова) се осъществяват на практика като отделни обособени процеси респ. по отделни програми;

- в модела на приватизация е заложен подходът за съчетаване на касова и масова приватизация на равнище предприятия, като приватизацията чрез инвестиционни бонове за 1036 предприятия изпреварва във времето следващите касови продажби на оставащите в предприятията държавни пакети акции (мажоритарни или миноритарни пакети);

- моделът в определена степен осигурява противодействие на силното разпръсване на акционерната собственост чрез участието на приватизационните фондове и чрез съчетаването на масова приватизация с касови продажби на пакети акции на предприятията;

- обогатеният модел на приватизация работи в подкрепа на активизирането на капиталовия пазар в страната (борсов и извънборсов), а така също в подкрепа на създаването (след приватизацията) на нови частни дружества от холдингов тип, както и на инвестиционни дружества.

Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост се допълва с гл. 8, която третира приватизацията на държавни и общински предприятия чрез инвестиционни бонове. С тази промяна се цели да се ускори преструктурирането на собствеността, като се активизира участието на персонала на държавните предприятия в приватизационния процес чрез т. нар. Работническо - мениджърско изкупуване и повишаване интереса на населението, като му се предоставя възможност да придобие една част от държавната собственост на минимална цена. Възприет е подходът за въвеждане в програмата за масова приватизация на част от капитала от акционерните дружества. По този начин се осигурява съчетаване на механизмите на касова (пазарна) и масова (социална) приватизация на равнище предприятие, допълват се и се разширяват преференциите предоставяни на персонала и работилите в предприятията, като се разпределят помежду им до 10% от капитала на дружеството, предвиден за масова приватизация, безвъзмездно. Тези преференции и възможности за роднинска акумулация на бонов ресурс дават реална възможност на персонала да придобие значителна част от акционерната собственост на предприятието, в което работи.

Усложняването на процеса на преструктуриране чрез съчетаване на касова с масова приватизация на равнище предприятие е обективно обусловено от необходимостта да се повиши касовото търсене на обектите и да се ускори цялостния процес на приватизация, да се блокира декапитализацията и дезинвестирането на индустриалните обекти, да се формира пазарна среда с ефективно действащи пазарни механизми, да възникне необходимост от появата на капиталов и фондов пазар, които да спомогнат за по-бързото изграждане на новите индустриални структури и преобразуването на държавната собственост в корпоративна.

Сложността на механизма е предизвикателство за купувача, който желае да придобие контролния пакет акции. В резултат на масовата приватизация се изменя структурата на собственост в целия индустриален отрасъл, като се увеличава дяла на корпоративната собственост. В много предприятия се появяват нови частни собственици, които притежават от 34 до 67% от акционерния капитал. Държавата се превръща от монополист в миноритарен собственик, запазвайки собствеността си върху останалите миноритарни пакети от акции на предприятията, невключени в масовата приватизация.

За кратък период процеса на боновото раздържавяване успява да постави началото на пазарните промени в голям брой индустриални предприятия. Проблемът е, че се получава голяма диверсификация на собствеността, появяват се голям брой акционери, новата структура на собственост се доказва като временна и нестабилна. За едни дружества основният пакет акции не попада в лицата, които са заинтересовани и способни да участват в тяхното управление, а за други не се оформя основен акционер.

Разпръснатата собственост и трудното съчетаване на интересите на множество представители в собствеността на новите пазарни обекти създава проблеми за тяхното ефективно управление. Във връзка с това положително влияние оказва отпадането на ограничението поставено пред бившите приватизационни фондове, настоящи холдингови дружества, да притежават до 34% от капитала на дружествата, с цел да се диверсифицират инвестиционния риск и откриването на Българска фондова борса. Тези промени дават тласък на концентрацията на собствеността и достигане до ясен и отговорен собственик в значителен брой предприятия.

Успоредно с протичането на тези процеси на концентрация и стабилизация на корпоративната собственост се наблюдава забавяне на касовата приватизация и инвестиционната активност, и като резултат намаляване броя на сделките за касови продажби на подготвените за приватизация дружества.

Правилните, особено от прагматична гледна точка идеи, подходи и механизми, заложени в модела на приватизация (1996 -1997г.) не намират достатъчно пълна реализация при практическото осъществяване на единния приватизационен процес. Формалните количествени резултати са впечатляващи главно в съпоставителен план с постигнатото до края на 1995г. Прекият принос на масовата приватизация при около 18 месечна продължителност на програмата се концентрира в 15% раздържавени дълготрайни активи, в преминаване в частни собственици на над 2/3 от капитала на 666 предприятия, между ½ и 2/3 от капитала в 79 предприятия и до 1/2 от капитала в 295 предприятия. Касовите продажби през двете години осигуряват около 8% раздържавени дълготрайни активи. Полага се началото на активни покупко-продажби на пакети акции на борсовия и извънборсовия пазар. Уедряването на капитала в множество предприятия осигурява мажоритарни собственици в тях или ги прави дъщерни дружества на новите холдинги, в каквито се преобразуват преобладаващата част от приватизационните инвестиционни фондове.

Моделът на приватизация в голяма степен инициира пазарна конкуренция и, но това е главно в придобиването на пакети акции от предприятия и частично в уедряването на капитала и достигането да мажоритарно участие в собствеността. Същевременно и в този период бавно се концентрира капитала на приватизираните предприятия, а това закономерно забавя належащите в повечето предприятия програми и действия по преструктурирането им (технико-технологично модернизиране, продуктово и пазарно преструктуриране).

Третият приватизационен период започва от март 1998г. с промените в модела на приватизация. Започва втората вълна на масова приватизация, двата механизма на масова и касова приватизация взаимно се допълват и сливат на равнище предприятие. Не е предвидена самостоятелна програма за приватизация срещу инвестиционни бонове, участниците в процеса се конкурират заедно с всички останали кандидат - приватизатори при програмата за собственост по програмата на касовата приватизация. Приватизацията се очертава като цялостен и единен процес. Въвеждат се нови институционални участници в процеса на раздържавяване, плащанията по сделките могат да се извършват в инвестиционни бонове, в лева, с дългосрочни дългови облигации, компенсаторни записи, преобразувани в инвестиционни бонове и др. платежни инструменти, увеличават се преференциите предоставяни на персонала, стимулира се Работническо-мениджърското изкупуване.

Значително изменение всъщност е налице в приватизацията чрез инвестиционни бонове. То се отнася както до механизмите на нейното провеждане, така и до разширеното използване на инвестиционните бонове в цялостния приватизационен процес. Може да се посочи, че нови моменти в приватизацията са въвеждането в процеса на чуждестранни инвестиционни посредници (агенти) и публичната продажба на държавни пакети акции на фондовата борса, но по същество те не водят до модифициране на самия модел на приватизация.

Това, което е характерно за периода е следното:

- свиване на предлагането на цели предприятия до големи структуроопределящи и трудно продаваеми държавни предприятия;

- относително голям ресурс на предлагане на остатъчни миноритарни пакети акции собственост на държавата в предприятията;

- влошено и продължаващо да се влошава качество на предлагането на обекти за приватизация;

- наличие на множество обособени части от големите предприятия като обекти за продажба;

- изключително слабо търсене на обекти, резултат от много фактори.

Посоченото дава основание да се направи извод, че тъкмо последните приватизационни години са потвърждение на неблагоприятните последици от непостигнатата "икономия на време" в първите четири-пет години на приватизацията. Пропуснати са множество ползи и ефекти от една ускорена приватизация непосредствено след 1992 г. Едва ли е възможно да се даде количествен израз на пропуснатото, но е ясно, че той би обхванал блокиране на процесите на декапитализация на предприятията, подобряване на мениджмънта, стартиране (своевременно) изпълнението на инвестиционни програми за модернизиране на производството, многократно по-големи парични постъпления от продажбите.

Състоянието на ресурса от предприятия, подлежащи на раздържавяване в началото на 1997 година, е следното: за изтеклите четири години по касов път са раздържавени едва 7.2 % от активите на държавните предприятия. В първата вълна на масовата приватизация през 1996 - 1997 година са предложени 1050 предимно малки и средни, сравнително атрактивни предприятия, представляващи 14.6 % от активите на държавните предприятия. До края на 1997 година се извърши окончателното прехвърляне на собствеността на придобитите акции от частни собственици по тази схема. В първата вълна на масовата приватизация бяха предложени различни по големина пакети, което предполагаше значителна по обем допълнителна работа за завършване продажбите на тези предприятия. Останалите нераздържавени търговски дружества в по-голямата си част бяха в недобро финасово състояние, с понижена конкурентноспособност, свити пазарни позиции, остаряло технологично оборудване. Особено тревожно беше състоянието на 47 големи предприятия, сред които "Авиокомпания Балкан"ЕАД, "Кремиковци" АД, "ДЗУ" АД, гр. Стара Загора, "Арсенал" ЕАД, гр. Казанлък, "Ямболен" АД, гр. Ямбол и други, които през 1996 година бяха включени в специална програма за изолация. За тези предприятия се изпълняваха оздравителни програми, беше прекратен достъпът им до нови кредити и дейността им се наблюдаваше от Министерството на финансите. Нераздържавени оставаха големите държавни предприятия от важни отрасли на икономиката -химия, металургия, машиностроене, електроника, военно - отбранителната промишленост. Повечето от тези предприятия представляваха големи и трудно управляеми структури, извършващи разнообразен конгломерат от дейности, като химическите и металургичните комбинати или холдинговите структури. Забавянето на приватизацията им създаваше предпоставки за трайно дестабилизиране и декапитализация.

Одобрени са промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол относно приватизационните сделки за 12 стратегически обекта (БТК, Булгартабак, Кантекс, Тераком, ВМЗ-Сопот, 7 електроразпределителни дружества), които евентуално биха ускорили и придвижили във времето осъществяването на реални приватизационни сделки и последващи договорености за посочените стратегически обекти, засягащи, според правителството, националната сигурност.

Предвижда се специален режим на приватизация чрез публично оповестени конкурси, като след предложение от Агенцията по приватизация сделките ще се гласуват от Парламента.

Сделките няма да подлежат на възражение или връщане по Закона за върховно-административния съд и Закона за административното производство.

В анализираната периодика на приватизационния процес в третия етап основни участници са РМД, които решиха да се възползват от широкия кръг преференции и да придобият част от собствеността върху капитала на предприятията, в които работят на икономически изгодна, по-ниска от пазарната цена. Те се оформят като основни представители в собствеността на приватизираните обекти за последния период на приватизацията. Спорен е въпроса за Мениджърското изкупуване, но се налага мнението, че то е подходяща техника, която най-тясно съчетава елементите на пазарният и социално ориентираният модел на приватизация. То може да се счита като естествен преход от държавна към частна собственост и изключително благоприятна възможност за формиране на пазарна среда със знаещи и можещи коректни участници в конкурентната борба на местния и външните пазари. РМД са подходящият купувач за остатъчните акции или дялове, когато мажоритарният собственик не участва в приватизацията. Независимо дали персонала притежава блокиращо малцинство, присъствието му в собствеността е фактор с положително влияние. Те разполагат с ограничен финансов ресурс, но притежават интелектуален капитал от знания, умения, професионален опит, доверието на партньорите, висока мотивация и творческа енергия, които при новата структура на собственост и управление могат да доведат до високи положителни резултати. Могат да разкрият пред управляващите оригинални решения за преодоляване на кризисните ситуации, да разработят експертно програма за оздравяване, а в последващ по-късен етап и обновяване на производството.

За да осигури по-добро качество и прозрачност при подготовката на сделките за големите и структуроопределящи предприятия, правителството възприе нов подход за реализирането им -продажбите да се подготвят от приватизационни посредници. Контролът по хода на проектите и самото сключване на сделките се извършваше от Агенцията за приватизация. С решение на МС бяха определени 31 предприятия, които да се предложат за раздържавяване чрез международни консултанти. Тази програма се финансираше от програма РНАРЕ към Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и Световната банка. Втората група проекти, които бяха предложени за раздържавяване чрез приватизационни посредници, включваше около 70 предприятия от сферата на металургията, машиностроенето, електрониката, военно -отбранителната промишленост, тютюнопреработващата промишленост, туризма и други. На Приватизационни посредници беше поверено разработването и осъществяването на проектите за най-големите и важни за икономиката ни предприятия. Очакваше се да се подобри качеството на подготвяните проекти, като и да се извърши сериозен международен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори към тях.

2.2. Финансови аспекти на процеса на приватизация в България за периода 1992 – 2003 г.

С приемането на Закона за преструктуриране и приватизация на държавните и общински предприятия през 1992 година се постави началото на процеса на раздържавяване в България.

Беше избран децентрализиран подход за осъществяване на процеса - компетенциите се разпределяха между различни институции - Агенцията за приватизация и отрасловите министерства отговаряха за приватизацията на държавните предприятия, общините за приватизацията на общинската собственост на тяхна територия. Разделянето на предприятията между агенцията и отрасловите министерства беше в съответствие с балансовата стойност на дълготрайните активи на предлаганите за раздържавяване предприятия.

Текущо се извършваха редица промени в законовата рамка, създаващи условия за участие на разнообразен кръг от инвеститори в процеса, включително работническо - мениджърски дружества.

Законът за приватизация беше един от най-често променяните закони в периода на прехода, което водеше до чести смени в стратегията за приватизация.

В резултат на положените усилия за преструктуриране и понататъшно либерализиране на икономиката чрез приватизация значителна част от държавната собственост премина в частни ръце. Към края на 2002 г. са сключени 4858 приватизационни сделки, включително 2649 продажби на цели предприятия и 2209 продажби на обособени части.

Към 30.11.2002 са раздържавени 53.40 % от активите на държавните предприятия, представляващи 80.86 % от подлежащите на раздържавяване активи. Сключени са 157 сделки с чуждестранни инвеститори, които имат най-голяма тежест за постигнатите финансови резултати. Общият финансов ефект от сключените сделки към 30.11.2002 възлиза на $ 7544 млн., включително $ 3015 млн. договорени плащания по сделките, $ 1079 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, $ 3450 млн. поети ангажименти за инвестиции.

Завърши почти изцяло продажбата на големите предприятия от основните отрасли на икономиката - химия, металургия, военно - отбранителния комплекс, машиностроене. Отрасли, които бяха раздържавени сравнително рано и бързо отбелязват много добро развитие - туризъм, строителство, лека промишленост, търговия и услуги. Остават нераздържавени предприятията, заемащи доскоро монополни позиции в инфраструктурните отрасли - енергетика, телекомуникации и железопътен транспорт.

За периода 1992 – 2003 г. броя на сключените приватизационни сделки се разпределят по следния начин:

Таблица 1

	ОБЩО		Министерства		Агенция за приватизация
	Пакети от акции и дялове на предприятия	Обособени части	Пакети от акции и дялове на предприятия	Обособени части	Пакети от акции и дялове на предприятия	Обособени части
Общо 1993	22	41	18	34	4	7
Общо 1994	84	77	63	62	21	15
Общо 1995	107	211	87	163	20	48
Общо 1996	161	352	112	254	49	98
Общо 1997	320	264	266	235	54	29
Общо 1998	654	435	559	354	95	81
Общо 1999	631	580	492	489	139	91
Общо 2000	429	161	358	139	71	22
Общо 2001	172	59	120	28	52	31
Общо 2002	73	30	20	7	53	23
Общо 2003	37	14	1	1	36	13
ОБЩО	2690	2224	2096	1766	594	458

Източник: Агенцията за приватизация

На представената графика по-долу може да се види, че най-голям брой сделки, свързани с приватизацията в България са сключени за периода 1998-1999 г. Като цяло тенденцията на покачване на броя им започва след 1996 г. и продължава до 2000 г.

Графика 1

Източник: Агенцията за приватизация

Разпределението на приватизационните сделки по сектори определя като приоритетен отрасъл промишлеността, където са съсредоточени 32,7% от тях. На второ място е търговията с общ дял от 23,1%. Четири отрасъла си разпределят почти еднакъв дял от общия брой на приватизационните сделки в България за периода 1993-2003 г. – земеделие и гори; туризъм, строителство, транспорт и съобщения. С най-незначителен относителен дял са сделките в сферата на културата, здравеопазването и енергетиката, което може да се определи като негативна тенденция както за икономиката като цяло, така и за отделните отрасли.

Графика 2

Източник: Агенцията за приватизация

Може да се посочи, че освен броя сключени сделки, важни значение има и обема на продадените активи на държавата. При анализа на тези данни може да се посочи, че независимо, че най-голям брой сделки са сключени през 1998-1999 г., най-значителните части от държавните активи са продадени през 1997 г. (27,80%) и 1999 г. (26,69%).

Таблица 2

ВЕДОМСТВА	РАЗДЪРЖАВЕНИ АКТИВИ, ИЗЧИСЛЕНИ КАТО ПРОЦЕНТ ОТ ПОДЛЕЖАЩИТЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ АКТИВИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ към 31.12.1995 г.
ВЕДОМСТВА	1993г.	1994г.	1995г.	1996г.	1997г.	1998г.	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.	2003г.	ОБЩО
АП	0.49%	2.22%	0.76%	5.34%	3.60%	2.67%	21.18%	3.52%	0.91%	1.50%	1.27%	43.45%
Всички ведомства, вкл. АП	0.56%	2.47%	1.62%	6.19%	5.72%	6.78%	25.69%	6.70%	1.46%	1.76%	1.27%	60.22%
ЦМП					22.08%							22.08%
ОБЩО	0.56%	2.47%	1.62%	6.19%	27.80%	6.78%	25.69%	6.70%	1.46%	1.76%	1.27%	82.30%

* Изчисленията са направени по отчетни данни към 31.07.2003 г., по критериите на Световната Банка

** Процента на приватизираните ДА е изчислен спрямо активи на подлежащите за приватизация предприятия /383 млн.лева/

Източник: Агенцията за приватизация

Това се дължи основно на факта, че в този период са продадени както следва:

През 1997 г. част от предприятията, станали обект на приватизационни сделки са[4]:

- Стинд ЕАД

- Гипсфазер ЕАД

- Магнитни глави ЕАД

- Соди ЕАД

- Девня циментЕАД

- БулесЕАД

- Камбана-1899 ЕАД

- Интерпред-СТЦ ЕАД

- АгромашинаЕАД

- Елпром ТрафоЕАД

- Лесопласт АД

- МДК ЕАД

- Възход ЕАД

- Българска роза-Севтополис ЕАД

- КМХ "Белово" АД

- "Албена" АД

- "Плам-български кибрит"АД

През 1999 г. са приватизирани едни от най-големите български предприятия:

- "Свилоза" АД

- "Русенска корабостроителница" ЕАД

- "Винпром-Русе" АД

- "Медифарма - 91" ЕАД

- "Пектин"ЕАД

- "Балкан Холидейз Интернешънъл" ЕАД

- "Дюни" АД

- "Ямболен" АД

- "Асарел - Медет" ЕАД

- "ДЗУ" АД

- "Трояфарм" АД

- "Фармация" АД

- "Антибиотик" АД

- Авиокомпания "Балкан" ЕАД

- "Химко" АД

- "Капитан Дядо Никола" АД

- "Петрол" АД

- "Горубсо Мадан" ЕАД

- "Горубсо РОФ" ЕАД

- "Алумина" АД

- "Агрополихим" АД

- "Нефтохим" АД

Освен броя на сключените сделки, важно значение имат реалните постъпления от тях в бюджета на държавата. Като важна особеност при това може да се определи предоставената възможност за извършване на плащания чрез т.нар. компенсаторни инструменти. В следствие на това реалните парични постъпления в следствие на приватизацията в България за значително по-малко от очакванията, което в голяма степен затруднява постигането на поставените финансови цели.

Представената по-долу таблица илюстрира реалните постъпления на държавата от сключените приватизационни сделки за периода 1998-2002 г. и сумарно, включително плащанията, свързани със сделки, сключени преди този период. Сумата на реалните постъпления включва всички възможни и допустими методи и средства за плащания в страната.

Таблица 3

Ведомство	РЕАЛНИ ПОСТЪПЛЕНИЯ
	По сделки, сключени само в периода (във всички разрешени платежни средства в хил. лв.)					По сделки, включително и от минали периоди (във всички разрешени платежни средства в хил. лв.)
	1998г.	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.	1998г.	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.
Агенция за приватизация	187651	428976	179466	188380	295180	245277	477663	294107	284289	366310
Всички ведомства, вкл. АП	342686	670847	377646	296891	309631	612412	818928	822638	683446	427377

Източник: Агенцията за приватизация

Размера на реалните постъпления от реализираните приватизационни сделки също може да се определи с известна степен на неравномерност, като най-големи те са през 1999 г. до голяма степен това се определя и от най-големия брой сделки, сключени през този период. Силно впечатление произвежда факта, че в годината, през която са продадени най-големите български предприятия, са реализирани най-ниските реални постъпления за периода на изследването.

Графика 3

Източник: Агенцията за приватизация

Сумирано с приходите и от предишни години, невключени в настоящото изследване, разпределението е в по-голяма степен равномерно, като се забелязва тенденция за нарастване в средата на периода, т.е. през 1999-2000 г.

Графика 4

Източник: Агенцията за приватизация

На основата на така представената информация може да бъде изведен и финансовият резултат от приватизационните сделки в България. Той се разпределя както следва:

- Пряк финансов ефект: 6 342.863 млн. лв.

- Договорени плащания: 5 038.389 млн. лв.

- Поети задължения: 1 294.276 лв.

- Изплатени задължения: 10.198 млн. лв.

- Общо договорени инвестиции: 5 205.709 млн. лв.

- Общ финансов ефект: 11 548.572 млн. лв.

Може да се посочи, че на практика не следва да се твърди, че има реален финансов ефект от извършените сделки, поради незначителната сума реално изплатени задължения. На базата на това, може да се каже, че действителния финансов ефект за страната е много малък и като цяло не покрива поставените цели и задачи на цялостния процес на раздържавяване на икономиката и създаването на финансова-стабилна държава.

Графика 5 Финансов резултат от приватизационните сделки в България за периода 01.01.1993 – 31.07.2003 г.

Източник: Агенцията за приватизация

Общият обем на преките чуждестранни инвестиции за периода на прехода (1992 - 2001 ) е в размер на USD 4494 млн., от които USD 1448 млн. са извършени чрез приватизация (32 %). Независимо от благоприятната оценка на Агенцията за приватизация за извършената от нея дейност, на практика може да се посочи, че финансовият резултат от приватизацията на предприятията в България до момента е незадоволителен. Цялостния ефект от процеса на раздържавяване се изразява най-силно в сферата на ликвидацията на много предприятия и производства и предизвикването на регионални икономически кризи в много части на страната.

2.3. План за процеса на приватизация и приоритети

Основните приоритети, свързани с раздържавяването могат да бъдат определени като:

- преструктуриране и приватизация на части от инфраструктурните монополи

- бърза продажба на останалите нераздържавени държавни предприятия

При определянето на основните цели в сферата на приватизацията от страна на настоящото правителство, принципно са взети предвид специфичните особености на процеса до момента. Като основен се очертава проблема за преодоляването на недостатъците на процедурата до момента, завършването му успешно и реализирането на финансовите и икономическите цели.

Преструктуриране и приватизация на части от инфраструктурните отрасли остава централна част на новата приватизационна стратегия.

В много напреднал стадий е продажбата на БТК. Срокът за подаване на окончателни оферти беше удължен до 24.09.2002, когато се получиха две окончателни оферти - от консорциум между Koc Biligi Grubu Iletisim Ve Teknoloji Hitzmetleri A.S, and Turk Telekomunikasyon A.S и от холдинга Viva Ventures Holding Gmbh, регистриран в Австрия. След разглеждане на офертите Viva Ventures Holding Gmbh беше определен за победител в търга. Водят се преговори по приватизационния договор. Очаква се сключване на сделката през 2004 г.

Задълбочават процесите на раздържавяване в енергетиката - предвижда се продажбата на мини, водно - и топлоелектрически централи, регионални електроразпределителни търговски дружества, дружества обособени от АЕЦ “Козлудуй”, предприятия, осъществяващи производството и разпределението на природен газ, както и спомагателни предприятия, обслужващи добива на въглища, термичните и водни електроцентрали.

През юни 2000 бяха разделени дейностите по производството, преноса и разпределението на електроенергията, като от НЕК се обособиха седем производствени, седем енергоразпределителни и едно електро - преносно търговско дружество. Преструктурирането на компанията подготви приватизацията в сектора.

Търгът за избор на консултант по проектите за раздържавяване на електроразпределителните дружества беше спечен от BNP Paribas. Очаква се сключването на тези сделки през първата половина на 2003 година.

От предложените за раздържавяване 35 ВЕЦ-а осем са продадени, четири търга за продажба са предстоящи, по останалите проекти се изясняват скиците, документиращи собствеността върху терените.

В ход е продажбата на три мини от въгледобивната промишленост, като четири мини и един обособен участък вече са продадени. През месец юли започна работа по седем топлофикационни дружества, която ще завърши през 2003. Ще продължи приватизацията на обособени производства и дейности от структурата на Българските държавни железници.

Приватизацията на холдинга Булгартабак е в напреднал стадий. Получени са 4 окончателни оферти. Табако Кепитал партнерс - консорциум , в който участва Дойче Банк беше обявен за победител в търга и започнаха преговори по приватизационния договор.

На 17 септември 2002 г., Върховният административен съд спря преговорите с избрания купувач поради жалби от неспечлилите търга участници. Решението на съда не беше в полза на Агенцията за приватизацията и се основава на “ниската предложена цена”, а не на процедурни нарушения. Агенцията за приватизация обжалва това решение и в момента се чака решение на последната инстанция на Висшия административен съд.

На 27 август 2002г. се извърши продажбата на ДЗИ. През първата половина на 2003 ще завърши приватизацията на БМФ и БРП. През месец септември беше избрана фирмата консултант по тези проекти - Price Waterhouse Coopers. До средата на 2003 се предвижда да завърши приватизацията на останалите нераздържавени големи предприятия и 50 % от малките и средни предприятия. До средата на 2004 се очаква приватизационния процес в страната в основни линии да завърши.

Неподлежащите на приватизация дружества в съответствие с програмата на Агенцията за приватизация са много малко. Списъкът включва предприятията от сферата на водоснабдяването и канализацията, летища и пристанища, националната електропреносната система и предприятието поддържащо железопътна мрежа, специализирани болнични заведения и диспансери.

Планът за работа на Агенцията за приватизация през 2003 г. дефинира приоритетите в дейността по приватизация, определя минималните приватизационни цели през 2003 година, като конкретизира броя на договорите за продажба, размера на приходите и необходимите разходи, определя мерките и действията за достигане на конкретните приватизационни цели за 2003 година.

Предстоящите за раздържавяване предприятия през 2003 година са главно от отраслите строителство, енергетика, търговия и земеделие. През 2003 година ще стартира приватизацията на дружествата, занимаващи се с производството и разпределението на електроенергия, като до края на годината ще приключи продажбата на седем електроразпределителни дружества, за чиято приватизация беше избран консултант през 2002 година.

Правната рамка, в която се осъществява приватизационния процес, е очертана от ЗПСК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

I. Приоритети

Основните приоритети на приватизацията през 2003 година в съответствие със ЗПСК са:

- прозрачност на процедурите и ясни правила за участниците, осигуряване на равнопоставеност на инвеститорите;

- бързина на приватизационния процес;

- осъществяване на икономически ефективна приватизация като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентноспособност на приватизираните дружества.

Предстоящата приватизация на държавни дружества с монополно положение и дружества от сферата на обществените услуги ще окаже пряк ефект върху обществото и ще бъде свързана със значителни социални последици. В тази връзка политиката в дейността на Агенцията за приватизация по отношение на тези дружества ще бъде насочена по-скоро към осъществяване на качествен процес, привличане на стратегически инвеститори и чуждестранни капитали, отколкото реализиране на бърза приватизация на всяка цена.

През 2003 година се предвижда да се сключат минимум 145 броя сделки за пакети от акции/дялове от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, както и 60 броя сделки за обособени части. Предвижда се и продажбата на пакети от акции/дялове от най-малко 900 търговски дружества с под 50 на сто държавно участие.

Таблица 4

ОЧАКВАН БРОЙ ПРИВАТИЗАЦИОННИ СДЕЛКИ ПРЕЗ 2003 Г.
Дялове и пакети акции от дружества с над 50 на сто държавно участие	Обособени части	Дялове и пакети акции от дружества с под 50 на сто държавно участие
145	60	900

Източник: Агенцията за приватизация

Приватизационните процедури за някои от дружествата с над 50 на сто държавно участие, стартирали през 2002 г., включват избор на консултант, разработване и одобряване на стратегия за приватизация. В зависимост от приетата стратегия е възможно преструктуриране, отделяне на някои странични дейности и/или активи, продажба на обособени части и други. В този смисъл успешно извършената консултантска работа ще допринесе за по-бързото финализиране на приватизационните процедури на тези дружества.

От съществено значение за предстоящата продажба на пакети от акции/дялове от търговски дружества с под 50 на сто държавно участие, включително за определяне размера на предлагания пакет акции, е бързото определяне на основателните реституционни претенции от ресорните министерства.

Очаквани приходи (договорени плащания) от приватизацията

Очакваните приходи (договорени плащания) от сключените през 2003 година сделки се предвижда да бъдат минимум в размер на 550 млн. лева в парични средства:

Таблица 5

ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ (ДОГОВОРЕНИ ПЛАЩАНИЯ В ПАРИЧНИ СРЕДСТВА) ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 2003 г.
По тримесечия в (хил. лв.)				Общо ( хил. лв.)
I	II	III	I V	Общо ( хил. лв.)
50 000	150 000	150 000	200 000	550 000

Източник: Агенцията за приватизация

През 2003 година от продажбите на пакети от акции/дялове на дружества, включени в Списъка по чл.11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, ще постъпят и непарични платежни средства - инвестиционни бонове, компенсаторни инструменти и други.

Очакваните разходи, свързани с изпълнение на целите на плана и постигане на очакваните договорени плащания от приватизацията на държавни предприятия през 2003 година са в размер на 21 311.8 хил. лева. Необходимите средства са свързани непосредствено с осъществяване на приватизационния процес - за изготвяне на приватизационни оценки и правни анализи, разработване на експертни становища, разходи за провеждане на активна маркетингова кампания, с цел привличане на сериозен инвеститорски интерес и други.

Таблица 6

РАЗХОДИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПРЕЗ 2003 г.
По тримесечия (хил. лв.)				ОБЩО (хил. лв.)
I	I I	I I I	I V	ОБЩО (хил. лв.)
6 325.75	6 325.75	4330.15	4330.15	21 311.8

Източник: Агенцията за приватизация

Тези средства не включват разходи във връзка с изпълнение на изискванията на Предходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, свързани с мерките по намаляване на щети, причинени върху околната среда, при приватизацията на предприятия, за които ще се приемат приватизационни стратегии.

Агенцията за приватизация в качеството на приватизиращ орган следва да продължи да актуализира информацията, свързана с държавното участие във всички търговски дружества с оглед установяване на настъпващи промени в капитала на дружествата, както и възможностите за продажба на държавното участие. През 2003 година Агенцията за приватизация изготви:

- текуща актуализация на ресурса от подлежащите за приватизация предприятия, в това число приемане на решения за приватизация на новообразувани дружества и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие;

- допълнение на Списъка на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, в съответствие с чл.11 от ЗПСК, с оглед създаване на предпоставки за максимално усвояване на ресурса от компенсаторни инструменти.

Агенцията за приватизация осъществява необходимата подготовка на приватизационните проекти - изготвяне на анализ на правното състояние, приватизационна оценка, информационен меморандум, като успоредно с това ще се провежда и активна маркетингова кампания.

Методите за продажба на акции/дялове са определени от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и отразяват основните приоритети, а именно бързина и прозрачност на процедурите, ясни правила за участниците, равнопоставеност на инвеститорите. За всеки конкретен случай ще се определя и прилага най-подходящият метод за приватизация - публичен търг, публично оповестен конкурс, публично предлагане, централизирани публични търгове и приемане на търгово предложение.

При приватизацията на пакети от акции/дялове от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие максимално ще бъдат съкратени сроковете, както за подготовката на проектите, така и на отделните приватизационни процедури, като същевременно се спазват определените правила и се осигурява пълнота и точност на необходимите документи за осъществяване на процеса. Раздържавяването на определени дружества с над 50 на сто държавно участие ще се осъществява след одобряване на приватизационни стратегии, които ще определят възможните методи за приватизация.

Приватизацията на пакети от акции/дялове от търговски дружества с под 50 на сто държавно участие ще се осъществява в зависимост от възможностите за тяхната продажба. Пакети от акции на публични дружества ще се предлагат главно за продажба на “БФБ - София”АД, а пакети от акции на непублични дружества и дружества с ограничена отговорност ще се продават на организирани публични търгове в Агенцията за приватизация.

За дружества, включени в годишния списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, в съответствие с чл.11 от ЗПСК, през 2003 година ще бъдат използвани следните методи:

- пакети от акции на над 70 публични дружества ще се предлагат за продажба на БФБ - София АД;

- пакети от акции на минимум 700 непублични дружества ще се предлагат за продажба на централизирани публични търгове;

- пакети от дялове на 140 дружества с ограничена отговорност ще се продават на организирани търгове в Агенцията за приватизация.

Продажбите на част от пакети от акции / дялове от вече приватизирани дружества е обвързана с клауза в приватизационните договори, според която и в съответствие с §17, ал.4 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, купувачите, заявили правото си в законоустановения срок, могат да закупят допълнително акции или дялове, останали непридобити от правоимащи лица по чл.5, ал.2 и/или по чл.18 от отменения ЗППДОП. През 2003 година се очаква да се осъществи продажбата на такива пакети от акции/дялове от 58 дружества.

Законът за приватизация и следприватизационен контрол предвижда плащането по приватизационните договори да се извършва с парични средства. Изключение правят дружествата, включени в годишния списък, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства.

“Приватизация в ускорени темпове на всички държавни активи, подлежащи на раздържавяване и преструктуриране и либерализация на естествените монополи” е сред основните стратегически приоритети на правителството.

Правителствената програма за приватизация за 2002 е насочена към бърза приватизация на останалите нераздържавени активи в условия на повишена прозрачност, обществен контрол и ограничаване възможностите за корупция.

Създаването и следването на ясни критерии за избор и еднакви правила за всички инвеститори при подготовката и сключването на приватизационните сделки е особено важно за провеждането на новата приватизационна политика.

Ще се обявяват публично, както критериите за избор при всяка тръжна или конкурсна процедура, така и основните параметри на получените оферти.

Новата политика е насочена към увеличението на приходите от приватизацията и привличането на водещи чуждестранни фирми в отраслите към предлаганите за раздържавяване предприятия.

В подкрепа на приоритетите на новата линия в приватизацията се подготви и през месец март 2002 влезе в сила нов закон за приватизация. Промениха се и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи процеса. Сред по-важните изменения в регулацията на процеса следва да отбележим:

- останалите нераздържавени предприятия да се считат за предприятия с открита процедура за приватизация, като приоритетно се придвижват сделките, към които е заявен инвеститорски интерес;

- концентриране на цялата дейност по продажбите в агенцията за приватизация;

- премахване на всички преференции при сключване на приватизационните сделки;

- ограничаване на приватизационните методи до търгове, конкурси и публично предлагане на акции;

- премахване на възможността за последваща промяна на вече договорени клаузи от договорите;

- създаване на отделна агенция за следприватизационен контрол.

Новата организация на процеса предвижда Агенцията за приватизация да изпълнява функциите на агент за извършване на продажбите. Отрасловите министерства остават принципал на предприятията.

Междуведомствени работни групи от представители на отрасловите министерства и агенцията за приватизация разработват стратегиите за продажба на инфраструктурните и големите структуроопределящи предприятия. Стратегиите се одобряват от Министерския Съвет, а в особено важни случаи и от Народното Събрание. Агенцията за приватизация изпълнява централна роля в координацията и осъществяването на тези проекти.

ТРЕТА ГЛАВА

3. Сравнителен анализ на финансовите аспекти на приватизацията в България и Чехия

3.1. Характеристика на икономиката на Чехия и темпове на приватизация към 2002 г.

В отговор на глобалното намаляване на икономическия темп, банките по света неколкократно намаляват лихвения процент. Благоприятните цени за капиталови заеми, заедно с ниските цени на петрола създават възможности за съживяване на икономиката в световен аспект. Негативните тенденции намират своето отражение и върху чешката икономика, въпреки че тези влияния не са толкова силни както в развитите страни. Износът показва спад в потенциала на растежа, т.е. близо ½ спрямо предходната година. Нараснал е процента на растеж на индустриалното производство, следствие на спада на чуждестранното търсене. Покачването на лихвения процент, сравнен със страните от Еврозоната оказва по-силен натиск при курса CZK за EUR. Това резултатира в отслабването на конкурентността на чешките износители. Въздухоплаването, транспортния и застрахователен отрасли отбелязват спад, следствие на трагедиите от 11 септември в САЩ. Обратното, темпът на растеж на БВП е повлиян само частично - 3.6%, което показва ускорение, спрямо 2000.

През цялата 2001 БВП е нараснал с 3.6%. Икономистите отчитат нарастване, въпреки сравнително негативната ситуация при основните партниращи страни. През последните години растежът на БВП се дължи на положителното влияние на брутната капиталова основа и нарастването на разноските на крайните потребители – домакинствата. Сред отрицателните аспекти, се наблюдава спад в нетния износ и правителствените покупки, а влиянието на неправителствените организации е неутрално. Търсенето на вътрешния пазар се отразява съществено върху компенсирането на отрицателните влияния на търговския баланс на темпа на нарастване на БВП. Отчитайки тези аспекти на икономиката, индустрията най-съществено оказва влияние върху растежа на БВП (приблизително двойно спрямо предходната година).

През 2001 средното ниво на безработица намалява с 0.4%, т.е. спадът е с 8.6%. за декември процентът е увеличен с 0.1, обаче, т.е. достигайки ниво от 8.9%, спрямо декември 2000. Като цяло през декември 2001 са регистрирани 461.9 хиляди безработни. Пазарът на труд се повлиява положително от съживяващата се икономика, отразявайки се върху нарастващото производство и инвестиционния бум, придружен от интензивен поток на чуждестранни инвестиции.

Развитието на външно-търговския баланс през 2001 е почти идентичен с този от предходната година, въпреки някои песимистични прогнози. Вносът през 2001 година е нараснал с 11.7%, сравнен с предходната, достигайки 1387.5 билиона крони. Аналогично, износът е нараснал до 13.1% и достига 1268.5 билиона. Пасивният търговски баланс от 119.0 билиона чешки крони е с 1.8 билиона по-ниско от този на 2000, през която той е нараснал поради увеличението на цените на петрола, докато за 2001 основната причина е намаляващия обем на износа. Едни от най-съществените аспекти са тенденцията за спад в експорта и предишния активен търговски баланс с Германия. Някои направления в търговията отчитат нарастващите конкурентни предимства, особено при стоки като оборудване, транспортни средства и индустриални стоки. Пасивният баланс от 4.8% изцяло се покрива от входящите преки чужди инвестиции.

През 2001 лихвените проценти варират следствие на промените на нивото на инфлация, чрез които Чешката Национална Банка отговаря на промяната на основните нива. Валутният пазар отбелязва спад от средата на април. Дори след тяхното нарастване (особено от юни до средата на август, на основание на отрицателните инфлационни данни и факта, че Чешката Националната Банка увеличава базовото равнище до отчетените нива в началото на годината), процентите намаляват следвайки наличието на по-положителни данни, отнасящи се до ценовото равнище. Лихвените проценти намаляват и през четвъртото тримесечие, особено следствие на очаквани за ниско ниво на инфлация и спада на процента в Европа и САЩ, съобразно с спада на глобалната икономика. Това приспособяване на лихвените проценти е доказателство от опитите на Националната Банка да стабилизира вътрешното търсене и така да се предпази от увеличаващия се внос (резултатирайки в последващо увеличение в пасивния търговски баланс) и да премахне инфлационния натиск.

Не се наблюдава промяна по отношение на минималните законови резерви, които остават на равнището на 2% от банковите депозити. И все пак, минималните законови резерви са част от Репо процента, като този от 12 юли 2001.

Годишният процент инфлация, изразен като индекса на потребителските цени (СРІ), достигат 4.7%, което е 0.8% повече от 2000. В допълнение, нетният процент инфлация пада от 3.0% за 2000 на 2.4% за 2001. Средното ниво на инфлация е значително увеличено, следствие на повишените цени в категориите наеми, храна и безалкохолни напитки. Потребителските цени за предходната година са нараснали в периода април – юли, докато за август, те постепенно спадат. Цените за наем, особено за януари и юли нарастват следствие на увеличените регулирани цени. Повишението на цените намалява темпа си през втората половина на годината, поради намаление в цените на горивата.

Цялостният размер на банковите кредити е спаднал с 8.5%. Това се дължи по-скоро на рестриктивната кредитна политика на банките спрямо бизнеса. Въпреки нарастващите заеми на домакинствата (особено що се отнася до ипотеки, жилищни и потребителски кредити), тази тенденция се запазва.

Според предварителните банкови данни, отнасящи се до касовото изпълнение на държавния бюджет, се отчита цялостен дефицит от 67.7 билиона крони за 2001 година, с общ приход достигащ 626.2 билиона и разходи, възлизащи на 693.9 билиона крони. Тези данни следва да бъдат разгледани през призмата на две перспективи: оценени по отношение на данните, одобрени с постановление № 491/2000 Coll., отнасящо се до националния бюджет за 2001. От друга страна, е необходимо да се отчетат извънредните разходи, одобрени от закона, засягащи държавните облигации, приети от 2001, на общо равнище от 46.2 билиона крони. Тези програми, наречени "kampelička" кооперативни банки (6.0 билиона крони), загуба на KoB през 1999 (36.1 билиона крони) и санкциите на Министерството на финансите за надвишаване на разходите за възстановяване на Косово, възлизащи общо 1.7 билиона крони, надвишавайки нивото на разходите за предишния одобрен държавен бюджет.

Монетарната политика следва инфлационните цели, извлечени от дългосрочната монетарна стратегия на Чешката Национална Банка. Сред тези главни аспекти на монетарната политика е по-големия растеж на резервите спрямо номиналния брутен вътрешен продукт, индикирайки значителна степен на облекчения в монетарната политика. Тази тенденция е особено повлияна от големия поток на преки чужди инвестиции, предопределени от усилващата се стабилизационна роля на лихвения процент. От началото на 2001, се отчита характерно засилване спрямо еврото, съотнесено според очаквания последващ поток на преки чужди инвестиции. Развитието на чешката крона спрямо щатския долар следва съотношението между евро и щатски долар.

Средната стойност на официалния индекс PX-50 за 2001, публикуван в Пражката стокова борса, намалява до 411 пункта, сравнен с 552 пункта за 2000. Обемът на търговията през 2001 достига до равнище от 128.8 билиона крони, сравнено с 261.7 билиона крони през 2000. Към края на 2001, индексът РК 30 на RM System спада до 592.96, спрямо 724.81 за 2000. Капиталовият пазар остава неразвит, тъй като не е станал място за рационално разпределение и преразпределение на инвестициите. Пазарната капитализация и ликвидност на някои стоки е толкова нисък, че те трябва да бъдат очертани от организираните пазари (от стоковата борса и напоследък също от RMS). През 2001, пазарът на държавни облигации отговаря на тенденциите, засягащи монетарната политика на Чешката Национална Банка и развитието на междубанковия пазар.

3.2. Темпове на приватизация в Чехия

Чехия отбелязва дефицит в публичния бюджет, отчетен за пръв в края на деветдесетте години. Разходите се отнасят до процеса на преструктуриране и приватизация както в нефинансовия, така и в банковия сектор, подкрепата за развитие на инфраструктурата и предприетите мерки за създаване на условия за последващо икономическо развитие. Развитието на отделните елементи от публичния бюджет се влияят от икономическия растеж по-малко от обикновеното в сравнение с другите пазарни икономики. От една страна, възможността за търсене на значителни промени във фискалната политика, е ограничена поради високия процент на задължителните разходи, а от друга, акумулираното въздействие на преките и косвени правителствени задължения, започвайки от развитието и подобряването на предприватизиационните програми и програми, субсидирани от държавата. Задължителните разходи стимулират потреблението на домакинствата през периода, задължителен за подсигури достатъчна компенсация за увеличаващото се външно търсене. Друг важен аспект е премахването на инвестициите от бюджетните разходи, които всъщност са придружени от интензивна инвеститорска дейност в бизнес сектора (доказателство, за което е нарастващия инвестиционен процент, надвишаващ сега 30% БВП). Вътрешният дълг е увеличен с близо 1/3 спрямо нивото на европейските страни.

Степента на растеж в чешката икономика за периода 1998-2001 се определя като динамичен на базата на промяна от отрицателни показатели през началото на периода до рязко нарастване през 2001 г. до голяма степен това се определя във връзка с факта, че процеса на приватизация на държавните предприятия е значително напреднал, като освен това в нея са привлечени силни инвеститори и реномирани компании.

Back

Графика 6

Източник: http://fetew.rug.ac.be

Към края на 2001 година, чешкото правителство решава да се приватизира държавното участие на Transgas и регионалните дистрибутори на петрол, под формата на директна продажба на RWE Gas AG за цена от 4.1 билиона крони. Също така е взето решение за приватизация на 63% действия от UNIPETROL отново под формата на директна продажба на Agrofert Holding за цената от 361 милиона евро.

Също така е финализиран процесът на приватизация на Komerční banka, отчитайки приблизително 60% от регистрирания капитал, при цена на придобиване от 40.4 билиона крони. Новият стратегически партньор е Société Générale.

Процесът на приватизация на Jan Becher - Karlovarská becherovka, a.s. е доведен до успешен край на 29 November 2001, подписан е договор със SALB, s.r.o., включващ клауза за продажба на втори транш, представлявайки 59% дял, при цена на придобиване от 1.4 билиона крони, последвани от трансфер на 66% дял в Pražské vodovody a kanalizace, a.s. (Prague Water Authority) на Prague Water (Vivendi) за 6.1 билиона крони.

Сред най-важните транзакции е приватизацията на České radiokomunikace, в която National Property Fund е продала 51 % ат дяла си на Bivideon B.V. за 6.8 билиона крони. Под формата на директен трансфер към PPF за CZK 3.9 билиона крони National Property Fund приватизира 30.3 % от Česká pojišťovna (Чешката Застрахователна Компания.

Като основни характеристики на развитието на телекомуникационния сектор в Чехия през първото полугодие на 2002 година могат да бъдат определени:

Либерализация

Националният регулаторен орган – Czech Telecommunications Office /CTO/, продължава своите действия в посока либерализация на телекомуникационната инфраструктура и на гласовата телефонна услуга, предоставяна посредством фиксираната обществена мрежа. В тази връзка бяха издадени няколко лицензии.

През март 2002г. СТО публикува доклад относно развитието на проблема за избор на оператор и предварителен избор на оператор от страна на потребителя. От 1 юли тази година, изборът на оператор се осъществява за всеки отделен разговор, а от 1 януари 2003г. – на база предварителен избор.

Приватизация

Все още не е приключил продължилият твърде дълго процес на приватизация на Cesky Telecom. 31 март беше обявен като краен срок за депозиране оферти за 51% от Телекома. Интерес проявиха Deutsche Telekom, Orange, консорциумът Deutsche Bank-Blackstone Group-TeleDanmark, консорциумът Warburg Pincus-Doughty Hanson-Аpax Partners и консорциумът Swisscom-CVS. До изтичането на срока Deutsche Telokom и Orange не подадоха оферти, а консорциумът Warburg Pincus-Doughty Hanson-Аpax Partners не покри всички условия, на които трябваше да отговарят предложенията.

Взаимно свързване

Czech Telecommunications Office прие няколко решения относно взаимното свързване – за въвеждане методология за изчисляване на разходите, за пределните цени за взаимно свързване между обществени мрежи и за тарифите на интернет услуги за крайни потребители и за интернет доставчици.

Мобилни комуникации

Към месец април тази година, покритието на мобилните телекомуникационни мрежи достигна 69% от населението на страната, което е 7,1 милиона потребители.

През месец юни СТО наложи санкция на EuroTel /глоба в размер на 48 млн. крони - 1,5 млн. евро/ и на Radiomobil /глоба от 15 млн. крони - 0,48 млн. евро/ за злоупотреба с доминиращо положение на националния мобилен телекомуникационен пазар. Операторите са таксували третия мобилен оператор – Oskar на много по–високи тарифи за взаимно свързване, отколкото прилаганите цени помежду им.

Основата на икономическата трансформация на Чехия става премерената финансова политика. Курса на националната валута през годините остава почти без изменение в рамките на 25-30 крони за 1 USD. По този начин стабилната платежна единица става показател за ефективността на производството.

Централно място в процеса на икономическото преобразуване заема приватизацията. Чехия е пример за постигането на оптимален компромис между главните критерии на приватизацията – икономически, социални, политически и морални.

Приватизацията в Чехия започва с продажбата на малките предприятия чрез аукциони и конкурси. Преди всичко това са обекти от сферата на търговията, общественото хранене и услугите. Още през 1991 г. са проведени 30 хил. аукциони. Към средата на 1993 г. програмата за приватизация в Чехия практически е завършена. Общо са продадени 25 967 обекта на обща стойност 27,61 млрд. крони. В рамките на две години и половина над 80% от малките предприятия стават частни.

Бързо и мащабно проведената приватизация в течение на две години създава 1,5 млн. работни места. Това е и причина за спада в обществено – социалното напрежение, възникнало в следствие на структурната реформа на националното стопанство, а така също и за формирането на позитивно отношение на населението към приватизацията като цяло.

През 1992 г. започва приватизацията на големите и средните предприятия. Първоначално идеята за т. нар. “голяма приватизация” се свежда до отчуждаване на собствеността срещу ваучери, но след време започва да доминира следния подход:

- Ако някой пожелае да купи един или друг обект, Министерството на приватизацията разрешава неговата продажба;

- Ако има няколко купувача, се организира конкурс между техните приватизационни проекти. На практика средно на обект се падат около пет проекта.

- Ако няма директни купувачи, акциите на предприятието се продават на населението, но не повече от 60% от активите.

Първата вълна на приватизацията, проведена през 1992 г. предава в ръцете на пет и половина милиона граждани на държавата собственост за около 10 млрд. долара.

В процеса на осъществяване на втория етап на масовата приватизация, в Чехия се отбелязва уверен ръст на производството и приватизираните предприятия започват да демонстрират своята ефективност.

3.3. Сравнителен анализ на процеса на приватизация и преход към пазарна икономика в България и Чехия

Извършването на сравнение и съпоставка между резултатите от прехода на две страни като Чехия и България може да се определи като трудно постижимо. В много аспекти чешката страна има значителни предимства, които я поставят далеч напред при започването на процесите. Заедно с това, развитието на икономическия, политическия и социалния живот в световен и регионален аспект са предпоставка за създаването благоприятна среда за развитието на чуждите инвестиции в Чехия и намаляването на шансовете на България.

Постиженията на Чехия в сферата на раздържавяването на собствеността са значително по-големи от тези на България. В същото време двете войни на Балканите, наложеното ембарго и значителните загуби, които страната ни понесе в следствие на спазването на международните изисквания я поставиха в неизгодно положение и финансови трудности, които до сега не бяха компенсирани.

Като основни недостатъци на приватизацията в България може да се посочат късното й започване, неудачният избор на партньори и високата степен на корупция, която се запази за всички правителства. В същото време Чехия успя да привлече като инвеститори фирми като Volkswagen, Philip Morris, BAT, Société Générale и други. Приватизацията като процес има много аспекти, в следствие на което тя не може да бъде представена в рамките на настоящата разработка. В конкретния случай ще бъде разгледана т. нар. “масова приватизация”, която се извърши във всички страни от Централна и Източна Европа.

Приватизационните фондове са специфични инвестиционни дружества и в този смисъл ще имат своето значение за развитието на капиталовия пазар в България като първите представители на този вид субекти. В качеството им на инструмент за "масово" инвестиране появата им се свързва с прилагането на програмата за масова приватизация.Наред с това приватизационните фондове са самостоятелна група емитенти, които ще захранват капиталовия пазар със "стока" (техните собствени акции макар и първоначално обездвижени), качеството на която се определя от успешното представяне на фонда. Опитът на Чехия след приключването на масовата приватизация убедително доказва подобна зависимост между съществуването на приватизационните фондове и развитието на капиталовия пазар въпреки проблемите с банковата система, липсата на прозрачност и т.н. масовата приватизация убедително доказва подобна зависимост между съществуването на приватизационните фондове и развитието на капиталовия пазар въпреки проблемите с банковата система, липсата на прозрачност и т.н.

Основните три цели, които се преследват със създаването на приватизационните фондове в страните от Централна и Източна Европа в рамките на програмите за масова приватизация са следните:

- да се насърчи притежаването на акции сред широки слоеве от населението, да се диверсифицира инвестиционния портфейл и намали риска за дребните инвеститори;

- да се стимулира развитието на финансовите пазари чрез по-масовото инвестиране от страна на населението в ценни книжа и появата на инвестиционни посредници и институционални инвеститори;

- да се въведе по-бързо и лесно системата на корпоративното управление чрез концентрация на раздробената в резултат от масовата приватизация собственост.

Независимо от общо взето сходните цели практиката на страните от Централна и Източна Европа и в частност на Чехия по отношение на регламентиране дейността на приватизационните фондове и фактическите резултати от създаването им се различава съществено. Свое специфично място в общата картина имат и българските приватизационни фондове. Дълго отлаганата масова приватизация в България и съвсем началните резултати от по-скоро подготвителните й етапи все още не дават основания за сериозен анализ на постиженията и неуспехите. Въпреки това досегашната равносметка с някои елементи на сравнение с други страни ще помогне да се очертаят проблемите през следващите етапи и да се предложат варианти на решения особено като се има предвид, че са наложителни и предстоят промени в нормативната уредба.

Приватизационните фондове в България и в Чехия спадат към групата на фондовете, инициативата за създаването на които принадлежи на частни физически или юридически лица. Основното им предназначение е да служат като посредници между населението и предприятията от програмата за масова приватизация. Дейността на приватизационните фондове в България бе подробно и строго регламентирана със закон още преди създаването им за разлика от Чехия.

Съгласно българското законодателство приватизационните фондове са специфични инвестиционни дружества, които в някои отношения се доближават до холдинга според характера и структурата на своя инвестиционен портфейл. Въпреки продължителните дискусии преди приемането на Закона за приватизационните фондове и в стремежа да се създаде правна възможност приватизираните предприятия възможно най-скоро да намерят своите "реални собственици", на практика законодателят допусна еклектичното смесване на две твърде различни форми на организация и управление - инвестиционно дружество и холдинг. Тази двойственост ще се преодолее, според настоящата нормативна уредба, след приключване на централизираните търгове от масовата приватизация когато приватизационните фондове ще пренасочат дейността си като инвестиционни дружества или холдинги.

През 1996, която с право може да се нарече "година на приватизационните фондове" в България, 81 приватизационна фонда получиха лиценз от Комисията по ценните книжа и фондовите борси от общо 141 кандидати.

Интерес предизвикват голямата група фондове, ориентирали инвестиционната си стратегия изключително към определено предприятие или отрасъл и около 30 регионални фонда, което в разрез с основната функция на инвестиционното дружество да се минимизира рискът на вложенията.. Инициативата за учредяването им принадлежи на ръководителите на предприятия от списъка за масова приватизация или съвместно на представители на местните органи за управление и местния бизнес елит. Най-вероятно след приключване на масовата приватизация тези фондове ще се обединят помежду си или с фондовете с национално значение поради очакваните трудности с набавянето на финансови ресурси за инвестиции и модернизиране на предприятията в следприватизационния период.

По-особен случай са приватизационните фондове, създадени от мениджърския екип на стабилните и богати фирми със стратегическо значение от списъка за масова приватизация (например "Петрол фонд", "Нефтохим инвест") и които заместват донякъде мениджърската приватизация. За някои предприятия от тази група включването им в програмата за масова приватизация е единствената възможна форма на приватизация. На практика инвестиционните бонове на служителите, техните семейства и по-общо населението в тези райони са алтернатива на все по-трудното финансиране на приватизационни сделки по касов път чрез кредити от български банки според широко разпространената досега практика.

В 15 от приватизационните фондове има чуждестранно участие, което на места достига до 99 на сто от първоначално инвестирания капитал^{^[5]}. Интересен феномен е Мениджърско работнически приватизационен фонд "Труд и капитал", който заема особено място сред останалите фондове. Той спокойно може да бъде определен като нетипичен приватизационен фонд, съдейки по основните цели и задачи, които си поставя, а именно: "оздравяване и укрепване на приватизираните предприятия и увеличаване броя на работните места и доходите на работещите в тях".

Мястото на приватизационните фондове на бъдещия капиталов пазар в България и значението им за развитието му ще се определят най-вече от дейността и поведението на група от около 10-15 най-големи фонда както по размера на набрания капитал, така и според резултатите от участието им в първата тръжна сесия.

От резултатите от първата тръжна сесия, обявени в края на 1996 може да се направи общият извод, че приватизационните фондове са проявили най-силен интерес към малките и бързо ликвидни предприятия, които не се нуждаят от съществено преструктуриране. Те представляват отраслите хранително-вкусова, лека, фармацевтична промишленост, туризъм и в повечето случаи са с експортна ориентация. След първата тръжна сесия приватизационните фондове станаха притежатели на 35,86 на сто от общо 41,36 на сто продадени акции на предприятия^{^[6]}.

Сред тях категорично е лидерството на фонд "Доверие" като се отчита силно диверсифицирания му портфейл (придобил е собственост в 90 търговски дружества) и обема на закупените акции. Предпоставка за тези впечатляващи резултати е и първото място по набран капитал в инвестиционни бонове. При това в над една трета от предприятията приватизационен фонд "Доверие" е придобил максимално допустимите от закона 34 на сто от капитала.

По-нататък в класацията се нареждат Българо-холандският приватизационен фонд, Приватизационен фонд "Труд и капитал", "България", "Мел Инвест", "Златен лев","Петрол фонд", "АКБ Форес - Социален" и т.н. Тези фондове успяха да създадат силно диверсифициран инвестиционен портфейл като в него влизат множество предприятия с максимално допустим дял.

В навечерието на втората тръжна сесия приватизационните фондове разполагат с около 18 милиарда инвестиционни бонове или малко над 25 на сто от боновия им капитал. Втората тръжна сесия ще има централно място и значение в първата вълна на масовата приватизация когато окончателно ще си проличи типът поведение на приватизационните фондове и ще се дооформи структурата на портфейлите им. Интересно ще бъде да се проследи и анализира стратегията им за участие във втория търг като се имат предвид поизчерпаните им инвестиционни възможности, тенденцията към снижаване на минималните цени след всяка сесия и придобитите в остра конкуренция незначителните дялове в някои важни за тях предприятия.След приключването на втората тръжна сесия вече ще е по-лесно да се прогнозира и бъдещето на основната група приватизационни фондове и подразделянето им в няколко подгрупи: по-скоро с ориентация към инвестиционно дружество; по-скоро бъдещи холдинги и фондове с неопределено бъдеще.

Положителното влияние на приватизационните фондове за развитие на капиталовия пазар в България ще се прояви толкова по-скоро колкото по-своевременно се създадат благоприятни правни възможности за преобразуването им в инвестиционно дружество или холдинг. Общественият интерес налага този процес да се насърчи чрез промени в нормативната уредба и да протече още преди приключването на масовата приватизация. Създаването в чист вид на специализираните структури - инвестиционни дружества и холдинги, ще помогне по-рано да се развие истински пазар на корпоративни ценни книжа, да се извърши вторичното преструктуриране на собствеността и предприятията да намерят своите действителни собственици. Самите приватизационни фондове, особено тези, които професионално и сериозно гледат на бъдещето си , също осъзнават тази необходимост и все повече се ориентират към по-ранно оформяне на портфейлена структура, характерна за един от двата вида.

Опитът на страните от Централна и Източна Европа и Русия показва, че приватизационните фондове сполучливо изпълняват функцията си на посредник за формалното прехвърляне на собствеността към частния сектор. Наблюдават се и сполучливи примери за приноса им за засилване на интереса от страна на чуждестранните инвеститори. Ролята им за развитието на капиталовите пазари е сравнително ограничена в краткосрочен аспект и се свежда до увеличеното предлагане на акции на ликвидни компании. По-дългосрочното положително влияние ще зависи от бъдещето на приватизационните фондове като най-активни субекти на капиталовия пазар досега.

Най-мащабната масова приватизация сред страните от Централна и Източна Европа се осъществява в Чехословакия. Предполага се, че разпределението на ваучерите едновременно довежда до появата на множество малки акционери и до ръст на няколко инвестиционни фондове. Това дава тласък и на развитието на капиталовите пазари, последваща концентрация на активните инвеститори и в същото време – нарастване на ефективността на корпорациите.

Основа на предлагането на купонните аукциони в Чехия във хода на първата вълна стават акциите на 988 предприятия (преди всичко: строителство – 132, хранително-вкусовата промишленост – 102, по-малко – химическа промишленост – 7, кожаро-кожухарска – 5). По време на втората вълна на приватизацията се предлагат 681 предприятия, включително и 185 предприятия, чиито активи са били частично продадени по време на първата вълна. Общата балансова оценка на продадените предприятия възлиза на 355 млрд. крони.

Изхождайки от данните на разпределението на уставния капитал на 948 държавни предприятия и включени в първата вълна на масовата приватизация, може да се посочи, че едва 13% от тях са реализирани за купони, 17% - от 51 до 75% акции, а останалите 70% - над ¾ от акционерния капитал.

Ключова роля в купонната приватизация при първата вълна изиграват 434 инвестиционни приватизационни фонда (ИПФ), когато Чехословакия е била единна държава. При втората вълна, когато се провежда само на територията на Чехия, участващите фондове са 353. По този начин се получава концентрацията на инвестиционните пунктове и купонните книжки в немного инвестиционни фондове. Като цяло населението инвестира в тях 71,8% от всички инвестиционни точки (пунктове) през първата вълна и 64% по време на втората. Инвестиционната банка чрез учредяване на инвестиционни компании създава 11 /приватизационни фонда, а фирма “НСаС” – 8. В хода на първата вълна на приватизацията 13 крупни инвестиционни групи акумулират 55,4% от всички инвестиционни точки или 77,63% от общо събраните от всички ИПФ, 7 групи съответно 46,1% и 64,7%, а Чешката събирателна банка (ЧСБ) съответно – 11,1% и 15,6%. В хода на втората вълна на приватизацията посочените по-горе компании успяват да привлекат 40,65% от всички инвестиционни точки, като нов лидер става Агробанка, чиито ИВ успява да акумулира 5,2%.

В следствие на концентрацията на разпиления чрез купонните книжки капитал, собствеността в ИПФ и високо концентрираната и структура се налага не само в чешката икономика като цяло, но и на нивото на отделните предприятия. От 842 предприятия, продаващи с купони повече от 50% от акциите си, малките акционери притежават повече от половината от капитала само в 32,3% от случаите, а ИПФ – в 39,7%. При това група от не повече от 5 крупни ИПФ имат повече от 50% от акциите на 32,3% от предприятията. На пръв поглед може да се посочи, че концентрацията не е толкова голяма, но ако се анализира относителната сила на различните инвеститори, имащо повече от 1% от акциите, при гласуване на общите събрания на акционерите, се оказва, че не повече от 5 крупни фонда контролират 754 предприятия, като 146 се контролират от един единствен фонд.

Чешкото законодателство във връзка с ИПФ забранява те да владеят повече от 20% акции от едно предприятие и да прехвърлят в него повече от 10% от своите активи. При това, група фондове, създадено от едни и същи учредители не може да владее повече от 40% от акциите на едно предприятие. По този начин се цели също така да се минимизират рисковете за инвеститорите, като в същото време се даде възможност на ИПФ да контролират ефективно избраните от тях предприятия като обект на инвестициите им.

Трудността за класифициране на чешките ИПФ от гледна точка на практиката на страните с развита икономика се свързва със следното: От една страна в хода на масовата приватизация се изразява тяхната роля на самостоятелни субекти на корпоративното управление и участници във финансовия пазар, което позволява да се говори за връзка между чешкия опит и англо-американското корпоративно управление. От друга страна, не може да не се обърне внимание на факта, че учредители на много от ИПФ се явяват бившите държавни банки и застрахователни учреждения, които да само частично приватизирани. Последното обстоятелство дава основание да се говори, че възникналата във връзка с масовата приватизация в Чехия система на ИПФ има аналогична роля на тази, която имат банките в икономиката на Германия.

Като основен извод може да се определи, че в процеса на масова приватизация, а и във връзка с раздържавяването като цяло чешката страна има значително по-големи успехи в сравнение с България. Докато в хода на двете вълни в Чехия се създават предпоставки за утвърждаване на икономическата стабилност, намаляване на безработицата и развитие на силен социален подход при определяне на методите и средствата за намаляване на държавната собственост и преминаването й в частна, това далеч не може да бъде посочено за българския опит. По-голямата част от приватизираните предприятия станаха причина за изключително големия брой безработни и силен ръст особено на скритата безработица. От началото на т. нар. преструктуриране на икономиката ни до днес се наблюдава силно изразена тенденция за съсредоточаване на населението основно в трите най-големи града на страната - София, Пловдив и Варна, като в същото време цели региони се лишават от населението си в следствие на закриване на основни структуроопределящи предприятия. Важни компоненти, особено силно изразяващи общия неуспех на преструктурирането на икономиката и в частност на приватизацията в България е ниския стандарт на живот, големият процент безработица, преживените финансови и политически кризи, намаляването на Брутния вътрешен продукт, драстичното увеличаване на външния дълг на страната и други негативни тенденции, които една успешна приватизация по примера на Чехия, а и на други страни от Централна и Източна Европа би избегнала.

Заключение

Извършването на сравнителен анализ на финансовите аспекти на приватизацията в страни като България и Чехия може да се определи като процес, който следва да бъде съобразен с редица особености на двете страни. Не може обаче да се премълчи провала на процеса в България. Общия финансов ефект от разпродаването на предприятията в страната е нищожен. Заедно с това повечето от сделките имат силен политически оттенък и станаха средство за разграбването на активите на държавата. Крайния резултат може да бъде обобщен с няколко думи – унищожени бяха много структуроопределящи отрасли на икономиката, дълго време придавали промишления облик на България, загубени бяха традиционни пазари, предизвикани бяха няколко икономически кризи, финансовите и икономическите показатели спаднаха далеч под нивата, определени за 1939 г.

Правило в България е всяка от големите приватизационни сделки да предизвиква голям интерес, дебати, критики и не рядко скандали. Вероятно това е нормално, когато се продават фирми определящи облика на българската икономика, големият обществен интерес е обясним. Наред с това се появяват и определени политически интереси, търсят се политически дивиденти от успеха или неуспеха на дадена сделка, търсят се връзки между продавачи и купувачи, неизменно се стига до подозрения за корупция и нагласен конкурс. И това също така е обяснимо и нормално, при равнището на корумпираност в държавата. Само че в крайна сметка всичко това води до забавяне и често до провал на българската приватизация.

През последните десетина години икономическия облик на всяко от правителствата се определя до голяма степен от успеха или неуспеха на приватизационната програма. Липсата на добри икономически постижения до голяма степен се дължи на липсата на успешна приватизация в страната. Заплащането на труда е ниско, защото в България ги няма големите и утвърдени производители в нито една област. Българският износ пада по същите причини. И това също така е резултат от неуспешна, закъсняла или провалена приватизация.

Широко прокламираните цели на раздържавяването не са постигнати дори в малка степен. На практика в страната има много малко предприятия, които след приватизацията продължават да функционират успешно, развиват се и осигуряват нови работни места. Останалите периодично съкращават работни места, увеличават дълговете си и тенденциозно не изпълняват поетите ангажименти във връзка с приватизационните договори. Съществен белег на методите и средствата, чрез които се извърши на практика приватизацията, е че до момента има само една сделка, която е развалена – тази за авиокомпания Балкан. По този повод “Гад Зееви Груп”, които сложиха края на българската национална авиация дори съдят държавата ни за неустойки.

Няма други сделки, поставени под съмнение, независимо, че например столичния концесионер “Софийска вода” не изпълнява дори минимума от поетите ангажименти, с които придоби правото да снабдява с вода един милион население. Основното предприятие, което създаваше облика на Софийско-пернишката агломерация – металургичния комбинат “Кремиковци” бе приватизирано за сумата от 1 долар. То осигуряваше работни места за близо 20 хил. души, а сега в него работят около 10 хил., като постоянно се планират нови съкращения, дейността е сведена до минимум и макар, че най-голямата капиталова инвестиция в страната е направена там, непрекъснато възникват скандали за неплащане на дълговете към доставчиците, като по този начин директно се застрашава съществуването им.

В следствие на провала на повечето приватизационни сделки в България, общественото доверие към процеса като цяло е сведено до минимум. Сравнението с финансовите ефекти в останалите страни, където процедурата е към своя край допълнително засилва този ефект. Останалите сделки за стратегическите държавни обекти, които са обект на приоритет на настоящото правителство допълнително засилват негативното отношение, поради факта, че всеки опит за продажбата на БТК, Булгартабак и т.н. стигна до съда в следствие на противоречивите договори, явно ощетяващи страната ни.

Анализирайки процеса на приватизацията в Чехия и икономическото състояние на страната стигаме до извода, че на практика раздържавяването е едно от средствата за изграждане на силна и конкурентоспособна икономика, която да бъде освен доходоносна и социално ориентирана. Практиката показва, че бързината, ясните законови норми и конкретните цели имат важно значение за успешното протичане на процеса и достигането на благоприятни резултати.

Използвана литература

1. Аначкова, В., Чанкова, Л., Грозева, В., “Технология на приватизацията, в-к “Икономически живот”, бр. 43, 44 и 45, 1992 год.

2. Динев, М., “Контрол и регулиране на икономическите системи”, София, 1986 год.

3. Динев, Д., Модерният вътрешен контрол, “Консултантска фирма “DDC”, София, 2000 год.

4. Илиев, Й., “Преструктуриране на собствеността”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999 год.

5. Попов, Т., “Приватизацията от закона към практиката”, ИК “Труд и право”, София, 1993 год.

6. Симеонов, О., Теоретични въпроси на контрола, изд. “М8М”, София, 1997 год.

7. Цакова, В., “Приватизацията”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994 год.

8. Цанков, В., “Местното управление на Република България. Организационно-правен аспект”, Издателство “М-8-М”, София, 1999 год.

9. Янкова, Л., Стоев, П., “Приватизацията – анализи, решения, техники, оценки”, Варна, 1993 год.

10. Национално сдружение на общините в Република България, “Наръчник за новоизбрани кметове и общински съветници”, януари, 2000 год.

11. Закон за приватизация и след приватизационен контрол

12. Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост

13. Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции

14. Правилник за приложение на закона за общинската собственост

15. http://www.ppc.government.bg

16. http://www.priv.government.bg

17. http://www.sofia.bg

18. http://fetew.rug.ac.be

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1

СДЕЛКИ С ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИТОРИ, ОСЪЩЕСТВЕНИ ОТ АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ към 31.07.2003 г.

N по ред	N за год.	ПРЕДПРИЯТИЕ /обособена част/	Населено място	Сключена сделка /дата/	Отрасъл / подотрасъл	Продаден дял ( в % )	Договорени плащания (в лева)	Договорени плащания (в хил. $)	Поети и изплатени задължения (в лева)	Поети и изплатени задължения (в хил. $)	Договорени инвестиции (в лева)	Договорени инвестиции (в хил. $)	Купувач
		ПРЕЗ 1993 ГОДИНА
1	1	Царевични продукти ЕООД	Разград	07.05.1993	мелнична	81	529842	20000	0	0	680000	20000	Amylum-Belgium
2	2	Република ЕООД	Своге	15.11.1993	захарна	81	64448	2052	0	0	340000	10000	Kraft General Foods Ltd.-USA
		общо 1993 г.					594290	22052	0	0	1020000	30000
		ПРЕЗ 1994 ГОДИНА
3	1	Хидропробивна техника ЕООД	Русе	10.02.1994	машиностроене	98.11	13128	350	4800	120	23800	350	Breakers A/S Co-Denmark
4	2	Газобетон ЕООД	София	11.02.1994	строителство	100	104975	2780	5361	90	263200	3120	Ytong Ltd.-Germany
5	3	ШЗИ ЕООД	София	13.06.1994	захарна	75.9	127139	2277	237600	4274	476000	7000	Nestle S.A.-Switzerland
6	4	СОМАТ ЕАД	София	22.07.1994	транспорт	55	509713	8218	2901552	46782	3264000	48000	Willi Betz Int. Sp. GmbH-Germany
7	5	Ескос дограма ЕООД	София	16.09.1994	дървообработване	80	28760	390	98500	1770	272000	2230	Gibu Ltd.-Italy
8	6	Загорка ЕООД	Ст.Загора	28.10.1994	пивоварна	80	1298810	21700	0	0	2812000	41400	Brewinvest S.A.-Greece
9	7	Обособена част от "ВАМО" ЕАД	Варна	03.11.1994	машиностроене	100	90390	1400	0	0	371880	5700	Rover-Bulgaria Ltd.-UK
10	8	Хотел "Витоша"	София	14.12.1994	туризъм	80	2695000	36230	0	0	0	0	Ivan Zografski-Germany
		общо 1994 г.					4867915	73345	3247813	53036	7482880	107800
		ПРЕЗ 1995 ГОДИНА
11	1	Каменица ЕООД	Пловдив	25.01.1995	пивоварна	70	325120	4870	0	0	1407000	17760	Interbrew-Belgium
12	2	Бургаско пиво ЕООД	Бургас	27.04.1995	пивоварна	67	327947	5020	33919	500	1285681	19700	Interbrew-Belgium
13	3	Сторко ЕООД	Плевен	02.11.1995	консервна	80	6865	100	879600	4450	446245	6500	Luxcraft Trading Ltd.-UK
14	4	Пиринска мура ЕООД	Банско	03.11.1995	дървообработване	67	185826	2766	0	0	350000	5092	Evrotech Ltd. -USA-Bulgaria
		общо 1995 г.					845758	12756	913519	4950	3488926	49052
		ПРЕЗ 1996 ГОДИНА
15	1	Инструмент ЕАД	Габрово	03.07.1996	машиностроене	75	618013	3520	0	0	155655	836	Planzee Tizit GmbH-Austria
16	2	Авангард ЕАД	Севлиево	15.08.1996	машиностроене	67	369435	1900	240122	1264	218103	940	Asea Braun Boveri-Switzerland
17	3	Хотел"Варненчик" - об. част	к.к.Зл.пясъци	21.08.1996	туризъм	100	81601	4628	0	0	920000	4628	SP "ALT-Vl.Bahnov" - Russia
18	4	ВитаминаЕАД	Стамболийски	30.08.1996	консервна	60	10000	50	1700000	9488	160700	896	TKM Fruit & Juices Manuf.Ltd.-Greece-Bg.
19	5	Елтос ЕАД	Ловеч	05.09.1996	електротехническа	55	3730627	7770	2252007	10644	1711680	8108	Sparky Trading GmbH-Germany
20	6	Хотел"Диана" - об.част	к.к.Зл.пясъци	06.09.1996	туризъм	100	557201	554	0	0	820000	3800	"ALT" Ltd.- Russia
21	7	Шератон София Балкан ЕАД	София	23.09.1996	туризъм	67	5711590	22300	0	0	1167400	5000	DAEWOO Co.- Korea
22	8	Об.ч.от"Микроелектроника"ЕАД	Ботевград	24.09.1996	електротехническа	100	576160	600	0	0	0	0	EURO TEC Co. - Japan
23	9	Видима ЕАД	Севлиево	17.10.1996	машиностроене	77	1404513	5400	0	0	1082750	5000	American Standart Inc. - USA
24	10	Елпром Найден Киров ЕАД	Русе	31.10.1996	електротехническа	76	265762	604	153924	642	117419	490	Костра Девелопмън инк. - Израел
25	11	Инкомс-електроника и механ. ЕАД	Благоевград	31.10.1996	електротехническа	40	1719	3	478140	1989	35000	146	BL BULGARLEASING - Switzerland
26	12	Феромагнит ЕАД	Перник	08.11.1996	металургична	75	139173	310	296384	1192	334236	1340	Прамет-България АД - Чешка република
27	13	Мраз ЕАД	София	20.12.1996	електротехническа	67	1333937	1000	944380	2000	472190	1000	"BROOKWAYINVESTMENT"LTD, "VASSILEVINTERNATIONAL"
		общо 1996 г.					14799731	48639	6064957	27219	7195133	32184
		ВСИЧКО (93,94,95 и 96 г.)					21107693	156792	10226289	85205	19186939	219036
		ПРЕЗ 1997 ГОДИНА
28	1	Стинд ЕАД	София	13.01.1997	стъкларска	70	3316006	4050	386172	601	17561504	27325	ГЛАСИНВЕСТ - Р. Кипър
29	2	Керамичен цех, об.ч. от"Камъшит"ЕАД	Силистра	10.01.1997	кож.-галантерийна	100	40243	65	4358	7	51415	80	КОУТС ИНДЪСТРИС - рег. в София
30	3	Гипсфазер ЕАД	Видин	31.01.1997	пром. за стр. матер.	60	11936080	4600	1124090	1100	5523778	5405	КНАУФ - Австрия
31	4	Магнитни глави ЕАД	Разлог	28.02.1997	електротехническа	80	457024	340	0	0	4757833	2326	AHEAD TECHNOLOGY Inc. - USA
32	5	Соди ЕАД	Девня	14.04.1997	химическа	60	240000047	160000	0	0	104265400	67000	SOLVEY - Белгия
33	6	Девня циментЕАД	Девня	07.05.1997	пром. за стр. матер.	70	66799454	44551	0	0	313546650	209450	МАРВЕКС-Испания
34	7	БулесЕАД	Бургас	26.05.1997	дървообработване	51	5348700	3200	0	0	52782228	7000	Kaindle-Kronospan
35	8	Камбана-1899 ЕАД	Бургас	28.05.1997	химическа	68	8620150	5500	0	0	36047900	23000	HELIAN-Холандия
36	9	Интерпред-СТЦ ЕАД	София	04.06.1997	търговия	70	36251997	20000	0	0	8018000	5000	DAEWOO Co.- Korea
37	10	АгромашинаЕАД	Русе	20.06.1997	машиностроене	70	92455	53	707000	199	1500000	884	SPARKY TRADING Gmbh Германия
38	11	Елпром ТрафоЕАД	София	01.07.1997	електротехническа	70	5057890	2900	0	0	6976400	4000	HYUNDAI HEAVY INDUSTRIES Cо.ltd-Корея
39	12	Лесопласт АД	Троян	28.07.1997	дървообработване	24.4	2019611	1100	0	0	0	0	WELDE Gmbh-Австрия
40	13	МДК ЕАД	Пирдоп	10.09.1997	цв. металургия	56	145296000	80000	0	0	399564000	220000	Union Miniere
41	14	Възход ЕАД	Трудовец	29.09.1997	машиностроене	65	1600012	912	0	0	210000	1200	ГрамерАД-Германия
42	15	Керамичен цех, об.ч. от"Камъшит"ЕАД	Силистра	08.10.1997	кож.-галантерийна	100	184044	105	0	0	78876	45	КОУТС ИНДЪСТРИС - рег. в София
43	16	Българска роза-Севтополис ЕАД	Казанлък	16.10.1997	етер. масленна	68	12371305	7054	0	0	43592500	25000	ERLTON FUND Ltd. - Ирландия
44	18	КМХ "Белово" АД	Белово	12.11.1997	цел. хартиена	58	10920084	6392	0	0	18195525	10650	"THRACE PAPERMILIN" S.A.-Гърция
45	17	"Албена" АД	к.к. Албена	17.11.1997	туризъм	15	7972240	10111	0	0	0	0	Banque Nationale De Paris London Branch
46	19	"Плам-български кибрит"АД	Костенец	01.12.1997	дървообработване	58	4144695	2350	0	0	3351030	1900	SWEDISH MATCH GROUP BV, Холандия
47	20	ЗКО "Хаджи Димитър" ЕАД	Своге	17.12.1997	целулозно -хартиена	75	1781548	1000	0	0	5432965	3050	ADUT - ADOX S. A., Словакия
		общо 1997 г.					564209583	354283	2221620	1907	1021456004	613315
		ВСИЧКО (93,94,95,96 и 97 г.)					585317277	511075	12447909	87112	1040642943	832351
		ПРЕЗ 1998 ГОДИНА
		СОМАТ АД (ост. дял)	София	20.02.1998	транспорт	38	24866812	13682			9087500	5000	WILLI BETZ ESPANA S.A.
48	1	Новотел "Европа"	София	04.03.1998	туризъм	60	21824960	12050			7244800	4000	KUDRET MEHDY ADGAR TURKEY
49	2	"Унипак" АД	Павликени	08.05.1998	целулозно -хартиена	22	960454	545					"Профитек ентерпрайзис"ООД, Кипър
50	3	"Велпа - 91" АД	Стражица	08.05.1998	целулозно -хартиена	26.4	1976197	1121					"Нореком Гмбх, Внос и Износ", Германия
		"Лесопласт" АД - остатъчен дял	Троян	01.07.1998	дървообработване	2.94	74924	42					"Велде", Виена, Австрия
51	4	"Дружба"АД	Пловдив	23.07.1998	стъкларска	51	35736000	20000			53604000	30000	"Барек овьрсийз лимитид", Гърция
52	5	"Оргахим"АД	Русе	30.07.1998	химическа	51	15779700	8900			8935920	5040	"Whitebeam holdings limited", Малта
53	6	"ЗИЕ" АД	Горна Малина	14.08.1998	машиностроене	76	1487738	833			1902090	1065	"Ден Хаан Груп", Белгия
54	7	"Целхарт" АД	Стамболийски	17.08.1998	целулозно -хартиена	23	3759420	2100					"Ъшъклар Холдинг" А.Ш., Истамбул, Турция
55	8	"Пивоварна Ариана" АД	София	07.09.1998	пивоварна	4.27	296174	170					"Брюмастерс Холдинг Лимитид", Кипър
56	9	"ЗМК Никопол" АД	Никопол	22.10.1998	целулозно -хартиена	31	1993694	1215					"Enerholding Ltd.", Nicosia
57	10	"Интерхотел Тримонциум" АД	Пловдив	16.11.1998	туризъм	58	5317515	3150			5915102	3504	"Новотел Европа" АД
58	11	"Интерхотел Грандхотел София" АД	София	25.11.1998	туризъм	55	12138870	7100			6838800	4000	"Уърлд Трейд Къмпани" АД
59	12	"Дунавска коприна" АД	Русе	07.12.1998	текстилна	68	212359	127			1500000	914	"A. Mueller & Soehne GmbH" Германия
60	13	"Рулон Искър" ЕАД	София	16.12.1998	целулозно -хартиена	75	3326500	2009			38000000	23170	"Еуропак"АД, гр. София
61	14	"Прима - М" ЕАД	Полски Тръмбеш	17.12.1998	растително-маслена	70	5503946	3316			22742000	13700	"Камбана - 1899" АД, гр. Бургас
		общо 1998 г.					135255262	76360	0	0	155770212	90393
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97и 98 г.)					720572539	587434	12447909	87112	1196413155	922744
		ПРЕЗ 1999 ГОДИНА
62	1	"Свилоза" АД	Свищов	12.02.1999	химическа	60	12102930	7000	11000000	6362	53944488	31200	А. Р. У. С. Ltd., САЩ
63	2	"Русенска корабостроителница" ЕАД	Русе	12.02.1999	корабно машиностр.	80	2792296	1615			14400000	8329	ROUSSE SHIPYARD BETEILIGUNGSGESSELLSCHAFT mbH, Германия
64	3	"Винпром-Русе" АД	Русе	26.02.1999	винарска	22.4	5673696	3200			7092120	4000	Винпром - Холдингс ЛЛС, САЩ
65	4	"Медифарма - 91" ЕАД	София	01.03.1999	фармация	51	124258	70			340000	192	Реното Холдингс Лимитед, Кипър
66	5	"Пектин"ЕАД	Перник	18.03.1999	консервна	79	107012	60			1070124	600	ZANKL GmbH, Австрия;"Пектин Инвест" ООД
67	6	"Балкан Холидейз Интернешънъл" ЕАД	София	01.04.1999	туризъм	80	746499	410			2731095	1500	ЛОДЖИК ИНВЕСТ УОЧЕС ЛТД, Лондон, Англия
68	7	"Дюни" АД	Созопол	16.04.1999	туризъм	51	4895910	2700			7972572	4397	Jovanda International LTD, САЩ
69	8	"Ямболен" АД	Ямбол	29.04.1999	химическа	67	1200000	654	3664876	1999	8890000	4848	Chimiport Investment and Fertiliser, Британски Вирджински острови
70	9	"Асарел - Медет" ЕАД	Панагюрище	15.06.1999	миннообогатителна	75	2679734	1430			80007868	42695	Aarel Invest JSCo/Voest Alpine Intertrading AG-Austria
71	10	"ДЗУ" АД	Стара Загора	15.06.1999	електротехническа	48	101568	54	8400000	4483	1200000	640	VIDEOTON HOLDING RT, гр. Шекешфехервар, Унгария
72	11	"Трояфарм" АД	Троян	23.06.1999	фармацевтична	55	13939055	7350			16224301	8555	"Балканфарма" АД и "Дойче банк" АД, Лондон
73	12	"Фармация" АД	Дупница	23.06.1999	фармацевтична	55	20861170	11000			29433214	15520	"Балканфарма" АД и "Дойче банк" АД, Лондон
74	13	"Антибиотик" АД	Разград	23.06.1999	фармацевтична	51	10714056	5650			26664368	14060	"Балканфарма" АД и "Дойче банк" АД, Лондон
75	15	Авиокомпания "Балкан" ЕАД	София	30.06.1999	транспорт	75	283071	150	56614200	30000	188714000	100000	ZEEVI HOLDINGS Ltd., Израел
76	16	"Химко" АД	Враца	23.07.1999	химическа	57	1000001	537			93143500	50000	IBE TRANS,САЩ
77	17	"Капитан Дядо Никола" АД	Габрово	28.07.1999	химическа	67	2539793	1380			18404300	10000	ALTUN MAYA, Истамбул, Турция
78	18	"Петрол" АД	София	04.08.1999	химическа	51	95540640	52000			110239200	60000	"Международен консорциум България" АД
79	19	"Горубсо Мадан" ЕАД	Мадан	26.08.1999	миннодобивна	80	98615	53	5381170	2870	562398	300	Консорциум "Родопи инвестмън"
80	20	"Горубсо РОФ" ЕАД	Рудозем	26.08.1999	миннодобивна	80	221360	118	956735	510	1743434	930	Консорциум "Родопи инвестмън"
81	21	"Алумина" АД	Шумен	13.09.1999	цв. металургия	75	16732350	9000	19812045	10657	70647700	38000	"ФАФ Метал Лимитед", Истамбул, Турция
82	22	"Агрополихим" АД	Девня	06.10.1999	химическа	63	1	0	48482184	26489	27454050	15000	Консорциум "АСИД & ФЪРТИЛАЙЗЪРС"
83	23	"Нефтохим" АД	Бургас	12.10.1999	химическа	58	185813740	101000			751165842	408300	"Лукойл Петрол"
		"Асенова крепост" АД /ост. дял/	Асеновград	16.11.1999	химическа	15.6369	1124288	592					"Франс АППро" АД, Франция
		общо 1999 г.					379292042	206023	154311210	83370	1512044575	819066
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97,98 и 99 г.)					1099864581	793458	166759119	170482	2708457729	1741810
		ПРЕЗ 2000 ГОДИНА
84	1	"Лотос" АД	Трявна	24.01.2000	трикотажна	26.4	245000	126					Профитек Ентерпрайсис Лимитид АД, Кипър
85	2	"Неохим" АД	Димитровград	12.06.2000	химическа	51	206094	100	475000	230	11449665	5556	"Евро Ферт" АД и "Каримекс Кемикалс Интернешънал" С.А.Л., Ливан
86	3	"Берг Монтана Фитинги"	Монтана	04.07.2000	машиностроене	33.27	211103	102					"ACCESORIOS DE TUBERIA" S. A.Q Испания
87	4	"Геосол" ЕАД	Провадия	03.08.2000	химическа	78	7471658	3492			3000000	1402	"СОЛОВЕЙ СОДИ" АД, Девня
88	5	"Завод за добив на варовик" ЕАД	с. Чернево	03.08.2000	пром. за стр. матер.	80	4641774	2170			3800000	1776	"СОЛОВЕЙ СОДИ" АД, Девня
89	6	"ТЕЦ" ЕАД	Девня	03.08.2000	химическа	77	10004533	4676			23900000	11171	"СОЛОВЕЙ СОДИ" АД, Девня
90	7	ВЕЦ "Пирин" и ВЕЦ "Спанчево", обединени в каскада "Пиринска Бистрица" - об. част от "НЕК" ЕАД, София	Пиринска Бистрица	16.11.2000	енергетика	100	34236750	15000			2738940	1200	"Мекамиди София" ООД, София; 82% от капитала е на "Мекамиди" АД, Франция
		общо 2000 г.					57016912	25667	475000	230	44888605	21105
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97,98, 99 и 2000г.)					1156881492	819125	167234119	170713	2753346334	1762915
		ПРЕЗ 2001 ГОДИНА
91	1	"Трансимпекс" ЕАД	София	19.12.2001	транспорт	78	11900000	5466			3225000	1481	"Дюти фрии" ЕООД (Сирия), и "Галенит инвест" ООД, София
		общо 2001 г.					11900000	5466	0	0	3225000	1481
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97,98,99,2000 и 2001 г.)					1168781492	824591	167234119	170713	2756571334	1764396
		ПРЕЗ 2002 ГОДИНА
92	1	"Ален мак" АД	Пловдив	23.01.2002	парфюмерийна	57	12320710	5556	0	0	2845000	1283	"Ефектен Унд Финанц България" ЕАД, София-Швейцария
93	2	"Лагерен завод", об. част от "ВМЗ" ЕАД, Сопот	Сопот	18.03.2002	машиностроене	100	14300000	6428	0	0	13201853	5935	"СКФ Берингс България" ЕООД, София - Швеция
94	3	ВЕЦ "Попина Лъка", ВЕЦ "Лиляново" и ВЕЦ "Санданска", обединени в каскада "Санданска Бистрица" - об. част от "НЕК" ЕАД, София	Санданска Бистрица	26.03.2002	енергетика	100	74000078	33057	0	0	10940000	4887	"Енерго - Про България" АД, София - Чехия
		"ДЗУ" АД /ост. дял/	Стара Загора	07.04.2002	електротехничеса	1.51	6033	3	0	0	0	0	"Видеотон" АД - Република Унгария
		"ДЗУ" АД /ост. дял/	Стара Загора	10.16.2002	електротехническа	0.98	2170	1	0	0	0	0	"Видеотон" АД - Република Унгария
95	4	"Инкомс Телеком Холдинг" АД	София	25.10.2002	електротехническа	90	9000000	4493			25000000	12479	"CSI Handels und Beteiligungs" GmbH, Австрия
96	5	"Инкомс - ИРЕТ" АД	София	25.10.2002	електротехническа	40
97	6	"Инкомс - СЕТ" АД	Русе	25.10.2002	електротехническа	29
98	7	"Инкомс - Битова техника" АД	София	25.10.2002	електротехническа	40
		"Нестле - София" АД (ШЗИ) /ост. дял/	София	11.11.2002	захарна	0.004	15665	8	0	0	0	0	Nestle S.A.-Switzerland
		общо 2002 г.					109644657	49545	0	0	51986853	24584
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97,98,99,2000, 2001 и 2002 г.)					1278426149	874136	167234119	170713	2808558187	1788980

		ПРЕЗ 2003 ГОДИНА
		"Пиринско пиво" АД /ост. дял/	Благоевград	28.02.2003	пивоварна	0.04	10765.15	6					"Carlsberg Breweries" Denmark
		"Наван Челопеч" АД /ост. дял/	Челопеч	25.07.2003	миннодобивна	24.43	260501.65	153					"Наван Бългериън Майнинг" ООД, Холандия
		общо 2003 г.					271267	159	0	0	0	0
		ВСИЧКО (93,94,95,96,97,98,99,2000, 2001, 2002 и 2003г.)					1278697416	874295	167234119	170713	2808558187	1788980

Списък на използваните съкрашения

ЗППДОП – Закон за преобразуване и приватизация на държавната и общинска собственост

СОАП – Столична агенция по приватизация

ГОПП – Годишна общинска приватизационна програма

СОПФ – Специализиран общински приватизационен фонд

СУСОПФ – Съвет за управление на специализирания общински приватизационен фонд

ППЗОС – Правилник за приложение на закона за общинската собственост

АОС – Акт за общинска собственост

СГС – Софийски градски съд

ЗСДЧЛЗЧИ – Закон за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции

Превод 1.

3^èmePARTIE

Analyse comparée des aspects financiers de la privatization dans la Bulgarie et dans la République Tchèque

3.1. Caractéristique de l’économie tchèque et du rythme de la privatisation en 2002

A la suite de l’affaiblissement du tempo de développement économique global les banques mondiales réduisent à plusieurs reprises les taux d’intérêt de base. Les prix favorables du capital, ainsi que les prix bas du pétrole contribuent à une relance économique mondiale. Les tendances négatives ont leur influence de même sur l’économie tchèque quoique plus faiblement prononcées par rapport aux pays développés. Les exportations se caractérisent par un affaiblissement de leur potentiel de croissance, mesuré de ½ par rapport à l’année précédente. Il y a une augmentation du taux de production industrielle, conséquence de la régression de la demande de produits étrangers. La montée du taux d’intérêt comparé aux pays appartenant à la Zone “euro” exerce une pression plus forte sur le taux de change CZK/ EUR. En résultat il y a une défaillance relative de la compétitivité des exportateurs tchèques. Les industries aérienne, de transport et d’assurances marquent une baisse, conséquence de l’effet du 11 septembre aux Etats-Unis. Par contre il y a une influence partielle sur le taux d’accroissement du P.I.B., se chiffrant à une augmentation de 3,6% comparé à 2000.

Au cours de toute l’année 2001 le P.I.B. a augmenté de 3,6%. Les analystes observent cette augmentation en dépit de la situation économique défavorable dans les pays partenaires primordiales. Pendant les années dernières la croissance du P.I.B. est due à l’influence positive de la base du capital brute et à la croissance de la demande de la part des consommateurs finals – les foyers. Parmi les aspects négatifs on pourrait envisager les exportations nettes décroissantes ainsi que les achats gouvernementaux, tandis que l’influence des organismes non-gouvernementaux reste neutre. La demande sur le marché intérieur est une compensation considérable de l’influence négative de la balance commerciale sur le taux de croissance du P.I.B. Ayant en vue les effets énumérés sur l’économie c’est notamment l’industrie qui joue un rôle décisif pour la montée du P.I.B. (approximativement un redoublement comparé à l’année précédente).

En 2001 le niveau moyen du chômage diminue de 0,4% en atteignant 8,6%, même s’il y a une montée en décembre s’évaluant à 8,9% par rapport au décembre précédent. Les chômeurs enregistrés en décembre 2001 représentent 461,9 mille personnes. Le marché de travail est positivement influencé par l’économie rebondissante en stimulant en même temps l’augmentation de la production industrielle et le boum d’investissements accompagné d’un afflux intense d’investissements étrangers.

La balance des paiements en 2001 est identique à celle de l’année précédente malgré certains pronostics pessimistes. Les importations ont augmenté de 11,7% en 2001 par rapport à l’année précédente en montant à 1387,5 milliards de couronnes tchèques. Par analogie les exportations ont augmenté de 13,1% en montant à 1268,5 milliards. Le solde passif de 119,0 milliards de couronnes en 2001 est de 1,8 milliards au dessous du seuil en 2000. Et si en 2000 c’étaient les prix du pétrole qui influençaient les données négatives, en 2001 c’était plutôt le volume décroissant des exportations. On observe en 2001 une tendance à une baisse des exportations et de la balance des paiements active avec l’Allemagne des années précédentes. Certaines positions exportatrices reflètent les avantages concurrentiels les plus évidents comme par exemple l’équipement et le matériel industriel, les moyens de transport et les produits industriels. Le solde passif de 4,8% est complètement compensé par les investissements étrangers directs affluants.

En 2001 les taux d’intérêt varient conformément aux changements du niveau d’inflation, ce qui est la réaction de la Banque Nationale Tchèque en changeant les niveaux de base. Le marché des devises est en baisse depuis mi-avril. Même s’il y a une hausse du niveau des taux d’intérêt temporaire (la période juin – mi-août conformément aux données d’inflation négatives et à la suite de l’augmentation du taux de base de la Banque Nationale Tchèque jusqu’aux niveaux du début de l’année), les taux diminuent finalement, suivant les données positives qui correspondent au niveau des prix. Les taux d’intérêt sont aussi en baisse au cours du quatrième trimestre suivant les attentes d’un niveau bas d’inflation et la régression du taux d’ intérêt aux Etats-Unis et en Europe conformément à la baisse de l’économie globale. Cette accommodation des taux d’intérêt est la preuve des tentatives de la Banque Nationale de stabiliser la demande intérieure en évitant de cette façon la dépendance des importations grandissantes (ces dernières résultant en l’aggravation de la balance commerciale défavorable), respectivement la dépendance des pressions inflationnistes.

On n’observe pas des modifications du seuil des réserves obligatoires minimales qui gardent leur niveau de 2% des dépôts bancaires. Cependant les réserves obligatoires démeurent une partie intégrale du taux d’intérêt sur les contrats “repo”, comme celui du 12 juillet 2001.

Le taux d’inflation annuel représenté par l’index des prix de consommation (CPI – angl.) atteint 4,7%, c.-à.-d. 0,8% de plus par rapport à 2000. Le taux d’inflation net diminue de 3,0% en 2000 à 2,4% en 2001. Le niveau moyen d’inflation augmente considérablement en conséquence de la hausse des prix des loyers, des produits alimentaires et des boissons non alcoolisées. Les prix de consommation de l’année précédente ont augmenté dans la période avril – juillet, tandis qu’en août il y a une baisse graduelle. Les loyers en janvier et en juillet s’accroissent par conséquence des prix réglés augmentés. On observe un ralenti de l’augmentation des prix au cours de la deuxième moitié de l’année, influencés par une baisse des prix des combustibles liquides.

La proportion totale des crédits bancaires octroyés a diminué de 8,5%. La raison en est la politique restrictive bancaire vers les entrepreneurs. Malgré les crédits augmentés octroyés aux foyers (notamment en ce qui concerne les crédits fonciers, de logement et de consommation) la tendance antécédante reste en vigueur.

Les données bancaires préliminaires concernant la gestion nationale budgétaire démontrent un déficit total montant à 67,7 milliards de couronnes en 2001, avec un revenu de 626,2 milliards et des dépenses de 693,9 milliards de couronnes. Les chiffres énumérés peuvent être analysés à travers le prisme de deux perspectives séparées et évaluées en conformité des données approuvées par la disposition N: 491/2000 Coll., cette dernière s’adressant au budget national pour l’année 2001. Il faut aussi rendre compte des dépenses supplémentaires approuvées par la loi et concernant les fonds d’Etat, émis en 2001, se chiffrant à 46,2 milliards de couronnes. Ces programmes appelés banques coopératives "kampelička" (6,0 milliards de couronnes), perte de KoB en 1999 (36.1 milliards de couronnes), ainsi que les sanctions de la part du Ministère des finances concernant le dépassement des fonds destinés à la restauration du Kossovo, montant à 1.7 milliards de couronnes, dépassent le niveau des dépenses de l’année budgétaire précédente.

La politique monétaire est en conformité aux objectifs inflationnistes stipulés dans la stratégie à long terme de la Banque Nationale Tchèque. Parmi les aspects les plus importants de la politique monétaire on peut aussi envisager l’augmentation plus rapide des réserves par rapport au produit intérieur brut nominal, ce qui indique des facilités considérables dans la politique monétaire. Cette tendance est fortement influencée par le grand afflux d’investissements étrangers directs préconditionnés par le rôle stabilisatrice grandissant du taux d’intérêt. Dès le début de l’an 2001 on observe un renforcement particulier de la monnaie nationale par rapport à l’euro qu’on pourrait expliquer avec les futurs afflux d’investissements étrangers directs attendus. Le taux de change de la couronne tchèque par rapport au dollar américain est dépendant du taux de change dollar/euro.

La valeur moyenne de l’index officiel PX-50 pour l’année 2001, publié par la Bourse de commerce de Prague diminue jusqu’à 411 points de base, comparés aux 552 points en 2000. Le volume du commerce en 2001 atteint le niveau de 128.8 milliards de couronnes, comparés aux 261.7 milliards de couronnes en 2000. Vers la fin de 2001 l’index РК 30 publié par RM System diminue jusqu’à 592.96, comparés aux 724.81 en 2000. Le marché des capitaux reste sous-développé à cause de l’absence de mécanismes de distribution et redistribution rationnelles des investissements. La capitalisation de marché et la liquidité de certains produits sont tellement inférieures qu’elles doivent être tracées par les marchés organisés (par les Bourses de commerce ainsi que par RMS). En 2001 le marché des fonds d’Etat suit les tendances déterminées par la politique monétaire de la Banque Nationale Tchèque ainsi que par le développement du marché inter-bancaire.

3.2. Rythme de la privatisation dans la République Tchèque

La République Tchèque est dépendante d’une impasse publique budgétaire observée pour la première fois à la fin des années 90. Les dépenses se rapportent aux processus de re-structuration et de privatisation dans les secteurs non-financier et bancaire, au soutien financier pour le développement de l’infrastructure et aux mesures adoptées, orientées vers la création des conditions d’un développement économique futur favorable. Les éléments séparés du budget public sont moins influencés par la croissance économique que dans les autres économies de marché. D’un côté il y a une limite de la possibilité de changements considérables dans la politique fiscale à cause du taux élevé des dépenses obligatoires. De l’autre côté c’est l’influence accumulée des frais de l’Etat directes et indirectes, en commençant par le développement et l’amélioration des programmes antécédant la privatisation, subventionnés par l’Etat. Ce sont les frais obligatoires qui stimulent la consommation des foyers au cours de la période mentionnée ce qui est une compensation suffisante de la demande extérieure grandissante. Un autre aspect important c’est l’abrogation des investissements de la liste des frais budgétaires ce qui est en fait accompagné d’une activité d’investissements intense dans le secteur de business (la preuve en est le taux d’investissements accru dépassant actuellement 30% du P.I.B.). L’endettement intérieur surpasse avec plus de 1/3 le niveau correspondant des pays européens.

Le taux de croissance de l’économie tchèque pour la période 1998-2001 est défini par les analystes comme un taux dynamique à la base du changement des chiffres négatifs au début de la période jusqu’à la croissance brusque en 2001. Ce phénomène pourrait être expliqué dans une grande mesure avec le processus avancé de privatisation des entreprises d’Etat, en attirant en même temps de grands investisseurs et des compagnies réputées.

Back

Graphique 7

Source: http://fetew.rug.ac.be

Vers la fin de l’année 2001 le gouvernement tchèque a décidé de privatiser la part de l’Etat possédée par Transgas et des distributeurs régionaux du pétrole sous la forme d’une vente directe à RWE Gas AG au prix de 4,1 milliards de couronnes. On a ainsi pris la décision de privatiser 63% d’UNIPETROL de nouveau sous la forme d’une vente directe à l’Agrofert Holding au prix de 361 millions d’euros.

On a aussi finalisé la privatisation de Komerční banka, de 60% de son capital de base au prix d’acquisition de 40,4 milliards de couronnes. La Société Générale est le nouveau partenaire stratégique dans cette opération.

La privatisation de Jan Becher - Karlovarská becherovka, a.s. est finalisé le 29 novembre 2001 par la souscription du contrat avec SALB, s.r.o., contenant une clause de vente à une deuxième tranche, cette-dernière représentant 59% du capital au prix d’acquisition de 1,4 milliards de couronnes, suivi d’un transfert de 66% du capital de Pražské vodovody a kanalizace, a.s. (Prague Water Authority) à la société Prague Water (Vivendi) au prix de 6,1 milliards de couronnes.

Parmi les transactions les plus importantes on peut mettre en évidence la privatisation de České radiokomunikace. Dans cette opération National Property Fund a vendu 51 % de sa part du capital à Bivideon B.V. évaluée à 6,8 milliards de couronnes, sous la forme d’un transfert direct effectué vers PPF de 3,9 milliards de couronnes (CZK). National Property Fund a aussi privatisé 30.3 % de Česká pojišťovna (La compagnie d’assurances tchèque).

On peut énumérer les caractéristiques fondamentales suivantes du développement du secteur des télécommunications dans la République Tchèque dans la première moitié de l’année 2002:

\ Libéralisation

L’organisme régulateur national – Czech Telecommunications Office /CTO/, a continué ses activités en direction de la libéralisation de l’infrastructure des télécommunications et des services téléphoniques vocaux octroyés à travers le reseau public de téléphonie fixe. Sous ce rapport l’organisme a délivré plusieurs licences.

Au mois de mars 2002 la СТО a publié un rapport traitant le problème du choix d’un opérateur et le choix préliminaire d’un opérateur de la part du consommateur. Dès le 01 juillet de l’année actuelle le choix est effectué pour chaque conversation séparée, tandis qu’ à partir du 01 janvier 2003 – à la base d’un choix préliminaire.

\ Privatisation

Le processus de privatisation prolongé de Cesky Telecom n’a pas été encore terminé. Le 31 mars a été annoncé le terme final pour présenter des offres de 51% du capital du Telecom. La Deutsche Telekom, Orange, le consortium Deutsche Bank-Blackstone Group-TeleDanmark, le consortium Warburg Pincus-Doughty Hanson-Аpax Partners, ainsi que le consortium Swisscom-CVS ont déclaré leur intérêt à la privatisation. A l’échéance du délai la Deutsche Telekom et l’Orange n’ont pas présenté leurs offres, tandis que le consortium Warburg Pincus-Doughty Hanson-Аpax Partners n’a pas respecté toutes les conditions stipulées obligatoires.

\ Raccords mutuels

Czech Telecommunications Office a pris quelques décisions concernant les raccords mutuels – introduisant une méthodologie de calculations des frais, des prix plafonds des raccords mutuels entre des réseaux publics, ainsi qu’un tarif des services Internet pour les consommateurs individuels et les fournisseurs d’Internet.

\ Communication mobile

Sur le mois d’avril de cette année la couverture des réseaux mobiles de télécommunication a atteint 69% de la population totale, ce qui représente 7,1 millions de consommateurs.

Au mois de juin la СТО a sanctionné l’EuroTel /pénalité montant à 48 mln. de couronnes – 1,5 mln. euros/ et la Radiomobil /pénalité de 15 mln. de couronnes - 0,48 mln. d’euros/ à cause d’abus de leurs positions dominantes sur le marché national de télécommunications mobiles. Les opérateurs ont taxé le troisième opérateur mobile – Oskar à un tarif surélevé de raccord mutuel par rapport aux prix utilisés entre eux.

La base de la transformation économique de la Tchéquie s’avère la politique financière bien mesurée. Le taux de change de la monnaie nationale reste quasi invariable dans les limites de 25-30 couronnes pour 1 USD au cours des années. De cette façon la stabilité de la monnaie est un indicateur indirect de l’efficacité de la production.

La privatisation tient la place centrale dans le processus de transformation économique. La République Tchèque est l’exemple de la réalisation d’un compromis optimal entre les critères principaux de la privatisation – les critères économiques, sociaux, politiques et moraux.

La privatisation en Tchéquie a commencé par la vente de petites entreprises moyennant des concours et à l’encan. Ce sont surtout des entreprises commerciales, des compagnies de services, d’alimentation et de restauration. C’était encore le début de la privatisation quand en 1991 on a effectué 30 mille ventes aux enchères. Vers le milieu de 1993 le programme de privatisation de la République Tchèque est pratiquement terminé. Au total on a effectué 25 967 ventes à la somme de 27,61 milliards de couronnes. En deux ans et demi plus de 80% des petites entreprises deviennent privés.

La privatisation rapide et d’envergure a créé au cours de deux ans 1,5 millions d’emplois. En même temps c’était aussi la raison du soulagement des tensions sociales surgies à la conséquence des réformes structurales de l’économie nationale, qui a aussi contribué à la formation d’une attitude positive de la population envers la privatisation.

En 1992 la privatisation des grands et moyens entreprises a commencé. Au début l’idée de la surnommée comme “grande privatisation” était limitée à l’expropriation de la propriété contre vouchers, mais plus tard c’est la manière suivante qui s’impose:

\ En cas où quelqu’un a l’intention de racheter une telle ou telle entreprise c’est le Ministère de la privatisation qui autorise la vente;

\ En cas où il y a plusieurs acquéreurs on organise un concours entre les projets de privatisation de ces derniers. Pratiquement chaque entreprise reçoit cinq projets en moyenne.

\ En cas oú il n’y a pas d’acquéreurs directs, on vend les actions de l’entreprise à la population, mais on offre 60% de l’actif au maximum.

La première vague de la privatisation exécutée en 1992 rend dans les mains de 5,5 millions de citoyens de l’Etat une propriété montant à environ 10 milliards de dollars.

Au cours de la deuxième étape de la privatisation de masse en Tchéquie on observe une croissance stable de la production et les entreprises déjà privatisées commencent à démontrer leur efficience.

Превод 2.

La Direction “Transactions 1” effectue un contrôle documentaire et un contrôle sur place dans les sociétés déjà privatisées de l’exécution des obligations stipulées dans les contrats de privatisation où la partie de vendeur est tenu par l’Agence de privatisation (en conformité avec l’ article 3 de la Loi de la transformation et de la privatisation des sociétés municipales et d’Etat – LTPSME, une loi qui est actuellement abolie). La Direction effectue aussi un contrôle documentaire et un contrôle sur place dans les sociétés privatisées de l’exécution des obligations stipulées dans les contrats de privatisation, conclus par l’Agence de privatisation selon la nouvelle Loi de privatisation, et réparties à la Direction par le Conseil exécutif selon leur secteur d’activité. La Direction développe de même des positions et des méthodologies qui rendent compte des engagements contractuels, organise l’activité de contrôle courante dans les sociétés privatisées; admet les rapports de l’exécution des contrats de privatisation et garantit un système efficace de conservation de la documentation comptable et diverse en observant les exigences de confidentialité, etc.

La Direction “Transactions 1” est subdivisée en deux départements:

Département “Grandes transactions”

Département “Transactions dans l’industrie et dans l’énergétique”

La Direction “Transactions 2”: effectue un contrôle documentaire et un contrôle sur place dans les sociétés privatisées de l’exécution des obligations stipulées dans les contrats de privatisation pour des sociétés dans les domaines du génie civil et de l’agriculture (des contrats conclus selon la LTPSME – actuellement abolie). La Direction dispose des mêmes droits et obligations comme la Direction “Transactions 1”.

La Direction “Transactions 2” est subdivisée en:

· Département “Transactions de génie civil et d’agriculture”

· Département “Transactions dans le secteur immatériel”.

La Direction “Finances” assure la garantie financière du contrôle a posteriori de la privatisation dans le cadre du budget de l’Agence; prépare les documents indispensables à la réception des paiements sur les transactions de privatisation à des versements atermoyés, en cas où on a négocié un versement atermoyé du prix d’achat; réalise un contrôle de l’exécution des obligations sur le règlement des engagements des entreprises privatisées envers des créanciers, en cas où on a prévu cette option dans les contrats de privatisation; élabore des positions et des méthodologies concernant sa propre activité ainsi que d’autres opérations financières.

La Direction “Finances” est subdivisée en deux départements:

· Département “Financier 1”

· Département “Financier 2”

La Direction “Juridique” a les responsibilités d’assurer un contrôle propre et a posteriori de la transaction de privatisation du point de vue juridique; d’exprimer des avis juridiques concernant l’exécution du contrôle suivant la privatisation; d’élaborer des projets des actes normatifs juridiques ainsi que de donner son avis sur des projets pareils dans tous les cas où l’Agence est l’établissement concerné, etc.

La Direction “Juridique” est subdivisée en:

· Département “Juridique 1”

· Département “Juridique 2”

Pour l’exécution des objectifs du contrôle de la privatisation a posteriori l’Agence effectue les fonctions suivantes:

1. interactions avec les ministres et les autres organismes du pouvoir exécutif pour la mise en pratique d’une politique d’Etat unanime, en réalisant le contrôle à suite de la privatisation;

2. expression des avis avant la conclusion des contrats de privatisation, en cas où l’Agence de privatisation avait demandé cela;

3. expression d’un avis en principe concernant les clauses qu’il faut stipuler dans les contrats de privatisation, en conformité avec la méthodologie utilisée pour contrôler les engagements contractuels;

4. assurance d’une publicité et d’une transparence à l’exécution du contrôle à la suite de la privatisation, en informant la société de ses activités concernant les faits et les circonstances lesquels ne font pas partie des secrets de service où de ceux, autrement protégés;

5. élaboration des projets des actes normatifs juridiques en relation du contrôle de la privatization ex post ainsi que la remise d’avis sur des projets déjà élaborés;

6. création et maintenance d’un régistre public concernant le processus du contrôle de la privatisation ex post;

7. exigence et réception du contrat de privatisation ainsi que de tous les documents écrits, sans importance de leur forme et caractère, et délivrés après la date de la conclusion du contrat; la documentation n’est pas présentée en original mais sous la forme d’une copie certifiée; les organismes octroyant l’information y ajoutent obligatoirement une déclaration certifiant son état complet et son contenu au moment de la délivrance de l’information.

Les changements des réglementations normatives ci-effectuées ainsi que les organismes de contrôle de la privatisation visent l’amélioration de l’efficacité du processus, ainsi que la surmontée des défauts de ce dernier au cours de la période 1992 – 2002.

La loi de la transformation et de la privatisation des sociétés municipales et d’Etat est complétée par la Chapitre 8, laquelle s’occupe de la privatisation des sociétés municiplales et d’Etat par des titres de placement. Avec ce changement on vise l’accélération de la restructuration de la propriété en activant la participation du personnel des enterprises d’Etat dans le processus de privatisation à travers des ci-nommées “acquisitions ouvrières et managériales” ainsi que l’attraction de l’intérêt de la population en leur octroyant la possibilité d’acquérir une partie de la propriété d’Etat à un prix minimal. On a adopté la méthode d’introduction d’une partie du capital des sociétés anonymes au sein du programme da la privatisation de masse. De cette façon on assure une combinaison des mécanismes de la privatisation en échange de liquidité (privatisation de marché) et la privatisation de masse (sociale) de l’entreprise, on procède à un élargissement et un complètement des préférences octroyées au personnel et à ceux qui avaient travaillé dans les entreprises, en partageant gratuitement entre eux jusqu’à 10% du capital prévu pour une privatisation de masse. Ces préférences et ces possibilities d’accumulation de ressources en titres de placement par liens de parenté accordent des opportunités réelles au personnel d’acquérir une partie considérable du capital de l’entreprise où il travaille.

La complication du processus de la restructuration par la combinaison de privatisation de masse et contre liquidité au niveau de l’entreprise est objectivement conditionnée par la nécessité d’augmenter la demande des entreprises contre liquidité, et d’accélérer le processus global de privatisation, de bloquer la décapitalisation et le désinvestissement des entreprises industriels, de créer un milieu de marché avec des mécanismes de marché efficaces en vigueur, de former la nécessité de l’apparition de marchés des capitaux et des valeurs, ce qui va contribuer à l’institution des nouvelles structures industrielles ainsi qu’à la transformation de la propriété d’Etat dans une propriété corporative.

La complexité du mécanisme est un défi pour chaque acquéreur qui a l’intention d’acheter la tranche d’actions majoritaire. En résultat de la privatisation de masse on observe un changement de la structure de propriété dans tout le secteur industriel en augmentant la proportion de la propriété corporative. Dans plusieurs entreprises ils apparaissent des propriétaires privés nouveaux possédant entre 34 et 67 % du capital. L’Etat devient un propriétaire minoritaire comparé a son statut antérieur de monopoliste, en gardant sa propriété sur le reste des tranches d’actions minoritaires des entreprises qui n’étaient pas inclus dans la privatisation de masse.

Les idées correctes, notamment du point de vue pragmatique, les abords et les mécanismes prévus dans le modèle de privatisation (1996 – 1997) n’ont pas une réalisation assez complète à l’exécution pratique du processus unanime de privatisation. Les résultats formels quantitatifs s’avèrent impressionants surtout sur le plan comparatif aux résultats jusqu’à la fin de l’année 1995. La contribution directe de la privatisation de masse à la durée du programme de 18 mois environ, se concentre en 15% des actifs stables désétatisées, en la transformation dans des mains privées de plus de 2/3 du capital de 666 entreprises, entre ½ et 2/3 du capital de 79 entreprises et jusqu’à ½ du capital de 295 entreprises. Les ventes contre liquidité au cours des deux années assurent approximativement 8 % des actifs stables désétatisés. On met le début des achats et des ventes actifs des tranches d’actions à la bourse et aux marchés hors-bourse. L’augmentation du capital dans plusieurs entreprises est la raison de l’attraction de propriétaires majoritaires parmi leurs actionnaires ou est à la base de leur transformation en sociétés filiales des nouveaux compagnies holding, auxquelles se réorganisent la plupart des fonds d’investissements de privatisation.

Le modèle de la privatisation est dans une large mesure l’initiateur de la compétitivité et des réformes de marché, surtout en ce qui concerne l’acquisition des tranches d’actions des entreprises et partiellement en ce qu’il s’agit de l’augmentation du capital ainsi que de la création de participation majoritaire dans la propriété. En même temps dans cette période on observe de nouveau une concentration lente du capital des entreprises privatisées ce qui ralentit logiquement dans la plupart des entreprises les programmes et les actions indispensables à leur transformation (modernisation technique et technologique, transformation par produits et marchés).

La troisième période de la privatisation commence au mois de mars 1998 avec les modifications du modèle de la privatisation. C’est le début de la deuxième vague de la privatisation de masse, les deux mécanismes de la privatisation contre liquidité et de masse se complètent mutuellement et en même temps fusionnent au niveau de l’entreprise. On n’a pas prévu un programme individuel de privatisation en échange de titres de placement, tous les participants dans le processus étant en concurrence avec tous les autres candidats privatisateurs selon le programme d’acquisition de propriété de la privatisation contre liquidité. La privatisation devient de plus en plus un processus intégral et unifié.

On introduit dans le processus de désétatisation de nouveaux participants institutionnels. Les paiements des transactions peuvent déjà être effectués en titres de placement, en espèces (lévas), en obligations d’endettement à long terme, en mandats et titres compensateurs, transformés en titres de placement et en autres instruments de paiement. On augmente les préférences octroyées au personnel, on stimule les acquisitions ouvrières-managériales.

On observe une modification considérable de la privatisation moyennant des titres de placement. On peut rapporter la modification aux mécanismes de la réalisation de la privatisation, ainsi qu’à l’utilisation plus répandue des titres de placement dans le processus intégral de la privatisation. On peut admettre que les nouveaux moments introduits au sein de la privatisation s’avèrent l’apparition d’intermédiaires d’investissements étrangers (des agents), ainsi que la vente publique des tranches d’actions de l’Etat à la bourse des valeurs. En réalité cela n’implique pas une modification du modèle même, de la privatisation.

Ce qui est caractéristique pour la période envisagée est le suivant:

§ Contraction de l’offre des entreprises entières jusqu’une offre de grandes entreprises d’Etat qui déterminent la structure de l’économie nationale mais en même temps sont difficilement vendables;

§ Une ressource relativement grande de l’offre des tranches minoritaires résiduelles de la propriété de l’Etat dans les entreprises;

§ Une qualité aggravée et se rendant pire de l’offre des entreprises destinées à la privatisation;

§ Existence de plusieurs parties constituées faisant partie des grandes entreprises en tant qu’objets de vente;

§ Une demande d’objets d’achat extrêmement faible, en résultat de l’influence de plusieurs facteurs défavorables.

Ayant en vue les constatations énumérées on peut faire la conclusion que ce sont notamment les années dernières de la privatisation qui sont la confirmation des conséquences défavorables de “l’économie de temps” inachevée au cours des premières quatre ou cinq ans de la privatisation. On a raté plusieurs effets et avantages d’une privatisation accélérée qu’on pouvait réaliser immédiatement après 1992. Il est peu possible de donner une expression quantitative exacte de ce qu’on avait omis mais il est clair qu’on aurait pu éviter le blocage des processus de décapitalisation des entreprises, on aurait amélioré leur management, ou bien commencé à temps l’exécution des programmes d’investissements pour la modernisation de la production, on aurait réalisé des revenus de vente plusieurs fois plus grands.

L’état des entreprises sujets à une désétatisation au début de l’année 1997 était le suivant: au cours des quatre ans passés on avait privatisé en échange de liquidité seulement 7,2% du capital total des entreprises d’Etat. Au cours de la première vague de la privatisation de masse dans les années 1996 –1997 on avait offert 1050 entreprises, surtout de petites et moyennes entreprises, dans une certaine mesure attractives et représentant 14,6% des actifs des entreprises d’Etat.

Jusqu’à la fin de 1997 on avait effectué un transfert final de la propriété sur les actions acquises de la part des propriétaires privés en conformité avec le schéma envisagé. Au cours de la première vague de la privatisation de masse on avait offert des tranches d’actions différentes selon leur dimension ce qui supposait un travail supplémentaire considérable pour effectuer et accomplir les ventes de ces entreprises. La plupart du reste des sociétés non-désétatisées encore étaient dans un état financier mauvais, d’une compétitivité réduite, des positions de marché rétrécies, d’un équipement technologique désuet. Ce qui était très inquiétant était l’état de 47 des grandes entreprises et parmi elles la “Compagnie Aérienne BALKAN” S.A., “Kremikovtzi” S.A., “DZU” S.A. – Stara Zagora, “Arsenal” S.A. – Kazanluk, “Yambolen” S.A. – Yambol, etc., qu’on avait séparé dans un programme spécial d’isolation en 1996. Pour ces entreprises on effectuait des programmes de remission, on avait suspendu leur accès aux nouveaux crédits, ainsi qu’on surveillait leur activité par le Ministère des finances. Les entreprises qui restaient non-désétatisées encore c’étaient les grandes entreprises d’Etat des secteurs économiques importants comme la chimie, la métallurgie, la construction méchanique, l’électronique, la production militaire et spéciale. La plupart de ces entreprises représentaient des structures grandes très difficiles à administrer, engagées en même temps dans un conglomérat d’activités différentes comme par exemple les combinats chimiques et métallurgiques ou bien les structures holding. Le ralenti de la privatisation de ces dernières créait des préconditions à une instabilité et décapitalisation durables.

On a approuvé des modifications dans la nouvelle Loi de privatisation et de contrôle postérieur de la privatisation concernant 12 entreprises stratégiques (La BTK, Bulgartabac, Kantex, Teracom, VMZ-Sopot, 7 sociétés électro-distributeurs), ce qui pourrait éventuellement accélérer dans le temps l’accomplissement des transactions de privatisation réelles et pourrait aboutir à des accords séquentiels concernant les objets stratégiques énumérés, liés selon le gouvernement à la sécurité nationale.

3.3. Analyse comparée du processus de la privatisation et de la transition vers une économie de marché dans la Bulgarie et dans la République Tchèque

Il est difficile de faire une comparaison adéquate des résultats de la transition dans deux pays comme la Tchéquie et la Bulgarie. Dans plusieurs aspects le pays tchèque a des avantages considérables qui lui ont donné une place avancée au début des processus de transformations. En même temps le développement de la vie économique, politique et sociale dans le monde entier et dans un cadre régional était une prémisse à la création d’un milieu favorable pour les investissements étrangers en Tchéquie et par correspondance à l’aggravation des chances de la Bulgarie.

Les succès de la Tchéquie dans le domaine de la désétatisation de la propriété sont remarquablement plus grands comparés à ceux de la Bulgarie. En même temps les deux guerres sur les Balkans, l’embargo et les pertes considérables subies par notre pays à la suite de l’observation des exigences internationales l’ont mis dans une position défavorable accompagnée de difficultés financières lesquelles il est encore pénible à compenser.

En tant que désavantages fondamentaux de la privatisation bulgare on pourrait énumérer son commencement tardif, la choix inconvenante de partenaires et le degré élevé de corruption, qu’on a gardé au cours des mandats des tous les gouvernements. En même temps la Tchéquie a réussi d’attirer des investisseurs comme Volkswagen, Philip Morris, BAT, Société Générale, etc. La privatisation en tant que processus a des aspects différents qu’il est difficile de représenter par conséquence dans l’étude actuelle. En l’occurrence on va examiner la ci-nommée “privatisation de masse”, effectuée dans tous les pays de l’Europe Centrale et Orientale.

Les fonds de privatisation sont des sociétés d’investissement spécifiques et dans ce sens ils auront leur grande importance pour le développement des marchés des capitaux en Bulgarie en tant que premiers représentants de ce type d’institutions de marché. Leur apparition est liée à l’application du programme de privatisation de masse, dans leur fonction d’instruments d’investissements “de masse”. Apart cela les fonds de privatisation représentent un groupe séparé d’émetteurs qui vont nourrir le marché des capitaux avec leur propres actions (même si plutôt immobiles au début), dont la qualité est déterminé du succès du fonds. L’expérience de la Tchéquie à la suite de la terminaison de la privatisation de masse démontre d’une façon convaincante une interdépendance pareille entre l’existence des fonds de privatisation et le développement du marché des capitaux malgré les problèmes avec le système bancaire, la manque de transparence, etc. La privatisation de masse est la preuve persuasive de l’interdépendance pareille.

Les trois buts principaux qu’on poursuit par la création des fonds de privatisation dans les pays de l’Europe Centrale et Orientale au sein de leurs programmes de privatisation de masse étaient les suivants:

- l’encouragement de la possession de titres de propriété de la part des couches de la population élargies, la diversification du portefeuille d’investissements et la réduction du risque pour les investisseurs minoritaires;

- stimulation du développement des marchés financiers moyennant un investissement plus massif de la population en titres et l’apparition des intermédiaires d’investissements et des investisseurs institutionnels;

- introduction plus vite et facile du système de gouvernance d’entreprise à travers une concentration de la propriété morcelée en résultat de la privatisation de masse.

En dépit des buts pareils en général, la pratique des pays de l’Europe Centrale et Orientale et notamment celle de la Tchéquie en ce qui concerne le réglement de l’activité des fonds de privatisation et les résultats réels obtenus dès leur création, est considérablement différente. Leur place spécifique sur le plan commun tiennent aussi les fonds de privatisation bulgares. La privatisation de masse en Bulgarie, ajournée pour très longtemps et les résultats tout à fait initiaux de ses étapes plutôt préparatoires ne permettent pas une analyse en profondeur et sérieuse de ses succès et de ses échecs. Malgré cette constatation le bilan actuel utilisant certains éléments de comparaison aux autres pays va nous aider de tracer les problèmes observés sur les étapes suivantes, ainsi que de proposer des variantes de solutions ayant en vue les amendements de la législation imminents et nécessaires.

Les fonds de privatisation en Tchéquie et en Bulgarie appartiennent au groupe des fonds dont l’initiative de la création est dans les mains des personnes physiques et morales privés. Leur destination principale est de jouer le rôle d’intermédiaires entre la population et les entreprises inclues dans le programme de la privatisation de masse. L’activité des fonds de privatisation bulgares avait été réglée en détails et rigoureusement par la loi même avant leur création à la différence de la Tchéquie.

Conformément à la législation bulgare les fonds de privatisation sont des sociétés d’investissement spécifiques qui sous certains rapports se ressemblent à la holding en conformité avec le caractère et la structure de leurs portefeuilles d’investissements. Malgré les discussions prolongées avant l’adoption de la Loi des fonds de privatisation, le législateur, inspiré par l’aspiration de créer la possibilité juridique que les sociétés privatisées trouvent le plus vite possible leurs “propriétaires réels”, a pratiquement omis un mélange éclectique de deux formes d’organisation et de management tout à fait différentes – la société d’investissements et la holding. Cette dualité sera surmontée en conformité de la législation actuelle après l’exécution des dernières ventes aux enchères centralisées de la privatisation de masse quand les fonds de privatisation auront réorganisé leur activité en tant que sociétés d’investissements ou de holdings.

En 1996, qu’on peut appeler de bon droit “l’année des fonds de privatisation” en Bulgarie, 81 fonds de privatisation sur 141 candidats au total, ont obtenu leurs licences de la part de la Commission des titres et des bourses des valeurs.

Ce qui est remarquable est le grand nombre de fonds qui ont orienté leurs stratégies d’investissements exclusivement à une entreprise ou un secteur d’activité déterminés, ainsi qu’un groupe d’environ 30 fonds régionaux ce qui est au mépris de la fonction primordiale de la société d’investissements de minimiser le risque des apports. L’initiative de leur institution est dans les mains des directeurs des entreprises conformément à la liste de privatisation de masse ou d’une façon commune des représentants des organismes municipaux locaux et de l’élite de business locale. Il est très probable qu’à la suite de la privatisation de masse les fonds ci-énumérés se réunissent entre eux ou bien avec des fonds d’envergure nationale à cause des difficultés attendues en la procuration de ressources financières destinées aux investissements et la modernisation des entreprises dans la période suivant la privatisation.

Un cas particulier représentent les fonds de privatisation créés par l’équipe de management des firmes riches et stables, et d’une importance stratégique de la liste de la privatisation de masse (par exemple “Pétrole fonds”, “Neftochim invest”), ce qui remplace d’une manière ou d’autre la privatisation de la part du management. Pour certaines entreprises appartenant à ce groupe leur apparition dans le programme de privatisation de masse est la seule forme possible de leur privatisation. Pratiquement les titres de placement détenus par les employés, par leurs familles et en général par la population des régions en question s’avèrent une forme alternative au financement rendu de plus en plus difficile des transactions de privatisation en échange de liquidité, moyennant des crédits octroyés par les banques bulgares, et conformément à la pratique vastement répandue jusqu’à présent.

Dans 15 des fonds de privatisation il y a une participation d’investisseurs étrangers, en atteignant dans certains cas jusqu’à 99% du capital initialement investi^{^[7]}. Un phénomène intéressant représente le fonds de privatisation ouvrier-managérial “Travail et capital” qui tient une place particulière parmi les autres fonds. Ce dernier pourrait être défini comme un fonds de privatisation atypique en tirant conclusion de ces objectifs principaux et notamment: “le rétablissement et la consolidation des entreprises privatisées et l’augmentation du nombre des emplois et des revenus de leurs employés”.

La place des fonds de privatisation sur le futur marché des capitaux en Bulgarie ainsi que leur importance pour le développement de ce dernier seront déterminées surtout de l’activité et du comportement d’un groupe de 10-15 fonds majeurs rangés selon leur capital accumulé et les résultats de leur participation à la première session de ventes aux enchères.

En observant les résultats de la première session de ventes, annoncés à la fin de 1996 on peut tirer la conclusion générale que les fonds de privatisation avaient démontré le plus grand intérêt vers les petites entreprises facilement liquidables et qui n’avaient pas besoin d’une restructuration considérable. Ces entreprises représentaient les industries agro-alimentaire, légère, pharmaceutique, le tourisme et dans la plupart des cas les entreprises avaient une orientation à l’exportation. Après la première session de ventes à l’encan les fonds de privatisation avaient devenu propriétaires de 35,86% sur 41,36 % des actions d’entreprises vendues au total^{^[8]}.

Parmi les fonds de privatisation le leader catégorique est le fonds “Confiance” en tenant compte de son portefeuille fortement diversifié (en acquérant une propriété dans 90 sociétés) et le volume des actions acquises. La précondition de ces résultats remarquables est aussi sa première place selon le capital accumulé en titres de placement. Ayant en vue que dans plus de 1/3 des entreprises le fonds “Confiance” avait obtenu le seuil maximal approuvé par la loi de 34% du capital.

Les fonds suivants dans cette classification sont le Fonds de privatisation bulgaro-hollandais, le Fonds de privatisation “Travail et capital”, “Bulgarie”, “Mel Invest”, “Le lev d’or”, “Pétrole fonds”, “AKB Fores-Social”, etc. Ces fonds avaient réussi à créer un portefeuille d’investissements fortement diversifié en englobant plusieurs entreprises et possédant une partie admissible au maximum du capital.

A la veille de la deuxième session de ventes à l’encan les fonds de privatisation possédaient d’environ 18 milliards de titres de placement c’est à dire un peu plus de 25% de leur capital en titres de placement. La deuxième session va jouer un rôle central et aura une importance décisive au sein de la première vague de la privatisation de masse quand on verra finalement le type de comportement des fonds de privatisation et on va procéder à la structuration définitive de leurs portefeuilles. Ce sera intéressant de voir et d’analyser leur stratégie de participation dans la deuxième session ayant en vue leur possibilité d’investissements épuisée, la tendance de baisser les prix minimaux à la suite de chaque session et les tranches minimes d’actions acquises de certaines entreprises importantes dans les conditions d’une concurrence acharnée. Après le final de la deuxième session il sera plus facile à faire un pronostic concernant le futur du regroupement principal des fonds de privatisation et leur subdivision en plusieurs petits groupes: plutôt avec une orientation à une société d’investissements; plutôt des holdings futurs et des fonds d’un sort futur indéfini.

On aura une manifestation d’autant plus récente de l’influence positive des fonds de privatisation sur le développement du marché des capitaux en Bulgarie, que l’on aura créé le plus vite possible des possibilités juridiques favorables à la transformation des fonds en sociétés d’investissements ou en holding. L’intérêt social imposait que ce processus aurait été stimulé moyennant des amendements de la législation et aurait été effectué avant le finale de la privatisation de masse. En créant d’une façon pure les structures spécialisées – les sociétés d’investissements et les holdings on aurait aidé le développement prématuré d’un véritable marché des titres corporatifs, on aurait effectué la restructuration secondaire de la propriété et les entreprises auraient trouvé leurs propriétaires réels. Les fonds eux-mêmes, notamment ceux qui ont une vision professionnelle et sérieuse sur leur futur, se sont rendu compte de cette nécessité et ont procédé de plus en plus à l’orientation à la formation opportune d’une structure du portefeuille caractéristique de l’un des deux types énumérés.

L’expérience des pays de l’Europe Centrale et Orientale et de la Russie démontre que les fonds de privatisation effectuent d’une façon réussie leur fonction d’intermédiaire à la cession formelle de la prorpiété vers le secteur privé. On observe aussi des exemples réussis démontrant leur contribution à l’attraction de l’intérêt des investisseurs étrangers. Leur rôle pour le développement des marchés des capitaux est relativement limité à court terme et se concentre à l’offre augmentée des actions des compagnies liquides. Leur influence positive à long terme est dépendant du sort futur des fonds de privatisation en tant qu’agents les plus actifs sur le marché des capitaux jusqu’à présent.

La privatisation de masse la plus amplifiée parmi les pays de l’Europe Centrale et Orientale a été effectué en Tchécoslovaquie. On fait la supposition que la répartition des vouchers a été accompagnée de l’apparition simultanée d’un grand nombre de petits actionnaires et du développements de quelques fonds d’investissements. Tout cela a provoqué le développement des marchés des capitaux, la concentration postérieure des investisseurs actifs et en même temps – l’augmentation de l’éfficacité des corporations.

La base de l’offre à l’encan en Tchéquie au cours de la première vague étaient les actions de 988 entreprises (surtout: génie civil – 132, industrie agro-alimentaire – 102, peu nombreux dans l’industrie chimique – 7, l’industrie du tannage –5). Au cours de la deuxième vague de la privatisation on a offert 681 entreprises, y compris 185 entreprises dont les actifs avaient été partiellement vendus au cours de la première vague. La valeur au bilan totale des entreprises vendues se chiffrait à 355 milliards de couronnes.

A partir des données concernant la repartition du capital de base de 948 sociétés d’Etat, inclues dans la première vague de la privatisation de masse on peut constater que seulement 13% avaient été réalisées en échange de coupons, 17% - sur 51 jusqu’à 75% en actions, et les 70% restants – plus de ¾ du capital.

Le rôle décisif dans la privatisation contre vouchers au cours de la première vague avait été joué par 434 fonds d’investissements de privatisation(FIP) quand la Tchécoslovaquie était encore un seul état. Au cours de la deuxième vague que l’on avait effectué seulement sur le territoire tchéque, les fonds participants se chiffraient à 353. De cette façon on a obtenu une concentration des points d’investissement et des livrets des vouchers dans quelques fonds d’investissements. Au total la population a investi 71,8% de tous les points d’investissement au cours de la première vague et respectivement 64% au cours de la deuxième vague. La banque d’investissements en établissant des compagnies d’investissements créa 11 fonds de privatisation, tandis que la firme “HcaC” – 8. Au cours de la première vague de la privatisation 13 grands groupes d’investissements ont accumulé 55,4% de tous les points d’investissement c.-à.-d. 77,63% du total des points accumulés par tous les FIP, 7 groupes respectivement 46,1% et 64,7%, tandis que la Banque tchéque en nom collectif (BTNC) respectivement – 11,1% et 15,6%. Au cours de la deuxième vague de la privatisation les compagnies énumérées ci-dessus ont réussi d’attirer 40,65% de tous les points d’investissement et l’Agrobanque a devenu le nouveau leader dont le FIP a accumulé 5,2%.

A la suite de la concentration du capital dispersé par les livrets de vouchers la propriété des FIP et sa structure hautement concentrée est imposée non-seulement au sein de l’économie nationale tchéque mais même au niveau des entreprises séparées. Sur 842 entreprises qui ont offert plus de 50% de leurs actions contre vouchers, les petits actionnaires possédent plus de la moitié du capital en 32,3% des cas, tandis que les FIP – en 39,7% des cas. Cependant un groupe de pas plus de 5 grands FIP possédent plus de 50% des actions de 32,3% des entreprises. A première vue on pourrait constater que la concentration n’est pas si grande mais en analysant le poids relatif de chaque investisseur possédant plus d’1% des actions et ayant en vue leur représentation aux votes des assemblées générales des actionnaires, on s’avère que pas plus de 5 grands fonds possédent le contrôle sur 754 entreprises, dont 146 sont contrôlées par un seul fonds.

La légisaltion tchéque concernant les FIP interdit qu’ils possédaient plus de 20% des actions d’une seule entreprise et qu’ils transferraient au sein de l’entreprise plus de 10% de leurs actif. En outre, un regroupement de fonds créé par les mêmes fondateurs ne peut pas obtenir plus de 40% des actions d’une seule entreprise. De cette façon on vise aussi la minimisation des risques pour les investisseurs, assurant en même temps la possibilité aux FIP de contrôler effectivement les entreprises choisies pour leurs investissements.

La difficulté de faire une classification des FIP tchéques du point de vue de la pratique des pays avec une économie de marché développée pourrait être exprimée de la façon suivante: D’un côté au cours de la privatisation de masse on voit apparaître le rôle des FIP en tant qu’entités séparées de la gouvernance d’entreprise et des participants sur le marché financier, ce qui nous donne la possibilié de faire la liaison entre l’expérience tchéque et le modèle anglo-américain de la gouvernance d’entreprise. De l’autre côté, on ne peut pas omettre à faire attention au fait que les fondateurs de plusieurs FIP s’avèrent les anciennes banques d’Etat et les sociétés d’assurances, partiellement privatisées. La dernière circonstance nous permet à constater que le système apparu des FIP à la suite de la privatisation de masse en Tchéquie joue un rôle analogique à celui porté par les banques au sein de l’économie allemande.

On peut tirer la conclusion principale qu’au cours du processus de la privatisation de masse, et en ce qu’il s’agit de la désétatisation en général, le pays tchéque avait marqué des succès considérablement plus grands par rapport à la Bulgarie. Alors qu’au cours des deux vagues en Tchéquie on crée les préconditions de la consolidation de la stabilité économique, la diminution du taux de chômage et le développement d’une forte approche sociale en déterminant les méthodes et les moyens pour la réduction du taux de la propriété d’Etat et sa transformation en propriété privée, en Bulgarie les résultats obtenus et l’expérience du pays sont tout à fait différents. La plupart des entreprises privatisées étaient au fond du nombre de chômeurs extrémement élevé et la cause de la forte augmentation notamment du chômage clandestin. Dès le début de l’ainsi nommée “restructuration de l’économie” jusqu’à présent on peut observer une tendance fortement prononcée de concentration de la population surtout dans les trois villes principales du pays – Sofia, Plovdiv et Varna, tandis qu’en même temps des régions tout entières sont déprivées de leur population à cause de la fermeture des entreprises principales qui déterminaient la structure économique. Des composants importants qui traduisent très fortement l’insuccès général de la restructuration de l’économie et plus particulièrement de la privatisation en Bulgarie s’avèrent le niveau de vie inférieur, le taux de chômage élevé, les crises politiques et financières subies par le pays, la réduction du Produit intérieur brut, l’augmentation rapide de l’endettement extérieur, ainsi que d’autres tendances négatives que l’on pourrait éviter par une privatisation réussie à l’exemple de la Tchéquie et d’autres pays de l’Europe Centrale et Orientale.

Превод 3

2.3. Plan du processus de la privatisation et priorités

Les priorités principales associées à la désétatisation peuvent être définies de la façon suivante:

· restructuration et privatisation de parts séparées des monopoles d’infrastructure;

· vente accélérée des entreprises d’Etat restées non-désétatisées.

En définissant les buts principaux concernant la privatisation, le gouvernement actuel a considéré en principe les particularités spécifiques du processus jusqu’à présent. Le problème le plus grave s’avère la surmontée des imperfections de la procédure jusqu’à présent, sa complétion réussie et la réalisation des objectifs financiers et économiques.

La restructuration et la privatisation des parts séparées des secteurs d’infrastructure restent la partie essentielle de la stratégie nouvelle de privatisation.

La vente de BTK se trouve aussi sur un stade très avancé. Le délai de présenter des offres finales avait été prolongé jusqu’au 24 septembre 2002, quand on a obtenu 2 offres de la part du consortium Koc Biligi Grubu Iletisim Ve Teknoloji Hitzmetleri A.S, and Turk Telekomunikasyon A.S, d’un côté, et de la holding Viva Ventures Holding GmbH, enregistrée en Autriche - de l’autre. A la suite de l’étude des offres, on a déclaré le vainceur dans la vente à l’encan – Viva Ventures Holding Gmbh. On continue les négociations sur le contrat de privatisation. On estime la conclusion de la transaction en 2004.

On observe un approfondissement de la désétatisation dans le domaine de l’énergétique – on présume la vente des mines, des centrales thermiques et hydroélectriques, des sociétés commerciales régionales distributrices d’électricité, des sociétés constituées de la centrale nucléaire “Kozlodui”, des entreprises qui produisent et effectuent la distribution du gaz naturel, ainsi que des entreprises subsidiaires desservant l’extraction du charbon, les centrales thermiques et hydroélectriques.

En juin 2000 on avait séparé les activités de la production, la transportation et la distribution de l’énergie électrique en constituant de la Compagnie Electrique Nationale sept sociétés distributrices d’électricité et une société commerciale s’occupant de la transportation d’électricité. La restructuration de la compagnie avait été à la base de la privatisation postérieure du secteur.

La vente à l’encan pour choisir un consultant sur les projets de la désétatisation des sociétés électro-distributrices était gagné par BNP Paribas. On estimait la conclusion des ces transactions au cours de la première moitié de 2003.

Parmi les 35 centrales hydroélectriques destinées à la privatisation on a vendu huit, quatre ventes à l’encan sont encore imminentes, sur les autres projets on évalue encore les esquisses certifiant la propriété des terrains.

La vente de trois mines de l’industrie du charbon est en course, ayant en vue qu’on a vendu déjà quatre mines et un terrain constitué. Au mois de juillet on a commencé le travail sur sept sociétés thermiques et de chauffage, qu’on va finir en 2003. On continuera avec la privatisation de productions et d’activités séparées de la structure des Chemins de fer bulgares.

La privatisation de la holding Bulgartabac est aussi sur un stade avancé. On a obtenu quatres offres finales. Tabaco Capital Partners – un consortium avec la participation de la Deutsche Bank était annoncé vainceur de la vente aux enchères et on a commencé des négociations sur le contrat de privatisation.

Le 17 septembre 2002 la Cour suprême administrative a interrompu les négociations avec l’acquéreur sélectionné à cause de plaintes deposées par les participants non-gagnants. La décision de la Cour n’a pas été en faveur de l’Agence de la privatisation et était basée sur le “prix bas de l’offre” et non pas aux infractions de la procédure. L’Agence de la privatisation est en cours d’appel de cette décision et on attend maintenant la décision de la dernière instance de la Cour suprême administrative.

Le 27 août 2002 on a effectué la vente de DZI. Au cours de la première moitié de 2003 on avait aussi prévu de terminer la privatisation de BMF et BRP. Au mois de septembre on a choisi la firme consultante sur ces projets – Price Waterhouse Coopers. Jusqu’au milieu de 2003 on avait aussi prévu la privatisation des autres grandes entreprises d’Etat restées encore dans les mains de l’Etat, ainsi que la privatisation de 50% des petites et moyennes entreprises. Jusqu’au milieu de 2004 on s’attend à la fin du processus de la privatisation dans le pays, dans ses traits globaux.

Les sociétés non-passibles de privatisation, en conformité avec le programme de l’Agence de la privatisation, sont très peu nombreuses. La liste comprend des entreprises de canalisation et d’adduction d’eau, des aéroports et des ports, le système national de transportation d’électricité, ainsi que l’entreprise entretenant le réseau ferroviaire, des dispensaires et des hôpitaux spésialisés.

Le plan du travail de l’Agence de la privatisation en 2003 définissait les priorités dans l’activité de privatisation, déterminait les objectifs minimaux de privatisation en 2003, en concrétisant le nombre des contrats de vente, les dimensions des revenus et des dépenses nécessaires, ainsi que déterminait les mesures et les actions pour la réalisation des objectifs de privatisation concrets de 2003.

Les entreprises destinées à la désétatisation en 2003 provenaient surtout des branches de la construction, de l’énergétique, du commerce et de l’agriculture. En 2003 on va aussi commencer la privatisation des sociétés effectuant la production et la distribution de l’énergie électrique. On s’attend qu’à la fin de l’année actuelle on va terminer la vente des sept sociétés électrodistributrices dont on a choisi un consultant de privatisation en 2002.

Le cadre légal où l’on effectue le processus de la privatisation a été dessiné par la LPCP et les actes normatifs liés à son application.

I. Priorités

Les priorités principales de la privatisation stipulées en conformité avec la LPCP sont les suivantes:

- transparence des procédures et des règles clairs pour tous les participants, observance de l’égalite des droits des investisseurs;

- vitesse du processus de la privatisation;

- exécution d’une privatisation économiquement efficace en tant que prémisse de développement économique stable et de compétitivité des sociétés privatisées.

La privatisation imminente des sociétés d’Etat possédant une position de monopole et des sociétés du secteur des services publics aura une influence directe sur la société lui-même et sera liée à des conséquences sociales considérables. Sous ce rapport la politique de l’activité de l’Agence de la privatisation concernant les sociétés en question sera dirigée plutôt vers l’effectuation d’un processus de qualité, l’attraction des investisseurs stratégiques et des capitaux étrangers qu’à la rélisation d’une privatisation vite et à tout prix.

En 2003 on prévoit la conclusion de 145 transactions au minimum pour des tranches d’actions des sociétés au capital de plus de 50% de participation de l’Etat, ainsi que la conclusion de 60 transactions pour des parts constituées. On prévoit aussi au moins la vente des tranches d’actions de 900 sociétés, avec moins de 50% de participation de l’Etat.

Tableau 7

NOMBRE ESTIME DES TRANSACTIONS DE PRIVATISATION EN 2003
Tranches d’actions de sociétés avec plus de 50% de participation de l’Etat	Parts constituées	Tranches d’actions de sociétés avec moins de 50% de participation de l’Etat
145	60	900

Source: Agence de la privatisation

Les procédures de privatisation pour certaines des entreprises avec plus de 50% de participation de l’Etat qui ont commencé en 2002 comprennent la sélection d’un consultant, l’élaboration et l’approbation d’une stratégie de privatisation. Par rapport à la stratégie adoptée on peut procéder à une restructuration, cession de certains activités ou actifs supplémentaires, vente des parties constituées, etc. Dans ce sens le travail réussi des consultants va contribuer à la finalisation accélérée des procédures de privatisation des sociétés en question.

D’une grande importance pour la vente imminente des tranches d’actions des sociétés avec moins de 50% de participation d’Etat, y compris la précision de la dimension des tranches d’actions offertes, est la réglementation rapide des prétentions de restitution bien fondées de la part des ministères de ressort.

Revenus attendus (paiements convenus) de la privatisation

On prévoit au minimum 550 mln. de levas en liquidité en tant que revenus attendus (paiements convenus) des transactions conclues en 2003.

Tableau 8

REVENUS ATTENDUS (PAIEMENTS CONVENUS EN ESPECES) DE LA PRIVATISATION DES ENTREPRISES D’ETAT EN 2003
Trimestres (milliers levas)				Au total (milliers levas)
I	II	III	I V	Au total (milliers levas)
50 000	150 000	150 000	200 000	550 000

Source: Agence de la privatisation

En 2003 on va réaliser aussi des revenus des moyens de paiement non-monétaires de la vente des tranches d’actions des sociétés de la Liste selon l’article 11 de LPCP – comme titres de placement, instruments compensateurs, etc.

Les dépenses attendues concernant l’exécution des objectifs du plan et la réalisation des paiements convenus attendus de la privatisation des entreprises d’Etat en 2003 se chiffrent à 21 311.8 milliers de levas. Les moyens indispensables se rapportent directement à l’exécution du processus de privatisation – pour la préparation des évaluations de privatisation et des analyses juridiques, élaboration de positions d’experts, frais pour une campagne de marketing active afin d’attirer l’intérêt des investisseurs sérieux, etc.

Tableau 9

FRAIS DE PRIVATISATION DES ENTREPRISES D’ETAT EN 2003
Trimestres (milliers levas)				AU TOTAL (milliers lv.)
I	I I	I I I	I V	AU TOTAL (milliers lv.)
6 325.75	6 325.75	4330.15	4330.15	21 311.8

Source: Agence de privatisation

Ces moyens ne comprennent pas les frais concernant l’exécution des exigences des ordonnances transitoires et finales de la Loi de la sauvegarde de l’environnement, ce qui veut dire des mesures adoptées pour adoucir les dégâts sur l’environnement à la privatisation des entreprises prévues pour une inclusion dans les stratégies de privatisation.

L’Agence de privatisation en tant qu’organisme effectuant la privatisation doit continuer l’actualisation de l’information concernant la participation de l’Etat dans toutes les sociétés pour le contrôle des changements effectués au sein du capital des entreprises ainsi que pour l’identification des possibilités de vente de la participation d’Etat. En 2003 l’Agence de privatisation a préparé:

- - actualisation courante des ressources d’entreprises passibles de privatisation, y compris la prise de décisions de privatisation des sociétés nouvellement apparues et des parts constituées du patrimoine des sociétés avec plus de 50% de participation d’Etat;

- - supplément de la Liste des sociétés avec la participation de l’Etat dans leur capital, dont la privatisation est admissible en échange de moyens de paiement non-monétaires, en conformité avec l’article 11 de la LPCP, afin de créer des préconditions d’assimilation maximale des ressources d’instruments compensateurs.

L’Agence de privatisation effectue les activités préparatoires indispensables aux projets de privatisation – l’élaboration d’une analyse de l’état juridique, évaluation de privatisation, mémorandum d’information, en réalisant parallélement une campagne de marketing active.

Les méthodes de vente des tranches d’actions sont stipulées par la Loi de privatisation et de contrôle postérieur à la privatisation en répercutant les priorités essentielles et notamment – vitesse et transparence des procédures, des règles claires pour tous les participants, égalité des droits des investisseurs. Pour chaque cas partculier on va déterminer et appliquer la méthode de privatisation la plus appropriée – vente à l’encan publique, concours public, offre publique, ventes à l’encan publiques centralisées et l’acceptation de l’offre de vente aux enchères.

A la privatisation des tranches d’actions des sociétés avec plus de 50% de participation d’Etat on va réduire au maximum les délais de la préparation des projets, ainsi que des procédures de privatisation séparées, en même temps respectant les règles correspondantes et en assurant l’exactitude et la plénitude des documents nécessaires à l’exécution du processus. La désétatisation de certaines entreprises avec plus de 50% de participation d’Etat sera accomplie après avoir approuvé des stratégies de privatisation lesquelles détermineront les méthodes possibles de privatisation.

La privatisation de tranches d’actions des entreprises avec moins de 50% de participation d’Etat sera accomplie par rapport des possibilités de leur vente. Des tranches d’actions des sociétés publiques seront offertes principalement à la Bourse des valeurs bulgare – Sofia S.A., tandis que les tranches d’actions des sociétés non-publiques, ainsi que des sociétés à responsabilité limitée – aux ventes à l’encan publiques organisées par l’Agence de la privatisation.

Pour les sociétés non-inclues dans la liste annuelle des entreprises avec une participation d’Etat dans leur capital, dans la privatisation des quelles on accepte un paiement avec des moyens non-monétaires, en conformité avec l’article 11 de la LPCP, on utilisera les méthodes suivantes en 2003:

- tranches d’actions de plus de 70 sociétés publiques prévues pour une vente à la BVB – Sofia S.A.;

- tranches d’actions d’au minimum 700 sociétés non-publiques destinées à une vente à l’encan centralisée;

- tranches d’actions de 140 S.A.R.L. prévues pour une vente à l’encan organisée par l’Agence de privatisation.

La vente des tranches d’actions des sociétés déjà privatisées est attachée à une clause dans les contrats de privatisation en conformité avec laquelle et selon §17, al. 4 des ordonnances transitoires et finales de la LPCP, les acquéreurs qui avaient déclaré leur droit dans les délais stipulés par la loi pourriont racheter des tranches d’actions supplémentaires, et non-acquises encore par des personnes jouissantes selon l’article 5, al. 2 ou selon l’article 18 de la LPREME abolie. En 2003 on s’attend à la vente de telles tranches d’actions de 58 entreprises.

La Loi de privatisation et de contrôle postérieur à la privatisation prévoit le paiement en échange de liquidité sur les contrats de privatisation. L’exception en est les sociétés déjà inclues dans la liste annuelle dont la privatisation est aussi admissible en échange de moyens de paiement non-monétaires.

“Privatisation aux termes accélérés de tous les actifs d’Etat, passibles de désétatisation et restructuration et une libéralisation des monopoles naturels” – c’est une des priorités stratégiques principales du gouvernement.

Le programme de privatisation du gouvernement pour 2003 est oriеnté vers une privatisation rapide des actifs d’Etat restés non-désétatisés, dans les conditions d’une transparence élevée, contrôle de la part de la société et limitation des opportunités de corruption.

La création et la subordination aux critères de choix clairs et aux règles uniformes pour tous les investisseurs aux stades de la préparation et de la conclusion des transactions de privatisation est d’une importance particulière pour l’exécution réusiie de la politique nouvelle de la privatisation.

On va annoncer au public les critères de choix à chaque vente à l’encan ou à chaque procédure de concours, ainsi que les paramètres principaux des offres reçues.

La politique nouvelle est orientée vers une augmentation des revenus de la privatisation et l’attraction des firmes étrangères leaders, en tant qu’acquéreurs, dans les secteurs où opèrent les sociétés destinées à la privatisation.

En conformité avec les priorités de la nouvelle ligne de privatisation on avait préparé une nouvelle loi de privatisation entrée en vigueur depuis mars 2002. A la suite on a aussi procédé à des changements des actes normatifs et juridiques supplémentaires qui réglaient le processus entier. Parmi les changements les plus importants des réglementations du processus on pourrait énumérer:

- les entreprises restées encore non-désétatisées devraient être considérées comme des entreprises dans une procédure de privatisation ouverte, en réalisant par priorité les transactions où il y avait déjà un intérêt d’investisseurs manifesté;

- concentration de toute l’activité concernant les ventes dans le mains de l’Agence de la privatisation;

- abbrogation de chaque préférence en concluant une transaction de privatisation;

- limitation des méthodes de privatisation à des ventes à l’encan, à des concours et à l’offre publique des tranches d’actions;

- suppression de chaque possibilté de changements ultérieurs des clauses dans les contrats déjà convenues;

- établissement d’une agence séparée de contrôle postérieur à la privatisation.

La nouvelle organisation du processus envisage que l’Agence de la privatisation accomplisse les fonctions d’agent responsable de l’exécution des ventes. Les ministères des secteurs économiques respectifs gardent leur rôle de principaux des entreprises

Des groupes de consultations entre-départementaux constitués de représentants des ministères des secteurs économiques respectifs et de l’Agence de la privatisation élaborent les stratégies de vente des grandes entreprises d’infrastructure et celles déterminant la structure économique. Les stratégies sont approuvées par le Conseil des Ministres et dans des cas particuliers par le Parlement de même. L’Agence de la privatisation joue le rôle centrale dans la coordination et l’exécution de ces projets.

Conclusion

L’analyse comparée des aspects financiers de la privatisation dans des pays comme la République Tchèque et la Bulgarie pourrait être définie comme un processus qui devrait être conformé aux particularités spécifiques des deux pays. Cependant on ne peut pas garder le silence sur l’échec du processus en Bulgarie. Les effets financiers généraux de la vente des entreprises dans le pays sont négligeables. En même temps la plupart des transactions ont une nuance politique fortement prononcée en se transformant à un moyen de pillage des actifs de l’Etat. Le résultat final pourrait être résumé en quelques mots – destruction de plusieurs secteurs d’activité déterminant la structure de l’économie, et répercutant pour très longtemps le “visage” industriel de la Bulgarie, perte des débouchés traditionnels, incitation de quelques crises économiques, baisse des indices financiers et économiques loin au-dessous des niveaux de 1989.

La règle en Bulgarie est que chacune des grandes transactions de privatisation provoque un intérêt considérable, des débats, des critiques et parfois même des scandales. Probablement cela pourrait être considéré normalement quand il s’agit de la vente des firmes déterminant la structure de l’économie bulgare, et le grand intérêt public facile à expliquer. En même temps, on observe aussi l’apparition de certains intérêts politiques, on cherche des dividendes politiques provenant du succès ou de l’échec d’une transaction donnée, on cherche des relations illégitimes entre vendeurs et acquéreurs, et on aboutit inévitablement à des soupçons de corruption et de concours “arrangés” au préalable. Et, ceci pourrait peut-être considéré normal et expliqué aussi par le niveau de corruption dans le pays. Cependant, le résultat de tout cela, en fin de compte, est le ralenti et parfois l’échec de la privatisation bulgare.

Au cours de la dernière décennie l’image économique de chaque gouvernement est dans une grande mesure déterminé du succès ou de l’échec du programme de privatisation. La manque de résultats économiques favorables du pays est considérablement dépendante de la manque d’une privatisation couronnée de succès. Les salaires des ouvriers sont bas parce qu’en Bulgarie on ne trouve pas dans un seul domaine d’activité les grandes compagnies de production avec leurs positions considérables dans le monde entier. Les exportations du pays sont aussi en régression à cause des mêmes circonstances. Et, ceci est aussi le résultat d’une privatisation tardive, non réussie ou bien échouée.

Les objectifs de la désétatisation vastement proclamés n’ont pas été atteints même dans une certaine mesure. Pratiquement il y a très peu d’entreprises dans le pays qui continuent leur fonctionnement réussi après leur privatisation, qui se développent et qui assurent des nouveaux emplois. Le reste des entreprises compriment périodiquement des emplois, aggravent leurs indices d’endettement et ne respectent pas d’une façon tendancieuse, les engagements assumés dans leurs contrats de privatisation. Un signe important des méthodes et des moyens, dont on a pratiquement effectué la privatisation est qu’au moment actuel il y a une seule transaction qui était résiliée – celle de la compagnie aérienne Balkan. A cette occasion “Gad Zeevi Group” qui ont mis la fin à l’aviation nationale bulgare même ont recouru à un procès en prétendant de dédits dus de la part de l’Etat bulgare.

Il n’y a pas d’autres transactions mises en suspicion, même si par exemple le concessionnaire “Eau de Sofia” opérant dans la capitale bulgare, n’accomplit ni le minimum des engagements assumés selon lesquels la compagnie avait obtenu le droit d’alimenter en eau un million d’habitants. L’entreprise essentielle qui donnait l’image de l’agglomération sofiote-pernikéenne – le combinat métallurgique “Kremikovtzi” avait été privatisé à la somme d’un dollar américain. Cette entreprise assurait des emplois d’environ 20 milles personnes, et maintenant on y trouve à peu près 10 milles, en planifiant en même temps des réductions du personnel permanentes. L’activité du travail est aussi réduite au minimum et même si l’investissement en capital le plus grand dans le pays soit efféctué au sein de la compagnie en question, on voit apparaître constamment des scandales de non-paiement des dettes envers les fournisseurs, en menaçant de cette façon directement l’existence de ces derniers.

A la suite de l’échec de la plupart des transactions de privatisation en Bulgarie la confiance de la population vers le processus global de privatisation est aussi réduite au minimum. La comparaison aux effets financiers dans les autres pays où la procédure est à son terme renforce davantage le résultat ci-mentionné. Les autres transactions pour les entreprises stratégiques d’Etat, prioritaires du gouvernement actuel aggravent de plus en plus les attitudes négatives à cause de la constatation que chaque essai de vente de BTC, Bulgartabac, etc. aboutit à une procédure judiciaire à la suite des contrats contradictoires endommageant d’une façon évidente notre pays.

En analysant le processus de la privatisation en Tchéquie ainsi que l’état économique du pays on pourrait tirer la conclusion que la désétatisation est pratiquement l’un des moyens de l’établissement d’une économie puissante et compétitive qui hormis de ses aspects rentabilité peut avoir aussi une orientation sociale. La pratique a démontré que la rapidité des réformes, les normes légales claires et les objectifs concrets ont une importance considérable pour l’accomplissement réussi du processus, en atteignant en même temps des résultats favorables.

[2] Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, ДВ, бр. 38/1992.

[3] Обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г.

[5] По данни на Комисията по ценните книжа и фондовите борси от лятото на 1996 г.

[6] По данни на Тръжнатакомисия, "Кеш", 9.01.1997, с.17.

[7]Selon des données de la Commission des titres et des bourses des valeurs de l’été de 1996.

[8] Conformément aux données de la Commission des ventes à l’encan, “Cash”, 9.01.1997, p.17.

2.3. План за процеса на приватизация и приоритети

3.1. Caractéristique de l’économie tchèque et du rythme de la privatisation en 2002

3.2. Rythme de la privatisation dans la République Tchèque

3.3. Analyse comparée du processus de la privatisation et de la transition vers une économie de marché dans la Bulgarie et dans la République Tchèque

2.3. Plan du processus de la privatisation et priorités

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета